№ 12100
гр. ..., 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110113572 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл.432 от
КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищците суми
/главница и лихви/, представляващи имуществени вреди – увреди по мотоциклет,
следствие на ПТП, настъпило на ...г. в гр...., виновно причинено от застрахован
при ответника водач. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на ...г. на собствения на ищеца мотоциклет
били нанесени вреди. Твърди се, че вина за това има застрахован при ответника
водач, който при управление на л.а реализирал ПТП с праркирания мотоциклет, в
резултат от което били нанесени щети върху него.. За управляваното от виновния
причинител на ПТП-то МПС имало сключена задължителна застраховка
„Гражданско отговорност” с ответното дружество, валидна към датата на
процесното ПТП. Въпреки отправената покана, ответното дружество отказало
пълно заплащане на претендираните обезщетения. Претендират се разноските по
делото.
Ответникът в отговора си на исковата молба, постъпил в срока по чл.131,
ал.1 ГПК, оспорва предявените искове по размер. Твърди, че извършеното от него
плащане покрива действителната стойност на вредите. Претендира разноски.
1
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Съгласно чл.432 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност", при наличието на всички обективни и
субективни признаци на фактическия състав на непозволеното увреждане, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД.
Ангажирането на отговорността на застрахователя по „Гражданската
отговорност” на причинителя на вредата /делинквент/ по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
функционално обусловено от правото на деликтно обезщетение от делинквента,
като фактите, въз основа на които се поражда претендираното материално право
са: 1/. валидно възникнало правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите между делинквента и ответното
застрахователно дружество към датата на настъпване на застрахователното
събитие; 2/. настъпване на застрахователно събитие – ПТП; 3/. претърпени вреди в
резултат на настъпилото застрахователно събитие, за които се претендира
застрахователно обезщетение; 4/. предпоставките по чл. 45 от ЗЗД -
противоправно деяние; вина; вреди и причинно-следствена връзка между
поведението на застрахованото лице /дееца/ и причинените вреди.
В процесния случай деликтът, извършителят, неговата вина, причинената
вреда по вид, обем и характер и причинната връзка са безспорно установени и не
се оспорват по делото – причинено от водача на застрахованото МПС – лек
автомобил, в гр...., пътно-транспортно произшествие, който нарушавайки
правилата за движение по пътищата е блъснал паркирания от ищеца мотоциклет,
с което е увредил собственото на ищеца ППС.
От заключението на приетата по делото СААТЕ безспорно се установява, че
вредите по собствения на ищеца мотоциклет са в пряка причинно следствена
връзка с настъпилото ПТП. Доводите в противната насока, поддържани от
ответника, съдът отхвърля като неоснователни.
Досежно размера на претърпените вреди е прието заключение на вещо лице,
съгласно което стойността на вредите към датата на ПТП е 2 736.16 лева. От тази
сума следва да бъде приспаднато извършеното плащане в размер на 1 667.31 лева,
при което незаплатени остават 1 068.85 лева. Искът е основателен в този размер, в
който следва да бъде уважен. Ответникът дължи и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на ИМ до окончателното плащане.
2
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 и ал.3 страните имат
право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в размер на 1 350 лева – заплатени ДТ, депозит
за ВЛ и адвокатско възнаграждение, от които се присъждат 1 154.36 лева.
Ответникът е извършил разходи в размер на 500 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, от които се присъждат 72.46 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр...., бул.... ..., да
заплати на С. М. Х., ЕГН **********, от гр...., ул.... ..., още 1 068.85 лева -
застрахователно обезщетение за вреди по МПС по щета № ..., ведно със законната
лихва от 15.03.2023г. до окончателното й изплащане, както и 1 154.36 лева –
разноски по делото, като за разликата до пълния предявен размер ОТХВЪРЛЯ
иска като неоснователен.
ОСЪЖДА С. М. Х., ЕГН **********, от гр...., ул.... ..., да заплати на ...,
ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр...., бул.... № ... сумата от 72.46 лева -
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3