№ 236
гр. П., 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20225200500327 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 от Граждански процесуален кодекс.
С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 2129 по описа на
съда за 2021 година е прието за установено по отношение на Т. ИЛК. М. с
ЕГН ********** , АН. ИЛК. М. с ЕГН ********** и С. ТР. Н. с ЕГН
********** тримата от град П., ул. “К.М. Луиза“№135, ет.5, ап.20, че ИВ.
ИЛК. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№14, ет.1, ап.1 е собственик на
1/ 3 идеална част от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.503.585.3.1 по КККР на град П., одобрени със Заповед
№РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с последно
изменение, засягащо самостоятелния обект от 07.05.2021г. с адрес на имота
град П., п.к.4400, ул.“Б.“№18, ет.1 , който самостоятелен обект се намира на
етаж 1 в сграда с идентификатор 55155.503.585.3 с предназначение жилищна
сграда със смесено предназначение, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 55155.503.585 с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, площ от 175.45кв.м.,
ниво1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма,
под обекта: 55155.503.585.3.7, 55155.503.585.3.4, 55155.503.585.3.5,
55155.503.585.3.6, над обекта:55155.503.585.3.2, ведно с 1/8 идеална част от
поземления имот, в който се намира сградата, в която е разположен
самостоятелния обект , с идентификатор 55155.503.585 по КККР на град П.,
1
одобрени със Заповед №РД 18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение , засягащо поземления имот от 07.05.2021г. с
адрес на имота град П., , п.к.4400, ул.“Б.“№18, с площ на целия поземлен
имот от 327 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 метра/ № по предходен
план 4696, квартал 367, парцел ІV,при съседи: 55155.503.584,
55155.503.9583,55155.503.760.
Осъдени са Т. ИЛК. М. с ЕГН ********** , АН. ИЛК. М. с ЕГН
********** и С. ТР. Н. с ЕГН ********** тримата от град П., ул.“К.М.
Луиза“№135, ет.5, ап.20 да предадат на ИВ. ИЛК. М. с ЕГН ********** от
град П., ул.“Б.“№14, ет.1, ап.1 владението върху 1/3 идеална част от следния
недвижим имот :самостоятелен обект в сграда с идентификатор
55155.503.585.3.1 по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД-18-
97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с последно изменение,
засягащо самостоятелния обект от 07.05.2021г. с адрес на имота град П.,
п.к.4400, ул.“Б.“№18, ет.1 , който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в
сграда с идентификатор 55155.503.585.3 с предназначение жилищна сграда
със смесено предназначение, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 55155.503.585 с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, площ от 175.45кв.м., ниво1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
55155.503.585.3.7, 55155.503.585.3.4, 55155.503.585.3.5, 55155.503.585.3.6, над
обекта:55155.503.585.3.2, ведно с 1/8 идеална част от поземления имот, в
който се намира сградата, в която е разположен самостоятелния обект , с
идентификатор 55155.503.585 по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД
18- 97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение
, засягащо поземления имот от 07.05.2021г. с адрес на имота град П., ,
п.к.4400, ул.“Б.“№18, с площ на целия поземлен имот от 327 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване / до 10 метра/ № по предходен план 4696, квартал 367,
парцел ІV,при съседи: 55155.503.584, 55155.503.9583, 55155.503.760.
Присъдени са разноски.
В срок така постановеното решение е обжалвано от Т.М., А.М. и С.Н..
Излагат оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
Молят да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с
което предявеният от ищеца ревандикационен иск да бъде отхвърлен като
неоснователен ,като се присъдят всички сторени разноски.
В нарушение на съдопроизводствените правила съдът приел в
обжалваното решение, че било преклудирано възражението на третия
2
ответник С.Н., че упражнява фактическа власт върху имота на валидно
правно основание - договор за заем за послужване и, че била преклудирана
възможността й за ангажиране на писмени доказателства в тази насока.
Вследствие на това процесуално нарушение в решението не били обсъдени,
нито възраженията на третата ответница, инкорпорирани в молбата й с вх. N°
535/11.01.2022г., нито приложените към тази молба писмени доказателства -
договор за заем за послужване от 23.12.2020г. и решение по чл.32, ал.1 от ЗС
от 10.01.2022г., взето от първите двама ответници като съсобственици,
притежаващи 2/3 ид.ч. от процесния имот.
Това възражение били направено своевременно - в отговор на
допуснатото от съда (в първото по делото заседание от 26.10.2021г.) т.нар.
„допълване" на петитумната част на ИМ, чрез предявяване при условията на
евентуалност на още един (по същество нов) иск - да бъде осъдена С.Н. да
предаде на ищеца владението върху целия процесен имот, ако главният иск по
отношение на първите двама ответници А. и Т.М. бъде оставен без
разглеждане като недопустим или бъде отхвърлен като неоснователен.
С нарочно определение в същото заседание съдът изрично предоставил
възможност на ответната страна до датата на следващото заседание „да
ангажира доказателства във връзка с днес направеното допълнение на
петитумната част на ИМ".
Приложените към молбата на С.Н. писмени доказателства били
представени по делото в определения от съда срок - в следващото ОСЗ по
делото, проведено на 11.01.2022г., поради което изводът за преклудиране на
възможността за представянето им бил неправилен и формулиран в
нарушение на съдопроизводствените правила, което довело до постановяване
на неправилен краен акт.
Ако възможността за представяне на договора за заем за послужване от
23.12.2020г. е преклудирана, понеже той е съществувал към момента на
подаване на отговорите на исковата молба от тримата ответници, но не е
представен по делото тогава, то такъв извод категорично не можел да се
направи за решението по чл.32, ал.1 от ЗС от 10.01.2022г. на съсобствениците,
притежаващи 2/3 ид.ч. от процесния имот.
Това решение било нововъзникнало обстоятелство, респ. този документ
бил ново доказателство по смисъла на чл.147, т.2 ГПК. Решението е взето на
3
10.01.2022г., представено е своевременно - на следващия ден, и е прието като
писмено доказателство по делото, поради което съдът дължи обсъждането му
в решението си, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал.З ГПК.
Това решение било от значение за спора по делото и следвало да бъде
ценено като доказателство от въззивния съд. По същество то представлявало
разпределение на ползването на процесния имот, прието от съсобствениците,
притежаващи 2/3 от него, при упражняване на законното им право по чл.32,
ал.1 ЗС. Решението било напълно валидно - взето е от съсобственици,
притежаващи повече от половината от общата вещ, в писмена форма (макар
законът да не предписва изрично такава форма за валидност) и определя
начина, по който вещта ще се ползва - чрез отдаване в заем за послужване на
третия ответник. Това решение обвързвало ищеца като миноритарен
съсобственик. Ако не е съгласен с решението на мнозинството, ищецът можел
да се защити срещу него чрез иск по чл.32, ал.2 ЗС, но не и чрез
ревандикационен иск.
Неоснователни били възраженията на процесуалния представител на
ищеца, че за приемането на това решение нямало мнозинство и то не го
обвързвало, защото нямало изпълнителна сила и той не бил съгласен с него.
Нормата на чл.32, ал.1 ЗС е ясна и недвусмислена - мнозинството зависи от
притежаваните дялове в съсобствеността, а не от съгласието на
миноритарните съсобственици с приетото решение. Приемането на обратната
теза напълно обезсмисля текста на чл.32, ал.1 ЗС и е в противоречие както с
буквата, така и с духа на закона.
Не била настъпила преклузия и по отношение на представеното
доказателства – договор за заем за послужване. Той бил представен от третия
ответник в дадения от съда срок след предявяване на самостоятелен иск
срещу него при условията на евентуалност. Променена била позицията на
С.Н., изразена по първоначално предявения ревандикационен иск за 1/3
идеална част от вещта.
Считат, че обсъждането на тези доказателства би довело до различен
извод на съда.
Основателността на искането за предаване на владението на ид.ч. от
съсобствен имот било обусловено не само от обстоятелството дали ищецът
притежава право на собственост върху вещта, но и от обстоятелството налице
4
ли е правно основание за ответника да упражнява фактическата власт върху
имота и в какъв обем. Съгласно чл.31, ал.1 ЗС всеки съсобственик може да си
служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин, който не
пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. В този
смисъл съсобственикът, който не упражнява фактическата власт върху вещта,
не се намира спрямо собственика, който ползва общата вещ според нейното
предназначение, в отношение на собственик към владеещ несобственик, по
смисъла на чл.108 ЗС. Поради това предвидената в тази разпоредба
възможност за правна защита на собствеността следва да се прилага в
отношенията между съсобствениците, като се отчетат особеностите във
вътрешните им отношения.
Ревандикационният иск по чл.108 ЗС бил средство за съдебна защита на
правомощието владение, като елемент от състава на правото на собственост
или друго вещно право. Това правомощие се осъществява чрез упражняване
на фактическа власт върху вещта. Упражняването на фактическа власт върху
съсобствената вещ обаче не винаги е безусловно и не зависи само от волята на
съсобственика, предявил иска по чл.108 ЗС срещу друг съсобственик. При
наличие на взето решение по чл.32, ал.1 ЗС от съсобствениците, притежаващи
повече от половината от общата вещ, както и при наличие на съдебно
решение, постановено по реда на чл.32, ал.2 ЗС, фактическата власт върху
съсобствения имот се упражнява в рамките на тези решения.
