№ 83
гр. Русе, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осемнадесети май
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Светослав Тодоров
при участието на секретаря Вероника Якимова
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20234501000107 по описа за 2023 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по въззивно обжалване – глава ХХ от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 111 от 6.02.2023г. по гражданско
дело № 4262/2022г. прогласява нищожността на Договор за паричен заем Axi
Credit № 962057/27.10.2021г., сключен между ,,Аксес Файнанс“ АД
/правоприемник на ,,Аксес Файнанс“ ООД/, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. „И.н Вазов“, бул.
„Балша“ 1 , бл. 9, ет. 2, и Т. Х. С., ЕГН **********, от гр. Русе, като
противоречащ на императивни разпоредби на ЗЗП, ЗПК и ЗЗД.
„Аксес Файнанс“ АД ЕИК *********, представлявано от Ц.К. чрез
пълномощник юрисконсулт И. Н., подава въззивна жалба срещу решение №
111 от 6.02.2023г. по гражданско дело № 4262/2022г. на Русенския районен
съд. Жалбоподателят счита решението за неправилно – необосновано,
немотивирано и постановено в противоречие с материалния закон. Искането е
въззивният съд да отмени изцяло обжалваното решение и да постанови друго
решение, с което да отхвърли предявения иск, както и да присъди разноските
1
по делото.
Жалбата е подадена в законния срок от надлежна страна по делото
против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа
реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите
приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата страна. Постъпил е писмен
отговор от Т. Х. С. ЕГН **********, представлявана от адвокат К. Б., в който
се взема становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
Русенският окръжен съд прецени правилността на обжалваното
решение, доказателствата по делото и доводите на страните и прие
следното:
На 27.10.2021г. е сключен договор за паричен заем Axi Credit № 962057
между заемодател „Аксес Файнанс“ ООД ЕИК ********* и заемател Т. Х. С.
ЕГН **********, съгласно който заемодателят предава на заемателя 900 лв., а
заемателят се задължава да върне сумата на 12 месечни вноски по 92,22 лв.
при фиксирана лихва 40% годишно, 0,11% лихва на ден. Общата сума за
връщане е 1106,64 лв. и включва размера на заемната сума и размера на
възнаградителната лихва за целия срок на договора. Годишният процент на
разходите е 49,01% при допускания, че договорът ще е валиден за посочения
в него срок, всяка страна ще изпълнява точно задълженията си и няма да
бъдат начислявани разходи за събиране и лихви за забава.
Заемателят се задължава в срок до 5 дни от подписване на договора да
предостави на заемодателя едно от три вида обезпечения, между които
дружество – гарант, одобрено от заемателя, което предоставя гаранционни
сделки по занятие. Представен е месечен погасителен план, подписан само от
„Аксес Файнанс“ ООД, съгласно който всяка месечна вноска се състои от:
92,22 лв. вноска по кредита, включваща части от главницата и от лихвата в
различно съотношение, + 38,74 лв. възнаграждение за гарант, общо 130,96 лв.
Също на 27.10.2021г. е сключен договор за предоставяне на гаранция №
962057 между гарант „Файненшъл България“ ЕООД ЕИК ********* и
потребител Т. Х. С. ЕГН **********, съгласно който потребителят възлага, а
гарантът се съгласява да издаде гаранция в полза на „Аксес Файнанс“ ООД
2
ЕИК ********* в размер 1219,14 лв. с валидност 6 месеца след изтичане на
срока за връщане на паричния заем. За поемане на задължението
потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 464,88 лв.,
платимо разсрочено на вноски по 38,74 лв. чрез заемодателя „Аксес Файнанс“
ООД.
Окръжният съд споделя извода на районния съд, че договорът за
паричен заем и договорът за предоставяне на гаранция са неразривно
свързани. Възнаграждението за гаранта е част от разходите по кредита, но в
същото време не е включено в годишния процент на разходите. Посоченият в
договора за заем годишен процент на разходите 49,01% е близък до
максимално допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК - Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Ако
заемодателят беше включил в годишния процент на разходите и размера на
възнаграждението за гарант, законният лимит на годишния процент на
разходите щеше да бъде надвишен.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
се изготвя на разбираем език и трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. В случая нито годишният процент
на разходите, посочен в договора, нито общо дължимата сума, посочена в
договора, са верни. При посочване на допусканията, при които е изчислен
годишния процент на разходите, не посочено нито едно число. Правилен е
изводът на районния съд, че Законът за потребителския кредит не е спазен по
отношение ясното и разбираемо посочване размера на оскъпяването на
кредита. Обратно, налице е подвеждане на потребителя за действителната
финансова тежест на потребителския кредит. В договора за паричен заем е
записано, че заемателят дължи връщане на 1106,64 лв. при получена кредитна
сума 900 лв. или 123% спрямо главницата на заема, а всъщност ще трябва да
върне 1571,52 лв. или 175% спрямо главницата на заема. Санкцията на Закона
за потребителския кредит е обявяване на целия договор за недействителен,
3
тъй като годишният процент на разходите и общо дължимата сума са
съществени елементи на кредитна сделка, без които не може, и ако съдът
замести недействителните клаузи в договора с реалните величини, резултатът
ще бъде противоречие с чл.19, ал.4 ЗПК и също противоречие с добрите
нрави. Правилно районният съд е прогласил цялостна нищожност на
договора за паричен заем на основание чл. 22 от Закона за потребителския
кредит.
Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са направените във въззивната жалба оплаквания за
неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния
закон. Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената фактическа обстановка, са правилни и въззивната инстанция
мотивира решението си като препраща към мотивите на първоинстанционния
съд. В обжалваното решение са обсъдени доводите и възраженията на
страните и е направен обоснован на доказателствата извод за основателността
на предявения иск, който извод се споделя и от настоящата инстанция.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 111 от 6.02.2023г. по гражданско дело №
4262/2022г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА,,Аксес Файнанс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Триадица, ж.к. „И.н Вазов“, бул.“Балша“ 1 ,
бл. 9, ет. 2, да ЗАПЛАТИ на адвокат К. И. Б. с ЕГН ********** гр. София, ул.
********, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата 457 (четиристотин петдесет
и седем) лева адвокатско възнаграждение за оказаната на Т. Х. С. безплатна
адвокатска помощ.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5