№ 3141
гр. София, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-26 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Вергиния Мичева
при участието на секретаря Кирилка Анг. Илиева
като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Гражданско дело №
20211100114726 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във
вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата М. С. Н. твърди, че на 11.03.2021г. в гр.Монтана е претърпяла ПТП в
резултат на което е получила телесни увреждания, болки и страдания. Твърди, че виновен за
ПТП е водачът на л.а. Шкода Фабия, Н. М. В., чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника. Сочи, че в резултат на ПТП е претърпяла имуществени и неимуществени
вреди. Предявила е претенция пред ответника извънсъдебно, но последният е отказал да й
плати търсеното обезщетение. Предявява в съда срещу ответника искове, като претендира
обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на 70 000лв., ведно със законната
лихва от 29.06.21г. - датата на предявяване на писмената претенция пред застрахователя до
окончателното изплащане, както и обезщетение за търпени имуществени вреди в размер на
880лв. – разходи за лечение, ведно със законната лихва от 29.06.21г. до окончателното
изплащане.
Ответникът ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД оспорва исковете по основание и по размер.
Ответникът оспорва твърдения механизъм на ПТП, описан в исковата молба, оспорва
твърдяното противоправно поведение и вината на водача на застрахования автомобил,
оспорва настъпил вредоносен резултат и причинна връзка с ПТП. В подкрепа на
твърденията си посочва, че срещу водача на застрахования автомобил не е образувано ДП.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като завишен.
Оспорва твърдените травми и търпени от същите болки и страдания. Твърди, че причина за
състоянието на ищцата са множеството съпътстващи заболявания, за които ищцата признава
в исковата молба. Евентуално, прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата на
вредоносния резултат, като твърди, че тя се е движела по пътното платно, а не по тротоар,
предприела е пресичане на необозначени за това места и при несъобразяване с намиращите
се на мястото ППС, предприела е преминаване зад лекия автомобил при положения, че
същия е бил работещ и е предприел маневра за движение назад. Твърди принос на ищцата
към противоправния резултат и поради неправилно проведено от страна на ищцата лечение -
1
не е спазила лекарските предписания, не е провела предписаните й контролни прегледи, не е
провела рехабилитация. Моли съда да отхвърли исковете.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от представения констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1023-97
на ПТП при ОД на МВР Монтана, на 11.03.2021г. около 10.55ч. в гр.Монтана , на бул.“****
е настъпило ПТП между л.а. Шкода Фабия, с рег.№ ****, управляван от Н. М. В. и
пешеходката, сега ищца, М. С. Н.. Съставителят на констативният протокол е отразил, че
водачът на автомобила, при движение на заден ход, е блъснал пресичащата пешеходка. Във
връзка с ПТП е образувано ДП № 266/21г. на РУ Монтана, което впоследствие е прекратено
по искане на ищцата.
След ПТП ищцата е транспортирана до Центъра за спешна медицинска помощ в
гр.Монтана. Видно от представените епикризи, ищцата е била хоспитализирана същия ден в
МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“, гр.Монтана, Отделение по ортопедия и травматология.
Извършена е оперативна интервенция с открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация на дясната глезенна става. Поставена е била гипсова имобилизация на десния
долен крайник. Извършена е репозиция на лявата длан, след което й е поставена гипсова
имобилизация. Ищцата е изписана от лечебното заведение на 31.03.2021г. На 3.04.2021г.
ищцата е отново хоспитализирана, но заради заболяване от Ковид 19. Изписана е на
12.04.2021г. На 30.08.2021г. ищцата е отново хоспитализирана в МБАЛ „Д-р Стамен
Илиев“, гр.Монтана, отделение по ортопедия и травматология, където е извършена
оперативна интервенция за отстраняване на имплантираните уреди от костта. На
12.04.2022г. на ищцата е извършена трета оперативна интервенция за отстраняване от костта
на имплантирани уреди.
Представена е фактура от 16.03.2021г., издадена от МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“,
гр.Монтана за заплатен от ищцата имплант реконструктивна плака с комплект винтове на
стойност 880лв.
За установяване механизма на ПТП, съдът събра гласни и писмени доказателства.
Разпитаният св. Н. В., водач на увреждащия автомобил, установява, че бил спрял
автомобила си пред сградата, в която работел, за да вземе документи. На тръгване с
автомобила погледнал в огледалата наляво и надясно, обърнал се назад, не видял нищо и
тръгнал назад. Автомобилът му спрял, той излязъл от него и намерил ищцата зад колата.