В настоящия случай, съдът бил длъжен да констатира, че е налице
решение на мнозинството от съсобствениците на процесния имот, прието на
основание чл.32, ал.1 ЗС, което не допуска личното упражняване на
фактическата власт върху вещта или върху ид.ч. от нея от съсобствениците,
доколкото същата е предоставена изцяло за ползване на едно трето за
собствеността лице (третия ответник) с договор за заем за послужване.
Съдът не отчел , че близките отношения на третия ответник с
останалите двама позволяват извода, че С.Н. не се нуждае от изрично правно
основание (договор), а само от съгласието на децата си, за да ползва сама или
заедно с тях, процесния апартамент като жилище.
Съдът не взел предвид влошените лични отношения между страните по
делото, доколкото процесният имот е жилище, което се ползва като такова от
ответниците. Да се предостави на ищеца ключ от жилището, чрез което
5
действие се осъществява предаването на владение върху идеална част от
апартамента, не било стъпка в посока разрешаването на споровете между
тези съсобственици. Безспорно установено е по делото, че ищецът живее в
САЩ, така че упражняването на правата му върху процесния апартамент ще
се извършва реално чрез неговите пълномощници, които са трети за
собствеността лица.
В срок е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита жалбата за неоснователна.
Правилно съдът приел, че допуснатото изменение на петитума на иска
не е свързано с въвеждане на нови факти и обстоятелства, водещи до
изменение на основанието на иска, същото не се изменя, запазени са обек‐
тивният и субективен идентитет на иска. Така, направеното от отв.Н. с молба
та й от 11.01.2022 г. правоизключващо възражение срещу предявения иск и
излагане на обстоятелствата, на които то се основава, било процесуално
преклудирано на основание чл. 131,ал.2,т.5 от ТПК, респ. преклудирана била
и възможността на отв. Н. да представя писмените си доказателства в
подкрепа на преклудираното си възражение/арг. от чл. 131, ал. З от ГПК/. Не
намирала приложно поле и разпоредбата на чл.147 от ГПК, тъй като
твърдените от отв. Н. в молбата й от 11.01.2022 г. обстоятелства и
представеният със същата молба Договор за заем за послужване от 23.
12.2020 г. нито са новоузнати, нито нововъзникнали. Поради
несвоевременното заявяване на възраженията и соченето на доказателства във
връзка с тях/преклузия/, правилно съдът не ги е обсъждал.
Взетото от ответниците Т. и А. М. на 10.01.2022 г. Решение за
използване и управление на съсобствената вещ се основава на Договора за
заем за послужване от 23.12.2020 г., видно от самото Решение. Този Договор
обаче не е обсъждан от съда поради наличие на процесуална преклузия за
представяне на това писмено доказателство, изключен е от доказателстве‐
ния материал. Считаме, че преклузията се разпростира и върху Решението на
ответниците М. по чл.32,ал.1 от ЗС, макар и същото да е взето на 10.01.2022
г., тъй като решението се позовава и основава на Договора за заем за
послужване, в който е договорено между страните и правото на
самостоятелно ползване на целия имот от отв. С.Н.. Очевидно, съзнавайки
преклудираната си възможност за представяне на Договора за заем за
послужване от 23.12.2020 г.,ответниците са решили да санират тази
възможност с възпроизвеждане на последиците от Договора в новосъздаден
до- кумент-Решение по чл.32,ал.1 от ЗС.
Но дори и да се приеме , че съдът в нарушение на
съдопроизводствените правила е отказал да обсъжда Договор за заем за
послужване от 23.12.2020 г. и Решение от 10.01 2022 г. по чл.32„ал.1 от ЗС, то
това не се отразявало на крайните правни изводи, които е направил съдът,
6
респ. върху правилността на постановеното решение.
Доводите , касаещи отношенията между страните били ирелеванти за
спора.
Цялостното процесуално поведение на ответниците било в нарушение
на общото правило за добросъвестно упражняване на права, за зачитане на
конкурентното право на съсобственика, умишлено пречене на съсобственика-
ищец да се ползва от общата вещ. Разсъжденията за отсъствие на жилищна
нужда за ищеца били неуместни, като се има предвид, че по делото безспорно
се установи липсата на такава за ответницата С.Н., в чиято полза другите
двама ответници са предали цялата вещ за послужване.
Претендира разноски.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
В исковата си молба срещу Т. ИЛК. М. , АН. ИЛК. М. и С. ТР. Н.
ищецът ИВ. ИЛК. М. твърди, че с първите двама ответници са деца-
единствени закони наследници на И.С. М. , починал на 01.11.2020г в САЩ/
акт за смърт №0096/19.01.2021г. , издаден от Община П.. Третата ответница
била майка на първите двама ответници. Между нея и починалия И. М. не
бил сключен граждански брак.
Ищецът бил син на И. М. от прекратения му с развод граждански брак с
М.И.Й.-М..
