РЕШЕНИЕ
гр. С., 25.6.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15
състав в открито съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Галя Вълкова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 12875 описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет
на разглеждане е осъдителен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм.)
във вр. с чл.45 от ЗЗД.
Ищцата П.И.М.
твърди, че е пострадала при пътнотранспортно произшествие на 9.07.2015 год.,
предизвикано от водача на лек автомобил „Дачия“ с рег. № ********И.Ц.Н., който
не спрял на пътен знак Б1 и ударил движещия се с предимство лек автомобил „Ланчия“,
с рег. № *******, управляван от ищцата. Поддържа, че вина за произшествието има
водачът И.Н., чиято гражданската отговорност като водач на лек автомобил е била
застрахована при ответника З. „Е.И.“ АД.
В резултат от произшествието, ищцата получила многофрагментно счупване
на лявата подбедрица и счупване в областта на глезенната става,
разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица
и на дясната тазобедрена става. Тя претърпяла оперативна интервенция по
спешност, поставена й била метална плака и винтове. С влязло в сила решение на
СГС, постановено по гр.д. № 9523/2015 год. на ищцата било присъдено обезщетение
за претърпените неимуществени вреди. Ищцата твърди, че, след приключване на
първото дело, тя получила усложнение – на 8.3.2017 год. й била направена
остеоктомия и екстракция на плака за изваждане на остеосинтезния материал.
Оперативната й рана обаче не зараснала, образувал се келоиден цикатрикс,
изпъкнал над околните тъкани, който бил болезнен при палпация. Това наложило
нова оперативна интервенция на 10.5.2017 год., при която били разместени
тъканите в съседство на раната и се затворил дефектът. На 31.7.2017 год. ищцата
отново постъпила в болница, поради силно болезнена зачервена подутина в
областта на раната на лявата подбедрица, повишена телесна температура и наличие
на кървенисто жълтеникава аксудация. Тя претърпяла нова оперативна интервенция.
На 09.8.2017 год. ищцата претърпяла нова оперативна интервенция за ексцизия на
здрава тъкан и кюртаж до кокал; поставен бил кожен имплант от бедрото. От тези
допълнителни операции, ищцата претърпяла нови болки и страдания, за които не й
било присъдено обезщетение с влязлото в сила съдебно решение. Ето защо ищцата претендира
застрахователят на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач да й
заплати обезщетение за допълнителните неимуществени вреди, настъпили след
влизане в сила на съдебното решение по гр.д. № 9523/2015 год. на СГС, в размер
на 40 000 лева. Претендира лихва от 8.3.2017 год. до окончателното изплащане на
главницата и направените по делото разноски.
Ответникът ЗД „Е.“
АД прави възражение за недопустимост на предявения иск. Счита, че приложим към
настоящия казус е действащия Кодекс на застраховането, който изисква
предявяване на извънсъдебна претенция първо към застрахователя. Исковата молба
била предявена и ексцесът бил настъпил при действието на новия Кодекс за
застраховането, поради което следвало да се приложи чл.498 ал.3 от него. В
случая такава претенция не било отправена. По същество ответникът оспорва
исковете като неоснователни, а размерът на претенцията като завишен. Счита, че с обезщетението, присъдено по гр.д.
№ 9523/2015 год. на СГС ищцата е била обезщетена изцяло за вредите от
процесното ПТП. При предходното разглеждане на делото било установено, че
ищцата е претърпяла операция с поставяне на метално тяло, а било известно, че
същото следвало да бъде премахнато с нова операция. Според ответника, при
определяне на обезщетението, съдът взел предвид незавършилия към предходното
разглеждане на делото процес на възстановяване и потенциалните бъдещи
интервенции. Ответникът оспорва причинно-следствената връзка между настъпилото
произшествие и оперативните интервенции, описани в исковата молба. Твърди, че
настъпилите усложнения не са причинени от застрахователното събитие и травмите
от него. Оспорва да е налице ексцес, поради липса на новонастъпили вреди,
довели до влошаване на здравословното състояние на ищцата. Ответникът прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която се движила
с несъобразена скорост с оглед на пътните условия – ищцата следвало да се
съобрази, че се движи в тъмната част на денонощието и пресича кръстовище с
неработещ светофар. Ако се докаже основателността на иска, ответникът оспорва
претендираното обезщетение като завишено. Моли да не бъде присъждана и лихва за
забава, тъй като ищцата не завела извънсъдебна претенция и не посочила банкова
сметка ***е. По същите причини, на ищцата не следвало да бъдат заплатени и
направените по делото разноски.
