№ 277
гр. Варна, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Дарина Ст. Маркова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20243001000286 по описа за 2024 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на Национална
агенция за приходите със седалище гр.София срещу решение № 220 от
13.05.2024г. по търг.дело № 34/24г. по описа на Варненски окръжен съд, в
частта му, с която „То-Ни-3“ ЕООД със седалище гр.Аксаково е обявено в
свръхзадълженост с начална дата 01.01.2023г.
Твърди с във въззивната жалба че държавата, представлявана от НАП е
кредитор с изискуеми публични задължения към „То-Ни-3“ ЕООД,
установени с влязъл в сила Ревизионен акт № Р-03000322007948-091-001 от
17.11.2023г., издаден от ТД на НАП – Варна, поради е легитимиран кредитор
да обжалва постановеното от съда по несъстоятелността решение за откриване
на производство по несъстоятелност срещу търговеца.
Излага, че при наличието на предпоставки за откриване на производство
по несъстоятелност и на двете основания – неплатежоспособност и
свръхзадълженост следва да бъде съобразена по-ранната от двете дати, ако
1
съответното съС.ие е налице и към момента на постановяване на решението.
Твърди че в конкретния случай още към 31.12.2021г. коефициентите за обща,
бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на търговеца имат стойности под
установените от практиката нормативи. Позовава се и на влезлия в сила
ревизионен акт и твърди че към същата дата търговецът има значителни по
размер публични задължения за корпоративен данък и данък върху добавената
стойност, които са възникнали преди тази дата. Твърди че обективното съС.ие
на неплатежоспособност на длъжника е възникнало преди съС.ието на
свръхзадълженост, поради което и длъжникът е следвало да бъде обявен в
неплатежоспособност с начална дата 31.12.2021г., а не в свръхзадълженост с
начална дата 01.01.2023г.
Моли съда да отмени решението в обжалвана му част и да постанови
друго, с което „То-Ни-3“ ЕООД да бъде обявено в неплатежоспособност с
начална дата 31.12.2021г.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа
жалбата и моли съда да я уважи. Претендира направените по делото разноски.
Длъжникът „То- Ни 3“ ЕООД в несъстоятелност със седалище
гр.Аксаково, не е депозирал становище по въззивната жалба. В съдебно
заседание, чрез процесуален представител, изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в
обжалваните му части.
Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на
въззивното производство, приема за установено следното:
Производството по търг.дело № 34/24г. по описа на ВОС е образувано по
молба на длъжника „То – Ни – 3“ ЕООД със седалище гр.Аксаково за
откриване на производство по несъстоятелност. С решение № 220 от
13.05.2024г. съдът е обявил свръхзадължеността на дружеството в начална
дата 01.01.2023г. и е постановил решение по чл.632 ал.1 от ТЗ. Предмет на
въззивно производство е решението само в частта му с което е обявена
свръхзадължеността на дружеството с начална дата 01.01.2023г. Твърденията
във въззивната жалба на кредитора НАП са наличие на съС.ие на
неплатежоспособност с по-ранна дата – 31.12.2021г.
Като основания за откриване на производство по несъстоятелност
2
длъжникът е посочил съС.ие на свръхзадълженост и в отношение на
евентуалност съС.ие на неплатежоспособност.
Безспорна е съдебна практика, свръхзадължеността и
неплатежоспособността са самостоятелни основания за откриване на
производство по несъстоятелност. Те могат да бъдат предявени в условията на
кумулативност или евентуалност. Възможно е откриване на производство по
несъстоятелност и да двете основания, ако съвпада началната дата. Ако
свръхзадължеността предхожда момента на настъпване на
неплатежоспособност, от значение е дали съС.ието на свръхзадълженост
продължава да съществува и към момента на постановяване на решението.
При наличието на предпоставките и на двете, ще бъде съобразена по-ранната
дата, ако съответното съС.ие е налице и към момента на постановяване на
решението.
Независимо, че двете основания са самостоятелни, в производството по
несъстоятелност по молба на длъжника неговите твърдения за наличие на
съС.ие на неплатежоспособност или свръхзадълженост и техния начален
момент не обвързват съда, който постановява решението си въз основа на
съвкупна преценка на доказателствата, събрани включително и по почин на
съда при упражняване на правомощията му по чл.621а ал.1 т.2 от ТЗ. С оглед
обхвата на въззивната проверка и при липса на оплаквания от страните
досежно приетото за установено наличие на съС.ие на свръхзадълженост с
начална дата 01.01.2023г., предмет на въззивна проверка е само наличието или
не на съС.ие на неплатежоспособност от по-ранна дата.
Няма спор между кредитора, подал въззивната жалба, и длъжника че до
31.12.2020г. дружеството не е неплатежоспособно и разполага с възможности
да изпълнява задълженията си към всички свои кредитори. Спорно по делото
е само дали към 31.12.2021г. дружеството е изпаднало трайно в съС.ие на
неплатежоспособност.
Неплатежоспособността се определя въз основа на преценката на
цялостното икономическо съС.ие на търговското дружество - длъжник,
посредством коефициентите на ликвидност и финансова
автономност/задлъжнялост, чрез които се установява обективната трайна
неспособност на длъжника да погасява своите краткосрочни /текущи/
задължения с краткотрайните /текущи/ активи. Началната дата на
3
неплатежоспособността се определя според най-ранния падеж на неплатено
задължение по налични счетоводни данни. При всяко положение обаче към
сочената дата следва да са налице и всички признаци, които характеризират
неплатежоспособността. Трайно и непротиворечиво е разрешението, че
релевантен за определяне началната дата на неплатежоспособност е моментът
на обективна невъзможност да се изпълнят задълженията към всички
кредитори с изискуеми и ликвидни вземания, а не спирането на плащането
към отделен кредитор, респ. отделни, но не всички кредитори, поради което
на съобразяване подлежи не само фактът на спирането на плащанията, а
причините за това – липсата на краткотрайни активи, с достатъчна степен на
ликвидност, за покриване на краткосрочните задължения. Касае се за
непрекъсната, обективно обусловена невъзможност за изпълнение, а не
резултат на субективната преценка, фактическо бездействие или нежелание на
длъжник
Анализът на цялостното икономическо съС.ие на дружеството длъжник
въззивният съд направи въз основа на приетата от първата инстанция съдебно-
счетоводна експертиза, която съдът кредитира изцяло като обективна и
компетентно дадена, и приложените към нея годишни финансови отчети,
годишни данъчни декларации и други справки.
При финансово - икономическия анализ основен показател за съС.ието
на неплатежоспособност по правило е коефициентът на обща ликвидност, но
само при условие, че е налице действителна ликвидност на всички елементи
от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Той показва всеки
един лев задължение с колко краткотрайни активи е покрит. Изчисленият от
експерта коефициент за обща ликвидност към 31.12.2021г. е 0.76 и е близък до
препоръчителния. При определянето му по формула се включват всички
краткотрайни активи на дружеството – суровини и материали, вземания от
клиенти, финансови активи и парични средства. За 2021г. те са общо в размер
на 148 000лв., като основно са от суровини и материали /91 000лв./ и парични
средства /50 000лв., от които по банкови сметки 18 000лв./. Няма твърдения че
тези материали не могат да бъдат реализирани и не са ликвидни/. Видно от
представения баланс към 31.12.2021г. вземания в предходен период
дружеството е нямало, поради което и вписаните в баланса вземания към
31.12.2021г. са краткосрочни и не може да бъдат изключвани при определяне
на коефициентите, като трудно или несъбираеми. Срещу тези краткосрочни
4
активи стоят краткосрочни задължения в размер на 194 000лв., които основно
са формирани от задължения към финансови предприятия /182 000лв./,
липсват задължения към доставчици, краткосрочните данъчни и осигурителни
задължения, както и тези към персонал са в неголям размер. Коефициентите
за бърза и незабавна ликвидност са съответно 0.29 и 0.26.
Коефициентите на финансова автономност/задлъжнялост към
31.12.2021г., като съотношение между собствен капитал и пасиви, макар и
помощни са със стойности съответно 2.34 и 0.43. Коефициентът на финансово
автономност сочи че предприятието покрива целия привлечен капител със
своя собственост. За това че към 31.12.2021г. предприятието е работещо
говори и отчета за приходите и разходите на дружеството, видно от които
приходите му за годината са от оперативна дейност и са в размер на сумата
521 000лв., както и финансовият резултат на дружеството – неразпределена
печалба, отразен в баланса. Видно от справката за трудовите договори
дружеството е имало нает персонал. През 2021г. дружеството е подавало
редовно СД по ДДС в ТД на НАП Варна.
Не е спорно по делото издаването на РА № Р-03000322007948-091-001
от 17.11.2023г., връчен електронно на 20.11.2023г., същият не е обжалван и е
влязъл в сила. С ревизионния акт са направени корекции и са начислени
задължения за корпоративен данък за 2018г., данък добавена стойност за
периода 2018г. – 2021г., ведно със съответните лихви. До установяването с
ревизионен акт на данъчните задължения длъжникът е внасял предварително
установени чрез самоизчисление данъци въз основа на подадени от него
декларации в сроковете определените в съответния закон. Тези определени от
длъжника данъчни задължения са били изискуеми и ликвидни към съответния
период съгласно декларации. Последващото установяване на задълженията с
ревизионен акт по чл.118 от ДОПК подлежи на плащане в предвидения в
закона срок – по чл.127 от ДОПК – в четиринадесет дневен срок от връчване
на акта. В подкрепа на изложеното са и разпоредбите на чл.108 ал.2 от ДОПК
и чл.109 от ДОПК. Тълкуването им поотделно и във връзка една с друга води
до извода, че за да бъде определен точния размер на задължението органите по
приходите могат да приложат процедурата по чл.103 от ДОПК или да назначат
ревизия, но ако това не е извършено за данъчно задължение се считат
данъците обявени с подадените декларации. Следователно към изтичане на
съответните данъчни периоди длъжникът – търговец дължи предварително
5
установените данъци определени чрез подадени от него декларации, а след
установяването на размера им въз основа на данъчен ревизионен акт, стават
дължими за плащане данъчните задължения определени с акта. Затова и в
настоящия случай по-късно установените през 2023г. задължения за
предходни периоди, не следва да бъдат отнесени като краткосрочни
задължения при преценка на възможността на предприето на длъжника да
покрива задълженията си.
Според заключението на експертизата, траен и необратим характер
финансовите затруднения на дружеството имат към 31.12.2023г.
С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че към
31.12.2021г. „То – Ни – 3“ ЕООД е съС.ие да посреща краткосрочните си
задължения с текущите си активи и да погасява своите задължения към
кредиторите. Не е налице спиране на плащанията по изискуеми задължения.
Не е налице съС.ие на неплатежоспособност. Няма данни по делото през
2022г. на определена дата да е настъпило конкретно събитие, което да води до
рязка в промяна в активите или пасивите на дружеството. Поради което и по
делото не се установява по-ранна дата на неплатежоспособност, предхождаща
установената от първата инстанция начална дата на свръхзадълженост –
01.01.2023г.
Предвид на това и решението на съда по несъстоятелността в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 220 от 13.05.2024г. на Варненски ОС,
търговско отделение по търг.дело № 34/24г., в частта му, с която с която „То-
Ни-3“ ЕООД със седалище гр.Аксаково е обявено в свръхзадълженост с
начална дата 01.01.2023г.
Решението да се впише в търговския регистър.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при условията
на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК в четиринадесет дневен срок от вписването му в
търговския регистър.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7