П Р И С Ъ Д А

 

№ 303                                            03.12.2020 г.                            град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският окръжен съд,                                        наказателно отделение

На трети декември                                                                     година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЪБЧО СЪБЕВ

                                                               ЧЛЕН: СВЕТЛИН ИВАНОВ

                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. АНКА ЯНЕВА

                                                                            2. ЯНКА СТОЙЧЕВА

                                                                           3. ТАНЯ ПАНКОВА

 

Секретар: Евдокия Недкова

Прокурор: Румяна Славова

като разгледа докладваното от съдия Св. Иванов

НОХ дело № 287 по описа за 2019 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Г.П., роден на *** г. в гр. ***, ***, ЕГН: **********,

ЗА ВИНОВЕН в това, че вечерта на 18.06.2016 г. срещу 19.06.2016 г. около 00:00 часа, в гр. Бургас, пл. „Царица Йоанна“, срещу № 11-13, в градинката до ж.п. гара Бургас, при условията на опасен рецидив и по хулигански подбуди умишлено умъртвил Н. Г.Г., ЕГН **********, като му нанесъл множество силни удари с ръце и крака /юмруци и ритници/ по главата и лицето, вследствие на което причинил на  Г. черепно-мозъчна травма /изразяваща се в дифузно увреждане на нервните проводници и първична стволова контузия/ и изпадане в състояние на кома, продължила до смъртта му, настъпила на 03.07.2016 г., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост - престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. II и III; т.11, пр.1; т. 12, пр.1, вр. с чл. 115, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и „Б“ от НК, поради което на основание чл. 116, ал. 1, предл. първо, т. 6, предл. II и III; т.11, пр.1; т. 12, пр.1, вр. с чл. 115, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и „Б“ от НК, при условията на чл. 54, ал. 1 от НК, го ОСЪЖДА на лишаване от свобода за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗИНЗС наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален СТРОГ режим.

ПРИСПАДА на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от НК от срока на наложеното наказание времето от 19.06.2016 г. до 05.12.2016 г., през което подсъдимият П.П. е бил задържан по реда на ЗМВР и по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК, и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в досъдебното производство, при съотношение – един ден задържане за един ден лишаване от свобода, времето от 05.12.2016 г. до 27.02.2017 г., през което подсъдимият П. е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ в досъдебното производство, при съотношение два дни домашен арест за един ден лишаване от свобода, както и времето от 16.12.2019 г. до влизане на присъдата в сила, през което спрямо подсъдимия П. е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ в първоинстанционното съдебно производство.  

ОСЪЖДА на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД подсъдимия П.Г.П.с ЕГН: ********** да заплати на гражданския ищец К.В.Г. ЕГН ********** – ** на пострадалия Н.Г.Г., сума в размер на 1500 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищцата Г. имуществени вреди – обичайни разходи за погребение на пострадалия Н.Г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 05.07.2016 г. до окончателното й изплащане, както и обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. II и III; т.11, пр.1; т. 12, пр.1, вр. с чл. 115, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и „Б“ от НК, в размер на 120 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 03.07.2016 г., когато е настъпила смъртта, до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ предявения от К.В.Г. ЕГН ********** граждански иск за неимуществени вреди над уважения размер от 120 000 лв. до предявения размер от 200 000 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД подсъдимия П.Г.П.с ЕГН: ********** да заплати на гражданския ищец С.Г.Й. ЕГН ********** – ** на пострадалия Н.Г.Г., обезщетение за причинените й неимуществени вреди от непозволено увреждане вследствие извършеното от подсъдимия престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. II и III; т.11, пр.1; т. 12, пр.1, вр. с чл. 115, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „А“ и „Б“ от НК, в размер на 80 000 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от 03.07.2016 г., когато е настъпила смъртта, до окончателното изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г.Й.с ЕГН ********** граждански иск за неимуществени вреди над уважения размер от 80 000 лв. до предявения размер от 130 000 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3, вр. ал. 1 от НПК П.Г.П.с ЕГН: ********** да заплати в полза на държавата сторените в наказателното производство деловодни разноски, както следва:

- по сметка на ОД на МВР- Бургас – сума в размер на 6668,44 лв., представляваща направените в досъдебното производство деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица;

- по сметка на Окръжен съд Бургас – сума в размер на 856,37 лв., представляваща направените в първоинстанционното съдебно производство разноски за възнаграждения на вещи лица, както и сума в размер на 10 лв., представляваща следващата се държавна такса за служебно издаване на два изпълнителни листа за събиране на разноските в двете фази на процеса.

 На основание чл. 111, ал. 1 от НПК веществените доказателства:

- 1/един/ чифт маратонки от кожа с надпис „Mania“, а  отстрани надпис „95“, предадени с протокол за доброволно предаване от св. Т.Г.Д., ЕГН ********** на 19.06.2016 год.  по досъдебното производство /Том № 1, лист 54/ - да се върнат на собственика им Т.Г.Д.;

- 1 чифт мъжки сандали с лепенки, иззети от П.П., 1 бр. бяла тениска с картинка на моряк в гръб и надпис „POPEYE“, 1 бр. брой сини шорти „Адидас“ с три бели канта на двата крачола, предадени с протокол за доброволно предаване от П.Г.П. на 19.06.2016 год. – да се върнат на подсъдимия П.П.;

- 1 брой черен спортен сак с надпис Найк, със скъсана дръжка, съдържащ:

- кафяв кожен колан;

- торба с хляб;

- тоалетна хартия;

- зарядно за мобилен телефон Нокиа;

- слушалки за телефон;

- нокторезачка;

- метална катарама;

- три броя метални върхове за стрели за игра Дартс;

- бележник със червена подвързия;

- прозрачен плик с фасове;

- прозрачен плик с различни монети;

- лъжица;

- три броя химикали, пълнител за химикал;

- 1 брой лична карта на името Н. Г.Г., ЕГН **********;

- карта за Уин Бет;

- два броя карти за магазин Билла;

- служебна бележка за дарена кръв;

- заложен билет № 8962053 от заложна къща „Алекс и Делян“ за 10 лева, всички иззети при извършения оглед на контейнер за смет на 19.06.2016 г. – да се върнат на законните наследници на пострадалия - К.В.Г. и С.Г.Й..

Веществените доказателства - 1 брой оптичен диск, съдържащ файл IMG, предаден от свидетеля А.В., 3 броя марлени тампони,  иззети с протокол за освидетелстване на лице с писменото му съгласие,  1 брой алумиева дръжка с дължина 42.5 см., 1 брой кенче от бира „Бургаско светло“ и марлен тампон с червеникава течност,  иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 19.06.2016 г., да се пазят по делото за срока на съхранението му в архив.

Присъдата може да се обжалва и/или протестира в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд – Бургас.

 

                                                        

      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

    ЧЛЕН:

 

 

                                      СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

                                                                                          2.

 

        3.

 

 

Мотиви към Присъда № 303 от 03.12.2020 година, постановена по НОХД № 287/ 2019 г. по описа на Окръжен съд-Бургас

 

 

Съдебното производство по делото е образувано по повод внесения в съда от прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас обвинителен акт, с който против П.Г.П. ЕГН *** от гр. …. е повдигнато обвинение за това, че вечерта на 18.06.2016 г. срещу 19.06.2016 г. около 00:00 часа, в гр. Бургас, пл. „Царица Йоанна“, срещу № 11-13, в градинката до ж.п. гара Бургас, при условията на опасен рецидив и по хулигански подбуди умишлено умъртвил Н. Г.Г. ЕГН **********, като му нанесъл множество силни удари с ръце и крака (юмруци и ритници) по главата и лицето, вследствие на което причинил на Г. черепно-мозъчна травма (изразяваща се в дифузно увреждане на нервните проводници и първична стволова контузия) и изпадане в състояние на кома, продължила до смъртта му, настъпила на 03.07.2016 г., като убийството е извършено по особено мъчителен начин за пострадалия и с особена жестокост - престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ и трето, т.11 предл. първо  и т.12 предл. първо , вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ от НК.

В проведеното по реда на чл.248 и следващите от НПК разпоредителното заседание,  К.В.Г. и С. Г.Й. – съответно майка и сестра на пострадалия Н. Н., в качеството на негови наследници по закон, бяха конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители в съдебното производство. Въз основа на писмени молби от наследниците на пострадалия, съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното производство предявените от К.В.Г. срещу подс. П.П. граждански претенции за заплащане на сумата от 1500.00 лева – обезщетение за имуществени вреди, представляващи обичайните разходи за погребение на пострадалия, и за сумата от 200 000.00 лева – обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане,  както и предявения от С. Г.Й. срещу подс. П. граждански иск за сумата от 130 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на смъртта на пострадалия до окончателното изплащане на претендираните суми.

По повод оплаквания на подс. П. и неговия защитник за допуснати в досъдебното производство съществени отстраними нарушения на процесуални правила, ограничаващи правото на защита на П., както и против потвърждаването на взетата спрямо него мярка за неотклонение „Задържане под стража”, постановеното от настоящия съд определение по чл. 248 ал.5 т.4 от НПК от проведеното на 21.01.2020г. разпоредително заседание бе потвърдено с Определение № 39 от 13.02.2020г. по ВЧНД № 23/ 2020г. по описа на Апелативен съд-Бургас.

Съдебното производство бе проведено и приключено по предвидения в глава ХХ от НПК общ съдопроизводствен ред. 

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението, счита инкриминираното деяние за съставомерно от обективна и субективна страна, и доказано по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Описва подробна фактическа обстановка, представя детайлен анализ на доказателствените източници с акцент на дадените пред съда и приобщените чрез прочитане показания от досъдебното производство на свидетелите-очевидци на деянието Т.Д., Г.Д. и С.Г., като предлага да се даде вяра на показанията на първия и третия от досъдебното производство, и оспорва изцяло достоверността на показанията на втория. Аналогично, относно показанията на свидетелите Г.В. и А.В., прокурорът констатира съществени противоречия между  показанията им от досъдебното производство и дадените пред съда, като намира за достоверни и подкрепени от другите доказателства досъдебните им показания, които предлага да бъдат кредитирани от съда. 

Въз основа на заключенията от тройните съдебномедицински експертизи, изготвени от вещи лица от МУ-Варна и най-вече от МУ-Плевен, обосновава механизъм на осъществяване на престъплението, съответстващ според обвинението на действително установените фактически обстоятелства, като счита заключението на единичната съдебномедицинска експертиза за необосновано и фактически невярно. Пледира за кредитиране на комплексната психиатрична и психологическа експертиза, изготвена от вещите лица Шопова и Велинов от МУ-София, която в най-пълна степен, научно обосновано и убедително е отговорила на поставените й задачи, като освен вменяемостта на подсъдимия и липсата на съответни заболявания, както и на физиологичен афект при извършеното деяние, е успяла да идентифицира и индивидуалните характерови и психически характеристики на подс. П., предопределящи според вещите лица профила и поведението на подсъдимия в аспекта на повдигнатото му обвинение. С оглед заключенията на извършените в досъдебното производство ДНК-експертизи, прокурорът счита за безспорно установени фактите, свързани с наличието на кръв от пострадалия по краката на подс. П. и носените от него при извършване на престъплението сандали, както и липсата на следи от биологичен материал на пострадалия върху маратонките на присъствалия на побоя свид. Т.Д.. Възприема като допълващи фактическата обстановка показанията на полицейските служители, пристигнали на местопроизшествието след подадения от свид. Г.В. сигнал на ЕЕН 112, тези, натоварени с първоначалните действия по изясняване на случай, лично установили и общували с подсъдимия, както и тези на медицинските специалисти, ангажирани с първоначалните и последващите действия по диагностициране и лечение на пострадалия в УМБАЛ Бургас АД, и на свидетелите, пребивавали определени периоди от време заедно с подс. П. в Ареста при Затвора-Бургас след задържането на последния. Обосновава аргументирано наличието на посочените в обвинението квалифициращи престъплението признаци по чл.116 ал.1 т.6 предл. II и III, т.11 пр.І и т.12 пр.І от НК, като изтъква липсата според обвинението на смекчаващи обстоятелства и предлага хронологичен преглед на поведението и съдебното минало на дееца преди настоящото деяние. Предлага подс. П. да бъде признат за виновен по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение, за което да му бъде наложено наказание „Доживотен затвор”, търпимо при „специален” режим, с приспадане на основание чл.59 ал.1 и ал.2 от НК на изтърпените до момента от П. мерки за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен арест”. По отношение на предявените от наследниците на пострадалия граждански претенции, намира същите за основателни и предлага те да бъдат уважени по справедливост и съобразно практиката на съда. Изразява становище досежно приобщените като веществени доказателства по делото предмети, които следва да бъдат върнати на техните собственици с изключение на тамполите, с които е иззета кръв от местопроизшествието, алуминиева дръжка и кен от бира, които като вещи без стойност  подлежат на унищожаване. Счита за нужно в тежест на подсъдимия да бъдет присъдени сторените по досъдебното производство деловодни разноски в размер на 6668.44 лева.

Частният обвинител и граждански ищец К.Г. не присъства при съдебните прения. Повереникът й поддържа повдиганотото от прокурора обвинение против подс. П.. Подробно анализира доказателствените източници, като пледира да се кредитират досъдебните показания на свидетелите Т.Д., С.Г., част от досъдебните показания на свидетелите Г.В. и А.В., не дава вяра на показанията на свид. Г.Д., но се доверява на показанията на свидетелите-полицейски служители, които са посетили и запазили местопроизшествието след подадения от свид. Г.В. сигнал на ЕЕН 112, впоследствие са извършвали издирвателни мероприятия и са беседвали с подсъдимия и очевидците на инцидента за неговото изясняване. Повереникът се позовава и на показанията на медицинския персонал – лекари и медицински сестри, оказали неотложна медицинска помощ на пострадалия след инцидента и впоследствие в периода на лечението му в УМБАЛ-Бургас АД. По отношение дадените от П. обяснения като обвиняем и подсъдим, повереникът изтъква наличието на множество противоречия, обсъжда следваната от подсъдимия самооправдателна линия чрез твърдения, че побоят над пострадалия е бил нанесен от свид. Т.Д., а самият П., бидейки нападнат от пострадалия Н. Г.с нож, само се защитил, като е отнел ножа от пострадалия и след това е напуснал местопроизшествието, без да му нанася удари. По мнението на повереника, преобладаващата част от твърденията на подсъдимия са опровергани от събраните гласни доказателства и заключенията на съдебномедицинските и ДНК-експертизите. Въз основа на съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателствени източници повереника формулира становище, че деянието е съставомерно по дадената му от прокурора правна квалификация, и подс. П.П. е безспорно установен като негов единствен автор, за което следва да понесе ефективно наказание „Доживотен затвор”, тъй като алтернативно предвиденото в закона наказание „Лишаване от свобода” от 15 до 20 години няма да е достатъчно за постигане целите на наказанието по чл.36 от НК, тъй като не съответства на изключително високата обществена опасност на деянието и дееца. Предлага на основание чл.59 от НК при изпълнение на наказанието „Доживотен затвор” да се приспаднат периодите, през които подс. П. е търпял мерки за неотклонение „Задържане под стража” и „Домашен арест” като обвиняем и подсъдим по делото, като в негова тежест бъдат възложените и всички сторени в производството разноски.

По отношение на предявените от К.Г. граждански искове повереникът ги счита за доказани по основание, а претендираните с тях размери - за справедливи. Приема за безспорно установени значителните по интензитет неимуществени вреди, претърпени от Г. вследствие смъртта на нейния син, предвид установените чрез показанията й много близки, топли и безконфликтни отношения между майка и син, съвместното им живеене в едно домакинство, взаимното им доверие и помощ, както и тежките последици от смъртта на пострадалия за неговата майка, които тя ще продължи да търпи до края на живота си. С оглед тези факти, повереникът моли предявените граждански искове за обезвреда на причинените с деянието имуществени и неимуществени вреди да бъдат уважени в пълен размер, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираните суми от смъртта на пострадалия на 03.07.2016 г. до окончателното им изплащане.

Частният обвинител и граждански ищец С. Й. не присъства при съдебните прения. Повереникът й поддържа повдиганотото от прокурора обвинение против подс. П., счита го за безспорно доказано от обективна и субективна страна. Акцентира върху факта, че престъплението е осъществено при наличие на 4 квалифициращи признака, което значително увеличава степента на обществената опасност на деянието и дееца. Според повереника, в случая отсъстват смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, подсъдимият при осъществяване на престъплението е бил вменяем, поради което следва да понесе на общо основание предвидената в закона наказателна отговорност за стореното. Присъединява се към становището на прокурора, че в случая съответно на престъплението и личността на дееца се явява  наказанието „Доживотен затвор”, каквото именно пледира да се наложи на подс. П..

Поддържа предявеният от Й. граждански иск за неимуществени вреди. Излага съображения, че основанието на претенцията се състои в извършеното от подсъдимия престъпление, довело до умъртвяване на пострадалия Н. Г. – брат на ищцата, с когото поддържали много близки, трайни и емоционално съдържателни отношения. От показанията на Й. и майка им – свид. Г. е установено, че до идването на пострадалия в гр.Бургас няколко месеца преди инкриминираната дата, отношенията им се характеризирали с топлина и привързаност, и след идването на пострадалия в гр.Бургас продължили редовно да разговарят по телефона, Й. се интересувала от здравословното състояние и ежедневието на брат си и била негова морална, а в определени случаи и финансова опора. Предвид окончателния и безвъзвратен характер на загубата, настъпила за ищцата със смъртта на пострадалия, повереникът моли предявеният от С. Й. граждански иск за обезвреда на причинените й с деянието неимуществени вреди от непозволено увреждане да бъде уважен по справедливост изцяло, като се присъединява към становището на прокурора по въпроса за разноските.

Упълномощеният защитник на подс. П. оспорва обвинението като необосновано и недоказано по предвидения в закона безспорен и категоричен начин. Излага съображения за фактическа обстановка, различаваща се от изложената в обвинителния акт, която не дава основания за повдигане на обвинението, предмет на делото, или поне не по възприетата от прокурора и частното обвинение правна квалификация. Критикува проведеното досъдебно разследване като тенденциозно и насочено само и единствено към уличаване на неговия подзащитен в извършване на престъплението, за което според защитата съществен принос имат и свидетелите Т.Д. и Г.Д.. Поддържа теза, че обвинението е разколебано до степен на недоказаност именно от частите от показанията на свидетелите Г.Д., Т.Д., С.Г., Г.В. и А.В., които прокурорът счита за недостоверни. Поставя на дебат въпросът, кое е наложило в течение на разследването в досъдебната фаза обвинението, предявено на подс. П., да бъде променено от такова по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, през обвинение по чл.124 от НК, до предявеното с обвинителния акт актуално обвинение по чл.116 ал.1 т.6 предложение първо и второ, т.11 предложение първо и т.12 предложение първо от НК, като се имат предвид противоречивите и различаващи се във времето показания на свидетелите-очевидци. В тази връзка навежда съображения, че най-добрата защита за свидетелите Т.Д. и Г.Д. е била именно да припишат престъплението на подс. П., макар той да не го е извършил в действителност, а промяната в свидетелските показания отдава на страха на тези свидетели от прокуратурата и полицията. В тази връзка се позовава на първоначалната съдебномедицинска експертиза, сочеща механизъм, включващ падане на пострадалия на настилката от собствен ръст, и възникване на първичната стволова контузия, довела до летален изход, в резултат на съприкосновението на главата му с твърдата повърхност. Позовава се и на показания, сочещи осъществена от пострадалия Н. Г. атака с нож, срещу която подсъдимият успешно противодействал, отбивайки и отнемайки ножа от Г., за да обоснове евентуално превишаване пределите на неизбежната отбрана, осъществена от подсъдимия. Оспорва и липсата на установени по маратонките на свид. Т.Д. биологични следи от кръвта на пострадалия с аргумент, че този свидител е сменил обувките си с други, с които не е бил на местопроизшествието. Оспорват се заключенията на двете тройни съдебномедицински експертизи, изготвени от вещи лица от МУ-Варна и МУ-Плевен с доводи, че те съдържат теоретически постановки, които не са съобразени с действителните факти, случили се по делото. Защитникът счита за достоверни показанията, дадени от свидетелите Г.В. и А.В. пред съда, а от тях според защитата се установявало друг автор на деянието, както и фактът, че пострадалият Г. е разполагал с нож, с който е нападнал подс. П.. Счита, че следите от кръвта на пострадалия по краката и сандалите на подсъдимия, може да са се появили при последващото колоездене на П.с приятелката му след деянието. Оспорва и правната квалификация за умишлено извършено убийство в частта относно поддържаното от субектите на обвинението наличие на хулигански подбуди, като твърди липсата на умисъл у подсъдимия да извърши процесното убийство и твърди, че правилната квалификация на деянието е тази по чл. 129 ал. 2 вр. ал.1 от НК, дадена в началото на досъдебното производство. Навежда доводи, че в действията си подс. П. се водил от криворазбрано чувство за справедливост, което, материализирано в действия, нарушава пределите, които обществото би могло да приеме и понесе. С изложените съображения, защитникът пледира подс. П.П. да бъде признат за невинен и съответно оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл. II и III, т.11 пр.І и т.12 пр.І от НК, като заявява, че той следва да отговаря за извършеното, но по различна правна квалификация.

Подсъдимият П.П. участва в производството лично. В личната си защита отрича да е извършил престъплението, за което е предаден на съд. Обвинява прокуратурата и органите на МВР във фалшифициране и укриване на доказателства, включително, касаещи показанията на свидетелите Т.Д. и С.Г.. Изначално и категорично отрича да е автор на престъплението, описано в обвинителния акт, твърди, че се оказал на местопроизшествието, тъй като отишъл да търси лице на име „***“, когото той познавал. Признава, че е имало ситуации, в които той е удрял друг човек, както и е бил удрян от друг човек, но тези случаи нямали нищо общо с неговата нагласа и настоящия казус. Оспорва показанията на свидетелите Г. и А.В.с аргументи, че са били принудени от полицаите да твърдят неистини, изгражда теза, че действителният автор на престъплението Т.Д. съзнателно е бил задържан и откаран в V РУ на МВР, за да бъдат заличени наличните по него и по маратонките му следи от кръвта на пострадалия, след което да се каже, че не той е извършил деянието. За Т.Д. твърди още, че е имал и възможност, и мотив да извърши убийството. Отрича да има криворазбрано чувство за справедливост, което да го подтиква да се намесва в чужди отношения и да предприема конкретни действия, твърди, че никога не е бил движен от желание да се саморазправи, да набие или да убие някого, счита се за жертва на предубедено и злонамерено отношение от страна на прокуратурата и полицията, които според него се гаврели и със съда.

 В последната си дума отново заявява, че не е извършил убийството, негов автор бил Т.Д., и моли да бъде оправдан.

 

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА

Съдът, след поотделна и съвкупна преценка на доказателствата и доказателствените средства, събрани и проверени в съдебното следствие, както и на тези, събрани в досъдебното производство, достигна до заключение за установеност на следващата по-долу фактическа обстановка:

Подсъдимият П.Г.П. ЕГН **********  е роден на *** г. в гр.***, с регистриран постоянен адрес ***. Той е **, ** гражданин, *** образование, **, **, **.

Пострадалият Н. Г.Г. ЕГН ********** ***. Работел в находящата се близо до селото въглищна мина и живеел в едно домакинство с майка си – частния обвинител и граждански ищец К.Г.. След затваряне на мината Г. останал без работа и доходи, междувременно починал баща му, а майка му била оперирана от жлъчка. Предвид застигналите го неблагополучия, няколко месеца преди инкриминираната дата Г. пристигнал в гр.Бургас да търси работа. Работел спорадично на Пристанище Бургас, но общо взето не успявал да намери постоянна работа, продължавал да изпитва финансов недостиг, изгонили го от квартирата, която обитавал, и започнал да води скитнически живот, без доходи и постоянен адрес, като често нощувал в открити публични пространства в централната част на гр.Бургас, и по-специално в градината до сградата на т.нар. «Стара поща», и тази пред ж.п. гара Бургас, обитава от клошари и лица с хомосексуални наклонности. По време на престоя си в гр.Бургас, Н. Г. се запознал със свид. Т.Д., който също се прехранвал от спорадична работа и не разполагал с постоянен адрес в града. Понякога свид. Д. давал на пострадалия Г. дребни парични суми, както и цигари. Първоначално отношенията между пострадалия и свид. Т. Д. били добри и приятелски, но впоследствие се влошили, тъй като пострадалият постоянно бил без пари и често искал от свидетеля различни суми на заем, които после не връщал. По този повод отношението им се изострили. При престоя си в гр.Бургас Г. се запознал и със свид. А.В., който от време на време го канел да пренощува при него, да се изкъпе и почине. Покрай А.В. пострадалият се познавал и с брат му - свид. Г.В., с когото се виждали рядко и не били особено близки. Г. се запознал и установил приятелски отношения със свид. Б.Д. от гр. ***, известен с прозвището «***», който по това време работел в к.к. «Слънчев бряг». Свид. Д. *** в почивните си дни и при някои от тези пътувания се срещал с Г.. Пострадалият се запознал и със свид. С.Г. (М.), с когото почти ежедневно се срещали по пейките и около контейнерите в централната част на града. Сред познатите си в гр.Бургас, включително свидетелите Д., А.В., Г.В., Д. и Г. (М.), Н. Г. бил известен с прозвището „***“. Със същото прозвище, а и визуално Г. бил познат и на полицейските служители в I РУ на МВР-Бургас, осъществяващи патрулно-постова дейност и охрана на обществения ред в централната градска част. Пострадалият периодично бил подлаган на проверки от полицаите поради липсата на дом и скитнически живот, който водел.

Около 19.00-20.00 часа на 18.06.2016г. свидетелите К.Д. – командир на отделение, и П.П. – старши полицай, двамата служители в І РУ на МВР-Бургас, в състав на автопатрул обходили района около градината до Старата поща в гр.Бургас, където знаели по служба, че се събират много лица от криминалния контингент и бездомници. При проверката заварили на мястото пострадалия Н. Г., провели разговор с него и му извършили проверка. При проверката не установили Г. да има у себе си нож, нито други забранени предмети и вещества. След извършената проверка свидетелите Д. и П. продължили да патрулират в определения им район. До този момент, свидетелите нямали проблеми конкретно с пострадалия Г., същият не проявявал агресия и изглеждал по- интелигентен в сравнение с другите клошари, липсвали данни да е издирван, или да е извършвал противоправни деяния.

По-късно същата вечер на 18.06.2016г., в тъмната част на денонощието, свид. Т.Д. отишъл в градината до Старата поща, където заварил пострадалият Н. Г. да седи сам на една от пейките. Г. поискал от свид. Д. да му даде дребна сума пари, 5-10 лева, но свидетелят отказал, тъй като се опасявал, че пострадалият няма да му ги върне, както се случило с други суми преди това. Г. се ядосал, ударил на свид. Т. Д. шамар и го нарекъл „боклук“, а последният обиден напуснал района и се отправил към магазин „Стего“, находящ се ул.“Булаир“ в гр.Бургас, с намерение да пие бира.

