Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.В.Търново, 22.02.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и пети януари през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№1564 по описа за 2018г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове
за установяване съществуване на вземания на взискател по подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда
на чл.47 ал.5 от ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422 ал.1 вр
чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД и чл.92 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът основава исковите си
претенции на твърдения, че между трето за делото лице - кредитодател /"И А
М" АД/ и ответникът е сключен договор за паричен заем №2756887/25.02.2017г., съгласно който, на
ответника е предоставен заем в размер на 600 лв. Сочи се, че с процесния
договор страните по него се съгласяват, че със сключването му ще се рефинансира
текущия заем на ответника по договор за паричен заем №2715116. Излагат се
твърдения, че страните са направили изрично изявление за прихващане на насрещни
изискуеми задължения, като договорът има силата на разписка. Сочи се, че
ответникът се е задължила да ползва и върне заемната сума, като заплати сумата
666,63лв., ведно с договорената лихва, на 27 седмични погасителни вноски, всяка
в размер на 24,69лв., включваща главница и договорна лихва, като размера на
договорната лихва е 30,79лв., за периода 05.03.2017г./датата на първата вноска/
до 03.09.2017г.-датата на падежа на договора. Ищецът заявява, че в сключения
между страните договор ответникът се е задължила в 3-дневен срок от усвояване
на сумата, да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени в
договора, като в случай на неизпълнение на това задължения се начислява
неустойка еднократно, след три дни от датата на сключения договор и се дължи
допълнителна сума към погасителните вноски, като претендираната в настоящото
производство неустойка е в размер на 250,74лв. Ищецът заявява, че разпоредбите на
договора предвиждат и начисляване на такса за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение при забава в плащането на погасителна вноска с повече от
30 дни, която такса включва разходи за напомнителни писма, електронни
съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес в размер на 9лв. за всеки
30 дневен период до максимален размер 45лв. Сочи се, че е начислена и лихва за
забава в общ размер 20,27 лв. за периода от 04.09.2017г/датата следваща датата
на последната погасителна вноска/ до датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК. Ищецът заявява, че ответникът е следвало да заплати целия заем в
срок до 03.09.2017г., като извършил плащане на сума в общ размер 355,68лв.
Ищецът сочи, че на основание договор за продажба и прехвърляне на вземания от
30.01.2017г. и приложение №1 от
01.12.2017г към договора, кредитодателят е цедирал на ищеца вземанията си срещу
ответника по процесния договор за заем. В исковата молба прави искане
ответникът да се счита за уведомен за извършената цесия като му бъде изпратено приложеното
уведомление за цесия заедно препис от исковата молба и приложенията към нея.
Сочи, че за вземанията си ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 451/2018г. по описа на ВТРС, връчена на длъжника по реда на чл.47
ал.5 от ГПК. Предвид на това моли съда да приеме за установено, че ответникът
му дължи по процесния договор за заем главница в размер на 413,63 лв., ведно
със законната лихва за забава върху нея, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното й изплащане, договорна лихва в размер на
30,79 лв. за периода 05.03.2017г. - 03.09.2017г., сумата 250,74лв. неустойка за
неизпълнение на договорно задължение, сумата 20,27лв. обезщетение за забава за
периода 04.09.2017г до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендира
присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство,
включително и за юрисконсултско възнаграждение.
С определение от 26.06.2018г.
съдът е прекратил производството само в
частта по предявените искове за установяване дължимост на сумата 20,27лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 04.09.2017г до подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК и за сумата 45лв.-разходи за извънсъдебно събиране
на задължението, поради оттегляне от ищеца на тези искови претенции.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба, подаден от назначения на ответника по реда на чл.47
ал.6 от ГПК особен представител, в който предявените искове са оспорени като
недопустими и неоснователни по изложени в отговора на исковата молба съображения.
Исковите претенции са оспорени по основание и размер. Оспорено е, че е налице
надлежно подписан договор между страните, като са изложени възражения относно в
какво качество лицето А Ц е подписала
договора за кредит, доколкото съгласно информацията в ТР не е представляваща
дружеството. Оспорено е твърдението, че ответникът е получила заемната сума от
600лв., като се прави възражение, че по делото липсват доказателства, че сумата
572,04лв. е използвана за рефинансиране на текущ заем на кредитополучателя.
