Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.12.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ Б въззивен състав,
в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР В.
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ШУЛЕВА, като разгледа
докладваното от съдия Д. Алексиева гр. дело № 1479 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20270595 от 08.12.2020
г., постановено по гр.д. № 56808/2019 г. на СРС, ГО, 76 състав са отхвърлени
предявените от „Л.Т.С.“ ООД, ЕИК*********срещу В.К.К., ЕГН ********** искове с
правно основание чл. 234, чл. 220 КТ и чл. 92 ЗЗД да бъде осъден В.К.К., ЕГН **********
да заплати на „Л.Т.С.“ ООД сумата от 15 567,12 лева (част от неустойка,
пропорционална на неспазения по договора срок), както и сумата от 3 946,80 лева,
обезщетение за неспазен срок на предизвестие, сума от 10 702 лева на осн.
чл. 79 ЗЗД, ал. 1, пр.2 във вр. чл. 82 ЗЗД и чл. 5 от договора за квалификация обезщетение
за неизпълнен договор за квалификация (за неизпълнение на задължението на
Ответника да работи по придобитата квалификация за договорения срок) за обучение
за курс за авиомеханици S6, представляваща реално направените разходи от ищеца по
обучението на ответник, а също така и платените стипендии – с размер общо на
5 340 лева.
Срещу постановеното
решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Л.Т.С.“ ООД. Счита, че решението
е неправилно, поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила и необоснованост. Въззивникът поддържа, че клаузите на
чл. 4, ал. 1-4 от трудовия договор са валидни, позовавайки се на това, че
организацията на работното време и работата на смени са изключителен прерогатив
на работодателя, който едностранно без съгласието на работника може да въвежда
тези режими, при спазване на императивните изисквания на трудовото
законодателство за почивки. Сочи, че за всеки 6 месечен период са издавани
заповеди за сумирано работно време, поради което законът е спазен. Твърди, че
не е налице смесване на режимите на работа,
разпоредбата на чл. 136 КТ е обща. Оспорва наличие на неизпълнение от
страна на работодателя, сочено като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение от ответника. Изтъква аргументи, че при работа в горивен
резервоар на самолет SE –RJF на компания SAS Airbus A320 през юли месец 2016 г. регистрация за замерване с
газдетектор се изписва веднъж след като е направена, надолу в редовете на
справките САП не се изписва отново, а след като бъде направена следващата
регистрация. Твърди, че не е доказано от представените справки от м. юли 2016
г. ответникът въобще да е влизал във въпросния самолет. Оспорва извода на
първоинстанционния съд, че вписването в трудовата книжка на основанието за
прекратяване на трудовия договор се приравнявало на съгласие с основанието,
позовавайки се на задължението на работодателя да впише основанието за
прекратяване, чието неизпълнение води до ангажиране на
администравно-наказателна отговорност. Освен това, излага, че с достигане на
волеизявлението на работника за прекратяване на трудовия договор до
работодателя настъпва конститутивния ефект на прекратяването, а спорът за
законосъобразността на прекратяването се решава от съда. Поддържа, че
нарушенията, допуснати от ищеца по тежест са незначителни: 1. Забавянето на
изплащането на трудовото възнаграждение е веднъж за 20 дни; 2. За процесния
период 2015 г. – 2016 г. е приложим текстът на чл. 123, ал. 3 и ал. 4 КТ, с
който е имплементирана Директива 96/71/ЕО, а не чл.18 от Наредбата за
служебните командировки и специализации в чужбина, поради което не се налага
авансово плащане, а в допълнение изтъква, че работникът няма право на дневни
пари, а му се дължи увеличено трудово възнаграждение съгласно допълнителното
споразумение; 3. Недоказано е твърдението за нарушение по ЗБУТ;4. Твърди, че не
е налице хипотезата на чл. 142, ал. 3 КТ. В случая е налице сумирано
изчисляване на работно време по предварителни графици с начало и край. Ако в
края на отчетния период е налице надработено време, то се заплаща като
извънреден труд. Излага, че сумираното изчисляване на работно време е възможност
за определяне на режима на работното време, предвиден в закона и ПВТР на
работодателя, а не както е приел първоинстанционния съд, поради което законът е
спазен. Отправя искане до съда за отмяна на решението. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника В.К.К., с който изразява
становище за неоснователност на
въззивната жалба. Поддържа, че чл. 4, ал. 2 от трудовия договор
предвижда възможност за сумирано изчисляване на работно време в рамките на 6
