№ 30
гр. Попово, 28.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20233520100510 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „*****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление с.
********, представлявано от управителя *****, действащ чрез пълномощника си адв. Ц. В.
Х. АК-Т. със съдебен адрес в гр. ******, ПРОТИВ: „******“ гр. П. с ЕИК: **** с адрес гр.
******, представлявано от ***** – председател на УС, с която е предявен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЛОД.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество е земеделски производител, който
стопанисва и обработва земеделски земи в различни землища на територията на община П.,
област Т..
През стопанската 2021-2022 година ищецът засял два имота в село Г. с маслодаен
слънчоглед.
На 15.08.2022 година, управителят на дружеството установил значителни щети от диви
животни - благородни елени и сърни, върху слънчогледовите насаждения. Той подал жалба
до Директора на Регионалната дирекция по горите - град Ш., и на 18.08.2022 година, със
Заповед № РД05-00183, била назначена комисия за оценка на щетите.
На 01.09.2022 година, комисията констатирала, че в имот № 15103-91-1 щетите са 57%
от насажденията, а в имот № 15103-7-1 - 35%.
След пожъване на масивите, ищецът получил среден добив от 260 кг слънчоглед на
декар, а изкупната цена била 1060 лева на тон. Общите щети от дивеча, според ищеца, са в
размер на 23 150.40 лева за двата имота.
Ищецът твърди, че е предприел подходящи мерки за опазване на реколтата си,
включително използване на лична полска охрана, репеленти и ограждения, които са били
ефективни до момента на констатацията на щетите.
В същото време ответното сдружение, като стопанисващо дивеча, имало за задача да
поддържа популациите на различните диви животни, обитаващи съответния ловностопански
район, в такова количество, при което има „равновесие в екосистемата и недопускането на
щети над 10 % върху горското и селското стопанство“ - т.е. да регулира числеността на
дивеча и да не допуска размножаването му над определен предел. Освен това, същото имало
и задължения да подхранва дивеча.
Според ищеца, предприетите от ответника мерки обективно не са довели до желания
резултат, респ. са били неефективни.
1
Предвид изложеното, се моли за решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 23150.40 лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени
вреди от диви животни- благороден елен и сърна, върху унищожените през 2022г. посеви от
маслодаен слънчоглед върху засети от ищеца като ЗП имоти, както следва: за имот № по
БЗС 15103-91-1 с площ от 11.15 ха- 15709.20 лева и за имот № по БЗС 15103-7-1 с площ от
7.87 ха-7441.20 лева в землището на село Г., общ. П., ведно със законната лихва от датата на
констатиране на щетите - 15.08.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди се, че нанесените щети по засетите
масиви не могат да бъдат причинени от посочения дивеч. Ответникът възразява, че
обстоятелствата, свързани с географското местоположение на увредените масиви, като
граничещи с държавен ловен район, също правят малко вероятно посочения дивеч да е
причинител на щетите.
Оспорва се твърдението на ищеца, че мерките, предприети от ответника като стопани
на дивеча, не са довели до желания резултат. Ответното сдружение твърди, че са изпълнили
всички предвидени в ловно-стопанския план мероприятия за ограничаване на щети от
дивеча. В отговор на твърдението, че мерките за регулиране на числеността на дивеча и
подхранването са неефективни, ответникът посочва, че са били предприети действия като
изграждане на ловностопански съоръжения, хранилки и извършване на таксации за
намаляване на популацията на дивеча. Ответникът подчертава, че са взети всички
необходими мерки съгласно законовите изисквания за управление на дивеча и че техните
действия са били ефективни до момента на констатирането на щетите.
Моли се за отхвърляне на иска.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание, за ищцовата страна „*****“ ЕООД, редовно призована, се явява
адв. Ц. Х. – ТАК - редовно упълномощена. Процесуалният представител на страната
подържа исковата молба на посочените в нея основание. Направено е изменение на
предявения иск, чрез увеличаване на неговия размер на 24 999 лв., като се моли за цялостно
уважаване на иска.
За ответната страна „******“ – гр. П., редовно призовани, се явява адв. Б. К., редовно
упълномощена. Процесуалният представител на страната оспорва иска по основание и
размер. Представя подробни писмени бележки, в които излага аргументи в подкрепа на
твърденията си за неоснователност и недоказаност на ищцовата претенция, а при условията
на евентуалност, да бъде отчетено съпричиняване от страна на ищеца.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЛОД:
Съгласно чл. 79, ал. 1 ЗЛОД, обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в
ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни
животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча. В чл.
82 от ЗЛОД е предвидено щетите, нанесени от дивеча, както и размерът на обезщетението,
да се установяват от комисия, назначена със заповед на директора на съответната
регионална дирекция по горите при условия и по ред, определени в правилника за
прилагане на закона. Наличието на специален административен ред за установяване и
обезвреждане на причинените от диви животни вреди не изключва при наличие на спор
между страните в това административно производство да бъдат приложени правилата на
общия исков процес, по които да бъде потърсено обезщетение на причинените вреди. Когато
съдът е сезиран с такъв спор, какъвто е и настоящия случай, всяка от страните следва да
установи фактите значими и относими към предмета на делото и на които се е позовала, с
всички допустими от ГПК доказателства и доказателствени средства. Поради това, в тежест
на ищеца е да докаже, че през исковия период е обработвал процесните дка земеделска
земя; че посевът в нивите на ищеца, засети със земеделската култура, е бил частично
унищожен от диви животни; че ответникът е лицето, стопанисващо дивеча, причинил
процесните вреди и размерът на вредите.
Ответникът носи тежестта да докаже правоизключващите си възражения.
2
В подкрепа на исковата си претенция, ищецът ангажира гласни доказателствени
средства и писмени доказателства, като по делото бе изслушана и съдебна агро-
икономическа експертиза.
За да бъде уважена исковата претенция, както се посочи по-горе, следва да бъде
доказано, че ответникът е собственик на животните или че те се намират под негов надзора.
Дивечът в Република България е частна държавна собственост и се стопанисва по
ловностопански райони на популационен принцип (арг. от чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЛОД) от
следните визирани в чл. 34 от ЗЛОД лица: държавните ловни стопанства, държавните
горски стопанства, лицата по чл. 11 от ЗЛОД, ловните сдружения по чл. 30, ал. 1 и по чл. 31,
ал. 1 ЗЛОД и др. ЮЛ отговарящи на изискванията на чл. 9 и чл. 36 от ЗЛОД.
Видно от приложения по делото Договор за предоставяне на стопанисването на
дивеча на ловните сдружения но чл. 30 от ЗЛОД от 07.08.2009г. се установява, че ДЛС
„****“ – П. е възложило на СЛР – П. да извършва стопанисването и ползването на дивеча в
ЛСР Г. /т.1.1.6 от Договора/.
Съгласно чл. 79. ал. 1 от ЗЛОД, обезщетенията за щети, нанесени от дивеча в
ловностопанските райони на земеделски култури, горска растителност и на домашни
животни в разрешените за паша райони, се заплащат от лицата, стопанисващи дивеча.
Видно от приложения по делото протокол от 01.09.2022г. на основание Заповед №
РД-05-00183/18.08.2022г. на Директора на РДГ гр. Ш. във връзка с подадена жалба с вх. №
РДГ 16-5846/16.08.2022г. от ***** — управител на „*****“ ЕООД с. М., общ. П., обл. Т., е
сформирана комисия в състав: Инж. *** - Заместник директор на ТП ДДС „****“ гр. П.,
**** - Специалист земеделие при ТП ДЛС „****“, гр. П., ***** - Член на УС на СЛР П.,
**** - Член на УС на СЛР П., **** - Ст. специалист звено за изпълнение на мероприятията
по защита на населението от бедствия и аварии към общ. П. и ***** - Управител на „*****“
ЕООД.
При оглед на имот с № 15103-91-1 с площ 11,15 ха и имот с № 15103-7-1 и площ
7,87 ха, комисията е установила, че земеделските блокове са засети с маслодаен слънчоглед.
Щетите са били нанесени равномерно из целите масиви и комисията е предложила да се
ожънат блоковете по този начин най-точно да се установят разликите на количествата от
средния добив за района.
Комисията е дала заключение, че не може да бъде определена точна площ на щетата
за двата имота, защото тя е била равномерна навсякъде.
При огледа, комисията не е констатирала да са били взети мерки за опазване на
земеделската култура от нанасяне на щети от дивеча. Нямало поставени табели за охрана
или електропастир. Установено е, че районът се стопанисва от СЛР - гр. П..
Протоколът на комисията по чл.82 от ЗЛОД, като съставен от длъжностни лица при
изпълнение на служебните им функции, се явява официален свидетелстващ документ и се
ползва с обвързваща съда доказателствена сила. Тъй като документът не бе оспорен по реда
на чл. 193 от ГПК, респ. формалната му доказателствена сила не бе оборена, съдът приема
отразените в него пряко възприети от комисията констатации за достоверни.
Констатациите за наличие на щети по двата блока се потвърждават от показанията
на разпитаните по делото свидетели *****, ****, **** и ***.
От показанията на св. **** се установява, че той има собствена фирма и предлага
услуги за жътва. През 2022г. година бил ангажиран от управителя на ищцовото дружество -
**** да ожъне продукцията - жито, слънчоглед и царевица. Работата започнала през м. юни
и завършила през септември, като последната култура била слънчогледът. На
слънчогледовата нива, свидетелят забелязал сериозни щети, причинени от животни. Според
свидетеля, средния на добив на слънчоглед през процесната година е бил около 200 кг на
декар, а от нивата с най-големите щети добивът бил около 50-60 кг. на декар, което е било
значително по-ниско от очакваното.
Свидетелят отбелязва, че в резултат на ниския добив, ищцовото дружество само
покрило разходите, а не е реализирало печалба. По тази причина свидетелят още не бил
получил плащане от собственика на нивите за извършените услуги, което създавало
финансови затруднения и за него.
От показанията на св. ****, който работи като тракторист при ищцовото дружество,
се установява, че в началото на м. август, при обиколки, целящи опазване на обработваните
масиви, започнал да забелязва щети по насажденията в процесните ниви. Той обяснява, че
3
в началото щетите са били малко, но в средата на м. август станали повече. Свидетелят
посочва, че обхватът на щетите бил около 70-80% от целия блок.
Св. **** описва няколко действия, които били предприети за предпазване на
посевите, включително обикаляне с кола, хвърляне на пиратки и слагане на парцали с
миризми. Свидетелят посочва, че нивата не е оградена с електрически пастири, поради
големия й обхват и факта, че е под аренда. Той обяснява, че охраната на нивата се извършва
от самите работници сутрин и вечер.
От показанията на св. **** се установява, че в средата на м. август 2022 г.
свидетелят, заедно с други лица отишли да нагледат слънчогледовите посеви и установили,
че е около 80-100% от тях били унищожени от диви животни – кошути. **** отбелязва, че
е видял добивите на земеделски култури от процесните ниви, оценявайки ги на 10-11 тона от
200 дка. Той ясно посочва, че намаляването на добивите не се дължи на лошо отглеждане, а
на дивите животни, които са унищожили растенията.
Свидетелят сочи, че както той, така и зетя на управителя на ищцовото дружество
през ден- два обикаляли нивите, за да ги оглеждат, но това не е било достатъчно ефективно
за предотвратяване на щетите, тъй като дивечът бил многоброен и не се плашил нито от
хората, нито от машините.
Разпитан пред съда св. ****, воден от ответника, излага, че има средно специално
образование и опит в областта на горското стопанство. Свидетелят твърди, че се е срещнал с
управителя на дружеството – ищец, който му показал снимка на нивата, а след това той сам
отишъл да я види на място. При огледа свидетелят установил, че щетите са значителни, но
се съмнява дали те са причинени единствено от животните, които са на територията,
предоставена за стопанисване на сдружението. **** обяснява, че 75 животни, които са на
територията на землището на с. Г., не могат да причинят толкова големи щети. Подчертава
се, че държавният ловен район е основно местообитание на благороден елен и кошути,
което означава, че те мигрират и може да бъдат участници в причиняването на щетите.
Свидетелят споделя, че се извършват мероприятия по ЗЛОС, включително подхранване на
животните с царевица. Планира се отстрел на благороден елен, като се спазва план за
управление на популацията. Обяснява се, че таксацията се извършва на базата на данни за
цялата година, включително местонахождението на животните през различните сезони и
местоположението на други ловни територии.
Предвид установените по делото обстоятелства, следва да се приеме, че са налице
описаните в протокола от 01.09.2022г. на комисията по чл. 82 от ЗЛОД материални щети от
дивеч, което е предпоставка за ангажиране на имуществената отговорност на ответното
сдружение. Отговорността е обективна и се носи независимо от това, дали съответните
длъжностни лица добросъвестно са изпълнявали служебните си задължения по
изхранването на дивеча, като следва да се прецени налице ли са предпоставки за изключване
или намаляване на отговорността по чл. 80, т.3 във вр. с чл.78, ал.2 от ЗЛОД, поради
неизпълнение на мерките за ограничаване на щетите от страна на земеделския
производител.
Съгласно чл. 80, т. 3 ЗЛОД обезщетения за щети, нанесени от дивеча, не се изплащат
в случаите, когато не са изпълнени мерките по чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД, т. е. когато
земеделският производител не е изпълнил предвидените в Закона за опазване на
селскостопанското имущество, Закона за горите и в други нормативни актове мерки, с цел
ограничаване на щети, които може да нанесе дивечът.
Разпоредбите на Закона за опазване на селскостопанското имущество предвиждат
възможност за организиране на полска охрана от съответната община, както и начина, по
който се финансира издръжката й, при което е предвидена и възможността съответната
организация да организира собствена полска охрана. Изпълнението на предвидената в
ЗОСИ мярка по включване в организирана от общината полска охрана обаче е възможно да
бъде изпълнена само когато такава общинска полска охрана е организирана и по реда на чл.
10 от закона са назначени полски пазачи, респ. за съответната община по реда на чл. 11 от
ЗОСИ са определени доброволни сътрудници. Същото важи и за организираните по реда на
чл. 13 от ЗОСИ моторизирани групи. Когато такава охрана от страна на общината не е
организирана, всяка селскостопанска организация, респ. всеки земеделски производител
следва да организира такава охрана за обработваната от него земеделска, включваща най-
подходящите мерки за опазване на реколтата по начин, който да може да се приеме за
ефективен с оглед особеностите на съответната местност, в която се намират обработваните
от него земеделски земи.
4
Когато обработваните земеделски земи се намират в район, граничещ с
ловностопански район, земеделският производител следва да избере подходящите мерки за
опазване на засетите култури, които ефективно да отблъсват и предотвратяват набезите на
дивите животни, които мерки могат по правилата на науката, както и на формалната
житейска логика да дадат целения резултат при нормална за съответния регион популация за
съответния вид диви животни. Необходимо е също така в производството по предявения по
реда на чл. 79 ЗЛОД иск да се представят доказателства, установяващи ефективността на
взетите мерки за охрана на реколтата – да се установи дали използваният от земеделския
производител препарат, предназначен за отблъсване на диви животни, е подходящ за
съответния животински вид, обитаващ граничния ловностопански район; да се установи
доколко в съответната местност е подходящо и възможно поставянето на огради (оградни
мрежи или друг вид предпазващи ограждения), както и използването на електрически
пастири; да се установи доколко ефективни са конкретните средства, които земеделският
производител твърди, че е използвал. Следва да се отбележи, че дейността по опазване на
селскостопанското имущество в райони, в които терените се засяват от различни земеделски
производители, може да се извършва от последните и колективно чрез поставяне на общи
ограждения непосредствено до ловностопанския район, тъй като макар отговорността на
лицата, стопанисващи дивеча, да е до голяма степен обективна, следва да се отчитат и
особеностите на дивите животни и дейността по тяхното стопанисване, която не може да се
осъществява по начина, по който се осъществява стопанисването и отглеждането на
домашните животни – дивите животни обитават съответния район според особеностите,
характерни за всеки животински вид и то свободно, като стопанисващите дивеча не биха
могли да осъществяват мерки по ограничаването, различни от предвидените в чл. 37 ЗЛОД,
като се има предвид, че са длъжни да осъществяват и опазването на дивеча. В този смисъл е
Решение № 50146 от 25.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 677/2022 г., I г. о., ГК.
В настоящия случай не може да се приеме за доказано, че ищцовото дружество е
предприело адекватни и ефективни мерки по опазване на засетите със слънчоглед масиви.
Съгласно констатациите на комисията, назначена със заповед Заповед № РД-05-
00183/18.08.2022г. на Директора на РДГ гр. Ш., обективирани в приложения по делото
протокол от 01.09.2022г., не е констатирано да са били взети мерки за опазване на културите
от нанасяне на щети от дивеча, както и че няма назначена охранителна фирма, която да
охранява насажденията, и в тази част протоколът е подписан от ***** - Управител на
„*****“ ЕООД без възражения.
Казаното от разпитаните по делото свидетели не опровергава тази констатация.
Вярно е, че св. **** сочи, че са били предприети обиколки с кола, хвърляне на пиратки и
слагане на парцали с миризми, а свидетеля **** твърди че той и зетя на управителя на
ищцовото дружество са обикаляли през ден-два блоковете с насаждения, но сам св. ****
признава, че тези мерки, не са били достатъчно ефективни, поради големия брой на
животните. В този смисъл се налага извода, че опазването на посевите е било организирано
само формално и без отчитане на конкретните особености на съответния район, което не
може да се приеме за изпълнение на мерките по чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищецът не доказа предприетите от него
мерки да са били достатъчни за ограничаване на щетите, които може да нанесе дивечът,
обитаващ съседния на засетите със слънчоглед ниви ловно-стопански район. Адекватни и
достатъчни по смисъла на чл. 78, ал. 2 от ЗЛОД са мерките, които са предприети при
отчитане, както на особеностите в поведението на дивите животни, обитаващи съседния
ловно-стопански район, така и вида на дивите животни, вида на засетите земеделски
култури, разположението и големината на засетите площи, както и особеностите на терена.
Мерките също така следва да бъдат предприети своевременно, вкл. при отчитане на броя и
обичайното поведение на дивите животни от съответния вид, обитаващи ловно-стопанския
район, вкл. и периодите на тяхната миграция.
Поради това, решаващият състав намира, че отговорността на ответното „******" -
гр. П. не може да бъде ангажирана в пълния претендиран размер и следва да се приеме, че са
налице предпоставки за ограничаване отговорността на "СЛР" в размер на 50 % от
стойността на установените вреди. Тъй като, какво вече се посочи, отговорността на
ответното сдружение е обективна, без значение е дали „******" - П. е изпълнило
задълженията си по подхранване на дивеча и регулиране на неговата популация.
Съдът счита за недоказано възражението на ответника „СЛР“ – П., че по отношение
на него липсва пасивна материалноправна легитимация да отговаря по предявения иск по
5
причина, че възложената му за стопанисване територия - ЛСР Г. не се обитава от такъв брой
животни, отговарящ на вида и размера на установените щети.
Вярно е, че според св. **** 75 животни, които са на територията на землището на с.
Г., не могат да причинят толкова големи щети, но това твърдение изразява само неговото
мнение по темата, което не е потвърдено от вещо лице в съответната област, посредством
възлагане на експертиза за отговор на този въпрос.
По направеното от ответното сдружение оспорване относно процентното
съотношение на увредените площи, следва да се отбележи, че макар в протокола от
01.09.2022г. да липсва посочено такова, от гласните доказателствени средства, събрани в
настоящото производство /показанията на св. **** и св. ****/ се установи, че вредите в
двата имота са били около 80 %.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият
състав взе предвид заключението на вещото лице по допуснатата агро-икономическа
експертиза, която изцяло кредитира, като приема, че вредите са в размер, равен на очаквана
стойност от продажба на унищожената продукция - 25 925 лв..
По изложените съображения, съдът счита, че предявената искова претенция се явява
основателна до размера от 12 962.50 лв. /50 % от 25 925 лв./, като за разликата до пълния
претендиран размер от 24 999.00 лв. /след направено в о.с.з. изменение на иска/ подлежи на
отхвърляне.
При неизпълнение на парично задължение от ответната страна, същата дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата и тъй като вредите произтичат
от непозволено увреждане, се дължат от деня на увреждането и покана за изпълнение не е
необходима съгл. чл. 84 ал.4 ЗЗД. С изискуемостта на задължението да обезщети вредите,
причинени чрез непозволено увреждане, длъжникът изпада в забава, а тази изискуемост
настъпва със самото увреждане. В случая се претендира законната лихва от 15.08.2022г., до
окончателното изплащане на задължението, но съдът счита, че същата следва да бъде
присъдена от дата, на която щетите са констатирани от комисията, назначена със Заповед №
РД-05-00183/18.08.2022г. на Директора на РДГ гр. Ш. – 01.09.2022г., тъй като доказателства,
вредите да са установени на посочената от ищеца по-ранна дата липсват.
По разноските:
Ищецът е направил разноски в общ размер на 3832.96 лв., от които 999.96 лв. за
заплатена държавна такса, 350.00 лв. – депозит за вещо лице и 2483.00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
При това положение, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, пропорционално на уважената част
от исковата претенция, на ищеца се полага сумата от 1916.48 лв. за деловодни разноски.
На основание чл.78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от исковата претенция.
В случая ответното „СЛР“ е направило разноски от 2484.00лв. за адвокатско
възнаграждение при което му се следва сумата от 1242 лв..
Така, по компенсация ответникът „СЛР“ – П. следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата от 674.48 лв. за разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „******“ - гр. П. с ЕИК: **** с адрес гр. ******, представлявано от ***** –
председател на УС, ДА ЗАПЛАТИ на „*****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
с. М., Община *****, представлявано от управителя *****, СУМАТА от 12 962.50 лв.
/дванадесет хиляди деветстотин шестдесет и два лева и петдесет стотинки/,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от диви животни
/благороден елен/, установени на 01.09.2022г. върху посеви от маслодаен слънчоглед в имот
№ по БЗС 15103-91-1 с площ от 11.15 ха и имот № по БЗС 15103-7-1 с площ от 7.87 ха,
6
находящи се в землището на с. Г., общ. П., ведно със законната лихва от датата на
установяване на щетите /01.09.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, като
за разликата до пълния претендиран размер от 24 999.00 лв., ОТХВЪРЛЯ иска като
неоснователен.
ОСЪЖДА „******“ гр. П. с ЕИК: **** с адрес гр. ******, представлявано от ***** –
председател на УС, ДА ЗАПЛАТИ на „*****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление
с. М., Община *****, представлявано от управителя *****, СУМАТА от 674.48 лв.
/шестстотин седемдесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки/ - разноски по
делото, по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Т. в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7