Решение по дело №5/2022 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 262
Дата: 21 юни 2022 г. (в сила от 13 юли 2022 г.)
Съдия: Анна Костадинова Димитрова
Дело: 20222230200005
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 262
гр. С.., 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С.., V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
трети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна К. Д.а
при участието на секретаря НЕДЕЛИНА М. БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от Анна К. Д.а Административно наказателно
дело № 20222230200005 по описа за 2022 година
Производството е образувано по повод жалба от Д. ХР. ХР., с ЕГН
********** против НП № 87/13.01.2022 г., издадено от Директора на ОД
МВР-С.., с което на жалбоподателя, за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона
за здравето (ЗЗ) е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на
300 лева на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето.
В с.з. жалбоподателят редовно призован, се явява лично и с адв. М.П.
от АК – С.., надлежно упълномощен с пълномощно по делото. Същият моли
НП да бъде отменено като незаконосъобразно и неправилно.
В с.з. административно - наказващият орган, редовно призован, не
изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от
процесуален представител на въззиваемата страна, в което се изразява
становището по съществото на делото, моли издаденото наказателно
постановление да бъде потвърдено.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът изведе следната фактическа обстановка:
На 03.01.2021 г. около 21:00 часа по време на изпълнение на
служебните си задълженията, полицейски служители от патрула от РУ – С..,
Участък „Надежда“ били извикани от свои колеги за оказване на съдействие
във връзка с контролиране спазването на противоепидемичните мерки в
района на кооперативен пазар в гр.С.., на *******.
Полицейските служители наблюдавали от патрулната кола гражданите,
които се движат в този район и които влизат в магазините, които работели по
това време на денонощието на кооперативния пазар, като следели дали
1
поставят предпазна маска при влизане на закрито обществено място. Докато
наблюдавали, около 21:20 часа забелязали през прозореца, че
жалбоподателката била в хранителен магазин „А.“ ЕООД без да има
поставена защитна маска за лице или друго средство покриващо устата и
носа, а държала маска в ръката си. След като излязла от хранителния магазин,
полицаите извикали жалбоподателката за установяване на самоличността й.
Въз основа на установеното при проверката, старши полицай Д. от РУ –
С.., Участък „Надежда“ съставил Акт за установяване на административно
нарушение № 87АА736495/03.01.2021 г. на Д. ХР. ХР. за нарушение на
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето. Жалбоподателката отказала да подпише
съставения й АУАН, поради това същият бил подписан от свидетеля Ц.И.,
поради отказа.
Въз основа на издадения АУАН, на Д. ХР. ХР. било издадено
наказателно постановление № НП № 87/13.01.2022 година от Директора на
ОД на МВР гр.Сливен, за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и е наложено
наказание на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ, а именно „Глоба“ в размер на 300
лв.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните гласни и писмени доказателства. В хода на съдебното следствие са
разпитани в качеството на свидетели А.Д. – актосъставител и Ц.И. – свидетел
по акта, както и свидетеля очевидец Т.Г.. Съдът частично кредитира дадените
показания, тъй като същите са противоречиви, неточни и не дават ясна
представа за фактическата обстановка, т.е дали действително АНО е
установил извършването на нарушение от страна на жалбоподателката.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът изведе
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в законоустановения срок от лице
имащо право на обжалване, разгледана по същество се явява основателна.
В хода на съдебното дирете не се събраха безспорни и категорични
доказателства, че жалбоподателката е извършила вмененото й
адм.нарушение.
Съгласно чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1
или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от
300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗЗ предвижда, че при обявена извънредна
епидемична обстановка министърът на здравеопазването въвежда със заповед
временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
В настоящия случай със Заповед № РД-675/25.11.2021 г. на министъра
на здравеопазването са въведени редица противоепидемични мерки в
2
Република България, считано от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г., като съгласно
I.7 от цитираната заповед към датата на нарушението е било в сила
задължението за всички лица, когато се намират в закрити обществени места,
в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на
общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи
и др., да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч.
кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в
приложение № 3. Няма данни заповедта да е прогласена като нищожна, нито
да е била отменена към датата на процесното нарушение, поради което
същата се счита за действаща към релевантния момент.
Доказателствената тежест при административно наказателни дела лежи
върху АНО. Той е този, който е следвало да установи по категоричен начин
дали предпазната маска, която при проверката е била на ръката на
жалбоподателката, не е била поставена на устата и носа, докато същата е била
в хранителния магазин. Той е този, който следва в хода на съдебното дирене
да докаже допускането на нарушението на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето
от страна на санкционираната.
Съдът споделя възраженията на процесуалния представител на
жалбоподателката относно необходимостта от ангажиране на допълнителни
доказателства, каквито биха могли да бъдат видео записите от магазина, от
които еднозначно да е видно дали е поставена държаната в ръка маска по
определения в заповедта начин върху устата и носа. От събраните по делото
писмени и гласни доказателства не беше безспорно установено, че
жалбоподателката е осъществила вмененото й нарушение на ЗЗ.
Действително на посочената дата и час същата е била на описаното място –
хранителен магазин „А.“ ЕООД, което се определя и като закрито обществено
място. Но между свидетелските показания на двамата полицейски служители
няма единство по отношение на това от кое място и разстояние и дали изобщо
са възприели конкретното нарушение описано в АУАН.
Отделно от изложеното, дори да се приеме, че има извършено нарушение,
в конкретния случай са налице всички обстоятелства, за да се приеме, че се
касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. По делото няма
данни жалбоподателката да е извършвала и други административни
нарушения, поради което и съдът приема, че това е първа противоправна
проява. Това следва да бъде отчетено в нейна полза, като се приеме, че
настоящата проява следва да се третира като такава с по-ниска степен на
3
обществена опасност. При така установеното, административнонаказващият
орган не е следвало да налага санкция, а да предупреди устно или писмено
нарушителката, че при ново нарушение ще бъде санкционирана. Проверката е
извършена късно вечерта, когато се предполага че посетителите в магазина са
ограничен брой, освен това се установи, че жалбоподателката е държала
маска в ръка, доколкото престоят в магазинът е бил съвсем кратък за
закупуването на цигари. Не следва да бъде пренебрегван и фактът, че към
настоящия момент от няколко месеца в страната не действат
противоепидемични мерки и потвърждаването на НП не би изпълнило целта
на закона, а именно опазване на собствения и на лицата, с които общува
живот и здраве.
Поради изложеното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди въззиваемата
страна да заплати на жалбоподателя направените в хода на производството
разноски в размер на 300 лв. за адвокатско възнаграждение, определени
съобразно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразявайки правната и фактическа
сложност на делото.
Ръководен от гореизложеното, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 87/13.01.2022 година, издадено от Директора на ОД на
МВР гр.С.., с което на Д. ХР. ХР., с ЕГН **********, с адрес: гр.С..,
**********, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300
лв. за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ на основание чл.209а, ал.а от ЗЗ, като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР – С.. да заплати Д. ХР. ХР., с ЕГН **********
сумата от 300 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - С.. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.


Съдия при Районен съд – С..: _______________________
4