РЕШЕНИЕ
№ 411
гр. Враца, 01.12.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.11.2020 г. /две
хиляди и двадесета година/, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА КОЦЕВА
ГАЛИНА ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
ВАНЧИКОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното
от съдия РАДЕНКОВА КАН дело № 308 по описа за 2020 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл.
63, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на Регионална инспекция по околната среда и водите – Враца против Решение № 43 от 29.05.2020
г., постановено по АНД № 47/2020 г. по описа на Районен съд - Мездра. С
оспореното решение е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 26-579-ГК/29.11.2019
год. на Директора на РИОСВ - Враца, с което на нарушителят „М.Е.“ ООД *** е
наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на чл. 166, т. 3,
вр. с чл. 165 ал. 2 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).
В касационната жалба са развити
доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния
закон и процесуалните правила при постановяването му и необосновано, касационни
основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
второ от ЗАНН. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по
същество, с което да се потвърди обжалваното НП.
Ответникът по
касационната жалба – „М.Е.“ ООД ***,
редовно призован, представител не се явява. В депозираните по делото отговор на
касационната жалба и писмени бележки е ангажирано становище за неоснователност
на жалбата.
Участващият в
производството прокурор от ОП - Враца изразява мотивирано заключение за основателност
на касационната жалба.
В настоящото
производство не са представени нови писмени доказателства за установяване на
касационните основания.
Административен съд –
Враца, в качеството си на касационна инстанция, след преценка на
доказателствата по делото и като взе предвид наведените в жалбата доводи съобразно
разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е
подадена в установения, с чл. 211, ал.1 от АПК, 14-дневен срок, от надлежна
страна, против подлежащ на касационна проверка съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на касационна
проверка е Решение № 43 от 29.05.2020 г., постановено по АНД № 47/2020 г. по описа на
Районен съд – Мездра, с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление №
26-579-ГК/29.11.2019 год. на Директора на РИОСВ - Враца, с което на нарушителят
„М.Е.“ ООД *** е наложена имуществена санкция в размер на 5 000 лева за нарушение на чл. 166, т. 3,
вр. с чл. 165 ал. 2 от ЗООС.
За да отмени обжалваното
Наказателно постановление, въззивният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в рамките на техните правомощия, но при липсата на
доказателства, установяващи извършеното нарушение.
Изложени са и мотиви,
че в Наказателното постановление не са описани в необходимата пълнота
обстоятелствата, касаещи фактическата обстановка, относно вмененото нарушение. Съдът е констатирал, че датата и мястото на извършване на
нарушението, както в акта, така и в Наказателното постановление не
кореспондират на датата и мястото посочени в Констативния протокол, с който е
било установено нарушението.
Съдът е достигнал и до извода, че след като предписанието не
е връчено, то не е влязло в сила, а за лицето-адресат не е възникнало и
задължението да го изпълни.
Решението е правилно и следва да се остави, в сила като
на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК касационният съд препраща към
мотивите на РС – Мездра.
Районният съд правилно и съответно
на доказателствата е установил фактическата страна на спора и въз основа на нея
е формирал правни изводи, които се споделят от настоящия състав в пълнота.
Осъществил е цялостен контрол за законосъобразност на оспореният
административен акт, като е извел правилни и обосновани изводи. Настоящият съдебен състав
споделя изводите на РС, че в проведеното административно-наказателно производство от страна на наказващия орган не
е установено по безспорен, категоричен и несъмнен начин осъществяването на нарушение
по чл. 166, т. 3 от ЗООС.
Първоинстанционният съд
правилно и въз основа на събраните доказателства е установил фактическата
страна на спора. Настоящата касационна инстанция напълно споделя направените от
районния съд правни изводи, че е опорочена процедурата по съставяне на АУАН и
НП. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, задължителен реквизит
на НП е описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
потвърждават. Настоящият състав намира, че в случая АНО не е изпълнил
разпоредбата на цитираната чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Пълното, точно и ясно
описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и
доказателствата, които го подкрепят, освен че са задължителни реквизити на АУАН
и НП, индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по
ясен и категоричен начин, както и несъответствието между посочените нарушени
норми и приложената санкционна такава, неяснотата относно точната дата на
извършване на нарушението, винаги съставляват съществени нарушения на
процесуалните правила.
