№ 99146
гр. София, 10.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д.Б.А.
като разгледа докладваното от Д.Б.А. Частно гражданско дело №
20231110142393 по описа за 2023 година
Образувано е по заявление от /фирма/ с ЕИК: *********** за издаване на заповед
за изпълнение срещу Б. И. Б. с ЕГН: ********** за сумите 600,00 лева (шестстотин лева),
представляваща главница за период от 05.06.2020 г. , ведно със законна лихва за период от
28.07.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 437,48 лева (четиристотин тридесет и седем
лева и 48 стотинки), представляваща лихва за период от 05.06.2020 г. до 27.07.2023 г.,
сумата 130,42 лева (сто и тридесет лева и 42 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 06.08.2019 г. до 05.06.2020 г., сумата 30,00 лева (тридесет лева), представляваща
такса за период от 20.08.2019 г. , 126,33лева (сто двадесет и шест лева и 33 стотинки),
представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от 05.08.2019 г. до
05.06.2020 г., 180,00лева (сто и осемдесет лева), представляваща неплатено възнаграждение
за закупена и използвана услуга фаст за период от 05.06.2020 г. , 480,00лева (четиристотин и
осемдесет лева), представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга флекси за
период от 05.06.2020 г. , както и държавна такса в размер на 39,68 лева (тридесет и девет
лева и 68 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00 лева (сто и
осемдесет лева).
Заповед за изпълнение е издадена за вземанията за главница и законна лихва,
лихва за забава, възнаградителна лихва, както и за разноските съобразно уважената
част от вземанията за сумите 600,00 лева (шестстотин лева), представляваща главница по
Договор за кредит Номер: 30037907795/05.07.2019 г., 126,33 лева (сто двадесет и шест лева
и 33 стотинки), представляваща неплатено договорно възнаграждение за период от
05.08.2019 г. до 05.06.2020 г., сумата 61,51 лева (шестдесет и един лева и 51стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 06.08.2019 г. до 05.06.2020 г., ведно със
законна лихва за период от 28.07.2023 г. до изплащане на вземането,, както и държавна
такса в размер на 20,22 лева (двадесет лева и 22 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 25,47 лева (двадесет и пет лева и 47 ст.), при определено от
съда такова в размер на 50 лв..
1
Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т.
3 ГПК при констатация за наличие на неравноправна клауза или обоснована
вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано вземане,
както и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК при противоречие на искането с
императивни материалноправни норми, съдът е длъжен да откаже издаване на заповед
за изпълнение за това вземане. Ако съдът констатира, че тази клауза противоречи на
закона, не отговаря на изискването за добросъвестност или води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва да
направи извод за нейната евентуална неравноправност.
В процесния случай заявителят претендират сумата 437,48 лева (четиристотин
тридесет и седем лева и 48 стотинки), представляваща лихва за период от 05.06.2020 г. до
27.07.2023 г., сумата 130,42 лева (сто и тридесет лева и 42 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 06.08.2019 г. до 05.06.2020 г., сумата 30,00 лева (тридесет
лева), представляваща такса за период от 20.08.2019 г. , 180,00лева (сто и осемдесет лева),
представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга фаст за период
от 05.06.2020 г., 480,00лева (четиристотин и осемдесет лева), представляваща неплатено
възнаграждение за закупена услуга флекси за период от 05.06.2020 г. Като разгледа клаузите
от договора за допълнителни услуги, регламентиращи задължението за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги, съдът ги намира за нищожни на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД поради противоречие с добрите нрави. Противоречащи на добрите нрави са
уговорки, с които се цели постигане на неприсъщ резултат на конкретния вид сделка, при
който едната страна се обогатява неоснователно за сметка на другата, използвайки
икономически по-силната си позиция и подготвеност за участие в гражданския и търговския
оборот. С чл. 9 ЗЗД законодателят е предвидил възможност за страните по сделките
свободно да договарят съдържанието им, но е установил и ограничение на тази свобода,
като е постановил, че съдържанието не може да бъде договаряно в противоречие с
императивни правни норми и с добрите нрави. Нарушаването на тези изисквания води до
нищожност на сделките на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
В процесния случай /фирма/ е икономически по-силната и по-подготвена за участие в
съответния тип сделки страна, доколкото извършва същите по занятие. Размерът на
възнаграждението за допълнителни услуги, уговореното в негова полза и в тежест на
длъжницата, е необосновано висок и несъразмерен с услугите, които е предвидено да бъдат
предоставени. Същият възлиза на стойност 660 лева, при условие че сумата, която е дадена в
заем е 600 лева, тоест размерът на възнаграждението за допълнителни услуги почти се
равнява на 100 % от предоставения заем. Задължението за заплащане на тази сума е
договорено да възникне за длъжницата независимо дали ще ползва съответни услуги, както
и независимо от обстоятелството колко услуги ще ползва.
Възнаграждението за допълнителни услуги не е включено в годишния процент на
2
разходите, определен в договора за кредит на 48,08 %. Съдът намира обаче, че същото
следва да се включи в ГПР, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Доколкото задължението за
заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги е свързано неразделно с договора за
кредит, тъй като без последния не би било поето, следва да се приеме, че е част от общите
разходи по кредита. При включването на възнаграждението като компонент от ГПР обаче се
стига до резултат, при който ГПР надвишава предвидения в чл. 19, ал. 4 ЗПК максимум,
поради което и на основание ал. 5 от чл. 19 ЗПК следва да се приеме, че клаузите,
регламентиращи задължението за заплащане на възнаграждението, са нищожни.
Предвид изложеното заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претенцията
за сумата 180,00лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга фаст и 480,00лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга
флекси, както и за сумата от 437,48 лева за лихва за забава върху тях, а законна лихва следва
да се начисли единствено върху главницата и възнаградителната лихва, която изчислена с
електронен калкулатор е за сумата от 61,51 лв. за период от 06.08.2019 г. до 05.06.2020 г.
Следва да бъде отхвърлено и заялението в частта, с която се претендира сумата 30,00
лева (тридесет лева), представляваща такса за период от 20.08.2019 г., доколкото същата се
претендира като такава за извънсъдебно събиране на кредита, а такава в договора не е
посочена и не е конкретизирана.
На ищеца следва да бъдат присъдени и сторените разноски съобразно уважената
част от претенциите в размер на 20.22 лв. за държавна такса и 25,47 лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от /фирма/ с ЕИК: ***********, за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. И. Б. с ЕГН: ********** по отношение
на сумата от 180,00лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена и
използвана услуга фаст и 480,00лева, представляваща неплатено възнаграждение за
закупена услуга флекси, както и за сумата от 437,48 лева за лихва за забава върху тях и
сумата от над 61,51 лв, до пълния претендиран размер от 130,42 лева (сто и тридесет лева и
42 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 06.08.2019 г. до 05.06.2020 г.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд
в едноседмичен срок от получаването на препис от него.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4