Около полунощ на 18.06.2016г. срещу 19.06.2016г. подс. П.П. и приятелят му свид.Г.Д., който бил с велосипеда си, се намирали пред денонощен магазин „Стего“, находящ се ул.“Булаир“ в гр.Бургас, и пиели бира. В посочения интервал тях се присъединил свид.Т.Д. – скорошен бегъл познат на подсъдимия, който към този момент бил непознат за свид. Г.Д.. В хода на възникналия между свид. Т. Д. и подсъдимия разговор, П. подканил свидетеля да споделя с него, ако има някакви проблеми. В отговор свид. Т.Д. се оплакал, че имал проблем с Н. „**“, когото описал като клошар, обичайно престояващ в градинката до Старата поща. По-конкретно свид. Т.Д. споделил, че по-рано същата вечер между него и „**“ възникнал пореден спор за пари, при който „**“ го ударил и го обидил, наричайки го „боклук“.  Свид. Г. Д. не вземал участие в разговора, но подс. П. проявил интерес към казаното и попитал къде се намира в момента „**“. След като свид. Т. Д. заявил, че „**“ е в градината до Старата поща, по инициатива на подсъдимия, тримата – П. и свидетелите Т. Д. и Г. Д., последният бутайки велосипеда си, заедно се запътили натам.

Като стигнали до градината, подсъдимият и двамата свидетели заварили  пострадалия Г. да седи на пейка в компанията на свид.А.В., който в този момент носел руса женска перука. Свид. А.В. познавал отпреди подс.П. като конфликтна и склонна към агресия и сбивания личност. Свид. Т. Д. се приближил до пострадалия, ударил му шамар и го питал кога ще му върне сумата от 7 лева, която бил му дал преди това. Подс.П. попитал кой от двамата на пейката е „**“, и след като свид. Т. Д. го посочил, се приближил до пострадалия Г., попитал го защо иска пари от свид. Т. Д., след което го хванал за ръката и го дръпнал да се изправи с репликата: „Тръгвай, за да не те започна тука“. Пострадалият Г. не желаел да върви заедно с подсъдимия, но П. го държал да рамото и го повел в посока към градината, разположена между жп. гара Бургас и Автогара „Юг“. Пострадалият нямал възможност за друго, освен да следва подсъдимия и неговите спътници, като при тръгването взел вещите си, които съхранявал в черен спортен сак с надпис „Найк“, със скъсана дръжка. Случилото се било възприето непосредствено и в цялост от свид. А.В., у когото се оформило убеждение, че новодошлите възнамеряват да бият пострадалия Г.. Свид. В. се уплашил и когато групата, съставена от подс. П., пострадалия Г. и свидетелите Т. Д. и Г.Д. се отправили към ж.п. гарата, се отдалечил.

На път за градината до Автогара „Юг“ пръв вървял свид. Т. Д., след него се движел подс. П., който държал за рамото пострадалия Г., а последен бил свид. Г. Д., който бутал велосипеда си и се движел по-бавно, тъй като имал проблеми с крака. Групата пресякла ул. „Христо Ботев“, преминала край сградата на Областна управа, пресекли ул. „Александровска“, и излезли пред „Сиймънс клуб“, а оттам през ул. „Булаир“ достигнала до градината пред Автогара „Юг“. Свид. А.В. последвал от разстояние отдалечаващите се към гарата лица в продължение на 50-60 метра, след което се отклонил и отишъл при свой познат.

Подс.П., пострадалият Г. и свидетелите Т.Д. и Г.Д. навлезли в градината в пространството зад старата автобусна спирка на градския траспорт, в посока автогарата и входа на пристанището, и спрели между две пейки. На това място свид.Т.Д. и пострадалият Г. си разменили груби реплики, а подс.П. отново предупредил Г. да не се занимава повече с Т.Д. и да му иска пари, като едновременно с това нанесъл на пострадалия няколко силни удара с отворена длан (шамари) в областта на главата. Пострадалият започнал да вика и изпсувал, което ядосало подсъдимият и той му нанесъл няколко последователни силни удара с юмруци в областта на главата и лицето. Под въздействие на получените удари, пострадалият Г. изгубил равновесие и паднал на настилката странично на лявата си страна и се свил, като първоначално се подпрял на лявата си ръка. Подс. П. обаче се приближил и започнал да нанася на падналия множество силни ритници, концентрирани преобладаващо в лицето и в главата му странично от дясната страна, вследствие на което Г. изцяло паднал на земята, а от разбития му от ударите нос започнало обилно кръвотечение. Стичащата се кръв образувала значително по размер петно под главата и тялото на Г., но подс. П. продължил да му нанася ритници въпреки ясно видимото на уличното осветление кървене.

 Непосредствени очевидци на нанесените от подс.П. удари станали свид. Г.Д., който стоял безмълвно и безучастно встрани с велосипеда си, и свид.Т.Д., който се намирал по-близо до подс.П. и пострадалия Г.. Свид. Т.Д. пряко възприел настървението и жестокостта в действията на подсъдимия, което породило у него страх и силно притеснение поради неочаквания развой на ситуацията и проявената от подсъдимия агресия.

Междувременно, случващото се било възприето от значително по-голямо разстояние и от непълнолетния към този момент свид. С.Г. (М.), който по това време преминавал през градината до Автогара „Юг“ в посока от пристанището към таксиметровата с. пред ж.п. гарата, с намерение да се прибере с такси. На светлината на парковото осветление, свид. Г. видял непознат за него набит, як и здрав мъж да нанася удари на пострадалия Г., в чието лице разпознал човека, когото познавал като „**“. Свид. Г. видял непознатият нанася много силни удари с юмруци в главата на пострадалия, след което продължил, вече с предмет, оприличен от свид. Г. на тръба или бухалка, да нанася удари по коленете, краката и тялото на Г., а впоследствие, когато пострадалият паднал на земята, започнал да му нанася и ритници. Свид. Г. се уплашил и побързал тичешком да напусне района на индцидента, наел такси и се прибрал.

 След като в течение на няколко минути нанасял многобройни интензивни удари на пострадалия, лежащ на плочките, подс. П. преустановил побоя, казал на свид. Т. Д. да вземе чантата на пострадалия, след което подсъдимият и свидителите Т.Д. и Г.Д. напуснали местопроизшествието, изоставяйки пострадалия да лежи в локва кръв. Запътили се отново към денонощен магазин „Стего“ на ул. „Булаир“.

Приблизително по същото време - около 02.00 часа на 19.06.2016г. свид.Г.В., към този момент стопанисващ заведението „**“, разположено на ул. „**“ №* срещу „**“ по диагонал на кръстовището на срещуположната му страна, и встрани от градината пред Автогара „Юг“, приключил работа, затворил заведението и си тръгнал. Докато преминавал през градината пред Автогара „Юг“, в близост до светофарите на кръстовището, се разминал с подс. П. и свидетелите Г.Д. и Т.Д., като с подсъдимия разменили поздрави и П. заявил, че отиват да пият бира на „Стего“. Докато се придвижал през градината, свид. В. се натъкнал на пострадалия Г., който лежал на земята по очи, хриптял и стенел, а цялата му глава била в кръв. Свид. Г.В. безуспешно се опитал да установи словесен контакт с пострадалия, който не отговарял на повикванията му, и след като не успял да го обърне по гръб, от мобилния си телефон с абонатен номер *** съобщил за случая на ЕЕН 112. Сигналът бил подаден в 02.32 часа на 19.06.2016г., а свид.В. останал на място да изчака идването на органите на МВР и медицински екип.

В това време подсъдимият и двамата му спътници продължили пътя си към магазин „Стего“. П. прегледал съдържанието на сака на пострадалия, в който се намирали кафяв кожен колан, торба с хляб, тоалетна хартия, зарядно за мобилен телефон Нокиа, слушалки за телефон, нокторезачка, метална катарама, три броя метални върхове за стрели за игра „Дартс“, бележник с червена подвързия, личната карта на Н. Г., прозрачен плик с фасове и прозрачен плик с монети. Нищо от тези вещи не събудило интереса му, поради което свид. Т.Д. изхвърлил сака ведно с вещите в него в контейнер за смет на ул.“Булаир“ срещу магазин „Стего“. След това свид. Г.Д.с велосипеда си се отклонил и тръгнал към ул. „Богориди“, свид. Т.Д. се качил на автобус за кв. „Сарафово“, където по това време бил ангажиран със строителна работа и едновременно с това нощувал на обекта.

Подаденият от свид. Г.В. на ЕЕН 112 сигнал бил насочен към дежурния на  I РУ на МВР-Бургас, по чието разпореждане към местопроизшествието се насочили два автопатрула. Първи на мястото пристигнали споменатите по-горе свидетели К.Д. и П.П., а след това и свидетелите С.Р. – инспектор, и И.К. – старши полицай в същото полицейско управление. На място служителите установили тежкото състояние на пострадалия, който бил неконтактен, лежал по очи, главата му била в локва кръв, лицето му било надуто и деформирано от удари, и при дишане издавал хъркащи звуци. След като го обърнали по гръб, всички присъстващи на мястото полицейски служители идентифицирали пострадалия като „**”, тъй като многократно го били проверявали. Свид. Г. В. също разпознал жертвата и съобщил на полицаите прозвището й - „**“, но не могъл да назове името му. Тъй като знаел, че брат му А.В. е по-близък с жертвата, свид. Г.В. позвънил на брат си по телефона и му съобщил за случилото си. След около половин час свид. А.В. дошъл на място, разпознал пострадалия и разказал на полицейските служители за случилото се в градината до Старата поща преди инцидента. Свид. Г.В. на свой ред споделил с полицейските служители, че е срещнал подс.П. и други две непознати лица да напускат градината до Автогара „Юг“ в посока ул.“Булаир“. При това положение свид.С.С., заедно с В. С. и Щ. Щ. – също служители при I РУ на МВР-Бургас, посетили двата известни им адреса на подс.П. - в жилищата на майка му и на дядо му, но не го открили.

Пристигнал медицински екип на ЦСМП-Бургас в състав свид.Т.Г. – лекар, и свид. С.С. – медицинска сестра. Заварили пострадалият в изключително тежко общо състояние - неконтактен, с черепно-мозъчна травма, с окървавена глава и дрехи. Към този момент Г. имал задоволително самостоятелно дишане с хрипове, била му поставена инжекция „Манитол“, и бил незабавно транспортиран и приет за лечение в Отделението по анестезиология и интензивно лечение (ОАИЛ) на УМБАЛ Бургас АД, където по това време дежурна била свид. З.И. – лекар в отделението.

След като се разделили със свид. Т.Д., подс. П.П. се срещнал и разговарял със свои познати, а след това получил обаждане по телефона от свид.Т.Д., по това време негова приятелка, с предложение да карат велосипеди. П. се съгласил, взел своя велосипед от дома си и се придвижил до дома на свид. Д.. Двамата карали заедно велосипеди в централната част на града, но свид. Д. паднала и се контузила. Подсъдимият подал по телефона сигнал на ЕЕН 112, на място пристигнал медицински екип, който откарал свид.Д. и пожелалият да я придружи П. в Спешно отделение на УМБАЛ Бургас АД.

Известно време след това свид. С.С. получил информация от дежурния в ОД на МВР-Бургас, че подс.П. се намира в спешното отделение на УМБАЛ Бургас АД, и на място има служители на V РУ на МВР-Бургас. Свид. С. разпоредил на служителите В. С. и Щ. Щ. да отидат в болницата и да доведат П. в сградата на І РУ на МВР-Бургас. След довеждането на подсъдимия в управлението, свид. С. го задържал със Заповед № УРИ 431зз-295, издадена в 04.00 часа на 19.06.2016г. (л.13, том І от досъдебното производство), в която изрично посочил, че задържането е на основание чл.72 ал.1 т. 1 от ЗМВР – предвид наличието на данни за престъпление по чл.325 ал.1 от НК, поради нанесени от П. удари в областта на главата на Н. Г. по хулигански подбуди.

При условията на чл.212 ал.2 от НПК, за времето от 04.10 часа до 04.37 часа на 19.06.2016г., в тъмната част на денонощието и на електрическо осветление бил извършен първоначален оглед на местопроизшествието (огледен протокол на л.23-26, том І от досъдебното производство, фотоалбум на л.453-456, том І на съдебното производство), с протокола за което следствено действие било образувано досъдебното производство. При огледа в градината на Автогара „Юг”, на седем метра от уличното платно, редица от пейки, между втора и трета пейка е било открито петно от червена течност в неправилна форма и дължина от 1.40м. в широката си част, от която е иззета проба посредством тампон - марля с червена течност. На разстояние 3 м от пейката е намерено и иззето кенче от бира с надпис „Бургаско“, 500мл., а на 6 м. от пейката, върху храст е намерена и иззета алуминиева дръжка с дължина 42.5см.

Междувременно в І РУ на МВР-Бургас била създадена организация за активно разследване на инцидента. За целта по разпореждане на прекия им ръководител, свидетелите З.Д. и Г.Я., двамата инспектори в отдел „Криминална полиция” в ОД на МВР-Бургас, били изпратени в І РУ на МВР-Бургас да се запознаят със случая и да подпомогнат колегите си от управлението. Свид. Д., който същата нощ участвал в специализирана полицейска акция в к.к. „Слънчев бряг”, пристигнал в І РУ пръв, около 04.00 часа на 19.06.2016г. При влизането си в сградата в коридора видял подс. П., охраняван от униформен служител, и веднага забелязал, че по сандалите, с които бил обут подсъдимият, както и по краката му от коленете надолу личат пръски кръв. От колегите си свид. Д. узнал, че П. е бил задържан в УМБАЛ Бургас АД, където била настанена приятелката му. При проведения с П. разговор свид. Д. научил за инцидента с приятелката на подсъдимия, довел до приемането й в болницата, но П. отказвал да говори по случая с пострадалия Н. Г. и се интересувал само от състоянието на приятелката си. В това време в управлението се явил и свид. Я.. Свидетелите Д. и Я. отишли в спешния център на УМБАЛ Бургас АД, за да се осведомят за състоянието на пострадалия Г. и на свид. Т.Д., като на тръгване свид. Д. заръчал на служителите в управлението да не позволяват на П. да се мие, с оглед запазване на следите по краката и сандалите му. От лекарския екип в болницата инспекторите узнали, че Г. е в много тежко състояние, изпаднал е в кома, настанен е в реанимация и се подготвя операция, поради което разговор с него е невъзможен, а свид. Д. е в сравнително добро състояние и предстои да й бъде направено рентгеново изследване. При завръщането си в І РУ на МВР-Бургас свид. Д., в присъствието на свид. Я., уведомил подсъдимия, че приятелката му е добре и ще се оправи, и отново го подканил да говорят за инцидента с пострадалия Г.. Подсъдимият първоначално твърдял, че кръвта по краката му е от приятелката му, но впоследствие приел да сподели своята тогавашна версия за случилото се, според която той е нанесъл удари с юмруци в главата на пострадалия и след като той паднал на земята, започнал да го рита, и кръвта по краката му е от Г., както и че след деянието подсъдимият и спътниците му взели чантата на жертвата и впоследствие са я изхвърлили в контейнер срещу магазин „Стего”. Свид. Д. предал на ангажираните със случая служители чутото от П., и заедно със свид. Я. се придвижили до контейнерите, разположени на ул. „Булаир” срещу магазин „Стего”, за да проверят казаното от П.. След като действително открили в един от контейнерите чанта, наподобяваща описаната от подсъдимия, съобщили на колегите си, че е наложително да се извърши оглед и изчакали пристигането на оперативно-следствената група. След идването на разследващия полицай, свид. Д. се явил в службата си, а свид. Я. продължил да съдейства на служителите на І РУ на МВР-Бургас, като взел участие в издирването на записи от видеокамери, разположени в района на местопроишествието. Предвид наличните данни, че подсъдимият и спътниците му са посетили магазин „Стего”, полицейски служители посетили този обект, който бил снабден с видеокамери. На записите от изминалата нощ свид. Я. и служителите от управлението установили, че П. и спътниците му действително са влизали в магазина и са попаднали в обсега на камерата, монтирана зад касата.

Във връзка със случая беседа с подс. П. провел и свид. А.Т., дежурен по управление в І РУ на МВР-Бургас на 19.06.2016г. На свид. Т. подсъдимият съобщил същото, каквото по-рано казал на свид. Д. – че е ударил няколко пъти с ръка в главата и тялото пострадалия, и след неговото падане на земята го е ритнал два пъти в главата с десния си крак, откъдето е и кръвта по подбедриците и сандалите му. Като присъствали на боя посочил свидетелите Т.Д. и Г.Д., за които не споменал да са удряли пострадалия Г..

За времето от 09.00 до 09.20 часа на 19.06.2016г. бил извършен повторен оглед на местопроизшествието вече на дневна светлина (протокол и фотоалбум на л. 27-30 , том І от досъдебното производство), при който не били открити нови факти и веществени доказателства, свързани с разследваното деяние.

За времето от 09.25 до 10.10 часа бил извършен оглед на местопроизшествие на ул.“Булаир“, пред №12, на втори по ред метален контейнер (огледен протокол и фотоалбум на л.31-34, том І от досъдебното производство). При този оглед в контейнера бил открит и иззет черен спортен сак с надпис „Найк“ със скъсана от едната страна дръжка, собствен на пострадалия Г.. В сака били открити кафяв кожен колан, торба с хляб, тоалетна хартия, зарядно за мобилен телефон „Нокия“, слушалки, нокторезачка, метална катарама, прозрачен плик с три броя метални върхове от стрели за игра „Дартс“, бележник с червена подвързия, прозрачен плик с фасове, прозрачен плик с монети, лъжица, 3 бр. химикали, пълнител за химикал, лична карта, издадена на името на Н. Г.Г. ЕГН **********, карта „Уинбет“, два броя клиентски карти за магазин „Била“, бележка за дарена кръв, заложен билет от заложна къща „Алекс и Делян“ за сумата от 10 лева.

След задържане на подс.П. в I РУ на МВР - Бургас, за времето от 10.20 до 10.40 часа на 19.06.2016г. по отношение на него със съгласието му бил извършен  оглед на лице (освидетелстване – протокол и фотоалбум на л.35-37, том І от досъдебното производство). Видно от отразеното в протокола за това действие по разследването, по пръстите и ходилата на ляв и десен крак е установено наличието на тъмночервена засъхнала течност, от която са иззети проби посредством тампон. Такава засъхнала течност била открита и по сандалите на освидетелствания, поради което те били иззети и приобщени като веществено доказателство по делото. Впоследствие, по отношение на иззетите от подсъдимия сандали бил извършен оглед на веществено доказателство (протокол на л.32, том VI от досъдебното производство).

Около 12.40 часа на 19.06.2016г. екип на I РУ на МВР – Бургас установил в района на магазин „Стего” свид. Т.Г. (докладна записка на л.59, том І от досъдебното производство), който бил отведен за разпит във връзка със случая, а в 12.50 часа на същата дата бил задържан за срок от 24 часа със заповед за полицейско задържане на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, във връзка с данни за извършено престъпление по чл.129 ал.2 от НК (извлечение от регистъра за задържани лица на л. 525, 526, том І на съдебното производство). С протокол от същата дата (л.54, том І от досъдебното производство) свид. Т. Д. предал доброволно чифт маратонки от кожа, бели на цвят, с надпис „Мania“ и отстрани „95“, с които бил обут по време на извършване на инкриминираното деяние и при задържането му.

В това време с грижите и лечението на пострадалия Г. в ОАИЛ при МБАЛ-Бургас АД били ангажирани свидетелите Т.Г., В.К. и З.И. – лекари, свид. А.Г. – лекар и началник на същото отделение, както и свид. С.Б. и С.С. - медицински сестри. Незабавно след приемането на пострадалия в състояние на кома, той бил интубиран и поставен на командно дишане, били му дадени антибиотици, диуретици и кръвоспиращи средства, били му назначени  рентгенови изследвания и скенер на главен мозък. Предвид липсата на подобрение и продължителната интубация, на 28.06.2016г. на Г. била поставена трахеостомна канюла. Въпреки оказаната медицинска помощ, извършените реанимационни мероприятия, прегледи, изследвания и проведено лечение, в 06.41 часа на 03.07.2017г. пострадалият Н. Г. починал. До настъпване на смъртта, пострадалият постоянно се намирал и не излязъл от състояние на кома.

 В хода на досъдебното производство са били възложени и извършени общо 4 експертизи по метода на ДНК профилиране на веществени доказателства, както следва:

Съгласно заключението на ДНК експертиза № 16/ДНК-93 от 17.10.2016г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас (т.II, л.71-73 от досъдебното производство), пробите, представляващи обект №1 (тампон, иззет на 19.06.2016г. при огледа на местопроизшествието), обект №2 (обтривка, иззета от десен крак на подс. П.), обект №3 (обтривка, иззета от ляв крак на подс.П.) и обект №4 (червено кафяво петно на десен сандал на подс.П.) съдържат кръв. От пробите е изолиран ДНК профил, и при сравнението му с ДНК профила, изведен от обект №5 – кръвна проба от трупа на пострадалия Н. Г., е установено пълно съвпадение с ДНК профила на Н. Г.. Представен е извод, че кръвта, иззета от местопроизшествието, от петната по левия и десния крак, и по десния сандал на подс.П., произхожда от един източник, и това е пострадалия  Г..

Съгласно заключението на ДНК експертиза № 17/ДНК-73 от 10.04.2017г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас (т.V, л.80-82 от досъдебното производство), при повторно изследване на двата сандала на подс. П. са иззети проби от петна от подметката и от каишката на левия сандал, и от подметката на десния сандал. Установено е, че пробите съдържат кръв, и при изследването е констатирано, че пробите съдържат един и същ ДНК профил на лице от мъжки пол, който е идентичен с ДНК профила на пострадалия Г..

Съгласно заключението на ДНК експертиза № 17/ДНК-72 от 07.04.2017г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас (т.V, л.75-76 от досъдебното производство), по доброволно предадените от свид. Т.Д. два броя кожени маратонки бели на цвят, с надпис „Мania“ върху езиците, и отстрани „95“, с които бил обут по време на инкриминираното деяние и при задържането му, е иззета проба от кафеникаво петънце отстрани на подметката от външната страна на дясната маратонка, при чието изследване не е видуализиран ДНК профил.

Съгласно заключението на ДНК експертиза № 17/ДНК-220-16 от 10.05.2017г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас (т.V, л.60-62 от досъдебното производство), ДНК изследване е било извършено и на иззетата като веществено доказателство при огледа на местопроизшествието цилиндрична палка от бял метал с приблизителна дължина 40 см., в единия край покрита с черна пластмаса, наподобяваща дръжка, а в другия край с резбована цилиндрична част, подобна на тяло на болт. По тази вещ не са открити зацапвания, иззетите от металната и пластмасовата част на палката проби със стерилен тампон са изследвани, и от пробата от пластмасовата част е изолиран частичен ДНК профил на лице от мъжки пол, който не съвпада с този на подс.П., нито с този на пострадалия Г.. Съвпадение не е открито и при сравнение на изолирания частичен ДНК профил със записите в Националната ДНК база данни.

В хода на разследването свид.А.В. заявил, че е заснел с камерата на мобилния си телефон побоя, и предал на разследващите оптичен диск с твърдение, че там се съдържа направения от него запис. Бил извършен оглед на предадения от свидетеля диск като веществено доказателство, като на него е установен само един файл, съдържащ снимка на червеникаво кафяво петно върху настилка от плочки и разположени в близост пейки, който кадър напомня снимките от фотоалбума, изготвен при извършените на местопроизшествието огледи.

Изпълнена е съдебно-техническа експертиза от 28.03.2017г. (т.VI, л.11-16) при която вещото лице, след проучване в интернет и в социалната мрежа Facebook е установило наличие на Facebook–профил с наименование **, но електронната поща, ползвана за регистрация на този профил е недостъпна за другите потребители. Съществуват и профили с наименования G. S. и A. V., като електронната поща на първия е недостъпна за други потребители, а в мрежата съществуват над 10 профила с име A. V., но никой от тях не съвпада с данните на свид. А.Ж.В. ***, който в показанията си назовал изброените по-горе профили. Профилите с наименования  ** и G. S. нямат публично видими приятели, и в тези профили не са открити съобщения, получени от други потребители на мрежата със съдържание, свързано с предмета на делото за периода от м.юни 2016г. до изготвянето на експертизата.

Предоставеното от Началника на Регионален център 112-Бургас веществено доказателство – оптичен диск, съдържащ запис от обаждане на ЕЕН 112 в нощта на инцидента, също е било предмет на съдебнотехническа експертиза (т.II, л.77-79 от досъдебното производство). Експертизата установила, че дискът съдържа 1 звуков файл, представляващ аудиозапис на разговор, проведен в 02.32 часа на 19.06.2016г., с продължителност 2 минути и 46 секунди. От възпроизведеното на хартия съдържание на разговора става ясно, че лице, представило се като Г.Ж.В. съобщава на оператора на ЕЕН 112 за лежащ в градинката до ж.п. гарата и Автогара „Юг“ мъж, от чиято глава тече кръв.

В хода на досъдебното производство са били извършени три съдебно медицински експертизи за установяване причината за смъртта на пострадалия и механизма на нейното настъпване.

Според заключението на Съдебномедицинска експертиза за труп № 178 от 04.07.2016г. (т.I, л.40-42 от досъдебното производство), при огледа и аутопсията натрупа на Н. Г. са установени следните увреждания - тежък мозъчен оток, първична стволова контузия, белодробен оток и интерстициална пневмония вдясно, тъмна течна кръв, остър кръвен застой във вътрешните органи, кръвонасядане в регрес на меките черепни покривки. Като непосредствена причина за смъртта на пострадалия вещото лице идентифицира първичната стволова контузия, довела до изпадане на Г. в кома, наложила да бъде интубиран още при приема в спешния център. Според вещото лице, първичната контузия и кръвонасядането на меките черепни покривки най-добре отговарят да са получени в резултат от падане на пострадалия по гръб, след нанасяне на удар в лицето. Първичната стволова контузия се определя като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.  В разясненията пред съда (л.574, том II от съдебното производство) вещото лице поддържа заключението си, допълва, че при аутопсията по тялото на жертвата не са установени видими травматични увреждания, което обяснява с изминалото от инцидента до смъртта време.

В заключението на тройната съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 117/ 2017г.  (т.Х, л.12-30 от досъдебното производство), изготвена от вещите лица Д., К. и Г., лекари и преподаватели в Медицински университет - Варна, също се приема, че непосредствената причина за смъртта на Г. е контузия в областта на мозъчния ствол. Вещите лица по тази експертиза обаче приемат наличие на травматични увреждания, които са следствие от нанесени удари в областта на главата, лицето, гръдния кош и корема. По главата и лицето са описани като синини и екскориации (охлузвания) по скалпа, но не е възможно установяване на конкретните им локализации и характеристики, защото не са посочени в медицинската документация. Травмите са били съпроводени със значително кървене - кръв на местопроизшествието, наличие на кървави пенести материи в дихателните пътища, аспирирани по време и след интубацията. Вероятните източници на това кървене са носни или ушни проходи, рани по лигавицата на устната кухина, контузия на белодробната тъкан. Установено е счупване на VIII ребро вдясно, при което въздействие е изказано предположение за увреда на белия дроб. Черепно-мозъчната травма е изразена с клиничните белези на тежка кома и неефективна дихателна функция, изискваща принудителна белодробна вентилация. Всички описани увреждания са следствие от механична увреда, и не са от болестен произход. Към момента на аутопсията са установени следи от кръвонасядания по меките черепни обвивки в дясната слепоочно-тилна област на главата и основното увреждане, с което пряко се свързва клиничното състояние и смъртния изход - контузия на мозъчния ствол. Състоянието на кома и мозъчната контузия сочат на тежка телесна повреда - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Върху главата е въздействано в най-малко две области - тилно и дясно слепоочно. Наличните данни не позволяват определяне на точния брой удари - шамари, ритници, юмруци, като е изказано предположение, че са поне 3-4 в областта на главата и лицето и поне един удар в корема. Посочено е, че охлузванията и ожулванията съставляват нарушаване целостта на повърхностния слой на кожата, забелването му в една посока. Източници на този вид увреждане би могло да е действие на травмиращата повърхност тангенциално, или от триене и плъзгане на тялото върху неравна повърхност. Във връзка с пустановените при огледа обособени пръски кръв в една посока - зацапвания по настилката, изразяват становище, че по главата на жертвата са нанасяни удари след налично кървене. В това заключение е отречен посоченият от единичната експертиза механизъм - нараняването да е получено от един удар и последващо падане от собствен ръст върху терена. Констатирани са увреждания в различни области и равнини на тялото и няма как да бъдат получени от един удар и падане. Изрично е уточнено, че съпоставяйки особеностите на зацапванията по сандалите на обв.П. може да се приеме част от ударите да са били нанесени с ритници в областта на лицето на пострадалия като елемент от механизма на получаване на уврежданията. При приета от заключението фрактура на VIII ребро вдясно по задна линия, е посочено, че ударът, причинил това увреждане, следва да е бил нанесен по задната повърхност на тялото. Пострадалият е възприемал и съзнавал случващото се, както и е изпитвал чувство на болка до момента на изпадане в състояние на мозъчна кома, каквато е установена от пристигналия на местопроизшествието медицински екип. Предвид факта, че вещите лица не се явиха и страните по делото бяха съгласни с това, тяхното заключение бе прочетено и прието по реда на чл.282 ал.3 вр. ал.1 от НПК.

По делото е изготвена и тройна съдебномедицинска експертиза № 176/ 2018г. от вещите лица Л., К. и Д., лекари и преподаватели в Медицински университет - Плевен (т.ХI, л.44-67 от досъдебното производство). Тези вещи лица също приемат като непосредствена причина за смъртта черепно-мозъчната травма и усложненията й, настъпила по механизма на сърдечно - съдова и дихателна недостатъчност. Окончателната клинична диагноза включва - Кома (безсъзнание); -Черепно-мозъчна травма; - Контузионен (натъртен) бял дроб, за което експертите сочат, че не е установено с образно изследване, както и не е потвърдено при аутопсионната находка, а подобна контузията на белия дроб е възможна при различни по вид и механизъм механични травми, включително при удари в гръдния кош с ръце и крака; -Усложнение — пневмония на десния бял дроб. Обсъдени са и допълнително посочените в медицинската документация по лечението на пострадалия други увреждания: 1.Хематоми по лицето (приети от експертите като обикновени, повърхностни, тъй като при аутопсията липсват следи от тях). Хематомите са били получени от удари с или върху твърд предмет, и е изключено техен източник да са предмети с изразени ръбове, ъгли, издължени и тесни, както и относително широка, плоска, неподатлива повърхност, т.е. ударите са получени с ръка и/или крак; 2. Екскориации (охлузвания) по скалпа, които също не са установени при аутопсията, т.е. били са повърхностни, но не е посочена тяхната локализация и морфологични особености; 3. Наличие на кръв в назофаринкса - резултат от травматичен епистаксис (кръвотечение от носа); 4. Рентгенови данни за счупване на VIII ребро, непотвърдено в окончателната клинична диагноза и от аутопсията.

Черепно-мозъчната травма е определена като тежка телесна повреда — постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, и тази опасност е възникнала при получаване на увреждането и се е реализирала със смъртта на пострадалия. Уврежданията по черепните обвивки в окосмената част на главата са определени като лека телесна повреда - водещи до болка и страдание; уврежданията по меките тъкани на лицето също съставляват лека телесна повреда - временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а относно гръдната травма - счупване на VIII ребро – вещите лица считат, че за такава травма липсват категорични данни.

Специално за черепно-мозъчната травма е конкретизирано, че данните за клиничното й протичане, резултатите от проведените образни изследвания и установената при аутопсията морфология, дават основание стволовата контузия, като водеща травма, да се коментира в две насоки - като първична, т.е. като самостоятелно увреждане, и като елемент на дифузно увреждане на нервните проводници (дифузно аксонално прекъсване), т.е. дифузна черепно-мозъчна травма, получена по механизма на ротационно ускорение на главата и мозъка. Посоченият втори механизъм (дифузна черепно-мозъчна травма) според вещите лица в случая е по-вероятен, предвид данните за нанесени на пострадалия ритници в главата - в лицето и/или в дясна слепоочна област при относително по-устойчиво, ниско положение на пострадалия. Това обстоятелство според медиците напълно кореспондира с установените зацапвания от кръвта на пострадалия, попаднала по сандалите на обв.П..

Единствен безспорно установен източник на кървене при пострадалия според тези вещи лица е спукване на носни капиляри в резултат от натъртване (разбиване) на носа. С категоричност изключват приетата от единичната експертиза възможност черепно-мозъчната травма да е резултат на падане и удар на главата върху повърхността на стоене от собствен ръст, както и падане назад от друга, по-ниска поза на тялото. Категорично са установени три области на контузиите по главата - в лицето, дясна слепоочна и дясна тилна област. Положението на тялото на пострадалия след падането му на земята е определено като стабилна позиция, непозволяваща преместване по посока на удара. Травмата е получена от директен удар с крак в главата. И тук отново е посочена връзката между особеностите на петната от кръв по краката на обвиняемия и по земята на местопроизшествието, обясними с нанесени ритници в главата (вероятно в лицето), при налично кръвотечение и лежащо положение на пострадалия. Приета е липсата на данни при аутопсията за охлузвания, независимо от отразеното в история на заболяването и епикризата, че при приемането му Г. е имал екскориации по скалпа. Изказано е предположение, че констатираните външни увреждания са локализирани в областта на главата и някой от последните нанесени на пострадалия удари е причинил черепно-мозъчната травма, довела до смъртта му. Застъпено е становище, че до изпадане в безсъзнателно състояние пострадалият е осъзнавал свойството и значението на действията спрямо него, и е изпитвал болки и страдания.

При изслушване на вещите лица в съдебно заседание (л.609, т. II от съдебното производство) те поддържат заключението и изрично сочат, че по делото липсват данни пострадалият да е падал от собствен ръст върху тилната си област, а дори да е било така, подобно падане не би могло да доведе до установената черепно-мозъчна травма. Получената от пострадалия стволова контузия е сред най-тежките известни черепно-мозъчни травми и почти винаги е свързана със смъртен изход, но за получаването й е нужно да са нанесени силни удари, за каквито свидетелстват и външните увреждания по главата на пострадалия. Конкретизират, че в разглеждания случай най-вероятно ударите са нанесени отдясно, в дясната странична част на лицето на жертвата, и са били с достатъчна сила да създадат ротационно ускорение, което е довело до разкъсване на нервните проводници. Интерпретират травмата едновременно като първична, и като дифузна, поради полученото дифузно увреждане на мозъка.

По досъдебното производство (т.V, л.92-100 от досъдебното производство) е била извършена комплексна психиатрично-психологическа експертиза на подс. П.П. от вещите лица С. - психиатър, Б. и Н.-Б.-***. Съгласно заключението, П. не е лекуван от психическо заболяване и не се води на отчет в центъра, към инкриминираната дата е бил вменяем и съответно е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, както и да възприема и запаметява факти и обстоятелства от значение за делото и да дава за тях достоверни показания, да участва лично в наказателното производство и ако бъде признат за виновен – да изтърпява наложеното му наказание. Констатирано е, че липсват данни при извършване на инкриминираното деяние подсъдимият да се е намирал в състояние на уплаха, смущение или силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или друго противоправно действие, от което е могло да настъпят тежки последици за П. или близните му, и не е бил в състояние на физиологичен афект. При изследване личностната структура на подсъдимия, вещите лица достигнало до извод, че като личност подсъдимият бил неуверен в себе си и стеснителен, болезнено чувствителен и обидчив, с нисък праг на усещанията, обикновено бил свръхконтролиран, но не винаги успявал да контролира социално неприемливите си импулси на агресия и враждебност. Често бил свърхчувствителен към отхвърляне и когато бъде критикуван, ставал враждебен. При интервюто, проведено за целите на експертизата, подсъдимият не споделя чувство на вина и застъпва линия, че при деянието се е защитавал от нападението на убития.

 Предвид събраните допълнителни доказателства, била назначена и извършена повторна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (т.VІ, л.75-98 от досъдебното производство) от вещите лица С.Ш. – лекар и преподавател в УСБАЛНП „Свети Наум”-гр.София, и В.В., специалист по психиатрия и съдебна психиатрия. Според заключението на вещите лица, към датата на деянието подс. П.П. не е бил лишен от годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; може да дава достоверни обяснения, както и да участва в наказателното производство и да изтърпява наказание, ако бъде признат за виновен. Към момента на деянието не е бил в състояние на уплаха, смущение, или физиологичен афект и е могъл да ръководи адекватно постъпките си. При изследването личностната структура на подс. П., вещите лица открили достатъчно данни за извод, че той страда от личностово разстройство от диссоциален тип (F 60.2 по Международната класификация на болестите-МКБ, 10-та ревизия), с всички особености на поведението, ценностите и комуникацията, характерни за това разстройство, което обаче личностово разстройство не представлява разстройство на съзнанието по смисъла на НК. Отразено е изрично, че за лица, страдащи от такова разстройство, а и конкретно за подсъдимия са неприсъщи чувството на вина, грях или неприетост на поведението. Посочено е, че отношението му към извършеното е обяснително и себеоправдателно. Личностовите характеристики, установени при проведеното изследване на П., се изразяват в импулсивност, нисък фрустрационен праг, враждебност и гняв, усещане за физическо превъзходство, липса на критичност и лична отговорност, манифестна безкритичност към последиците от действията си, склонност към екстрапунитивно (адресирано към поведението на трети лица) разрешаване на фрустриращи ситуации и себеоневиняване, отправяне на обиди, заплахи, отмъстителност, заядливост, дързост и себеувереност.

В хода на досъдебното производство подс.П. бил привличан в качеството на обвиняем общо 5 пъти, като фактическото съдържание и правната квалификация на обвинението търпели промени вследствие събраните по разследването доказателства и преценката на прокурора, както следва:

С постановление от 19.06.2016г., предявено същата дата, в присъствието на защитник подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК;

С постановление от 20.06.2016г., предявено на същата дата,  в присъствието на защитник подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.131а вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б„а” и б.„б” от  НК;

С постановление от 29.08.2016г., предявено на 03.10.2016г., в присъствието на защитник подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.124 ал.3 вр. чл.128 ал.2 вр. чл.29 ал.1 „а” и б. „б” от  НК;

С постановление от 22.01.2918г., предявено на 10.05.2018,  в присъствието на защитник подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ и трето, т.11 предл. първо  и т.12 предл. първо , вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ от НК;

С постановление от 06.02.2019г., предявено на 13.02.2019г., в присъствието на защитник подсъдимият бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ и трето, т.11 предл. първо  и т.12 предл. първо , вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ от НК, което от гледна точка на фактология и правна квалификация е идентично с обвинението, повдигнато с обвинителния акт.

 

ОБСЪЖДАНЕ И ОЦЕНКА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА СЪВКУПНОСТ

Изложената в горния раздел фактическа обстановка съдът извлече от поотделния и съвкупен анализ на следните доказателствени източници:

Гласни доказателства и доказателствени средства – частично от обясненията на подс.П.П. в съдебното следствие (включително обясненията му от досъдбеното производство, дадени на 03.10.2016г., прочетени по реда на чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.3 от НПК), частично от показанията на свидетелите-очевидци Г.Г., Т.Г. и С.Г. (М.) (включително приобщените по реда на чл.281 ал.1, и ал.4 вр. ал.1  т.1 и т.2 от НПК чрез прочитането им показания на Г.Д., Т.Д. и Г. (М.) от досъдебното производство, и на проведените между свидетелите Т.Д., Г.Д. и подс. П.П. очни ставки), частично от показанията на свидетелите А.В. и Г.В. (включително прочетените на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК показания на тези свидетели от досъдебното производство), от показанията на свидетелите И.К., К.Д., П.П., С.С., З.Д., Г.Я. и А.Т., К.Г., С.Й., Т.Д., Б.Д., Б.Ц., М.Ш., Р.Д., Г. С. Г., Т.Г., А.Г., В.К., З.И., С.Б. и С.С..

Писмени доказателствени средства – три протокола за оглед на местопроизшествие от 19.06.2016г. и фотоалбуми към тях, протокол за освидетелстване на подс. П.с негово писмено съгласие от 19.06.2016г., протоколи за доброволно предаване на дрехите и сандалите, с които подсъдимият е бил облечен и обут от 19.06.2016г., и за предаване от свид. Т.Д. на маратонките, с които е бил обут при извършване на деянието, за предаване на оптичен диск от свид. А.В., за предаване на оптичен диск със аудиозапис на проведен в нощта на инцидента разговор на лице от мъжки пол с оператора на ЕЕН 112, протоколи за огледи на веществени доказателства от 23.03.2017г. – на сандалите на подс. П., от 29.03.2017г. – на маратонките на свид. Т.Д., от 30.03.2017г. – на предадения от свид. А. В. оптичен диск, протокол за вземане но образци за сравнително изследване (ДНК проба) от подс. П. със съдебно разрешение.

Писмени доказателства - докладни записки, заверени преписи от заповеди за полицейски задържане и приложения към тях на подс. П.П. и на свид. Т.Г., заверени преписи от книгата за задържани лица, справка от І РУ на МВР-Бургас (л.536, том І на съдебното производство), заверени преписи от график на дежурствата на служителите в І РУ на МВР-Бургас през м. юни 2016г. и седмични графици за патрулно-постовата дейност от служителите на същото управление в периода 13-19.06.2016г. (л.519-524, том І на съдебното производство), копия от договор за наем от 01.06.2016г. сключен между представляваното от свид. Г.В. търговско дружество „**” ** и „**” **-гр.Бургас, протокол-декларация от 18.06.2020г., анекс към договора за наем от 20.06.2016г. и протокол от 06.12.2016г. за прекратяване на споменатия наемен договор (л.527-533, том І на съдебното производство), справка за съдимост на подс. П.П., Фиш за спешна медицинска помощ, медицинска документация относно приема и лечението на пострадалия Н. Г. в УМБАЛ Бургас АД, епикриза на пострадалия Г., препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници на пострадалия, справка от К. С. – служител в І РУ на МВР-Бургас относно наличието и издирването на видеокамери в района на местопроизшествието.

Веществени доказателства: подробно описани в пункт 3 от приложението към обвинителния акт - иззети при огледите на местопроизшествието вещи и проби,  иззетите при огледа на контейнера, където е открит сакът на пострадалия с наличните в него предмети, предадените доброволно от свид. А.В. и Районен център 112-Бургас оптични дискове, иззетите при освидетелстването на подсъдимия проби от петна по краката му, доброволно предадените от подсъдимия дрехи и сандали, и от свид. Т.Д. – маратонки.

Експертизи: Съдебномедицинска експертиза за труп № 178 от 04.07.2016г. (т.I, л.40-42 от досъдебното производство), Тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 117/ 2017г. от МУ-Варна (т.Х, л.12-30 от досъдебното производство), Тройна съдебномедицинска експертиза № 176/ 2018г. от МУ-Плевен (т.ХI, л.44-67 от досъдебното производство), ДНК експертиза № 16/ДНК-93 от 17.10.2016г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас (т.II, л.71-73 от досъдебното производство), ДНК експертиза № 17/ДНК-73 от 10.04.2017г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас (т.V, л.80-82 от досъдебното производство), ДНК експертиза № 17/ДНК-72 от 07.04.2017г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас (т.V, л.75-76 от досъдебното производство), ДНК експертиза № 17/ДНК-220-16 от 10.05.2017г. по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас (т.V, л.60-62 от досъдебното производство), съдебно-техническа експертиза от 28.03.2017г. (т.VI, л.11-16 от досъдебното производство), съдебнотехническа експертиза (т.II, л.77-79 от досъдебното производство), комплексна психиатрично-психологическа експертиза на подс. П.П. от вещи лица от ЦПЗ-Бургас (т.V, л.92-100 от досъдебното производство), и повторна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (т.VІ, л.75-98 от досъдебното производство) от вещи лица от гр. София.

 

I. Гласни доказателства и доказателствени средства

Свидетелските показания по мнението на съда могат условно да се класифицират в пет групи, според съдържанието и връзката им с обвинението, повдигнато срещу подс. П.П..

В първата група попадат показанията на свидетелите Т.Д., Г.Д. и С.Г. (М.), които са могли пряко да възприемат осъществяването на деянието или фрагменти от него, както и свидетелите А.В. и Г.В. - очевидци на обстоятелства, непосредствено предхождащи деянието  (свид. А.В.), и съответно непосредствено следващи деяниято (свид. Г. В.). В показанията на тази група свидетели се наблюдават и най-много на брой и най-отчетливи противоречия както между показанията на отделните свидетели, така и в показанията на всеки един от тях, дадени в досъдебното производство и в съдебното следствие.

Свид. Т.Д. е непосредствен очевидец на деянието, което е наблюдавал от съвсем близко разстояние, и в известен смисъл неговите оплаквания против жертвата са станали повод за инцидента. Този свидетел в досъдебното производство е бил разпитван трикратно – на 19.06., 20.06. и 20.12.2016г., и е участвал на 30.03.2017г. в очна ставка с подс. П.. Пред настоящия съдебен състав в показанията си от 17.07.2020г. свид. Д. твърди, че слабо познавал както пострадалия Г., който към датата на деянието го преследвал с искане да му дава парични суми, поради което отношенията им били лоши, така и подс.П., с когото се запознали няколко дни преди инкриминираната дата. В нощта на деянието свидетелят случайно срещнал подсъдимия на заведение в близост до ж.п. гарата в гр.Бургас, там имало и друго непознато за него момче, и се оплакал на П. от пострадалия Г.. П. заявил, че ще предупреди пострадалия. Свидетелят твърди, че същата вече бил много пиян и не си спомнял нищо за инцидента, а за случилото се с Г. узнал на следващия ден, когато бил повикан от органите на полицията да даде показания. Поддържа, че искал подс.П. само да каже на пострадалия да не го притеснява, т.е. да го предупреди, но не разбрал какво е станало. Предвид установените съществени противоречия между цитираните показания на свид. Т.Д. пред съда, и показанията, дадени от него в досъдебното производство и при очната ставка с подсъдимия, със съгласието на страните на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК чрез прочитане бяха приобщени досъдебните показания на свидетеля, дадени на 19.06.2016г., 20.06.2016г. и 20.12.2016г., и казаното при очната ставка с подсъдимия на 30.03.2017г. От прочетените показания на Т. Д. (л.19, 20, том I, и л.28-32, том IV от досъдебното производство) ясно се установява хронологията на събитията, предхождащи деянието, както и обстоятелствата, при които то е било осъществено, съобразно възприетото от съда по-горе. Става ясно, че непосредствено преди да срещне подс. П. и свид. Г. Г. пред магазин „Стего“, свид. Т. Д. срещнал пострадалия Г., който го ударил и обидил поради отказа на свидетеля да му заеме парична сума. При срещата с П., след изричната му подкана да споделя с него проблемите си, свидетелят му се оплакал, а подсъдимият веднага решил да предприеме действия да предупреди Г. да не закача свид. Т.Д.. В изпълнение на това решение П. и свидетелите Т. Д. и Г. Д. се придвижили до градината пред Старата поща, където заварили пострадалият да седи на пейка заедно със свид. А.В., носещ руса женска перука. След като разбрал кой е „Ш.“, подсъдимият го задърпал и го заплашил да тръгва с тях, след което цялата група, включително пострадалият Г., държан през цялото време за рамото от подсъдимия, се отправили към градината пред Автогара „Юг“ и ж.п. гара Бургас. Там след поредно предупреждение да не закача Т. Д., подс. П. нанесъл няколко силни шамара на пострадалия, който започнал да вика и псува, подсъдимият продължавал да го удря в главата и в резултат от това пострадалият паднал на замята. Докато пострадалият се намирал на земята, П. започнал да го рита силно в главата и корема, нанесъл му повече от 10 удара с ръце и крака в главата и тялото, като побоят се сторил на свид. Т. Д. изключително жесток, и породил у него страх от подсъдимия. След преустановяване на ударите П. наредил на свид. Т. Д. да вземе сака на пострадалия, и след като не открили в него нищо заслужаващо вниманието им, свид. Т. Д. го изхвърлил в контейнер на ул. „Булаир“, където впоследствие бил открит и иззет от органите на досъдебното производство като веществено доказателство заедно с намиращите се в него вещи. За пръв път в показанията си от 20.12.2016г. свид. Т. Д. споменал, че пострадалият Г. имал нож с обща дължина около 20 см, който носел в кобур у себе си, и когато в градината пред Автогара „Юг“ подс. П. му нанесъл удари в главата, Г. извадил този нож и посегнал с него към подсъдимия, който успял да го избие, но свидетелят не видял къде е паднал ножът. Обяснил, че в предходните два разпита не споменал за ножа вероятно поради притеснение и стрес, а и чул полицаи да коментират помежду си, че е нямало нож. В проведената на 30.03.2017г. очна ставка с подсъдимия (л.19-29, том VI от досъдебното производство), свид.Т. Д. вече твърди, че тръгнали към градината до ж.п. гарата, за да търсят лице на име „О.“, който заедно с пострадалия Г. тормозил свидетеля, не открили  „О.“ в градината, там свид. Т. Д. и пострадалият Г. разменили реплики, последният извадил нож с обща дължина около 20 см. и посегнал с ножа към подс. П., който на свой ред ударил с ръка в лицето Г. и той паднал на земята, като се подпрял на ръката си, тогава свид. Т.Д. ритнал Г. веднъж в корема, но не силно, и тъй както бил пиян, не помнел какво станало след това, а впоследствие си спомнял, че изхвърлил чантата на Г. в контейнер срещу магазин „Стего“, изхвърлил и ножа му, но не помнел къде. Заявил, че въпросната вечер бил обут с дълги панталони и бели маратонки, които доброволно предал в полицията. На поредица конкретни въпроси свид. Т. Д. отговорил, че бил пиян и не си спомнял точно какво се е случило.

След прочитане на досъдебните показания  и изявленията му при очната ставка, свид. Т. Д. заяви, че поддържа дадените в досъдебното производство показания, като изрично сподели, че от инцидента до настоящия момент се бои от подс. П., притеснява се и изпитва страх от него, като и при проведената помежду им очна ставка също изпитвал притеснение от подсъдимия. Преценени поотделно и в цялост, първите показания, дадени от свид. Т. Д. на 19.06. и 20.06.2016г., надлежни приобщени към доказателствената съвкупност, по мнението на съда са в най-голяма степен добросъвестни, откровени и обективно възпроизвеждащи възприятията на свидетеля. Тези показания са дадени непосредствено след деянието, когато възприятията на свидетеля са били най-свежи и конкретни, и макар пестеливо, разкриват точно, логично и изчерпателно хронологията на събитията и действията на отделните участници в инцидента по начин, съответстващ на другите събрани и проверени гласни, писмени и веществени доказателства. Показанията от 20.12.2016г., които са значително по-подробни от предходните, съдът също кредитира в преобладаващата им част като обективни, незаинтересовани и точни с изключение на твърдението, че пострадалият отпреди инцидента притежавал нож с обща дължина около 20 см, който носел в кобур у себе си, и когато подс. П. му нанесъл серия от силни удари в лицето, Г. извадил ножа и посегнал с него към подсъдимия, и че след инцидента Т. Д. взел ножа и го изхвърлил, но не помнел къде. Твърдението, че пострадалият имал нож, с който посегнал към подсъдимия, се представя за пръв път в третия разпит на свид.Т. Д., и то по съдържание изцяло съответства на обясненията на подс. П. от 03.10.2016г. и на твърденията на свид. Г. Д. – близък приятел на подсъдимия, които предстои да бъдат анализирани. Наред с това обаче, в предходните му два разпита, на свид. Т. Д. очевидно изрично е бил поставен въпрос дали пострадалият е имал или използвал нож, и свидетелят двукратно дал еднозначен отрицателен отговор. Свидетелите К.Д. и П.П. – полицейски служители, при извършената по-рано процесната вечер проверка на пострадалия Г., не открили у него забранени предмети, включително нож, и свидетелстват, че при периодичните проверки, на които са подлагали жертвата преди деянието, не са констатирали той да носи нож, срещу Г. не е имало оплаквания и образувани преписки за неправомерно поведение, той не е бил издирван по такива поводи. На местопроизшествието и в прилежащия район, въпреки проведените два огледа, и в контейнера, където бил изхвърлен сакът на пострадалия, не е открит нож, сред вещите и в дрехите на пострадалия също не е открит нито нож, нито кобур за нож, за какъвто спомената свид.Т. Д.. Тези факти, съпоставени с изричното изявление на свид. Т.Д. в съдебното заседание, че от инцидента изпитва притеснение и страх от подсъдимия, както и че свидетелят е направил изявление с идентично съдържание и пред свид. З.Д., който в хода на досъдебното производство го издирвал за участие в допълнителни разпити и очни ставки, мотивират съда да счита, че показанията на свид. Т.Д. в частта, касаеща твърденията му за посягане с нож от страна на пострадалия към подс. П., не отговарят на обективните му възприятия за случилото се, а са резултат от страха и притесненията му от подс. П.. По същите съображения, съдът не кредитира твърденията на свид. Т.Д. при проведената с подс. П. очна ставка, че като стигнали в градината до Автогара „Юг“, пострадалият Г. му казал „Ти плашиш ли ме с някой“, извадил ножа с дължина около 20 см и посегнал с него към подсъдимия, а също и твърденията му в очната ставка и в показанията му пред настоящия съдебен състав, че през цялото време на инцидента бил много пиян и не си спомнял какво се е случило, и че на следващия ден докато бил в кв. „Сарафово“, от полицията го извикали за справка. Безспорен факт е, че свид. Т. Д. бил установен около 12.40 часа на 19.06.2016г. от екип на I РУ на МВР – Бургас в района на магазин „Стего”, бил отведен в управлението, задържан за срок от 24 часа със заповед за полицейско задържане, дал показания като свидетел, предал доброволно маратонките си и в 17.10 часа бил настанен в помещенията за задържане. На 20.06.2016г. в 12.50 часа бил освободен и по-късно същия ден отново бил разпитан като свидетел. В контекста на анализа, съдът възприема като достоверни показанията на свид. Т. Д., дадени в съдебното заседание само в частите, кореспондиращи с кредитираните му показания от досъдебното производство.

