Р Е
Ш Е Н
И Е № 216
В
ИМЕТО НА НАРОДА
град
Шумен, 06.11.2018
г.
Шуменският окръжен съд,
в открито заседание на двадесет и четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: Константин Моллов
Членове:1.
Йордан Димов
2. Ненка Цветанкова
като разгледа
докладваното от мл. съдия Ненка Цветанкова в. гр. д. № 306 по описа за 2018 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение №180/07.06.2018 г. постановено по гр. д. №1063/2017 г. по описа на РС
Нови Пазар, съдът се е произнесъл по предявените от З.В.А.против Б.С.К. кумулативно съединени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл.127а, ал.2 от СК. Съдът е предоставил упражняването на родителските
права по отношение на малолетното дете С.Б.К.на неговата
майка З.В.А.и е постановил местоживеенето на детето да
следва местоживеенето на майката на адрес Германия, Рюселхайм на Майн, ... №2; определен e режим на лични
отношения на бащата
Б.С.К., както следва: всяка първа събота и неделя от месеца от
9.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя, по три дни през Коледната ваканция,
всяка Великденска ваканция, както и един месец през лятото, несъвпадащ с
годишния отпуск на майката, като режимът на лични контакти следва да се
осъществява или по местоживеенето на детето или на територията на Република
България по местоживеенето на бащата. На основание чл. 127, ал. 2 СК във вр. с чл. 143 СК е присъдил бащата да заплаща на малолетното дете месечна издръжка в
размер на сумата от 120 лв. от 01.11.2017 г. до настъпване на законни причини
за изменянето или прекратяването на присъдената издръжка. Отхвърлена е претенцията за присъждане
издръжка от датата на подаване на исковата молба на 04.09.2017 г. до 01.11.2017
г. С първоинстанционното решение на основание чл.127а
от СК е разрешено на З.В.А.да се снабди със задграничен паспорт на малолетното
си дете С.Б.К.без съгласието на бащата Б.С.К. и на малолетното дете С.Б.К.е
разрешено да пътува извън пределите на Република България със своята майка З.В.А.
само от България до Германия по най-прекия маршрут /със самолет, автобус, влак,
лек автомобил/. Оставено е без уважение искането за предоставяне на разрешение
на малолетното дете да пътува извън пределите на Република България със своята майка
З.В.А. в страните от Европейския съюз. С решението ответникът е осъден да плати
на ищцата направените по делото разноски в размер на 150 лева, както и по
сметка на Районен съд Нови Пазар държавна такса върху присъдената издръжка в
размер на 172,80 лева.
С
Определение №733 от 05.12.2017 г. са определени привременни мерки като
упражняването на родителските права е предоставено на майката З.А. и е
определен режим на лични контакти между бащата и детето. Бащата Б.К. е осъден
да плаща издръжка на малолетното дете С.Б.К.в размер на 120 лева месечно до
приключване на производството.
С
Решение №204/26.06.2018 г. по гр. д. 1063 по описа на Районен съд Нови Пазар е
оставено без уважение искането за допълване на Решение №180/07.06.2018 г. постановено по гр. д. №1063/2017 г. по описа на РС
Нови Пазар в частта му относно иска по чл.127а от СК чрез допускане на
предварително изпълнение
Решението е обжалвано от бащата на малолетното дете в частта, в която е
постановено местоживеенето на детето С.Б.К.да следва местоживеенето на майката и
да бъде на адрес Германия, Рюселхайм на Майн, ...№2, както и в частта, в която
е разрешено на детето да напуска неограничено територията на Република България
и да пътува многократно до Германия без негово разрешение. Решението е обжалвано с доводи за неговата
неправилност и незаконосъобразност. Твърди, че съдът може да разреши
пътуване на дете в чужбина без съгласието на единия родител само в определен
период от време, а в случая първоинстанционният съд без да посочва срок е
разрешил пътуванията на детето С.Б.К.до навършване на нейното пълнолетие.
Счита, че РС Нови Пазар не е събрал достатъчно доказателства, в това число
международен социален доклад, относно мястото и условията, при които детето ще
живее в чужбина, въз основа на които да вземе решението си в интерес на детето.
Изтъква становище, че не са изложени мотиви относно това по какъв начин ще се
осъществява режимът на лични контакти с детето си, след като е постановено
местоживеенето му да е в чужбина.
При така релевираните
доводи иска първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната
част относно местоживеенето на детето и предоставеното разрешение детето да
напуска неограничено територията на Република България и да пътува многократно
до Германия без негово разрешение. Алтернативно моли разрешението за пътуване
на детето в Германия и определянето на местоживеене на адрес там да бъде
ограничено за срок от една година от влизане на решението в сила.
В открито съдебно
заседание, проведено пред настоящата съдебна инстанция
жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата и не сочи доказателствени
искания.
Въззиваемата З.В.А.
не е депозирала отговор на въззивната жалба.
В
съдебно заседание се явява лично. Оспорва жалбата и моли решението да бъде
потвърдено.
Жалбата е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, подадена е
от лице, имащо интерес от обжалването, отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по
същество.
Решението не е обжалвано в частта, в която упражняването на родителските права е
предоставено на майката; определен е
режим на лични отношения на бащата; бащата е осъден
да заплаща на малолетното дете месечна издръжка в размер на
сумата от 120 лв., считано от 01.11.2017 г. като е отхвърлена претенцията за присъждане издръжка от
датата на подаване на исковата молба на 04.09.2017 г. до 01.11.2017 г.; разрешено е на майката да се снабди със задграничен
паспорт на малолетното дете без съгласието на бащата, поради което в тази част то е влязло в сила и въззивният съд не дължи
произнасяне.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото във въззивната жалба. При извършена проверка в рамките на своите правомощия
настоящият съдебен състав счита, че постановеното решение е валидно, а в
обжалваната част – допустимо. В случая, доколкото съдът е сезиран с претенции,
засягащи интереса на малолетно дете, тези
принципни положения, свързани с ограниченията в дейността на въззивната
инстанция, не следва да се прилагат, тъй като съдът е длъжен да следи служебно
за интереса на ненавършилите пълнолетие деца съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с искова молба от З.В.А., с
която срещу Б.С.К. са предявени искове с правно основание чл.127, ал.2 и
чл.127а, ал.2 от СК за предоставяне
упражняване на родителските права спрямо малолетното дете на майката; за определяне на
местоживеенето на детето при
майката в Германия, гр. Рюселхайм на Майн, 65428, ... 2;
за заплащане на месечна издръжка от бащата в размер на 120 лева от
датата на предявяване на иска, ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска и за разрешаване детето да пътува с майката извън България в
страните от ЕС без съгласието на бащата, както и за разрешаване за издаване на
задграничен паспорт на детето за съответния срок на валидност, включително и
след изтичането му без съгласието на бащата. В исковата молба се твърди, че
ищцата няма сключен граждански брак с ответника, а от съвместното им
съжителство имат дете- С.Б.К.родена на *** г. Заявява, че в началото на 2017 г.
с ответника са се разделили като до този момент заедно с детето са пребивавали
в гр. Обзор, където ответникът стопанисвал заведение за бързо хранене. След
раздялата ответникът се съгласил грижите за детето да се поемат от ищцата и
през месец април 2017 г. дал съгласие детето им да пътува в чужбина с майка си.
Ищцата твърди, че заминала с детето за Германия с намерението да се установи
там да живее и работи, както и да съжителства с друг мъж от гр. Нови Пазар,
който трайно пребивавал в Германия. В тази връзка записала детето в местното
училище за предстоящата учебна година 2017- 2018 г. През месец юли 2017 г.
ищцата се прибрала заедно с детето и със съжителя си в България като през
летния период в България детето пребивавало при ответника в гр. Обзор. След
като тръгнали за Германия с детето и съжителя си, на ГКПП се установило, че
ответникът оттеглил съгласието си за пътуване на малолетното дете в чужбина.
Ищцата се завърнала обратно в гр. Нови Пазар, където започнала работа, но
желанието й е детето да живее и учи в Германия.
Ответната страна е
депозирала отговор, в който е взето отношение по претенциите на ищцата. Възразява
срещу определяне местоживеенето на детето да бъде в Германия като излага
съображения в тази насока. По отношение упражняването на родителските права е
заявил, че предоставя на съда да прецени кой от двамата родители да ги
упражнява след преценка родителския капацитет и на двамата родители, условията
за развитието и възпитанието на детето като не възразява да бъдат предоставени
на него. Изразява готовност да отглежда детето си в гр. Благоевград, където е и
постоянният му адрес. Излага твърдения относно обстоятелства, които счита, че
съдът следва да вземе предвид при преценката си. Предлага с ищцата да постигнат
съгласие детето да остане да живее при него в България и той да упражнява
родителските права до момента, в който ищцата се върне в България, след което
тя да упражнява родителските права върху детето. Иска да бъдат събрани служебно
от съда доказателства относно условията, при които детето би живяло в Германия.