След смъртта си И. М. оставил в наследство на трите си деца недвижим
имот в град П., негова изключителна собственост, , придобит чрез покупко-
продажба през 2007 г. и представляващ : самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 55155.503.585.3.1 по КККР на град П., одобрени със Заповед
№РД-18- 97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с последно
изменение, засягащо самостоятелния обект от 07.05.2021г. с адрес на имота
град П., п.к.4400, ул.“Б.“№18, ет.1 , който самостоятелен обект се намира на
етаж 1 в сграда с идентификатор 55155.503.585.3 с предназначение жилищна
сграда със смесено предназначение, която сграда е разположена в поземлен
имот с идентификатор 55155.503.585 с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, площ от 175.45кв.м.,
ниво1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма,
под обекта: 55155.503.585.3.7, 55155.503.585.3.4, 55155.503.585.3.5,
55155.503.585.3.6, над обекта:55155.503.585.3.2, ведно с 1/8 идеална част от
поземления имот, в който се намира сградата, в която е разположен
самостоятелния обект , с идентификатор 55155.503.585 по КККР на град П.,
одобрени със Заповед №РД 18- 97/28.10.2008г на изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение , засягащо поземления имот от 07.05.2021г. с
адрес на имота град П., , п.к.4400, ул.“Б.“№18, с площ на целия поземлен
имот от 327 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана,
7
начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 метра/ № по предходен
план 4696, квартал 367, парцел ІV,при съседи: 55155.503.584,
55155.503.9583,55155.503.760.
Правата на ищеца и първите двама ответници по наследство възлизали
на 1/3 за всеки. След смъртта на наследодателя целият съсобствен имот се
владеел само от ответниците, които живеели в него като за ответницата С.Н.
липсва правно основание за това. Ищецът многократно настоявал пред
ответниците да му осигурят достъп до съсобствения имот, като му предадат
ключове от същия , както и от ответницата С.Н. да напусне жилището ,да
преустанови ползването на същото. Отговорът бил, че жилището е закупено
от баща им за тях.
На 09.02.2021г. ищецът отправил до първите двама ответници
нотариална покана с рег.№660, том 1, акт №18 чрез нотариус с рег.№154, с
която ги уведомил, че следва да му предадат ключ от съсобствения имот и да
освободят в жилището едно от трите спални помещения със самостоятелна
баня и тоалетна към него, което той да ползва. Поканата била получена от
ответниците и те на 15.02.2021г подавали отговор , като заявили, че ще
предоставят ключ на ищеца от съсобственото жилище, но само лично на него
, а не чрез пълномощника му А. М./ техен чичо/.
Известно било на ответниците, че ищецът преимуществено живее в
САЩ и интересите му страната се защитават от надлежно упълномощени
лица , както и ,че връщането му в страната за да получи ключ било нереално.
Отказа на ответниците да предадат ключ от жилището на редовно
упълномощено от ищеца лице било отказ да бъде допуснат ищеца до
владение на съсобствения имот съобразно правата му . Първия ответник в
разговор с ищеца се съгласил да изпрати на ищеца ключ от жилището чрез
нарочна куриерска пратка, но не направил това.
Ответниците неоснователно лишавали ищеца от владение и ползване на
съсобствения имот, съобразно правата му, поради което за ищеца ищецът
предявява иск , като моли да се приеме за установено по отношение на
ответниците, че ищецът е собственик на 1/3 идеална част от описания по-горе
недвижим имот и да бъдат осъдени ответниците да му предадат владението
върху тази 1/3 идеална част от процесния имот. Претендират се сторените по
делото разноски.
В срок са постъпили писмени отговори и от тримата ответници.
АН. ИЛК. М. и Т. ИЛК. М. в писмения си отговор излагат становище, че
иска е недопустим и неоснователен. Не оспорват ,че заедно с ищеца първите
двама ответници са наследници на И. М.. Не оспорват правата на ответника
върху оставения им в наследство недвижим имот.
След смъртта на баща им неговият брат А., представящ се за
пълномощник на ищеца, изпратил до тях нотариална покана , в която от
името на ищеца поискал ключ от процесния апартамент и заявил претенция
да се освободи и предостави за ползване една от трите спални със
8
самостоятелна баня и тоалетна , посочвайки как да се ползват останалите
помещения в жилището. Тъй като в телефонен разговор ищецът поддържал
друга позиция, в онзи момент не повярвали, че изразените с поканата
претенции изхождат именно от него , затова му отвърнали по реципрочен
начин- с отговор, изпратен чрез същия нотариус до пълномощника му А. М. и
до посочения от последния съдебен адрес в кантората на адвокат А.К..В този
отговор са заявили, че не оспорват правата на брат си върху 1/3 идеална част
от жилището и държат на негово разположение ключ от това жилище, който
той би могъл да получи при свое идване в България, но категорично отказват
да предадат ключ на което и да било трето лице, защото никое трето лице
няма право да ползва жилището. Оттогава досега ищецът не им е съобщавал
да е посещавал България и град П., затова предвидения за него ключ
продължава да бъде в тяхно владение и на разположение на ищеца.