Горните процесуални
нарушения лишават съда от възможността да прецени в съответствие с материалния
закон има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно
ли е приложена санкционната норма.
В случая няма спор по
отношение на фактите, установени в хода на административнонаказателното
производство.
НП е издадено за
осъществено административно нарушение, изразяващо се в неизпълнение на задължително
предписание, в което е определен срок за изпълнение. За неизпълнение на предписание, издадено от
административен орган, е предвидена приложената в случая имуществена санкция по
чл. 166, т. 3 ЗООС, вр. с чл. 165, ал. 2 от
същия закон относно размера й. Според чл. 166, т. 3 от ЗООС, с наказанията по
чл. 165 се наказват и лицата, които: 3. /изм. - ДВ, бр. 77 от 2005 г., доп.,
бр. 103 от 2009 г. / не изпълняват предписанията, дадени в индивидуалните
административни актове и констативните протоколи по чл. 155 или 157б, издавани
от министъра на околната среда и водите, директорите на РИОСВ, директорите на
басейновите дирекции, директорите на националните паркове или от упълномощени
от тях длъжностни лица.
Настоящата инстанция
счита за необходимо да отбележи, че за да бъде наложена санкция за неизпълнение
на задължително предписание следва нарушението да представлява несъответствие с
конкретно задължение за действие, т. е, на задълженото лице следва да е
предписано конкретно поведение.
На следващо място, предписанията,
давани от държавни органи по реда на чл. 155 от ЗООС имат характерна
индивидуални административни актове и съответно подлежат на обжалване по
съдебен ред в 14-дневен срок от съобщаването им на лицето, в тежест на които са
постановени.
В настоящия случай
задължителните предписания, дадени в Констативния протокол не съдържат правното
основание за издаване на акта. Независимо, че защитата си срещу акта лицата
осъществяват въз основа на фактическите твърдения на административния орган,
посочването на правното основание за издаване на предписанието в случая е от
съществено значение за определяне на правните последици за адресата от акта и
за упражняване на правото му на защита.
И на последно място,
но не и по значение, представител на санкционираното лице не е присъствало на
проверките, осъществени на 15.08.2019 г. и на 13.09.2019 г., като същевременно
липсват данни Констативен протокол № 513-ГК от 15.08.2019 г. да е връчен на
адресата. След като предписанието не е връчено, то не е влязло в сила, а за ответника
по касация не е възникнало и задължението да го изпълни. За да се търси
отговорност за изпълнението на така даденото предписание, то трябва да е
безспорно и категорично доказано, че предписанието /т.е. неговото съдържание –
разпоредените задължения и действия и респ. дадения срок за тяхното
изпълнение/, е стигнало своевременно до знанието му, като това трябва да е
направено по начин, който да удостоверява и да доказва това.
По тази причина,
съдът намира, че цитираното предписание не представлява годно основание по чл. 166, т. 3 от ЗООС, за налагане на
санкцията по чл.
165, вр. с чл. 166, т. 3 от ЗООС.
Не са допуснати
твърдените от касатора нарушения, които да водят до отмяна на обжалваното
решение.
Установената от районния
съд фактическа обстановка изцяло се подкрепя от събраните доказателства.
Решението на
първоинстанционния съд е мотивирано в достатъчна степен, съобразено със събраните
по делото доказателства.
Съдът е проявил
процесуална активност и е събрал относимите към спора доказателства, въз основа
на които правилно е установил фактическата обстановка.
При служебна проверка
на решението относно неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон по съображения извън посочените в касационната жалба, съдът
не намира такива, които да сочат на отмяната му. Същото е издадено от законен
състав, в рамките на неговата компетентност и на заявеното искане и при
постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон.
По изложените по-горе
съображения касационната инстанция намира жалбата за неоснователна, поради
което същата следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение следва да бъде
оставено в сила.
Разноски от ответника
за настоящата инстанция не са претендирани и не следва да бъдат присъждани.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.
221, ал. 2 от АПК, вр. чл.
63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН Административен съд–Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
43 от 29.05.2020 г., постановено по АНД № 47/2020 г. по описа на Районен съд -
Мездра.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.