В случай, че родителските права бъдат предоставени на ищцата, не възразява да
плаща издръжка в претендирания размер. Противопоставя се на искането за
разрешаване детето да пътува с майката в страните от ЕС без неговото съгласие и
за неограничен период, както и да го снабдява със задграничен паспорт без
съгласието му като счита, че уважаването на такава претенция би противоречала
на ТР №1/2016 г. на ОСГК на ВКС.
Настоящият
състав, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по
делото доказателства, преценeни поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за
установено
от фактическа страна следното:
Установява се от представеното удостоверение
за раждане, че ищцата и ответникът са родители на малолетното дете С.Б.К.ЕГН **********,
родено на ***г.
Част от твърдените в исковата молба факти не
се оспорват от ответника, поради което съдът приема за установени следните обстоятелства:
ищцата и ответникът са се разделили в началото на 2017 г.; ответникът стопанисва заведение в гр.
Обзор; през април 2017 г. ответникът е дал съгласие детето
да пътува с майката в чужбина; майката и детето
са заминали в Германия, където са отседнали в жилището И.И.от гр. Нови Пазар, с
който ищцата възнамерява да съжителства на семейни начала заедно с детето си С.Б.К.и
неговото дете Т.; ищцата и детето
са се регистрирали на адреса И.И.в Германия- Германия,
Рюселхайм на Майн, ...№2; детето било
записано в Германия в местното училище за предстоящата 2017-2018 учебна година; през лятото на 2017 г. ищцата се завърнала заедно с
детето и И.И.в България като по време на престоя им детето пребивавало при
ответника в гр. Обзор; при заминаването
им отново към Германия установили, че ответникът е оттеглил съгласието си
малолетното дете да пътува в чужбина, което възпрепятствало връщането им в
Германия;
Обстоятелствата относно това, че през април
2017 г. ответникът е дал съгласие детето да пътува с майката в чужбина; че ищцата и детето
са регистрирани на адреса И.И.в Германия, Рюселхайм на Майн, ...№2; че детето било записано в Германия в местното
училище за предстоящата 2017-2018 учебна година се потвърждават и от
представените доказателства- декларация съгласие за пътуване на малолетното
дете С. извън пределите на страната, с нотариална заверка на подписа от
18.04.2017г. при М.И.–нотариус с рег.№... на НК; писмо
от училище „Георг Бюхнер“– Основно училище на град Рюселхайм от 28.06.2017г. до
ищцата З.В.А. с надлежно заверен превод от немски на български
език и служебно потвърждение на регистрация от 24.06.2017 г. с превод от немски
на български език.
Предвид
споделеното от С. с баща си по време на престоя й при него през лятото на 2017
г. в гр. Обзор- че докато били в Германия и останали насаме с Т. /на 9 години/,
той я накарал да си събуе бельото, детето било изслушано в специализирано
помещение „Синя стая“ в Детски център за застъпничество и подкрепа „Зона
Закрила“ Шумен. Детето заявило, че в
Германия среща проблем с комуникацията с другите деца, тъй като не знае немски
език, но това не й пречело да играе с други деца, тъй като Т. й превеждал от
немски на български език. Харесвало й в Германия. Ясно изразява желанието си,
че иск да живее там, където живее майка й. В тази връзка е изготвена Оценка на
дете, участник в правни процедури, в която е отразено, че детето не подава
данни за някакъв вид насилие над него. Посочено е, че психическото и
физическото развитие отговаря на възрастта на детето. Наблюдава се емоционална
привързаност към майката. В общуването със своите връстници разчита на помощта
и подкрепата на Т., което би могло да се дължи на очакванията за бъдещ живот в
Германия, тъй като не познава езика. Визията за бъдещето на детето е свързана
със съвместен живот с майката, но и за бащата не говори с негативни чувства.
От социален доклад с изх. №
ПР/Д-Н-НП/125-001/30.11.2017 г. на Дирекция социално подпомагане „Нови Пазар“
се установява, че след като ищцата не е успяла да се завърне в Германия с
малолетното дете С., двете са отседнали в къща за гости на вуйчото на детето Г.Г.в
гр. Нови Пазар, а С. е записана в първи клас в СУ „Васил Левски“. Към този
момент грижите се полагали от майката като помощ й оказвали вуйчото Г.,
неговата съжителка и бабата Т.Т.. В частта за отношенията между страните докладът
е изготвен предимно върху сведения, дадени от ищцата. Майката З.А. работела
като продавач- консултант и получава трудово възнаграждение около 600 лв., подпомагана
е по чл.7 от ЗСПД. При посещаване на адреса, където пребивавали майка З.А. ***,
се установило, че обитаваната от тях стая е обзаведена с две легла, гардероб, бюро,
телевизор, баня и тоалетна, а хигиенно- битовите условия на жилището са на
добро ниво.
В социален доклад с изх. № ПР/Д-Е/391-001/30.11.2017
г. на Дирекция социално подпомагане „Благоевград“ е дадено заключение, че
бащата има добър родителски капацитет, може да осигурява основните здравни,
образователни и социални потребности на детето С.. На посетения адрес в гр.
Благоевград ул.“...“ №7 има добри жилищни и битови условия- наследствено
жилище, което се състои от кухня, хол, детска стая, баня и тоалетна и тераса, в
което към момента на посещението бащата съжителства с майка си. Пред социалния
работник бащата е заявил, че единственото му желание е детето да живее и учи в
България като може да поеме грижите за детето, ако съдът предостави
родителските права на него. В случай, че се предоставят родителските права на
майката, желае да има разширен режим на лични контакти с детето.
От социален доклад с изх. №
ПР/Д-А-П/75-003/10.10.2018 г. на Дирекция социално подпомагане „Поморие“, изготвен
на база среща с бащата в ОЗД при ДСП Поморие, ИРМ Несебър, се установява, че към
10.10.2018 г. по данни на бащата малолетното дете С. живее при него в гр. Обзор
в апартамент под наем като е ученичка във втори клас на ОУ „...“ гр. Обзор. В
тази връзка е проведен телефонен разговор с класния ръководител на С., която е
заявила, че я познава от началото на тази учебна година. По данни на бащата,
майката е заминала за Германия. Отразеното в доклада относно условията и
битово- жилищните нужди е вследствие заявеното от бащата пред социалния
работник.
От представения от социалните служби доклад
с номер №3639/29.05.2018 г., с превод на българския език, се констатира, че при
посещение на немските социални служби на жилището, в което майката възнамерява
да живее с детето си, е установено, че същото е просторно, напълно обзаведено с
мебели и в безупречно състояние. Представен е документ, от който е установено,
че въпросното жилище е собственост на съжителя й И., който работи като
електротехник и получава осигурителен доход в размер на 1736 евро месечно.
Кварталът разполага с добра инфраструктура с детски градини, училища, социални
институции, медицинско обслужване, зелени площи с възможности за спорт. При
посещението И. е заявил, че възнамерява да сключи брак с майката З.А.. В
доклада е посочено, че социалните служби не разполагат с информация дали А. е
получава обществена финансова помощ, но като гражданин на държава- членка на ЕС
тя ще има във всички случаи право да получава детски надбавки в размер на 194
евро.
На
следващо място, при изслушването на родителите пред настоящата инстанция,
жалбоподателят призна обстоятелството, че въпреки отразеното в последния
социален доклад, към настоящия момент детето не живее с него в жилище под наем,
а в стопанисваното от него в гр. Обзор заведение. Освен това не отрече
обстоятелството, че към момента предвид дейността, която упражнява като
ресторантьор в гр. Обзор, не пребивава постоянно в едно населено място, а сменя
местоживеенето си между гр. Обзор и гр. Благоевград като заявява готовност, ако
се постанови местоживеенето на детето да е при него, да се установи трайно в
гр. Благоевград. Последното обстоятелство се установява и от приложените по
делото доклади и писма от ДСП Благоевград и ДСП Поморие. Предвид това, че
направените от жалбоподателя изявления представляват признание на неизгодни за
страната факти, преценено с обстоятелството, че в действителност социалните
служби не са извършили проверка на мястото, в което в момента живее детето,
съдът намира, че следва да вземе предвид наличието на тези обстоятелства при
формиране на своите изводи.
При
изслушването на родителите пред настоящата инстанция, въззиваемата страна не оспори,
че въпреки определените привременни мерки, с които на нея са предоставени
родителските права, заминала за Германия. Твърди, че пътуването било свързано
със здравословни причини, както и че през юли тази година сключила брак със
съжителя си И.И..- обстоятелства, които не се оспорват от жалбоподателя.
Заявява, че към настоящия момент в Германия няма работа, защото напуснала, но
се надява след приключване на делото да може да замине с детето си и да се
устрои там.
При така
установената фактическа обстановка,
въззивният съд достигна до следните правни изводи:
Решението в частта, в която
съдът е определил местоживеенето на детето да бъде при майката на
детето, на която са предоставени и родителските права, в жилище в Германия е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал.2 от СК
когато родителите не постигнат споразумение при кого от тях да живее детето,
спорът се разрешава от районния съд по настоящия адрес на детето. Съдебният
акт, с който се решава спора за местоживеенето на детето е акт на съдебна
администрация на граждански правоотношения, който се постановява винаги в
интерес на детето. В конкретния случай от събраните писмени доказателства се установява несъмнено, че майката З.А. има сериозни намерения да се установи и да живее в Германия съвместно с новия си съжител и двете деца. Пред
немските социални служби съжителят на З.А. е заявил, че възнамерява да сключи
граждански брак с нея, а в при изслушването й пред настоящата инстанция тя
твърди, че през юли месец тази година са сключили брак. Макар за това
обстоятелство да не са ангажирани доказателства, доколкото то не се и оспорва
от жалбоподателя, неоснователни са направените от него доводи, че се касае за
краткосрочна и неангажираща връзка на майката с друг мъж. В подкрепа на извода,
че се касае за сериозно намерение на майката да се премести и преустрои живота
си в Германия са и обстоятелствата, че тя и детето са регистрирани на адреса на
съжителя й в гр. Рюселхайм на Майн, 65428, ... 2, както и че детето е било
записано да посещава училище „Георг Бюхнер“– Основно училище на град Рюселхайм през
учебната 2017/2018 г. Реализирането на това намерение е било възпрепятствано от
оттегленото от бащата съгласие детето да напуска пределите на страната, поради
което се е стигнало и до завеждане на настоящото производство.
Съдът
споделя направените от първоинстанционния съд изводи, че предвид възрастта на
детето на страните С., явната привързаност на детето към неговата майка,
наложилата се житейска индиция, че майката е по-пригодна от бащата да отглежда
и възпитава децата от женски пол, упражняването на родителските права следва да
бъдат предоставени на майката. В подкрепа на този извод следва да се цени и
желанието на родителите, изявената готовност да се отглежда и възпитава детето,
разгледани във връзка с това, че първоинстанционното решение не се обжалва в
частта, в която упражняването на родителските права е предоставено на майката.
Именно наличието на тези фактори, послужили като основание за предоставяне
родителските права на майката, са релевантни и при определяне местоживеенето на
детето при майката. Доколкото между страните се спори относно местоживеенето на
С., в противоречие с установените обстоятелства, преценени с оглед охранявания
интерес на детето, би било да се направи извод, че поради посочените критерии
майката следва да упражнява родителските права и в същото време да се определи
да живее в друга страна, разделено от нея. За тази своя преценка съдът взе
предвид и обстоятелствата
относно
жилищно- битовите условия и по- конкретно установеното пред въззивната
инстанция, че към настоящия момент детето обитава с баща си стопанисваното от
него заведение, както и че той често се мести от гр. Обзор в гр. Благоевград и
обратно. Основните оплаквания в жалбата на въззивника касаят това, че
първоинстанционният съд е решил въпроса за местоживеенето на детето в чужбина
без да са събрани доказателства относно
мястото, условията и средата, при които то ще пребивава. В същото време
от предоставения социален доклад на немските социални служби, се установи, че
жилището в Германия е просторно и в безупречно състояние. Посочено е, че кварталът
разполага с добра инфраструктура с детски градини, училища, медицинско
обслужване, зелени площи и в тази връзка предстоящата промяна в неговата жизнена и социална среда би въздействала благоприятно върху правото му на образование и развитието му
с оглед възрастта. От жалбоподателя е направено възражение, че няма данни относно това с какви
доходи ще бъде отглеждано детето в Германия. В действителност представените по делото писмени доказателства не
установяват трудова заетост на майката в Германия, но реализирането на същата е поставено в зависимост от възможността да замине там с детето си С..
Освен това, при отглеждането на детето си тя би получавала материална и морална
подкрепа от настоящия си съпруг в Германия, за който се установява, че работи
като електротехник и получава осигурителен доход в размер на 1736 евро месечно,
а тя като гражданин на държава- членка на ЕС би получавала детска надбавка,
необвързана с трудовата й ангажираност. Жилището в Германия, на което са
регистрирани и ще живеят с детето при настоящия съпруг И. е негова собственост,
поради което тяхната жилищна нужда е напълно обезпечена без да се налага
реализирането на допълнителен доход от страна на майката в тази насока.
Като
аргумент във вреда на С. да живее на посочения адрес в Германия жалбоподателят
изтъква обстоятелството, че докато С. е била при него през лятото на 2017 г. е
споделила, че докато е била в Германия един път Т. я е накарал да си свали
бельото. Настоящият състав намира, че доколкото се касае за инцидентен случай,
което се установява от изслушването на детето, между деца на почти еднаква
възраст, от различен пол, в ранен етап на тяхното физиологично развитие, и
съпоставено с гореизложените обстоятелство, не може доведе до заключението, че
представлява опасност за доброто психически и физическо развитие на С. при
определяне на местоживеенето й в Германия. Този извод се потвърждава и от
изготвената Оценка на дете, участник в правни процедури.
От
установената по делото фактическа обстановка за съда се налага извод, че са
налице основания детето да живее в Германия, което обосновава и основателност
на искането за разрешение за пътуване. Този извод се налага от една страна –
поради предоставяне на родителските права на майката, при която правилно е
определено и местоживеенето на детето, а от друга страна – поради
необходимостта детето да не се отделя от майката с оглед ниската му възраст,
както и поради възможността детето да получи по- добра среда за живот,
възможности за добри здравни грижи и образование. Следва да се отбележи, че
водещият критерий при вземане на решението за заместване съгласието на единия
родител за пътуване на детето в чужбина е свързан с най-пълно удовлетворяване
на физическите, психическите и емоционалните потребности на детето, неговата
възраст и пол, а така и последиците, които ще настъпят за детето при промяната
на обстоятелствата и опасността или вредата, която може да му бъде причинена
при тази промяна. В конкретния случай от доказателствата по делото се
установява, че в интерес на детето е да живее и пътува в чужбина, за да не бъде
отделено от майка си и да живее с нея в Германия.
Съгласно чл. 127а СК
въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите
лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато
такова не се постигне спорът се решава от районния съд.
Всяко дете се ползва с
гарантирана свобода на придвижване, която включва, както възможността да се премества и установява в
различни места на територията на страната, в която живее, така и свободно да напуска и се завръща в тази
територия. Това право се гарантира от разпоредбата на чл. 35 от КРБ, както от
чл. 10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република България
е страна. Съотношението между правото на свободно придвижване и пътуване на
детето в чужбина и защитата на неговата личност и здраве следва да се определи
според данните в конкретния случай.
Съгласно
задължителните разяснения на ВКС, дадени в ТР № 1/03.07.2017 г. по тълк. д.№
1/2016 г. на ОСГК, ВКС, в случай, че
пътуването на детето е поради промяната в местоживеенето на родителя, при
когото е определено детето да живее, съдът трябва да изследва задълбочено
всички условия за живот на детето, така, както прави това при определянето при
кого ще живее детето в страната. В настоящия случай необходимостта от
това детето да пътува в Германия е обусловена от промяната в местоживеенето на родителя, на когото е предоставено
упражняването на родителските права и при когото е определено детето да живее. В тази връзка съдът намира, че
по гореизложените съображения относно средата и условията на живот, в които
детето ще пребивава, установяването му за продължителен период в Германия ще
гарантира отглеждането му в семейна среда, под непосредствените грижи на
родителя, към когото е силно емоционално привързано. Освен това се касае за
страна член на ЕС, чието социално- икономическо и политическо положение не поставя
детето в риск, а условия и съществуваща близост на детето с майката могат да
способстват за правилното му емоционално и интелектуално развитие.
Съгласно
цитираното тълкувателно решение, когато
родител се противопоставя на пътуването на детето в чужбина, съдът трябва да
подложи на преценка действителните мотиви на този родител и дали те са свързани
с интересите на детето, или произтичат от нагласите му към другия родител или
от конфликти между двамата. От проведеното пред настоящата съдебна инстанция изслушване, при което въззивният съд придоби лични впечатления,
се установи, че майката има силно изразено желание да полага грижи за детето си. Като мотив за
противопоставянето на това детето да живее в Германия при майка си и да му бъде
разрешено да пътува до там без неговото съгласие, бащата изтъкна, че в България
му се струва по- спокойно. Заяви, че не възразява майката да упражнява
родителските права и детето да живее при нея, но в такъв случай иска майката да
остане в България да живее, основното му желание е детето да остане в България.
Изразява оплаквания относно невъзможността да осъществява режима на лични
контакти с детето, ако то е в чужбина. В тази връзка според настоящия състав,
така изложените доводи на жалбоподателя по- скоро касаят негативна нагласа на
бащата относно решението на майката да се премести и да преустрои живота си в
друга страна, отколкото да са свързани с интереса на детето. Правото на
свободно придвижване на гражданите на държавите- членки в ЕС може да бъде
ограничавано само в изключителни случаи, в които не попадат изложените от
въззивника доводи. Наличието на опасения на бащата- въззивник, че с извеждането
на дъщеря му извън страната ще бъде осуетена възможността му да осъществява
режима на лични отношения с детето, не е основание да бъде отказано
осъществяването на исканите пътувания. В този смисъл, при противоречие между
интересите на детето и интересите на родителя, предимство имат интересите на
детето, а засегнатият родител следва да търпи това временно ограничение на
правата си. Още повече, че при нарушаване на правото на лични отношения на
бащата с детето, той разполага с правни възможности за защита. Както бе
посочено по-горе, в случая е налице интерес на детето С. да пътува с майка си
до Германия и е налице основание за издаване на исканото разрешение. В тази
връзка, въззивният съд намира, че така определеният от първоинстанционния съд
режим на лични контакти на бащата с детето, в която част решението не се
обжалва- един път в месеца в събота и неделя с преспИ.е, по три дни през
Коледната ваканция, всяка Великденска ваканция, както и един месец през лятото,
несъвпадащ с годишния отпуск на майката, е съобразен
с преместването на детето и спазването му би
възпрепятствало възможността от емоционално отчуждение на детето от неговия
баща, респ. близките по бащина линия, тъй като детето ще има възможност да
общува с тях освен ежемесечно, на празниците и сравнително продължителен период
от време през лятото.
С
първоинстанционното решение е дадено разрешение без определен
срок, т. е. до навършване на пълнолетие, тъй като съгласието на
двамата родители, респ. волята на съда при липса на съгласието на един от
родителите, са необходими до навършване на пълнолетие на детето. Относно
преценката при какви ограничения, с оглед интересите на детето, следва да се
разреши по реда на чл. 127а СК
пътуването му в чужбина без съгласието на единия родител, настоящият въззивен
състав изхожда от мотивите към т.1 от ТР № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС по тълк. д.
№ 1/2016 г., ОСГК, съгласно които изискването за съществуването на конкретно
защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението
за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в
държави, чийто кръг е определяем (напр. държавите членки на Европейския съюз)
или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до
определени държави. Интересът на
детето при дадено разрешение от съда за неограничено като период от време и
място на пътуване в чужбина, не е защитен в достатъчна степен, защото не е
извършена предварителна преценка на мястото, условията и средата, при които
детето ще пребивава в даден момент, за да се прецени има ли конкретен и реален
риск за детето. Освен това текстът на чл. 127а, ал. 1 СК сочи, че съдът се
произнася само по отделен, конкретно възникнал между родителите спор, но не
може веднъж завинаги да замени съгласието на родителя и да постанови
неограничено по време и територия пътуване.
Правилно
първоинстанционният съд е разрешил малолетното дете С. да пътува извън
пределите на Република България без съгласието на бащата със своята майка само
от България до Германия и обратно, по най-прекия маршрут /със самолет, автобус,
влак, лек автомобил/. Решението да бъде оставено без уважение искането за
даване на разрешение детето да пътува извън пределите на Република България със
своята майка в останалите страни от Европейския съюз е в съответствие с
интереса на детето, доколкото не се установи по делото да е налице такава
необходимост.