Ответниците М. твърдят, че заетата от тях позиция в отговора на
нотариалната покана не може да се квалифицира като лишаване от право на
съсобственика или като отнемане на владението/ ищецът никога не е владял
част от този имот или част от него/ и ползването на жилището . Изрично са
поканили ищеца да дойде и да ползват заедно процесния имот според правата
си и ако това до момента не е станало се дължи единствено на личния избор
на ищеца, а не защото са създавали пречки или са оспорвали неговите права.
В установителната си част искът бил недопустим по отношение на тях ,
тъй като никога не са оспорвали правото на собственост на ищеца върху 1/3
идеална част от процесния имот. Ако в установителната си част искът се
приеме за основателен, тъй като не са дали повод за завеждане на делото
ищецът следва да понесе разноските в това производство. Сочи се , че в
осъдителната си част искът също е недопустим съгласно формираната
съдебна практика на ВКС във връзка с ревандикирането на идеална част от
недвижим имот. Молят съда да прекрати производството по делото поради
недопустимост на предявения иск по чл.108 от ЗС, евентуално да бъде
отхвърлен като неоснователен като им се присъдят сторените по делото
разноски. Ако се приеме в която и да е част иска за допустим и основателен
да бъде осъден ищеца да заплати на ответниците разноските по делото, тъй
като същите не са дали повод за предявяването му.
В срока по чл.131 от ГПК от ответницата С. ТР. Н. е подаден писмен
отговор, с който се оспорва предявения иск. Като майка на А.М. и Т.М. била
осведомена за отношенията между тях и ищеца във връзка с процесния имот.
Тя също не оспорва правото на собственост на ищеца върху 1/3 идеална част
върху процесния имот и на това основание счита, че в установителната си
част искът срещу нея е недопустим. Твърди, че нито владее, нито държи
процесния имот, а го посещава понякога, за да посети сина си Т., който
периодично пребивава там. Посещенията и са евентуално, за да почисти
помещенията, да ги проветри и да приготви храна за сина си. По същия начин
подхожда и когато в жилището се намира дъщеря и А.. Ако се случи да влиза
сама в този апартамент, ползва ключа на сина или ключа на дъщеря и, иначе
9
звъни на входната врата и онзи от тях, който се намира вътре и отваря да
влезе.С това си поведение по никакъв начин не възпрепятствала владението
на никого от собствениците , особено на ищеца. Ответницата твърди, че с
поведението си не е дала повод за завеждане на делото, поради което искът е
недопустим в установителната част, защото липсва правен интерес от
завеждането му. Моли се съда са прекрати производството по делото поради
недопустимост на предявения иск , евентуално да бъде отхвърлен като
неоснователен и да се осъди ищеца да и заплати направените по делото
разноски. Ако съдът счете, че искът е допустим и основателен ответницата
отново претендира разноски с довод, че не е дала повод за завеждане на
делото.
В първото по делото заседание е направено искане от процесуалния
представител на ищеца .Позовавайки се на чл.143 ал.2 от ГПК прави искане
за „допълване петитума“ на исковата молба ,като с оглед оспорването на
допустимостта на иска от съсобствениците ,ако съдът прекрати
производството по отношение на тях да осъди третата ответница да предаде
владението върху целия имот.
Представителят на ответниците е възразил със съображението ,че не се
касае за изменение на петитума , а за предявяване на нов иск.
Съдът е допуснал исканото изменение, като „внесено уточнение „ в
петитумната част на исковата молба. Съгласно чл. 143, ал. 2 от ГПК ищецът
действително може да поясни и допълни исковата си молба, но това
допълнение не може да представлява изцяло ново основание на предявения
иск, да въвежда ново или увеличено искане или да добавя друго при
условията на евентуалност, тъй като би се стигнало на практика до на
изменение на иска. Уточненията не могат да променят основанието на иска и
неговия петитум, а само поясняват и детайлизират вече предявеното
основание. В този смисъл е утвърдената практика на ВКС, съдържаща се в
решения № 55 от 27.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5558/2014 г, № 844 от
15.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1802/2009 г , № 476 от 26.10.2010 г. на ВКС
по гр. д. № 907/2009 г.
Поради изложеното , съдът намира ,че приетото по този начин
„уточнение в петитумната част на исковата молба“ е направено в отклонение
от процесуалния закон. Съдът не е могъл да го допуска и съответно да дава
възможност на ответната страна „до датата на следващото заседание“ да
ангажира доказателства.