Кракът й бил леко изкривен в областта около глезена. Свидетелят се обадил на тел.112,
пристигнала полиция и линейка.
Назначената по делото съдебна автотехническа експертиза установява, че процесното
ПТП е настъпило в гр. Монтана на бул. „Ген Арнолди” на прав пътен участък, върху отсечка
към бл. №10. Отсечката се състои от едно платно, и е предназначена за двупосочно
движение на автомобилите, като за всяка посока има по една пътна лента. ПТП е настъпило
в светлата част от денонощието с добра метеорологична видимост. Процесният лек
автомобил „Шкода” е бил паркиран върху дясната пътна лента за посоката му към бул. „Ген.
Арнолди“. Пострадалата пешеходка е предприела пресичане на платното за движение на
отсечката, перпендикулярно на платното за движение, като е достигнала до 2 м. от десния
бордюр на отсечката. Водачът на автомобила е потеглил с автомобила си на заден ход,
движейки се с около 10 км/ч, като е достигнал до траекторията на движение на пешеходката.
Реализирало се е ПТП. Автомобилът със задната си част в ляво е ударил пешеходката.
Вследствие на удара, който е бил под масовият център на тялото на пешеходката, тя е била
отхвърлена назад от автомобила, като се е установила върху терена и автомобила е
преминал над долните й крайници, без да я прегазва. След удара водачът на автомобила е
спрял с аварийно спиране и се е установил след мястото на удара на 1 м.
Според вещото лице, от техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП, е в
субективните действия на водача на лекия автомобил Шкода със системите за управление на
автомобила, който е потеглил на заден ход в момент, в който отзад автомобила се е движела
2
пешеходката, както и в субективните действия на пешеходката, която се е движила върху
платното за движение в зона, която не е била обозначена за движение на пешеходци.
Вещото лице е категоричен, че преди да потегли, водачът на автомобила е имал възможност
да вижда пешеходката през огледалото за обратно виждане, монтирано в купето на
автомобила. Той е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, като
не потегля с автомобила си, докато пешеходката се е движила отзад автомобила. От друга
страна, пешеходката е имала възможност да вижда процесния автомобил преди да
предприеме движение върху платното за движение и е имала възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като не предприема пресичане на платното за движение, където не е
предназначено за движение на пешеходци. Вещото лице е установило, че на 9 м. от мястото
на ПТП има обозначена пешеходна пътека.
За установяване на получените от ищцата телесни увреждания, съдът допусна и
изслуша съдебна медицинска експертиза. Въз основа на представената по делото
медицинска документация вещото лице д-р К., хирург, ортопед - травматолог, дава
заключение, че вследствие на процесното ПТП ищцата е получила бималеоларна
(двуглезенна) фрактура на десен долен крайник и фрактура на 5-та дланна кост на ляв горен
крайник. Лечението на десен долен крайник е било оперативно - кръвна репозиция с метална
остеосинтеза и гипсова имобилизация за 60 дни. Лечението на десния горен крайник е било
консервативно - гипсова имобилизация за 30 дни. При нормално протичане на лечебния
процес, оздравителния период е за около 6 месеца. При ищцата е получено усложнение
(ексцес) на оперативния десен долен крайник, което се дължи на неподходящата поставена
реконструктивна плака на фрактурата на фибуларния малеол и продължителната гипсова
имобилизация. Вещото лице пояснява, че при такъв вид фрактури се поставя семитубуларна
плака и не е необходимо увреденият крайник да бъде имобилизиран с гипсова лонгета.
Вещото лице посочва, че НЗОК не поема заплащането на медицински консумативи
(остеосинтетични материали, изкуствени стави, помощни средства - патерици, проходилки и
др.), поради което извършените разходи от ищцата са в причинно - следствена връзка от
проведеното оперативно лечение. Досежно прогнозата за ищцата, вещото лице уточнява, че
след провеждане на рехабилитационни процедури ищцата би следвало да си възстанови
напълно походката. В бъдеще при по - голямо и интензивно натоварване на увредените
крайници и при промяна на времето, могат да се появят болеви симптоми, които биха могли
да се купират с аналгетични и противовъзпалителни медикаменти.
Във връзка с твърдените в исковата молба търпени болки и страдания съдът допусна
събиране на гласни доказателства. Свидетелката С.М., дъщеря на ищцата, установява, че
след първата операция майка й ходела трудно, с проходилка. Не можела да отиде до
тоалетната, а ползвала санитарен стол. Не можела сама да си приготвя храна. Сестрата на
свидетелката полагала грижи, била постоянно при майка им, като това положение е
продължило така около 2 месеца. Постепенно майка й започнала да се раздвижва с
проходилка, но се движела само в рамките на апартамента. Навън можела да излиза само с
чужда помощ. След втората операция ищцата отново се нуждаела от чужда помощ, не
можела да се движи сама, но не било необходимо да има постоянно човек до нея. От третата
операция ищцата все още се възстановява. В момента се движела сама, без помощни
средства, но много бавно, плахо и изпитвала болка при ходене. След операциите е
провеждана физиотерапия. Свидетелката установява, че майка й изпитва страх от
автомобила.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели, доколкото не противоречат
на събраните писмени доказателства и изслушаните експертизи. Съдът приема и
експертизите, които не са оспорени от страните, дадени са обективно и компетентно от
вещите лица.
На 29.06.2021г. ищцата е предявила пред застрахователното дружество претенцията
си за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 70
000лв. и на 880лв. за претърпените имуществени вреди. Застрахователното дружество-
ответник по делото, с писмо от 29.09.2021г. е отказало да заплати търсеното обезщетение.
3
В производството не се спори между страните, че за управлявания от Н. В. Димитров,
ЕГН ********** лек автомобил „Шкода Фабия“ , с ДК№ **** е имало валидно сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника към датата на
ПТП.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк
иск срещу застрахователя на причинителя на вредата, като с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие отговорността на
застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено
от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата,
респективно собственика на автомобила и застрахователя. Наред с това следва да са налице
и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди. Основателността на прекия иск предполага
установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния водач,
3./ претърпените неимуществени вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между
вредите и настъпилото ПТП, 5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност
на причинилия произшествието водач. Отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на застрахования деликтвент, като застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на прекия
иск на пострадалия от настъпило застрахователно събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се по делото, че
сочените предпоставки са налице – писмена претенция от дата 09.06.2020г. с посочена
банкова сметка, и липса на възражения и ангажирани доказателства от страна на ответника,
които да изключват допустимостта на процеса. Не е оспорена и материално – правната
легитимация на ответника.
Събраните по делото доказателства – писмени доказателства – протокол за ПТП,
изслушаните две съдебни експертизи, установяват противоправното и виновно деяние на
водача В., в резултат на което е настъпило ПТП и на ищцата са причинени телесни
увреждания и негативни психични изживявания.
Установи се, че при извършване на маневра движение на заден ход водачът В. е
нарушил разпоредбата на чл. 40 ал.1 и ал.2 от ЗДвП и е ударил намиращата се на
разстоянието от около 2 м. зад автомобила пешеходка Н.. Съгласно чл. 40 ал.1 от ЗДвП:
“Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението“, чл. 40 ал. 2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности ”.
Твърденията на св.В., че е погледнал всички огледала и се е обърнал назад, съдът
възприема като негова защитна теза, която не се подкрепя от заключението на вещото лице
по САТЕ. Водачът е имал възможност да види пешеходката през огледалото за обратно
4
виждане, монтирано в купето на автомобила, и през двете странични огледала, но не ги е
ползвал. Кварталът е жилищен и водачът е следвало да прояви внимание, предпазливост и
грижа. Нарушил е и общото правило на чл.5 ал.2 от ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив
към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците. Ако водачът първо беше
се уверил, че пътят е чист преди да извърши маневрата заден ход, ПТП не ми настъпило.
Осигуряване на безопасната маневра е била изцяло в негов контрол.
Възражението за ответника за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния
резултат съдът намира за основателно. Принос е налице винаги, когато пострадалият с
поведението си е предизвикал, улеснил или способствал по какъвто и да било друг начин
настъпването на вредите, наред с поведението на прекият им причинител – водачът на МПС.
От съдебната автотехническа експертиза и от изготвения при огледа на местопроизшествие
фотоалбум се установява, че пострадалата е пресичала пътното платно на нерегламентирано
и несигнализирано място, т.е. не е пресичала на пешеходна пътека. Пешеходна пътека в
района е имало, и то само на 9 м. от местото на ПТП. ЗДвП не забранява да се пресича на
нерегламентирани места, но в случай, че наблизо няма пешеходни пътеки, като пешеходците
следва да спазват правилата на чл.113 и чл.114 от ЗДвП.
Чл.113 ал.2 от ЗДвП постановява, че „Извън населените места и по двулентовите
двупосочни пътища в населените места, когато в близост до пешеходците няма пешеходна
пътека, те могат да пресичат платното за движение и извън определените за това места, като
при това спазват правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.“. Разпоредбите на посочените в ал.1 т.1, т.2 и
т.3 задължават пешеходците да спазват следните правила: т.1 „преди да навлязат на
платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства“; т.2
„да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение“; т.4 - „да не преминават през ограждения от
парапети или вериги“.