месеца като еднократно изключение от предвиденото в чл. 4, ал. 1 нормално
работно време 8 часов работен ден и 5 дневна работна седмица. Поддържа, че твърдяните множество неизпълнения
на трудовия договор от страна на работодателя са достатъчно основание за
разваляне на трудовия договор и същите са доказани в хода на
производството от приетите експертизи, писмените
доказателства: забавено заплащане на една заплата, незаплащане на
командировъчни разходи авансово, системно нарушаване на нормите за полагане на
труд при безопасни условия, допуснато смесване на ненормиран работен ден и
сумарно изчисляване на работно време, като ответникът е бил в условията на
сумирано изчисляване на работно време през целия период на трудовото правоотношение. Оспорва
твърденията, че К. не е работил на този самолет през м. юли 2016 г., като със
становище в първоинстанционното производство, ищецът оспорва единствено
твърдението, че не е ползван газдетектор. Поддържа, че „Л.т.С.“ ЕАД е изразило
съгласие с основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, доколкото е
вписал в трудовата книжка прекратяването. Поддържа, че смесването на ненормиран
работен ден и сменен режим на работа заобикаля закона – постига се забранен от
закона резултат – полагане на извънреден труд. Твърди, че клаузите на чл. 4,
ал. 2 – 5 и чл. 8 от трудовия договор от 14.05.2014г. са нищожни. Твърди, че
клаузите на договора за квалификация - раздел
I, т. 1.6 и чл.
5.3 също са нищожни. Счита,че е доказано основанието за прекратяване на
трудовия договор по чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ и ищецът няма право да
претендира заплащане на обезщетения и неустойки по договора.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно съединени положителни осъдителни искове по чл. 234 КТ
и чл. 92 ЗЗД, евентуално чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД и кумулативно по чл. 220 КТ.
Ищецът твърди, че с ответника
сключили договор за квалификация от 07.08.2013 г. на осн. чл. 235 КТ вр. чл.
234 КТ. Ответникът успешно завършил обучението си и на 14.05.2014 г. сключили
трудов договор № 847/14.05.2014 г., с който уговорили, че 5 г. и 6 м.
ответникът е длъжен да работи при ищеца по придобитата квалификация. Сочи, че
неправомерно ответникът е прекратил трудовия договор преди да е изтекъл
уговорения срок. Въз основа на това, претендира неустойка в размер на 15 567,12
лв., уговорена в чл. 5.3 от договора за квалификация във вр. чл. 8, ал. 1 и ал.
3 от трудовия договор, евентуално обезщетение в
размер на действително направените разходи от ищеца в размер на 10702
лв. и платените стипендии – с размер общо на 5 340 лева,
както и кумулативно съединен иск за обезщетение за неспазен срок на
предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ в размер на 3 946,80 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по основание и
размер. Твърди, че е налице неизпълнение от страна на работодателя на трудовия
договор. Без прекъсване, ответникът работил при условията на сумирано
изчисляване на работното време през целия период на трудовия договор, въпреки
че в чл. 4, ал. 1 било уговорено нормално работно време. Работодателят не спазвал
безопасните условия на труд. Бил изпращан често в командировки, които били
удължавани без негово съгласие. Твърди нищожност на чл.5, ал. 3 от Договора за
квалификация поради противоречие с добрите нрави, липса на съгласие,
злоупотреба с право, както и нищожност на чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от трудовия
договор от 14.05.2014 г. поради противоречие/заобикаляне на закона, както и
клаузата за по-дълъг срок от предвидения поради противоречие със закона. Сочи,
че прекратяването на трудовото правоотношение не е оспорено от ищеца. Прави
евентуално възражение за прихващане с обезщетение по чл. 221 КТ. С оглед
изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Между страните не е спорно, че
на 07.08.2013 г. са сключили Договор за квалификация. Съгласно чл. 5.3 е
уговорена неустойка за неизпълнение, в случай че обучаваният едностранно
прекрати трудовия договор без да е налице съществено неизпълнение от страна на
работодателя, или ако трудовият договор бъде прекратен преди изтичане на
уговорения срок – 5 г. и 6м., от датата на подписването му поради причина, за
която пряко или косвено отговоря Обучаваният, последният дължи неустойка на
работодателя съгласно трудовия договор, която ще компенсира работодателя за
вредите му, включително и за разноските, които Работодателят е направил за
обучението на обучавания.
Между
страните не спори, че на 14.05.2014 г. е сключен трудов договор. Съгласно чл.
6, ал. 1 служителят има право на основно месечно възнаграждение в размер на 960
лева. Съгласно чл. 4, ал. 1, служителят се задължава да изпълнява своите
трудови задължения при пълно работно време – 8 часов работен ден при условията
на 5 дневна седмица с продължителност 40 часа. Съгласно чл. 4, ал. 2 при
необходимост, работодателят може да въвежда сменен график на работа с
продължителност на работната смяна до 12 часа и сумарно изчисляване на работното време за период 6 месеца. Съгласно
чл. 8, ал. 1 между страните е уговорено, че служителят се задължава да работи
при Работодателя с оглед придобитата при обучението квалификация за срок от пет
години и шест месеца, считано от датата на влизане в сила на настоящия договор,
а в случай че не спази тази уговорка, служителят се задължава да заплати на
работодателя неустойка в размер на 30 000 лева или по преценка на
работодателя неустойка в размер на всички разходи направени от работодателя за
обучение и стипендия на служителя.
На 25.04.2014г. на ответника е издаден сертификат, че е
завършил обучителния курс по теория и практика на самолетния техник в
специализация по структурен ремонт, издаден от Авиационен център за обучение.
От приложените заповеди: № 46/07.07.2014 г. за периода от
22.07.2014 г. до 22.01.2015 г. вкл.,
№123/22.01.2015 г. за периода от 23.01.2015 г. до 22.07.2015 г. вкл., №112/22.07.2015
г. за периода от 23.07.2015 г. до 22.01.2016 г. вкл. от „Л.Т.С.“ ЕАД се
установява, че работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време
съгласно поименен график, в който е включен и ответника, а съгласно заповед №18/22.01.2016
г. от „Л.т.С.“ ЕАД се установява, че е въведено сумирано изчисляване на
работното време за периода от 23.01.2016 г. до 22.07.2016 г. вкл. по отдели и
длъжности, както и съгласно заповед № 105/22.07.2016 г. за периода 23.07.2016
г. до 22.01.2017 г. вкл. също по отдели и длъжности.
На 07.10.2016 г.,
ответникът е изпратил до ищеца нотариална покана, с която прекратил трудовото
правоотношение поради неизпълнение от страна на работодателя..
По делото
са приложени фишове за начислени трудови възнаграждения на ответника за
периода: м. май 2014г. до м. октомври 2016
г.
От
приложените работни графици и графици за годишен отпуск се установява графика
за смените по месеци и дни, дните платен отпуск и отпуск по болничен, както и
дните отпуск по компенсация. От
приложените отчет за реални часове в периода 16.05.2014 г. до 31.12.2014 г.,
01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., 01.01.2016 г. до 09.10.2016 г. за периода на
трудовия договор се установяват реално отработените часове, както и
начисляването на часовете в часовата банка.
От
приложения Правилник за вътрешния трудов ред (ПВТР) се установява, че нормалната
продължителност на работното време през деня е 8 часа, при 5 дневна работна
седмица. При необходимост работодателят може да въвежда график на работа с
продължителност на работната смяна до 12 часа и сумирано изчисляване на
работното време за период от 6 месеца. Работният ден е с начален и краен час,
определени в съответния работен график.
От приложен протокол от 05.11.2014 г. от извършени
проверки на 14.10.2014 г., 21.10.2014 г., 27.10.2014 г., и на 05.11.2014 г от
Инспекция по труда /л. 506/ се касаещи липса на утвърдени поименни графици за
периода, за който е установено сумарно изчисляване на работното време.
От
представен протокол от 02.09.15 г., за извършени проверки от 14.08.2015 г. и 02.09.2015
г. /л. 507/ се установява, че Инспекция
по труда е установила, че работодателят „Л.т.С.“ АД не е предоставил на
работещите необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им,
както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или
контролирането на тези рискове, в т.ч. запознаване с оценката на риска съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗЗБУТ. Освен това е дадено предписание на работодателя да осигури
през работно време температурата на работните места, на които постоянно работят
хора да отговоря на установените норми и да се съобразява с използваните методи
на работи и физиологичните изисквания съгласно чл. 82, ал. 1 Наредба № 7/1999
г. за минималните изисквания за ЗБУТ на работното място.