Особеният представител оспорва исковите твърдения, че ответницата не е погасила
задълженията по договора и че е в забава. Оспорва твърдението на ищеца, че заемодателят по договора е цедирал вземанията
по него, като се сочи, че към датата на сключване на рамковия договор за цесия
цедентът не е имал изискуемо и ликвидно вземане от ответницата и особеният представител счита, че
ответницата не е надлежно уведомена за цесията. На следващо място в отговора се
сочи, че договорът за потребителски кредит съдържа клаузи, които са
неравноправни и противоречат на закона, поради което са нищожни. Сочи се, че
клаузите в договора не са индивидуално уговорени-напр.фиксирания годишен лихвен
процент по заема, като тези клаузи счита за нищожни на основание чл.143 от ЗЗП.
За нищожна счита и клаузата за неустойка за непредставяне на обезпечение, която
определя като нищожна и на основание чл.26 ал.1 и ал.2 от ЗЗД, като се оспорва
и размера й като прекомерен. Отправя искане за отхвърляне на исковите
претенции.
От събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
С исковата молба ищецът е
представил в заверен препис договор за паричен заем №2756887 от 25.02.2017г.,
сключен между "И А М" ООД в качеството заемодател и ответника Д.М.Д. в качеството заемател, по
силата на който заемодателят предоставя на заемателя сумата 600лв. за срок от 27
седмици, която сума заемателят се задължава да върне на заемодателя на 27
седмични погасителни вноски, с падежи посочени в договора и размер на
погасителната вноска-24,69 лв. В чл.3 от договора е посочено, че с подписването
му страните се съгласяват да се рефинансира текущия заем на заемателя, като
същия заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по договор за паричен
заем №2715116 в размер на 572,04лв., като след прихващането заемодателят
изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по договора, който има характер
на разписка. В чл.2 т.6 от договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент
по заема-40% или общ размер на всички плащания 666,63лв. Съгласно чл.4 ал.1 от
договора заемателят се задължава в три дневен срок от подписване на договора да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията по този договор, а именно
поръчители- две физически лица, които да отговарят на посочените в договорната
разпоредба условия или банкова гаранция в размер на цялото задължение на заема,
валидна за целия срок на договора. В чл.4 ал.2 от договора е уредено, че в
случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в срока
по предходната алинея заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 384,21лв.,
която се заплаща заедно с всяка от погасителните вноски, като към всяка от тях
се прибавя сума в размер на 14,23лв. В
чл.8 ал.2 от договора страните са се договорили, че при забава на плащането на
погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем заемателят дължи на заемодателя законната
лихва за забава върху забавената сума за всеки ден забава.
Видно от Рамков договор за
прехвърляне на вземания от 30.01.2017г. между „И А М” АД, от една страна като
цедент и „А за к на п з” ООД, от друга страна като цесионер, е постигнато
съгласие за сключване на договор, по силата на който се прехвърлят станали
ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори за заем,
сключени от продавача с физически лица, които не изпълняват задълженията си по
тях, които ще се индивидуализират в Приложение № 1, неразделна част от договора. Цедентът
упълномощава цесионера да уведоми длъжниците, вземанията от които са предмет на
цесията, съгласно чл.99 ЗЗД. Приложено е пълномощно, по силата на което
ищцовото дружество, цесионер по договора за прехвърляне на вземания, било
упълномощено от цедента да извършва това уведомяване.
На 07.02.2018г.
ищцовото дружество подало до Великотърновски районен съд заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Д.М.Д.. Въз основа
на заявлението на “АКПЗ” ООД, гр.София е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.02.2018г. по ч.г.гр.д.№451/2018г. на Великотърновски
районен съд против длъжника Д.М.Д. за заплащане на сумата от 413,63лв./четиристотин и тринадесет лева
и шестдесет и три стотинки-главница; договорна лихва в размер на 30,79лв. /тридесет лева и седемдесет и девет
стотинки/ за периода 05.03.2017 г. до
03.09.2017г. ; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 250,74лв.
/двеста и петдесет лева и седемдесет и четири стотинки/; разходи за
извънсъдебно събиране на задължението от 45лв. /четиридесет и пет лева/;
законна лихва в размер на 20,27лв.
/двадесет лева и двадесет и седем стотинки/ за периода от 04.09.2017 г. до 31.01.2018г.;
законна лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК / 07.02.2018 г./ до
изплащане на вземането и разноски
в размер на 25 лева за държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37 от ЗПП, вр. с чл.26 от Наредба за
заплащане на правната помощ / обн.ДВ бр. 8/24.01.2017 г./.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК
и след дадени от съда на заявителя указания, са предявени настоящите положителни
установителни искове.
С протоколно определение от 25.01.2019г. съдът на основание чл.183
изр.посл. от ГПК е изключил от
доказателствата по делото представените от ищеца с исковата молба заверени
преписи на договор за паричен заем от 25.02.2017г., предложение за сключване на
договор за паричен заем от 25.02.2017г., поради това, че същите, след
задължаване на ищеца по реда на чл.183 от ГПК, с определението по чл.140 от ГПК, по искане на ответната страна, не са представени от ищеца в оригинал до
края на първото по делото съдебно заседание, до края на съдебното дирене,
приключило в това съдебно заседание.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр
чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.92 ал.1 от ЗЗД са допустими -
предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със
сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.
Предявените положителни установителни искове
имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост
на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По
тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането
си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника –
длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане, като в случая,
предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от договор за паричен
заем.
Съдът
намира, че по делото не се установи по безспорен начин, че ищецът е носител на
вземане по твърдяното договорно отношение – договор за предоставяне на паричен
заем, по силата на който кредиторът „И А М“ АД е поело задължение да предостави
на ответника паричен заем в размер на 600лв., сключен на 25.02.2017г. Ищецът основава претенцията си на договор за
цесия, който твърди, че е сключен с кредитора „И А М“ АД. От събраните по
делото доказателства се установява, че между ищцовото дружество „Аза к на п з”
в качеството цесионер и „И А М“ АД в качеството цедент е сключен на
30.01.2017г. рамков договор за прехвърляне на парични задължения, с предмет,
че продавачът ще прехвърля на купувача
станали ликвидни и изискуеми в пълен размер вземания, произхождащи от договори
за потребителски кредит, сключени от продавача с физически лица, които не
изпълняват задълженията си по тях, които вземания ще се индивидуализират в
Приложение № 1, което ще бъде съставяно на хартиен носител, подписано и
подпечатано и от двете страни, неразделна част от договора за цесия.
В
настоящия случай се претендира вземане по договор за кредит, който се твърди,
че е сключен след датата на сключване на рамковия договор за цесия и за да докаже
сключването на договора за цесия за конкретното вземане, ищецът следваше да
докаже, че вземането е надлежно индивидуализирано в Приложение №1, неразделна
част от договора за цесия, което в конкретния случай не се установи по делото.
Действително, с исковата молба е представено извлечение от Приложение №1 от
01.12.2017г., но същото е с непълно съдържание. Освен това, съгласно т.4.4 от
договора за цесия от 30.01.2017г., след подписване и подпечатване на всяко
отделно приложение №1 към договора, продавачът се задължава да предостави на
купувача писмено потвърждение за сключената цесия, съгласно императивната норма
на чл.99 ал.3 от ЗЗД, което потвърждение представлява Приложение №3 към
договора и също следва да бъде подписано и подпечатано от продавача. В настоящото
производство не е представено Приложение №3 към договора за цесия, поради което
не може да се направи извод, че цесията е надлежно извършена и ищцовото
дружество е придобило вземанията по процесния договор за кредит, сключен между
цедента и ответника. В този смисъл, след като не се доказва надлежно
прехвърляне на вземането по договора за цесия, не е необходимо да се обсъжда
дали ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия.
Само по себе си, гореизложеното,
че ищецът не установи по безспорен начин, че е придобил по силата на договор за
цесия процесните вземания по договор за паричен заем от 25.02.2017г. води до
извод за неоснователност на предявените искове.
На следващо място, отделно от
гореизложеното, по делото не се установи и по безспорен начин възникването на
облигационното правоотношение между кредитора «И А М“ АД и ответника Д.М.Д. по процесния договор, но дори и да се
приеме, че такова е било възникнало, то ищецът не установи реалното предаване
на сумата по заема, предвид на това, че по правило договорът за заем е реален
договор. За да възникне задължение за
ответника да върне сумата по заема, то следва да е доказано получаване на
заемната сума, респ. надлежно извършено прихващане с други задължения.
Освен това, доколкото в самия
договор е посочено, че същият представлява потребителски заем, то в случая
намират и приложение на разпоредбите на ЗПК, като съгласно императивните изисквания въведени с
разпоредбата на чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от
потребителя, вкл. и погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването, като погасителния план
следва да посочва дължимите плащания, сроковете и условията за извършването на
тези плащания, да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата и когато е приложимо допълнителните
разходи. В настоящия случай съдът намира, че липсва разбиване по пера на
задължението на кредитополучателя/заемател/,
от което да е ясно в каква част то представлява главница, лихви, допълнителни такси и др., респ. липсва информация,
показваща с всяка отделна вноска каква част от задължението за главница, лихви
и допълнителни разходи се погасява. Задължение
на кредитора, произтичащо от ЗПК е да посочи разбивка не само на целия размер
на предоставения кредит, но и на всяка погасителна вноска. В случая не е
посочено в стойността на всяка погастелна седмична вноска какъв е размера на
главницата, лихвите и допълнителните разходи, които тази вноска включва. С
оглед изложеното съдът приема, че процесния договор за потребителски кредит е
сключен в нарушение на изискванията на чл.11 ал.1 т.11 и 12 от ЗПК, тъй като
няма изискуемото по закон съдържание- липсва погасителен план, поради което е
налице пълна недействителност/нищожност/ на договора-арг. чл.22 от ЗПК. За пълнота на изложението следва
да бъде посочено, че е основателно и направеното с отговора на исковата
молба възражение за нищожност на клаузата
в договора за заем относно неустойката. Видно от разпоредбата на текста на чл.4
от процесния договор за паричен заем заемателят се е задължил в срок до три
дни,считано от датата на сключване на договора да предостави на заемателя едно
от следните обезпечения:две физически лица-поръчители или банкова гаранция с
бенефициер-заемодателя, като неизпъленинето на това задължение е санкционирано
със задължение за плащане на неустойка в размер на 384,21 лв., която се заплаща
от заемателя на части, заедно с всяка погасителна вноска. По правило, неустойката
обезпечава изпълнението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е нужно да се доказват по размер. Със задължителната практика в ТР ОСТК
№1/2009г., т.3, е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност
на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за
нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави
за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като се вземат
предвид естеството и размера на задълженията, които се обезпечават с неустойка
и очакваните от неизпълнението вреди. В конкретния случай уговорената в чл.4 от
договора неустойка по своя характер е санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, но същата не зависи от вредите от това
неизпълнение и по никакъв начин не кореспондира с последиците от
неизпълнението. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски, като
по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителна си функция.
Включена по този начин в погасителните вноски тази неустойка по същество е
добавък към възнаградителната лихва на търговеца-заемодател и го обогатява
неоснователно, доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по
предоставения заем и в този смисъл би представлявала и печалбата на
заемодателя. В конкретния случай, от една страна неустойката е включена като
падежно вземане-обезщетение на кредитора, а от друга- същата е предвидена в
размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като е почти
съизмерима с предоставената сума по кредита. Освен това, от начина, по който е уредено в чл.4 от договора
задължението на кредитополучателя, може да се направи извод, че изпълнението му
ще бъде свързано със значителни затруднения. Изискванията, на които следва да отговорят
поръчителите са такива, че за някои от тях длъжникът трудно би могъл да се
снабди с информация в краткия три дневен срок, посочен в договора. Така
оформена тази клауза от договора поставя заемателят в особено затруднение да
изпълни условията в три дневен срок и така се създават предпоставки за
начисляване на неустойката предвидена в чл.4. При това положение съдът намира,
че клаузата за неустойка по чл.4 от договора е уговорена в отклонение от функциите
й предвидени в чл.92 от ЗЗД, което я прави нищожна поради противоречие с
добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 от ЗЗД. Съдът намира, че тази неустойка
не се дължи и с оглед приложение на разпоредбата
на чл.143 т.5 от ЗЗП, съгласно която неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата
и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
С оглед гореизложеното съдът намира, че не се
установи, че ищецът има вземания срещу ответника по процесния договор за
паричен заем, поради което предявените искове за установяване дължимост на
сумите 413,63лв.-главница;
договорна лихва в размер на 30,79лв., за
периода 05.03.2017 г. до 03.09.2017г. и неустойка
за неизпълнение на задължение в размер на 250,74лв. се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С
оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна и акцесорната
претенция за законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане
на разноски, но с оглед изхода на спора не следва да му бъдат присъждани
разноски за заповедното и исковото производство.
Ответникът не е претендирал
присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от "А ЗА К НА П З" ООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр.************, срещу Д.М.Д., с ЕГН **********
*** искове с
правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр. чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.92
ал.1 от ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че Д.М.Д. дължи на "А ЗА К НА П З"
ООД сумата в размер на 413,63лв./четиристотин и тринадесет лева и
шестдесет и три стотинки/-главница по договор за паричен заем
№2756887; договорна лихва в
размер на 30,79лв. /тридесет лева и
седемдесет и девет стотинки/ за периода
05.03.2017 г. до 03.09.2017г.; неустойка за неизпълнение на задължение в размер
на 250,74лв. /двеста и петдесет лева и седемдесет и четири стотинки/; законна
лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК / 07.02.2018 г./ до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК №260 от 09.02.2018г. по частно гр.дело 451/2018г по описа на
ВТРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.№451/2018г.
на ВТРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: