№ 735
гр. Пловдив, 17.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
Светлана Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско
дело № 20215300502607 по описа за 2021 година
Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК
във връзка с чл.432, ал.1 от КЗ.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от Т. А. Ч. от гр. П.,
бул. ***, ЕГН **********, чрез адв. Х.З., против решение
№262014/16.07.2021 г., постановено по гр.дело №9488/2020 г. по описа на РС-
Пловдив, ХVІІ гр. състав, с което е осъдено ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс
Баучер № 87, с представляващи С. П. и К. К., да заплати в полза на Т. А. Ч.
сумата от 1000 лева, която представлява обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 14.05.2018 г. около 10.50
ч. в гр. Пловдив, когато лек автомобил „БМВ 120“ с рег. №***, със сключена
застраховка ГО, полица ***, управляван от А. А. А.- К., се движил с
несъобразена скорост, навлязъл в кръстовището, образувано от бул. *** и ул.
***, предприел завой надясно, навлязъл в платното за насрещно движение и
блъснал спрелия на кръстовището и изчакващ разрешителен сигнал на
светофарна уредба лек автомобил „Шевролет Калос“, с рег. № ***,
управляван от Т.Ч., както и сумата от 207.50 лева мораторна лихва за периода
от 19.07.2018 г. – датата на предявяването на писмената застрахователна
претенция до 03.08.2020 г. – датата на подаването на исковата молба, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на
подаването на исковата молба - 03.08.2020 г. до окончателното изплащане,
както и разноските по делото в размер на сумата от 292.60 лева – съразмерно
1
на уважената част на исковете, като е отхвърлен иска за сумата над 1000 лева
до пълния претендиран размер от 5000 лева - главница, иска за сумата над
207.50 лева до пълния претендират размер от 1033.34 лева – мораторна лихва,
както и иска за присъждане обезщетение за имуществени вреди в размер на
сумата от 26.63 лева, която представлява стойност на заплатени медикаменти;
Т. А. Ч. е осъден да заплати в полза на „Бул Инс“ АД с ЕИК ********* сумата
от 100 лева разноски съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението се обжалва в отхвърлителната част – по иска за
неимуществени вреди – в частта над 1000 лв. до 2000 лв., както и относно
иска за имуществени вреди, като се излагат подробни съображения за
неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт в тези му части. Иска се
отмяната им и уважаване на исковете - до 2000 лв. за неимуществени вреди,
ведно със законната лихва за забава, считано от 19.07.2018 г. – датата на
предявяване на писмената застрахователна претенция до окончателното
заплащане на застрахователно обезщетение, като се присъди и обезщетение
за имуществени вреди в размер на 26.63 лв. Да се направи преразпределение
на разноските, присъдени от първата инстанция, с оглед изхода на правния
спор, като адвокатското възнаграждение се определи при спазване на чл.38,
ал.2 от ЗАдв. и чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. При условията на евентуалност се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от
насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД, като се излагат съображения, че
въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а
решението на първоинстанционния съд - да се потвърди в атакуваната му
част. Посочва се съдебна практика. Прави се и евентуално възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
насрещната страна.
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V
състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Съдът прие относно иска за неимуществени вреди, че с въззивната
жалба се обжалва първоинстанционното решение в частта, с която е
отхвърлен предявения иск за разликата над 1000 лв. до 2000 лв., тъй като,
независимо от посоченото, че се обжалва решението в отхвърлителната му
част, касаеща този иск (над 1000 лв. до 5000 лв.), направеното искане е за
уважаване на предявения иск за неимуществени вреди в размер на 2000 лв.
Ето защо се произнася и до този размер.
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ
на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се
2
констатира, че решението е валидно и допустимо - постановено е в рамките
на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела и в
съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Въззивната проверка за правилност се извършва на решението
само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият
състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично
направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания,
дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Въззивната инстанция, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, и предвид релевираните
в жалбите въззивни основания, прие за установено следното:
Съставът на районния съд е приел, че е сезиран с иск с правна
квалификация чл. 432 КЗ.
Ищецът Т. А. Ч. твърди в исковата молба, че на 14.05.2018 г.
около 10.50 ч. в гр. Пловдив лек автомобил „БМВ 120“ с рег. №***,
управляван от А. А. А.- К., се движил с несъобразена скорост, навлязъл в
кръстовището, образувано от бул. *** и ул. ***, предприел завой на дясно,
навлязъл в платното за насрещно движение и блъснал спрелия на
кръстовището и изчакващ разрешителен сигнал на светофарната уредба лек
автомобил „Шевролет Калос“ с рег. № ***, управляван от Т.Ч.. Твърди се, че
в резултат на възникналия камшичен удар ищецът получил силен удар в
главата. Тъй като ползвал обезопасителна система-колан, се предотвратило
настъпване на допълнителни увреждания. Произшествието било посетено от
служители на „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Пловдив, бил издаден
констативен протокол с рег. №1707074/2018 г., като на виновния водач бил
съставен АУАН. След настъпване на произшествието на Т.Ч. била оказана
първа помощ от спрели след инцидента водачи, но поради настъпилия силен
стрес не посетил веднага болнично заведение. На следващия ден посетил МЦ
„***“ ООД със силно главоболие, замаяност, гадене, сърцебиене, изтръпване
на крайниците, тремор, силен страх и тревожност. Съобщил, че не успял да
заспи, стряскал се, изпотявал се при мисълта за преживяното. При
извършените прегледи и консултации му била поставена диагноза остра
стресова реакция, като на същия ден бил освободен от болничното заведение
с назначено активно наблюдение, хигиенно диетичен режим и продължаване
на лечението в домашни условия при пълен покой, с избягване на психически
и физически натоварвания. Назначена му била медикаментозна терапия. През
първите седмици симптомите били особено силни, трудно се обслужвал сам и
трудно извършвал редица нормални ежедневни дейности. Заради
главоболието, виенето на свят, гаденето, предизвикани от преживяното
произшествие, които били с голям интензитет, нямал покой, не можел да спи
нормално и изпитвал дискомфорт във всяка една позиция на тялото. Предвид
възрастта на ищеца, нанесените травми, както и стреса и психическото
3
въздействие от настъпилото произшествие, оказали негативно влияние върху
нормалния му начин на живот, трудовата му активност и упражняване на
любимите му занимания за дълъг период от време. Лек автомобил „БМВ 120“
с рег. № *** притежавал валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, с период на действие от 08.05.2018 г. до
07.05.2019 г. и номер на полицата *** в ЗД „Бул Инс“ АД. Ищецът поискал по
реда на Кодекса за застраховането ответника да определи и изплати
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди със
застрахователна претенция №ОК-478228/19.07.2018 г. Ответното дружество
го уведомило, че няма основание да изплати претендираното застрахователно
обезщетение. Иска се постановяване на решение, с което да бъде осъдено ЗД
„Бул Инс“ АД да заплати на Т. А. Ч. сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди при процесното ПТП,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, считано от 19.07.2018 г. –
датата на предявяване на писмената застрахователна претенция, както и
сумата от 26.63 лева – представляваща претърпени имуществени вреди, а
именно заплатени медикаменти, заедно със законната лихва за забава върху
главницата за неимуществени вреди, възлизаща на сумата от 1033.34 лева,
считано от 19.07.2018 г. – датата на предявяване на писмената
застрахователна претенция до датата на подаването на исковата молба –
03.08.2020 г., както и всички разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ЗД „Бул Инс“ АД, като се оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че
не е налице деликт. Не са представени доказателства, че уврежданията са в
пряка връзка с процесното ПТП. Оспорва се механизма на същото.
Претенцията за неимуществени вреди била прекомерно висока и не
отговаряла на принципа за справедливост. Прави се евентуално възражение
за съпричиняване от страна на ищеца като водач на МПС. От съда се иска да
постанови решение, с което да отхвърли иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на
районния съд е прието за установено следното:
Видно от протокол №1707074/14.05.2018 г., АУАН №
596206/14.05.2018 г. и НП №18-1030-004200/04.06.2018 г., влязло в сила на
25.06.2018 г., и приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че на 14.05.2018 г. около 10.50 ч. в гр. Пловдив лек автомобил
„БМВ 120“ с рег. № ***, управляван от А. А. А.- К., се движил с несъобразена
скорост, навлязъл в кръстовището, образувано от бул. *** и ул. ***,
предприел завой надясно и навлязъл в платното за насрещно движение, при
което блъснал спрелия на кръстовището и изчакващ разрешителен сигнал на
светофарна уредба лек автомобил „Шевролет Калос“ с рег. № ***, управляван
от ищеца, с което виновно е нарушил чл.20, ал.2 ЗДвП. Ударът е бил кос
ексцентричен при челно сблъскване, поради несъобразена скорост от 50 км/ч.
на л.а. БМВ 120 при навлизане в кръстовището, като ищецът е нямал
възможност да предотврати настъпването на ПТП, а според експерта
4
автомобилът на пострадалия е снабден фабрично с триточкови предпазни
колани. Прието е, че е категорично доказан механизма на ПТП, както и
обстоятелството, че вина за ПТП има водача на БМВ А. А. А.- К., респ.
автомобилът е имал сключена валидна задължителна застраховка ГО с номер
на полицата *** при ответника, поради което и е налице пряка отговорност на
застрахователя по така предявените искове.
По делото няма данни ищецът да е управлявал МПС без предпазен
колан, поради което и възражението за съпричиняване на ответника е
отхвърлено, още повече, че според експерта, изготвил САТЕ, ищецът не е
имал обективна възможност да избегне ПТП поради обстоятелството, че е
изчаквал в кръстовището разрешителен режим на светофарната уредба.
Видно от приетата по делото комплексна съдебно-медицинска с
вещи лица Б. и М. П., при възникването на ПТП не е била причинена на
ищеца телесна повреда, като последният е преживял остра стресова реакция и
е последвало посттравматично стресово разстройство, което е било в
изразеност на симптоматиката на тревожно депресивно състояние. Неговата
продължителност е в рамките на проследяване от специалист и съобщеното
време на провеждане на лечение, като експертизата не може да се ангажира с
прогноза за евентуален рецидив и протрахиране на състоянието, като според
вещото лице психиатър понастоящем прогнозата е благоприятна.
По делото е разпитан Р. Ч. – брат на ищеца, който си спомня, че
отишъл на мястото на ПТП и заварил Т. стресиран, неадекватен, два-три дни
след инцидента не могъл да спи, бълнувал, въртял се, бил замаян, не искал да
шофира. Съдът не е кредитирал показанията на св. Р. Ч. относно
обстоятелство, че и понастоящем процесния инцидент има отражение върху
психиката на брат му, тъй като тези впечатления се опровергават от
комплексната СМЕ, респ. от вещото лице психиатър д-р П., както и не са
кредитирани показанията на свидетеля за това, че брат му си е сменил
работата, която била свързана с шофиране, тъй като в подкрепа на този факт
не са събрани други доказателства.
Установената от първостепенния съд фактическа обстановка е
правилно възприета и напълно се споделя от настоящата инстанция.
Правилно се ползвани заключенията на експертизите, както и свидетелските
показания.
За да се уважи иска, ищецът следва да установи настъпването на
процесната дата и място на ПТП, следствие на противоправното поведение на
лице, което е имало застраховка гражданска отговорност при ответника,
причиняване на ищеца на неимуществени вреди във връзка с увреждания,
които са резултат от инцидента, както и причинно-следствената връзка между
вредите и противоправното поведение на водача на „БМВ“ с рег. № ***,
размера на обезщетението, отправянето към застрахователя на писмена
застрахователна претенция, настъпването на падежа на главното задължение.
В случая е установено наличието на всички предпоставки за
5
ангажиране отговорността на застрахователя:
По делото е безспорно установено настъпването на ПТП на
14.05.2018 г. около 10.50 ч. в гр. Пловдив в резултат на неправилни действия
на водача на МПС А. А. А.- К.. Лекият автомобил „БМВ“, участвал в
инцидента, към онзи момент е имал валидно сключена застраховка
гражданска отговорност в ЗД „Бул Инс“ АД, като е настъпило
застрахователно събитие. Не се възприемат доводите в отговора на
въззивната жалба, че представените по делото доказателства нямат
установителен характер по отношение на начина на настъпване на ПТП.
Констативният протокол за ПТП е официален свидетелстващ
документ. Според решение №15/25.07.2014 г. по т.д. №1506/2013 г. на ВКС, I
т.о., с протокола съставителят удостоверява пряко възприети от него факти
при огледа, относими към определяне на механизма на ПТП, като
местоположение на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените
щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
От значение за преценката на възприетите от длъжностното лице факти е
времеотстоянието на извършения оглед спрямо момента на осъществяване на
ПТП. Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените
от длъжностното лице въз основа на констатираните факти изводи за наличие
или липса на вина на водач на МПС, участващ в ПТП, тъй като това излиза
извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от
съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на
огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на
настъпване на произшествието рефлектира и върху обема на релевантните за
механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.
Вписаните в него обстоятелства може да не са достатъчни за установяване на
пълния механизъм на ПТП, поради което, дори при липса на оспорване на
верността на протокола, ищецът, претендиращ обезщетение от увреждането,
носи доказателствена тежест на установяването му посредством ангажиране и
на други доказателства – разпит на свидетели, назначаване на експертизи, ако
преценката на фактите от значение за механизма на ПТП, изисква специални
познания. При неоспорване на автентичността на протокола и
обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която
същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените от
него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с оглед на
обвързващата материална доказателствена сила на документа. (В този смисъл
и решение №128/13.06.2014 г. по гр.д. №6451/2013 г. на ВКС, III г.о.). За
установяване на механизма на настъпване на ПТП е допусната и експертиза,
като изводите на експерта кореспондират с отразеното в протокола за ПТП.
Ето защо доводите в отговора на въззивната жалба не се възприемат от
настоящата инстанция. Вината за настъпване на ПТП не е оспорена от
посочения причинител, който не е оспорил и наложеното му за извършеното
деяние наказание с издаденото НП.
Установено е и това, че Ч. е поискал преди завеждане на делото от
6
застрахователя да изплати обезщетение, като му е отказано.
Настоящият състав се солидаризира с извода на
първоинстанционния съд, че не се установява в резултат на ПТП на
жалбоподателя да е причинено физическо увреждане. Единствените
твърдения са в исковата молба, като за причинено увреждане е отбелязано и
при снемане на анамнезата от специалиста, извършил преглед на Ч. на
15.05.2018 г. Липсват обаче обективни данни в тази насока. Заключението на
КСМПЕ също отбелязва, че на Т.Ч. не е причинена телесна повреда. На стр.13
от експертизата е посочено, че няма документация от невролог и не е
съобщено за неврологични усложнения от инцидента, а именно такива се
твърдят.
Правилно обаче е прието, че е претърпяно остро стресово
разстройство от Т.Ч., като в тази насока са представени медицински
документи, извод в тази насока дава и заключението на посочената
експертиза. Не е установено съпричиняване от страна на пострадалия. Нещо
повече – именно в обратната насока – липса на съпричиняване – насочва
САТЕ, тъй като Ч. е нямал техническа възможност да избегне удара.
Правилно е прието, че в случая жалбоподателят е претърпял
неимуществени вреди в резултат от настъпилото не по негова вина ПТП, тъй
като всяка негативна промяна в психическото състояние на човека
(отрицателно емоционално изживяване, душевно страдание) представлява
неимуществена вреда.
При наличие на всички посочени предпоставки правилен е извода
на състава на районния съд, че искът за репариране на неимуществени вреди е
основателен.
Относно размера – съдебната практика е категорична, че
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, като
следва да се съобразят вида и тежестта на причинените увреждания –
продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни
болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на
здравето /заболяване/, прогноза за развитие.
Първоинстанционният съд е приел, че справедливият размер на
обезщетението, което следва да се присъди в полза на ищеца по реда на чл. 52
ЗЗД, е 1000 лева, тъй като при удара Ч. е изживял силен стрес който
постепенно е отшумял, не е претърпял травматични увреждания и
понастоящем е напълно възстановен. Този извод е правилен и
законосъобразен. Заключението на КСМПЕ е категорично, че към момента на
извършване на прегледа последиците са отзвучали. Посочено е, че периодът е
в рамките на проследяване от специалист, като приблизително в същия
период е ползвано и медикаментозно лечение.
Не се възприемат доводите във въззивната жалба, че периодът на
лечение е бил по – дълъг, а и при контролния преглед от специалист е
предписано ново лечение. Не се установява такова да е провеждано, като този
7
извод кореспондира и с отбелязаното от експертизата, че жалбоподателят сам
е преустановил приема на медикаменти.
Не се възприемат и доводите, че неправилно не е дадена вяра на
изложеното от св. Р. Ч.. Същият е брат на жалбоподателя, който факт
правилно е отчетен от първоинстанционния съд. Изводът, че не следва да се
даде вяра на показанията му, че и понастоящем ПТП има отражение върху
изживяванията на брат му, не е произволен, а кореспондира със заключението
на КСМПЕ. Нещо повече – посочено е само относно кои факти не следва да
се кредитират показанията, като част от изнесеното се ползва с доверието на
съда.
Не се възприемат и доводите, че като последица от изживяванията
се е наложило жалбоподателят да смени работата си. Както е отбелязано на
стр.13 от заключението на КСМПЕ, той е възстановил възможностите си да
шофира, но е предпочел това да не е вече професия за него. В случая смяната
на професията е в резултат на предпочитанията на Ч., а не се е наложила от
обективните факти.
Ето защо искането за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди над посочения размер е неоснователно, като се явява в
разрез с посочения принцип на справедливостта. Правилно искът е отхвърлен
за разликата над 1000 лв. до 2000 лв., в която част първоинстанционното
решение е обжалвано. В останалата част, в която е отхвърлен иска за
разликата над 2000 лв. до 5000 лв. решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Правилно е присъдена и лихва върху сумата на основание чл. 86
ЗЗД за периода от 19.07.2018 г. – датата на предявяването на писмената
застрахователна претенция до 03.08.2020 г. – датата на предявяване на иска, в
размер на 207.50 лева.
Настоящата инстанция не споделя доводите на
първоинстанционния съд за неоснователност на претенцията за присъждане
на имуществени вреди. Прието е, че е недоказана, тъй като този въпрос не е
засегнат от комплексната СМЕ, поради което представената медицинска
документация не може да установи до колко тези медикаменти причинно-
следствено се свързват с настъпилия инцидент. КСМПЕ е категорична, че е
провеждано медикаментозно лечение. Същото е предписано от специалист
след извършен преглед. Какви лекарства са предписани се установява от
амбулаторния лист, като отразеното кореспондира с приложените рецепти.
Фактът на заплащането на лекарствата се установява от приложените
фискални бонове. Ето защо искът за присъждане на имуществени вреди е
основателен и доказан в претендирания размер от 26.63 лв. Решението на
първоинстанционния съд в тази му част е неправилно и незаконосъобразно и
следва да се отмени, като се постанови ново, с което искът да се уважи.
Сумата следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане.
8
Не се възприемат доводите на жалбоподателя, че размерът на
обезщетението следва да се съобрази с лимита на отговорността на
застрахователя. Съдебната практика приема, че критерият за справедливост
при оценка на претърпените от пострадалия неимуществени вреди не би
следвало да се влияе от това, кой е ответникът, дължащ обезщетение
(решение №95/24.10.2012 г. по т.д. №916/2011 г. на ВКС, I т.о. и др.).
Не са налице основания за изменение на решението на
първоинстанционния съд в частта относно присъдените разноски.
Разноски са поискани от страните пред въззивната инстанция,
като, с оглед изхода на делото, следва да е присъдят и на двете страни по
съразмерност. На жалбоподателя следва да се присъдят в размер на 25 лв. за
държавна такса и 185 лв. за адвокатско възнаграждение. Сумите, заплатени от
страната, са по – ниски от предвидените, като доводите за прекомерност не се
споделят.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от въззиваемата страна. Предявени са два
иска, като минималния размер е по 300 лв., а останалата сума е ДДС. Ето
защо на страната следва да се присъдят 360 лв. адвокатско възнаграждение,
като сумата е с ДДС.
Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд,
V граждански състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262014/16.07.2021 г., постановено
по гр.д. №9488/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVII граждански
състав, в частта, в която е отхвърлен за разликата над 1000 (хиляда) лева
до 2000 (две хиляди) лева предявения от Т. А. Ч., ЕГН **********, с адрес:
гр. П., бул. *** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 с представляващи
С. П. и К. К., иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на ПТП, настъпило на 14.05.2018 г. около 10.50 ч. в гр.
Пловдив, когато лек автомобил „БМВ 120“ с рег. № *** със сключена
застраховка ГО полицата ***, управляван от А. А. А.- К. се движил с
несъобразена скорост, навлязъл в кръстовището, образувано от бул. *** и ул.
***, предприел завой надясно, навлязъл в платното за насрещно движение и
блъснал спрелия на кръстовището и изчакващ разрешителен сигнал на
светофарна уредба лек автомобил „Шевролет Калос“ с рег. №***, управляван
от Т.Ч., ведно със законната лихва от 19.07.2018 г. до окончателното
изплащане.
ОТМЕНЯ решение №262014/16.07.2021 г., постановено по гр.д.
№9488/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, ХVII граждански състав, в
частта, в която е отхвърлен предявения от Т. А. Ч., ЕГН **********, с
9
адрес: гр. П., бул. *** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87 с
представляващи С. П. и К. К., иск за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди в размер на сумата от 26.63 лева, която представлява
стойност на заплатени медикаменти, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, с представляващи
С. П. и К. К., да заплати на Т. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. ***,
сумата от 26.63 (двадесет и шест лв. шестдесет и три ст.) лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди - заплатени
медикаменти, използвани за преодоляване на последиците от уврежданията,
причинени на Ч. в резултат от ПТП, настъпило на 14.05.2018 г. около 10.50 ч.
в гр. Пловдив, ведно със законната лихва от 19.07.2018 г. до окончателното
изплащане, както и направените във въззивното производство разноски по
съразмерност в размер на 210 (двеста и десет) лева.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
ОСЪЖДА Т. А. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. ***, да
заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джеймс Баучер № 87, с представляващи С. П. и
К. К., направените във въззивното производство разноски по съразмерност в
размер на 360 (триста и шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10