  Свид. Г.Д. също е очевидец, който в ролята на наблюдател и без да участва в разговорите и последвалия побой, непосредствено възприел случилото се на процесната дата. В досъдебното производство свид. Г. Д. е давал показания двукратно – на 19.06.2016 г. (л.18, том І на досъдебното производство), и на 29.09.2016г. (л.89-92, том ІІ на досъдебното производство), а на 24.01.2017г. участвал в очна ставка с подс. П. (л. 45 – 51, том ІV на досъдебното производство). В хода на съдебното производство, свид. Г.Д. дал показания пред друг състав на съда (гърба на л.227-231 от том І на съдебното производство). В показанията си пред настоящия съдебен състав свидетелят обяснява, че познавал подс. П. отпреди 7-8 години, с него поддържал близки приятелски отношения, и се виждали периодично на кафе. За процесната вече твърди, че той самият, подс. П. и свид. Т.Д., когото дотогава не познавал, отишли до градината на Старата поща да търсят две лица-клошари, които преди това били нападнали Т. Д. за 20 лева и го били блъскали. В градината до Старата поща открили само единия клошар (пострадалия Г.), и заедно с него се придвижили до градината до ж.п. гарата. Там Т. Д. и пострадалият Г. се скарали, последният извадил нож и посегнал към подс. П., който се намирал близо до него. П. се защитил от ножа и ударил веднъж пострадалия Г. в областта на врата и шията, от което пострадалият паднал на лакът, а подсъдимият му стъпил на врата и му отнел ножа. Докато Г. бил паднал на земята, свид. Т. Д. започнал да го рита в корема и да му скача с крака на главата. От главата на Г. текнала кръв. След това те тримата – свид. Г.Д., свид.Т.Д. и подс. П., се отправили към магазин „Стего”, като по пътя чантата и ножът на пострадалия били хвърлени в един контейнер, а след това свид. Г.Д. се отделил от другите двама и си тръгнал. На следващия ден подс. П. се свързал по телефона със свид. Г.Д. и му казал да дойде в районното управление, където последният дал показания в качеството на свидетел.

С оглед констатираните съществени различия на тези твърдения с показанията, дадени от същия свидетел в досъдебното производство на 29.09.2016г., при проведената на 24.01.2017г. очна ставка с подсъдимия, и с показанията, дадени на 01.11.2019г. пред друг състав на съда, на основание чл.281 ал.1 т.1 и ал.4 и ал.5 вр. ал.1 т.1 от НПК тези показания и очната ставка бяха приобщени към доказателствената маса чрез прочитането им. Съгласно показанията на свид. Г.Д. от 29.09.2016г., дадени в присъствието на защитника на подсъдимия, при навлизането им в градината на ж.п. гарата, свид. Т. Д. и пострадалият Г. се скарали, пострадалият извадил нещо като нож, което било лъскаво и проблеснало, и посегнал към подс.П.. Подсъдимият извил ръката на пострадалия и с другата си ръка му нанесъл 2-3 удара с юмрук в лицето, в резултат от което Г. паднал на земята на лявата си страна, присвил се на една страна и се подпрял на лакътя си странично, без да си удря главата в настилката. Докато Г. се намирал в това положение, подс. П. започнал да го рита с крака отстрани на главата, а свид. Т.Д. ритнал пострадалия 2-3 пъти в корема. След преустановяване на ударите, видели падналата на земята чанта на Г., която подсъдимият и свид. Т.Д. взели и пътьом изхвърлили в контейнер за смет. Свид. Г.Д. не видял какво се случило с ножа. В отговори на въпроси на защитника на подсъдимия при този разпит свид. Г.Д. заявил, че подсъдимият два пъти с джапанката си натиснал главата на пострадалия към земята отгоре надолу, а не го е ритал. В този разпит свид. Г. Д. дава физическо описание на непознатия му тогава свид. Т.Д., и го описва като висок около 180 см, слаб по-скоро, около 30-годишен, с къса коса, което описание е повторено с по-малко подробности и в показанията му от 01.11.2019г. пред друг съдебен състав. В проведената на 24.01.2017г. очна ставка, свид. Г. вече твърдял със сигурност, че пострадалият насочил към П. именно нож, при което подсъдимият спрял ръката на пострадалия и го ударил веднъж, а след падането на Г. на земята на една страна, свид. Т.Д., който бил изпаднал в ярост, започнал да рита пострадалия силно в главата и тялото, а подсъдимият със сандала си подпрял леко пострадалия по главата. Т.Д. продължавал да рита пострадалия, въпреки, че той започнал да охка. Тогава свид. Г. Д. се намесил и побоят бил преустановен. Тримата оставили пострадалия да лежи и да стене на мястото на инцидента. В показанията си от 01.11.2019г. пред друг състав на съда свид. Г. Д. твърдял, че в ръката на жертвата имало нещо лъскаво, което проблеснало, свидетелят го видял за секунди и предположил, че това е бил нож, с което си обяснява и действията на подсъдимия да се защити, но впоследствие свидетелят не видял и не разбрал какво се е случило с блестящия предмет. След поваляне на пострадалия на земята странично, свид. Т. Д. му нанесъл няколко ритника в корема и скачал върху тялото му, а П. бил някъде встрани и свид. Г. Д. не си спомнял какво точно правил подсъдимият. Изрично посочил, че при инцидента свид. Т.Д. бил обут с маратонки, но не помнел цвета. При прочитане показанията му от досъдебното производство, дадени на 29.09.2016г., свид. Г. Д. заявил, че поддържа прочетените му показания.  

След прочитане на досъдебните показания, изявленията му при очната ставка и дадените пред друг състав на съда показания, свид. Г. Д. заяви пред настоящия съдебен състав, че поддържа твърденията си от проведената на 24.01.2017г. очна ставка с подс. П., без да обясни разликите и противоречията между показанията му пред съда и приобщените чрез прочитане досъдебни и съдебни показания. Преценени поотделно и в цялост, показанията на свид. Г. Д., дадени пред настоящия съдебен състав, пред друг състав на съда и в досъдебното производство, следва да бъдат кредитирани като достоверни, непредубедени и съответстващи на другите събрани доказателства, с изключение на твърденията, че: при инцидента пострадалият Г. е имал нож, с който е посегнал срещу подсъдимия П.; че подсъдимият е нанесъл само един удар с ръка на Г., докато се предпазвал от ножа; че свид. Т.Д. е нанесъл множество удари с крака в корема, и скачал с крака върху тялото и главата на пострадалия, който бил паднал, а подс. П. само подпрял със сандала си главата на жертвата странично. Изложените във връзка с приетите за недостоверни части от показания на свид. Т.Д. съображения са напълно относими и към конкретно очертаната част от показанията на свид. Г.Д., но при обсъждане показанията на този свидетел съдът отчете и други установени по делото обстоятелства. Във всички свои показания свид. Г. Д. еднозначно твърди и поддържа, че познава подсъдимия много преди инцидента, отношенията им са близки и приятелски, и двамата излизали веднъж седмично заедно по заведения, както се случило и преди осъществяване на настоящото деяние. Наред с това, свид. Г. Д. изрично потвърждава, че сутринта на 19.06.2016г. подс. П. се свързал с него по телефона и му предал да дойде в полицейското управление. Д. съобщава за един телефонен разговор, а подсъдимият в обясненията си - за няколко такива разговора, проведени в течение на часове, но във всички случаи тази комуникация е проведена по телефона по време, когато П. вече е бил задържан в I РУ на МВР-Бургас със заповед за полицейско задържане като заподозрян за разследваното престъпление, считано от 04.00 часа на 19.06.2016г., а продължителността и особено конкретното съдържание на тези разговори са неизвестни. По-нататък, в показанията от досъдебното производство и пред двата съдебни състава по делото, свидетелят от една страна твърди категорично, че е видял жертвата да вади и посяга именно с нож, но в същото време поддържа, че пострадалият извадил предмет, който произвел металически отблясък на уличното осветление, и за този предмет изразява предположение, че може да е бил нож. Явната двойнственост в твърденията на  Г.Д. относно един и същи факт – наличието и употребата на нож от пострадалия, както и настъпилата във времето очевидна промяна в твърденията му за това, дали и кое точно лице е нанасяло ритници в главата на падналия пострадал, особено видима в очната ставка с подсъдимия, създават обосновано впечатление за колебливост, несигурност и неубедителност, което мотивира съда да не кредитира показанията на този свидетел в конкретно посочените фрагменти, като тенденциозни, фактически недостоверни и насочени да оневинят подс. П., като в същото време уличат свид. Т. Д. като автор на престъплението.

Свид. С.Г. (М.), съобразно дадените от него показания в досъдебното производство и пред настоящия съдебен състав, се оказал неволен очевидец на побоя, макар да го наблюдавал първоначално от 20-30 метра, впоследствие се приближил, но във всички случаи възприел интересуващите делото факти от значително по-голямо разстояние, в сравнение със свидетелите Т.Д. и Г.Д.. Според показанията му пред съда, около 00.00 – 01.00 часа на процесната дата свид. Г. (М.) се движел от входа на Пристанище Бургас към таксиметровата с., позиционирана пред ж.п. гара Бургас, за да наеме такси. Избрал да премине през градината пред Автогара „Юг“ и ж.п. гарата, при което видял петима души, скупчени на едно място, и като приближил, възприел, че четирима души бият лице от мъжки пол, което лежи на земята. При приближаването на свидетеля, лицата, нанасящи удари на лежащия, избягали, като на място останал само един от тях, облечен с къси дънки/ панталони, джапанки и риза, който продължил още известно време да рови по бития и в чантата му, след което и той побягнал. Свид. Г. (М.) разпознал бития, когото познавал по физиономия, като клошар, който седял на пейката в градината и обикалял кофите за отпадъци. Във връзка с установени съществени противоречия с показанията му от 09.12.2016г. (том IV, л.23-25 от досъдебното производство), на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК досъдебните показания на свидетеля бяха прочетени и приобщени към доказателствената маса. Според тези показания, при преминаването си през градината пред ж.п. гарата Г. (М.) видял как един мъж налага лице, което свидетелят знаел като „Ш.“ и от когото постоянно искал цигари. Действието се случвало на около 10 метра зад старата автобусна спирка в посока входа на пристанището. Свидетелят възприел, че непознатият мъж е по-нисък от „Ш.“, набит, як и здрав, облечен с къси панталони, не видял с какво е обут, и това лице нанасяло множество много силни удари с юмруци в главата на „Ш.“, а след това продължил да го удря по краката, коленете и ребрата с някакъв предмет – тръба или бухалка. Според свидетеля предметът приличал повече на бухалка, тъй като биячът изтървал тази вещ и при падането й на земята се чул звук като от дърво, а не от метал. В близост до мястото на побоя не забелязал други мъже. Г. (М.) наблюдавал случващото се няколко минути, много се уплашил и побягнал към стоянката на такситата, като при отдалечаването си видял, че описания по-горе непознат мъж започнал да рита „Ш.“. Според описанието на този свидетел, пострадалият Г. бил висок, с коса, не много слаб и не грозен, чист и поддържан независимо от начина си на живот, а по характер бил мил, добър и услужлив. Предоставено е и описание на обичайното облекло на жертвата – черен анцуг, черно горнище и бели маратонки „Найк“ с емблеми на марката. След прочитане на дадените в досъдебното производство показания свид. Г. (М.) заявява, че потвърждава и поддържа прочетените показания, а разликите с показанията му пред съда се дължат на факта, че е забравил подробностите около възприетите от него факти. Съдът оценява дадените от свидетеля в досъдебното производство показания като добросъвестни, откровени, обективни,  непредубедени и незаинтересовани, като при депозирането им е било спазено и особеното правило по чл.140 ал.2 вр. ал.1 от НПК за присъствие на педагог или психолог, тъй като към 09.12.2016г. свид. Г. (М.) е бил непълнолетен. Тези показания, макар дадени приблизително половин година след деянието, все пак са събрани значително по-скоро в сравнение с показанията му пред съда, депозирани едва на 17.11.2020г. Предвид надлежното им приобщаване, съдът кредитира досъдебните показания на свидетеля изцяло, с изключение само на твърдението, че непознатият за Г. (М.) набит и як мъж по време на побоя е нанесъл на пострадалия Г. и удари с издължен твърд предмет – бухалка или тръба. Единственото веществено доказателство, доближаващо се донякъде до описания от свидетеля предмет, е откритата на метри от мястото на побоя метална тръба с черна пластмасова дръжка в единия край, с обща дължина около 40 см, по която обаче не са открити ДНК следи нито от подс. П., нито от пострадалия Г.. Останалите събрани и проверени доказателствени източници не съдържат потвърждание за наличие и използване в побоя на такава вещ, по тялото на жертвата не са открити наранявания, които биха могли да бъдат свързани с действие на твърд издължен предмет с цилиндричен, ръбест или плосък профил. С оглед казаното, твърденията на свид. Г. (М.) за нанесени на жертвата множество удари в областта на ребрата, колената и краката с бухалка или тръба остават изолирани и неподкрепени от останалите доказателства, поради което съдът  не ги взема предвид при изграждане на фактическата обстановка. Що се отнася до дадените пред съда показания, в значителната си част те не съответстват на показанията от досъдебното производство, дадени са над 4 години след събитието, на което Г. (М.)  станал очевидец на 14-годишна възраст, и съдът ги третира с доверие единствено в частите, съвпадащи с показанията му от досъдебното производство и останалите събрани доказателства, а именно за възприетия от свидетеля факт на побоя в градината до ж.п. гарата, че едно от лицата, нанасящи ударите, било облечено с къси панталони и джапанки, че битият е именно Н. Г., познат на свидетеля с прозвището „Ш.“, който в определен момент от побоя е лежал на земята по корем, както и че лицето,  облечено с къси панталони и джапанки, ровело по дрехите и в чантата на пострадалия, преди да се отдалечи от местопроизшествието.

Свид. А.В. познавал пострадалия Г., свид. Т.Д. и подс. П. преди датата на деянието. Според показанията му пред съда, към процесната дата пострадалият Н. Г. живеел в неговия дом, двамата поддържали приятелски отношения, а в миналото били работили заедно. Вечерта на процесната дата пострадалият и свид. А.В. седели на пейка в градината до Старата поща и разговаряли, когато при тях дошли свид.Т. Д., подс. П. и непознато за тях друго лице от мъжки пол, високо на ръст, с кърпа на главата, облечен в бели дрехи (очевидно свид. Г.Д.). Свид. Т.Д. се приближил до пострадалия и му ударил шамар, като по това време между пострадалия и този свидетел имало спор за малка парична сума. Свид. А. В. се намесил в защита на пострадалия, но Т. Д. му отвърнал, че не е негова работа, след което свид. В. се отдалечил от пейката. Известно време след това свид. А. В. получил телефонно обаждане от брат си – свид. Г.В., който му съобщил, че е открил пострадалия Г. да лежи в кръв на земята в парка пред ж.п. гарата. При пристигане на място свид. А.В. действително установил, че битият е „Ш.“ и лежи в локва кръв, и споделил на брат си и негов приятел Н., че  тримата (подсъдимият, Т. Д. и Г. Д.), които по-рано дошли в градината до пощата, сигурно са били Г.. Свид. Г.В. споменал, че е срещнал същите три лица, когато си тръгвал от заведението си. На въпроси на прокурора свид. А.В. заявява, че пострадалият Г. и свид. Т. Д. били „нещо като гаджета“, правили секс, отношенията им били напрегнати, включително се биели, когато употребят алкохол, а Г. консумирал редовно и злоупотребявал с алкохол, носел ножове и пръчки, с които да рови в казаните за отпадъци, и винаги имал голям нож, който носел постоянно в странична чанта. Твърди, че когато отишли в І РУ на МВР-Бургас в деня на инцидента, полицаите го карали да пише, и се опитвали да „му слагат думи” – т.е. мотивирали го да напише неща, които не отговаряли на истината, без да конкретизира за кои обстоятелства е бил принуждаван да пише неверни сведения, от кои служители, и защо.

На основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК бяха прочетени дадените от свид. А. В. показания в досъдебното производство на 19.06.2016г. и 28.09.2016г. (том I, л.21 и том II, л.82-86 от досъдебното производство). В отличие от твърденията му пред съда, в показанията от 19.06.2016г. свид. В. заявил, че след като пострадалият Г. и свид. Т. Д. се скарали в градината до Старата поща и последният ударил на пострадалия шамар, подс. П. питал това ли е „Ш.“ и след утвърдителния отговор, се приближил, хванал Г. за фланелата и му казал „Ставай, да не те почвам още тука“. Пострадалият се изправил и попитал подсъдимия защо защитава Т. Д., на което П. му казал да тръгва и да не се обяснява, след което тримата новодошли и Г. потеглили към градината на ж.п. гарата. Относно отиването му до градината на ж.п. гарата след обаждането от брат му, свид.А В. посочил, че при неговото пристигане там заварил на място брат си Г.В., полицаи и линейка, а пострадалият лежал целият в кръв на земята и до него имало локва кръв. В показанията си от 28.09.2016г., дадени в присъствието на защитника на подсъдимия, свид. А.В. дава физическо описание на пострадалия Г. – височина 187-188 см, с прошарена коса, черноок, на възраст ** години, а като характер – много добър човек, не е дразнител, добродушен, след като загубил работата си и бил изгонен от квартирата си, спял по пейките, свидетелят не знае Г. някога да е бил агресивен, а бил кротък и добър, не споменава да се е напивал и да е буйствал, нито да е имал, или да е носил у себе си какъвто и да е нож. Заявява, че познава от години подс. П., с когото избягвал срещи и отношения, тъй като подсъдимият бил агресивен, не работел нищо, ходел по улиците и се заяждал с хората, бил дразнител, който винаги търсел проблеми, съобщава за случай, при който подсъдимият пребил без причина непознато за него момче, за което имало сигнал в І РУ на МВР-Бургас, както и че П. е осъждан и е лежал в затвора за скандали и побои. Според даденото от свидетеля физическо описание на подсъдимия, той е висок около 160 см, със здраво телосложение и към процесната дата много късо подстриган. По отношение на инцидента, освен казаното в първия разпит, тук свид. А.В. добавя, че всъщност е следвал групата и е наблюдавал лично от 50-60 м инцидента. Според тази част от показанията му, след възникнало в градината на ж.п. гарата скарване, П. започнал да бие „Ш.”, като В. е категоричен, че на светлината на уличното осветление и предвид факта, че познава подсъдимия, добре го различавал по ръста и телосложението като лицето, нанасящо удари на Ш., докато никой от другите двама (свидетелите Т. Д. и Г. Д.) не удрял пострадалия, а само стоели встрани. П. нанесъл множество удари на пострадалия в областта на главата с метална тръба с дължина според свидетеля около 50-60 см, като подсъдимият и пострадалият били разположени един срещу друг, а след като Г. паднал на земята по лице, подсъдимият започнал да го рита в лицето, и му нанесъл многобройни ритници. Свид. А.В. твърди свидетел на побоя да е станало непълнолетно момче на възраст 15-16 години от кв. „Комлука”, чието име не знаел, но го знаел по физиономия, което се уплашило и напуснало района на инцидента. Свид. А.В. отишъл в заведението „**”, разположено на ул. „Булаир“ до едноименния хотел, стопанисвано по това време от брат му Г.В., съобщил му, че бият „Ш.”, и свид. Г.В. на свой ред се обадил в полицията. Двамата братя изчакали идването на полицаите и ги отвели до мястото, където пострадалият лежал по очи, около главата му имало локва кръв, и хъркал. В близост до местоположението на пострадалия свид. А.В. забелязал тръбата, с която П. удрял пострадалия, а до тялото на „Ш.” се намирала чантата му, която била разкъсана и съдържанието й – разпиляно. За първите си показания от 19.06.2016г. свид. В. заявил, че тогава не е съобщил, че е наблюдавал побоя, тъй като се страхувал подс. П. да не дойде в дома му и да не му посегне. Твърди, че с мобилния си телефон, който в този момент бил без СИМ-карта, заснел снимки на боя, които впоследствие бил качил в профила си във Фейсбук - **, и споделил с лице на име Г. Е., по прякол „Ш.”, с име на фейсбук-профила -  G. S., както и че показал на дошлите на място униформени полицаи снимките на телефона си.

 След прочитане на досъдебните му показания, свид. А. В. заявява, че показанията му от 28.09.2016г. са неверни в частта относно твърденията, че е проследил групата и е наблюдавал лично побоя, след което декларира, че казаното пред съда отговаря на истината, а прочетените му показания от досъдебното производство са лъжа, или поне една част от тях е лъжа, тъй като полицаите го карали да лъже, но не можел да обясни защо. Не посочва обстоятелствата, за които полицаите го карали да лъже.

След съпоставка на дадените пред съда и в досъдебното производство показания на свид.А.В., съдът намира досъдебните му показания от 19.06.2016г., дадени в деня на деянието, и преобладаващата част от показанията му от 28.09.2016г., включително физическото описание на пострадалия, на подс. П. и на свид. Г. Д., и характеристичните данни за пострадалия и подсъдимия, за точни, добросъвестни, подробни, логични и съответстващи на кредитираните части от показанията на свидетелите Т. Д. и Г.Д., на показанията на полицейските служители, на експертните заключения и на веществените доказателства. Изключение е налице относно тази част от показанията от 28.09.2016г., в която свид. А.В. твърди да е станал очевидец от разстояние на нанесения на пострадалия побой от подс. П.. Принципно взето, с оглед установените по делото факти, разказът на свид. В. относно случването и развоя на инцидента не може да бъде отхвърлен веднага и без обсъждане като обективно невъзможен или явно недостоверен. Действително, на местопроизшествието е открита и иззета като веществено доказателство метална тръба с черна пластмасова дръжка в единия край, с дължина около 40 см. Характеристиките на този предмет показват сходство с описаното от свид. В. средство на побоя – метална тръба с дължина 50-60 см, както и с предмета, произвел на уличното осветление металически отблясък, с който според част от твърденията на свид. Г. Д. подстрадалият посегнал към подс. П.. Едновременно с това, В. съобщава да се е срещнал по време на побоя с непълнолетно лице от кв. „Кумлука”, на възраст 15-16 години, чието име не знаел, но познавал майка му и баща му, който се казвал М., и което лице идвало откъм входа на пристанището. Тези твърдения изглеждат в някаква степен относими към личността и показанията на С.Г. (М.), който към датата на инцидента е бил 14-годишен, действително твърди да е идвал откъм входа на пристанището и пресякъл градината пред ж.п. гара, а в съдебното заседание от 17.11.2020г., поради липса на документ за самоличност,  бе придружаван от майка си М. Г. М., и представен с фамилно име М.. Доказателствените проблеми, възникващи относно тези части от показанията на свид. А.В., касаят най-напред факта, че при ДНК-изследването на иззетата от местопроизшествието тръба с дръжка, по нея не са открити ДНК следи от подс. П. и от пострадалия Н. Г., каквито логично следва да са налице при условие, че П. е държал в ръка този предмет и с него е нанесъл множество удари в главата на пострадалия, преди той да падне на земята, както твърди свидетеля. Извлечен е само частичен ДНК-профил на лице от мъжки пол, който не отговаря на изскванията за въвеждане в националаната ДНК база данни, макар да позволява сравнение с други известни профили. Аутопсията на трупа и извършените впоследствие три съдебномедицински експертизи не констатирали по тялото на пострадалия Г. наранявания или следи от наранявания, характерни за травматично въздействие с твърди издължени цилиндрични предмети с ограничена повърхност като обсъжданата метална тръба. На следващо място, показанията на свид. Г. (М.) от досъдебното производство също съдържат твърдения, че на пострадалия са нанасяни удари с тръба или по-вероятно с нещо като бухалка, но както в досъдебното производство, така и пред съда този свидетел изобщо не споменава по време на инцидента да се е срещал или разговарял било със свид. А. В., или с друго лице. Свид. Г. (М.) изрично посочва само, че след като наблюдавал боя в течение на 3-4 минути, много се уплашил от видяното и избягал до таксиметрова с. пред гарата, където казал на таксиметровите шофьори, че в парка бият човек, но те не се заинтересували, след което той наел такси и си заминал. Най-после, с оглед твърденията, че с телефона си е направил снимки по време на побоя, свид. А.В. представил на разследващите оптичен диск, съдържащ само една снимка, чието изображение наподобява местопроизшествието и наличното върху плочите петно кръв. Не е ясно кога е направена снимката, но не може да има спор, че е снимано на дневна светлина, т.е. не по време на побоя, осъществен в тъмната част на денонощието, или непосредствено след това, а в изображението не фигурират нито пострадалият, нито евентуалния автор на побоя над него. Нарочно назначената техническа експертиза не е идентифицирала Фейсбук-профил, принадлежащ конкретно на свид. А.В. по представените от него имена на профили, нито комуникация на този профил с посочените от свидетеля в показанията му други профили в социалната мрежа, включително чрез изпращане или споделяне на снимки или видеофайлове. Следва да се добави, че ако телефонът на свидетеля в момента на деянието не е разполагал със СИМ-карта, както е отразено в показанията му, връзка с интернет или Фейсбук, както и каквито и да било действия в социалната мрежа са поначало невъзможни с този апарат до поставянето на СИМ-карта. Твърдението, че телефонът на свид. А. В. бил без СИМ-карта в нощта на деянието е недостоверно и на друго основание – според показанията на брат му свид. Г.В., след идването на полицаите на местопроизшествието, той се свързал с брат си А.В. именно по телефона и го повикал да дойде на място, тъй като знаел, че той познава и е близък с жертвата. Най-после, твърдението на А.В., че заедно с брат си Г. В. заедно изчакали идването на полицаите и медицинския екип се опровергава както от показанията на Г. В., така и на дошлите на място полицейски служители.

От изложеното следва, че макар да очертават фактически възможни обстоятелства и да разкриват упоменатите горе конкретни допирни точки с други доказателствени източници, показанията на свид. А. В. от 18.09.2016г. в обсъдената част остават изолирани от останалите ценени гласни и веществени доказателства и експертни заключения, самият свидетел в съдебното следствие отрича тази част от показанията си като невярна, поради което съдът не ги взе предвид при установяване на релевантните по делото факти.

Дадените пред съда показания на свид. А. В. съдът приема и цени с доверие в частите, съвпадащи с досъдебните му показания, и с другите кредитирани доказателствени източници. Твърденията, че пострадалият Г. системно злоупотребявал с алкохол, ползвал ножове и винаги носел у себе си голям нож в специална чанта, както и че полицаите се опитвали да мотивират свид. А.В. да напише или изговори неистини, съдът счита за недостоверни и мотивирани от страха, който свид. А.В. признава, че изпитва от подс. П. далеч преди настоящото деяние, и опасенията му подсъдимият да не дойде в дома му и да не му посегне. Такива опасения свид. В. изразил и пред свид. З.Д., който в хода на разследването го търсел за участие в допълнителни разпити и очни ставки. Специално за показанията му от 28.09.2016г. съдът отбелязва, че разпитът е проведен в присъствие на упълномощения защитник на подс. П., който не е направил възражения за оказано върху свидетеля с оглед показанията му неправомерно въздействие от страна на разследващия полицай или други полицейски служители, а от гледна точка на форма, реквизити, изчерпателно разясняване правата на свидетеля и наличието на подписите на участващите в разпита лица, протоколът отговаря на всички изсквания на чл.129  и чл.139 от НПК.

Свид. Г.В. е брат на свид. А.В., и преди деянието познавал пострадалия Г., макар и само с прякора му, свид. Т.Д. и подс. П.. В показанията си пред съда свид. Г. В. сочи, че инцидентът в градината пред  ж.п. гарата бил заснет от видеокамери, монтирани на стопанисваното по това време от едноличното му дружество „**” ** ЕИК *** заведение „**”, разположено на ул. „**“ №* срещу „*“ по диагонал на кръстовището на срещуположната му страна. Свид. Г. В. към датата на деянието разполагал с видеозаписи от тези камери, една от които била ориентирана към местопроизшествието, в нощта на инцидента уведомил пристигналите на мястото полицаи за записите, те дошли веднага същата вечер в бара, изгледали видеозаписите и му казали да ги пази, докато дойдат да ги вземат. Тъй като минал повече от месец, но никой не се поинтересувал от въпросните записи, те били автоматично изтрити поради ограничения обем в мястото за съхранението им. За конкретната вечер свидетелства, че затворил заведението си около 23.00-00.00 часа на процесната дата и преминавайки през градината пред ж.п. гара, видял пострадалият да лежи точно до входа на пристанището, след което подал сигнал на ЕЕН 112 и изчакал пристигането на полицейски патрул. Казал на полицаите прякора на бития – „Ш.”, след което по телефона се свързал с брат си А.В., тъй като знаел, че той го познава и са по-близки. Според свидетеля, на записа от видеокамерите на заведението му се виждало как налагат пострадалия Г., а лицето, нанасящо ударите, било високо, слабо, с качулка на главата и с чантичка. Конкретизира, че лицето, нанасящо ударите, не било ниско, а високо колкото пострадалия, и носело качулка, не бил подс. П., който не бил висок и когото свидетелят познавал, а друго, непознато за В. лице. Видял извършителя на побоя само като силует, поради което заявява, че може да го разпознае като структура, но не и в лице. За подс. П. свид. В. твърди, че го познава отдавна, преди години били задържани по едно и също време в общо помещение, а процесната вечер два часа преди да открие пострадалия, П. минал през заведението му заедно с пострадалия Г. на път за магазин „Стего”, където подсъдимият си взел бира, а непознатият се върнал в посока към градината на ж.п. гарата. За пострадалия Г. свид. Г. В. твърди, че го познавал като пияница, който познавал брат му А.В. и се въртял около него, като живеел с редовен клиент на свид. Г. В., който пък бил от гр.** и прякорът му бил „Б.”. Предвид установените противоречия с показанията на същия свидетел от досъдебното производство, на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.1 от НПК бяха прочетени показанията, дадени от свид. Г.В. в досъдебното производство на 27.06.2016 г. (л.22, том І), на 17.05.2017г. (л.48-50, том VІ) и на 19.12.2018г. (л.24-26, том ХІІ от досъдебното производство). Според показанията му от 27.06.2016г., свид. Г. В. затворил заведението си около 02.00 часа на 19.06.2016г. и преминавайки през градината до ж.п. гарата, видял на земята да лежи лице, цялото в кръв. Свидетелят веднага подал сигнал на ЕЕН 112, изчакал идването на полицаите и след това установил, че пострадалият е Н. по прякор „Ш.”, чиято глава била цялата в кръв. Обадил се на брат си А.В., който познавал пострадалия, и му съобщил за станалото. Дошла линейка и откарала пострадалия. Изрично сочи, че не е видял какво се е случило. В значително по-подробните си показания от 17.05.2017г.  свидетелят споделя, че познавал пострадалия, описва го като мъж, висок около 180 см, на възраст 40-45 години, с нормален тен на лицето, който в трезво състояние бил много кротък, но когато се напиел, ставал дразнител. Пострадалият бил клошар, наемал квартира само през зимата, а лятото спял навън. Относно подс. П. свид. Г. В. сочи, че го познава много добре, били задържани по едно и също време в следствения арест, където подсъдимият направил опит да удуши свидетеля, бил много агресивен, когато не си пиел хапчетата. Подсъдимият нямал лошо отношение към хората с различна сексуална ориентация и спрямо клошарите, но обичал да се прави на „някой”, на важен, и единственото му умение било да се бие. Това според свидетеля карало подсъдимият да заплашва и търси сбивания, но само с по-слаби от него, а на по-силните не налитал. Когато подсъдимият се биел, „като му паднело пердето, не спирал“. На свидетеля не е известно подсъдимият някога да е работел нещо, баща му разполагал с пари и той бил „синчето на баща си”. Като външност свидетелят описва подсъдимия на ръст по-нисък от 175 см, с леко здраво телосложение, плешив или с къса коса. Относно конкретния инцидент свидетелят твърди, че около 00.00 часа затворил заведението си и на път през градината на ж.п. гарата попаднал на пострадалия Г., който бил целия в кръв, лежал на земята по корем, бил неконтактен и само охкал. Свид. Г. В. първоначално не разпознал и опитал без успех да обърне пострадалия по гръб, след което подал по телефона сигнал на ЕЕН 112, като забелязал на пейка в близост две млади момчета, които само стояли. Изчакал доста време до идване на полицейски екип, като при идването на полицаите двете споменати момчета се преместили по-далеч на друга пейка. Забелязал, че цялото лице на жертвата е силно подуто, изглеждал смазан и му личало, че е бит. След идването на полицаите и обръщане на пострадалия по гръб, свидетелят разпознал в негово лице Н. „Ш.”. Чакали още доста време идването на медицински екип, свидетелят казал на полицаите прякора на жертвата, и тъй като не знаел имената му, се свързал по телефона с брат си А.В., който го познавал по-добре. След известно време А.В. дошъл на мястото и съобщил името на пострадалия, след което се появила линейка и откарала пострадалия в болница. Свид. В. посетил І РУ на МВР-Бургас, където го питали какво знае за инцидента. На следващия ден полицаите го питали за записите от монтираните на заведението му камери, дошли на място и свид. Г. В. им възпроизвел записите от предната вечер. Според свидетеля, на записа се виждало как двама души бият „Ш.” – единият висок със шапка, а другият нисък. След това на записа се виждало как високият минава заедно с подс. П. покрай заведението на свидетеля и отиват към магазин „Стего” да пият бира, което било известно на свидетеля, тъй като Г. В. ги бил срещнал и те му съобщили, че отиват към магазина да пият бира. Свидетелят твърди, че за пръв път тогава видял високото лице, който носел шапка, бил слаб, значително по-висок от подс. П., и по-скоро светъл. П. бил облечен с две якета – спортно горнище с качулка, а другото лице носело торбичка или чанта. В показанията си от 19.12.2018г. свид. Г. В. конкретизира, че в нощта на инцидента в заведението му идвали полицаи от І РУ на МВР-Бургас, в чийто район се намира заведението, гледали записите от видеокамерите на заведението му, видели кои са лицата, отразени на записите, и бързали да тръгнат да ги търсят, като заявили, че ще дойдат да вземат записа на следващия ден. След това изминало много време, никой не дошъл да се поинтересувал от записите в течение на месец или повече, в резултат на което записът от инкриминираната дата бил автоматично изтрит поради ограничено място за съхранение. Според свидетеля, на записите от нощта на деянието се виждали три силуета, два от които стоели един срещу друг - единият бил по-нисък, другият по-висок, а третия стоял по-встрани. На записа се виждало как по-ниският, на когото се виждала само главата, а тялото било закрито от храстите в градината, няколко пъти с ръка ударил в главата стоящия срещу него по-висок силует, след което високият паднал на земята и излязъл от обхвата на камерата. След падането на високият силует, на камерата продължавала да се вижда главата на по-ниския, като ставало ясно, че това лице се движи поради движението на главата му на кадрите, но какво точно прави не се виждало. През цялото време до ниския силует на камерата се виждал силует на по-висок мъж, слаб, висок и с шапка, който стоял и не се намесвал в действията на ниския силует. В следващ момент от записа, двама души вървели към ул. „Булаир” в посока към заведението на свид. Г. В., и с тяхното приближаване според В. се виждало, че ниският е познатият му отпреди подс. П.П., а високият е силуетът с шапката или с нещо на главата, от което косата му не се виждала (в процесната нощ свид. Г. Д. носел косата си вързана на плитка отзад, но липсват данни той, подсъдимият или свид. Т. Д. да са носели шапка). Свид. В. излязъл пред заведението си до светофара на ул. „Булаир” и ул. „К. Фотинов”, спрял преминаващите и попитал подсъдимия какво става, на което последният отговорил, че отиват да пият по една бира. Високият мъж, съпровождащ подсъдимия, към този момент бил непознат за свидетеля, който смътно си спомнял, че този човек бил с колело, което бутал встрани от себе си. На изрично поставения му въпрос, дали на записа се вижда пострадалият Г. да е имал нож или да е вадил нож на подс. П., свид. Г. В. заявява, че той не е видял такова нещо, но наред с това съобщава, че не е виждал жертвата да носи или да използва нож, твърди, че Г. не се е занимавал с оръжия и ножове, не бил такъв човек, и изрично сочи, че не вярва пострадалият да е вадил нож на П., а твърдението за ножа счита за някакво оправдание на подсъдимия.

С оглед прочитане на показанията му от досъдебното производство свид. Г.В. заяви, че не всичко от прочетените показания отговаря на истината, отрича да е давал някои от показанията, без да конкретизира кои, и поддържа, че истина е казаното в показанията му пред съда. При  съпоставка на дадените пред съда и в досъдебното производство показания на свид.Г.В., съдът намера досъдебните му показания от 27.06.2016г., дадени около седмица след деянието, преобладаващата част от показанията му от 17.05.2017г., включително физическото описание и данните за личността на пострадалия, физическото описание, личностната характеристика и данните за личния опит на свидетеля в отношенията с подс. П., частта от показанията от 19.12.2018г., по отношение описанието на свид. Г. Д., и частта от дадените пред съда показания на 09.06.2020 г., съответстваща на показанията от досъдебното производство и касаеща действията на свидетеля при откриване на пострадалия, за обективни, конкретни, непредубедени, добросъвестно дадени и съответстващи на кредитираните части от показанията на свидетелите Т. Д. и Г.Д., на показанията на полицейските служители, на експертните заключения, на веществените и допълнително събраните от съда писмени доказателства. Поради това, съдът съобрази и ползва упоменатите части от приобщените показания при изграждане на приетата за установена фактология по делото. Съдът не дава вяра на твърденията, съдържащи се в показанията от 27.06.2017г., преобладаващата част от показанията от 19.12.2018г., както и частта от показанията пред съда от 09.06.2020 г. на свид. Г.В., че имало работещи в момента на инцидента камери, монтирани на стопанисваното от него заведение „**”, за наличието и конкретното съдържание на записите от тези камери, за знанието на работещите по случая полицейски служители за въпросните записи, както и за тяхната незаинтересованост своевременно да се снабдят с тях преди автоматичното им изтриване. Както бе констатирано и при показанията на брат му А.В., показанията на свид. Г.В. в очертаните части също не могат да бъдат априори отхвърлени като недостоверни, без съпоставка и обсъждане с другите събрани по делото доказателства. Вследствие процесуалната активност на прокурора, по делото бяха приобщени допълнителни писмени доказателства – договор за наем от 01.06.2016г., анекс към него от 20.06.2016г., и протокол за прекратяването му от 06.12.2020г. (л.527 – 533, том І от съдебното следствие), от които явства, че представляваното от свид. Г. В. дружество „**” * ЕИК ** е наело помещение (закрита и открита площ) на ул. „**” № * в гр.Бургас, което ползвало под наименованието „**” за времето от 01.06. до 01.12.2016г. В договора, анекса и протокола за прекратяване на наемното правоотношение липсва уговорка, дали при наемането на помещението то е било оборудвано с видеокамери за външно видеонаблюдение, дали наемателят има право или поема задължение да осигури такова видеонаблюдение за срока на договора, както и кога и как следва да стори това. Към тези книжа е представен и протокол–декларация от 18.06.2020 г., с който наемодателят „**” **-гр.Бургас предава на служител в І РУ на МВР-Бургас копия от наемния договор, анекса и протокола за прекратяването му, и допълнително заявява, че на наемателя „**” ** било разрешено да постави за своя сметка камери за наблюдение, но на дружеството-наемател не била известна датата на монтажа им. По повод съдържанието на последния описан документ съдът се задоволява да отбележи, че датата на съставянето му е 18.06.2020г., т.е. след разпита на свид. Г. В. в съдебното заседание от 09.06.2020г., а от съдържанието на този протокол изобщо не може да се установи дали такива камери действително са били монтирани на наетия обект в рамките на наемния срок, колко на брой са били, какви са техническите им параметри и накъде са били ориентирани.

Пак във връзка с твърденията на свид. Г. В., прокурорът е изискал и по делото е постъпила справка от К. С. – разузнавач в І РУ на МВР-Бургас (л.536, том І от съдебното следствие), от която се установява, че нито един служител на управлението, включително пристигналите първи на местопроизшествието свидетели Д. и П., както и ангажираните впоследствие с работа по случая свид. А.Т. и инспекторите Б. Д., К. К. и Д.И. (съобразно месечните и седмичните графици на дежурствата на служителите от І РУ на МВР-Бургас през м. юни 2016г., приложени на л. 519-526, том І от съдебното следствие), не е посещавал заведението „**” и не е гледал записи от видеонаблюдение. Въпреки, че по случая били проведени всички възможни оперативно-издирвателни дейности, не били установени видеозаписи от охранителни камери, обхващащи района на местопроизшествието. В справката категорично е посочено, че изготвилият я служител обслужва над 5 години района, включващ местопроизшествието, многократно го е обхождал във връзка с настоящото деяние и други случаи, и се ангажира с изрично становище, че местопроизшествието е твърде отдалечено от адреса на заведението на свид. В., в парка е налице висока дървесна и храстова растителност, които възпрепятстват видимостта, и липсват охранителни камери, обхващащи местопроизшествието. На следващо място, полицейските служители  К.Д., П.П., С.Р. и И.К., пристигнали в тази последователност на местопроизшествието, не съобщават в показанията си завареният там свид. Г.В. да им е казвал, че заведението му е снабдено с работещи видеокамери и разполага с видеозапис от района на местопроизшествието по времето, когато е извършено деянието, нито свид. В. да ги е канил в заведението да прегледат тези записи. Че натоварените с разследването служители на МВР са търсели всякакви допълнителни източници на информация по случая е безспорно, и това ясно следва от показанията на свид. Г.Я., който изрично сочи, че получил от началника си разпореждане на съдейства на служителите на І РУ на МВР-Бургас в издирвателните мероприятия, което и сторил. При обследване на местопроизшествието и прилежащия район, свид. Я. и служителите от управлението установили видеокамера, монтирана зад касата на магазин „Стего”, и при преглед на записите от изминалата нощ видели, че П. и спътниците му действително са влизали в този магазин и са отразени на записа от камерата. В същата насока е докладна записка от оперативния работник К. К. (л.55, том I от досъдебното производство), където изрично е отразено, че във връзка с инцидента е обходен района на Гаров площад с цел проверка за наличие на видеокамери, обхващащи местопроизшествието.

Предвид изминалия от датата на деянието значителен период от време и липсата на гаранции, че местопроизшествието и районът около него са останали непроменени, съдебният състав е в обективна невъзможност сам да провери твърденията на свид. Г. В. за наличието на камери за видеонаблюдение, монтирани на заведението му, предвид и факта, че считано от 01.12.2016 г.  този свидетел престанал да е наемател на помещението. Независимо от това, изглежда озадачаващо и крайно нелогично в първите си показания по досъдебното производство, дадени на 27.06.2016г., т.е. около седмица след инцидента, свид. Г. В. изобщо да не спомене за наличието на въпросните видеозаписи (данни за такива записи липсват и в показанията на дошлите на местопроизшествието полицаи, които общували пряко със свидетеля, и тези, натоварени с работа по случая по-късно), както и за факта, че е уведомил за наличието на видеозаписи органите на МВР, които реално ги гледали и ползвали при установяване участниците в побоя. Още по-очевидно е това несъвпадение с оглед факта, че свид. Г. В. в нито един момент не е бил заподозрян в съпричастност към извършеното деяние, следователно не е бил застрашен от разследването, и за него е установено, че в случая е следвал съобразено със закона поведение – при откриване на пострадалия своевременно е подал сигнал на спешния телефон, изчакал е на място пристигането на полицаите, споделил е с тях каквото му е известно, и е ангажирал  брат си А.В. да дойде на местопроизшествието и да даде допълнителна информация за пострадалия и събитията, предшестващи деянието. В обсъдения контекст, наличните по делото доказателства не позволяват категоричен отговор на въпросите, имало ли е действително заведението на свид. Г. В. към инкриминираната дата монтирани видеокамери, какви са били техните технически параметри, режим на работа, разделителна способност и обхват, заснемали ли са в момента на деянието, мястото, където са били монтирани, позволявало ли е запис на случващото на местопроизшествието с качество, достатъчно за идентификация на участниците в инцидента, имало ли е устройство за запис и съхранение на кадрите от камерите и за какъв период от време се е съхранявал записа. Твърденията на свид. Г. В. за наличието на видеокамери и запис от тях, на който се вижда инцидента, както и драстично променящите се с времето негови твърдения относно съдържанието на този запис, остават изолирани и неподкрепени с други доказателства, и тук съдът визира не само показанията на полицейските служители, контактували с Г. В. във връзка с подадения от него сигнал и започналото разследване, но и показанията на брат му свид. А.В., в които не се съдържа дори намек за видеозаписи от заведението на брат му, на които да е отразен инцидентът. По изложените съображения, съдът счете показанията на свид. Г. В. от досъдебното производство, дадени на 27.06.2017г., тези от 19.12.2018г., и дадените на 09.06.2020г. пред съда в частите, където свид. Г.В. твърди наличието на работещи в момента на инцидента камери, монтирани на стопанисваното от него заведение „**”, наличието на записи от тях, съдържащи визуална информация относно деянието, за конкретното съдържание на записите, за знанието на работещите по случая полицейски служители за тези записи и проявената от тях незаинтересованост своевременно да се снабдят с тях преди автоматично им изтриване, за недостоверни, необективни и противоречащи на всички останали доказателства, поради което ги игнорира при изграждане на становището си по касаещите обвинението факти.

Втората условна група свидетели включва полицейските служители К.Д., П.П., С.Р., И.К., А.Т., З.Д. и Г.Я.. Показанията на тези свидетели пред съда са ясни, точни, незаинтересова, съответстващи на казаното от тях в досъдебното производство, логични и взаимнодопълващи се, поради което съдът ги счита за достоверни и годни да бъдат включени в доказателствената основа за установяване на фактическата обстановка. Безспорно, след подадения от свид. Г. В. сигнал, на местопроизшествието първи дошли свидетелите Д. и П., а малко след тях  свидетелите Р. и К.. Всички разпознали пострадалия като клошар, обитаващ централната градска част, разговаряли на място с подателя на сигнала Г.В. и дошлият по-късно негов брат А.В., от които узнали обстоятелствата, предхождащи инцидента, и получили информация за лицата, евентуално свързани с извършеното престъпление. Всички тези свидетели са категорични, че пострадалият им бил известен отпреди случая и го подлагали на периодични проверки, тъй като бил бездомник и клошар, но еднозначно заявяват, че той не е бил проблемен, нито агресивен, у него не са откривани оръжия, включително ножове и други забранени предмети, не е бил разследван и издирван за извършени престъпления или противообществени прояви, и видимо се отличавал с по-високо ниво в сравнение с други лица в неговото социално положение. Съдът счита за доказано, че същата вечер, в тъмната част на денонощието преди деянието свидетелите Д. и П. заварили пострадалия в градината до Старата поща и му извършили проверка, при която не открили у него оръжие и други забранени предмети. За този факт свидетелите Д. и П. съобщили още в показанията си на досъдебното производство, като потвърждават за извършената проверка и пред съда. Действително, по делото липсва протокол за полицейски обиск на пострадалия по чл.80 от ЗМВР, както и протокол за проверка на личните му вещи по чл.81 от ЗМВР, но тези свидетели никога не са твърдяли, че са съставяли такива документи. От показанията най-вече на свид. Д. пред съда се установява, че извършената на пострадалия проверка е била фактическа и неформална, като едновременно е била извършена и дистанционна справка по документа му за самоличност, и у него не е открито оръжие и други забранени вещи. Липсата на съставени протоколи по чл.80 или по чл.81 от ЗМВР в случая може да преставлява формално нарушение на задължението по чл.82 от ЗМВР за съставяне на тези документи. Такъв пропуск би имал определено значение при преценка за надлежното изпълнение на служебните задължения от страна на полицейските служители специално относно документирането на проверовъчните им действия. В контекста на настоящото производство обаче, липсата на съставен протокол не е достатъчна да компроментира показанията на свидетелите Д. и П. за факта на проверката и резултатите от нея. Това е така, защото според чл.117 от НПК със свидетелски показания могат да се установяват всички факти, които свидетелят е възприел и допринасят за разкриване на обективната истина, а по силата на чл.14 ал.2 и чл.107 ал.5 от НПК, доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат предварително определена сила, и всички събрани доказателства подлежат на внимателна проверка.

Специален коментар заслужават показанията на свидетелите А.Т., З.Д. и Г.Я., тъй като в тях, освен личните им възприятия и действия, са възпроизведени и изявления на подс. П., направени при проведените с него неформални разговори (беседи). Свид. Д. разговарял с подсъдимия в сградата на I РУ на МВР в присъствието на свид. Я., след като П. вече бил задържан, считано от 04.00 часа на 19.06.2016г. със заповед за полицейско задържане, и бил поставен под охрана. Свид. Т. също беседвал със задържания подсъдим по-късно през деня на 19.06.2016г. В тези беседи, според показанията на Т., Д. и Я., подс. П. разказал, че в градината пред ж.п. гарата възникнал скандал, при което той ударил пострадалия Г.с юмруци по главата, а след като последният паднал, го заритал с крака, откъдето са и капките кръв по краката му. В тези разговори П. заявил, че само той е нанасял удари на пострадалия, а за свидетелите Т. Д. и Г. Д. отрекъл да са участвали в побоя. Не споменал при инцидента пострадалият да го е нападнал с нож, но споделил, че след преустановяване на боя, той и спътниците му взели чантата на Г., която впоследствие изхвърлили в контейнер за отпадъци срещу магазин „Стего“. При преценка за процесуалната валидност и допустимост на тази част от показанията, съдът от една страна взе предвид, че чрез свидетелските показания на упоменатите полицейски служители на практика се възпроизвеждат обяснения на лице, задържано по реда на ЗМВР като заподозряно в извършването на престъпление, които обяснения по същество го уличават като автор на престъплението, и тези извънпроцесуални обяснения са дадени в условията на задържане и в отсъствие на адвокат. Наред с това, съдът изследва документите, отразяващи задържането на подс. П. (л.88-92, том I от досъдебното производство). В заповедта за полицейско задържане от 04.00 часа на 19.06.2016г. (л.88) като основание за задържането изрично е посочено наличието на данни П. да е нанесъл удари в областта на главата на пострадалия Г. по хулигански подбуди, с разясняване на правата по чл.72 ал.3, 4 и 5 от ЗМВР, под което подсъдимият се е подписал саморъчно. В декларацията за запознаване с правата на задържаното лице (л.91) П.с подписа си удостоверил и декларирал, че желае да ползва адвокатска защита по свой избор и за своя сметка, не желае служебна защита, и при задържането му устно е бил запознат с правата си по чл.72, 73 и 74 от ЗМВР. Сред устно разяснените на подсъдимия права във връзка с полицейското му задържане, освен правото на адвокатска защита и на съдебно оспорване на заповедта за задържане, и е правото по чл.72 ал.5 от ЗМВР да не дава обяснения, когато е задържан на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, както е в настоящия случай. При обсъдените обстоятелства съдът приема, че подс. П., бидейки задържан по данни да е извършил престъпление, и след като е бил надлежно писмено и устно запознат с всички следващи от закона права и възможности на задържаното лице, по своя воля е решил да се откаже от гарантираното му право да не дава обяснения, и споделил устно със свидетелите Т., Д. и Я. своята тогавашна версия за инцидента и собственото му участие в него. Подсъдимият сторил това по свое усмотрение в отсъствие на договорен или служебен защитник. В този аспект показанията на тримата свидетели, макар с производен характер в обсъжданата част, по мнението на съда се явяват процесуално годни и допустими за използване, тъй като съобщените от тях извънпроцесуални изявления на подсъдимия не ограничават действието на презумпцията за невинност по чл.16 от НПК, не противоречат на императивните разпоредби по чл.105 ал.2 и чл.106 от НПК, а възпроизведените с тях изявления са направени от подсъдимия в условията на полицейско задържане, но след като е бил надлежно запознат с правното си положение като задържан и правата, с които разполага в това качество. Наред с казаното, обсъжданите части от показанията на свидетелите Т., Д. и Я. не са нито единствените, нито с решаващо значение за установяване авторството и вината на подс. П.. По делото съществуват голям брой други преки и косвени доказателствени източници, от които могат да се изведат обстоятелствата от кръга, посочен в чл.102 от НПК, дори обсъжданите горе части от показанията на свидетелите Т., Д. и Я. да бъдат изключени от доказателствената маса. Най-после, при разпитите на свидетелите Т., Д. и Я. в съдебното заседание, лично присъстващият подсъдим и неговият защитник не оспориха по същество показанията им в тази им част, което мотивира съда да счита, че тези показания са обективни, непредубедени и достоверни досежно съобщените чрез тях факти.

В тази група следва да бъде включен и свид. Д. С. – експерт в БНТЛ при ОД на МВР-Бургас, изготвил фотоалбума към първия извършен оглед на местопроизшествието на 19.06.2016г. от 04.10 часа до 04.37 часа. Свид. С. сочи, че своевременно след огледа е обработил снимките и е изготвил фотоалбума към огледния протокол, но по технически причини този фотоалбум не е бил своевременно приобщен към воденото за случая досъдебно производство. Отрича да е участвал като специалист-технически помощник в следващите огледи.

Третата условна група свидетели включва Г.Г., Р.Д., Б.Ц., М.Ш., които според показанията им в определени периоди са били задържани на различни основания, и са споделяли арестни помещения с подс. П., както и свидетелите Т.Д. –приятелка на подсъдимия към датата на деянието, и Б.Д. – приятел на пострадалия Н. Г..

Съвкупната преценка на твърденията на първите четирима свидетели сочи, че пред тях подсъдимият споделял различни версии за инцидента, заради който е  задържан. Пред свид. Г.Г.П. разказал, че някакъв човек нападнал и набил негов приятел, приятелят му се оплакал на подсъдимия, и той на свой ред набил този човек, който изпаднал в кома. От прочетените на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК показания на свид. Г. от досъдебното производство (л.69, том V от досъдебното производство) става ясно, че според разказа на подсъдимия, П. пребил пострадалия с някакъв сап, и сторил това сам. Пред свид. Р.Д. подс. П. споделил, че е задържан за побой, при който набили някакъв човек, който постъпил в болница и бил в кома. Пред свид. Б.Ц. споделил, че се е сбил с някакъв човек и го е ударил, след което удареният бил в болница в резултат от сбиването. На свид. М.Ш. подсъдимият разказал, че е станало някакво недоразумение, някакъв човек нападнал П.с нож, а приятел на подсъдимия, който също присъствал на мястото, ударил нападателя и той паднал.  Съдът намира показанията на свидетелите Г., Д., Ц. и Ш. за откровени и обективни, а съдържащите се в тях данни способстват за изясняване на версиите за инцидента, поддържани от подсъдимия П., и тяхното съпоставяне с установеното от другите доказателствени източници, с оглед обективност, всестранност и пълнота на съдебното следствие.

От прочетените на основание чл.281 ал.5 вр. ал.1 т.2 от НПК показания на свид. Т.Д. от досъдебното производство, предвид твърдението й, че не помни нищо, се изясняват местонахождението и заниманията на подс. П. след инцидента, до установяването му от служители на I РУ на МВР – Бургас в спешния център на УМБАЛ Бургас АД. Твърденията й, че процесната нощ след полунощ с подсъдимия излезли да карат велосипеди в централната част на града, но тя загубила равновесие, паднала и се наранила, след което П. сигнализирал на ЕЕН 112, дошла линейка  и откарала двамата в УМБАЛ Бургас АД, където Д. била била подложена на изследвания и манипулации, а подсъдимият я чакал, напълно кореспондират с обясненията на подсъдимия, както и с факта, че изпратените да го открият полицейски служители действително го заварили да чака приятелката си в спешния център на болницата.

Свид. Б.Д. потвърждава, че познавал пострадалия Н. Г., с когото поддържали приятелски отношения и периодично се срещали в гр.Бургас по време, когато свид. Д. почивал от работата си в к.к. „Слънчев бряг“. Няколко пъти бил виждал пострадалия заедно със свид. Т.Д., но не бил наясно с отношенията им. За  пострадалия свидетелят изразява мнение, че бил скромен и не бил лошо момче, не го бил виждал да носи нож. За себе си споделя, че е известен с прозвището „Б.“, но никога не са се обръщали към него с името „О.“, не познавал лице с това име или прякор.

Свидетелите Т.Г., В.К., З.И., А.Г., С.Б. и С.С. – медицински специалисти, ангажирани с първоначалните прегледи, приемането и последващото лечение на пострадалия Н. Г., формират четвъртата условна група свидетели. Предвид дългия период от време от датата на деянието, показанията на всички изброени свидетели, дадени на досъдебното производство, бяха приобщени чрез прочитането им на основание чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК, предвид изявленията им, че не си спомнят нищо конкретно по случая. От приобщените досъдебни показания става ясно, че свидетелите Т.Г. и С.С. били в екипа, пристигнал на местопроизшествието, и заварили пострадалият с окървавено лице и дрехи, лежащ, в безсъзнание и неконтактен, със задоволително самостоятелно дишане, в много тежко състояние. На място свидетелите преценили наличието на тежка черепно-мозъчна травма, налагаща незабавното му транспортиране и настаняване в ОАИЛ на УМБАЛ Бургас АД, където по това време дежурна била свид. З.И. – лекар в отделението. Пострадалият бил поставен на командно дишане, при аспирацията били отчетени кръвенисти секрети, което медиците тълкували като указание за травма на белите дробове, или по-нагоре по бронхиалното дърво. По време на болничния престой и лечение до смъртта му на 03.07.2016г., на пострадалия били извършени множество образни изследвания на мозъка, които не открили мозъчна травма, и на белите дробове, доказващи застой, т.е. събиране на течности в дробовете, което можело да се дължи както на травма на дробовете, така и да е последица от черепно-мозъчната травма. Ангажираните с медицинските грижи за Г. спецалисти са единодушни, че травма на мозъчния ствол като установената при Г. много трудно би се забелязала при образните изследвания на мозъка, тъй като травмата е в област, плътно обградена от кости и тъкани. От показанията на тези свидетели става ясно още, че от самото му постъпване в болницата, пострадалият се намирал в коматозно състояние – 3,4 точки, т.е. в тежка кома, и за целия престой в болницата това състояние не се подобрило, при приемането му са установени хематоми по лицето и екскориации (одрасквания, забелвания) по окосмената част на главата, но е невъзможно сега да се установи точното място на тези външни увреждания, тъй като то не е посочено и в първичната медицинска документация. В образно изследване на белите му дробове от 01.07.2017г. били разчетени данни за фрактура на осмо ребро в дясно, задна линия, каквато травма обаче не била потвърдена при извършената аутопсия и в изготвените съдебномедицински експертизи. Въпреки прилаганото непрекъснато медикаментозно лечение и апаратна вентилация, състоянието на пострадалият не се подобрило и той починал на 03.07.2016г., без да излезе от кома. Взети в цялост, надлежно приобщените досъдебни показания на тази група свидетели и разясненията им в съдебното заседание съдът кредитира като обективни, логични, взаимнодопълващи се и непротиворечиви, а от гледна точка на съдържание – като безспорно важни и необходими за изясняване състоянието на пострадалия след нанесения побой до смъртта му.

В последната група свидетели попадат гражданските ищци и частни обвинители С.Й. и К.Г. – съответно сестра и майка на пострадалия Н. Г.. Те не са възприели деянието и обстоятелствата, при които е било извършено, и несъмнено са заинтересовани от изхода на делото с оглед близостта им с убития. Съдът преценява показанията им са искрени, непосредствени и непредубедени, доколкото съдържат информация за трудовото минало, добрия характер и близките семейни и родствени връзки на пострадалия със сестра му и майка му, полаганите от него грижи с личен труд и финансови средства в домакинството на родителите си, грижите за децата на сестра му, докато тя е на смяна. От показанията на тези свидетели явства, че пострадалият Г. по характер бил кротък, работлив, не бил агресивен и не злоупотребявал с алкохол, като от време на време пиел само бира. След смъртта му голяма дъщеря на сестра му понесла тежко загубата и трябвало да се лекува, тъй като била диагностицирана с шизофрения, а майка му заболяла от хипертония и диабет тип 2, лекувала се в болница, изпаднала във финансов недоимък и се принудила да започне работа, въпреки множеството си тежки заболявания.

Съдът подходи с повишено внимание към обясненията на подс.П.П., предвид двойнствената им природа  - като възможен източник на фактически данни,  и като средство за осъществяване на личната му защита и изграждане на отбранителни версии. Констатира се, че дадените от подсъдимия обяснения в съдебното следствие на 04.03.2020г. и на 17.07.2020г. съвпадат с кредитираните показания на очевидците, на другите свидетели, писмените доказателства и доказателствени средства и експертните заключения по твърде малко фактически въпроси, касаещи обвинението, в следните насоки – оплакването на свид. Т. Д. от пострадалия Г. като повод подсъдимият и свидетелите Т. Д. и Г. Д. да отидат да го търсят в района на Старата поща; че след като го открили там в компанията на свид. А.В., който носел женска перука и си тръгнал, те тримата и пострадалият се придвижили до градината до ж.п. гарата, където Г. и свид. Т. Д. се скарали; че вследствие физически действия на подс. П. пострадалият Г. загубил равновесие и се подпрял на земята с едната си ръка; че при последвалите удари от лицето на пострадалия започнало силно кръвотечение; че след инцидента свид. Т.Д. изхвърлил чантата на жертвата с намиращите се в нея вещи в контейнер за отпадъци срещу магазин „Стего“;  че след деянието подсъдимият и приятелката му Т.Д. карали велосипеди, при което тя паднала и се наранила, а подсъдимият повикал „Бърза помощ“ и придружил Д. в спешния център на УМБАЛ Бургас АД, където го открили полицейски служители и го откарали в I РУ на МВР-Бургас и там бил задържан; че докато бил задържан в управлението, разговарял със свид. З.Д. и колегата му свид. Я., които били цивилни, впоследствие се срещнал и със свид. А.Т.; че по време на задържането си в I РУ на МВР-Бургас неколкократно разговарял от собствения си мобилен телефон със свид. Г.Д., на когото споделил, че е задържан и му казал да дойде в полицията; че при задържането си от полицейските служители в спешния център имал кръв по краката си, и че действително е участвал в очна ставка със свид. Т.Д., проведена от разследващия полицай Р. П.. По отношение на изброените обстоятелства, обясненията на подсъдимия съответстват на свидетелските показания, подробно анализирани по-горе в изложението, на изготвените писмени доказателствени средства – протоколи от огледи на местопроизшествие, на веществени доказателства и за проведена очна ставка, на веществените доказателства – иззетите проби от червена течност от местопроизшествието, иззети проби от кафявочервени петна по сандалите и краката на подсъдимия, сака и намиращите се в него вещи на пострадалия, и кореспондират със заключенията от ДНК експертизите и съдебномедицинските експертизи, установяващи уврежданията по тялото на пострадалия и причината за смъртта му. В тази част, съдът счита обясненията на подсъдимия за достоверни и ги кредитира при установяване на релевантните за обвинението факти.

Предвид констатираните противоречия между обясненията му пред съда от 04.03.2020г. и обясненията, дадени от П. на 03.10.2016г. в качеството на обвиняем в досъдебното производство в присъствието на защитник, със съгласието на всички страни (л.96-104, том II от досъдебното производство) бяха прочетени и приобщени досъдебните му обяснения. В тях подс. П. твърдял, че в градината пред ж.п. гарата пострадалият Г. посегнал с нож към него, П. спрял ръката му преди да го достигне, и с лявата си ръка нанесъл шамар в лицето на Г., от което пострадалият залитнал наляво и се подпрял на лявата си ръка. След това свид. Т. Д. ритнал пострадалия два пъти в корема, пострадалият паднал и си ударил главата на земята, от главата му започнало да тече много кръв, но по лицето му нямало кръв. Изтичащата от пострадалия кръв се разляла по краката на подсъдимия, който стъпил в нея, и с крак подпрял отгоре главата на пострадалия, който се опитвал да стигне до ножа. След като пострадалият Г. посегнал към чантата си, подсъдимият се уплашил, че ще извади нещо и тичешком се отдалечил на няколко метра, откъдето видял, че свид. Т.Д. ритал пострадалия в лицето, след което от устата и носа на Г. започнало силно и обилно кръвотечение. Свид. Д. още веднъж ритнал пострадалия в лицето, след което заедно с подсъдимия се отдалечили от местопроизшествието, като взели чантата и ножа на пострадалия. След прочитане на тези показания подс. П. заяви, че отразеното в показанията му от досъдебното производство не е вярно, а е вярно казаното пред съда. В обясненията си пред съда от 17.07.2020г. подсъдимият отрича да е удрял пострадалия Г. и възпроизвежда отново тезата, че той само се е предпазил от ножа на пострадалия и го е бутнал, а свид. Т.Д. е нанесъл множеството удари с юмруци и ритници на пострадалия, след като той загубил равновесие, и в резултат от ударите на Д. от лицето на жертвата започнало да тече много кръв.

Що се отнася до повечето съществени фактически обстоятелства, пряко свързани с хронологията и механизма на осъществяване на престъплението, и по-конкретно – имал ли е нож пострадалият Г. и посегнал ли е с него по посока на подсъдимия; кое от присъстващите лица, и как е започнало нанасянето на удари на пострадалия в градината пред ж.п. гарата; паднал ли е пострадалият вследствие нанесените му удари от собствен ръст или по-ниска позиция на тялото по начин, че да удари силно главата си в земята; кое лице е нанасяло удари на пострадалия, след като вече се е намирал на земята, колко и какви удари (с ръка, с крак, с предмет) са били били нанесени, и в коя част на тялото на пострадалия са били насочени, и колко  време е продължил побоят, обясненията на подсъдимия остават изолирани и се оборват от кредитираните показания на очевидците Т. Д., Г.Д., С. Г. (М.), свидетелите А.В., Г.В., З. Д., Г. Я., А. Т., от иззетите като веществени доказателства следи от кръв от краката и сандалите на подсъдимия и получените при ДНК изследването им резултати, от резултатите от ДНК изследването на маратонките на свид. Т.Д. и на иззетата от местопроизшествието метална тръба с пластмасова дръжка, от заключенията на техническите, съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните и психологически експертизи. Съвкупният анализ на всички гласни, писмени и веществени доказателствени източници и експертните заключения, и съпоставката им с дадените от подсъдимия пред съда обяснения категорично налага извод, че твърденията на подсъдимия по основните въпроси, касаещи механизма на осъществяване на престъплението и неговото авторство, са фактически неверни, необосновани, житейски нелогични и целят единствено неговото оневиняване. Поради това, съдът интерпретира обясненията на подсъдимия в тази част като проявление на гарантираното му от закона право на защита чрез даване на обяснения и изграждане на самооправдателна, и в същото време уличаваща свид. Т.Д. като автор на деянието, версия, но не и като източник на достоверни факти от значение за разкриване на обективната истина.

 

II. Писмени доказателства и доказателствени средства

Приобщените по делото писмени доказателствени средства - протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбумите към тях, за огледи на веществени доказателства и фотоалбумите към тях, за доброволно предаване, за вземане на образци за сравнително изследване, за освидетелстване и фотоалбум към него са изготвени от компетентни органи, при спазване императивните изисквания на чл.125-132 от НПК за форма и реквизити, поради което съдът ги приема за процесуално годни да установят извършените процесуално-следствени действия и събраните чрез тях доказателства, съгласно установеното в чл.131 от НПК. Особен коментар изискват протоколът за доброволно предаване от 19.06.2016г., с който свид. Т.Д. предал на полицейски служител-младши експерт, носените от него чифт маратонки (л. 54, том I от досъдебното производство), и протоколът за оглед на тези маратонки като веществени доказателства от 29.03.2017г. (л.37-40, том VI от досъдебното производство), тъй като пред съда подсъдимият упорито твърди, че докато бил задържан в I РУ на МВР-Бургас на 19.06.2016г., видял в управлението да водят свид. Т.Д., който имал кръв по маратонките си и по долната част на краката си, а полицейските служители предприели действия да скрият свид. Д., да изчистят следите от кръв от облеклото и обувките му, и така да го предпазят от отговорност за деянието.  Свид. Т. Д. е задържан от полицейски служители със заповед за полицейско задържане на основание чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР в 12.50 часа на 19.06.2016г. в района на магазин „Стего” и отведен за разпит във връзка със случая. Съгласно протокола от първия му разпит, свид.Т.Д. е дал показания за времето от 14.35 до 15.10 часа на 19.06.2019 г., с протокол от същата дата предал доброволно чифт маратонки от кожа, бели на цвят, с надпис „Мania“ и отстрани „95“, с които бил обут по време на извършване на инкриминираното деяние и при задържането му, и в 17.10 часа на същата дата бил приет в помещението за задържане на ОД на МВР-Бургас, разположено в сградата на V РУ-Бургас. В протокола за оглед на предадените от свид.Д. маратонки, извършен на 29.03.2017г. и онагледен с цветни фотоснимки, изрично е констатирано, че маратонките  на свидетеля са употребявани, кожената им част отпред е напукана, и са замърсени и прашни, но без видими петна или зацапвания от течности както по горната и страничните части, така и по долната (контактната) повърхност на подметките. Извършеното на същите обувки изследване (ДНК експертиза № 17/ДНК-72 от 07.04.2017г. - т.V, л.75-76 от досъдебното производство), не е установило наличие на биологични следи и не е визуализирало ДНК-профил. Изложеното ясно сочи, че твърденията на подсъдимия за наличието на кръв по маратонките на свид. Д. при задържането и довеждането на същия в управлението са фактически неверни. Свидетелят е предал маратонките си в състоянието, в което са се намирали при задържането му, и констатациите от огледа, че те са напукани, замърсени и прашни, изключва възможността да са били изцапани с кръв при довеждане на свидетеля в управлението, и това да е останало незабелязано както от полицейските служители, така и от вещото лице, извършило тяхното изследване за биологични следи, както и след задържане на свидетеля маратонките да са били почистени до степен, че следи от кръв да не бъдат изобщо открити по тях.

Подсъдимият систематично излага възражения и относно проведената между него и свид. Т.Д. очна ставка на 30.03.2017г. (л.19-29, том VI от досъдебното производство), като твърди, че тя е била фалшифицирана от разследващия полицай Р. П.. Прегледът на протокола, отразяващ това следствено действие, разкрива пълно съответствие с изискванията на чл.129-130 от НПК, действието е извършено от компетентен орган на досъдебното производство в писмена форма, съдържа данни за делото, за самоличността на участниците и тяхното процесуално качество, пълно възпроизвеждане на правата на свидетеля и обвиняемия, поставените на участниците конкретни въпроси и хронологичен запис на техните отговори, липсват нарушаване целостта на листите, поправки и зачертавания, свидетелят и обвиняемият са положили подписи в свободните полета над и под текста на всяка страница от протокола, както и в неговия край като доказателство, че са запознати с неговото съдържание и нямат възражения. На очната ставка действително не е присъствал адв. Бл. Потеров от АК-Бургас, упълномощен защитник на обв. П., който обаче е бил редовно призован. От протокола на л. 18 от същия том явства, че в телефонен разговор с разследващия полицай преди очната ставка защитникът изразил становище, че не е нужно да присъства на очната ставка и тя може да бъде проведена в негово отсъствие. Обв. П. също потвърждава, че е знаел, че адвокатът му няма на присъства, но изразил съгласие и участвал в съпоставянето без защитника си, макар да е могъл да откаже, или да не подпише протокола при несъгласие със съдържанието му, както и да впише съответните възражения. Изрично следва да се отбележи, че при това следствено действие, по отношение на обв. П. не е била налице нито една от предвидените в чл.94 ал.1 от НПК хипотези на задължителна адвокатска защита. Към 30.03.2017г. на П. е било предявено обвинение по чл.124 ал.3 вр. чл.128 ал.2 вр. чл.29 ал.1 „а” и б. „б” от  НК, което се наказва с „Лишаване от свобода“ от 5 до 15 години (т.е. извън случаите по чл.94 ал.1 т.3 от НПК), и в този момент спрямо обвиняемият е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“ (т.е. извън случаите по чл.94 ал.1 т.6 от НПК). Предвид изложеното, оспорваната от подсъдимия очна ставка от гледна точка на нейното документиране изцяло отговаря на процесуалните изисквания, и липсва дори индиция изявленията на съпоставените лица, или части от тях, да са били подменени с други изявления в различен смисъл. Информационната и доказателствената стойност специално на отразените при очната ставка твърдения на свид. Т. Д. вече бе оценена от съда при анализа на показанията на този свидетел.

Самостоятелно изброените на л.20 от настоящото изложение писмени доказателства представляват изключително официални документи, съставени от надлежни съобразно съдържанието им органи, които са годни да установят материализираните в тях факти и изявления.

От справката за съдимост на подс. П.П. се установява, че преди настоящото деяние спрямо него са налице две влезли в сила осъждания за извършени престъпления, за които към инкриминираната дата не е бил реабилитиран, а именно:

1.Със споразумение от 04.02.2009г. по НОХД № 6/ 2009г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от същата дата, за извършено в периода 25.06.2008 – 06.07.2008г. престъпление по чл. 194 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК, на подс. П. е наложено наказание „Пробация“ за срок от 6 месеца.

С Определение по ЧНД № 119/2009г. по описа на Окръжен съд-Бургас, в сила от 17.06.2009г., неизтърпеният остатък от  наказанието „Пробация“ е бил заменен с 2 месеца „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е било отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от 3 години.

2. С присъда № 533 от 19.12.2011г. по НОХД № 1001/ 2011г. по описа на Окръжен съд-Бургас, изменена с Решение № 106 от 22.06.2012г. по ВНОХД № 118/ 2012г. по описа на Апелативен съд-Бургас и с Решение 561 от 21.01.2013г. по н.д. №1427/ 2012г. по описа на ВКС, в сила от 21.01.2013г., за извършено на 05.02.2011г. престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК, на подс. П. е наложено ефективно наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, като на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение  и наложеното му по ЧНД № 119/2009г. по описа на Окръжен съд-Бургас наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 месеца.

Наказанието е изтърпяно на 13.03.2014г.

 

III. Веществени доказателства

Веществени доказателства, открити и иззети при огледите на местопроизшествието,  при освидетелстването на подс. П., и тези, предадени от подсъдимия и свидетелите Т.Д. и А.В.с протоколи за доброволно предаване, както и оптичния носител с информация, представляваща разговор с оператора на ЕЕН 112, са надлежно събрани, описани и приобщени към доказателствената съвкупност чрез съответните действия по разследването, поради което са годни да бъдат ползвани при изграждане на фактическата обстановка. В съдебното производство на страните по реда на чл.284 от НПК бяха предявени единствено веществените доказателства, представляващи оптични дискове, първият от които съдържа запис на разговор на свид. Г. В.с оператора на ЕЕН 112, а вторият, предоставен от свид. А. В., съдържа снимка на местопроизшествието, където е открито тялото на пострадалия Г., по чието съдържание страните не изразиха възражения. Страните не пожелаха предявяване на останалите веществени доказателства.

 

IV.Експертизи

Наличните в досъдебното производство съдебнотехнически, съдебномедицински, съдебнопсихиатрични и психологически експертизи, и съдебнобиологически експертизи по метода на ДНК-профилирането са изготвени от вещи лица, притежаващи необходимите образование, квалификация, професионален опит и научни знания, за да отговорят точно, изчерпателно и компетентно на поставените им задачи.

По заключенията на техническите експертизи на оптичен диск, съдържащ аудиозапис на разговор на свид. Г. В.с оператор на ЕЕН 112, и в интернет пространството за издирване на профили в социалната мрежа Фейсбук и комуникации между тях, страните нямат възражения и въпроси, поради което съдът ги възприема и ползва изцяло.

Аналогично, заключенията по изготвените общо 4 съдебнобиологически експертизи по метода на ДНК-профилирането (№ 16/ДНК-93 от 17.10.2016г., № 17/ДНК-73 от 10.04.2017г., № 17/ДНК-72 от 07.04.2017г. и № 17/ДНК-220-16 от 10.05.2017г.) са ясни, точни, изчерпателни и компетентни, и по тях страните нямат възражения. На тяхната основа съдът приема за безспорно доказано, че следите по сандалите (отдолу на контактната част на подметките и по горната кожена част), и по краката на подс. П. съдържат кръв от пострадалия Н. Г., каквато е била открита и иззета при първия оглед на местопроизшествието. По маратонките на свид. Т.Д. липсват следи с биологичен произход и не се извлича ДНК-профил, по вещественото доказателство - метална тръба с пластмасова дръжка в единия край, липсват биологични следи от пострадалия и от подсъдимия, от пробата от пластмасовата част е изолиран частичен ДНК профил на лице от мъжки пол, който не съвпада с профилите на П. и Г., нито със записите в Националната ДНК база данни.

След анализ на извършените в досъдебното производство единична и две тройни съдебномедицински експертизи, поотделно и в съвкупност с гласните, писмените и веществените доказателства, съдът ги намери за ясни, пълни, компетентни, научно обосновани и обективни, като при съпоставката им с другите доказателствени източници не възникват съмнения за тяхната правилност, със следните резерви:

По отношение на единичната съдебномедицинска експертиза на труп, извършена вещото лице Милева в деня след смъртта, съдът не възприема и не кредитира единствено посочения в заключението механизъм на получаване на първичната стволова контузия като причина за смъртта - в резултат от падане на пострадалия по гръб, след нанасяне на удар в лицето. Тази експертиза е изготвена в самото начало на разследването, при ограничен обем доказателства, което по мнението на съда е и причината за възприетия от вещото лице механизъм на причиняване на травмата. Извършените по-късно две тройни експертизи са разполагали със значително по-голям обем от доказателствени материали, включително заключенията на ДНК-експертизите и подробни свидетелски показания, поради което съвсем  аргументирано, фактически и научно обосновано са достигнали до други изводи за начина на причиняване на увреждането. Достатъчно е тук да се посочи, че подсъдимият и останалите свидетели – очевидци на деянието изрично сочат, че дори след загубата на равновесие и падането на земята на пострадалия, той се подпрял на едната си ръка и продължавал да е способен да извършва движения, което би било невъзможно, ако при самото падане бе ударил главата си по начин да получи контузията на мозъчния ствол, довела по-късно до смъртта му. В останалата си част, обаче, първата експертиза представлява единствен, и поради това незаменим източник на фактически анамнестични данни относно състояние на тялото и вътрешните органи на пострадалия Н. Г., добити при неговата аутопсия, които констатации без съмнение са възприети и ползвани и от колегиалните експертизи. Съдът напълно възприема и стореното от вещото лице измерване дължината на трупа – 184 см, с оглед обсъжданите по-горе различни твърдения на свидетели за това, колко е бил висок пострадалият Г..

В заключението на тройната съдебномедицинска експертиза по писмени данни, изготвена от вещите лица Д., К. и Г. от Медицински университет - Варна, подробно се обсъжда състоянието на починалия, като се констатират травматични увреждания по главата, лицето, гръдния кош и корема на жертвата, които са следствие от удари в тези области. Касае се за синини и екскориации (охлузвания) по скалпа с неустановени локации, съпроводени със значително кървене предвид откритата на местопроизшествието кръв, наличие на кървави пенести материи в дихателните пътища, аспирирани по време и след интубацията. Вероятните източници на това кървене са носни или ушни проходи, рани по лигавицата на устната кухина, контузия на белодробната тъкан. Установено е счупване на VIII ребро вдясно, при което въздействие е изказано предположение за увреда на белия дроб. Черепно-мозъчната травма е изразена с клиничните белези на тежка кома и неефективна дихателна функция, изискваща принудителна белодробна вентилация. Всички описани увреждания са следствие от механична увреда, и не са от болестен произход. Приема се, че върху главата на пострадалия е въздействано в най-малко две области - тилно и дясно слепоочно, при множество насочени в тези части удари, някои от които нанесени с крак след започнало кървене, предвид установените при огледа на местопроизшествието пръски кръв в една посока, и зацапванията по сандалите на подс. П.. Пострадалият е възприемал и съзнавал случващото се, както и е изпитвал чувство на болка до момента на изпадане в състояние на мозъчна кома, каквато е установена от пристигналия на местопроизшествието медицински екип. От заключението на тази експертиза съдът не кредитира изводите за счупване на VIII ребро вдясно от задната страна, и за контузионен (натъртен) бял дроб, тъй като за такива увреждания липсват категорични доказателства от образни изследвания, а и не са били установени при аутопсията на трупа, поради което посочените изводи са недостатъчно аргументирани. В останалата част, експертното заключение е научно обосновано, изчерателно и убедително, като спомага за изясняване на обективната истина.

Съгласно тройната съдебномедицинска експертиза на вещите лица Л., К. и Д. от Медицински университет – Плевен,  тези експерти също напълно приемат установената при предните експертизи причина за смъртта – тежка стволова контузия, която разглеждат едновременно като първична, и като дифузна, предвид дифузните увреждания на мозъка, получена по механизма на ротационно ускорение на главата и мозъка. Посочени са усложненията от тази основна травма, изразени в сърдечно - съдова и дихателна недостатъчност. Отричат наличието на контузионен бял дроб и счупване на VIII ребро вдясно, поради липса на категорични доказателства от изследвания и при аутопсията. Констатират, че хематомите по лицето и охлузванията по скалпа на пострадалия следва да са били повърхностни, тъй като следи от тях не са установени при аутопсията, а охлузванията са с неустановено положение. Хематомите са били получени от удари с или върху твърд предмет, с ръка и/или крак, като се изключва техен източник да са предмети с изразени ръбове, ъгли, издължени и тесни, както и относително широка, плоска, неподатлива повърхност. Единственият доказан източник на кървене при пострадалия е спукване на носни капиляри в резултат от натъртване (разбиване) на носа на пострадалия, и този източник на кървене обяснява възприетите кръвенисти секрети при поставяне на пострадалия на комндно дишане. С оглед характера на травмата, насоката на пръските кръв на местопроизшествието и зацапванията с кръв по сандалите на подсъдимия, тези вещи лица категорично отричат възприетия от единичната експертиза механизъм за получаване на черепно-мозъчната травма - падане и удар на главата върху повърхността на стоене от собствен ръст, както и падане назад от друга, по-ниска поза. Приемат, че механизмът на деянието включва стабилна позиция на тялото на пострадалия след падането му на земята, която не позволява преместване по посока на удара, и нанесен директен удар с крак в дясната странична част на главата му, при вече налично кръвотечение и лежащо положение на пострадалия. Доколкото външните увреждания са локализирани в областта на главата, изразяват становище, че някой от последните нанесени на пострадалия удари е причинил черепно-мозъчната травма, довела до смъртта му, а до изпадането му в безсъзнателно състояние, той е осъзнавал свойството и значението на действията спрямо него, и е изпитвал болки и страдания. Черепно-мозъчната травма (стволова контузия) е посочена сред най-тежките известни черепно-мозъчни травми, почти винаги водещи до летален изход, като за получаването й е нужно нанасяне на силни удари, за каквито свидетелстват външните увреждания по главата на пострадалия. По медико-биологични характеристики тази травма представлява постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Съдът възприема изцяло като компетентно, ясно, недвусмислено, пълно, научно обосновано и правилно заключението на тази последна експертиза и дадените допълнителни разяснения от вещите лица в съдебното заседание, поради което я поставя в основата на изградената фактическа обстановка, наред с другите кредитирани доказателствени източници.

 В досъдебното производство са били извършени комплексна психиатрично-психологическа експертиза на подс. П.П. от вещите лица С., Б. и Н.-Б., и повторна комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза от вещите лица Ш. и В., чиито заключения  съдът също намира за изготвени от компетентни експерти, при използване на относимия към поставените задачи научно-методологически инструментариум. По мнението на съда, и двете заключения съдържат точни, конкретни и пълни отговори на поставените им въпроси, и не възниква съмнение за тяхната правилност. За разлика от прокурора, който дава вяра само на повторната експертиза, съдът кредитира и двете заключения, тъй като в огромната си част – при изводите относно вменяемостта на подсъдимия при извършване на деянието и понастоящем, способността му да възприема и запаметява факти и обстоятелства от значение за делото и да дава за тях достоверни показания, да участва лично в наказателното производство и ако бъде признат за виновен, да изтърпява наложеното му наказание, за липсата на данни при извършване на деянието подсъдимият да се е намирал в състояние на уплаха, смущение или силно раздразнение, предизвикано от пострадалия с насилие, тежка обида или друго противоправно действие, от което е могло да настъпят тежки последици за него или ближните му, и не е бил в състояние на физиологичен афект, за присъщите на личностната и характерова структура на подсъдимия болезнена чувствителност и обидчивост, нисък праг на усещанията, неспособност винаги да контролира социално неприемливите си импулси на агресия и враждебност, свърхчувствителност към отхвърляне и враждебност при критики към него, както и относно липсата на чувство за вина с оглед извършеното, заключенията на експертизите изцяло съвпадат. Съдът се съгласява, че изследването при втората експертиза е по-задълбочено и прецизно, с оглед на което тя допълва и надгражда заключението на първата експертиза с констатациите за налично у подсъдимия личностово разстройство от диссоциален тип (F 60.2 по Международната класификация на болестите-МКБ, 10-та ревизия), с описание на характерните за него особености на поведението, ценностите и комуникацията – липса на чувство на вина, грях или неприетост на поведението, импулсивност, нисък фрустрационен праг, враждебност и гняв, усещане за физическо превъзходство, липса на критичност и лична отговорност, манифестна безкритичност към последиците от действията си, склонност към екстрапунитивно разрешаване на фрустриращи ситуации и себеоневиняване, отправяне на обиди, заплахи, отмъстителност, заядливост, дързост и себеувереност. Посочено е, че отношението на подсъдимия към извършеното е обяснително и себеоправдателно. Наличието при подс. П. на споменатото личностно разстройство обаче не представлява разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК, и не поставя под съмнение неговата вменяемост. Личностовите характеристики, установени при проведеното изследване на П. по повторната експертиза, според съда не изключват установеното при първата експертиза – че като личност той бил неуверен в себе си, стеснителен, болезнено чувствителен и обидчив, което, наред с израстването му в конфликтна семейна среда с последващ развод на родителите, е възможна причина подсъдимият с течение на времето да е възприел констатирания от експертите антисоциален, безкритичен, безотговорен, агресивен и себеоправдателен стил на поведение. Предвид изложеното, настоящият съд намира заключенията и на двете психиатрични и психологични експертизи за компетентни, конкретни, подробни, научно обосновани и способстващи за постигане отговорите на всички въпроси, касаещи вменяемостта, вината и отношението на подсъдимия към деянието и неговите последици.

 Всички изброени по-горе доказателства и доказателствени средства бяха оценени като относими към предмета на делото, надлежно събрани, изготвени и приобщени към доказателствената маса по предвидения в НПК ред. Те бяха анализирани от съда поотделно и в тяхната съвкупност, и кредитирани в конкретно посочените съвпадащи части като безпротиворечиви, логични, незаинтересова, обективни и достатъчни по обем и съдържание да послужат като надеждна основа при извеждане на представената по-горе фактическа обстановка.

Не могат да бъдат споделени оплакванията на защитника на подсъдимия, че разследването било водено тенденциозно в ущърб на подс. П., и било насочено да установи, че именно той е единственият автор на обсъжданото престъпление. Според защитата, причините за този начин на провеждане на разследването се свеждали до факта, че П. е известен на органите на МВР и им създавал проблеми с поведението си, поради което именно разследващите не прегледали камерите в заведението на свид. Г. В., събирали доказателства само срещу подсъдимия и съзнателно прикривали участието на свидетелите Т. Д. и Г. Д. в престъплението. Обстойният преглед на съдържанието на досъдебното производство категорично опровергава тези защитни съображения. От момента на задържането на П. по реда на ЗМВР, и в течение на цялото досъдебно производство, на подсъдимият своевременно са били разяснени всички установени в закона права и възможности, и му е била предоставена неограничена възможност да се ползва от тях. Преобладаваща част от доказателствените искания, изхождащи от обвиняемия или неговият защитник, включитнелно за допълнителни разпити на свидетели и очни ставки с тях, са били удовлетворени от наблюдаващите производството прокурори. Действително, в хода на разследването съсът констатира наличието на конкретни слабости  - примерно липсата на определени ориентири и съответни измервания в два протокола за оглед на местопроизшествието; неизползване възможността за закрепване показанията на свидетелите със съществено значение за предмета на разследване пред съдия по реда на чл.223 от НПК; липсата на съпоставяне на частичния ДНК-профил, извлечен от металната тръба с пластмасова дръжка, иззета като веществено доказателство от местопроизшествието, с профилите на свидетелите Т. Д. и Г. Д., и редица други, като изброяването няма претенции за изчерпателност. Въпреки допуснатите опущения, обаче, правата и законните интереси на подс. П. в досъдебното производство са били напълно гарантирани, реализирани са били на практика в пълна степен, и не са били нарушени или сериозно ограничени по смисъла на чл.249 ал.4 т.1 от НПК, и на ТР № 2/ 2002 г. на ОСНК, ВКС. Съгласно разпоредбата на чл.46 ал.2 т.1 и чл.196 от НПК, предметът, насоката, стратегията и тактиката на разследването, последователността на процесуалните и следствени действия, оценката на работните хипотези и събраните на съответния етап доказателства, вземането на решение дали, кое лице и за какво престъпление да бъде обвинено, и последващото повдигане и поддържане на обвинение пред съда, е изцяло в компетенциите на наблюдаващия досъдебното производство прокурор, и при тяхното осъществяване по разглежданото дело съдът не съзира сериозни грешки или непълноти, нито тенденциозност във вреда на подс. П.П..

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ

С оглед резултатите от доказателствения анализ и като съобрази закона, съдът изгради вътрешно убеждение, че с инкриминиранато деяние подс. П. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ и трето, т.11 предл. първо  и т.12 предл. първо , вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ от НК. При преценка за наличието и съответствието на деянието с обективните и субективните признаци на посоченото престъпление, съдът взе предвид приложимите разпоредби на Наказателния кодекс и тълкувателните насоки относно умишлените убийства, дадени с Постановление № 2 от 16.12.1957г. на Пленума на ВС, изменено и допълнено с Тълкувателно постановление № 7 от 06.07.1987г. на Пленума на ВС, запазили актуалност и приложение и понастоящем.

Основният състав на убийството по чл.115 от НК изисква деецът умишлено да умъртви друг човешки индивид, който до този момент е бил жив. Няма съмнение, че до нанасянето на побоя в интервала 00.00  - 02.00 часа на 19.06.2016г., пострадалият Н. Г. е бил жив, което следва от показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия. След нанесения му от подс. П. побой, пострадалият изпаднал в дълбока кома, и макар да продължавал да бъде биологически жив, не бил способен на съзнателна мозъчна и психична дейност и физическа активност, като за поддържане на жизнените му функции бил поставен на командно дишане и подложен на медикаментозно лечение до смъртта му в 06.41 часа на 03.07.2017г. Смъртта на Г. е обективен факт, отразен в издадената от лечебното заведение епикриза, издадения акт за смърт и съдебномедицинската експертиза на труп. Според обсъдените съдебномедицински експертизи, причината за смъртта е получената от пострадалия черепно-мозъчна травма (контузия на мозъчния ствол), довела до дихателна и сърдечно - съдова недостатъчност, и в крайна сметка до смъртта му. Посочената контузия не е с болестен произход, а е резултат от механична увреда. Механизмът на причиняване на травмата включва нанасяне на директен удар с крак в дясната странична част на главата на жертвата, при налично, причинено с предходни удари, кръвотечение от носа на Г., и при лежащо положение на пострадалия, при което стабилната позиция на тялото му не позволява преместване по посока на удара. Преди причиняване на конкретната травма, довела до смъртта, на пострадалия са били нанесени множество други тежки удари с юмруци преди падането му на земята, и с ритници след падането му, концентрирани преимуществено в областта на главата и лицето, по-конкретно в дясната странична част на лицето, за което свидетелстват обилното кръвотечение от счупения му нос и хематомите по лицето. Предвид концентрацията на ударите в областта на главата и вече започналото кръвотечение, някой от последните нанесени на пострадалия удари с крак е довел до стволовата контузия, която е първична, и едновременно с това дифузна с оглед вида на мозъчното увреждане. Доколкото причинената мозъчна травма е сред най-тежките от този вид, обичайно водещи до летален изход, смъртта на пострадалия се явява неизбежна и логична последица от това нараняване независимо от предприетите медицински грижи и лечение. Въз основа на изложеното съдът заключи, че с причиняване на мозъчната травма, пострадалият Г. е изпаднал в състояние на тежка кома, с което е поставено началото на причинно-следствен процес, включващ появата на мозъчен отток, дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, довел логично и неизбежно до физическата му смърт на 03.07.2016г. Следователно, от обективна страна подс. П.П. е умъртвил подстрадалия Н. Г., като  при нанесения на жертвата тежък побой му причинил черепно-мозъчна травма.

Автор на деянието е подс. П.П.. Този несъмнен извод следва от подробно анализираните по-горе гласни, писмени и веществени доказазателства, както и от заключенията на ДНК-експертизите, съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните и психологични експертизи, възприети от съда. По делото са налице както преки доказателства – показанията на очевидците Т. Д., Г. Д. и С. Г. (М.) в кредитираните части, така и значителен обем косвени доказателства – показанията на свидетелите А.В. и Г.В. в кредитираните части, на свидетелите А.Т., З. Д., Г. Я., И. К., К. Д., П. П., С. С., заключенията на ДНК-експертизите  № 16/ДНК-93 от 17.10.2016г., № 17/ДНК-73 от 10.04.2017г. и № 17/ДНК-72 от 07.04.2017г., трите по описа на БНТЛ при ОД на МВР-Бургас, установяващи по сандалите и краката на подсъдимия кръв, произхождаща от пострадалия Г., и липсата въобще на биологични следи, включително от кръв, по маратонките на свид. Т. Д., и заключенията на съдебномедицинските и съдебнопсихиатричните и психологични експертизи. Обемът и съдържанието на доказателствените източници, от които се установява авторството на подсъдимия, съдът оценява като достатъчни да отговорят на доказателствения стандарт по чл.303 ал.2 от НПК за безспорна доказаност на обвинението.

Възраженията на подсъдимия  и неговия защитник против обвинението, както и домогванията им да докажат, че автор на престъплението е не П., а свид. Т.Д., са лишени от доказателствена и правна основа, и се опровергават от обсъдените и ценени доказателства. Съдът се съгласява с твърдението на защитника на П. в защитната му реч, че ако свидетелите Т. Д. и Г. Д. бяха заявили, че нищо не си спомнят, или въобще бяха отказали да свидетелстват, за органите на досъдебното производство би било значително по-трудно да установят автора на престъплението и да го привлекат към съответната отговорност. Случаят обаче не е такъв. Предвид обстойното им обсъждане, тук не е необходимо да се възпроизвежда съдържанието на доказателствените източници, но следва отново да се отбележи, че единствено по подсъдимия са открити следи от кръвта на жертвата, и тези следи, отнесени към установените на местопроизшествието пръски кръв от пострадалия, насочени в една посока извън границите на петното кръв, изключват твърдението на П., че не бил удрял и само бил подпрял с крак главата на Г., както и твърденията на подсъдимия и свид. Г.Д., че свид. Т.Д. причинил смъртоносната контузия, като скачал с крака върху главата на жертвата. Скачането с крака върху главата на лежащия на земята Г. изисква въздействие отгоре-надолу, а при такова въздействие пръски кръв неминуемо биха попаднали върху обувките и краката на скачащия, както и в целия периметър около главата на жертвата. В случая по маратонките на свид. Т. Д., включително по подметките, липсват въобще биологични следи, макар да са били предадени  на органите на МВР мръсни и прашасали, а откритите на местопроизшествието пръски кръв са ориентирани само в една посока. Дори ако се приеме за вярна тезата, че свид. Т. Д. действително е ритнал веднъж или няколко пъти пострадалия Г. в тялото (корема) след неговото падане на земята, каквито твърдения съществуват и в някои от собствените му показания, както и в обясненията на подсъдимия и показанията на свид. Г. Д., евентуално нанесени при тези удари увреждания на пострадалия не са установени, но и да имаше такива, те според медицинските експертизи не се намират в причинна връзка със смъртта на Г..

Няма как да бъде споделена тезата на защитника, че свидетелите Т. Д. и Г. Д. имали пряко участие и голям принос в осъществяване на деянието.  В самото начало на разследването, спрямо свид. Т. Д. очевидно е съществувало подозрание за съпричастност към деянието, което, заедно с липсата на постоянен адрес, обяснява решението той да бъде задържан за 24 часа със заповед за полицейско задържане. Този свидетел обаче още тогава двукратно е дал показания - преди задържането и след освобождаването си, при задържането е предал доброволно маратонките си, и разследването не е открило доказателства Т. Д. да е самостоятелен автор, или поне да е участвал в престъплението. Твърденията за неговото участие изхождат само от подс. П., който има очевиден и пряк интерес да го уличи, за да оневини себе си, и от свид. Г. Д.. За свид. Г.Д.Т.Д. бил напълно непознат до нощта непосредствено преди инцидента, и към когото свидетелят нямал никакво определено отношение. В същото време, според собствените на Г. Д. твърдения, той поддържал с подсъдимия близки приятелски отношения. Ето защо, успоредно с очевидните колебания по въпроса за наличието на нож у пострадалия, показанията на свид. Г. Д. целенасочено еволюират във времето в насока отричане на каквото и да е участие на подсъдимия в деянието (противно на първоначалните му показания), съчетано с все по-категорични твърдения, че престъплението е извършено само от свид. Т. Д.. Описаният от подсъдимия и свид. Г. Г. механизъм, по който Т. Д. трябва да е извършил престъплението – като ритал в тялото и скачал върху главата на жертвата, както и поднесеният от П. начин, по който следи от кръвта на жертвата са попаднали по собствените му крака и сандали, както бе показано, изобщо не съответстват на обективните доказателствени находки от местопроизшествието и от освидетелстването на подсъдимия, нито на заключенията на експертизите. Що се отнася до твърдяното от защитника на подс. П. участие на свид. Г. Д. в осъществяване на престъплението, по делото не е налице нито едно доказателство в тази насока.

Съдът намира тезата, че пострадалият Н. Г. имал у себе си нож, с който посегнал към подс. П., за изцяло обслужваща защитата на подсъдимия, но по същество за недоказана и голословна. В началото на досъдебното производство, твърдението за ножа фигурира единствено в извънпроцесуални обяснения на подс. П. от 19.06.2016г. (л.56, т. I от досъдебното производство), които не отговарят на изискванията на НПК и не могат да бъдат ползвани от съда, и в свидетелските показания на Г.Д., депозирани между 16.20 и 16.50 часа на същата дата, съгласно отразеното протокола за разпита му. Тези показания свид. Г. Д. дал при явяването си в управлението, но след като в течение на деня неколкократно разговарял по телефона с подс. П., който бил вече задържан. В последващите си показания в досъдебното и съдебното производство, свид. Г. Д. в едни случаи твърдял категорично, че пострадалият имал нож и посегнал с него към П., а в други – че пострадалият извадил предмет, който проблеснал на светлината, и изразява само предположение, че може да е бил нож. Твърдения, че Н. Г. принципно имал нож, който носел у себе си в кобур, или в специална чанта, както и че посегнал с него към подсъдимия на процесната дата, действително се появяват и в показанията на свидетелите Т.Д. и А.В., но това се случва при разпитите им, проведени след датата 05.12.2016г., когато мярката за неотклонение „Задържане под стража” на подс. П. била изменена в „Домашен арест”, както и след м. февруари 2017г., когато мярката „Домашен арест” била изменена в „Парична гаранция”. Този лесно установим факт, отнесен към ясно заявеното от свидетелите Т. Д. и А. В. пред полицейски служител и пред настоящия съдебен състав, че изпитват страх от подс. П., мотивира съда на счита, че твърденията им относно притежанието и употребата на нож от пострадалия Н. Г. при инцидента не отразяват обективните им възприятия по този въпрос, а са резултат от страха, породен у тях от подсъдимият. В същото време, нож или кобур за нож не са открити у пострадалия, в дрехите му, сред вещите му, на местопроизшествието, в контейнера, където е изхвърлен сакът му, и където и да е другаде. Свидетелите, които познават жертвата по-добре и отдавна, както и полицейските служители, на които бил известен като клошар и поради това периодично го проверявали, категорично сочат, че пострадалият не се занимавал с ножове, не притежавал такава вещ, по характер бил кротък, добър, услужлив, не бил проблемен или агресивен. С оглед горното, съдът прие за недоказано и обективно невярно твърдението, че пострадалият непосредствено преди побоя извадил нож и посегнал с него към подсъдимия, с което да провокира негова защитна реакция. Впрочем, стратегията да се твърди, че е бил нападнат и се е бранил, не е прецедент за подс. П.. От мотивите на присъдата по НОХД № 1001/ 2011г. по описа на Окръжен съд-Бургас, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.115 вр. чл.18 ал.1 от НК ясно се установява, че и в този случай подсъдимият твърдял същото – че е бил нападнат от пострадалия и се отбранявал срещу това нападение, която теза инстанционните съдилища счели за недостоверна и само за проява на правото му на защита. В разглежданият случай нито П., нито очевидците на инцидента твърдят пострадалият Г. да се е опитал да нападне подсъдимия или друг присъстващ с удари с ръце, крака или по друг начин, поради което съдът приема, че в нито един момент от развоя на ситуацията жертвата не е предприемала непосредствено противоправно нападение било срещу подсъдимия, било срещу свидетелите Т. Д. или Г. Д., или срещу трето лице. При това положение липсват фактически и правни предпоставки изобщо да се обсъжда института на неизбежната отбрана по смисъла на чл.12 ал.1 от НК, или евентуално превишаване на нейните предели в хипотезите на ал.2 или ал.4 на същия член.

Освен, че с нанесените многобройни силни удари в главата на пострадалия му причинил черепно-мозъчна травма, довела до смъртта му, в разглеждания случай подс. П.П. обективно реализирал и всички посочени от прокурора квалифициращи признаци, предвидени в разпоредбата на чл.116 ал.1 от НК – убийството е извършено по особено мъчителен за пострадалия начин (т.6, предложение второ), с особена жестокост (т.6, предложение трето), по хулигански подбуди (т.11, предложение първо), и в условията на опасен рецидив (т.12, предложение първо), които ще бъдат обсъдени в хронологичен ред.

Съгласно т. 15 от ППВС № 2 от 16.12.1957г. на Пленума на ВС, изменена с т.9, б. „г” от ТППВС № 7 от 06.07.1987г., абзац втори, под особено мъчителен за убития начин се разбира начин, който причинява на жертвата изключителни страдания, например чрез рязане на части от тялото на жертвата, с отрова, причиняваща особени страдания, с множество удари, чрез постепенно задушаване, и други. Особено мъчителния начин за умъртвяване на убития е квалифициращ признак на обективната страна на престъплението, и е пряко свързан с усещанията на жертвата при осъществяването на убийството. В конкретния случай безспорно се установява, че побоят е продължил няколко (5-10) минути, за което време подсъдимият е нанесъл поредица от силни удари с шамари и юмруци по главата на пострадалия, докато още е бил в изправено състояние, последвани от множество силни, концентрирани в областта на главата и лицето ритници след падането му на земята, включително и след започналото обилно кръвотечение от лицето му. Касае се за около, или над десет отделни удара с юмруци и ритници в главата, и още няколко, нанесени в тялото на пострадалия. Черепно-мозъчната травма, довела впоследствие до смъртта на жертвата, е била причинена с някой от последните удари с крак в дясната странична лицева повърхност, докато Г. е лежал на земята и е кървял, т.е. фаталното увреждане е причинено в края на побоя. Тройните съдебномедицински експертизи са единодушни, че през цялото време до причиняване на стволовата контузия, довела до изпадане на пострадалия в състояние на тежка кома, той е бил в състояние да осъзнава случващото се и неговите последици, както и да изпитва болка от нанасяните му непрекъснато многобройни и силни удари. Предвид продължителносттта на побоя и многобройността, силата и насочеността на нанесените удари, съдът споделя тезата на обвинението, че конкретното убийство е извършено по начин, особено мъчителен за убития, тъй като през цялата продължителност на побоя жертвата е изпитвала остра, интензивна и непрекъсната болка от всеки получен удар, дезориентация и ужас от получените тежки наранявания, изживявала е чувства на безизходица, безпомощност и обреченост.

Според цитираната т.15 от ППВС № 2 от 16.12.1957г. на Пленума на ВС, изменена с т.9, б. „г” от ТППВС № 7 от 06.07.1987г., абзац трети, убийството е извършено с особена жестокост, когато при осъществяването му деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи като жесток човек. Изрично е указано, че определени обстоятелства, сред които и причиняването на смърт чрез нанасяне на множество удари, могат да характеризират убийството като такова, извършено едновременно по особено мъчителен за убития начин и с особена жестокост. Особената жестокост, като качество на личността на дееца, се извежда от избрания от него начин на извършване на деянието, и предвид събраните по делото доказателства съдът счита, че този квалифициращ признак в случая е налице. Освен упоменатите при обсъждане на обособено мъчителния за убития начин на осъществяване на деянието обстоятелства, свързани с продължителността на побоя и многобройността, интензивността и насочеността на ударите, съдът отчита още, че почти всички удари са много силни и са центрирани в жизнено важен орган – главата на пострадалия,  нанесени са с твърди и причиняващи сериозни увреждания повърхности на човешкото тяло - юмруци и ритници; при нанасянето им подсъдимият е проявил изключителна упоритост, ожесточеност и ярост, при липса на каквато и да е провокация или нападение от страна на жертвата, или противодействие от трето лице, и не е преустановил ударите дори след възникналото под тяхно въздействие обилно кървене от лицето на пострадалия. Показателни за поведението на подсъдимия са възприятията на свид. Т. Д. - пряк очевидец на стореното, в частта, в която твърди: „Удряше го и го риташе като разярен звяр...Мислех, че ще го убие - толкова силно го удряше“. За особената жестокост като присъща на подс. П. личностна характеристика, съдът приема за  меродавни и резултатите от проведените с него психиатрични и психологически изследвания, които установили, че подсъдимият е личност с нисък фрустрационен праг, свърхчувствителен към критики, неприемане или отхвърляне, които приема с враждебност и гняв, с усещане за физическо превъзходство и е безотговорен към последиците от постъпките си, като при него липсват чувство за вина, грях, критичност и лична отговорност. Най-после, изоставянето на пострадалия след нанесения му продължителен и интензивен побой, в тежко увредено и безпомощно състояние, неконтактен, кървящ и със затруднено дишане, без да се предприемат никакви действия да му се помогне или поне да се сигнализира компетентните медицински органи, по мнението на съда еднозначно определя подс. П.П. като жесток човек.

Съгласно цитирата задължителна тълкувателна практика (т.19 от ППВС № 2 от 16.12.1957г. на Пленума на ВС, изменена с т.9, б. „д” от ТППВС № 7 от 06.07.1987г.), квалифициращото обстоятелство по чл.116 ал.1 т.11 предложение първо от НК е налице, когато убийството е предшествано или съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши, или когато е извършено по мотиви, изразяващи дълбоко неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на общежитието и мовешката личност. Предвид анализираните доказателства съдът намира, че при осъществяване на престъплението подс. П. е бил воден именно от хулигански подбуди, в чиято основа стоят характеровите и психическите му особености. Касае се по-конкретно за неговата социална незадаптираност, антисоциалност,  несъответствие между поведението му и социалните норми, грубо безразличие към чувствата на другите, импулсивност, нисък фрустрационен праг, усещане за физическо превъзходство, манифестна безкритичност към последиците от постъпките му, и изявена склонност да обвинява другите за собствените си неблагополучия в обществото. В конкретиката на случая следва да се отбележи, че подсъдимият изобщо не познавал жертвата, съвсем слабо и отскоро познавал и свид. Т. Д., във връзка с чиито оплаквания П. решил да отидат и да намерят пострадалия Г. още същата нощ. Още при първата среща с Г. в градината до Старата поща, поведението на П. съдържало явни, външно изразени признаци на агресия – хващане, дърпане, разпореждане пострадалият да тръгва с него, за да „не го запука още тук“, които изявления и действия били разчетени от присъстващия на мястото свид. А.В. като сигурни знаци за намерението на подсъдимия да бие пострадалия, още повече, че В. отдавна познавал подсъдимия като лице, създаващо конфликти и търсещо участие в сбивания. При все, че до срещата си с Г. подсъдимият нямал никакъв личен мотив и отношение спрямо личността на пострадалия, и без да е бил предизвикан от него по някой от начините, описани в чл.118 от НК, на открито публично място в централната част на гр.Бургас подсъдимият подложил жертвата в течение на продължителен период от време на систематичен тежък побой, при който му нанесъл много на брой и със значителна сила и интензитет удари с юмруци и ритници изключително в областта на главата и лицевата област, причинявайки му фаталната черепно-мозъчна травма. Нападението е започнало изненадващо за пострадалия, било е демонстративно, брутално и агресивно. В изложения контекст прав е подсъдимият, когато в обясненията си от 17.07.2020г. (гърба на л.551, том ІІ от съдебното производство) пред съда заявява, че не е извършил побоя заради свид. Т.Д., когото познавал слабо преди деянието и не изпитвал към него близост и приятелски чувства. За подс. П. оплакванията на свид. Т. Д. от пострадалия са били само подходящ формален повод, във връзка с който подсъдимият съзрял възможност чрез деянието да манифестира физическата си доминация над жертвата, пълното отричане и незачитане на установените в обществото норми за поведение на обществени места, на общата забрана да не се вреди, и на задължението за уважение и незасягане на живота и телесния интегритет на личността. Собствените подбуди на подсъдимия да извърши деянието произтичат от нуждата му публично да противопостави себе си на общоприетите според господстващия обществен морал правила и норми за подведение, ясно и демонстритивно да заяви себеусещането за надмощие, за безнаказаност и за възможност да стори каквото поиска, независимо от общоприетите схващания. Изложените обстоятелства дават основание деянието да бъде характеризирано като извършено по хулигански подбуди.

Най-после, деянието е осъществено в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б. „а” и „б”от НК. Този извод следва от факта, че престъплението е осъществено, след като на 13.03.2014г. подс. П. изтърпял ефективно наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 3 години, наложено му по НОХД № 1001/ 2011г. по описа на Окръжен съд-Бургас, както и приведеното на основание чл.68 ал.1 от НК в ефективно изпълнение наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 2 месеца, с което с Определение по ЧНД № 119/2009г. по описа на Окръжен съд-Бургас, в сила от 17.06.2009г., бил заменен неизтърпения остатък от наказанието „Пробация” за срок от 6 месеца, наложено на подсъдимия със споразумение по НОХД № 6/ 2009г. по описа на Районен съд-Бургас, в сила от 04.02.2009г. Настоящото деяние е осъществено на 18/ 19.06.2016г., и попада в границите на установения в чл.30 ал.1 от НК 5-годишен срок, налице са две отделни осъждания за умишлени престъпления от общ характер, наложеното за едното от тях наказание „Лишаване от свобода” е за повече от 1 година, и изпълнението му не е отложено по чл.66 от НК.

Подсъдимият П.Г.П. е пълнолетен гражданин, който според заключенията на извършените съдебнопсихиатрични и психологически експертизи е вменяем, т.е., към момента на извършване на престъплението, респективно към датата на изследванията не е страдал от умствена недоразвитост, продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, което да е възпрепятствало възможността му да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Следователно, липсват пречки за ангажиране на наказателната му отговорност.

От субективна страна, престъплението е извършено от подсъдимия виновно, при пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 предложение първо от НК, и по-конкретно при неговия подвид алтернативен пряк умисъл. За умисъла на извършителя се съди не единствено въз основа на обясненията му или поведението му след извършване на деянието, но и от предхождащите деянието действия на дееца, обективно проявените му действия и резултата от тях.

В интелектуален план, при извършване на деянието подс. П. е съзнавал общественоопасния характер на действията си, предвиждал е и настъпването на общественоопасните им последици, изразяващи се алтернативно в причиняване на тежка телесна повреда, или смърт на пострадалия. Този извод се основава на установените факти за голям брой много силни удари с юмруци и особено с ритници, нанесени преимуществено в една телесна област – главата на пострадалия, които са продължили и след започналото от лицето на Г. обилно кръвоточение от счупения му нос. Към датата на деянието подс. П.П. е бил на ** навършени години, завършил ** образование, и вече е изтърпял ефективно наказание „Лишаване от свобода” за опит за убийство (НОХД № 1001/ 2011г. по описа на Окръжен съд-Бургас). Съдебнопсихиатричните и психологически изследвания са установили, че подсъдимият отговаря на широката норма за възрастта си по отношение степен на интелигентност, памет, възпроизвеждане и образование, поради което съдът приема, че към инкриминираната дата той е разполагал със степен на интелектуално развитие и житейски опит, достатъчни да предвижда и осъзнава, че с нанасяне на многобройни силни удари в главата на жертвата ще й причини много тежки увреждания (предвид факта, че в тази телесна област са концентрирани мозъкът – орган, който освен мисловната, психическата и емоционална човешка активност, осъществява през цялото време на човешкия живот управление, поддържане и контрол на всички жизнено важни за човешкия организъм системи и органи, както и органите на зрението, слуха, вкуса и изходите на горните дихателни пътища), или смърт.  Механизмът на нанасяне на ударите, тяхната насоченост и брой  обосновават извод за съзнание у подсъдимия, че в резултат на това въздействие е логично и твърде вероятно да настъпи или тежка телесна повреда, или смъртта на Н. Г. (впрочем, самата стволова контузия, идентифицирана като причина за смъртта на жертвата, експертите еднозначно квалифицират като постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота – тежка телесна повреда по смисъла на чл.128 ал.2 предложение последно от НК, както и като една от най-тежките черепно-мозъчни травми, отличаващи си с висок процент смъртност). Тежкият побой е осъществен в относително продължителен времеви период, деецът е имал възможност да възприеме, че в определен момент от лицето на пострадалия започва обилно да тече кръв, но ударите не са преустановени и са продължили до причиняване на пострадалия на фаталното за живота му увреждане.

Във волеви аспект, с деянието подс. П. искал да причини на пострадалия тежка телесна повреда или смърт, т.е. постигането на който и да е от двата престъпни резултата е щял да бъде удовлетворителен по отношение на целите му. Във всеки момент от побоя подсъдимият е имал възможност да го преустанови, отделен е въпросът, че П. изначално е нямал основания да го започва. Побоят обаче е бил преустановен едва когато пострадалият престанал да реагира (поради изпадането му в кома), или скоро след това, подсъдимият не предприел никакви действия да помогне на Г., нито подал сигнал на ЕЕН 112 за медицинска помощ, както обаче сторил няколко часа по-късно при нараняването на приятелката му. При напускане на местопроизшествието, според обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелетихе  Т. Д. и Г. Д., пострадалият вече бил неконтактен, но все още дишал с хрипове и като цяло давал признаци на живот. Въпреки това, след деянието подс. П. и спътниците му се оттеглили спокойно, отнасяйки и сака с вещите на жертвата, а следващите часове от нощта подсъдимият прекарал в пиене на бира, разговори с познати и каране на колело с приятелката си, без изобщо да изглежда затормозен или притеснен от стореното, до задържането му в спешното отделение на УМБАЛ-Бургас АД. Безспорни са доказателствата, че медицинска помощ на пострадалия Г. е била оказана сравнително скоро – в рамките на 1-2 часа след побоя, като са били приложени медикаменти против мозъчен оток и е включен на принудителна вентилация, но независимо от хоспитализацията му и полагането на всички необходими медицински грижи, той починал от причинената му мозъчна травма, които обстоятелства кореспондират с изрично отразената от експертите висока степен на леталност при подобен тип контузии. Горното мотивира съда да счита, че ако пострадалият не бе открит относително скоро след побоя и не бе получил своевременно необходимата медицинска помощ, смъртта му щеше да настъпи много по-бързо, дори в рамките на същото денонощие. Според показанията на свид. Т. Д., подсъдимият нанасял ударите яростно, с ожесточение, влагайки голяма сила и замах, и за този свидетел изглеждало, че П. ще убие пострадалия. При подобна динамика на побоя и множеството последователно нанесени удари съдът приема, че подсъдимият не е могъл, нито е желаел своевременно да следи за промените в състоянието на жертвата след всеки пореден удар, нито е проявил стремеж да дозира броя или силата на ударите, въпреки започналото междувременно кървене. Изложените факти обосновават извод, че подсъдимият е целял и искал да причини на пострадалия Г. или тежка телесна повреда, или да го умъртви, и реализирането на който и да е от тези резултати е съответствало на целта му. В случаи като настоящия, когато извършителят иска или допуска причиняване на телесна повреда или смърт на пострадалия, съгласно тезисите в т.7, абзац трети от ППВС № 2 от 16.12.1957г. на Пленума на ВС, деецът следва да отговаря само за извършено убийство, или за опит към такова, в зависимост от това, дали е настъпила, или не смъртта на пострадалия, а не за телесната повреда, обхваната от алтернативния му умисъл.

Няма съмнение, че при осъществяване на деянието умисълът на подсъдимия, освен самият факт на виновното умъртвяване на пострадалия, е обхващал и всички квалифициращи го елементи - особената жестокост при извършването му, особено мъчителния за жертвата начин на причиняване на смъртта, хулиганските подбуди, стоящи в основата на взетото от П. решение да извърши деянието, и фактът, че деянието се осъществява в условията на опасен рецидив, доколкото на подсъдимия е нямало как да не бъде известно предходното му осъждане за опит за умишлено убийство по НОХД № 1001/ 2011г. по описа на Окръжен съд-Бургас, и изтърпяното за него ефективно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 години, както и замененото, приведено в изпълнение и също изтърпяно наказание „Лишаване от свобода” за срок от 2 месеца по НОХД № 6/ 2009г. по описа на Районен съд-Бургас.

Обективно осъществените от подсъдимия действия спрямо личността на пострадалия изключват непредпазливостта по отношение на настъпилата смърт, доколкото този резултат присъства сред алтернативно целените и желани от дееца, съобразно установеното при анализа на инкриминираните му действия и поведението му след деянието.

Неколкократно наведените от защитника на подсъдимия в защитната му реч съображения за неправилност на приетата от прокурора правна квалификация на деянието, за нейното несъответствие с установените по делото факти, и за наличието в действителност на осъществено от подс. П. престъпление по чл.129 от НК, с индиректно препращане и към състава на причинена по непредпазливост смърт вследствие на умишлено причинена телесна повреда – чл.124 от НПК (без изрично да се  упоменава), съдът оцени като доказателствено и правно несъстоятелни. Промените в обвиненията, последователно предявени на подс. П. при разследването, намират своето логично и доказателствено обосновано обяснение при цялостен хронолигичен прочит на материалите от досъдебното производство. Първото предявено на 19.06.2016г. обвинение за престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК, с описание на травмата – разстройство на здравето, временно опасно за живота (предвид факта, че пострадалият е в състояние на кома), съответства на първоначалните данни за дееца, деянието и неговия резултат към този момент. Последвалото на 20.06.2016г. ново обвинение за престъпление по чл.131а вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.29 ал.1 б„а” и б.„б” от  НК касае същия деец, деяние и резултат, но отчита факта, че деянието е осъществено при опасен рецидив. След смъртта на пострадалия Г. на 03.07.2016г., на 03.10.2016г. на подсъдимия е било предявено обвинение  за  престъпление по чл.124 ал.3 вр. чл.128 ал.2 вр. чл.29 ал.1 „а” и б. „б” от  НК – причиняване на смърт по непредпазливост вследствие умишлено причинена тежка телесна повреда, със забележката, че към този момент разследването е разполагало все още само с единичната съдебномедицинска експертиза, определяща механизъм на причиняване на увреждането посредством падане на пострадалия назад от собствен ръст, вследствие получен удар в главата. Най-после, последните две предявени на П. обвинения на 22.01.2018г. и на 06.02.2019г. имат една и съща правна квалификация –по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ и трето, т.11 предл. първо и т.12 предл. първо, вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ от НК, и се различават само по фактическото описание на начина и средствата за причиняване на смъртта на жертвата. Последното предявено обвинение като фактическо описание и правна квалификация е напълно еднакво с обвинението в обвинителния акт. Това окончателно обвинение се гради на всички събрани в досъдебното производство доказателства, включително ДНК-експертизите, двете съдебномедицински експертизи, двете съдебнопсихиатрични и психологически експертизи, веществените доказателства и на пълния обем гласни доказателствени източници, и тъкмо то е предмет на настоящото съдебно производство. С оглед анализираните процесуално годни доказателства и доказателствени средства, съдът не споделя защитната теза, че процесното деяние представлява причинена на пострадалия смърт по непредпазливост вследствие умишлено причинена средна и тежка телесна повреда.

 

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО

За извършеното престъпление по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ и трето, т.11 предл. първо и т.12 предл. първо, вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ от НК, действащата към инкриминираната дата и при постановяване на присъдата разпоредба на Наказателния кодекс предвижда алтернативно наказания „Лишаване от свобода” от 15 до 20 години, „Доживотен затвор” или „Доживотен затвор без замяна”.

Умишленото отнемане на човешки живот е най-тежкото престъпление против личността. В рамките на възприетата от съда правна квалификация, настоящото деяние се отличава с отчетливо по-висока степен на обществена опасност в сравнение с обичайните престъпления от същия вид, и това в конкретния случай се предопределя от реализирането на повече от един квалифициращ признак при осъществяването на престъплението (в случая четири - т.6 предложение второ и трето, т.11 предложение първо и т.12 предложение първо на чл.116 ал.1 от НК), както и с оглед личните характеристики на дееца. Общата оценка на деянието и на личността на дееца, по мнението на съда силно се приближава, но все пак без да надхвърля предела, отвъд който деянието следва да бъде определено като „изключително тежко” по смисъла на чл.38а ал.2 от НК, респективно като „изключително тежко и посочените в чл.36 от НК цели не могат да бъдат постигнати  чрез по-леко наказание” по смисъла на чл.38 ал.1 от НК. Няма съмнение, че процесното престъпление е много тежко с оглед начина му на осъществяване, реализираните едновременно няколко квалифициращи признака, и обременото съдебно минало на подс. П., включително с осъждане за опит за умишлено убийство, т.е. деянието разкрива висока степен на обществена опасност. За да е налице „изключително тежко” престъпление, включително такова, при което целите на наказанието е невъзможно да се постигнат с по-леко наказание, се изисква деянието да се отличава драстично с много по-висока степен на обществена опасност в сравнение с масовия случай на престъпления от същия вид, или деецът да е с изключително висока степен на персонална опасност, да е установено, че е изключително трудно поправим, не се плаши от репресия и съществува опасност да рецидивира (така в Решение № 218 от 14.11.2018 г. на ВКС по н. д. № 898/2018 г., II н. о., НК, и др.). По мнението на съда цитираните изисквания, изискващи определяне на наказание „Доживотен затвор” или „Доживотен затвор без замяна”, в конкретния случай не са налице, поради което спрямо подс.П.П. наказанието следва да бъде индивидуализирано по първата предвидена в чл.116 ал.1 от НК алтернатива – „Лишаване от свобода” от 15 до 20 години.

Личната обществена опасност на дееца в разглеждания случай е висока. Той, съобразно доказателствата по делото, е без постоянна трудова заетост и доходи, макар да са налице данни, че разполага с имоти и получава парични средства от родителите си. Наред с това, подсъдимият е осъждан и с установено криминално поведение, с акцент на посегатствата над живота, здравето и телесната неприкосновеност на гражданите. Според показанията на бившата му приятелка свид. Т.Д., спрямо нея подс. П. не е упражнявал насилие, но данните, извлечени от последното му влязло в сила осъждане, висящото срещу него друго наказателно производство за телесни повреди в Районен съд-Бургас, и данните за полицейските му регистрации сочат еднозначно склонност към насилие срещу трети лица.

 Извън фактите, касаещи предвидените в закона квалифициращи признаци, които не следва да бъдат повторно отчитани във вреда на подсъдимия, като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства съдът възприе факта, че пристъплението е извършено спрямо лице, което подсъдимият не познавал преди деянието и нямал с него каквито и да е отношения, включително спорни или проблематични; деянието е осъществено съвършено безпричинно и неочаквано за пострадалия, в отсъствието на противоправно нападение и каквито и да е други основания за физическа саморазправа; демонстрираното абсолютно незачитане на човешкият живот като ценност, и лекотата, с която подсъдимият решил да осъществи престъплението; престъплението осъществява едновременно 4 от предвидените в чл.116 ал.1 от НК квалифициращи признаци; деянието е извършено по отношение на лице, което при нанасяне на фаталния удар е било на практика беззащитно – повалено на земята, дезориентирано и кървящо от нанесените му многобройни силни удари преди този, довел до смъртоносната травма, както и от поведението на дееца след деянието, изразяващо пълна незаинтересованост, отказ от поемане на отговорност за стореното и безчовечно отношение към пострадалия, който при напускане на местопроизшествието от подсъдимия бил в тежко увредено състояние и със затруднено дишане, но П. не предприел нищо да му помогне или да съобщи на медицинските власти за случая.

Като смекчаващи обстоятелства съдът оцени фактът, че при извършване на престъплението подсъдимият е бил относително млад човек (навършени ** години), а при постановяване на присъдата е на ** години, разполага със завършено ** образование, отраснал е в проблемно семейство на разведени родители, които очевидно не са упражнявали спрямо него нужното родителско въздействие и контрол за формиране на съответен мироглед и морални устои, откъдето произтичат и установените при експертните изследвания социална дезадаптация, антисоциалност, свръхчувствителност, негативно отреагиране на критика и неприемане, агресия, липса на самокритичност и на отговорност за собствените постъпки и последиците от тях.

Доказателственият материал не разкрива наличие на изключителни или  многобройни смекчаващи вината обстоятелства по смисъла на чл.55 ал.1 от НК, при които и най-лекото предвидено в закона наказание за извършеното престъпление да се явява несъразмерно тежко. Поради това, наказанието на подсъдимият подлежи на определяне по правилата на чл.54 от НК.

При упоменатите по-горе отегчаващи и смекчаващи обстоятелства, воден от критериите на чл.54 НК и при съобразяване степента на обществена опасност на деянието и дееца, както и подбудите за извършване на деянието,  настоящият съдебен състав счете, че наказанието на подс. П.П. следва да бъде индивидуализирано при явен превес на отегчаващите вината и отговорносттта обстоятелства, в горната граница на наказанието по първата алтернатива на чл.116 ал.1 от НК, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 20 години. По убеждението на съда така определеното по вид, и отмерено по размер наказание, съответства в пълна степен на естеството и интензитета на престъпното посегателство, съставомерния резултат и реализираните с деянието квалифициращи признаци, както и на обществената опасност на личността на подсъдимия. Успоредно с това, определеното наказание по вид и размер съдържа потенциал да обезпечи постигането на всички визирани в чл.36 от НК цели на наказателната репресия, с акцент на личната превенция в насока поправяне, превъзпитание и предупреждаване на подсъдимия, комуто задължително следва да се отнеме и възможността да върши други престъпления за срока на присъдата. За постигане на тези цели, съдът намира за наложително подс. П. да бъде изолиран от обществото за продължителен период от време, през който спрямо него да се упражнява концентрирано пенитенциарно въздействие в контролираната среда на местата за лишаване от свобода, с участие на специалисти с нужната педагогическа и психологическа квалификация. Определеният от съда срок на наказанието е необходим и достатъчен подсъдимият да осъзнае противоправния и обществено нетърпим характер на деянието, да проумее в пълна степен последиците от стореното за близките на убития, да преосмисли из основи ценностната система и поведението си, както и да изгради нови личностни устои и критерии, които да му позволят да съжителства с другите граждани съобразно установените общовалидни стандарти и правила за поведение. Определеното наказание ще способства за постигане и на генералната превенция, чрез предупредително и възпитателно въздействие върху другите членове на обществото в насока спазване на законите и въздържане от престъпни прояви.

Определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 20 години подлежи на ефективно изпълнение, при първоначален „строг” режим по смисъла на чл.57 ал.1 т.2 б. „а“ от ЗИНЗС. При изпълнението, от срока на наказанието следва на основание чл.59 ал.1 т.1 и т.2 и ал.2 от НК да се приспадне времето от 19.06.2016 г. до 05.12.2016 г. мключително, през което подс. П.П. е бил задържан по реда на ЗМВР, по реда на чл.64 ал.2 от НПК, и спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в досъдебното производство, при съотношение – един ден задържане за един ден лишаване от свобода, времето от 05.12.2016 г. до 27.02.2017 г. включително, през което подс. П. е изтърпявал мярка за неотклонение „Домашен арест“ в досъдебното производство, при съотношение два дни домашен арест за един ден лишаване от свобода, както и времето от 16.12.2019 г. до влизане на присъдата в сила, през което спрямо подс. П. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ като подсъдим в първоинстанционното съдебно производство, отново при съотношение – един ден задържане за един ден лишаване от свобода. 

Предвид срока и начина на изтърпяване на наложеното наказание „Лишаване от свобода”, приложението на института по чл.66 от НК е изначално изключено, поради което съдът изобщо не го обсъжда.

 

ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ

Предвид решението относно повдигнато спрямо подс. П. наказателно обвинение, съдът счете предявените от гражданските ищци К.В.Г. (майка на пострадалия) и С. Г.Й. (сестра на пострадалия), надлежно легитимирани да търсят обезвреда на основание чл.84 ал.1 от НПК и съобразно приетото с Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г., ОСНГТК, граждански претенции за безспорно доказани по основание. Цялостната преценка на доказателствената съвкупност и изведената от нея фактическа обстановка обосновава извод, че в резултат на убийството на пострадалия Н. Г., на ищците, като негови най-близки роднини, са причинени вреди от непозволено увреждане по смисъла на чл.45 и чл.52 от ЗЗД. По делото безспорно е установена причинно-следствената връзка между този вредоносен резултат и действията на подс. П.П., който с инкриминираното деяние реализирал едновременно престъпния състав по чл.116 ал.1 т.6 предл. второ и трето, т.11 предл. първо и т.12 предл. първо, вр. чл.115 вр. чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ от НК, и граждански деликт, както и тяхната виновност и противоправност. При тези предпоставки подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на гражданските ищци К.В.Г. и С. Г.Й. парични обезщетения за претърпените от тях неимуществени вреди, изразени в болки и страдания от загубата на любим човек.

Доказателствата по делото установяват пострадалия Н. Г. като благ, добър и любящ син и брат, непрекъснато ангажиран с трудова дейност до затваряне на мината в родното му село, а след това изпаднал в недоимък и принуден да води живот на бездомник, но без да нарушава законите и да е в тежест на близките си.  От показанията на Г. и Й. става ясно, че до скоро преди датата на деянието Г. бил морална и финансова опора за майка си, страдаща от няколко хронични и тежки заболявания, живеел в едно домакинство с нея и я подпомагал с парични средства, личен труд и грижи. Наред с това, пострадалият бил много близък и със сестра си, която сама отглеждала двете си дъщери, често я отменял в ангажиментите по вземане на децата от училище и в грижите за тях, докато тя е на работа. Установява се още, че въпреки незавидното си положение непосредствено преди деянието, приживе пострадалият поддържал до последно близки емоционални връзки с майка си и сестра си, макар те да живеели в друго населено място.

Внезапната и нелепа смърт на пострадалия и начина на настъпване й логично  рефлектирали крайно неблагоприятно върху ищците. Майката на пострадалия претърпяла и ще продължава да търпи значителни по дълбочина и продължителност болки и страдания, преждевременно лишавайки се от сина си и надеждата за бъдеща негова подкрепа на старини. Ищцата Г. изживяла шоково вестта за случилото се със сина й, впоследствие претърпяла хирургически интервенции, болнично лечение и здравословното й състояние трайно се влошило. Значителни болки и страдания от преждевременната загуба на пострадалия претърпяла и ще продължава да търпи и неговата сестра, ищцата Й., която освен собствените си мъчителни преживявания, станала свидетел и на тежкия и болезнен начин, по който децата й приели загубата на чичо им, с когото били в много близки и топли отношения. Общо за двете ищци съдът намира за доказано, че търпят и ще подължат да изживяват болки, скръб, усещане за непрежалима загуба и душевни страдания, произтичащи от смъртта на пострадалия Н. Г..

Съобразявайки изложените обстоятелства и в съответствие с принципа за справедливо обезщетяване на така причинените неимуществени вреди, съгласно чл. 52 от ЗЗД,  съдът счете, че предявеният от К.Г. граждански иск срещу подсъдимия за обезщетение на претърпените от нея неимуществени вреди следва да бъде уважен в размер от 120 000 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от настъпване смъртта на пострадалия г. на 03.07.2016 г., до окончателното изплащане на главницата. Уважената сума по исковата претензия съдът намира за съответна на понесената загуба, съизмерима и подходяща да възмезди в пари претърпените от ищцата Г. неимуществени вреди. В частта над уважения размер, до предявения размер от 200 000 лева, гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В пълен размер следва да бъде уважен предявеният от ищцата Г. срещу подс. П. граждански иск за причинените с деянието имуществени вреди от 1500 лева, която сума съобразно устойчивата практика на съдилищата съответства на обичайните разходи, свързани с траспортиране на трупа и погребението на пострадалия, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от датата на погребението - 05.07.2016 г., до окончателното й изплащане.

При описаните по-горе обстоятелства и с оглед принципа за справедливо обезщетение на причинените с деянието по смисъла на чл.52 от ЗЗД, съдът прецени предявения от ищцата С. Й. за основателен и доказан до размер от 80 000 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 03.07.2016 г., до окончателното изплащане на главницата, като отхвърли гражданския иск за неимуществени вреди в частта над уважения размер, до предявения размер от 130 000 лева, като неоснователен и недоказана.

 

ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА

С оглед изхода от делото, на основание чл. 301 ал.1 т.11 вр. чл.111 ал.1 от НПК, съдът се занима с приложените по делото веществени доказателства, и като прецени тяхното естество, собственост и връзка с предмета на делото, постанови следното:

- 1 чифт маратонки от кожа с надпис „Mania“, а отстрани с надпис „95“, предадени с протокол за доброволно предаване от свид. Т.Д. на 19.06.2016 год- да се върнат на собственика им Т.Г.Д.;

- 1 чифт мъжки сандали с лепенки, иззети от  подс.П.П. на 19.06.2016г., 1 бр. бяла тениска с картинка на моряк в гръб и надпис „POPEYE“, и 1 бр. брой сини шорти „Адидас“ с три бели канта на двата крачола, предадени с протокол за доброволно предаване от подс. П.П. на 19.06.2016 год. – да се върнат на подс. П.;

- 1 брой черен спортен сак с надпис Найк, със скъсана дръжка, съдържащ  кафяв кожен колан; торба с хляб; тоалетна хартия; зарядно за мобилен телефон „Нокиа“; слушалки за телефон; нокторезачка; метална катарама; три броя метални върхове за стрели за игра Дартс; бележник със червена подвързия; прозрачен плик с фасове; прозрачен плик с различни монети; лъжица; три броя химикали, пълнител за химикал; 1 брой лична карта на името Н. Г.Г., ЕГН **********; карта за „Уин Бет“; два броя карти за магазин „Билла“; служебна бележка за дарена кръв, и заложен билет № 8962053 от заложна къща „Алекс и Делян“ за сумата от 10 лева, всички иззети при извършения оглед на контейнер за смет на 19.06.2016 г. – да се върнат на законните наследници на пострадалия К.В.Г. и С.Г.Й..

Веществените доказателства - 1 брой оптичен диск, съдържащ файл IMG, предаден от свидетеля А.В.; 3 броя марлени тампони,  иззети с протокол за освидетелстване на подс. П.с писменото му съгласие;  1 брой алумиева дръжка с дължина 42.5 см.; 1 брой кенче от бира „Бургаско светло“, и марлен тампон с червеникава течност,  иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 19.06.2016 г., да се пазят по делото за срока на съхранението му в архив.

 

РАЗНОСКИ

Предвид решението на съда по въпросите за извършеното престъпление, неговия автор, вината и отговорността, на основание чл.189 ал.3 вр. ал.1 от НПК подс. П.П. следва да понесе тежестта на сторените в наказателното производство деловодни разноски, като ги заплати в полза на държавата, поради което бе осъден, както следва:

- да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас сума в размер на 6668.44 лева, представляваща направените в досъдебното производство деловодни разноски за възнаграждения на вещи лица;

- да заплати по сметка на Окръжен съд - Бургас сума в размер на 856.37 лева, представляваща направените в първоинстанционното съдебно производство разноски за възнаграждения на вещи лица, както и сума в размер на 10 лева, представляваща следващата се държавна такса за служебно издаване на два изпълнителни листа за събиране на разноските в двете фази на процеса.

 

Така мотивиран, съдът  постанови  присъдата.

 

                                                                      

 

                                                                                              Председател:                                   

 

                                     

                                                                                                           Член: