Р Е Ш Е Н И Е

 

град Ловеч, 23.10.2019  година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА   

                                   

   ЧЛЕНОВЕ :  1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ

    

                                                                2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА, в присъствието на прокурора ****, като разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ  ВНАД № 396 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази :  

         

          С Решение № 57/01.07.2019 г. по АНД № 189/2018 г. *****ският районен съд е признал Г.А.И. с ЕГН ********** и Г.С.Г. с ЕГН ********** ***, за виновни в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл. 130, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.78 а от НК ги е освободил от наказателна отговорност, като им е наложил административно наказание – ГЛОБА в размер на по 1 000 /хиляда/ лева на всеки от тях, в полза на държавата.

Осъдил е Г.А.И. и Г.С.Г. да заплатят по сметка на ОД на МВР – Ловеч сумата от 224.38 лева разноски сторени на досъдебното производство и по сметка на Районен съд - ***** сумата от 78 лева разноски по делото.

Срещу така постановения съдебен акт в срока за обжалване е постъпила въззивна жалба от адв. Р.М. ***, като защитник на обвиняемите Г.А.И. и Г.С.Г.. Развиват се оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради което моли същото да бъде отменено, а подзащитните му да бъдат признати за невиновни и оправдани по повдигнатото им обвинение.

Депозирано е и допълнение към въззивната жалба. В последното се сочи, че неправилно и без да са налице никакви доказателства по делото съдът е приел, че обвиняемият Г.С. е искал да спрат колата и е отишъл при ***А. да се саморазправя. Излага, че не става ясно от мотивите по какъв начин последният е искал да се саморазправя и как съдът е достигнал до това съждение. Твърди, че единствено се е установило, че е имал желание да се проведе разговор и да се решат съществуващите противоречия между тях. Сочи, че от тази гледна точка неправилно се приема от ЛРС, че не е имало разговор между двамата, а обвиняемият С. веднага е нападнал пострадалия. Твърди, че при непосредственото изслушване на свидетелите не са налице показания на никой от тях, от които да се установи, че не е имало разговор, напротив и обвиняемите и пострадалият заявяват, че е имало кратък разговор и пререкания, като и св. Д.Г. потвърждава, че може да е имало разговор, но не си спомня с точност. Излага, че именно в този разговор са започнали ръкомахания и размяна на удари, като ясно от всички е посочена и конкретната причина за напрежението в отношенията между двете страни.     Счита, че по никакъв начин не може да се приеме, че двамата обвиняеми са извършили каквито и да са действия по хулигански подбуди, тъй като във всичките си действия те са били водени от личен мотив, като в действителност може да са имали определени хулигански действия, но в конкретния случай по отношение на тях не е повдигано обвинение за престъплението хулиганство, излага доводи в тази връзка.

Изтъква, че действията на обвиняемите са породени от личен мотив и са насочени към конкретно лице, с което имат предхождащ конфликт, цитира съдебна практика в тази насока.

Сочи, че телесните увреждания по хулигански подбуди предполагат отсъствие на лични отношения на вражда и завист между виновния и пострадалия. Изтъква, че хулиганските действия често изглеждат като необясними или неадекватни действия, като в случая действията на обвиняемите са били мотивирани от противоправното поведение на пострадалия, за което техните близки са депозирали тъжби в РУ на МВР *****, а е било служебно известно на съда, че пострадалият по време на съдебното производство пред първоинстанционния съд е изтърпявал наказание лишаване от свобода по обвинение за трафик на хора в *****.

В заключение предлага на настоящата инстанция да постанови ново решение, с което да отмени изцяло обжалваното, като всеки един от двамата обвиняеми да бъде признат за невиновен и напълно оправдан.

В съдебно заседание въззивниците Г.И. и Г.Г., редовно призовани, не се явяват, като се представляват от упълномощения си защитник.

Защитникът адв. Р.М. заявява, че поддържа жалбата на релевираните в нея основания, като пред настоящия състав преповтаря същите.

Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от прокурор ****, дава становище да бъде потвърдено решението на първата инстанция като правилно, законосъобразно и справедливо, развива доводи в тази връзка.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от *****ският РС, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :

Въззивникът Г.А.И. е роден на *** ***, български гражданин, с начално образование, не работи, женен и не е осъждан.

Въззивникът Г.С.Г., който е внук на Г.А.И.  е роден на *** ***, български гражданин, със средно образование, не работи и не е осъждан. Същият живее на семейни начала със свидетелката Т.Х.Т..

Пострадалият ***Сергеев А. *** в дома на родителите си, заедно със сестра си Д.П.Г..

През месец септември 2017 г. пострадалият ***А. започнал да пише по фейсбук на св. Т.Т.предлагайки й интимна връзка, но същата му отговаряла, да не й пише повече, защото е обвързана и го предупреждавала, че ще има проблеми. Също така пострадалият А. предлагал на св. Т. да отиде да работи в ****, където да стане проститутка. ***А. спрял да пише на св. Т., но след като двамата се срещнали в дискотеката в с.****, ***А. я хванал за ръката и й казал : „Един ден ще си моя, няма да се откажа от теб”, а тя му отвърнала: „Моля те, остави ме. Всички са тук, почерпени са и ще стане каквото не е ставало” Св. Т.Т., споделила на въззивника Г.Г. за поведението на А., като му разказала че последният й пишел постоянно, пристискал я много, че където я види в града, все я спирал и я дърпал.