На
следващо място, според настоящия състав, когато родителят, упражняващ
родителските права променя местопребиваването си в друга държава и съвместното
живеене с този родител е в интерес на детето, съдът дава разрешение за пътуване
на детето до тази държава без ограничение броя на пътуванията, съобразявайки и
възможността за осъществяване на личните контакти с другия родител, имащ
местоживеене в България. В тази хипотеза обаче срокът на даденото разрешение
следва да бъде определен при съобразяване с възрастта на детето. Когато детето
е на ниска възраст, предоставянето на възможност за неограничени пътувания до
навършване на пълнолетие крие възможност от евентуално настъпване в бъдеще на
неблагоприятни промени в обстоятелства, злепоставящи интересите на детето. В
случая малолетното дете С. е навършило осем години или срокът на даденото от
първоинстанционния съд разрешение за пътуване в чужбина е десет години, който
се явява твърде продължителен. Ограничаването на срока при малолетните деца е
наложително в техен интерес, като след изтичането му, при продължаващо
разногласие между родителите съдът отново следва да бъде сезиран с искане по
чл. 127а СК, за да извърши нова преценка на обстоятелствата с оглед настъпили
промени след постановяване на решението, от значение за интересите на детето. В
този смисъл е Решение № 244 от 03.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 953/2014 г., IV
г. о., ГК, според което разрешение за пътуване в чужбина, макар и само до една
страна, със срок до навършване на пълнолетие от малолетно
дете, което не е навършило 10 години, т. е. - за срок, винаги по-дълъг от 8
години, ще е в интерес на детето само в изключителни случаи - ако са налице
такива конкретни обстоятелства, установени в рамките на производството по чл. 127а СК,
които имат изключителен, извънреден характер и по несъмнен начин налагат
даването на такова разрешение от съда - до
навършването на пълнолетие от детето.
По
гореизложените съображения, макар че разрешение е дадено по отношение пътуване
в конкретна държава, настоящият състав счита, че даденото разрешение следва да
бъде ограничено за определен период от 5 години. Този период съвпада със срока
за валидност на паспорта на детето, чието издаване без съгласието на бащата е
разрешено с първоинстанционното решение и срещу което жалбоподателят не
възразява.
Постановяване
на решение в този смисъл е в
съответствие с интереса на детето, а доколкото то е взело участие чрез
личното му изслушване, заявявайки, че иска да живее при майка си и му харесва в
Германия, е взето предвид и неговото мнение.
Предвид
изложените мотиви по приложението на чл. 127а, ал. 2 СК, решението следва да
бъде отменено в частта му, в която разрешението за пътуване в чужбина не е с определен
срок, т.е. важи до навършване на пълнолетие на детето и постановено ново
решение, с което срокът на разрешението бъде определен за период от пет години
от влизане на решението в сила. След изтичане на този срок, в случай, че между
родителите не бъде постигнато съгласие за пътуване на детето без ограничения,
съдът в производство по чл. 127а, ал. 2 СК следва да се произнесе отново
относно разрешението за пътуване след като изслуша детето и съобрази всички обстоятелства, настъпили през
изтеклия петгодишен период.
В
останалата обжалвана част- относно определяне местоживеене на детето при
неговата майка, решението на първоинстанционния съд е правилно и на основание чл. 271, ал.1 ГПК следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №180/07.06.2018 г. постановено по
гр. д. №1063/2017 г. по описа на РС Нови Пазар в частта му, с която на
основание чл. 127а, ал. 2 СК е дадено разрешение, заместващо съгласието на
бащата Б.С.К. с ЕГН **********,***, малолетното му
дете С.Б.К.с ЕГН ********** да пътува извън пределите на Република България със
своята майка З.В.А. с ЕГН ********** само от България до Германия по най-прекия
маршрут /със самолет, автобус, влак, лек автомобил/ без определен срок като вместо него ПОСТАНОВЯВА
ДАВА
РАЗРЕШЕНИЕ детето С.Б.К.с ЕГН ********** да напуска територията на Република
България, за да пътува само от България до Германия по най-прекия маршрут /със
самолет, автобус, влак, лек автомобил/ със своята майка З.В.А. с ЕГН **********
без съгласието на бащата Б.С.К. с ЕГН **********,***, за период от 5 /пет/ години от влизане на
решението в сила.
ПОТВЪРЖДАВА
първоинстанционото решение в частта, в която e
постановено местоживеенето на детето С.Б.К.с ЕГН ********** да е при майката З.В.А.
с ЕГН **********- Германия, Рюселхайм на Майн, ...№2
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните само досежно частта, в която е потвърдено
решението за определяне местоживеенето на детето.
В останалата обжалвана част относно даденото разрешение, заместващо съгласието
на бащата по чл.127а от СК за пътуване на детето в чужбина, решението е окончателно.
Решението
в останалата част е влязло в сила.
Председател: Членове: 1.
2.