Това разрешение отговаря и на доводите във въззивната жалба относно
това следвало ли е съдът да цени представените във второто по делото
заседание ,според представената им възможност доказателства. Тези
доказателства са относими към неправилно приетото от съда изменение ,чрез
допълване петитума на исковата молба и по отношение на предявения
първоначално ревандикационен иск възможността за представянето им е
преклудирана. Това напълно е относимо към представения договор за заем за
10
послужване ,който видно от датата му е сключен преди предявяване на иска.
Тъй като съдът се е произнесъл по първоначално предявения иск , то
решението му не страда от пороци ,които да водят до недопустимост.
Що се отнася до представеното решение на съсобствениците –
ответници ,взето според тях по реда на чл.32 ал.1 от ЗС ,то е с дата след
предявяване на иска и съдът ще обсъди допустимостта му и значението му за
спора.
Що се отнася до доводи за недопустимост на иска в установителната му
част и свързаните с това съобраражения относно основателността му , то
съдът намира тези доводи за напълно неоснователни.
Искът за собственост по чл.108 от ЗС – ревандикационният иск , е иск
на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Предмета на
делото е правото на собственост на ищеца. Този иск съдържа в себе си две
искания за правна защита отправени към съда: искане да бъде установено ,че
ищецът притежава правото на собственост и искане ответникът да бъде
осъден да му предаде владението върху имота. На тези искания следва се даде
отговор в диспозитива на съдебното решение .
Ако в хода на делото се установи, че ищецът е собственик на имота и
ответникът го владее без да има основание за това , съдът се произнася
положително и по двете искания. Съответно , ако не бъде установено правото
на собственост, то съдът отхвърля иска изцяло – и двете съдържащи се в него
искания. Ако бъде установено ,че ищецът е носител на правото на
собственост, но ответникът не владее имота или го владее на
противопоставимо на собственика основание ,то тогава съдът следва да уважи
първото искане и отхвърли второто искане.
Това следва по задължителен за съдилищата начин от приетото в ТР №
4/2014 година.
Приетото обаче не води до извода ,че се касае до два иска- иска е един
ревандикационен. Наличието на интерес от предявяването му се извежда от
изложените в исковата молба обстоятелства. Неоспорването на правата върху
имота не лишава ищеца от интерес за провеждане на ревандикационен иск.
От друга страна следва да се има предвид следното - съсобствеността
дава право на съсобственика да упражнява фактическа власт върху цялата
обща вещ, при съобразяване със същото право на останалите съсобственици.
Това означава, че съсобственикът следва да зачита правата и на другите
участници в съсобствеността и да ограничава собствената си фактическа
власт до обема на притежаваната от него идеална част. Нормативната основа
на това задължение е общото изискване на чл. 31, ал. 1 ЗС, съгласно която
разпоредба всеки съсобственик, независимо от дела му, има право да си
служи с цялата вещ, стига да не пречи и на другите съсобственици да си
служат с нея.
Интерес от иск по чл. 108 ЗС ще е налице както когато ответникът
11
упражнява фактическа власт върху цялата съсобствена вещ и не допуска
ищеца също да упражнява фактическа власт съобразно правата му, така и
когато владението на ищеца не е отнето напълно, но е нарушено поради
надхвърляне правата на ответника, доколкото основанието да се владее един
имот е обусловено от обема на притежаваното право. Без значение е дали
ответникът се явява владелец или държател на частите на ищеца.
Или както е прието в ТР по т.д.№ 3/2020 година При иск по чл. 108 ЗС,
предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от
съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване
владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е
установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е
нарушил владението на ищеца.
Още с доклада си , съдът е обвил за безспорни и ненуждаещи се от
доказване определени факти – правата по наследство на ищеца и първите
двама ответници върху имота, родствените отношения между тримата
ответници, както и обстоятелството ,че ищецът не е пребивавал в страната от
1.11 2020 година.
Представени са и доказателства за отправена нотариална покана от
ищеца и съответно – подадения от първите двама ответници отговор.
Установено е от представените писмени доказателства , приети по
надлежния ред ,че ответницата С. Н. има регистриран постоянен адрес в гр.
П. на ул. “К.М. Луиза“ и настоящ адрес – идентичен са адреса , на който се
намира имота , предмет на иска. Настоящия адрес е адреса , на който лицето
пребивава. На този адрес за годините 2019,2020,2021 година е издаван и на
тази ответница пропуск за местодомуване на личния и автомобил.
По реда на чл.176 от ГПК ответникът Т.М. е дал обяснения, че той
живее в недвижимия имот , предмет на иска, а майка му и сестра му живеят в
друг имот.
По делото е разпитан като свидетел П.Н.. Той има непосредствени
впечатления за факта от кого се обитава недвижимия имот. Според неговите
показания жилището се обитава трайно от около 4 години от третата
ответница. Другите двама ответници рядко виждал там. По молба на
пълномощника на ищеца се свързал с третата ответница през пролетта на
2021 година , като към този момент според показанията му тя живеела в
имота , но тя отказала каквито и да е разговори с пълномощника.
Тврди, че тази ответница живее в имота , отглежда домашни любимци и
по този повод възникват конфликти. През 2021 година ,когато се наложили
някакви ремонтни работи този свидетел ходил в апартамента ,като му било
отворено от С.Н.. Преди разговора с пълномощника на ищеца ,той видял Т. и
С. да влизат в кооперацията.
Този свидетел депозира още показания ,че след като на ответницата Н.
станало известно ,че ще свидетелства , тя му се обадила, заплашвала го , като
се позовавала на съдебното му минало.
12
Видно от предоставените данни този свидетел е осъждан два пъти- за
престъпление против собствеността, като е наложено наказания глоба и за
престъпление против паричната и кредитна система, по което осъждане е
реабилитиран.
Установеното относно съдебното минало на този свидетел , като се имат
предвид фактите и обстоятелствата , за които свидетелства, наличие на
непосредствени впечатления за тях – не позволяват дискретирането му като
свидетел.
Ответницата С.Н. не е въвела с писмения си отговор довод ,че се намира
в имота при условията на за заем за послужване, нито пък ,че има такъв
договор с другите съсобственици. Тя не е оспорила правата на ищеца , но е
оспорила другата предпоставка за основателност на ревандикационния иск ,
като е твърдяла, че не упражнява фактическата власт върху имота. Тези и
твърдения са опровергани от събраните гласни доказателства , установеното
чрез които се подкрепя и от приетите писмени доказателства – относно
настоящия адрес на тази ответница и местодомуването на личния и
автомобил.
Ответникът Т.М. изрично е заявил , че той живее в този имот.
По делото освен договора между първите двама ответници е третата-
С.Н.- за заем за послужване, който както вече мотивира съдът е сключен
според посочената в него дата преди предявяване на иска и никоя от страните
не се е позовала на него в писмения отговор, е представено и решение на
първите двама ответници по реда на чл.32 ал.1 от ЗС.
Това решение е с дата след първото по делото заседание и с него
съсобствениците , притежаващи повече от половината от общата вещ са взели
решение този имот да се използва и управлява единствено от заемателката за
послужване С.Н..
Като се имат предвид доказателствата относно това кой и как
упражнява фактическата власт върху имота, очевидно е ,че тези действия са
предприети единствено и само за нуждите на конкретното производство, но
те са в правомощията на ответниците ,като собственици на повече от
половината от общата вещ и представениото решение следва при условията
на чл.147 ал.2, съответно чл.235 ал.3 от ГПК да бъде ценено.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира
,че предявеният ревандикационен иск е основателен в установителната си
част и съответно решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Неоснователен е иска в осъдителната му част.
Налице и първата предпоставка за уважаване на иск с правно основание
чл.108 от ЗС- безспорно ищецът е собственик на 1/3 идеална част от имота.
Безспорно е също така ,че ищецът не упражнява фактическа власт върху
мота или част от него. Имота е жилищен ,ищецът живее в чужбина.
От доказателствата по делото е установено ,че двама от ответниците –
13
С.Н. и Т.М. реално упражняват фактическа власт върху имота. Поведението
на ответницата С.Н. е противоречиво. Първоначално е твърдяла , че не
упражнява фактическа власт върху имота впоследствие се е позовала на
основание да се намира в него. От доказателствата по делото категорично е
установено , че тя упражнява фактическа власт .
При така изложеното се поставя въпроса налице ли е основание за тези
ответници да се владее или държи имота.
Видно е от данните по делото , че на искането на ищеца да му бъде
осигурен достъп до имота ответниците – съсобственици са отговорили
положително , изразявайки готовност да му предадат ключ от имота , но
лично. Това тяхно поведение е било лишено от основание, тъй като
съсобственикът –ищец е предприел действия чрез лице ,носител на надлежна
представителна власт. Въпреки изразеното съгласие безспорно е по делото ,
че реално достъп на ищеца до имота не е бил осигурен.
След предявяване на ревандикационния иск по волята на
съсобствениците , притежаващи повече от половината от общата вещ е
създадено основание на третата ответница да държи имота. Това решение е
противопоставимо на ищеца , които притежава само 1/3 идеална част. Съдът
не може да го пренебрегва и то именно дава основание да се приеме, че
ревандикационния иск е неоснователен в осъдителната си част. Разпоредбата
на чл.32 ал.1 от ЗС е ясна – общата вещ се използва и управлява съгласно
решението на собствениците , притежаващи повече от половината от нея. В
конкретния случай е налице такова решение и макар то да е взето в хода на
процеса , очевидно за да се препятства положителното разрешаване на
предявения от ищеца допустим ревандикационен иск, не може да бъде
игнорирано. Тези действия на ответниците следва да намерят отражение при
решаване на въпроса относно разноските, тъй като те дават основание на съда
да приеме, че ответниците са дали повод за предявяване на иска.
При така приетото ,решението в частта му, в която е уважен
ревандикационния иск в осъдителната му част е неправилно и следва да бъде
отменено и съответно отхвърлена претенцията на ищеца за осъждане на
ответниците да му предадат владението върху 1/3 идеална част от имота.
По разноските: С оглед изхода на спора ,макар да се касае за един иск ,
то претенцията е частично уважена , но ответниците с поведението си са дали
повод за предявяване на иска пред първоинстанционния съд.
Следователно – не им се дължат разноски.
Отделно от това, ответниците както пред първоинстанционния ,така и
пред въззивният съд са представлявани от двама адвокати. Разноски се
дължат за един адвокат. От началото на производството ответниците са
представлявани от адв. Х. , който е надлежно упълномощен , но няма данни
представителството да се осъществява при условията на чл.38 ал.1 от ЗА.
Адвокат А.С. е ангажирана от ищците по късно и е уговорено и платено
възнаграждение ,което за въззивната инстанция е по 1000 лева за всеки от
14
жалбоподателите – ответници. Тези разноски ,като направени за втория
адвокат , реализиращ защитата на жалбоподателите – не се дължат.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 2129 по
описа на съда за 2021 година, в частта, с която са осъдени Т. ИЛК. М. с ЕГН
********** , АН. ИЛК. М. с ЕГН ********** и С. ТР. Н. с ЕГН **********
тримата от град П., ул.“К.М. Луиза“№135, ет.5, ап.20 да предадат на ИВ.
ИЛК. М. с ЕГН ********** от град П., ул.“Б.“№14, ет.1, ап.1 владението
върху 1/3 идеална част от следния недвижим имот :самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 55155.503.585.3.1 по КККР на град П., одобрени със
Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК с
последно изменение, засягащо самостоятелния обект от 07.05.2021г. с адрес
на имота град П., п.к.4400, ул.“Б.“№18, ет.1 , който самостоятелен обект се
намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 55155.503.585.3 с предназначение
жилищна сграда със смесено предназначение, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 55155.503.585 с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, площ от
175.45кв.м., ниво1, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: няма, под обекта: 55155.503.585.3.7, 55155.503.585.3.4,
55155.503.585.3.5, 55155.503.585.3.6, над обекта:55155.503.585.3.2, ведно с 1/8
идеална част от поземления имот, в който се намира сградата, в която е
разположен самостоятелния обект , с идентификатор 55155.503.585 по КККР
на град П., одобрени със Заповед №РД 18- 97/28.10.2008г на изпълнителния
директор на АГКК, последно изменение , засягащо поземления имот от
07.05.2021г. с адрес на имота град П., , п.к.4400, ул.“Б.“№18, с площ на целия
поземлен имот от 327 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване / до 10 метра/ №
по предходен план 4696, квартал 367, парцел ІV,при съседи: 55155.503.584,
55155.503.9583, 55155.503.760.,както и в частта , с която са присъдени
разноски и ОТХВЪРЛЯ ревандикационния иск в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА решението , в частта, с която е прието за
установено по отношение на Т. ИЛК. М. с ЕГН ********** , АН. ИЛК. М. с
ЕГН ********** и С. ТР. Н. с ЕГН ********** тримата от град П., ул. “К.М.
Луиза“№135, ет.5, ап.20, че ИВ. ИЛК. М. с ЕГН ********** от град П.,
ул.“Б.“№14, ет.1, ап.1 е собственик на 1/ 3 идеална част от следния недвижим
имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 55155.503.585.3.1 по
КККР на град П., одобрени със Заповед №РД-18-97/28.10.2008г на
изпълнителния директор на АГКК с последно изменение, засягащо
самостоятелния обект от 07.05.2021г. с адрес на имота град П., п.к.4400,
ул.“Б.“№18, ет.1 , който самостоятелен обект се намира на етаж 1 в сграда с
идентификатор 55155.503.585.3 с предназначение жилищна сграда със
15
смесено предназначение, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 55155.503.585 с предназначение на самостоятелния обект:
жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, площ от 175.45кв.м., ниво1, при
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
55155.503.585.3.7, 55155.503.585.3.4, 55155.503.585.3.5, 55155.503.585.3.6, над
обекта:55155.503.585.3.2, ведно с 1/8 идеална част от поземления имот, в
който се намира сградата, в която е разположен самостоятелния обект , с
идентификатор 55155.503.585 по КККР на град П., одобрени със Заповед №РД
18-97/28.10.2008г на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение ,
засягащо поземления имот от 07.05.2021г. с адрес на имота град П., , п.к.4400,
ул.“Б.“№18, с площ на целия поземлен имот от 327 кв. м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване / до 10 метра/ № по предходен план 4696, квартал 367,
парцел ІV,при съседи: 55155.503.584, 55155.503.9583,55155.503.760.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16