          На 02.10.2017 г. в гр.*****, св. Д.Г., сестра на пострадалия ***А., отишла на училище носейки в себе си мобилен телефон. Когато отишла да закусва в една будка намираща се срещу училището, някой й откраднал портфейла, в който се намирал и мобилния й телефон. Заедно с една своя съученичка св. Г.веднага отишла до магазина на мобилния оператор „*****”, който се намира на центъра на града, за да потърси правата си. Когато влязла в магазина била видимо разтревожена и уплашена, което било възприето от служителите на магазина – свидетелите ************, последният управител на ***********. Св.Г.плачейки казала на служителите, че е изгубила телефона си и помолила някой да й помогне. Същата била много разстроена и притеснена и почти припаднала в магазина. Служителите в магазина я попитали за номер за връзка с нейн родител, при което св. Г.дала номера на майка си А.А.. След това управителят на магазина Л.Л.се обадил на майката, която от своя страна се обадила на пострадалия ***А., който веднага тръгнал към магазина на „*****” с личния си автомобил за да прибере сестра си Д.. Паркирал автомобила пред магазина и влязъл вътре.

По същото време през центъра на града преминавал микробус управляван от въззивника Г.И., в който пътували и внука му – въззивникът Г.Г., както и свидетелите И.Т.и Т.Т.. Въззивникът Г.Г. възприел влизането в магазина на пострадалия А. и накарал дядо си Г.И. да спре микробуса за да се срещне и саморазправя с пострадалия заради поведението му спрямо Т.Т.. Въззивникът И. спрял микробуса в дясно и въззивникът Г. тръгнал да слиза от него. Тогава св. И.Т.му казал да не се разправя с пострадалия, че сега не е момента, тъй като по-късно могат да се разберат. Въпреки това двамата обвиняеми и св.Т.слезли от автомобила и се насочили към магазина на „*****”, където видели, че вътре в магазина пострадалият А. и сестра му Д. разговарят със служителите. Двамата обвиняеми изчакали навън, а св. Т.застанал настрани.

В магазина св. Л.Л.разказал за случилото се на пострадалия А. и го помолил да заведе сестра си на лекар, който да я прегледа. След това А. и сестра му Д. тръгнали да излизат от магазина, при което служителите останали вътре. Излизайки от вратата на магазина ***А. видял негов познат - св. И.Т.и го поздравил. В този момент обаче, въззивникът Г.Г. се приближил към пострадалия и започнал да го ударя с юмрук по главата и тялото. Насъбрали се много хора, в т. ч. познати на обв. Г., при което св. Д.Г. много се уплашила и започнала да вика и пищи. В същият момент въззивникът Г.И. се приближил към пострадалия, държейки бухалка, с намерение също да му нанесе побой. Св. Г.се опитала да му попречи като застанала леко пред брат си. Въззивникът И. обаче я заплашил, че ще я удари, тя се дръпнала настрани, след което Г.И. вдигнал бухалката и нанесъл също удари по главата и тялото на пострадалия. Двамата обвиняеми продължили да нанасят удари по горната част на тялото - глава, гръб и горни крайници на пострадалия, като служителите от магазина на „*****” разбрали за суматохата пред магазина, чули призива на Д. за помощ и я прибрали вътре в магазина. Управителят на магазина св. Л.Л.излязъл от магазина и видял, че възрастен мъж /обв. Г.И./ и по-млад мъж /обв. Г.Г./, нападат пострадалия, а другите служители спуснали завесите /щорите/ на магазина. Св. Л.възприел, че удрят пострадалия с дърво или бухалка и по главата му има кръв. Св. Л.се опитал да ги разтърве, всичко станало много бързо и след като дошли и други хора, двамата обвиняеми спрели да нанасят побой над пострадалия. Последният бил целия в кръв по главата, което било възприето от намиращите се в магазина служители и от неговата сестра Д..

Тъй като инцидентът се разиграл почти между двата съседни магазина на мобилните оператори „*****” и „*****”, служители на магазина „*****” – свидетелите Е.М., П.К.и П.П.също разбрали за случилото се, но само възприели състоянието на пострадалия след нанесения му побой. Св. М.видяла окървавената глава на пострадалия от която капела кръв и изнесла хартия за да я попият. След това пострадалият А., който успял да се освободи от нападателите, побягнал с окървавена глава в посока градската градина и църквата намиращи се на центъра на града и в близост до коритото на река „****”.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза /л.56-62/, е видно, че в резултат на нанесените от обвиняемите Г.И. и Г.Г. удари, на пострадалия ***А. са причинени, множество травматични изменения, предимно в горната част на тялото - глава, гръб и горни крайници, които са му причинили временно и неопасно разстройство на здравето. Вещото лице дава заключение, че налице е лека степен на сътресение на мозъка, зашеметяване, което от своя страна обуславя временно и неопасно разстройство на здравето. Не се установяват данни за разстройство на здравето временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето неопасно за живота. Не се очакват трайни последици от тази повреда. С оглед описанието на измененията, вещото лице приема, че са налице удари нанесени по тялото на пострадалия с бухалка и с юмруци.

От заключението на изготвената по делото видео-техническа експертиза /л.41-55/, се установява по безспорен начин, че процесното време на извършване на деянието е около 13.50 часа. На записа се наблюдават две лица, едното от женски, другото от мъжки пол, който излизат от търговски обект на „*****”. Лицето от мъжки пол приближава две лица, също от мъжки пол, които стоят на тротоара пред магазина и се здрависва с едното лице. В този момент другото лице със синя тениска го напада, като му нанася удар с ръка в областта на главата. Веднага се намесва трето лице с дълга прошарена коса и черно кожено яке, което изважда твърд предмет, тип „бухалка” и нанася удар в областта на главата на нападнатото лице, след което посяга да удари и придружаващото го лице от женски пол. Физическата саморазправа продължава в посока моста на река „****“.

Съдът приема за установена тази фактическа обстановка, въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така описаната фактическа обстановка настоящият състав прави категоричния и безспорен извод, че въззивниците Г.А.И. и Г.С.Г. са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.131, ал.1, т.12, вр.чл. 130, ал.1 и чл.20, ал.2 от НК.

*****ският РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна преценка, както доказателствата, свързани с тезата на обвинението, така и тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на кои доказателствени източници основава изводите си, като изложените в тази връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се нуждаят от допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията направени от защитата, даден е отговор защо последните не се приемат. На въпроса за авторството в съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е дал правилен и обоснован отговор, изцяло почиващ на безпристрастно формираното в хода на съдебното следствие вътрешно убеждение.

Настоящият състав намира за неоснователни възраженията на защитата касаещи обстоятелствата около началото на инцидента и по -конкретно, твърденията, че въззивниците Г.И. и Г.Г. са имали желание да проведат разговор с пострадалия ***А. за да се разрешат съществуващите противоречия между тях, с която цел са го изчакали пред магазина и такъв разговор е бил проведен. От показанията на свидетелите Д.Г., П.П., Е.М., К.К., Л.Л., В.Д., К.С., Ц.Б.и П.К., като и от заключението на видео-техническа експертиза се установява по безспорен начин, че излизайки от магазина на „*****” заедно със сестра си Д.Г., пострадалият ***А. веднага е бил нападнат от двамата обвиняеми, които са го чакали пред магазина с цел да се саморазправят с него. Установява се, че не е имало разговор или разправии между пострадалия и въззивника Г., както и, че инцидентът е приключил бързо.

Този състав на съда намира за неоснователно становището на защитата, че в конкретния случай подбудите за извършеното деяние са от личен характер, което изключвало те да са от хулиганско естество. Константната съдебна практика инкорпорирана в Постановление № 2/1974 г. на ПВС, изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7/1987 г., приема, че хулиганските действия са прояви, скандализиращи обществото, чрез които се изразява брутална демонстрация против установения ред и с които се изразява открито висока степен на неуважение към личността. В цитираното постановление изрично се приема, че хулиганските действия могат да бъдат извършени и при евентуален умисъл, като и при причиняване на телесна повреда по чисто личен мотив може да е налице хулиганство, ако действията са съпроводени с грубо нарушение на обществения ред и изразяват явно неуважение към обществото. Настоящият състав приема, че конкретният случай е именно такъв. Деянието е извършено на публично място, присъствали са доста очевидци, а обвиняемите са проявили безпричинна агресия, без на момента да са били провокирани от страна на пострадалия. Действията на двамата обвиняеми са били впечатляващи за разпитаните в хода на делото свидетели и точно по този начин са възприети от тях и от намиращите се в непосредствена близост широк кръг от хора.  Дори въззивникът Г.С.Г. да е имал проблеми с поведението на пострадалия в периода преди инкриминираната дата /но не и на самата дата/, касаещи св. Т.Х.Т., с която живее на семейни начала, то разрешаването им по избрания от него начин категорично не отговаря на общоприетите правила за нормално човешко общуване, при което с нанасянето на удари същият е демонстрирал явното си неуважение към обществото и конкретно - към установените социални норми за поведение, които е игнорирал без обективна причина.

С действията си въззивниците Г.И. и Г.Г. са демонстрирали незачитане на обществения ред и явно неуважение към обществото. Противообщественият характер на действията им е е съзнаван, както от тях, така и от другите лица, на които техните действия са станали достояние.

При проверката на обжалвания съдебен акт настоящият състав не откри допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Наложените на въззивниците наказания са в предвидения от законодателя минимум, предвид което настоящата инстанция намира, че същите ще изпълнят целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

Предвид изложените съображения, въззивната инстанция приема, че следва да бъде потвърдено като правилно Решение № 57/01.07.2019 г. постановено по АНД № 189/2018 г. от *****ския районен съд.

Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 57/01.07.2019 г. постановено по АНД № 189/2018 г. от *****ския районен съд.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                          1. 

ЧЛЕНОВЕ :   

                                                                                       2.