Р Е
Ш Е Н
И Е
№1498 14.12.2022
година
гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на шестнадесети
ноември две хиляди двадесет и втора година, в публично заседание в следния
състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 2575 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е образувано по повод постъпила жалба от „Виа
салариа“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 9, ет. 3,
десен, представлявано от управителя С.К.С., против Ревизионен акт № Р-02000220005342-091-001/26.05.2021
г., издаден от М.Х.М-Б.на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и Д.Б.М.на
длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП- Бургас, ръководител на
ревизията, в частта, потвърдена с
Решение № 133/01.10.2021г. на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
В жалбата са наведени
доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, поради неправилно
приложение на материалния закон. Твърди се, че с преобразуване финансовия
резултат на дружеството за 2018 г. се стига до двойно данъчно облагане, тъй
като приходите по фактурите, въз основа на които е извършено преобразуването, намират
отражение във финансовия резултат на ревизираното лице в следващи периоди. Оспорват
се констатациите на приходните органи по отношение на отчетените разходи за
наем на МПС, както и разходите за предоставени консултантски услуги от
„Екселент ДМ“ ООД. Наред с това се сочи, че при преобразуване на финансовия
резултат с отчитане на приходите по процесните фактури следва да се коригира и
стойността на разходите за извършените доставки по тези фактури. Оспорват се и изводите
на приходните органи, досежно допълнително установените задължения за данък
добавена стойност и лихви за забава. По същество се иска отмяна на ревизионния
акт в обжалваната част.
В съдебното заседание не
се явява представител на жалбоподателя, редовно уведомен.
Пълномощникът на
ответната страна заявява становище за неоснователност на жалбата. Не сочи нови
доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по
делото.
Жалбата е подадена от надлежна
страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК и е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
С оспорения ревизионен акт са
определени на жалбоподателя „Виа салариа“ ЕООД задължения за корпоративен данък в общ размер 12 546.79 лева
и лихва за забава в размер на 2 743.09 лева и за данък върху добавената
стойност в общ размер 32 327.66 лева и лихва за забава в размер на
9 641.82 лева. Ревизионният акт е издаден в резултат на ревизия с обхват
задължения за данък върху добавената стойност за периодите 01.11.2018 г. -
31.12.2018 г., 01.04.2019 г. - 30.04.2019 г., 01.02.2018 г. - 28.02.2018 г.,
01.02.2019 г. - 28.02.2019 г. и 01.07.2019 г. - 31.08.2019 г., и за
корпоративен данък за периода 01.01.2018 г. - 31.12.2018 г.
В хода на ревизията е
установено, че „Виа салариа“ ЕООД е регистрирано в Търговския регистър през 2014
г., а по ЗДДС- от 2015 г. Дружеството осъществява внос и търговия с всички
видове сол, осъществявана в наети складови площи на КРЗ порт Бургас.
По отношение на „Виа салариа“
ЕООД е извършена предходна ревизия, приключила с ревизионен акт № Р-02000219006096-091-001/27.05.2020
г. (л.429 и сл.). Ревизионният акт е частично отменен с решение №
189/31.08.2020 г. (л.133 и сл.) на директора на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП и в изпълнение на дадените
указания е извършена повторна ревизия, приключила с ревизионния акт, предмет на
оспорване в настоящото съдебно производство. Доказателствата от предходното
ревизионно производство са приобщени с протокол № Р-02000220225342-П73-001/09.02.2021
г. (л.439), в т.ч. писмени обяснения от „Мегаинвест-холд“ ЕООД, „Глобъл
Деливъри“ ЕООД, „Ата 61“ ЕООД, „Бобо 5 и синове“ ООД, „Ваня транспорт“ ЕООД, „Еко
оренда“ ЕООД, ведно с приложенията към тях.
При извършване на ревизията са връчени
на ревизираното лице искания за представяне на доказателства и писмени
обяснения- от 09.12.2020 г. и от 08.12.2020 г. и по тях са постъпили отговори,
с приложени доказателства. Представени са също допълнителни писмени обяснения
от 08.02.2021 г. (л.598 и сл.). При извършено от ревизиращия екип посещение на
адреса на дружеството- гр. Бургас, ул. „Генерал Гурко“ № 9, са проверени
счетоводни документи, относими към процесните доставки, и същите са приложени към
преписката (протокол № 0631392 от 08.02.2021 г. на л.441). Отправени са също искания
до третите лица „Ню ейдж 2012“ ЕООД, „Сивес груп“ ЕООД, „Солтдей“ ЕООД, „Аркус-3-Т.
К.“ ЕООД (последните две не са връчени на адресатите и по тях не са постъпили
отговори). Извършена е насрещна проверка на „Росойл плам“ ЕООД, приключила с
протокол от 07.01.2021 г.
На основание чл. 85 от ЗДДС и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС
са определени допълнителни задължения за ДДС, както следва:
- за м.12.2018 г. е начислен допълнителен данък
върху добавената стойност в размер на 980.00 лева по данъчна фактура № 334/28.12.2018 г. (л.530) с получател „Аркус-3-Т. К.“ ЕООД и данъчна основа в
размер на 4 900.00 лева, с предмет - продажба на сол, морска индустриална
и транспорт на сол. От извършеното посещение в офиса на „Виа салариа“ ЕООД и от
постъпилите от дружеството писмени обяснения от 07.01.2021 г. (л.524) е установено,
че ревизираното лице разполага с фактура № 334/28.12.2018 г. в оригинал, ведно
с две копия. Фактурата не е заведена в счетоводството на дружеството, по нея не
е отбелязано плащане и не е включена в справки-декларация по чл. 125 от ЗДДС,
но не е анулирана по установения ред и няма издадено кредитно известие, като се
твърди от ревизираното лице, че не е извършена доставка и няма плащане, поради което
не е предоставена в оригинал на клиента и не е отразена в дневниците за
продажби. По фактурата е ползван данъчен кредит от получателя „Аркус-3-Т.К.“
ЕООД (Констатация 1, т. 1.1 от РД);
- за м.12.2018 г. е начислен допълнителен данък
върху добавената стойност в размер на 688.50 лева, начислен по данъчна фактура № 316/03.12.2018 г. с
получател „Солтдей“ ЕООД и данъчна
основа в размер на 3 442.50 лева, с предмет- продажба на сол. По твърдения
на ревизираното лице (л.524) не е извършена доставка по така издадената
фактура, а плащането е отнесено за погасяване на други задължения на „Солтдей“
ЕООД, поради което към фактурата е изготвено данъчно кредитно известие №
373/30.04.2020 г. Фактурата не е заведена в счетоводството на дружеството и не
е включена в дневниците за продажби и справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС, но
е осчетоводено издаденото кредитно известие и същото е отразено в дневниците за
продажби и справки-декларации в периода, в който е издадено. По фактурата е
ползван данъчен кредит от страна на получателя - „Солтдей“ ЕООД (Констатация 1, т. 1.2 от РД);
- за м.12.2018 г. е начислен допълнителен данък
върху добавената стойност в размер на 287.22 лева по данъчна фактура № 323/11.12.2018 г. (л.529) с получател „Сивес груп“ ЕООД и данъчна основа в
размер на 1 436.08 лева, с предмет- продажба на сол, морска. От представените
писмени обяснения от 07.01.2021 г. (на л. 524) е установено, че ревизираното
лице разполага с фактура № 334/28.12.2018 г. в оригинал, ведно с две копия,
като твърди, че фактурата е изпратена на клиента по ел.поща. Фактурата не е
заведена в счетоводството на дружеството, не е отразена в дневниците за
продажби, по нея няма отбелязано плащане и не е включена в справки-декларация
по чл. 125 от ЗДДС, но и не е анулирана по установения ред и няма издадено
кредитно известие. По фактурата е ползван данъчен кредит от страна на
получателя „Сивес груп“ ЕООД (Констатация
1, т. 1.3 от РД);
- за м.12.2018 г. е начислен допълнителен данък
върху добавената стойност в размер на 1 485.99 лева по данъчна фактура № 339/31.12.2018 г.
(л.217) с получател „Ата-61“ ЕООД и данъчна
основа в размер на 7 429.96 лева, с предмет- продажба на сол, морска. Фактурата
не е включена в дневника за продажби и справки декларации за м. 12.2018 г., на
ревизираното лице. В писмени обяснения (л.216) управителят на „Ата-61“ ЕООД
потвърждава извършената доставка, като сочи, че плащането е извършено чрез
прихващане, за което представя споразумение за прихващане № 2 от 30.04.2019 г.
(л.219). Представени са доказателства за препродажба на стоката на „Кодаг енд
Партнърс“ ООД по фактури, издадени на 31.12.2018 г. и 21.01.2019 г., както и
справка за превоз на стоките. Фактура № 339/31.12.2018 г. е включена в дневника
за покупки на „Ата-61“ ЕООД за м.01.2019 г. в предходното ревизионно производство,
е прието, че по нея е извършена доставка. Констатация
1, т. 3 от РД);
- за м.12.2018 г. е начислен допълнителен данък
върху добавената стойност в размер на 7 124.13 лева по данъчна фактура № 322/10.12.2018 г.
(л.364) с получател „Ваня транспорт“ ЕООД.
Установено е, че фактурата не е включена в дневника за продажби и справки
декларации за м.12.2018 г. на ревизираното лице. От страна на купувача „Ваня
транспорт“ ЕООД е представена процесната фактура, ведно с протокол № 01 от
13.12.2018 г. (л.362) за извършено прихващане със стойността на фактурата. За
закупената стока е приложен и сертификат за химичен анализ на солта (л.366). (Констатация 1, т. 3 от РД).
По отношение на описаните
фактури е прието от ревизиращия екип, че са извършени доставки и ДДС се дължи
за данъчния период, в който фактурите са издадени. Описаните фактури не са
включени в справки-декларации и в дневниците за продажби за м.12.2018 г. на
ревизираното лице, поради което вписаният в тях ДДС е определен като
допълнително задължение за посочения период.
При извършване на ревизията е установено, че част
от проверяваните в хода на ревизията данъчни фактури са включени в
справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС в други периоди. На основание чл. 175 от ДОПК, вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ по отношение на вписания в тези фактури ДДС е определена
лихва за забава за периода от деня, следващ изтичането на периода, в
който ДДС е следвало да бъде деклариран, до датата на изтичане на периода, в
който ДДС е включен в справките-декларации, както следва:
- за м.02.2019 г. е определена лихва за забава в
размер на 1 856.09 лева, дължима за периода 15.03.2019 г. – 14.06.2020 г.
за начислен по-късно ДДС в размер на 14 298.20 лева по фактура № 365/08.02.2019 г. (л.531) с
получател „Глобъл деливъри“ ЕООД, с
данъчна основа 71 491.00 лева, с предмет-
аванс за продажба на сол. Фактура № 365/08.02.2019 г. е отразена в дневниците
за продажба и справки-декларации на ревизираното дружество за периода м.05.2020
г. Стойността на доставката е заплатена от получателя. В писмени обяснения (на л.
524) е заявено от ревизираното лице, че фактурата е издадена за доставка на
2450 тона сол през м.02.2019 г., представляваща част от договорено количество
сол (10 000 тона) по договор от 07.02.2019 г. (л.416). Твърди, че стоката
не е приета и по искане на купувача договорът е развален, поради което е
изготвено данъчно кредитно известие № 418/01.12.2019 г. Представен е протокол №
1 от 30.01.2020 г. (л.532), в който е отразено, че ДКИ № 418/01.12.2019 г. е
издадено без правно основание, а платената на „Виа салариа“ ЕООД сума в размер
на 85 789.20 лева представлява авансово плащане по договора от 07.02.2019
г. Тези данни са потвърдени и от представителя на „Глобъл деливъри“ ЕООД в
писмени обяснения от 05.12.2019 г. (л.210). При тези данни е прието от ревизиращия
екип, че на основание чл. 86 от ЗДДС фактура № 365/08.02.2019 г. е следвало да
бъде отразена в дневниците за продажби и справки-декларации на „Виа салария“
ЕООД за периода м.02.2019 г., като поради по-късното отразяване на фактурата в
справки-декларации, е определена и дължимата лихва за забава върху размера на
установения ДДС (Констатация 1, т. 1.4
от РД);
- за м.12.2018 г. е определена лихва за забава в
размер на 1 216.39 лева, дължима за периода 15.01.2019 г. - 14.03.2020 г.
за начислен по-късно ДДС в размер на 10 302.75 лева по следните фактури с получател „Бобо 5 и синове“ ООД
(всички с предмет на доставка- сол): № 332/23.12.2018 г. с данъчна основа в
размер на 5 332.50 лева и ДДС в размер 1 066.50 лева; №
333/27.12.2018 г. с данъчна основа- 7 811.25 лева и ДДС- 1 562.25
лева; № 335/28.12.2018 г. с данъчна основа- 8 178.75 лева и ДДС-
1 635.75 лева; № 318/06.12.2018 г. с данъчна основа- 7 563.75 лева и
ДДС- 1 512.75 лева; № 314/01.12.2018 г. с данъчна основа- 6 045.00 лева и
ДДС- 1 209.00 лева; № 321/07.12.2018 г. с данъчна основа- 5 205.00 лева и
ДДС- 1 041.00 лева; № 319/07.12.2018 г. с данъчна основа- 8 073.75
лева и ДДС- 1 614.75 лева; № 315/02.12.2018 г. с данъчна основа-
3 303.75 лева и ДДС- 660.75 лева (л.226-229). Вписаният в тези фактури ДДС
е определен като задължение за внасяне за м.12.2018 г. с ревизионен акт №
Р-02000219006096-091-001/27.05.2020 г., потвърден с решение № 189/31.08.2020 г.
на директора на дирекция ОДОП- Бургас (л.429 и сл.). Същите са отразени в
счетоводството на ревизираното дружество през 2020 г. (оборотна ведомост за
сметка 411 „Клиенти“ за периода м.01-м.09.2020 г. на л. 743), и в справка-декларация
за м. 02.2020 г., по данни от справка в ИС „Контрол“ на НАП. При извършване на
ревизията са представени от „Бобо 5 и синове“ ООД: извлечение от банкова сметка
(***.230) с отразено плащане по фактури № 321 и № 332; дневник на сметка 501
„Каса“ (л.231) с отразено плащане в брой по ф. № 319; дневник на сметка 401
„Доставчици“ (л.235), в която в периода м.12.2018 г. са отразени фактури 314, №
315, № 318, № 319, № 321, № 332, № 335. За доставките по всички разглеждани
фактури са приложени от получателя приемо-предавателни протоколи, съставени
през м. 12.2018 г. (л.239-242). Приложени са и товарителници, пътни листи,
лицензи, талон на МПС (л.243-300) за транспортиране на закупеното количество
сол от „Бобо 5 и синове“ ООД със собствен транспорт. (Констатация 1, т. 2 от РД);
- за м.12.2018 г. е определена лихва за забава в
размер на 144.77 лева, дължима за периода 15.01.2019 г. - 14.06.2020 г. за
начислен по-късно ДДС в размер на 1 008.00 лева по фактура № 336/28.12.2018 г. с получател „Ню ейдж 2012“ ЕООД, с
данъчна основа в размер на 5 040.00 лева, с предмет-сол. Вписаният в тази
фактура ДДС е определен като задължение за внасяне за м.12.2018 г. с ревизионен
акт № Р-02000219006096-091-001/27.05.2020 г., потвърден с решение №
189/31.08.2020 г. на директора на дирекция ОДОП- Бургас. Фактурата е отразена в
счетоводството на „Виа салариа“ ЕООД през отчетен период м.05.2020 г., като е
начислен и съответният ДДС, по данни от аналитична ведомост по сметка 701
„Приходи от основна дейност“ (л.742) и аналитична ведомост по сметка 411
„Клиенти“ (л.743). (Констатация 1, т. 2
от РД).
На основание чл.
69, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (Констатация 3 от РД) е прието, че
ревизираното дружество няма право на приспадане на данъчен кредит по следните
фактури с издател „Евролинк мениджмънт“ ООД (л.656-658), за отдаване под наем
на автомобил марка БМВ, модел М4 с 3+1 места и разходи, свързани с поддръжката
на същия:
- № 1157/07.11.2018 г. с
данъчна основа 1 799.36 лева и ДДС в размер на 359.87 лева, с предмет-
наем МПС, резултатът е отразен за м. 11.2018 г.;
- № 1248/07.12.2018 г. с
данъчна основа 1 799.36 лева и ДДС в размер на 359.87 лева, с предмет-
наем МПС, резултатът е отразен за м. 12.2018 г.;
- № 1775/04.12.2018 г. с
данъчна основа 1 322.72 лева и ДДС в размер на 264.54 лева, с предмет-
наем МПС, резултатът е отразен за м. 12.2018 г.;
- № 1440/07.02.2019 г. с
данъчна основа 1 799.36 лева и ДДС в размер на 359.87 лева, с предмет-
наем МПС, резултатът е отразен за м. 02.2019 г.;
- № 1630/07.04.2019 г. с
данъчна основа 1 799.36 лева и ДДС в размер на 359.87 лева, с предмет-
наем МПС, резултатът е отразен за м. 04.2019 г.;
- № 1941/07.07.2019 г. с
данъчна основа 1 799.36 лева и ДДС в размер на 359.87 лева, с предмет-
наем МПС, резултатът е отразен за м. 07.2019 г.;
- № 2049/07.08.2019 г. с
данъчна основа 1 799.36 лева и ДДС в размер на 359.87 лева, с предмет-
наем МПС, резултатът е отразен за м. 08.2019 г.
В писмени обяснения (на
л. 732 и л. 524) е заявено от ревизираното дружество, че описаният автомобил е
отдаван под наем, въз основа на договор, сключен с издателя на фактурите
„Евролинк мениджмънт“ ООД (собственик на автомобила). Заявено е, че автомобилът
се използва изцяло за основната дейност на дружеството. Приложена е Заповед №
001/07.09.2018 г., издадена от управителя на „Виа салариа“ ЕООД (на л. 546), с
която е разпоредено същият да се ползва в съотношение 80% от изминатия пробег и
извършените разходи по поддръжка, ремонт и наем за дейността на дружеството и
20%- за частни пътувания. Не са представени пътни листи, разходни норми,
командировъчни заповеди и др. документи, с оглед установяване на
обстоятелството, че автомобилът се ползва за осъществяване основната дейност на
дружеството. При тези данни е прието от ревизиращия екип, че наетото МПС не се
ползва за дейността на дружеството, поради което на основание чл. 70, ал. 1, т.
2 от ЗДДС е отказано право на данъчен кредит за размера на ДДС, включен в горните
фактури.
На основание чл.
68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 70, ал. 5 от ЗДДС
е отказано на ревизираното дружество право на приспадане на данъчен кредит по
фактури с издател „Росойл плам“ ЕООД (Констатация
5 от РД). В тази част ревизионният акт е отменен с решение № 133/01.10.2021
г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас
при ЦУ на НАП и не е предмет на съдебната проверка за законосъобразност.
Въз основа на горните констатации
са определени на ревизираното лице задължения за ДДС и лихва за забава, както
следва: за периода 01.11.2018 г. -
30.11.2018 г.- данък в размер на 359.87 лева и лихва за забава в размер на
89.38 лева; за периода 01.12.2018 г. - 31.12.2018 г.- данък в размер на
11 190.25 лева и лихва за забава в размер на 4 043.92 лева (включваща
лихва за забава за внасяне на установеното задължение в размер на 2 682.77
лева и лихви, определени по Констатация 1, т.2, за по-късно деклариран ДДС- в
размер на 1 361.16 лева); за периода 01.02.2019 г. - 28.02.2018 г.- данък
в размер на 289.98 лева и лихва за забава в размер на 1 886.46 лева
(включваща лихва за забава за внасяне на установеното задължение в размер на
30.37 лева и лихви определени по Констатация 1, т. 1.4 за по-късно деклариран
ДДС и невнесен в срок ДДС- в размер на 1 856.09 лева); за периода
01.04.2019 г. - 30.04.2019 г.- установен е резултат ДДС за възстановяване в
размер на 3160.10 лева; за периода 01.07.2019 г. - 31.07.2019 г.- данък
в размер на 10 841.66 лева и лихва за забава в размер на 1 960.69
лева; за периода 01.08.2019 г. - 31.08.2019 г.- данък в размер на 9 645.90
лева и лихва за забава в размер на 1 661.37 лева.
На основание чл.
78 от ЗКПО (въз основа на данните от Констатации 1, т.1.1, т. 1.2, т.1.3, т.2, т.3 и т.4 от РД) е
увеличен финансовият резултат на „Виа салариа“ ЕООД за 2018 г. с размера на данъчната
основа, посочена в следните фактури:
- данъчна фактура № 334/28.12.2018 г.
(л.530) с получател „Аркус-3-Т.К.“ ЕООД
и с данъчна основа в размер на 4 900.00 лева (Констатация 1, т.1.1 от РД);
- данъчна
фактура № 316/03.12.2018 г. с
получател „Солтдей“ ЕООД и с данъчна
основа в размер на 3 442.50 лева, с предмет - продажба на сол (Констатация
1, т. 1.2 от РД);
- данъчна
фактура № 323/11.12.2018 г.
(л.529) с получател „Сивес груп“ ЕООД
и с данъчна основа в размер на 1 436.08 лева, с предмет - продажба на сол
(Констатация 1, т. 1.3 от РД);
- данъчна
фактура № 339/31.12.2018 г. (л.217)
с получател „Ата-61“ ЕООД и с данъчна
основа в размер на 7 429.96 лева, с предмет – продажба на сол (Констатация
1, т.3 от РД);
- данъчна
фактура № 322/10.12.2018 г. (л.364)
с получател „Ваня транспорт“ ЕООД и с
данъчна основа в размер на 35 620.67 лева, с предмет – продажба на сол
(Констатация 1, т.3 от РД);
- данъчна
фактура № 216/22.03.2018 г. с
получател „Гео-1-Ненов“ ООД и с
данъчна основа в размер на 1 274.40 лева, с предмет – продажба на сол
(Констатация 1, т.4 от РД);
- данъчни
фактури с получател „Бобо 5 и синове“ ООД: ф.№ 332/23.12.2018 г. с данъчна основа в размер на
5 332.50 лева; ф.№ 333/27.12.2018 г. с данъчна основа – 7 811.25
лева; ф. № 335/28.12.2018 г. с данъчна основа – 8 178.75 лева; ф. №
318/06.12.2018 г. с данъчна основа – 7 563.75 лева; ф.№ 314/01.12.2018 г.
с данъчна основа – 6 045.00 лева; ф. № 321/07.12.2018 г.с данъчна основа –
5 205.00 лева; ф. № 319/07.12.2018 г. с данъчна основа – 8 073.75
лева; ф. № 315/02.12.2018 г. с данъчна основа – 3 303.75 лева (л.226-229);
(Констатация 1, т. 2 от РД);
- данъчна фактура
№ 336/28.12.2018 г. с получател „Ню ейдж 2012“ ЕООД, с данъчна основа в
размер на 5 040.00 лева (Констатация
1, т. 2 от РД).
Описаните фактури са
издадени от ревизираното лице и не са анулирани, нито са издадени кредитни
известия. Фактурите не са отразени в счетоводството на дружеството за периода,
в който са издадени, според данните от приложената аналитична ведомост по
сметка 411 „Клиенти“ за периода м.12.2018 г. (л.748). Относно фактури с
получател „Ата-61“ ЕООД, „Ваня транспорт“ ЕООД и „Гео-1-Ненов“ ООД е прието от ревизиращия
екип, че са реализирани от „Виа салариа“ ЕООД приходи от доставките по посочените
фактури, но те не са намерили отражение във финансовия резултат на дружеството
в посока увеличение в относимия период- 2018 г., когато са издадени. Не е
коригирана стойността на разходите за реализиране на тези доставки, тъй като е
констатирано, че ревизираното лице отчита стоките на разход още при тяхното
придобиване и в края на годината счетоводното салдо на сметка 304 „Стоки“ е
нулево (оборотна ведомост на сметка 304 за 2018 г.- на л. 516). Приходи от
продажба на стока по фактура № 216/22.03.2018
г. са осчетоводени от ревизираното дружество едва през м.05.2020 г., според
данните от оборотна ведомост по сметка 701 „Приходи от основна дейност“
(л.742).
На основание чл. 26,
т.1 от ЗКПО (въз основа на данните от Констатации 3 от РД) е преобразуван финансовият резултат на „Виа
салариа“ ЕООД за 2018 г. с размера на данъчната основа, посочена в следните
фактури с издател „Евролинк мениджмънт“ ООД и с предмет отдаване под наем на
автомобил марка БМВ, модел М4 с 3+1 места и разходи свързани с поддръжката на
същия: № 1696/07.09.2018 г. с данъчна основа 3 089.80 лева; №
1073/07.10.2018 г. с данъчна основа 1 799.36 лева; № 1157/07.11.2018 г. с
данъчна основа 1 799.36 лева; № 1248/07.12.2018 г. с данъчна основа
1 799.36 лева; № 1775/04.12.2018 г. с данъчна основа 1 322.72 лева.
Относимите към описаните фактури доказателства са описани в частта по ЗДДС. Въз
основа на установените данни е прието от ревизиращия екип, че разходите,
свързани с наема на този автомобил, не могат да бъдат отнесени към разходи за
основната дейност, както са отчетени от „Виа салариа“ ЕООД. На основание чл.
26, т. 1 от ЗКПО е преобразуван финансовият резултат на дружеството за 2018 г. със
стойността по посочените фактури (9 810.60 лева).
На основание чл. 26,
т.2 от ЗКПО (въз основа на данните от Констатации 4 от РД) е увеличен финансовият резултат на „Виа
салариа“ ЕООД за 2018 г. с размера на данъчната основа, посочена във фактура №
69/04.01.2018 г. (л.554), издадена от „Екселент ДМ“ ООД с данъчна основа-
5000.00 лева, с предмет на доставка- предоставяне на консултантска услуга въз
основа на договор от 14.09.2017 г. (л.547). Стойността на доставката по фактура
№ 69/04.01.2018 г. е отразена в счетоводството на „Виа салариа“ ЕООД по счетоводна
сметка 401 „Доставчици“, като разходът по нея е отнесен към разходи за
основната дейност, а плащането е извършено частично по банков път- за сумата от
2000.00 лева, за което е представено извлечение от банкова сметка ***, и
частично в брой, по данни от аналитична ведомост за периода м.01-м.12.2018 г. (на
л. 555). Договорът е с предмет предоставяне на консултантска услуга във връзка
с изготвяне на проектно предложение по Оперативна програма „Иновации и
конкурентоспособност“ 2014-2020 г. на Европейския съюз. Проектното предложение
е подадено на 14.04.2020 г., според данните от приложената извадка от ИСУН
(л.575). С оглед принципа на съпоставимост на разходите и приходите, е прието
от ревизиращия екип, че разходите по фактурата следва да бъдат отчетени през
финансовата 2020 г., а не през 2018 г., тъй като към този момент не е
приключило извършването на услугите по сключения договор. С тези съображения е
увеличен финансовият резултат на дружеството за 2018 г. със сумата от 5000.00
лева, представляваща непризнат разход за периода.
Въз основа на подадена
годишна декларация за 2017 г. е установено от приходните органи, че
ревизираното лице е декларирало приходи от продажби в размер на
2 029 494 лева. През 2018 г. не са внасяни авансови вноски, дължими по
силата на чл. 85 от ЗКПО. На основание чл. 89, ал. 1 и ал. 5 от ЗКПО, вр. чл. 1
от ЗЛДТДПДВ е определена лихва в размер на 873.17 лева за дължими, но невнесени
в срок авансови вноски по ЗКПО, съобразно декларирания със ГДД за 2018 г.
дължим данък в размер на 16 118.72 лева.
В хода на ревизията е
установено, че с ГДД за 2018 г. е декларирана от ревизираното дружество данъчна
печалба в размер на 161 187.20 лева. Въз основа на горните констатации е
определен финансов резултат за 2018 г. данъчна печалба в размер на 286 655.16
лева и дължим корпоративен данък в размер на 28 665.51 лева, от които през
2018 г. са внесени 16 118.72 лева- данък в декларирания размер. С РА е
определен остатък за внасяне в размер на 12 546.79 лева, ведно с лихва за
просрочие в размер на 2743.09 лева.
За резултатите от ревизията е съставен
ревизионен доклад № Р-02000220005342-092-001/16.03.2021 г., връчен на
ревизираното лице на 29.03.2021 г. (л.100). Срещу ревизионния доклад не е депозирано
възражение. Ревизията е приключила с оспорения ревизионен акт № Р-02000220005342-091-001/26.05.2021
г., издаден от началник сектор (възложил ревизията) и главен инспектор по
приходите (ръководител на ревизията). В него изцяло са възприети констатациите,
съдържащи се в ревизионния доклад.
