ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 46
гр. гр. София , 20.04.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Л. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Николай Д. Димитров Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600171 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава 22, чл.341 ал.2 и сл. НПК.
Инициирано е по частни жалби от адвокат С. К. – защитник на
подсъдимия В. П. Д. и от адвокат К. М. – защитник на подсъдимия И. С. Г.
срещу протоколно определение от 09.04. 2021г. по НОХД 153/2021г. на СНС,
с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимите от „задържане под стража“ в по- лека.
В жалбата си адвокат С. К. навежда доводи за незаконосъобразност на
атакуваното определение. Според защитника, първоинстанционният съд е
нарушил презумпцията за невиновност на подсъдимия Д., като е обърнал
тежестта на доказване в процеса, приемайки, че липсват нови обстоятелства,
които да релевират промяната на мярката за неотклонение. Също така се
оспорва наличието на обосновано предположение за извършено престъпление
от страна на подсъдимия, сочи се, че вмененото деяние не е доказано от
субективна страна, а и се твърди, че наличните доказателства за обективните
признаци на деянието са недостатъчни. Според защитника- липсвал риск от
извършване на престъпление, а приетата от съда опасност е изцяло
абстрактна и хипотетична.
В жалбата си адвокат К. М. оспорва наличието на опасностите от
1
укриване и извършване на престъпление от страна на подсъдимия И. С. Г..
Сочи, че лицето е с постоянен адрес, установена самоличност, че е семейно и
трудово ангажиран, които обстоятелства изключват опасността от укриване.
Относно липсата на риск от противоправно поведение се навеждат доводи, че
подсъдимият е с чисто съдебно минало и липсват други висящи наказателни
производства срещу него, а и се сочи, че са разпитани всички свидетели по
делото. Според защитника срокът на задържането, продължило осем месеца, е
новото обстоятелство, което следва да бъде отчетено, като се твърди, че към
настоящия момент периодът от време, през което се търпи мярката за
неотклонение „задържане под стража“ е надвишил разумния.
Апелативният специализиран наказателен съд, след като съобрази
изложените в частните жалби доводи и материалите по делото, намира
жалбите за допустими, подадени в срок, а по същество за неоснователни.
С обвинителния акт на подсъдимия В. П. Д. е предявено обвинение по
чл. 321 ал.3,т.2, вр. ал.2 от НК -за това, че от месец януари 2018г. до
28.08.2020г. в гр.С. е участвал с други осем лица в ръководена от И. С. Г.
организирана престъпна група, създадена с користна цел и за извършване на
престъпления по чл. 252, чл.213а и чл.214 от НК.
С обвинителния акт на подсъдимия И. С. Г. са предявени обвинения
по: чл. 321 ал.3,т.1, вр. ал.1 от НК -за това, че от месец януари 2018г. до
28.08.2020г. в гр.С. е ръководил организирана престъпна група, с девет
участници, създадена с користна цел и за извършване на престъпления по чл.
252, чл.213а и чл.214 от НК и по чл.213а, ал.2, т.1 и т.5, вр.ал.1 от НК- за това,
че на 11.12.2020г., в гр.С., в коридор на следствен арест на ул. „М. В.“ № ..., с
цел да принуди А. А. С., да се разпореди в негова полза с вещ- парична сума в
размер на 10000 лева, го е заплашил с насилие, като деянието е придружено
със заплаха за убийство и тежка телесна повреда, и деянието е извършено в
изпълнение на решение на ОПГ.
Всички горепосочени престъпления са умишлени и тежки по смисъла
на чл. 93 т.7 НК, с което е изпълнена първата предпоставка за законност на
продължаващото задържане.
Настоящият въззивен състав се въздържа от подробна оценка и анализ
на достоверността и достатъчността на доказателствените материали, правна
2
квалификация, авторство и вина, доколкото това са въпроси по същество и са
извън предмета на настоящото произнасяне. Единствено следва да се посочи,
че към настоящия процесуален етап е налице нужната доказателствена
обоснованост на предположението за евентуална съпричастност на
подсъдимите В. П. Д. и И. С. Г. към повдигнатите им обвинения. Тази
преценка е с чисто процесуално значение, извършена единствено за целите на
настоящото производство, като по никакъв начин не се накърнява
презумпцията за невинност. АСНС приема за неоснователни, възраженията
на защитника на подсъдимия В. П. Д., съдържащи твърдения за липса на
обоснованото предположение за съпричастност към повдигнатото му
обвинение. В принципен план следва да се отбележи, че за съществуването на
обосновано подозрение е достатъчно да са налице доказателства в подкрепа
на обвинителната теза, като не е нужно същите да са безспорни, да сочат само
на един възможен извод, или да установяват абсолютно всички факти и
обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, т.е.
достатъчно е да е налице индиция за евентуална съпричастност към
конкретното инкриминирано деяние. Според въззивния съд, от
доказателствата по делото може да се изведе, наличието на разумно
предположение за евентуална съпричастност на подсъдимия В. П. Д. към
повдигнатото му обвинение,
АСНС споделя извода на първоинстанционния съд, че не се установява
риск от укриване за подсъдимите, доколкото същите са с постоянни адреси на
територията на страната, установена самоличност и трайни връзки от семейно
и трудово естество.
Относно риска от извършване на престъпление- обсъжданата опасност
е налице, поради характера и спецификите на престъпната деятелност, за
която е повдигнато обвинение на лицата. Твърди се в обвинителният титул, че
престъпното сдружение е функционирало при разширен персонален състав и
за продължителен времеви период, претендира се описаната престъпна
деятелност да е реализирана при множество на брой квалифициращи
обстоятелства. Не е за пренебрегване и опасността от противоправно
въздействие върху свидетелите от страна на подсъдимите, с оглед конкретика
на случая и твърдените насилствени методи при дейността на групата, за
които е налично и повдигнато вторично обвинение на подсъдимия И. С. Г.. По
3
отношение на В. П. Д., следва да се отчете и опасността от възможно
противоправно въздействие върху част от свидетели по делото, обусловена
от трудовата им ангажираност в дружества собственост на подсъдимия.
Времетраенето на наказателния процес срещу подсъдимите и
задържането им до момента /в период от около осем месеца/, отговарят на
критериите за разумност предвид фактическата и правна сложността на
казуса, свързан със значителен брой подсъдими лица, големия брой
обвинения срещу тях, включително и за ОПГ. В този смисъл към настоящия
процесуален момент не може да се приеме, че не се полага изискуемата
"особена грижа" с оглед срочното разглеждане на делото.
При продължаващото наличие на висок риск от възможно
противоправно поведение на подсъдимите В. П. Д. и И. С. Г., въпреки
изтеклия период на задържане и при липса на реални други основания по
смисъла на чл. 56, ал. 3 НПК за изменение на мярката им за неотклонение,
атакуваното определение се явява правилно и законосъобразно.
Водим от горното АСНС,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 09.04.2021г. по НОХД 153/2021г. на
СНС, с което е оставено без уважение искането за изменение на мярката за
неотклонение на подсъдимите В. П. Д. и И. С. Г. от „задържане под стража“ в
по- лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4