Решение по дело №540/2022 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 526
Дата: 1 декември 2022 г.
Съдия: Надежда Иванова Желязкова Каличкова
Дело: 20225001000540
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 август 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 526
гр. Пловдив, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Ив. Желязкова

Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Надежда Ив. Желязкова Каличкова Въззивно
търговско дело № 20225001000540 по описа за 2022 година
за да се произнесе, намери за установено следното:
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 212 от 06.06.2022г., постановено по т.д.№ 444
по описа за 2021г. на ОС Пловдив, с което е отхвърлен предявения от „В. Т.“
ЕООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. К., ул. Ген. К.
№ **, ет. *, офис * иск да бъде признато за установено по отношение на Д. Н.
Б. ЕГН ********** от гр. К., ул. А. К. № **, ет. *, ап. *, че съществува
вземането му в размер на 53 182.10 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 19.01.2021г. до окончателното й заплащане, дължима на
основание запис на заповед, издаден на 10.04.2012г. с падеж 10.04.2015г.,
както и сумата от 16 205.77 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода 15.01.2018г. – 15.01.2021г., за които суми е издадена Заповед № 51 от
21.01.2021г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 86/2021г. по описа на РС К. – ІІ гр.с..
Решението е обжалвано от ищеца „В. Т.“ ЕООД ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. К., ул. Ген. К. № **, ет. *, офис * с
твърдения за неправилност, поради противоречие с материалния закон и с
практиката на съдилищата, а искането отправено до въззивния съд е
решението да бъде отменено и постановено друго, с което искът да бъде
уважен. Претендира разноски за първата инстанция и за настоящата.
1
В срока за отговор е постъпил такъв от ищеца Д. Н. Б. ЕГН **********
с адрес гр. К., ул. А. К. № **, ет. *, ап. *, с който жалбата е оспорена като
неоснователна, а искането е съдебното решение да бъде потвърдено.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства – поотделно
и в тяхната съвкупност и при съобразяване предметните предели на
въззивното производство, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по иск на „В. Т.“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес гр. К., ул. Ген. К. № **, ет. *,
офис * против Д. Н. Б. ЕГН ********** с адрес гр. К., ул. А. К. № **, ет. *,
ап. * с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 124 ГПК.
Твърденията са, че на 10.04.2012 г. Д. Н. Б. е издал запис на заповед, с който
се е задължил, без протест, да заплати на ищеца сумата от 53 682.20 лв. на
падеж 10.04.2015г.. Като твърди, че е носител на вземането като цесионер по
договор за цесия от 15.04.2020г., за което длъжника е уведомен от цедента с
уведомително писмо, получено и подписано на 04.05.2020г. от него, в което
последния е признал съществуването на вземането и на 09.06.2020г. е платил
сумата от 500 лв., видно от ПКО, в който е посочено като основание за
плащането „вноска по договор за цесия от 15.04.2020г.“, но непогасено е
останало вземането в размер на 53 182.10 лв., както и това за лихва за забава
за периода от 15.01.2018г. до 15.01.2021г. в размер на 16 205.77 лв., ищеца
сочи, че по ч.гр.д. № 86 по описа на РС К. се е снабдил със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 и
изпълнителен лист за посочените суми, но е депозирано възражение от
длъжника, че не дължи изпълнение по издадената заповед. Въз основа на
изложеното, ищецът настоява съда да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на ответника, че съществува вземането му в
размер на 53 182.10 лв., дължимо на основание запис на заповед от
10.04.2012г., ведно със законната лихва, считано от 19.01.2021г. до
окончателното му заплащане, както и вземането в размер на сумата от
16 205.77 лв., представляващи лихва за забава за периода 15.01.2018г. –
15.01.2021г., както и да бъде осъден ответника да заплати направените от
заявителя разноски в заповедното производство в размер на 1386.68 лв. –
държавна такса в размер на 2%, както и платено възнаграждение за адвокат в
размер на 1570.82 лв.. Претендира разноски.
Ответникът – Д. Н. Б. ЕГН ********** с адрес гр. К., ул. А. К. № **, ет.
*, ап. * е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск. Твърди,
че не дължи сумата, за която е издаден записа на заповед, тъй като не е
подписвал същия, нито му е предявяван за плащане; не е признавал и
вземането. Твърди, че процесният запис на заповед не съдържа реквизитите,
посочени в закона, вкл. същия е неясен и досежно сумата, за която е издаден.
Оспорва твърденията, че му е връчено уведомление за сключения договор за
цесия, че го е подписал саморъчно и е признал вземането, както и че е
2
извършил частично погашение, за което е съставен ПКО. Навежда
възражение за изтекла погасителна давност и настоява предявения иск да
бъде отхвърлен.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца, с която ищеца твърди, че представения запис на заповед отговаря на
изискванията на закона и е редовен от външна страна. Твърди, че е налице
извънсъдебно признание на вземането.
В срока по чл. 373 ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника,
с който подържа наведените в отговора възражения.
От приложеното ч.гр.д. № 86/2021г. по описа на РС К. се установява, че
със заявление от 19.01.2021г. „В. Т.“ ЕООД е поискал да му бъде издадена
заповед за изпълнение по чл.417 ГПК въз основа на запис на заповед от
10.04.2012г. за сумата от 53 182 лева, главница и 16 205.77 лихва за забава за
периода от 15.01.2018г. до 15.01.2021г.. Искането е удовлетворено като на
21.01.2021г. е издадена срещу длъжника, ответник в настоящото
производство, заповед за изпълнение на парично задължение за сумата от
53 182.10 лева, дължима по запис на заповед, издаден на 10.04.2012г., ведно
със законната лихва, считано от 19.01.2021г. до окончателното й заплащане,
както и за сумата от 16 205.77 лв., мораторна лихва за периода от 15.01.2018г.
до 15.01.2021г. и разноски в размер на 1386.68 лв., представляващи заплатена
държавна такса в размер на 1570.82 лв., представляваща платено адвокатско
възнаграждение.
На 26.01.2021г. е издаден изпълнителен лист, а на 27.01.2021г. същия е
получен от заявителя.
На 16.04.2021г. е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от длъжника, за
което заявителя е уведомен на 18.05.2021г. с нарочно съобщение. В срока по
чл.415, ал.1 ГПК е предявен и настоящия иск, който предвид изложеното,
съдът намира за процесуално допустим.
Със запис на заповед, издаден на 11.01.2012г. Д. Н. Б. се е задължил
безусловно и неотменимо да заплати на „В. ****“ ЕООД на падежа
10.04.2015г. или на негова заповед сумата от 53 682.10 лв.. Записът на заповед
е предявен за плащане на 10.04.2018г., което е удостоверен с подписа на
издателя.
С договор за цесия, сключен на 15.04.2020г. „В. ****“ ЕООД е
прехвърлил вземането си по издадения запис на заповед в полза на цесионера
„А. П. *“ ЕООД, като за извършената цесия цедента е уведомил длъжника с
уведомително писмо, получено от него на 04.05.2020г., като в разписката е
удостоверено и признание на вземането.
С ПКО № 2 от 09.06.2020г. е удостоверено плащането на сумата от 500
лв. от Д. Н. Б. на „А. П.“ ЕООД и е посочено, че това плащане е по договор за
цесия от 15.04.2020г.
Не се спори, че наименованието на дружеството „А. П.“ ЕООД е
3
променено на „В. Т.“ ЕООД, което се установява и от справка по партидата на
дружеството в общодостъпния ТРРЮЛНЦ.
По фактите, че издадения на 11.04.2012г. запис на заповед съдържа
реквизитите, посочени в чл. 535 ТЗ, както и че подписа положен за издателя в
същия, а и в съставената разписка за връчване на уведомление за
извършената цесия и в ПКО № 2 са изпълнени от Д. Н. Б. няма спор пред
настоящата инстанция, а тези обстоятелства са и установени от приетата
разширена съдебно почеркова експертиза.
Въз основа на изложеното и като се зачете извършената цесия, която е
съобщена на длъжника следва да се приеме, че ищеца се легитимира като
носител на вземането, за което е предявен иска.
Спорен пред въззивният съд е въпросът досежно това основателно ли е
наведеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност. Записът
на заповед е с падеж на плащане 10.04.2015г., от който момент е започнала да
тече погасителната давност съгласно чл. 531, ал.1 във вр. с чл. 537 ТЗ, която е
изтекла на 10.04.2018г.. Според ищеца давността обаче е прекъсната с
извършеното признание на дълга, съдържащо се в разписката,
удостоверяваща връчване на уведомлението за извършената цесия.
Коментираното признание е извършено на 04.05.2020г. или далеч след като
давността е била изтекла и в този смисъл не може да породи предвидените в
чл. 116, ал.1, б.а ЗЗД последици. Това признание не може да се приеме, че
представлява и отказ от изтекла давност, тъй като обективираната в него воля
на длъжника е ясно изразена и тя е насочена единствено към признаване
съществуването на вземанията, предмет на договора за цесия. Липсва ясно
изразена воля за това, че тези вземания са погасени по давност и че длъжника
се отказва от давността. В този смисъл е и приетото в Решение № 119 от
18.12.2020г. на ВКС по т.д. № 2370/2019г., І т.о., ТК. Следва да се има
предвид и факта, че това изявление, съдържащо се в разписката за
уведомлението на длъжника за извършената цесия, е отправено или насочено
към цедента, а не цесионера, който е легитимирания кредитор на вземането.
Затова и съобразявайки разясненията дадени с ТР № 4/2019г. по т.д. № 4 от
2019г. на ОСГТК, касаещи изявлението на длъжника за признаване на
вземането с оглед приложението на чл. 116, б.а ЗЗД, същото това изявление
следва да се приеме като признание на длъжника за неизгоден за него факт,
което след като не може да доведе до прекъсване на давността, то няма как да
се приеме, че съставлява и отказ от изтекла давност.
Извършеното плащане на сумата от 500 лв., за което е съставен ПКО №
2 от 09.06.2020г. също не може да се приеме като признание на вземането,
нито да прекъсне давността за остатъка от същото, тъй като е сторено след
изтичане на давността. Същото не може да бъде прието и за отказ от давност
по отношение на непогасената част от вземането, тъй като за тази част липсва
изявление на длъжника, че не желае да се ползва от изтеклата вече
погасителна давност.
4
Вярно е твърдението на жалбоподателя, че в съдебната практика е
прието разбирането, че няма форма за действителност на отказът от давност,
но това едностранно волеизявление, според настоящия състав на съда, следва
да бъде с такова съдържание, че по несъмнен начин да може да се направи
извод, че длъжника не желае да се ползва от последиците на погасителната
давност по отношение на част или на цялото вземане. Данни за подобно
изявление, което да е отправено до кредитора липсват, поради което и следва
да се приеме, че не е налице отказ от давност.
До същите правни изводи е достигнал и решаващия първоинстанционен
съд, поради което и постановеното от него решение като законосъобразен
отговор на повдигнатия спор следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция на ответника по
жалбата се дължат разноски, които се изразяват в претендирано да бъде
определено възнаграждение на адв. Р. П. П., осъществила безплатно
процесуално представителство по отношение на Д. Б.. На основание чл. 38,
ал.1, т.2 ЗА във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения на адв. Р. П. следва да се определи
адвокатско въдзнаграждение в размер на 2626.64 лв., за заплащане на което
следва да се ангажира отговорността на жалбоподателя.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 212 от 06.06.2022г., постановено по т.д.
№ 444 по описа за 2021г. на ОС Пловдив.
ОСЪЖДА „В. Т.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес гр. К.,
ул. Ген. К. № **, ет. *, офис * да заплати на адв. Р. П. П. с адрес гр. П., ул. "*
я. " № ** сума в размер на 2626.64 лв., представляваща определено
адвокатско въдзнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на Д. Н. Б. ЕГН **********.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5