Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 327
24.01.2022г. гр. Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и втори декември две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
Председател: Пенка
Костова
Членове: Росица Чиркалева Антоанета Митрушева
при
секретаря Мария Койнова и в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева
при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 875 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от И.Х. ***, подадена
чрез пълномощник – адв. К.А.Т., с посочен адрес ***, против Решение №44 от 12.07.2021
г., постановено по АНД №455 по описа на Районен съд – Свиленград за 2021 г.
В касационната жалба се твърди, че решението на
районния съд било незаконосъобразно и неправилно. Същото било издадено в нарушение
на закона, като законът бил приложен неправилно и при допуснати съществени
нарушения на процесуални правила – касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и
т.2 от НПК. На първо място се навеждат доводи, че в хода на съдебното
производство било допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като
съдът не допуснал поисканата от защитата
графологична експертиза на подписите на нарушителя, положени в съставения АУАН.
Излагат се твърдения, че И.Х.Х. не е подписал съставения му акт, като
последният не му бил връчен, което представлявало съществено нарушение на
процесуалните правила, като жалбоподателя бил лишен от възможността да направи
възражения в тридневен срок, съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН. Обстоятелството, че
лицето организирало адекватно защитата си срещу издаденото НП, като се
възползвал от възможността да го обжалва пред съда, не санирало допуснатото
съществено нарушение, понеже тази защита била реализирана в един по-късен
момент – пред съда. На второ място се твърди, че били неправилни изводите на
съда по възраженията на защитата за непосочване на точния час на нарушението и
за опорочаване процедурата по връчване на издадения талон за медицинско
изследване на лицето. Сочи се, че съдът приел като неоснователно възражението
на защитата, че в талона за медицинско изследване не бил посочен точния час, в
който жалбоподателят обективирал отказа си да бъде тестван, тъй като такова
изискване нямало предвидено в ал.2 на чл.6 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министерство на
здравеопазването, МВР и Министерство на правосъдието. В съставения АУАН не бил
посочен точния час, в който жалбоподателят отказал да бъде тестван. Твърди се, че
във връзка с изложени в тази насока съображения, може да се приеме, че проверка
на И.Х.Х. за употреба на НУВ с техническо средство била извършена не в 01:00 ч.
на пътя, а по-късно, в РУ на МВР Свиленград. Това очевидно станало след като на
Х. бил издаден талон за медицинско изследване. В този смисъл действителният час
на проверката на Х. бил часа, посочен в талона, но не и часа, посочен в
съставения АУАН. Следователно, посоченият час в АУАН не бил часа, в който Х.
бил проверен за употреба на НУВ с техническо средство, т.е. ал.2 на чл.6 от
посочената наредба била нарушена. Наред с това се поддържа, че процедурата по
попълване и връчване на издадения талон за медицинско изследване на Х. била
опорочена. Твърди се, че от вписаното в талона следвало, че Х. би следвало да е
получил екземпляр от талона, с който му била предоставена възможността в
периода от 01:50 ч. до 02:05ч. на 06.04.2021г. да се яви и да даде кръвна проба
в ЦСМП Свиленград. По делото обаче били събрани гласни доказателства
(посредством показанията на свидетеля Д. Д.), че екземпляр от издадения талон
не бил предоставен на Х., понеже бил отказал да даде кръвна проба. Неоснователни
в тази посока били изложените в решението доводи, с които съдът обосновавал със
събраните гласни доказателства по делото, че дори да не е получил талон, ако в
указаното време нарушителят се яви в съответния медицински център да даде
кръвна проба, такава нямало да му бъде отказана. Сочи се, че от анализа на
разпоредбата на чл.6, ал.6 от наредбата и по аргумент от противното, изведен от
съдържанието на ал.8, можело да се заключи, че връчването на талона на
нарушителя всъщност означавало нарушителят да получи екземпляр от този талон. А
след като нарушителят не получил талон, процедурата по даването на кръвна проба
била опорочена. С други думи, понеже не получил издадения му талон за
медицинско изследване, Х. бил възпрепятстван да даде кръвна проба в интервала
от 01:50 до 02:05ч. на 16.04.2020г. Моли се за отмяна на решението на районния
съд и ако се приемат съображенията, изложени в т.1 от жалбата, се моли да се
върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, а
ако се приемат съображенията, изложени в т.2 от жалбата, се моли да се реши
делото по същество, като се отмени обжалваното наказателно постановление.
Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Не ангажира становище по делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира
касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд – Свиленград за
правилно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното Решение №44 от 12.07.2021г., постановено
по АНД №455/2021г., Районен съд – Свиленград е потвърдил Наказателно
постановление №20-0351-000282 от 10.04.2020г., издадено от Началник група към
ОДМВР Хасково, РУ Свиленград, с което на И.Х.Х., за нарушение на чл.174 ал.3 от
Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП,
е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за
24 месеца и е оставил без уважение искането на процесуалния представител на жалбоподателя
– адвокат К.Т., за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.2 вр. ал.1, т.2 от ЗА.
За да потвърди наказателното постановление, районният
съд е посочил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването
и приключването на административнонаказателната процедура, които да водят до
нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да са основания за
незаконосъобразност и отмяна. Приел е за установено извършването на описаното в
АУАН и НП административно нарушение, като е мотивирал съображенията си. Посочил
е, че не се касае за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. Относно наложените
наказания съдът е приел, че са определени съгласно предвиденото в закона.
Касационната
инстанция намира проверяваното решение за правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
В случая не са налице съществени нарушения на процесуални правила,
които да опорочават процедурата по административното наказване и да са
основания за отмяна на наказателното постановление. АУАН и НП отговарят на
формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен
орган. Както в АУАН, така и в наказателното постановление е направено
достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, поради което не се е
стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират и по
никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му на защита.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на районния съд, че е
доказано извършването на описаното в АУАН и НП административно нарушение.
Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл.174 ал.3 от ЗДвП,
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
АУАН и НП дата и място И.Х.Х. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози, както и не е изпълнил
предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
При анализа на доказателствата по делото се налага извода, до който е
достигнал и районният съд, че извършеното от касационния жалбоподател
административно нарушение е доказано от обективна и субективна страна.
От касационния жалбоподател не са ангажирани пред районния съд, а и
пред настоящата инстанция, никакви доказателства, оборващи съставомерността на
описаното в НП нарушение. При така събраните доказателства за настоящата
инстанция не остава никакво съмнение относно осъществяването както от
обективна, така и от субективна страна на вмененото деяние именно от
касационния жалбоподател по начина и във времето, посочени в оспореното
НП.
Изложените от районния съд мотиви за потвърждаване на
наказателното постановление изцяло се споделят от настоящия състав, предвид
което на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се препраща към тях.
По изложените съображения, касационната инстанция намира, че Районен
съд Свиленград правилно е приложил закона като е потвърдил наказателното
постановление изцяло. Касационните оплаквания не намират опора в
доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е постановено
изцяло в необходимата форма и реквизити, същото е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
По
изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №44 от 12.07.2021г., постановено
по АНД №455/2021г. по описа на Районен съд - Свиленград.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.