От
протокол от извършена проверка от 19.07.2016 г. и 28.07.2016 г. /л. 510/ от Инспекция
по труда се установява, че в ПВТР не е определено началото и края на работния
ден, редът за редуване на смените, почивките по време на работа, в нарушение на
чл. 4а от НРВПО. Едновременно с установяването на сумирано изчисляване на
работно време с период на сумиране шест месеца, работодателят не е утвърдил
поименни графици за работа.
От
приложени отчети за положен извънреден труд по чл. 149, ал. 2 КТ се установява
че ответникът е полагал извънреден труд за 2014 г. общо 7.86 часа, за 2015 г.
общо 6 часа, за 2016 г. общо 12 часа. Същият е оспорен по съдържание от
ответника с твърдение, че часовете извънреден труд са повече.
По
делото е приобщена декларация, датирана 31.10.2014 г. от В.К., на длъжност „авиомеханик“,
с която декларира съгласието с да бъде изпращан в командировка от „Л.Т.С.“ ООД
за период над 30 календарни дни. По делото е представен Анекс от 16.10.2014 г. към
трудов договор за изпращане на служителя за изпълнение на задачи в Компания –
домакин: Shanon
Aerospace Ltd, Lufthansa technik Budapest, Lufthasa Techik Malta, с договорено допълнително
трудово възнаграждение в размер на 30 евро нето календарен ден. По делото е
представено и Изменение от 16.10.2014 г. на Анекс към Трудов договор от 09.10.2015
г., с който е включено и дружеството
Луфтханза Техник, Хамбург Германия като компания-домакин. С изменение на Анекс
към трудов договор, подписано на 16.01.2016 г. са изменени допълнителните
възнаграждения, както следва: 31,50 евро нето календарен ден за изпълнение на
задача в Луфтханза Будапеща, 36 евро за Луфтханза Малта, 36 евро за Луфтханза
Германия, 40,50 евро за Луфтханза Ирландия.
По
делото са представени и възлагателни писма за временно изпълнение на работните
задължения по процесния трудов договор в Луфтханза техник Малта, както следва: от
16.03.2015 г. за период от 22.03.2015 г. до 26.04.2015 г.; от 30.04.2015 г. за
периода от 03.05.2015 г. до 01.10.2015 г.; от 05.08.2015 г.
за периода от 08.08.2015 г. до 30.09.2015 г.; от 01.09.2015 г. за
периода от 02.09.2015 г. до 22.09.2015 г.; от 08.04.2016 г. за периода от
09.04.2016 г. до 23.04.2016 г.; от 09.05.2016 г. за периода от 10.05.2016 г. до
20.05.2016 г., възлагателно писмо от 27.05.2016 г. за периода от 30.05.2016 г.
до 26.06.2016 г.
По
делото е представено възлагателно писмо от 09.10.2015 г. за периода 11.10.2015 г.
до 21.11.2015 г. в Луфтханза техник Германия и възлагателно писмо от 08.01.2016
г. за временно изпълнение на работните задължения в Луфтханза техник Шанън за
периода от 09.01.2016 г. до 15.02.2016 г., възлагателно писмо от 26.02.2016 г.
за периода 28.02.16 г. до 11.03.2016 г. Всички възлагателни писма са връчени на
ответника по делото.
По
делото е приложено и ръководство за влизане в резервоара за гориво на
летателния апарат, от което се установява, че писмено разрешение за горивен
резервоар на летателни апарати ще се изисква винаги, когато е необходимо влизане
в горивен резервоар.
По
делото е приет и сертификат за преминато обучение за получаване на разрешение
от Валентни К. от 28.04.2014 г.
От
изготвеното по делото заключение на СТЕ се установява, че през м. юли 2016 г.,
ответникът има само три работни дни – 11-13.07.2016 г. Вещото лице установява,
че не е било безопасно за В.К. да работи в резервоара на самолет SE-RJF на компания Aibus A320 към юли 2016 г.
От
изготвеното съдебно счетоводно заключение се установява, че размерът на всички
извършени от ищеца разходи за обучение
на ответника по договор за квалификация е стипендия 5430 лева и реално направените
разходи за обучение на ответника в размер на 12377,87 лева с ДДС и 10148,23
лева без ДДС с приспаднато самоучастие. Експертизата не е установила закъснения
в плащанията. Закъснение на заплата е допуснато като дължима заплата в размер
на 760 лева за месец април 2015 г. е платена на 01.06.2015г., но е била дължима
на 10.05.2015 г. От направения анализ на положения от ищеца труд по предоставени
по делото графици и ведомости при сумирано отчитане на работното време от 22.07.2014
г. до 23-то число на месеца за периода от 6 месеца ищецът не формира извънреден
труд. ССчЕ е оспорено по последния въпрос от ответника, но не е допусната
повторна ССчЕ.
По
делото са изслушани и свидетелски показания на И.Х., на длъжност: „оперативен
мениджър“ в Л.т.С. ЕАД. От тях се установява, че работата е по графици, а
поради изключително динамична среда се налагат промени в графиците, когато е налице
необходимост от ремонт на счупен самолет, или при болест на служител, който е
на график, или пък при започнат ремонт на самолет се окаже по-голям технически
проблем, който изисква допълнително задачи или допълнително хора за работа.
Сумираното работно време е 6 месеца. Когато служителят не е изпълнил месечната
си норма, се отразяват минусови часове в системата, а когато е надхвърлил 50 % се
изплащат допълнително отработените часове в текущия месец, а 50 % остават в
часовата банка. Заплаща се това, което е в плюс на края на 6 месечния период.
Промяната на графика се извършва с 24 часово предизвестие. Възможно е да се
променя графика заради изключително динамичната среда.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, като
същата е процесуално допустима. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо, с оглед на което следва да бъдат
обсъдени доводите относно правилността му.
Първоинстанционният
съд е приел, че трудовият договор може да бъде развален, но на основанията
посочени в КТ, като съществува възможност за работодателя да прецени дали приема
или не. Ако приеме, той се съгласява с основанието за прекратяване.
Същественото неизпълнение на работодателя било доказано от забавянето на една
заплата, командировките в чужбина, които не са били заплащани предварително,
недотам безопасни условия на труд, установено от вещото лице, полага се и
извънреден труд. Според показанията на свидетеля, съдът стига до извода, че
работодателят е смесил сумираното изчисляване на работното време и ненормирания
работен ден, което било недопустимо. Работодателят може да претендира
неустойката само ако е изправна страна, следователно искът е неоснователен.
Клаузата за неустойка е нищожна поради противоречие с добрите нрави – три пъти
стойността на разходите за обучение, при неясна препращаща разпоредба от
договора за квалификация – чл. 5, ал. 3, която към момента на сключване на
договора не е била уговорена в този размер. При правомерно поведение на работодателя
съдът би я редуцирал до претърпените от ищеца вреди. Искът за обезщетение е
неоснователен – само в хипотеза на чл. 326, а не е такъв случая. Съдът е приел,
че обучението отговаря на изискванията на Наредбата 27/2000 г. за авиационни
учебни центрове. Приел е, че работодателят е установил наличие на чл. 142, ал.
2 КТ, но сумираното изчисляване е допустимо само за 6 месеца – който е максимален срок, което също приема, че е
нарушение.
По иска за
неустойка и обезщетение за неспазен срок на предизвестие:
Основателно
е релевираното възражение на въззивника, че работодателят няма право да
преценява дали е законосъобразно соченото основание за прекратяване н трудовото
правоотношение или не. Релевантният факт е упражненото право от страна на
работника по чл. 327 от КТ. С получаване на писменото изявление за прекратяване
на трудовия договор, това право е произвело своето действие по аргумент от чл.
335, ал. 1, т. 3 от КТ, трудовият договор вече е прекратен / така „Коментар на Кодекса на
Труда“, 12 издание, изд. Сиби, В. М., К.С., А. В., стр. 598/. В практиката се
приема, че писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му
правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до
автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е
налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание.
Въпросът
дали са били налице предвидените в закона предпоставки за възникването и надлежното
упражняване на преобразуващото право на работника по чл. 327, ал. 1 КТ, може да
бъде предмет на преценка и евентуално установяване впоследствие, в случай, че
работодателят предяви по съдебен ред притезания, възникнали като негова
последица. В този смисъл е константната съдебна практика, обективирана в
решение № 34 от 03.04.2017 г. по гр. д. № 3010/2016 г., ВКС, III ГО, решение №
289 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г., ВКС, IV ГО, решение № 144 от
23.02.2010 г. по гр. д. № 3101/2008 г., ВКС, І ГО, № 203 от 30.05.2011 г. по
гр. д. № 832/2010 г. на III ГО, № 87 от 11.05.2012 г. по гр. д. № 219/2011 г.
на IV ГО на ВКС, решение № 59 от 16.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3418/2019 г.,
III ГО, ГК. Следователно въпросът дали е било налице твърдяното от работника основание
по чл. 327, ал. 1, т. 2 и 3 КТ подлежи на разглеждане именно в настоящото
производство по иска на работодателя за неустойка, евентуално обезщетение.
Забавянето
на една заплата за 20 дни през 2015 г. представлява основание работникът или
служителят да се възползва от правото си по чл. 327, т. 2 КТ. Съгласно
експертизата част от трудовото му възнаграждение за м. април 2015 г. в размер
на 760 лева е преведено с 20 дни забава. Правната норма на чл.327, т. 2 КТ не
поставя изискване за срок за забава, нито създава модалитет относно размера на неизплатеното
трудово възнаграждение или обезщетение. Така Решение № 145 от 07.06.2012 г. по
гр.д. 1247/2011 г., ВКС, III ГО,
Решение №495 от 03.06.2010г. по гр.д.№527/2009г. на Върховния касационен съд,
ІV ГО.
Съдът
намира за основателно релевираното от въззивника оплакване, че заплащането на
времето, през което е бил командирован за период по-дълъг от 30 календарни дни
за изпълнение на трудовите му задължения в предприятия от групата Луфтханза
техник не се уреждат от Наредбата за служебните командировки и специализации в
чужбина. В конкретния случай, между страните са били сключени допълнителни споразумения
– анекси, с който ответникът е изразил съгласие за промяна в мястото на работа
в едно от четирите предприятия от група на Луфтханза Техник в Малта, Шанън,
Германия и Унгария. С писмени възлагателни писма, които са връчвани на
ответника същият е бил уведомяван за промяната в мястото на изпълнение. Били са
уговорени и допълнителни възнаграждения. За командировките, които са по-дълги
от 30 календарни дни в периода 2014 г. до 2016 г. следва да се приеме, че приложим
е текстът на законовата разпоредба на чл. 121, ал. 3 КТ /Нова - ДВ, бр. 15 от
2010 г., в сила от 28.08.2010 г., отм., бр. 105 от 2016 г., в сила от
30.12.2016 г./ вр. §1, т. 16 от ДР на КТ (ДВ бр. 82/2011 г., отм. Бр. 105/2016 г.). Съгласно
цитираната норма, командироването в рамките на предоставяне на услуга в държава
от ЕС за повече от 30 дни, работодателят е длъжен да осигури поне условия на
труд във формата на допълнителни плащания, съответни на минималните условия за
работа на работници или служители за същата или сходна работа в приемащата
държава. Съгласно чл. 121, ал. 5 КТ (Нова - ДВ, бр. 82 от 2011 г., предишна ал.
4, доп., бр. 7 от 2012 г., отм., бр. 105 от 2016 г., в сила от 30.12.2016 г.), условията
на заплащане в приемащата държава не включват заплащане на пътни, дневни, и
квартирни пари по българското законодателство. В тази специална хипотеза,
законът урежда други специални условия за осигуряване на труда, поради което
Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина не се прилага.
Обратното тълкуване би
означавало работодателят да плати двойно за осигуряване на условията на труд в
приемащата държава. / така Решение № 224 от 10.12.2019 г. на ВКС по гр. д. №
1056/2019 г., III г. о., ГК/. С оглед изложеното, изводът на първоинстанционния
съд, че възнагражденията при командироване в период по-дълъг от 30 дни в Малта,
Унгария, Шанън и Германия следвало да бъдат изплащани авансово е неправилно.
По
делото обаче се установява, че има и командировки за срок до 30 дни: за периода
от 02.09.2015 г. до 22.09.2015 г.; за периода от 09.04.2016 г. до 23.04.2016
г.; за периода от 10.05.2016 г. до 20.05.2016 г., за периода от 30.05.2016 г.
до 26.06.2016 г. , както и за периода 28.02.16 г. до 11.03.2016 г., за които съгласно
чл. 215, ал. 1 КТ и чл. 121, ал. 1 КТ, работникът или служителят има право да
получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни
пари при условия и размери, определени в Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина/НСКСЧ/. Чл. 18, ал. 1 НСКСЧ изяснява, че с дневните
пари /част от командировъчните/ се осигуряват средства за храна, вътрешен
градски транспорт и други разходи на командированото в чужбина лице, но не
предвижда задължение за авансово заплащане на командировъчните, поради което
изводът на първоинстанционния съд в този смисъл е неправилен.
Относно
работното време: между страните е уговорено съгласно чл. 4, ал. 1 от трудовия
договор работно време „40 часа седмично” , т.е. с нормална продължителност,
което съгласно чл. 142, ал. 1 КТ се изчислява подневно, а не сумирано. Понятието
„сумирано работно време” изразява начина на изчисляване на работно време при
сменен режим на работа, при който продължителността на отделната смяна може да
надхвърля 8 часа, но общото работно време в рамките на периода на сумиране,
разделено на работните дни в месеца не трябва да надхвърля 8 часа на ден. Преценката
за въвеждане на сумирано изчисляване на работно време се прави от работодателя,
като законът не е поставил ограничение за въвеждане на сумирано изчисляване на
работно време само за определен срок. Определен е само максимално допустимият
период на сумиране. / така „Коментар на Кодекса на Труда“, 12 издание, изд.
Сиби, В. М., К.С., А. В., стр. 484, 485/. Следва да бъдат споделени изводите на
първоинстанционния съд обаче, че от тълкуването на уговорките в индивидуалния
трудов договор – чл. 4, ал. 1 и ал. 2 следва извода, че страните са се
съгласили да работят с нормално работно време при подневно изчисляване, а по
изключение – „при необходимост“ при сумарно изчисляване на работното време на
сменен режим.
Във
връзка с доводите за сумарно изчисляване на работното време от доказателствата
по делото не може да се направи извод за наличие на хипотезата по чл. 142, ал.
3 КТ, но се установява, че трудовите права на ответника са нарушавани. По
делото се установява, че не са утвърждавани от работодателя поименни графици за
периода 23.01.2016 г. – до 22.07.2016 г. и от 23.07.2016 г. до 22.01.2017 г. в
нарушение на чл. 9а от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
Отделно от това, за периода от 14.05.2014 г. до 22.07.2014 г. по делото не е
представена заповед за сумарно изчисляване на работното време за ответника, а
видно от представения отчет за часовете и графика, той е работил на сменен
режим.
При
сумираното изчисляване на работното време, щом продължителността на работното
време е надвишавала нормалната, не е била компенсирана с почивки в края на
отчетния период /в случая – на всеки месец/, налице е извънреден труд и той
подлежи на заплащане по чл. 262, ал. 1, т. 4 КТ, ако не е уговорен по-висок
размер между страните. Така Решение № 17/27.03.2012 г. по гр.д. № 405/2011 г.,
ВКС, IV г.о. В конкретния случай, от свидетелските показания и от справките за
реално отработени часове се установява, че е полаган извънреден труд. Така
например от справките за реално отработени часове се установява, че в периода
07.12.2015 г. до 21.12.2015 г. са вписани неработни дни, които са били отчитани
в часовата банка с минусови часове (-88 часа), а същевременно от представения
фиш за м. декември 2015 г. се установява, че лицето К. има отработени 21 дни и
отработени 168 часа, както и заплатено трудово възнаграждение в размер на
1131,86 лева. Аналогично, дните в
периода от 04.07.2016 г. до 08.07.2016 г. са отчетени като неработни и са му
начислени минусови часове (-40) часа, на
14.07.2016 (- 8 часа) и от 18.07.2016 г. до 22.07.2016 г. също са му начислени
минусови часове (– 40 часа) и са отчетени като неработни дни, а по делото е
представен фиш за трудово възнаграждение в размер на 1051,83 лева, за 20 отработени
дни. Дните са отбелязани като неработни, но не като компенсираща почивка, а в
същото време са намалили часовете положен труд, доколкото са отразени в
часовата банка с минус, въпреки че му е изплатено трудово възнаграждение за
този период. Следователно с тези часове са намалени без основание часовете
положен труд от ответника. Справките за отчет за положен извънреден труд и
заключението на ССчЕ по т. 6 не водят до различен извод, тъй като същите са
оспорени от ответната страна по съдържание и се преценяват въз основа на всички
събрани по делото доказателства, поради което и на осн. чл. 202 ГПК в тази част
заключението не следва да бъде кредитирано. Следователно, по делото се
установява, че трудовите права на ответника са нарушавани.
Неоснователно
е възражението на въззивника, че не е налице нарушение на здравословните и
безопасни условия на труд. Основанието по чл. 327, ал. 1 , т. 3 КТ включва
всички други задължения, включително и здравословните и безопасните условия на
труд. Важното е тези задължения да представляват част от съдържанието на
индивидуалния трудов договор, по които работодателят има задължения /стр. 971, „Коментара
на КТ“, девето издание/. От приетото по делото съдебно - техническо заключение
се установява, че през месец юли 2016 г. не са били спазени всички изисквания
от гледна точка на безопасност от страна на самия работодател при възлагане на
задача на В.К.. От заключението на СТЕ се установява, че ответникът се е
регистрирал на работна карта за помощна дейност, тъй като в този период
служители от отдел „Стаф агенция“ са били включвани в отдел „Производство“ по
проекти да помагат, какъвто бил и настоящия случай. При преценка по чл. 202 ГПК, съдът намира, че заключението е компетентно, обективно и безпристрастно и
следва да бъде кредитирано. Наред с това, по делото са установени и нарушения
от същия работодател на здравословните и безопасните условия на труд,
констатирани от Инспекция по труда в периода на действие на трудовия договор на
ответника.
Въз
основа на гореизложеното, правилен е изводът за недължимост на неустойката от
ответника, доколкото работодателят не е изправна страна по договора. Правилен е
и изводът на първоинстанционния съд за нищожност на уговорената неустойка в
размер на 30 000 лева, поради което препраща към мотивите му по чл. 272 ГПК. В допълнение следва да се изтъкне, че при съобразяване на критериите в ТР
№ 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, и като взе предвид
размерът на уговореното със същия договор месечно възнаграждение - 960 лева и
обстоятелството, че размерът на неустойката се равнява на възнаграждението на
работника за 2 години и 7 месеца, както и обстоятелството, че разноските по
обучението са в размер на 10148,23 лв. без ДДС намира, че същата е уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
С
оглед установеното, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение
е такова по чл. 327 от КТ без предизвестие, то искът по чл. 220, ал. 1 КТ е
неоснователен, тъй като в случая не се касае за прекратяване на трудовото
правоотношение с предизвестие в хипотезата на неспазен срок на предизвестието.
По иска за
обезщетение за вредите от неизпълнение в размер на разноските за обучението.
С
договорите за професионална квалификация и преквалификация не се уговаря
престирането на работна сила и извършването на определена работа при
работодателя, те не са трудови договори, макар и да са уредени от трудовото
право. Следователно, доколкото липсва изрично предвидено условие за форма,
следва да се прилагат общите правила на ЗЗД, а не по аналогия уредбата за
трудовия договор. С реш. № 31/22.03.12 по г. д. №1393/10, IV ГО, реш. №
227/19.04.11 по г. д. № 1861/10, IV ГО,
реш. № 665/19.05.2010 по г. д. № 706/2009, IV ГО е прието, че по отношение на
въпросите, свързани с неговото изпълнение и последиците от това, приложими са
общите правила за договорите и изпълнението, респективно относно отговорността
за неизпълнение, следва да се приложи гражданския закон.
По делото е установено, че трудовото
правоотношение е прекратено едностранно от служителя по чл. 327, ал. 1, т. 2 и
т. 3 КТ поради неизпълнение на задължения по трудовия договор от страна на
работодателя с оглед гореизложеното. Правната доктрина приема, че не е налице
неизпълнение на договора, когато работникът е постъпил на работа, но
впоследствие е прекратил трудовия си договор поради неизпълнение на договора от
страна на работодателя/ „Коментар на Кодекса на Труда“, 12 издание, изд. Сиби,
В. М., К.С., А. В., стр. 484, 485/. Съдебната практика приема, че виновната
страна за неизпълнението на уговорено задължение по чл. 234, ал. 3, т. 2 КТ, не
може да търси обезщетение поради неспазено обещание на работника за работа за
определен срок. /Така Решение № 227 от
19.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1861/2010 г., IV ГО, ГК/ С оглед на изложеното
правилно е прието от първоинстанционния съд, че евентуалният иск е
неоснователен.
С
оглед изложеното и предвид изчерпване предмета на въззивна проверка, решението
следва да се потвърди, макар и с различни мотиви от тези на първоинстанционния
съд.
По разноските:
С
оглед неоснователността на въззивната жалба, право на разноски възниква за
ответника по жалбата. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева от които 1000 лева платени в брой и 500
лева платени по банков път съгласно представени документи по делото се дължат в
полза на въззиваемата страна.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20270595 от 08.12.2020 г., постановено по
гр.д. № 56808/2019 г. на СРС, ГО, 76 състав
ОСЪЖДА „Л.Т.С.“ ООД, ЕИК*********да заплати на В.К.К., ЕГН **********,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1500 лв. - разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните, освен в частта по иска по чл. 220 КТ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.