Въз основа на
събраните по делото доказателства съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С решение №
3772/09.05.2016 г. на Софийски градски съд, І-18 с-в, постановено по гр. дело №
9523/2015 г., е осъдено ЗД „Е.“ АД да заплати на П.И.М. на основание чл. 226 КЗ
(отм.) сумата от 40000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на ПТП, настъпило на 9.07.2015 г., ведно със законната лихва от тази
дата до окончателното изплащане на сумата. Решението е влязло в сила на
14.06.2016 г. като необжалвано. Отхвърлено е възражението за съпричиняване. При
определяне размера на вредите съдът е отчел, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е претърпяла открито счупване на бедрените кости и в областта на
глезенната става, раните и увредите в областта на таз, гърди и корем,
извършените две операции до момента, продължителността на оздравителния период,
който към датата на изготвяне на СМЕ не е приключил, времето на изпитване на
затруднения в ежедневното обслужване и необходимостта от съдействие за
придвижване, употребата на обезболяващи средства, остатъчните белези и
депресивното състояние на пострадалата. Съдът е констатирал, че няма данни и
прогнози за неблагоприятни бъдещи последици, относително стабилизирано е
състоянието на ищцата, като остатъчните дефицити на движенията могат да бъдат
компенсирани с времето. Съдът е отчел, че в областта на мекотъканните наранявания
и рани са останали трайни козметични белези – на лявата подбедрица 12 см. и на
дясната тазобедрена става 4-5 см. Останали са и груби белези от извършените две
костни операции и малки белези от шпилките на външния фиксатор. Съдебното
дирене е приключило в съдебно заседание на 28.04.2016
г., когато е даден ход на делото по същество.
Обсъждайки
приетите по делото писмени доказателства за последващо проведено лечение вещото
лице д-р Б.Б. по приетата и неоспорена Съдебномедицинска експертиза сочи, че в
периода от 08.03.2017 г. до 14.03.2017 г. ищцата е провела болнично и
оперативно лечение в Отделение “Ортопедия и травматология“ при М. „ С.с.“ ЕООД
за изваждане на металната плака и винтовете от зарасналите кости. За целта са
били извършени хематологични, рентгенови изследвания и консултации със
специалисти: ортопед, интернист и анестезиолог. След подготовка пациентката е
била оперирана на 08.03.2017 г. Извършено е отстраняване на металната плака и
винтовете, а отворите са запълнени с костни алотрансплантанти. Включена е била
инфузионна, антибиотична, антикоагулантна, седативна и обезболяваща терапия. Ищцата
е изписана със спокойна оперативна рана на 14.03.2017 г. и лечението е
продължило амбулаторно с прегледи и превръзки. Поради разраснал се „келоид“
(груб кожен белег), който е ограничавал движението на лявата коленна става,
ищцата е била приета за болнично и оперативно лечение в Отделение
„Пластично-възстановителна хирургия“ при МБАЛ „ Скинсистемс“ ЕООД в периода от
10.05.2017 г. до 15.05.2017г. След
проведени изследвания, консултации и подготовка пострадалата била оперирана на
10.05.2017 г. Извършена „ексцизия“ ( изрязване и отстраняване) на кожния белег
и покриване на оперативното поле с тъкани по съседство. Включена била антибиотична,
седативна и обезобяляваща терапия. Ищцата е изписана от болницата на 15.05.2017
г. и лечението й е продължило амбулаторно с превръзки. Поради получено
възпаление (флегмона) и отваряне на оперативната рана, ищцата е била приета
отново за оперативно лечение в Отделение “Ортопедия и травматология“ при М. „С.с.“
ЕООД в периода 31.07. - 03.08.2017 г. Пострадалата била оперирана на 31.07.2017
г. при извършени оперативни дейности: „отстраняване на флегмона след широка
ексцизия , поставен лаваж и дренаж. “ Включена била антибиотична, седативна и
обезобяляваща терапия. След изписването от болницата лечението отново е
продължило амбулаторно с превръзки.
Д-р Б. посочва, че в Съдебно-медицинската
експертиза, изготвена по гр.д. № 9523/15г. на 1-18 състав на СГС не са
обсъждани описаните по-горе усложнения, тъй като те са се получили при ищцата
много по-късно след приетата експертиза. По това дело са обсъждани само
претърпените от ищцата болки и страдания за времето когато счупените кости са
зараствали и е проведена рехабилитацията. Според експерта причините да не
зарасне една оперативна рана могат да бъдат различни: грубо проведена
оперативна интервенция, настъпване на възпалителен процес, механичен фактор и
др. В процесния случай наред с изваждането на металните синтези е било
предприето запълване на костните дефекти с алопластични костни шпанове, което експертът
определя като грешка. Отворите от
винтовете обичайно се оставят открити и с времето костта сама ги запълва.
Заради образувания „келоид“ (големия груб кожен белег) е последвала операция,
при която е възникнал и възпалителният процес на кожата, който е задълбочил
състоянието на ищцата. Във всички случаи лекарите са се постарали да
възстановяват естетичения вид на лявата подбедрица, а този груб оперативен
белег се дължи на една непредвидена операция от претърпяното ПТП. В процесния
случай обаче, старанието на лекарите е било опорочено от съществуващият при всяка
операция оперативен риск за възникване на възпалителен процес.
При извършен
преглед на ищцата на 18.04.2018 г. д-р Б. констатира, че лявата подбедица в долната
медиална част има рана, която не е покрита с кожа, а в следата има фистула
(отвор) през който и към настоящия момент секретира жълтеникава течност. В
раната се вижда дефект от меките тъкани, оток и фибринов налеп, гранулации и
некротични тъкани. Подбедрицата е с разширени вени .Ищцата извършва превръзки
през 3 дни в УМБАЛСМ „Пирогов“. Към настоящият момент не се очаква раната да се
затвори в близките месеци. След спирането на секрецията предстои извършване на кожна
пластика, за да се покрие раната.
Получените усложнения на здравословното състояние предполагат допълнително
болнично, оперативно и амбулаторно лечение за срок от 4 месеца, като лечението
продължава и към настоящия момент. Тези процедури причиняват на ищцата
допълнителни болки и страдания, като най-интензивни ще са по време на извършване
на превръзките. Ищцата ще търпи болки само в меките тъкани, а болки в
зарасналите кости ищцата вече няма.
В съдебно
заседание д-р Б. допълва, че при извършената в болница „Скин Системс“ с.
Доганово операция е процедирано по начин, който лекарят не е използвал, тъй
като така остават отвори там, където се изваждат винтовете. Лекарите са решили,
че този вид костен дефект следва да попълнят с лиофилизарана кост от банка, от
чужда кост. Не може да се каже с категоричност дали това е станало от операцията
или е комбинация от заразяване по кръвен път, довело до възпаление.
По делото са
събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И. С.Д., съпруг на
ищцата. Същият сочи, че поставената след операцията метална плака е извадена по
препоръка на доктора, това станало на 8.03.2017 г. След около месец две от
раните се затворили, но третата не. Ищцата била приета в болница със съмнения
за инфекция на костта. След изписването постъпила за ново 10-дневно лечение и
операция, при третото постъпване се оказало, че раната много се отваря и е
нужна пластична операция. От назначеното лечение със смрадлика и гентамицин
раната започнала да се отваря още повече, станала 10 см. дълбока, костта се
виждала и течала гной. Ищцата посетила клиника в „Пирогов“, където доцент й
казал, че лечението ще е бавно и дълго, ползвали немски лепенки със сок, който
изтеглял гнойта. Ищцата изпитвала много болки и пиела обезболяващи, раната й
течала. През този период тя не работела. След нова година започнала да навива някакви
специални неща, за да не цапа панталона й. Раната започнала да се затваря, но
още тече. Свидетелят потвърждава, че всичко започнало след ваденето на плаката
в болница „Скин системс“. Запознали се с доктора в „Пирогов“, той работел на
няколко места. Това бил лекарят, който сглобявал крака на ищцата и започнал да
ги вика всяка сряда на преглед в „Скин Системс“. Свидетелят сочи, че в момента
раната изглежда около 7-8 см. кръг, върху който все едно е залепена ютия.
Въз
основа на така събраните доказателства се установява, че с влязло в сила
съдебно решение, ползващо се със сила на пресъдено нещо между страните на
основание чл. 298 ГПК, е прието в резултат на ПТП, настъпило на 09.07.2015 г. в
резултат на виновно противоправно поведение на водач на л.а. „Дачия“ с рег. № *******,
чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното дружество, ищцата да е
претърпяла травматични увреждания. В решението е отчетено, че на ищцата й
предстои операция по бъдещо отстраняване на метална остеосинтеза, което само по
себе си носи определен оперативен риск.
Съгласно т. 10
на ППВС 4/1975 г. след присъждане на обезщетение за вреди от непозволено
увреждане пострадалият има основание да търси ново обезщетение за влошаване на
здравословното състояние само ако то се намира в причинна връзка с увреждането
и ако при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването не е било
предвидено и съобразено.
В конкретния
случай съдът е отчел необходимостта от провеждане на операция за последващо
изваждане на остеосинтезата, поради което същата сама по себе си не е основание
за последващо присъждане на вреди. Събраните по делото доказателства обаче не
установяват еднопосочно, че настъпилото в резултат на операцията влошаване на
здравословното състояние на ищцата съставлява отчетения от вещото лице Б.
оперативен риск. Напротив, в приета в настоящото производство и неоспорена от
страните Съдебномедицинска експертиза д-р Б. определя избрания метод на лечение
на запълване на костните дефекти с алопластични костни шпанове като грешка и
подчертава, че обичайно отворите от винтовете се оставят открити, като с
времето костта сама ги запълва. Това е довело до образуване на келоид и необходимостта
от последващи лечения на възникналия възпалителен процес. Съдът, кредитирайки
изводите на вещото лице, намира да не се установява с категоричност наличие на
пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП и получените след
операцията на 08.03.2017 г. допълнителни усложнения. Касае се за неадекватност на
предприетото болнично лечение, отговорността за която не следва да бъде
възложена в тежест на ответното дружество.
По изложените
съображения искът следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
Ищцата е
освободена от задължение за заплащане на държавна такса и разноски по делото.
При така
установения изход от спора ищцата дължи да заплати на ответното дружество
сторените по делото разноски в общ размер 300 лв. (от които 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение 200 лв. – депозит за вещо лице.).
Мотивиран от
горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от П.И.М.,
ЕГН ********** срещу З. „Е.И.“ АД, ЕИК *******, осъдителен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с правно основание чл.226 (1) КЗ (отм.) във вр. с чл.45 от ЗЗД за сумата от 40000 лв. - обезщетение за
допълнителните неимуществени вреди, настъпили след влизане в сила на съдебното
решение по гр.д. № 9523/2015 год. на СГС, ведно със законната лихва, считано от
8.3.2017 год. до окончателното изплащане на главницата и направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК П.И.М., ЕГН ********** да заплати на З. „Е.И.“ АД, ЕИК *******
сумата от 300 лв. – разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
Решението може
да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба
пред Софийски Апелативен съд.
Съдия: