Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 13.12.2019г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ състав, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Райна Стефанова
Членове: Анна Ненова
Александър Ангелов
като разгледа докладваното от съдията докладчик Анна Ненова ч.гр.д. № 15502 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид, следното:
Производството е по реда чл. 435, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 61234/30.10.2019г.
на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изпълнително дело № 20198380405151 по описа на ЧСИ М.Б.,
рег. № 838 на КЧСИ, срещу разпореждане
на частния съдебен изпълнител за отказ да се намалят приетите разноски
за адвокатски хонорар на взискателя в размер на 350 лева, съгласно възражение с
изх. № ЧСИ-14385/21.10.2019г.
Оплакванията на
жалбоподателя са, че незаконосъобразно разноските за адвокат не са били
намалени до размер от 200 лева, съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – само
разноски за образуване на делото. Не е дължима сума по чл. 10, т. 2 от
Наредбата, тъй като не са били извършвани действия с цел удовлетворяване на
паричното вземане. Дължимите от жалбоподателя суми са били платени в срока за
доброволно изпълнение, длъжникът не следва да отговаря за разноските на
взискателя за изпълнителни способи, които не са били приложени (ТР № 2/2013 от
26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК), както и жалбоподателят, като общинско дружество, е
сигурен платец.
Намаляването на
адвокатското възнаграждение обуславя и намаляване на пропорционалната такса по
т. 26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Жалбоподателят претендира направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят Л.А.К.оспорва
жалбата като неоснователна поради правилното определяне на разноските. Макар
срокът за доброволно изпълнение да е изтекъл и към настоящия момент дългът не е
погасен, поради което несъмнено ще се извършва процесуално представителство в
рамките на изпълнителното производство за извършване на действия с цел
удовлетворяване на незаплатените вземания.
Частният съдебен изпълнител в изложените
мотиви също намира жалбата
неоснователна. Съображенията са сходни с тези на взискателя.
Потвърждават се присъдените разноски за адвокат в изпълнителното производство
като минимални.
По постъпилата жалба
Изпълнителното
производство по изпълнително дело № 20198380405151 на ЧСИ М.Б. е било
образувано по молба вх. № 57671/15.10.2019г.
на Л.А.К., чрез адвокат И.Г.Д.,
като пълномощник, въз основа на
изпълнителен лист, издаден на 04.10.2019г. от Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 88 състав, по гр. дело № 1199/2019г. Съгласно
изпълнителния лист дружеството – жалбоподател е било осъдено да заплати на Л.А.К.сумата
от 350 лева разноски по делото.
С молбата от 15.10.2019г.
е било поискано още събирането на разноските по делото, включително 350 лева
адвокатски хонорар.
Към молбата за образуване
на изпълнително дело е бил приложен договор за правни услуги от 01.10.2019г,
сключен между Л.А.К.и адвокат И.Г.Д..
Съгласно договора, негов предмет е било образуване на изпълнително дело срещу „Т.С.“
ЕАД за събиране по принудителен ред на сумите по издадения изпълнителен лист. Уговореното
възнаграждение е било в размер на 350 лева, като договорът е служил като
разписка за получената сума.
Разноските за адвокат са
били приети от частния съдебен изпълнител като дължими и са били посочени в
изготвената покана за доброволно изпълнение изх. № 103554/15.10.2019г.,
изпратена до „Т.С.“ ЕАД.
Не се установява в срока
за доброволно изпълнение, както и понастоящем сумата по изпълнителния лист да е
била платена, но на 22.10.2019г. от длъжника е постъпило възражение с изх. № ЧСИ-14385/21.10.2019г., съответно
вх. № 59617/22.10.2019г. на частния съдебен изпълнител, с искане за намаляване
на разноските за адвокат до размер на 200 лева по съображения идентични с тези
по жалбата.
Съгласно съобщение изх. №
105596/22.10.2019г. частният съдебен изпълнител е оказал да намали
претендирания от взискателя адвокатски хонорар и размера на пропорционалната
такса по т 26 от ТТРЗЧСИ, при което е била подадена и жалбата по делото.
При така установените
обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като подадена срещу подлежащ на обжалване акт по
чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
По същество, и при съобразяване на данните в
изпълнителното дело и представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3
от ГПК, както и при възприетото от фактическа страна по-горе, съдът намира
жалбата неоснователна.
В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат по сключения договор за правни услуги от 10.10.2019г..
Сключването на договора и уговарянето на адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв.), при съществуване на вземане в полза на взискателя в съдебно производство, приключило с издаване на изпълнителен лист. Възнаграждението по договора, съответно на волята на страните, е било за образуване на изпълнително дело и воденето му – общо 350 лева. Съгласно посоченото в договора, възнаграждението е било и платено.
За същите уговорени в договора процесуални действия - образуване на изпълнително дело и воденето му, са предвидени размери на възнагражденията по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При редакцията на Наредбата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие и към момента на направеното възражение за прекомерност, минималното възнаграждение за образуване на изпълнително дело е било в размер на 200 лева - по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания до 500 лева – ½ от съответното възнаграждение по чл. 7,ал. 1, т. 1 от Наредбата – 30 лева (изм. ДВ, бр. 7/2019г.).
В случая жалбоподателят не се позовава на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. по размер, а възразява, че такова не е изобщо дължимо.
Възражението е неоснователно.
Разноски за адвокат за водене на изпълнителното производство са били уговорени, като не се установява плащане в срока за доброволно изпълнение, при което да липсва водене на делото, както твърди жалбоподателят. Делото не е прекратявано при извършено от длъжника плащане. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Тези разноски се определят предварително. Разноските са за сметка на взискателя само в посочените в същата разпоредба изключения, които по делото не се установяват. В този смисъл не е налице хипотеза на неизвършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане.
Без значение е, че длъжникът – жалбоподател е дружество с едноличен собственик на капитала Столична община, тъй като в случая не се установява плащане нито в срока за доброволно изпълнение, нито в хода на изпълнителното производство, което да сочи на качество сигурен платец.
Не е
налице и хипотеза за
изпълнителни способи, които не са били приложени, за което е постановено ТР №
2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК.
При
неоснователността на жалбата по делото, няма основание за промяна и на таксата
по т. 26 от Таксите
и разноските по Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители.
Няма основание за присъждане и на разноски на жалбоподателя
по чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.
Воден от горното
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба вх. № 61234/30.10.2019г. на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК *********
и със седалище и адрес на управление ***, като длъжник по
изпълнително дело № 20198380405151 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 на КЧСИ,
срещу разпореждане на частния съдебен изпълнител за отказ да се
намалят приетите разноски за адвокатски хонорар на взискателя по делото в
размер на 350 лева, съгласно възражение с изх. № ЧСИ-14385/21.10.2019г.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.