Решение по дело №372/2014 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 135

 

гр. Т., 22.10.2015 г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Т. в открито заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година в състав:

 

Районен съдия: Г.

 

при  участието  на  секретаря З.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 372/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на Глава XXIX от ГПК (втора фаза на делбено производство – чл. 346 и сл.)

1. С Решение № 187/27.01.2015 г. съдът е допуснал извършването на съдебна делба на правото на собственост върху следните имоти, намиращи се  в землището на с. З., общ. Г.:

1.1. Дворно място с площ от 1 216 кв. м., находящо се в с. З. на *****, съставляващо УПИ II – 59; заедно с построените в него:

1.2. Полумасивна жилищна сграда (едноетажна полумасивна) със застроена площ от 80 кв. м.;

1.3. Пристройка - лятна кухня, със застроена площ от 30 кв. м. и

1.4. Стопанска сграда със застроена площ от 33 кв. м.;

2. при следните квоти на съделителите: по 1/4 ид. ч. за всеки от съделителите Ю.А.А., Г.Х.И., И.Х.А., Е.А.А..

 

3. По делото е изслушана комбинирна съдебно – техническа и икономическа експертиза (КСТИЕ) (л. 53 - 58), с която е

3.1. определена справедлива пазарна стойност на процесните имоти от 11 000 лв.;

3.2. установено, че имотите са неподеляеми  (от жилищната сграда не може да могат да бъдат обособени 4 самостоятелни обекта без значителни преустройства, а от дворното място - да бъдат обособени 4 парцела съобразно изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ).

 

4. По отношение на направеното искане за възлагане по чл. 349, ал. 2 от ГПК от ищецът Е.А.А., се установява следното:

4.1. За да бъде уважено искане следва да са налице следните предпоставки по чл. 349, ал. 2 от ГПК:

4.1.1. делбеният имот следва да е жилище;

4.1.2. придобивният способ следва да е наследяване за всички съделители;

4.1.3. към момента на откриване на наследството поискалият възлагането съделител следва да е живял в имота и

4.1.4. да не притежава друго жилище.

4.2. Искането е допустимо по арг. от т. 6 от Постановление № 4 от 30.X.1964 г., Пленум на ВС, тъй като предмет на делбата е дворно място, в което е построена  полумасивна жилищна сграда. Съдът приема, че пристройката (лятна кухня) и стопанската сграда представляват постройки на допълващото застрояване по смисъла на Глава III, Раздел VII (чл. 41 и сл.) от ЗУТ и обслужват жилищната сграда, поради което същите също могат да бъдат възложени по реда на чл. 349 от ГПК. В тази връзка съдът намира, че първата предпоставка е налице.

4.3. Втората предпоставка (придобивният способ) безспорно също е налице.

4.4. За установяването на третата предпоставка (че към момента на откриване на наследството ищецът Е.А. е живял в имота) с Протоколно определение от 27.07.2015 г. (л. 61) съдът е допуснал до разпит двама. Ищецът не е осигурил явяването на свидетелите в проведеното на 24.09.2015 г. открито съдебно заседание.  

4.5. От показанията на разпитаните в производството по допускането на делбата свидетели С.Х.А.О., А.А., Д. Ш. (л. 31 - 32) се установява, че Е.А. не е живял в процесният имот към момента на откриване на наследството (2003 г.), в частност в полумасивна жилищна сграда (наричана от свидетелите „старата къща”).  Ищецът Е.А. се е изселил в Република Турция през 1989 г., като е посещавал имота само по време на гостуванията си в Република България.

4.6. Следователно не е налице третата предпоставка на чл. 349, ал. 2 от ГПК, поради което искането за възлагане не може да бъде уважено.

 

Способ за извършване на делбата

 

5. Съобразявайки заключението на вещото лице съдът намира, че доколкото процесните имоти не могат да бъдат поделени реално същите следва да бъдат изнесени на публична продан съгл. чл. 348 от ГПК.

 

Разноски

 

6. На основание чл. 355, изр. 1 от ГПК всеки от съделителите следва да понесе и разходите, направени във връзка с ликвидирането на съсобствеността съобразно дела си. Съобразно искането на процесуалния представител на ищците ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца Е.А. заплатената част от възнаграждението на вещото лице и таксата за банков превод, или общо сумата от 51 лв.

7. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника следва да бъдат възстановени и разноските на ищецът Е.А. за заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производството по допускането на делбата - 300 лв. (тъй като ответникът е оспорил предявените делбени искове).

8. Разноските, направени от ищеца пред въззивната инстанция в производството по допускането на делбата, е следвало да бъдат присъдени на общо основание от окръжният съд по силата на чл. 81 от ГПК. Производството по обжалването на решението по допускането на делбата не е типичен етап от развитието на делбеното производство, поради това по отношение на него не важи правилото на чл. 8 от ТДТССГПК, определящо заплащането на таксите и разноските едва при приключването на делбата. В тази връзка съдът намира, че не е компетентен да се произнесе относно направените пред въззивната инстанция разноски.    

9. На основание чл. 8, предл. 1 от ТДТССГПК страните следва да бъдат осъдени да заплатят държавна такса за разглеждането на исковете съобразно стойността на дяловете им.

10. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните делбени имоти:

I. Дворно място с площ от 1 216 кв. м., находящо се в с. З. на *****, съставляващо УПИ II – 59 (парцел втори, отреден за имот петдесет и девети), в квартал 12 (дванадесет) по регулационния план на селото, одобрен със заповед № 302 от 29.06.1960 г., при съседи (описани в посока север – изток – юг - запад): улици от три страни, УПИ III-58,59 и УПИ I-57,58 (съгласно Скица № 167/12.09.2014 г., изд. от ОСЗ - гр. Г.), заедно с построените в него:

1. Полумасивна жилищна сграда (едноетажна) със застроена площ от 80 кв. м.;

2. Пристройка - лятна кухня, със застроена площ от 30 кв. м. и

3. Стопанска сграда със застроена площ от 33 кв. м.;

при право на всеки от съделителите да получи по 1/4 (една четвърт) ид. ч. от продажната цена, а именно:

1.    Ю.А.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***;

2.    Г.Х.И., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***;

3.    И.Х.А., с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***;

4.    Е.А.А. с ЕГН **********, с посочен по делото адрес: ***.

 

ОСЪЖДА И.Х.А., с ЕГН **********, да заплати на Е.А.А. с ЕГН **********, на основание чл. 355, изр. 1 от ГПК, припадащата му се част от направените от последния разноски по делбата, която част възлиза на 51 лв. (петдесет и един лева).

ОСЪЖДА И.Х.А., с ЕГН **********, да заплати на Е.А.А. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, направените от първия разноски във връзка с оспорването на исковете за делба, в размер на 300 лв. (триста лева).

 

ОСЪЖДА всеки от съделителите Ю.А.А., с ЕГН **********; Г.Х.И., с ЕГН **********; И.Х.А., с ЕГН **********; Е.А.А. с ЕГН **********; да заплати по сметка на Районен съд – гр. Т. държавна такса за разглеждането на исковете в размер на по 110 лв. (сто и десет лева), както и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, ако таксата не бъде заплатена доброволно.

 

            ОПРЕДЕЛЯ на страните шестмесечен срок за отбелязването на настоящото решение в Служба по вписванията – гр. Т. на основание чл. 115, ал. 2 ЗС.

 

 Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. С.. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: