№ 1193
гр. Варна , 01.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на първи април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Елина П. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500635 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Производството е образувано по частна жалба от „Пи маркет“ ЕООД, ЕИК *********
срещу Определение №261706/10.02.2021г., постановено по гр.д. №2723/2020г. по описа на
ВРС, с което е оставена без уважение молбата му за отмяна на допуснатото с
определение № 3285/26.2.2020 г. обезпечение на бъдещ иск с правно основание чл.75, ал.2
ЗЗД, предявим от „Интейк” ЕООД, ЕИК ********* срещу „Пи маркет“ ЕООД, за заплащане
на сумата от 5002.24 лева, представляваща платена на мнимия кредитор „Пи маркет“ ЕООД
от длъжника „Енерго-Про Продажби" АД сума за платена без основание стойност на
коригирана потребена електроенергия за периода 29.04.2010 г. – 25.10.2010 г. за обект с аб.
№ ********** и кл.№ ********* с титуляр на партидата И.Н.Б., ЕГН **********, с адрес на
потребление с.Пристой, общ.Трявна, за което е издадена фактура № **********/29.10.2010
г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, която сума е цедирана в „Интейк“ ЕООД на
23.10.2014 г. и в „Пи Маркет“ ЕООД на 21.10.2014 г., чрез налагане на запор на
вземанията на „Пи Маркет” ЕООД с ЕИК ********* в качеството му на взискател по изп.д.
№ 20207180400173 по описа на ЧСИ Ст.Данова рег. № 718 до размера на 5002.24 лева, при
условие, че молителят представи парична гаранция в размер на 500 лева.
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на обжалваното определение с
твърдения, че при преценката си по чл.390, ал.3 от ГПК съдът следва да установи
идентичност между обезпечения и предявения иск. В случая обезпеченият иск е предявен за
по-малък размер, а за оставащия размер е предявен срещу друг ответник. Счита за
недопустимо да обезпечава с имуществото си искова претенция срещу трето лице. Твърди,
че в тежест на обезпечената страна е да установи надлежното предявяване на иска, като ВРС
неправилно е приел обратното. Поддържа, че в производството по обжалване на
обезпечението въззивният съд не изследва предпоставките по чл.390, ал.3 от ГПК, тъй като
1
това е от компетентността на първоинстанционния съд.
В депозирания отговор ответникът по жалбата поддържа доводи за нейната
неоснователност, с твърдения, че основателността на молбата по чл.390 от ГПК е установена
на две инстанции, а с искането по чл.402 от ГПК се цели ревизиране на това произнасяне на
съда.
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл.275 от ГПК, от надлежна страна и
при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл. 260 от ГПК, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество частната жалба е частично основателна, като съображенията
за това са следните:
Производството по гр.д. № 2723/2020 г. по описа на ВРС, е образувано по молба с
правно основание чл.390 от ГПК от „Интейк” ЕООД, ЕИК *********.
С определение № 3285/26.02.2020 г., постановено по гр.д. № 2723/2020 г. по описа на
ВРС същата е уважена, като е допуснато обезпечение на бъдещ иск с правно основание
чл.75, ал.2 от ЗЗД, предявим от „Интейк” ЕООД, ЕИК ********* срещу „Пи маркет“ ЕООД,
ЕИК *********, за заплащане на сумата 5002.24 лева, представляваща платена на мнимия
кредитор „Пи маркет“ ЕООД от длъжника „Енерго-Про Продажби“ АД сума за платена без
основание стойност на коригирана потребена електроенергия за периода 29.04.2010 г. –
25.10.2010 г. за обект с аб.№ ********** и кл.№ ********* с титуляр на партидата И.Н.Б.,
ЕГН **********, с адрес на потребление с.Пристой, общ.Трявна, за което е издадена
фактура № **********/29.10.2010 г., на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, която сума е
цедирана в „Интейк“ ЕООД на 23.10.2014 г. и в „Пи Маркет“ ЕООД на 21.10.2014 г., чрез
налагане на запор на вземанията на „Пи Маркет” ЕООД с ЕИК ********* в качеството му
на взискател по изп.д. № 20207180400173 по описа на ЧСИ Ст.Данова рег. № 718 до
размера на 5002.24 лева, при условие, че молителят представи парична гаранция в размер
на 500 лева, като е определен едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск, считано от
датата на допускане на обезпечението.
В рамките на определения срок с молба от 20.03.2020 г. молителят „Интейк“ ЕООД е
представил доказателства за предявен срещу „Пи маркет“ ЕООД иск с правно основание
чл.75, ал.2 от ЗЗД с цена на иска 4970 лева, представляваща част от общата сума от 5002,24
лева, обективно и субективно съединен с иск с идентично правно основание срещу „Глас
Голд Груп ЕУ“ЕООД с ЕИК ********* за сумата от 32.24 лева, представляваща останалата
част от общата сума от 5002,24 лева.
На 03.06.2020 г. е постъпила молба от ответника „Пи Маркет“ ЕООД с искане за
отмяна на обезпечението, поради липса на идентичност между обезпечения и предявения
иск.
2
С разпореждане №23601/08.07.2020г. произнасянето по искането е отложено до
произнасяне на ВОС по частната жалба на молителя срещу Определение № 3285/26.2.2020
г., с което е допуснато обезпечението.
С окончателно определение № 2365 от 10.8.2020 г. на ВОС по т.д. № 1678/2020 г.
определението на ВРС за допускане на обезпечението е потвърдено.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:
По делото е допуснато обезпечение на бъдещ иск по реда на чл.390, ал.1 ГПК, при
наличие на условията по чл.391 и сл. ГПК. Законосъобразността на допуснатото
обезпечение е проверена в производство по чл.396 ГПК. Законосъобразно допуснатото
обезпечение се отменява по реда на чл.402 ГПК, като предпоставките са изчерпателно
посочени в ал.2 на разпоредбата - да не съществува причината, поради която е допуснато
обезпечението, или да са налице условията на чл.398, ал.2 ГПК, т.е. ответникът да е учредил
залог в пари или в ценни книжа по реда на чл.180 и чл.181 ГПК. Отпадането на причината за
допускане на обезпечението трябва да е резултат от настъпването на факти след допускане
на обезпечението, които факти да водят до извода, че обезпечението вече е станало
безпредметно - когато обезпеченият иск е отхвърлен, когато производството по обезпечения
иск е прекратено, или когато притезанието е удовлетворено. Основание за отмяна на
обезпечението на бъдещ иск е налице и по чл.390, ал.3 ГПК, когато в определения срок не
бъдат представени доказателства, че обезпеченият иск е предявен. Тежестта да докаже
предявяването на бъдещия иск в дадения от съда срок е поставена върху молителя.
За да се приеме за изпълнено задължението за предявяване на бъдещия иск, е
необходимо да е налице идентичност във фактическото основание и петитума на
обезпечения иск. Независимо от спазването на срока обезпечението се отменя служебно по
реда на чл.390, ал.3 от ГПК изцяло когато искът е предявен на друго основание или
частично, когато е предявен за част от вземането. При предявяване на бъдещия иск като
частичен или за част от вземането не е налице основание за отмяна на обезпечението изцяло,
а само за непредявената част от претенцията.
В разглеждания случай бъдещият иск е предявен в срок, при идентично фактическо
основание, но за част от вземането. В останалата част претенцията е предявена срещу трето
лице. Налага се изводът, че бъдещият иск е предявен, но за различен от посочения в
обезпечението размер, т.е. налице е частична идентичност между обезпечения и предявения
иск. Следователно предпоставките на чл.390, ал.2, предл. второ от ГПК за служебната
отмяна на допуснатото обезпечение са налице само за онази част от бъдещия иск, по
отношение на която молителят не е представил доказателства за предявен в срок иск, а
именно за разликата над 4970 лева до 5002.24 лева. За предявената част от иска по делото са
представени доказателства в срок, поради което не е налице основание за отмяна на
обезпечението.
3
Приложението на чл.390, ал.3 от ГПК не може да се дерогира по съображения за
вероятността от последващо увеличаване на иска по размер. Преценката по чл.390, ал.3 от
ГПК е формална и се свежда до наличието на доказателства за предявен иск към крайния
предоставен за целта срок. В този смисъл допустимо е да бъде зачетено единствено
изменение на иска, което е реално допуснато в рамките на този срок (каквото в случая не се
твърди и установява), но не и да бъдат съобразявани бъдещи несигурни събития, като
потенциалната възможност за упражняване на това процесуално право. В случай на
евентуално последващо изменение на иска по размер средството за защита, което е на
разположение на молителя, е допускане на допълнителното обезпечение на предявения иск
по реда на чл.389 от ГПК в рамките на исковото производство.
Вярно е, че в молбата до районния съд настоящият жалбоподател е цитирал цифрово
чл. 402 ал. 2 от ГПК, но доколкото в нея същият се позовава на предпоставките за отмяна
поради непредявяване на иска, а не поради отпаднала обезпечителна нужда, същата е
следвало да бъде квалифицирана като такава по чл.390, ал.3 от ГПК. Неправилната правна
квалификация в случая не води до недопустимост на произнасянето, но обосновава неговата
неправилност, тъй като обезпечението е трябвало да бъде частично отменено от съда и
служебно, след като са му били представени доказателства, от които по безспорен начин е
видно, че искът не е бил предявен в цялост в срока по чл. 390 ал. 3 от ГПК.
Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции обжалваното
определение следва да бъде отменено и вместо него бъде постановено друго, с което
допуснатото обезпечение бъде отменено за разликата над реално предявения до
първоначално обезпечения размер на иска, т.е. за разликата над 4970 лева до 5002.24 лева, а
в останалата част, определението следва да бъде потвърдено.
Обезпечителната заповед подлежи на обезсилване само при отмяна на обуславящия я
съдебен акт по допускане на обезпечението по реда на инстанционния контрол по чл.396 от
ГПК, но не и в хипотезата на отмяна на обезпечението поради настъпили след допускането
му обстоятелства в хипотезите на чл.390, ал.3 от ГПК и чл.402 от ГПК, поради което
обективираното в частната жалба искане в тази насока се явява неоснователно.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №261706/10.02.2021г., постановено по гр.д. №2723/2020г. по
описа на ВРС, само в частта, с която искането на „Пи маркет“ ЕООД, ЕИК ********* с
правно основание чл. 390, ал.3 от ГПК за отмяна на допуснатото с определение №
3285/26.2.2020 г. обезпечение на бъдещ иск е отхвърлено за непредявения размер на иска от
32.24 лева, формирана като разлика над 4970 лева до 5002.24 лева и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
4
ОТМЕНЯ на основание чл.390, ал.3 от ГПК допуснатото с определение №
3285/26.02.2020 г. по гр.д. № 2723/2020 г. на ВРС обезпечение на бъдещ иск с правно
основание чл.75 от ЗЗД, предявим от „Интейк” ЕООД, ЕИК ********* срещу „Пи маркет“
ЕООД, ЕИК *********, само в частта относно непредявения размер на иска от 32.24 лева,
формиран като разлика над предявения - 4970 лева, до първоначално обезпечения размер на
иска - 5002.24 лева.
ПОТВЪРЖДАВА Определение №261706/10.02.2021г., постановено по гр.д.
№2723/2020г. по описа на ВРС, в останалата му част, с която искането на „Пи маркет“
ЕООД, ЕИК ********* с правно основание чл. 390, ал.3 от ГПК за отмяна на допуснатото с
определение № 3285/26.2.2020 г. обезпечение на бъдещ иск е отхвърлено до предявения
размер на иска от 4970 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5