Текстът на чл.114 от ЗДвП гласи: „На пешеходците е забранено:
1. да навлизат внезапно на платното за движение;
2. да пресичат платното за движение при ограничена видимост;
3. да извършват търговия и услуги на платното за движение.“
Допълнителни разяснения са дадени в ТР №2/16г. на ОСНК, ВКС т.6г - правото на
пешеходеца „не е абсолютно при пресичане на пътното платно на нерегламентирано за тази
цел място и пешеходецът трябва да съобразява правилата на чл. 113, т.т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от
ЗДвП. Налице е съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл.
343 от НК от страна на пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията на чл. 113, ал.
1, т.т.1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП и задължението да отиде на пешеходна пътека, когато в
близост има такава“.
Ищцата е пресичала път на нерегламентирано място, вместо да се погрижи за
собствената си безопасност като отиде до пешеходната пътека, която се е намирала в
близост, и с това е нарушила правилото на чл.113 ал.2 от ЗДвП. Налице е противоправно
поведение на ищцата, което е допринесло за настъпване на противоправния резултат –
получаване на телесните увреди. Ако ищцата бе пресякла пътя на разположената на 9 м. от
нея пешеходна пътека, ПТП не би настъпило. Съдът приема, че отговорността на водача,
особено в жилищен район, е по-голяма от отговорността на пешеходците по аргумент на
чл.116 от ЗДвП, още повече, че ищцата е възрастен човек с характерните за възрастта
намалени слух, зрение, подвижност и забавени реакции. Водачът не е наблюдавал
непрекъснато пътната обстановка, вследствие на което не е могъл да избегне
съприкосновението на управляваното от него МПС с пресичащата, макар и неправилно
ищца. Съдът определя 20% съпричиняване от страна на ищцата за това, че е пресякла пътя
на необозначено за целта място при наличие на пешеходна пътека в близост. Останалите
възражения на ответника за неправилно проведено лечение и неспазване на лекарските
предписания, съдът намира за недоказани. Това не се установи от приетата съдебно
медицинска експертиза. Ищцата добросъвестно е положила усилия да се възстанови от
5
телесната травма. Полученият ексцес при лечението на долния крайник е в резултат на
неправилно лечение , и не може да се вмени в отговорност на ищцата.
Не се спори, че гражданската отговорност на виновния водач е застрахована при
ответника.
Настъпилите вреди за ищцата, както и причинно-следствената връзка между деянието
и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и от
събраните гласни доказателства. От представената по делото медицинска документация и от
заключението вещото лице по СМЕ безспорно се установяват причинените на ищцата
телесни увреждания – двуглезенна фрактура на десен долен крайник и фрактура на 5-та
дланна кост на ляв горен крайник. Съдът не приема твърдението на ищцата заболяването от
Ковид 19 да е в пряка причинно следствена връзка с ПТП. Липсват ангажирани
доказателства в тази насока. На обезщетение подлежат само преките вреди.
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на
увреждащото МПС за претърпените от ищцата вреди, а поради съществуващото
правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със застрахователя-ответник – за ангажиране на
отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания на ищцата да
бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968г.
понятието „справедливост“ е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на З.то, причинените морални страдания и др.
В настоящия случай съдът съобрази характера на причинените телесни увреждания -
телесните увреждания са причинили на ищцата временно разстройство на З.то, неопасно за
живота и представляват лека телесна повреда. Възстановителният период е бил около 6
месеца, по-дълъг от обикновеното, поради получено усложнение на оперирания долен
крайник, свързано с неправилно лечение. Ищцата е претърпяла три оперативни интервенции
– за поставяне на реконструктивна плака и за отстраняването й, кракът й е бил с гипсова
имобилизация за срок от 60 дни, а ръката – за срок от 30 дни. Ищцата е търпяла болки и
страдания, които са били по-интензивни непосредствено след оперативните интервенции и в
последствие са намалявали. Възстановителният период при ищцата е приключил, като при
по-интензивно натоварване на увредените крайници и при промяна на времето е възможно в
бъдеще да се появят болеви симптоми. Травмата, страхът и притеснението от случилото се
са оказали негативно влияние върху психиката на ищцата – изпитва страх да се движи
самостоятелно, изпитва страх от автомобили. Претърпяла е негативните емоционални и
психически преживявания като пострадал от ПТП.