Ревизионният акт е оспорен пред директора на Дирекция
„ОДОП“- Бургас при ЦУ на НАП. В развилото се производство са представени от
ревизираното лице изисканите допълнителни доказателства- извлечения от банкови
сметки на „Виа салариа“ ЕООД за периода 01.11.2018 г. - 31.12.2018 г. и копие
на протокол № 1/31.01.2021 г., отразен в дневник на продажбите на „Виа салариа“
ЕООД за м.01.2021 г. със стойност 3 442.50 лева и начислен ДДС в размер на
688.50 лева, свързан със „Солтдей“ ЕООД (л.23-30). В представените извлечения от банкови сметки са
отразени следните плащания: на 17.12.2018 г. плащане по фактура № 323/11.12.2018 г. с
получател „Сивес груп“ ЕООД (л.26) на
стойност 1 723.30 лева; по фактура с получател „Солтдей“ ЕООД- 750.00 лева на
02.11.2018 г. и 1300.00 лева на 01.11.2018 г. (л.25). В протокол № 1/31.01.2021
г. (л.30) е отразено анулиране на кредитно известие № 373/30.04.2020 г.,
издадено във връзка с фактура № 316/03.12.2018 г. с получател „Солтдей“ ЕООД.
С решение № 133/01.10.2021 г. на директора на
дирекция „ОДОП“ оспореният ревизионен акт е отменен в частта, с която е
определено задължение за корпоративен данък за 2018 г. в размер на 977.86 лева
и лихва за забава в размер на 213.79 лева, както и в частта относно
определените задължения за данък върху добавената стойност: за периода 01.12.2018
г. - 31.12.2018 г. в размер на 346.83 лева и лихва за забава в размер на 83.15
лева; за периода 01.04.2019 г. - 30.04.2019 г. в размер на 15 772.64 лева;
за периода 01.07.2019 г. - 31.07.2019 г. в размер на 10 600.00 лева и
лихва за забава в размер на 1 916.99 лева; за периода 01.08.2019 г. -
31.08.2019 г. в размер на 9 290.00 лева и лихва за забава в размер на
1 600.07 лева. Ревизионният акт в отменената част по отношение на
определения корпоративен данък касае отчитането като приход, съответно
включването във финансовия резултат на дружеството фактури, издадени на „Аркус-3-Т.К.“ ЕООД, „Солтдей“ ЕООД и „Сивес груп“ ЕООД с общ размер на данъчната основа- 9 778.58 лева,
съответно дължим корпоративен данък в размер на 977.86 лева. По отношение
на тези фактури е прието от решаващия орган, че не са налице достатъчно данни за
прехвърляне върху купувача собствеността на стоките, за да бъде призната заплатената
сума като приход и да участва при образуване финансовия резултат на
дружеството. По отношение на задължението за ДДС по тези фактури е прието от решаващия
орган, че е станало изискуемо на основание чл. 25, ал. 7 от ЗДДС до размера на
заплатените суми. В тази връзка е уточнено, че по данни от представените извлечения
от банкови сметки е заплатена цялата сума по фактура, издадена от „Сивес груп“
ЕООД, и е извършено частично плащане- в размер на 2050.00 лева по фактура,
издадена от „Солтдей“ ЕООД. Констатирано е от решаващия орган, че в приложените
към преписката счетоводни документи- аналитична ведомост на счетоводна сметка
411 „Клиенти“ (съдържаща се в приложен по делото CD,
папка „002. КД-40 № Р-02000220005342-040-001-07.10.2020“, подпапка
„Предоставени доказателства“, файл „счетоводни документи и ПО(4)“, л. 38 и сл.)
са отразени разплащанията, съгласно данните от банковите извлечения, и е
отразено плащане от 30.12.2018 г. на стойност 5880.00 лева по фактура №
334/11.12.2018 г. с получател „Аркус-3-Т.К.“ ЕООД. Въз основа на данните за
извършени плащания по фактурите и липсата на доставки по тези фактури, е прието
от решаващия орган, че фактурите отразяват авансови плащания, поради което на
основание чл. 25, ал. 7 от ЗДДС начисления с тях ДДС е изискуем, но само до
размера на постъпилите плащания. По тези съображения ревизионният акт е отменен
в частта относно определените задължения за ДДС в размер на 346.83 лева и лихва
за забава в размер на 83.15 лева, за периода м.12.2018 г. и представляващ ДДС
по фактура № 316/03.12.2018 г., за частта от данъчната основа, за която не е
установено плащане- 1734.15 лева. Оспореният ревизионен акт е отменен и в
частта, с която е отказано право на данъчен кредит по фактури № 32/01.04.2019
г., № 33/01.07.2019 г. и № 34/1.08.2019 г., издадени от „Росойл плам“ ЕООД. В
мотивите на органа е посочено, че представените доказателства не са изследвани
в цялост от ревизиращия екип, не е опровергана истинността на приложените
документи по разглежданите достваки, в резултат на което не е доказана по
категоричен начин липсата на доставка по тези фактури.
В останалата част ревизионният акт е потвърден.
Изводите на ревизиращия екип са възприети от решаващия орган, а направените от ревизираното
дружество възражения са приети за неоснователни. По отношение на фактура №
69/04.01.2018 г. за предоставена консултантска услуга, издадена от „Екселент
ДМ“ ООД, е изменено основанието да участва в преобразуването на финансовия
резултат по ЗКПО- формиран е извод, че извършеният разход не следва да се
признава за текущ разход за 2018 г. на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО (вместо
чл. 26, т. 2 от ЗКПО).
От заключението на извършената по
делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че фактура № 365/08.02.2019
г. с получател „Глобъл Деливъри“ ЕООД с данъчна основа 71 491.00 лева и
ДДС 14 298.20 лева, с предмет продажба на „2450 т. сол морска кристална“,
е отразена от жалбоподателя в дневника за продажби по ЗДДС през м. май 2020 г.
По тази фактура с РА са определени само лихви за забава във връзка с по-късното
ѝ отчитане. Констатирано е от вещото лице, че фактурите с получател „Бобо
5 и синове“ ООД, издадени през м.12.2018 г. са отразени в дневниците за
продажба по ЗДДС на „Виа салариа“ ЕООД през м. февруари 2020 г., а фактурите с
получатели „Гео-1-Ненов“ ООД и „Ню ейдж 2012“ ЕООД, издадени съответно през
м.03 и м. 12. 2018 г., са отразени в дневниците за продажби по ЗДДС от
жалбоподателя през м.май 2020 г. Експертизата дава заключение относно размера
на лихвата за забава, дължима поради включване на фактурите от м.12.2018 г. в
дневниците за продажби през м.февруари 2020 г.- 1361.36 лева. По отношение на
фактурите с получатели „Бобо 5 и синове“ ООД, „Гео-1-Ненов“ ООД и „Ню ейдж
2012“ ЕООД, издадени през м.12.2018 г., вещото лице сочи, че са отчетени от
„Виа салариа“ ЕООД като приход през 2020 г. Отбелязва, че фактурите, въз основа
на които е увеличен финансовият резултат на жалбоподателя, не са отразени като
приход и не са участвали при формиране на резултата за 2018 г. Констатира също,
че сметка 304 „Стоки“ е с нулево салдо към 31.12.2018 г., т.е. натрупаната
отчетна стойност на всички заприходени количества сол, вкл. и на продадените
количества по процесните фактури, е изписана и участва във финансовия резултат
за 2018 г. На експертизата не са представени доказателства относно начина на
употреба на лек автомобил, за който са издавани фактури от „Евролинк
Мениджмънт“ ООД. Вещото лице отбелязва също, че разходите по фактура с издател
„Екселент ДМ“ ООД се отнасят до бъдеща икономическа изгода, поради което следва
да се третират като разходи за бъдещи периоди и не следва да се отчитат през
2018 г. В заключение сочи, че размерът на задълженията по ЗКПО и ЗДДС съответства
на установения с ревизионния акт, съответно коригиран с решението на директора
на дирекция „ОДОП“.
При тези фактически данни съдът
намира от правна страна следното:
Оспореният ревизионен акт е
издаден от компетентен орган, овластен с нормата на чл. 119, ал.2 от ДОПК, в
обема на правомощията му. Издаден е в предвидената от закона писмена форма и
съдържа изискуемите реквизити по 120 от ДОПК, в т.ч. фактически и правни
основания за издаването му, изложени подробно както в РА, така и в съставения
ревизионен доклад, представляващ неразделна част от него.
При извършената служебна проверка
съдът не констатира нарушения на административнопроизводствените правила.
Ревизираното лице е надлежно уведомено за ревизията, възложена със Заповед за
възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-02000220005342-020-001/04.09.2020 г. (на л. 760), изменена със Заповеди за изменение на ЗВР № Р-02000220005342-020-002/04.12.2020 г. (на л. 622) и № Р-02000220005342-020-003/05.01.2021 г. (л. 443) на началника на сектор при
ТД на НАП- Бургас, оправомощен
със Заповед № РД-704.01.2021 г. (на л. 31) и Заповед № РД-360/29.06.2020 г. (на
л. 33), на директора на ТД на НАП- Бургас. В хода на ревизията са събрани и
приобщени относимите доказателства.
Според нормата на чл. 25,
ал. 1 от ЗДДС данъчно събитие по смисъла на този закон е доставката на стоки
или услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица, вътреобщностното
придобиване, както и вносът на стоки по чл. 16. Данъчното събитие възниква на
датата, на която е прехвърлено правото на собственост върху стоката или друго
вещно право, както и всяко друго право на разпореждане със стоката като
собственик, или на датата, на която услугата е извършена (ал. 2). Данъкът става изискуем от датата на възникване на данъчното
събитие, като в този момент възниква и задължението за регистрирано лице да го
начисли (чл.
25, ал. 6, т.1 от ЗДДС). На основание чл. 25, ал. 7 от ЗДДС данъкът става изискуем
и при авансово плащане по
доставка, с получаване на плащането, като в тези случаи се приема, че данъкът е
включен в размера на извършеното плащане.
Съгласно на чл. 85 от ЗДДС данъкът
върху добавената стойност е изискуем и от всяко лице, което посочи данъка във
фактура и/или известие по чл. 112, а с чл. 86, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, да го
начисли, като издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред,
включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен
период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период и
посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е
издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ
или не е издаден в срока по ЗДДС- за данъчния период, през който данъкът е
станал изискуем (чл. 86, ал. 2 от ЗДДС). За неплатените в законоустановените
срокове публични задължения се дължи лихва на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК в
размер, определен в съответния закон.
С обжалвания ревизионен акт е
определено на ревизираното лице допълнително задължение за ДДС по фактури,
както следва: фактура № 334/28.12.2018 г.
(л.530) с получател „Аркус-3-Т.К.“ ЕООД; фактура
№ 316/03.12.2018 г. с получател „Солтдей“
ЕООД- до размера на установеното плащане 1734.15 лева; фактура № 323/11.12.2018
г. (л.529) с получател „Сивес груп“
ЕООД; фактура № 339/31.12.2018 г. (л.217) с получател „Ата-61“ ЕООД; фактура № 322/10.12.2018 г. (л.364) с получател „Ваня транспорт“ ЕООД, на основание чл.
85 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС.
Извършването на доставката по
фактура № 339/31.12.2018 г. с получател „Ата-61“
ЕООД е потвърдено от управителя на същото дружество с дадените в
ревизионното производство писмени обяснения (на л. 216). От приложеното споразумение
за прихващане № 2 от 30.04.2019 г. (на л. 219), фактури от 31.12.2018 г. и
21.01.2019 г. за препродажба на стоката на „Кодаг енд Партнърс“ ООД и справка
за дейности по превозване на стоките (предадени на 19.12.2018 г.) е видно, че
доставката по фактурата е извършена през м.12.2018 г. Отразена е в дневника за
покупки на „Ата-61“ ЕООД през периода м.01.2019 г. Доставката по фактура № 322/10.12.2018 г. е потвърдена от получателя
„Ваня транспорт“ ЕООД, като са
приложени документи удостоверяващи извършването и́ и плащането- протокол
за компенсиране на вземане и задължения № 01 от 13.12.2018 г. (л.362) и
сертификат за химичен анализ на солта (л.366). Двете фактури не са отчетени от
ревизираното лице в дневниците за продажби и справки-декларации по ЗДДС в
периода, в който са издадени, и не са намерили отражение в счетоводството на
дружеството. Следователно, налице са предпоставките на чл. 85 и чл. 86, ал. 1
от ЗДДС за начисляване на ДДС по посочените фактури- дружеството е издало
фактура за реално извършена доставка, която следва да бъде отразена в
дневниците за продажби и справки-декларации за периода м.12.2018 г. и да се заплати
съответният ДДС.
По отношение на фактура № 334/28.12.2018 г. с получател „Аркус-3-Т.К.“ ЕООД; фактура №
316/03.12.2018 г. с получател „Солтдей“
ЕООД (до размера на установеното плащане 1734.15 лева) и фактура № 323/11.12.2018 г. с получател „Сивес груп“ ЕООД, съдържащи
данни за авансово плащане, ДДС е дължим до размера на плащането на основание
чл. чл. 25, ал. 7 от ЗДДС. С писмените обяснения от „Виа салариа“ ЕООД са
въведени твърдения, че доставки по тези фактури не са извършени. Те обаче са
включени в дневниците за покупки на получателите, а сумите по тях са заплатени,
видно от приложените извлечения от банкови сметки на ревизираното дружество- по
фактурата, издадена от „Сивес груп“ ЕООД, е постъпило плащане на цялата сума на
17.12.2018 г., а за доставката с получател „Солтдей“ ЕООД- частично, в размер
на 2050.00 лева. Данни за тези плащания се съдържат и в приложената по делото
аналитична ведомост на счетоводна сметка 411 „Клиенти“ за отчетен период м.12.2018
г. По отношение на доставката с получател „Аркус-3-Т.К.“
ЕООД в приложените аналитични
справки по сметка 411 е отразено плащане на цялата стойност по фактура № 334/28.12.2018 г. в размер на
5 880.00 на 30.12.2018 г. Описаните фактури не са включени в
справки-декларации по чл. 125 от ЗДДС и дневниците за продажби на ревизираното
лице, няма данни и за издадени кредитни известия. По тях е ползван данъчен
кредит. Предвид липсата на данни за предаване на стоките, следва да се приеме,
че фактурите с получатели тези трима доставчици удостоверяват авансово плащане
и на основание чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, вр. чл. 85 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС вписаният
в тях ДДС (до размера на плащането) се явява изискуем от ревизираното лице в
периода, в който е извършено плащането.
По отношение на фактура № 365/08.02.2019 г. (л.531) с
получател „Глобъл деливъри“ ЕООД, фактури
с получател „Бобо 5 и синове“ ООД: № 332/23.12.2018 г.; № 333/27.12.2018
г.; № 335/28.12.2018 г.; № 318/06.12.2018 г.; ф.№ 314/01.12.2018 г.; ф. №
321/07.12.2018 г.; ф. № 319/07.12.2018 г.; № 315/02.12.2018 г.; и № 336/28.12.2018 г. с получател „Ню ейдж
2012“ ЕООД, с ревизионния акт са
определени задължения за лихви, поради включване на фактурите в дневниците за
продажби и справки-декларации на ревизираното лице в по-късен период. Фактурите
с получатели „Бобо 5 и синове“ ООД и „Ню ейдж 2012“ ЕООД са отразени в
счетоводството на ревизираното дружество през 2020 г., според данните от
приложената оборотна ведомост за сметка 411 „Клиенти“ за периода м.01-м.09.2020
г. (на л. 743). Доставките по тези фактури са извършени през м.12.2018 г.- в
тази връзка са представени от „Бобо 5 и синове“ ООД извлечение от банкова
сметка (***. 230), в което е отразено плащане по фактура № 321 и ф. № 332;
дневник на сметка 501 „Каса“ (л.231), в която е отразено плащане в брой по фактура
№ 319; дневник на сметка 401 „Доставчици“ на л. 235), в която за периода
м.12.2018 г. са отразени фактури № 314, № 315, № 318, № 319, № 321, № 332 и №
335; приемо-предавателни протоколи, съгласно които доставените стоки са
предадени на купувача през м.12.2018 г. (на л. 239 - 242); товарителници, пътни
листи (на л. 243 - 300), за транспортиране на закупеното количество сол със
собствен транспорт. Извършването на доставките не се оспорва от жалбоподателя. Данъкът
по тези фактури е изискуем към м.12.2018 г. и в този отчетен период на
основание чл. 86 от ЗДДС е следвало жалбоподателят да ги включи в дневниците си
за продажби. Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
фактурите с получател „Бобо 5 и синове“ ООД, издадени през м.12.2018 г., са включени в дневниците за продажби на жалбоподателят
през м.02.2020 г., а тези с получател „Ню ейдж 2012“ ЕООД- през м.05.2020 г. На
основание чл. 175 от ДОПК за по-късно начисления ДДС се дължи лихва за периода
от датата, на която е следвало данъкът да бъде заплатен (15.01.2019 г.), до
датата, на която е изтекъл срокът за подаване на справка-декларация в периода,
в който са включени фактурите.
По фактура № 365/08.02.2019 г. (л.531) с получател „Глобъл деливъри“ ЕООД е извършено плащане, представляващо аванс по
сключен договор за доставка на сол. По данни от двете страни по договора,
доставка на стоката по тази фактура не е извършена, но със споразумение,
обективирано в протокол № 1 от 30.01.2020 г. (на л. 532), страните са приели,
че ДКИ № 418/01.12.2019 г., с което е анулирана фактурата, е издадено без
правно основание, а платената сума в размер на 85 789.20 лева представлява
авансово плащане по договор от 07.02.2019 г. Сумата е заплатена на жалбоподателя
на 08.02.2019 г., видно от приложената справка за нейното осчетоводяване (на л.
211). Следователно, за жалбоподателя е възникнало задължение да включи фактурата
в дневниците си за продажби и справки-декларации за м. 02.2019 г., а е сторил
това едва през м.05.2020 г. На основание чл. 175 от ДОПК същият дължи лихва за
забава за периода от датата, на която е следвало данъкът да бъде заплатен
(15.03.2019 г.), до датата, на която е изтекъл срокът за подаване на
справка-декларация в периода, в който е включена фактурата.
Според нормата на чл. 68, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него
стоки или услуги по облагаема доставка, като правото на приспадане на данъчен
кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем (ал. 2). На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС
регистрирано лице има право да приспадне данък за стоките или услугите, които
доставчикът- регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му
достави, когато тези стоки и услуги се ползват за целите на извършваните от
регистрираното лице облагаеми доставки. Не е налице право на приспадане на
данъчен кредит когато стоките или услугите са предназначени за дейности,
различни от икономическата дейност на лицето (чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС).
От данните по делото е видно, че
жалбоподателят е ползвал данъчен кредит по фактури, издадени от „Евролинк
мениджмънт“ ООД (№ 1157/07.11.2018 г.; № 1248/07.12.2018 г.; № 1775/04.12.2018
г.; № 1440/07.02.2019 г.; № 1630/07.04.2019 г.; № 1941/07.07.2019 г.; № 2049/07.08.2019
г.), с предмет- наем на автомобил марка БМВ, модел М4 с 3+1 места и разходи,
свързани с поддръжката на същия (разходи за застраховка). Автомобилът е
предоставен за ползване на жалбоподателя по силата на договор за отдаване под
наем. В писмени обяснения последният сочи, че автомобилът се ползва изцяло за
дейността на дружеството. Със Заповед № 001/07.09.2018 г., издадена от
управителя на „Виа салариа“ ЕООД (л.546), е разпоредено същият да се ползва в
съотношение 80% от изминатия пробег и извършените разходи по поддръжка, ремонт
и наем за дейността на дружеството и 20%- за частни пътувания. Не са
представени документи, удостоверяващи начина на ползването му- липсват пътни листове, разходни норми, командировъчни
заповеди и др. документи. Такива не са представени и на вещото лице за целите на
съдебно-счетоводната експертиза. При тези данни не би могло да се приеме, че
автомобилът е използван само за осъществяване основаната дейност на
дружеството. Следователно на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, във вр. с чл. 70, ал.
1, т. 2 от ЗДДС Не е налице право на приспадане на данъчен кредит по
посочените фактури.
С оспорения ревизионен акт е преобразуван
финансовият резултат на жалбоподателя за 2018 г. и е определено задължение за корпоративен данък за периода.
Съгласно нормата на чл. 22 от ЗКПО данъчният финансов
резултат се определя като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред
и начин, определени в този закон, с данъчните постоянни разлики, с данъчните
временни разлики и с други суми в случаите, предвидени в този закон. Данъчните
постоянни разлики са счетоводни приходи и разходи, които не са признати за
данъчни цели, като разходите увеличават счетоводния финансов резултат, а
приходите го намаляват (чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО). На основание чл. 26, т.
1 и т. 2 от ЗПКО не се признават за данъчни цели разходи, несвързани с
дейността, и разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този
закон. Не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане и
разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство- чл. 77, ал. 1
от ЗКПО. При определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов
резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да
бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но
не са отчетени от данъчно задълженото лице (чл. 78 от ЗКПО).
С ревизионния акт е увеличен
финансовият резултат на „Виа салариа“ ЕООД за 2018
г., като са включени приходи от продажба на стоки по фактури, както следва: фактура № 339/31.12.2018 г. (л.217) с
получател „Ата-61“ ЕООД; фактура № 322/10.12.2018
г. (л.364) с получател „Ваня
транспорт“ ЕООД; фактури с получател „Бобо 5 и синове“ ООД: фактура №
332/23.12.2018 г.; фактура № 333/27.12.2018 г.; фактура № 335/28.12.2018 г.; фактура
№ 318/06.12.2018 г.; фактура № 314/01.12.2018 г.; фактура № 321/07.12.2018 г.; фактура
№ 319/07.12.2018 г.; фактура № 315/02.12.2018 г.; фактура № 336/28.12.2018 г. с получател „Ню ейдж 2012“ ЕООД и фактура №
216/22.03.2018 г. с получател „Гео-1-Ненов“
ООД, с общ размер на данъчната основа- 100 878.78 лева. Приложените в
ревизионната преписка писмени доказателства и обяснения от жалбоподателя и
някои от контрагентите, подробно обсъдени по-горе в изложението (в частта
относно ДДС и доставките за Ата-61“ ЕООД, „Ваня транспорт“ ЕООД, „Бобо 5 и
синове“ ООД), сочат по категоричен начин, че доставките по фактурите
действително са извършени. Жалбоподателят не оспорва извършването на доставките
към „Ню ейдж 2012“ ЕООД и „Гео-1-Ненов“ ООД-
в писмени обяснения от 07.01.2021 г. на л. 512 и в жалбата до съда оспорва единствено
изводите на приходните органи досежно периода, в който тези доставки трябва да
бъдат отнесени. Фактурите с получатели „Бобо
5 и синове“ ООД, „Ню ейдж 2012“ ЕООД и „Гео-1-Ненов“ ООД са осчетоводени, видно
от приложената аналитична ведомост на счетоводна сметка 411 „Клиенти“ за
периода м.01.2020 г. - м.09.2020 г. (л.743).
Стойностите по тези фактури са отнесени по сметка 701 „Приходи от основната
дейност“ през 2020 г.
Според разпоредбата на чл. 3, ал.
2 от Закона за счетоводството предприятията осъществяват текущото счетоводно
отчитане на всички стопански операции, които водят до изменения на
имущественото и финансовото им състояние, финансовите резултати от дейността,
паричните потоци и собствения капитал, в хронологичен ред. Принципът на текущо
начисляване изисква приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, да се
начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването
или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във
финансовите отчети за периода, за който се отнасят. Приходите се считат за
получени, когато продукцията е реализирана или услугите са извършени,
независимо дали плащането за тях е реализирано. Съобразно принципа на съпоставимост
разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, се отразяват
във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода
(получава приходи) от тях, а приходите се отразяват за периода, през който са
отчетени разходите за тяхното получаване. От данните по делото е видно, че
фактурите към посочените клиенти са издадени през отчетен период 2018 г. и
доставките по тях са извършени през същия период. Според заключението на
извършената съдебно-счетоводна експертиза, към 31.12.2018 г. салдото на сметка
304 „Стоки“ е нулево, т.е. всички стоки, включително по процесните фактури, са
изписани като разход. Следователно, жалбоподателят е бил длъжен да отчете като
приход описаните фактури именно през 2018 г., когато са извършени доставките и
съответно са отчетени разходите за тези доставки, а не през 2020 г. Поради това
съдът приема, че законосъобразно е изменен на основание чл. 78 от ЗКПО финансовият
резултат в посока увеличение със стойността на данъчните основи по горните фактури.
Според настоящия съдебен състав
разходите по фактури № 1696/07.09.2018 г., № 1073/07.10.2018 г., №
1157/07.11.2018 г, № 1248/07.12.2018 г. и № 1775/04.12.2018 г., издадени от
„Евролинк мениджмънт“ ООД, с предмет- наем на автомобил марка БМВ, модел М4 с
3+1 места и разходи свързани с поддръжката на същия, не следва да се приемат
като такива за основната дейност на ревизираното дружество, по съображенията,
изложени по-горе досежно задълженията по ЗДДС. На основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО разходи, които не са свързани с основната дейност на предприятието, не се
признават за данъчни цели. В случая не е установено от жалбоподателя, който
носи доказателствената тежест да установи този благоприятен за него факт, че
автомобилът е използван изцяло за дейността му. Не са представени каквито и да
било документи, от които да се установи начинът на ползване на автомобила (пътни
листове, разходни норми, командировъчни заповеди и др.), а и както се посочи,
със Заповед № 001/07.09.2018 г. на управителя е предвидена възможност същият да
се използва и за частни пътувания. Фактурите с издател „Евролинк мениджмънт“
ООД са отчетени в счетоводството на жалбоподателя и са намерили отражение във
финансовия резултат за отчетен период 2018 г., видно от представената
аналитична ведомост по счетоводна сметка 401 „Доставчици“ за периода м.01.2018
г. - м.12.2018 г. (на л. 658). Предвид липсата на доказателства, че разходите
са свързани с основната дейност на предприятието, те не следва да се признават
за данъчни цели, съобразно разпоредбата на чл. 26, т. 1 от ЗКПО, поради което съдът
приема, че законосъобразно с ревизионния акт е преобразуван финансовият
резултат със стойностите на данъчните основи по посочените фактури.
Разходите по фактура №
69/04.01.2018 г., издадена от „Екселент ДМ“ ООД, с данъчна основа 5000.00 лева,
също не следва да се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т.2 от ЗКПО.
От данните по делото е видно, че проектното предложение по Оперативна програма
„Иновации и конкурентоспособност“ 2014-2020 г., изготвено от „Екселент ДМ“ ЕООД
в изпълнение на сключения договор за консултантска услуга, е подадено на
14.04.2020 г., когато приключва и предоставянето на консултантската услуга по
сключения договор. Съобразно принципа на съпоставимост, разходите, извършени
във връзка с определена сделка или дейност, се отразяват във финансовия
резултат за периода, през който предприятието черпи изгода (получава приходи)
от тях. В случая изгода от проектното предложение е налице едва след депозирането
му ОПИК, поради което и разходите за неговото изготвяне следва да бъдат отнесени
именно към този момент. Поради това съдът приема, че разходите по фактура №
69/04.01.2018 г., издадена от „Екселент ДМ“ ООД, са такива за бъдещ период
(доколкото са извършени през 2018 г., а приходи от тях се очакват в по-късен
момент). В този смисъл е и заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Следователно с отчитане на разходите по посочената фактура през 2018 г. е
допуснато нарушение на счетоводното законодателство и на основание чл. 77, ал.
1 от ЗКПО те не могат да бъдат приети за данъчни цели за периода, в който са
отчетени.
Съгласно нормата на чл.
89, ал. 1 и ал. 5 от ЗКПО (в редакцията действаща към 2018 г.) когато дължимият
годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените
месечни авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия
годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените
тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20 на
сто се дължи лихва, определена съгласно Закона за лихвите върху данъци, такси и
други държавни вземания и се изчислява от 16 април до 31 декември на
съответната година. В случая с ревизионния акт законосъобразно е начислена
лихва за дължимите, но невнесени в срок авансови вноски през 2018 г.
По
изложените съображения съдът приема, че обжалваният ревизионен акт е
законосъобразен в оспорената част, поради което жалбата срещу него следва да се
отхвърли, като неоснователна.
С оглед формирания извод за
неоснователност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 161,
ал. 1 от ДОПК следва да се присъдят на ответната страна разноски по делото в
размер на 3 272 лева- възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Виа салариа“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Генерал Гурко“ № 9, ет. 3, десен, представлявано от управителя С.К.С., против Ревизионен
акт № Р-02000220005342-091-001/26.05.2021 г., издаден от М.Х.М-Б.на длъжност началник
на сектор, възложил ревизията и Д.Б.М.на длъжност главен инспектор по приходите
при ТД на НАП- Бургас, ръководител на ревизията, в частта, потвърдена с Решение № 133/01.10.2021г. на директора на
дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Виа салариа“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати
на дирекция „ОДОП„- Бургас при ЦУ на НАП сумата от 3 272 лева (три хиляди
двеста седемдесет и два лева), представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва
пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
връчване на съобщението.
СЪДИЯ: