№ 3056
гр. София, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Йоана Генжова
Яна Борисова
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Йоана Генжова Въззивно гражданско дело №
20211100513905 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №20168843/06.08.2021г., постановено по гр.д. №61296/2020г.
по описа на СРС, 174 състав, е признато за установено на основание чл.422 от
ГПК във вр. с чл.79, ал., пр.1 във вр. с чл.200 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че
Н. Т. А. дължи на „С.В.“ АД сумата от 1081,20 лева, представляваща
стойността на водоснабдителни услуги за периода от 20.06.2016г. до
05.04.2019г., ведно със законната лихва от 20.06.2019г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №35191/2019г. по описа на
СРС, 174 състав, като са отхвърлени предявените искове за разликата над
сумата от 1081,20 лева до пълния предявен размер, представляваща
стойността на водоснабдителни услуги за периода от 06.03.2012г. до
05.04.2019г., ведно със законната лихва от 20.06.2019г. до изплащане на
вземането и сумата в размер на 560,27 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 06.04.2012г. до 05.04.2019г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. №35191/2019г. по описа на СРС, 174 състав. Осъден е на основание
1
чл.78, ал.1 от ГПК Н. Т. А. да заплати на „С.В.“ АД сумата в размер на 44,54
лева – разноски за заповедното производство, както и сумата в размер на
194,66 лева – разноски за исковото производство. Осъдено е на основание
чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК „С.В.“ АД да заплати на адв.
К.Б. сумата в размер на 214,08 лева за предоставена безплатна правна помощ
по делото.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Н. Т. А., чрез пълномощника
адв. М. Л., срещу решението в частта, с която предявените искове са уважени.
Излагат се оплаквания, че решението в обжалваната част е неправилно и
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Навеждат
се доводи, че неправилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че
ответникът е потребител на В и К услуги, като се поддържа, че приложеният
по делото документ е само индиция, че ответникът е собственик на процесния
имот, но удостоверението, издадено от СО, Дирекция „Общински приходи“,
отдел „ОП – Н.-В.“, не можело да се кредитира като безспорно доказателство
за това. Не било доказано от ищеца и, че дружеството е доставило
количествата В и К услуги на фактурираната стойност. От заключението на
СТЕ се установявало, че при индивидуалните водомери няма проследимост,
няма точност, няма достоверност на измерванията, както и, че за целия исков
период сумите са начислявани на база, като неясно защо били начислявани
разходи за двама и повече обитатели, а било установено, че имотът се обитава
от един човек. Поради изложеното моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и да бъде постановено друго, с което предявените искове да
бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемата страна „С.В.“ АД не е изразила становище по жалбата.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
2
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени от „С.В.“ АД срещу Н.
Т. А. положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 във
вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №35191/2019г. на СРС, 174
състав.
Ищецът твърди, че ответникът е потребител на В и К услуги като
собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к.
„*******, както и, че не е заплатил предоставените му услуги в установения
за това срок.
Съгласно законовата дефиниция в § 1, ал. 1, т. 2, буква "а" от ДР на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги,
аналогична с тази на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.,
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги, респ. задължено
лице за заплащане цената на доставени такива във връзка с чл. 203 от ЗВ, е
всяко физическо или юридическо лице, собственик или ползвател на имоти,
за които се предоставят В и К услуги. Получаването на услугата се извършва
при публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
оправомощено от него лице и от съответния регулаторен орган. В и К
операторите задължително публикуват одобрените от комисията Общи
условия на електронната си страница и най-малко в един централен и един
местен ежедневник и осигуряват достъп до тях, като последните влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник - арг. чл. 8,
ал. 1 - ал. 3 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. С оглед изложеното, за да се
приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка,
е достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар
или вещен ползвател на процесното жилище, за което са предоставени В и К
услугите.
В конкретния случай в подкрепа на твърдението си, че ответникът е
3
собственик на процесния имот ищецът е представил писмо от СО, Дирекция
„Общински приходи“, отдел „ОП – Н.-В.“, в което е посочено, че за периода
до 31.12.2013г. данъчно задължени лица за цитирания по-горе недвижим имот
са Н. Т. А., притежаващ ½ идеална част от него, а за другата ½ идеална част
данъчно задължено лице е А.Н.С., а за периода след 01.01.2014г. данъчно
задължено лице за имота е Н. Т. А., като към писмото не са приложени самите
декларации по чл.14 от ЗМДТ.
Данъчната декларация не е предвиден в закона способ нито за
придобиване, нито за доказване правото на собственост върху недвижим имот
(в този смисъл решение № 972 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4266/2008
г., IV ГО). Декларирането на един имот като собствен или съсобствен пред
данъчните власти има само административноправно значение, но няма
гражданскоправни последици и не поражда последици относно възникването
или прекратяването на правото на собственост върху същия. Декларацията по
чл. 14 от ЗМДТ представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа
изявления на декларатора като данъчно задължено лице за определени факти,
в т. ч. и такива, свързани с притежаване правото на собственост върху
недвижим имот. Декларацията, депозирана пред данъчната администрация по
чл. 14 от ЗМДТ, би могла евентуално да се цени в съвкупност с други
представени доказателства за собственост, както и по реда на чл.175 от ГПК
като извънсъдебно признание на факт от страната. В случая обаче не е
представена самата декларация по чл.14 от ЗМДТ, нито са представени други
доказателства за собственост върху имота, като това обстоятелство не би
могло да бъде прието за установено при условията на пълно и главно
доказване въз основа на представеното писмо от СО, Дирекция „Общински
приходи“, отдел „ОП – Н.-В.“.
С оглед изложеното се налага извод, че ищцовото дружество, чиято е
доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
от ГПК, не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно
правоотношение между страните по делото.
На следващо място ищецът не е установил при условията на пълно и
главно доказване, че е предоставил на ответника услугите по доставка на
питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води
за процесния период, заплащане на чиято цена претендира.
4
От изслушаното и прието по делото заключение на СТЕ се
установява, че процесният имот е водоснабден, както и, че има монтиран
водомерен възел на сградното отклонение от уличния водопровод и общ
водомер, обслужващ апартаментите във вх.А. Съгласно разпоредбата на чл.
30, ал. 1 ОУ, доставянето на питейна вода и/или пречистване и/или отвеждане
на отпадъчни води се заплаща въз основа на измереното количество
изразходвана вода от водоснабдителната мрежа, отчетено чрез монтираните
водомери на сградните водопроводни отклонения. Отчитането на показанията
на водомерите се извършва от служител на оператора на В и К услуги в
присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 21, ал. 4 ОУ),
като клаузата на чл. 22, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя
да осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица
на В и К оператора за извършване на отчети на индивидуалния водомер,
монтиран в процесния имот, с оглед определяне на точното количество
изразходвана питейна вода. В случай на неосигуряване на представител на
потребителя отчетът се подписва от свидетел (чл. 21, ал. 4, изр. 2 ОУ). При
невъзможност за отчитане на водомера поради отсъствие на потребителя или
негов представител и липсата на друга инициирана от потребителя уговорка
за посещение на длъжностно лице в удобно и за двете страни време, се счита,
че е налице отказ за осигуряване на достъп, който се удостоверява с протокол,
подписан от длъжностното лице на оператора и от поне един свидетел (чл. 22,
ал. 4 ОУ). В този случай поради липса на възможност за извършване на
реален отчет, операторът изчислява изразходваното количество питейна вода
по реда на чл. 46 ОУ – по пропускателната способност на водопроводната
инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в
денонощието и изтичане на водата със скорост 1м/с.
Съгласно чл. 39, ал. 5 от Наредбата, по изключение се допуска за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните
отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана,
отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: 1. по 6 куб. м при
топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за
всеки обитател.
В случая ищецът не е основал претенцията си на твърдения за
осъществяване на горепосочения фактически състав, т.е. за начисляване на
5
дължимите суми служебно, поради което и тези обстоятелства са останали
извън предмета на доказване по делото. Данни, че за процесния период е
начислен служебно изчислен разход, който стартира от стойност за двама и
повече обитатели, както и, че по данни на съседи обитател на жилището е
само един човек, се съдържат само в заключението на изслушаната съдебно -
техническа експертиза, въз основа на което, обаче, предвид доказателственото
му значение и производния характер, не може да бъде направен извод за
законосъобразно начисляване на стойността на доставени ВиК услуги за този
период, като следва да се има предвид и посоченото от вещото лице, че са
извършвани реални измервания само на общия приходен водомер, а при
индивидуалните водомери няма проследимост, няма точност, няма
достоверност на измерванията, като индивидуалните водомери за студена и
топла вода за последно са реално отчетени през м. май 2005г.
Поради изложеното въззивната инстанция намира, че предявеният
иск за установяване дължимостта на начислената стойност на в и к услуги за
процесния период се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Ето защо, поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната част, с
която е уважен иск за установяване на вземане в размер на 1081,20 лева,
представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от
20.06.2019г. до 05.04.2019г., ведно със законната лихва от 20.06.2019г. до
изплащане на вземането, и искът следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, във
вр. с чл. 273 от ГПК в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски за въззивното производство в размер на 32,83 лева. Направено е
искане от пълномощника на въззивника адв. М. Л. да му бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗА за осъществена
безплатна правна помощ на въззивника във въззивното производство. Според
чл.38, ал.2 от ЗА в случаите по ал.1, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. По делото е представен договор за
правна защита и съдействие, сключен между въззивника Н. Т. А. и
6
пълномощника му адв. М. Л., в който е отразено, че възложителят не дължи
възнаграждение на изпълнителя за осъществяване на процесуално
представителство на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА, поради което на адв. Л.
на основание чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна защита на въззивника в размер на
300 лева за въззивното производство, а на адв. К.Б., осъществила безплатна
правна помощ на въззивника – ответник в първоинстанционното
производство следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер
на още 181,08 лева. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено
и в частта, с която е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК Н. Т. А. да
заплати на „С.В.“ АД разноски за заповедното производство в размер на 44,54
лева, както и разноски за исковото производство в размер на 194,66 лева.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-Е въззивен
състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №20168843/06.08.2021г., постановено по гр.д.
№61296/2020г. по описа на СРС, 174 състав, в обжалваната част, с която е
признато за установено, че Н. Т. А. дължи на „С.В.“ АД сумата от 1081,20
лева, представляваща стойността на водоснабдителни услуги за периода от
20.06.2016г. до 05.04.2019г. за имот на адрес гр. София, ж.к. „*******,
клиентски №*******, ведно със законната лихва от 20.06.2019г. до изплащане
на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №35191/2019г. по описа на
СРС, 174 състав, както и в частта, с която е осъден на основание чл.78, ал.1 от
ГПК Н. Т. А. да заплати на „С.В.“ АД разноски за заповедното производство в
размер на 44,54 лева, както и разноски за исковото производство в размер на
194,66 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.В.“ АД срещу Н. Т. А. положителен
установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД за установяване дължимостта на вземането в
размер на 1081,20 лева, представляваща стойността на водоснабдителни
услуги за периода от 20.06.2016г. до 05.04.2019г., ведно със законната лихва
7
от 20.06.2019г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №35191/2019г. на СРС, 174
състав.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД да заплати на Н. Т. А. сумата от 32,83 лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „С.В.“ АД да заплати на адв.
К. И.Б. сумата от още 181,08 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на Н. Т. А. в
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА „С.В.“ АД да заплати на адв.
М. Л. Л. сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена безплатна правна помощ на Н. Т. А. за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8