Съдът също съобрази възрастта на пострадалата, която е в края на жизнения си път,
на 75г., съобрази неудобствата, които е търпяла във връзка с невъзможността да се обслужва
сама и нуждата от чужда помощ при ежедневното си обслужване. Съдът взе предвид и
обстоятелството, че ищцата е била хоспитализирана при трите оперативни интервенции,
срока на хоспитализация и свързаните с престоя в болнично заведение допълнителни
неудобства. Съдът, освен изброените конкретни обстоятелства, установени по делото,
преценява и стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи
по време на възникване на увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респ.
нормативно определените лимити на отговорност по застраховката „гражданска
отговорност на автомобилистите“, съдът съобразява само относно възможния максимален
размер на обезщетението и индиция за икономическата конюнктура. При така изброените
релевантни обстоятелства, включително и обезщетенията присъждани за сходни случай,
съдът намира, че обезщетение в размер на 30 000 лева се явява справедливо да репарира
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Намалено с процента съпричиняване, на
ищцата се следва обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24 000лв. За разликата
6
до пълния претендиран размер от 70 000 лева, искът за неимуществени вреди следва да се
отхвърли .
На уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху
присъдената главница. Обезщетението се дължи от 29.06.2021г., датата, на която е сезирано
застрахователното дружество, на основание чл.493 ал.1 т. 5 от КЗ.
Претенцията за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер
на 880лв. е основателна и доказана. Установи се от представената ф-ра №
**********/16.03.2021г. на МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ гр.Монтана, че ищцата е направила
разход за закупуване на поставения за лечението на крака й имплант. От приетата съдебно
медицинска експертиза се установи, че този разход е във връзка с проведеното на ищцата
оперативно лечение и че задължение на пациента е да ги плати, тъй като разходът не се
поема от НЗОК. Намалено с процента съпричиняване, на ищцата се дължи обезщетение в
размер на 704лв. За разликата до претендирания размер от 880лв., искът следва да се
отхвърли.
Върху присъденото обезщетение за имуществени вреди ответникът дължи и лихва за
забава от датата, на която е сезирано застрахователното дружество - 29.06.2021г., на
основание чл.493 ал.1 т. 5 от КЗ.
По разноските.
Ищцата е била освободена от заплащането на такси и разноски и не е направила
такива.
Процесуалният й представител адв.З. претендира адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 ал.2 от ЗАдв, тъй като е представлявал ищцата безплатно.
Ответникът претендира разноски по списък в размер на 250лв.
Искането на процесуалния представител на ищцата да бъде присъдено
възнаграждение при условията на чл.38 ал.2 вр ал.1 т.2 от ЗАдв. е основателно.
Представеният по делото договор за правна защита и съдействие е сключен между ищцата и
адв. Х. З. при изрична уговорка за приложението на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. На адв. З. се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на 1271 лв., изчислено съобразно чл.7 ал.2 т.4
от Наредбата №1/2008г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК на ответника се следват разноски съобразно
отхвърлената част от иска /65,15%/ – 162,88лв.
От бюджета на съда са направени разноски за 600лв. за СМЕ и САТЕ. На основание
чл.78 ал.6 от ГПК ответникът дължи за разноски 209,10 лв. и за държавна такса – 1010лв.,
платими по сметката на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, ЕИК ****, със седалище в гр.София и адрес на
управление р-н Изгрев, ж.к. “Дианабад“, бул. **** да заплати на М. С. Н., ЕГН **********,
адрес: гр.София, ж.к.“Младост 1“ , **** сумата от 24 000лв., ведно с лихвата за забава от
29.06.2021г. до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от
пътнотранспортно произшествие на 11.03.2021г. неимуществени вреди – болки и страдания
от телесни увреждания, и сумата 704лв. ведно с лихвата за забава от 29.06.2021г. до
окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от същото
пътнотранспортно произшествие имуществени вреди – разходи за закупуване на имплант,
които вреди са причинени виновно от застрахован при ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите водач Н. М. В., ЕГН **********, като
ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения
размер от 70 000лв. ведно с лихвата за забава, както и иска за имуществени вреди за
7
разликата до първоначално предявения размер от 880лв. ведно с лихвата за забава, като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. С. Н., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, ЕИК
****, разноски по делото в размер на 162,88лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, ЕИК **** да заплати на адв. Х. А. З., САК, личен
№ ****, адвокатско възнаграждение в размер на 1271 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж. и З.“ АД, ЕИК **** да заплати на Софийски градски съд
държавна такса и разноски в размер на 1219,10 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8