РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 9479
гр. София, 30.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20221110101263 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление на „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение срещу ЗЛ. ИВ. К. за
сумата от 596,46 лв., представляваща главница по договор за паричен заем №
3953524 от 16.10.2020 г., сключен между ЗЛ. ИВ. К. и „....................“ АД,
ведно със законна лихва от 12.01.2022 г. до изплащане на вземането, сумата
от 49,98 лв., представляваща договорна лихва за периода от 30.10.2020 г. до
16.04.2021 г., мораторна лихва в размер на 53,08 лв. за периода от 17.04.2021
г. до 21.12.2021 г., сумата от 48 лв., представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането, сумата от 256,56 лв., представляваща
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство № 37953524 от
16.10.2020 г., сключен между ЗЛ. ИВ. К. и „Файненшъл България“ ЕООД,
ведно със законна лихва от 12.01.2022 г. до изплащане на вземането, 25 лв.
държавна такса и 200 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Настоящият състав намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта, в която се претендира административни разходи във връзка с
уведомяването и извънсъдебно събиране на вземането на 48 лв. Така
посоченото вземане не се явява дължимо, като изводът за това може да се
направи въз основа на самите твърдение на заявителя. В случая дължимостта
е изключена от забраната на императивната норма на чл. 33,ал.1 от ЗПК,
предвид обстоятелството, че с договора е установена отделно и изрично
дължимостта на законната лихва за времето на забавата, която лихва е
претендирана със заявлението за времето на забавата.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да
извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите
нрави, както и за наличието на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител и да отхвърли заявлението при наличие на такава клауза или при
обоснована вероятност за това, което задължение му е изрично вменено с
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411,
ал. 2, т. 3 ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените
съображения съдът намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено в
частта по претендираните разходи за извънсъдебно събиране на
задължението.
При това положение заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за
1
претендираните разноски съразмерно на отхвърлената част от заявлението
или над сумата от 23,80 лв. до пълния дължим размер от 25 лв. за платена
държавна такса и над сумата от 47,60 лв. до пълния размер от 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение /изчислено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК/.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК,
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от....................“ ЕООД срещу ЗЛ. ИВ.
К. в частта, за сумата от 48 лв., представляваща разходи и такси за
извънсъдебно събиране на вземането, както и за сумата над 23,80 лв. до
пълния дължим размер от 25 лв. за платена държавна такса и над сумата от
47,60 лв. до пълния размер от 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2