Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.06.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на втори юни две хиляди двадесет и първа година
в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1053 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е искове
с правна квалификация чл. 266 ЗЗД.
Ищецът - „Я.П.М.И.С.В.Т. ООД Ш.”, Турция, твърди, че на 03.08.2017 г. сключил с ответника - „Г.Б.” ЕАД, договор, по силата на който се задължил да изготви и предаде Част „Конструктивна“ от технически проект на сградите, които ще се построят в недвижим имот, представляващ УПИ II-6137, 6153 от кв. 23 по плана на гр. София, местност „Младост 3“. Ответникът поел насрещно задължение да заплати на ищеца възнаграждение за извършената работа в общ размер от 89 500 евро, от които сумата 35 800 евро, платима авансово, сумата от 17 900 евро, платима в 7-дневен срок от предаване на част конструктивна, сумата от 17 900 евро, платима в 7-дневен срок от получаване на разрешение за строеж и сумата от 17 900 евро, платима в 7-дневен срок от снабдяване на сградата с акт обр. 15 и акт обр. 16. След сключване на договора страните по него постигнали устно съгласие, че част от дължимото възнаграждение, а именно последните две части от него, ще бъдат заплатени от ответника преди уговорения в договора срок за това - при изготвяне и получаване на разрешение за строеж. Ищецът твърди, че изпълнил възложената му с договора работа, която била приета от възложителя и за последния е възникнало задължението да му заплати уговореното между страните възнаграждение за това. Ответникът обаче изпълнил само част от задължението си за заплащане на уговореното възнаграждение на ищеца, като неплатената част от него възлиза на сумата от 15 800 евро. Поради изложеното ищецът моли „Г.Б.” ЕАД да бъде осъдено да му заплати сумата от 15 800 евро, представляваща неплатената част от дължимото възнаграждение за извършена работа по изготвяне на Част „Конструктивна“ от технически проект на сградите, които ще се построят в недвижим имот, представляващ УПИ II-6137, 6153 от кв. 23 по плана на гр. София, местност „Младост 3“, възложена с договор, сключен на 03.08.2017 г. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът - „Г.Б.” ЕАД, оспорва предявения иск. Твърди, че между страните по процесния договор не е постигано съгласие за промяна на момента, в който ответникът следва да изпълни задължението си за заплащане на ищеца на уговореното възнаграждение за извършената работа. Заявява, че ищецът не му е предал възложената за изработка конструктивна част на техническите проекти. Посочва, че задължението за заплащане на претендираната по делото част от възнаграждението не е станало изискуемо, тъй като за сградите, за които се отнася проекта, няма издадени акт обр. 15 и акт обр. 16. Поради изложеното моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Съгласно твърденията, въведени с исковата молба, предмет на разглеждане в производството е претенцията на ищеца за заплащане на възнаграждение, дължимо от ответника по сключен между тях договор за изработка. За да бъде същата уважена, на първо място, следва да се прецени дали от представените доказателства се установява, че е налице облигационна обвързаност между страните по спора, по силата на която ищецът да е поел задължение да извърши описаната в исковата молба работа, а ответникът да е поел задължение да заплати възнаграждение за това в претендирания размер от 15 800 евро.
В исковата молба
се твърди, че страни по договора, който се сочи като правопораждащ предявения
иск факт, са две юридически лица, всяко от които има седалище на територията на
различни държави – ответникът, който има качеството на възложител на работата,
е дружество, чието седалище е на територията на Република България, а ищецът,
който е
лицето, на което се
твърди, че е възложено извършването на работата, е дружество, което има
седалище на територията на Република Гърция. Следователно правопораждащият
предявеното вземане факт е договор с международен елемент. Това означава, че
при произнасяне по основателността на иска съдът трябва да отговори на въпроса
кое е приложимото право, което урежда сключването и изпълнението на този вид
сделка.
Приложимото материално право по отношение на процесния договор, сключен между юридически лица, които имат седалище на територията на различни държави, трябва да се определи съгласно правилата за това, уредени в Кодекса за международно частно право /КМЧП/. С КМЧП е въведен следният принцип: приложимото право по отношение на договорите е това, което е избрано от страните съгласно чл. 93, ал. 1 КМЧП, като при липса на избор начинът, по който то трябва да бъде определено е посочен в чл. 94 и сл. КМЧП, в които норми са разграничени отделни хипотези според вида на сключения договор. Ищецът твърди, че договорът, от който произтича предявеното в процеса право е този, който е сключен в писмена форма между страните по спора на 03.08.2017 г., като той е представен по делото. От неговото съдържание е видно, че с чл. 10.1. от него страните са постигнали съгласие по отношение на избора на материално право, което ще урежда техните отношения, породени от този договор. Те са избрали това да бъде правото на Република България, поради което и при произнасянето си по основателността на предявения осъдителен иск съдът трябва да съобрази относимите към процесните отношения материалноправни разпоредби, действащи в Република България.
По
делото не е спорно, че между „Г.-К.Б.”
ЕАД, с ново
наименование „Г.Б.” ЕАД, от една
страна, и „Я.П.М.И.С.В.Т. ООД Ш.”, Турция от друга страна, са възникнали облигационни отношения,
произтичащи от сключен на 03.08.2017 г. договор. Това е видно и от приетия
като доказателство в производството писмен договор от 03.08.2017 г., който е подписан от представители
на всяка от насрещните страни
по сделката и обективира тяхното съгласие за сключването му със съдържание на правата и задълженията, които
възникват за съдоговорителите, такова каквото е
отразено в него. При тълкуване на клаузите
от съдържанието на този договор, се налага извода, че основните престации,
които страните по тази сделка са се съгласили да възникват за тях са такива,
които са характерни за договора за изработка. По силата на сключения договор в тежест на ищеца „Я.П.М.И.С.В.Т. ООД Ш.”, Турция е възникнало задължение да изготви и предаде на отвтеника
„Г.Б.” ЕАД част „Конструктивна“ на техническите проекти на
сградите, които възложителят възнамерява да построи в собствените си недвижими
имоти, представляващи УПИ
III-6137, 6153 от кв. 2 по плана на гр. София,
местност „Младост 3“, УПИ I -247, УПИ III – 248 и УПИ IV – 20,
658 от кв. 23 по плана гр. София, местност „Младост 3“. За ответника по този договор възниква насрещно
задължение да заплати на ищеца възнаграждение за извършената работа, чийто
размер е уговорен по тяхно общо съгласие с клаузата на чл. 3.1. от договора – то е в общ размер от 89 500 евро без ДДС или
левовата равностойност на тази сума от 175 000 лв.
За да възникне задължението на възложителя „Г.Б.” ЕАД да заплати договореното възнаграждение, освен постигане на съгласие между страните по основните елементи на договора за изработка, което се доказа в процеса, следва да бъде установено и това, че изпълнителят по сделката е извършил уговорената работа по изготвяне на част „Конструктивна“ на техническия проект за строежа на сградите, които ще бъдат построени в недвижими имоти, представляващи УПИ III-6137, 6153 от кв. 2 по плана на гр. София, местност „Младост 3“, УПИ I -247, УПИ III – 248 и УПИ IV – 20, 658 от кв. 23 по плана гр. София, местност „Младост 3“, както и че тази работа е приета от възложителя. Настъпването на тези обстоятелства е изрично оспорено от ответника в процеса – изявление в тази насока е направено още в отговора на исковата молба, както и в съдебно заседание, проведено на 14.04.2021 г.
За да се
произнесе по това дали ищецът е изпълнил задължението си да извърши възложената
с процесния договор работа, съдът трябва първо да отговори на въпроса какво е
конкретното съдържание на това задължение. Изискванията, на които трябва да
отговоря проекта, представляващ част „Конструктивна“, който
е възложен за изготвяне от ищеца, не са
определени в клаузите, които са част от съдържанието на сключения договор, а съгласно
уговорката на чл. 1, изр. 2 от него са конкретизиране в приложение № 1 –
Задание за проектиране, което е посочено, че представлява неразделна част от договора.
По делото от нито една от страните не е представен документът, представляващ приложение
№ 1 към договора, поради което следва да се приеме, че не е доказано какво е
съдържанието на правата и/или задълженията на съдоговорителите, които възникват
от този писмен документ, към който договорът препраща. Това означава, че съдът
не може да се произнесе по това дали от страните по процесния договор за
изработка е изразена воля относно конкретните изисквания, на които трябва да
отговаря техническия проект в част „Конструктивна“, който ответникът е възложил
за изготвяне на ищеца, както и какви са те.
Следва обаче да бъде съобразено това, че обхватът и съдържанието на всеки
един инвестиционен проект в процеса на строителство, който се изготвя,
включително и този, възложен с процесния договор, трябва да отговарят на
изискванията за това, които са регламентирани в нормативните актове, с които се
регулират тези обществени отношения. Такива актове са Закона устройство на
територията /ЗУТ/ и Наредба № 4 от 21 май 2001 г. за обхвата и съдържанието на
инвестиционните проекти /Наредбата/, в който подзаконов акт са определени обхватът
и съдържанието на инвестиционните проекти, както и на свързаните с тях
предварителни /прединвестиционни/ проучвания и задания за проектиране. Ето защо
и за да се приеме, че дружеството „Я.П.М.И.С.В.Т. ООД Ш.” е изпълнило точно задължението си да изготви част
„Конструктивна“, представляваща съставен елемент на техническия проект за
строежа на сградите, което е възникнало по силата на процесния договор за
изработка, в производството трябва да се докаже, че изработеният от него проект
отговаря на изискванията за това, които са установени в ЗУТ и подзаконовите
разпоредби на Наредбата, които са задължителни за всички инвестиционни проекти
за строежите, без значение каква е волята за това, изразена от страните по
сключения договор за тяхната изработка.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗУТ и чл. 2, ал. 1 от Наредбата инвестиционните
проекти могат да се възлагат и изработват в три фази на проектиране: 1. идеен
проект; 2. технически проект и 3. работен проект (работни чертежи и детайли),
като съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата тези проекти могат да включват
определени проектни части, една от които е част „Конструктивна“, представляваща
една от частите за архитектура и конструкции. В чл. 49 от Наредбата е
предвидено, че част „Конструктивна“, когато е съставен елемент на техническия
проект развива, допълва и конкретизира проектните решения на част конструктивна
на идейния проект, а в случаите, когато не е изработен идеен проект, определя: 1.
строителната система, изчислителните схеми, конструктивните решения, отделните
състояния на натоварванията и строително-технологичните решения; 2. начина на фундиране и
мероприятията за заздравяване на земната основа; 3. конкретните размери на конструктивните елементи,
съгласувано с архитектурните решения, както и разположението на носещите и
поемащите сеизмичните натоварвания конструктивни елементи. В чл. 50, ал. 1 и ал. 2
от Наредбата е предвидено, че част конструктивна на техническия проект се представя
с чертежи, които се изработват с подробност и конкретност, които следва да
осигурят изпълнението на СМР, като те трябва да отразяват нормативните
техническите изисквания и специфичните особености на избраната строителна
система и тази част включва следните отделни чертежи: 1. план на основите с
привързване към съществуващия терен; 2. кофражни планове при монолитни
стоманобетонни конструкции с означени отвори за преминаване на елементите на
сградните инсталации и за монтажа на машините и съоръженията, както и означени
места на всички закладни части; 3. армировъчни планове за изпълнението на
монолитните стоманобетонни конструкции; 4. монтажни планове - за строежите със
сглобяеми конструктивни елементи с пълна спецификация на монтажните елементи; 5.
конструктивно-монтажни чертежи - за строежите, проектирани с метални, дървени и
смесени конструкции; 6. монтажни планове на окачени фасади; 7. други планове и
чертежи, свързани със строително-технологичните решения и 8. спецификации на
материалите, изделията и готовите стоманобетонни елементи. Обяснителната
записка на част конструктивна на техническия проект освен описанията, посочени
в чл. 47 от Наредбата, трябва да съдържа и: 1. описание на характерни елементи
и детайли на конструкцията; 2. данни за техническите характеристики на
използваните материали; 3. описание на техническите условия за монтажа на сглобяемите
строителни конструкции / чл. 51 от Наредбата/. Съгласно чл. 52 от Наредбата изчисленията
към част конструктивна на техническия проект включват статически и динамически
изчисления по приетите схеми за всички конструктивни елементи, а в чл. 53, ал.
1 от Наредбата е посочено, че към част конструктивна на техническия проект се
изработват и количествени сметки за подлежащите на изпълнение СМР.
За доказване на обстоятелството, че възложената с договора за изработка работа е извършена от ищеца, в качеството му на изпълнител по сделката, съобразно установените с нормативните актове изисквания за това, в производството са представени електронни документи на електронен носител. Тези документи не са представени възпроизведени на хартиен носител поради техния голям обем и поради спецификата на тяхното съдържание, представляващи чертежи. Те са проверени от вещото лице В.П., изготвило представената по делото съдебно-техническа експертиза, което притежава и необходимите специални знания да разчете тяхното съдържание, каквито съдът няма. Ето защо съдът намира, че документите, които са представени от ищеца на електронен носител, с които той цели да установи изпълнението на задължението си да изработи възложената му част от изготвен технически проект, са със съдържание такова, каквото е посочено на стр. 8 от заключението на извършената от вещото лице П. съдебно-техническа експертиза /СТЕ/. Въз основа на тези документи следва да се отговори на въпроса дали от ищеца е изработена част „Конструктивна“ на техническия проект на строежа на сградите, както и дали тя отговоря на посочените в предходния абзац нормативно установени изисквания.
В заключението на изготвената съдебно-техническа експертиза е посочено, че документите, съдържащи се на наличния по делото електронен носител, представляват част „Конструктивна“ от изготвен технически проект за строежа на сградите, които са описани в сключения между страните по спора договор, като те са конструктивни чертежи на шест сгради, включващи план фундаменти, план армировка, фундаменти, подпорна стена, детайли на колони и стени между коти, кофражен план по коти, армировка стени, армировка греди, армировка плоча, отделни конструктивни елементи – детайли колони и стени, план колони и стени по коти, детайли стълби, стом. полуниво за техническо оборудване. Вещото лице е анализирало чертежите и е установило, че те са непълни, тъй като в тях липсват чертежи на план изкоп и план основи, както и че някои от тях са неточни, а други недовършени. В изготвеното заключение и в разпита си, проведен в съдебно заседание на 14.04.2021 г., експертът е посочил, че в представените документи липсват спецификации на материалите, изделията и готовите стоманобетонни елементи, обяснителна записка на български език, както и обобщена количествена сметка за подлежащите на изпълнение СМР. От обясненията на вещото лице П., дадени в съдебно заседание, е видно, че тя е констатирала, че във всеки от чертежите е направена количествена сметка, която обаче не съдържа достатъчно данни, за да може конструктивната част да бъде пълна и да изпълни своето предназначение. Съдът кредитира изцяло заключението на изготвената СТЕ, тъй като направените в него изводи са обосновани, формулирани са след пълен анализ на всички представени по делото документи и са в обхвата на специалните знания, които вещото лице има. Ето защо от това заключение се приемат за доказани фактите, че по делото са представени доказателства за изработване на част „Конструктивна“ на технически проект за строежа на сградите, които ответникът планира да построи в собствените си недвижими имоти, находящи се в гр. София, район „Младост 3“, както и че изработеното не съдържа спецификации на материалите, изделията и готовите стоманобетонни елементи, обяснителна записка, както и надлежно съставена количествена сметка за строителните работи, които следва да бъдат изпълнени. Доколкото съгласно приложимите нормативни актове посочените елементи са задължителни такива за част „Конструктивна“ на техническия проект, то трябва да се приеме, че проектът, представляващ част „Конструктивна“ на технически проект, за който по делото са представени доказателства, че е изготвен, не отговаря на изискванията за това, регламентирани в чл. 50, ал. 2, т. 8, чл. 51, чл. 53, ал. 1 от Наредбата. В производството от ищеца не са ангажирани допълнителни доказателства, от които да се установява, че описаните задължителни елементи от част „Конструктивна“ са изработени от него. След като вещото лице е констатирало, че част от чертежите, от които се състои представения по делото проект, са непълни, неточни и недовършени, то съдът намира, че въпреки че такива чертежи са изготвени, то те не отговарят на изискванията за това, поставени в подзаконовата норма на чл. 50, ал. 1 и ал. 2 от Наредбата, което прави целия технически проект в частта му „Конструктивна“ освен непълен и негоден. Така установените по делото недостатъци на изработения проект като брой и вид са толкова съществени, че този проект е негоден за използване съобразно обикновеното му предназначение да послужи в строителния процес, като бъде съгласуван и одобрен от компетентните за това органи съгласно чл. 145, ал. 1 ЗУТ, за да бъдат спазени законовата процедура и изсквания за законност на строежа и въвеждането му в експлоатация и като бъде използван в процеса на строителство от съответния строител, на който е възложено да извърши строежа, за който техническият проект е създаден.
В чл. 261 ЗЗД е предвидено, че изпълнителят е длъжен да изпълни работата така, че тя да бъде годна за обикновеното или предвиденото в договора предназначение, като съгласно чл. 265, ал. 2 ЗЗД ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. При тълкуване във връзката им една с друга на посочените законови разпоредби се налага извода, че в отношенията между страните по договора за изработка се приема, че изпълнителят е извършил възложената му работата само тогава, когато изпълненото съответства на уговореното и е годно за обикновеното или предвиденото в договора предназначение. Когато това условие не е изпълнено, се счита, че е налице пълно неизпълнение на основното задължение на изпълнителя по сключения договор за изработка, което от своя страна има за последица невъзникването на задължението на възложителя да заплати уговореното възнаграждение, както и възникване на правото на възложителя да ангажира договорната отговорност на изпълнителя чрез всички нейни форми, една от които е посочена в чл. 265, ал. 1 ЗЗД - чрез упражняване на правото за разваляне на сключения договор. С оглед на това и доколкото в производството се доказа, че представения по делото проект, представляващ част „Конструктивна“ на техническия проект за строеж на сгради в недвижими имоти, представляващи УПИ III-6137, 6153 от кв. 2 по плана на гр. София, местност „Младост 3“, УПИ I -247, УПИ III – 248 и УПИ IV – 20, 658 от кв. 23 по плана гр. София, местност „Младост 3“, страда от толкова съществени недостатъци, че това го прави негоден за обикновеното му предназначение, то трябва да се приеме, че дори и да се счете, че той е изготвен от ищеца в изпълнение на задължението му по процесния договор за изработка, с него не е изпълнена възложената с тази сделка работа.
Фактът на извършване на възложената работа по изготвяне на част
„Конструктивна“ от техническия проект за строежа в гр. София, местност „Младост
3“, не се установява и от представената по делото фактура № 39791/ 30.05.2018
г., на която се позовава ищецът. Този
счетоводен документ не е подписан от представител на ответника, като по делото
се доказва, че той не е и заведен в неговото счетоводство, което означава, че не
се установява този правен субект да е направил изявление по признание на
описаните във фактурата обстоятелства по възникване в негова тежест на
задължение за заплащане на ищеца на възнаграждение за извършената работа, което
би включвало и признание на факта, че възложената работа, за която се дължи
това възнаграждение, е изпълнена. Тази фактура е съставена от ищеца,
като в нея са удостоверени само факти, които са изгодни за това дружество в
процеса, поради което и тя не се ползва
материална доказателствена сила срещу ответника и не доказва настъпването на
което и да е от удостоверените с нея обстоятелства, включително и това по
извършване на възложената с процесната сделка работа /следва да се посочи, че в
самата фактура като основание за възникване на паричното задължение, за което
тя е издадена, е написано „получаване на разрешение за строеж на сградите и
получаване на акт 15 за приемане на строителството и на акт 16 за всички
сгради“, което са действия, различни от тези, които са възложени за извършване от
ищеца с процесния договор за изработка, което също е основание да се приеме, че
от тази фактура не се установява изпълнението на възложената от ответника на
ищеца работа, за която се претендира възнаграждение по делото/.
Предвид всичко изложено, се налага крайният извод, че по делото не се
доказа, че работата, възложена с договора за изработка, сключен на 03.08.2017
г., между ищеца и ответника, е извършена. С оглед на това трябва да се заключи,
че за ответника „Г.Б.” ЕАД не е възникнало задължение
по чл. 266, ал. 1 ЗЗД да заплати на ищеца възнаграждение за извършване на тази
работа съгласно уговореното в сключения между страните договор, защото то
възниква само ако възложената работа е изпълнена при условията на чл. 261 ЗЗД.
В допълнение към горното трябва да се посочи, че дори и да се приеме, че
възложената с процесния договор работа е извършена, то това не променя крайния
извод за това, че в тежест на ответника не е възникнало задължение да заплати
на ищеца уговореното възнаграждение.
За да възникне задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение, освен постигане на съгласие между страните по основните елементи на договора за изработка и извършването от изпълнителя на уговорената работа, следва да бъде установено и това, че тя е приета от възложителя.
В чл. 264, ал.
1 ЗЗД е предвидено, че възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно
договора работа. Приемането на работата
по договор за изработка по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД обхваща две действия.
Първото действие е фактическо и се изразява в осъществено разместване на
фактическата власт върху изработеното от изпълнителя към възложителя, чрез
реалното му получаване от последния. Второто дейстие е правно по своя характер
и представлява изразено от възложителя признание, че изработеното съответства
на възложеното с договора, което е израз на неговото одобряване. В този смисъл
е практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 218 от
23.12.2016 г., постановено по т. д. № 3709/2015 г. по описа на ВКС, ІІ т.о.
От представените в производството
доказателства не се установява техническият проект, който ищецът твърди, че е
изготвил и който е представен по делото на електронен носител, да е предаден от
него на ответника, с което на последния да е прехвърлена фактическата власт
върху изработеното. Това не се доказва от съдържанието на имейл, възпроизведен
на хартиен носител и намиращ се на от л. 24 до л. 26 от делото на СГС, тъй като
от него не е видно какво е съдържанието на файла, който е изпратен с възможност
за изтеглянето му чрез услугата WeTransfer, като то не може и да се установи
към момента, в каквато насока са
изводите на вещото лице И.Д.,
направени в заключението на изготвената от него съдебно-техническа експертиза,
които съдът кредитира изцяло.
Освен, че не се доказва изработеното да е предадено от изпълнителя на
възложителя, по делото не се установява и последният да е направил изрично
изявление за одобряване на изработеното или чрез конклудентни действия да е
изразил такова одобрение. Това не се доказва от съдържанието на имейл от
21.09.2018 г.,
възпроизведен на хартиен носител и намиращ се на л. 28 от делото на СГС, който
е съставен от представител на възложителя „Г.Б.” ЕАД. В този имейл е обективирано изявление на неговия автор за одобрение на
изготвен дизайн. Предмет на възложената с процесния договор работа обаче не е
изработка на дизайн, на което понятие биха могли да отговарят други чати на
инвестиционния проект на един строеж, каквито са част „Архитектурна“ и част „Интериор
и обзавеждане“, а изработка на част „Конструктивна“ от техническия
инвестиционен проект, която по своя характер не може да се определи като дизайн.
В тази връзка трябва да се посочи и това, че не може да се счете, че във
водената между страните по спора кореспонденция понятието „дизайн“ се използва
за означаване на работата по съставяне на част „Конструктивна“ от техническия
проект. Това е така, тъй като от съдържанието на разменени преди цитирания
други имейли между страните във връзка с процесния проект, е видно, че е използван
термина „проект“ /на английски „project”/, а не понятието „дизайн“ /на английски „design”/, което е употребено в имейла от 21.09.2018 г. Освен това в имейла от
21.09.2018 г. е посочено, че изпратения от представител на ищцовото дружество
дизайн предстои да бъде предоставен на конкретен служител на ответника с
наименование Илия за становище, което означава, че изразеното с този имейл
одобрение на дизайна, дори и да се приеме, че касае точно процесния проект, не представлява
заявена окончателната позиция на възложителя по отношение на приемане на
работата и съответно не може да се квалифицира като действие по чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
Ето защо трябва да се заключи, че по отношение на работата по изготвяне
на част „Конструктивна“ от техническия проект за
строежа в гр. София, местност „Младост 3“, която ищецът твърди да е изпълнил и за която претендира
да му бъде заплатено уговореното възнаграждение, не е налице приемане по
смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД, тъй като липсват и двата елемента от фактическия
състав на това действие, а именно не е осъществено както фактическото действие
по разместване на фактическата власт върху изработеното, така и правното действие
по признание, че изработеното съответства по вид и качество на възложеното с
договора. Това също е основание да се приеме, че за „Г.Б.”
ЕАД не е
възникнало задължение да заплати възнаграждение за изпълнение на възложената на
ищеца с процесния договор работа, което съгласно чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД се
дължи само за приетата работа.
Предвид всичко изложено, се налага крайният извод, че по делото не се
доказа, че за ответника е възникнало задължение по чл. 266, ал. 1 ЗЗД да
заплати на ищеца възнаграждение за извършване на работата по изготвяне на част „Конструктивна“ от техническия проект за строежа в гр. София,
местност „Младост 3“ съгласно уговореното в сключения между страните договор за изработка от 03.08.2017
г. Това прави предявеният осъдителен иск с правна квалификация чл. 266, ал. 1 ЗЗД неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна на ответника е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото разноски, такива му се следват. По делото се доказаха реално заплатени разходи за водене на настоящото дело, в общ размер от 1 300 лв., представляваща платени депозити за възнаграждения на вещо лице.
Съдът счита, че в полза на ответника не трябва да се присъждат претендираните разноски в размер на 2 520 лв. за възнаграждение на упълномощения да го представлява адвокат, тъй като по делото не са представени доказателства, от които да е видно, че тази сума реално е платена в полза на процесуалния представител.
Отговорността за разноските, възникваща в тежест на ищеца при отхвърляне на предявения иск, както е в случая, се ограничава само до реално направените такива. Разноските следва да са били поискани и доказани, като извършени в хода на производството до приключване на устните състезания. Да се присъдят в полза на страната разноски за адвокатско възнаграждение, които не са платени, означава той да се облагодетелства неоснователно. Това се изключва от категоричните текстове на закона – в чл. 78 ГПК се говори за „заплатените”, „направените” (а не - „уговорените”) от страната разноски. В тази насока са и задължителните указания по приложение на закона, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г., постановено по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящото производство не бяха ангажирани доказателства за реално заплащане от ответника на възнаграждение на процесуалния му представител. Представената по делото фактура не доказват плащане на възнаграждение, а единствено задължаване на получателя на услугата с посочената в нея сума. До приключване на устните състезания в производството няма представени каквито и да било други платежни документи за заплащане на възнаграждение на упълномощения адвокат в размер на 2 520 лв. Представянето на адвокатско пълномощно, макар и да представлява доказателство за ангажирането на адвокатска защита, не представлява такова за действително заплащане на адвокатския хонорар.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Я.П.М.И.С.В.Т. ООД Ш.”, дружество
учредено и съществуващо съгласно законите на Турция, с регистрационен номер № ********, със седалище и адрес на
управление:***/6 ., срещу „Г.Б.” ЕАД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление:***, иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на „Г.Б.” ЕАД да заплати на „Я.П.М.И.С.В.Т. ООД Ш.” сума в размер на 15 800 евро /петнадесет хиляди и осемстотин евро/, представляваща част от уговорено и неплатено възнаграждение за извършена
работа по изготвяне на част „Конструктивна“ на техническите проекти на
сградите, които „Г.Б.” ЕАД възнамерява
да построи в собствените си недвижими имоти, представляващи УПИ III-6137, 6153 от кв. 2 по
плана на гр. София, местност „Младост 3“, УПИ I -247, УПИ III – 248 и УПИ IV – 20, 658 от кв. 23 по плана гр.
София, местност „Младост 3“, която работа е възложена с договор за изработка, сключен на 03.08.2017 г., между „Г.Б.” ЕАД, със старо наименование „Г.-К.Б.”
ЕАД, и „Я.П.М.И.С.В.Т. ООД Ш.”,
Турция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Я.П.М.И.С.В.Т. ООД Ш.”, дружество учредено и съществуващо съгласно законите на Турция, да заплати на „Г.Б.” ЕАД сума в размер на 1 300 лв. /хиляда и триста лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: