Решение по дело №2678/2021 на Районен съд - Варна

МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ ПО НАХД № 2678 ПО ОПИСА НА ВРС
ЗА 2021 ГОДИНА, ХХХVІІ СЪСТАВ.

Срещу обвиняемия Г. Г. Д. е образувано и водено досъдебно
производство за престъпление по чл.354а., ал.5, вр.ал.3 от НК: За това, че на
17.11.2020 г. в гр. Варна, без надлежно разрешително държал високорисково
наркотично вещество - марихуана с общо нетно тегло 2.42 грама, със
съдържание на активен компонент – тетрахиидроканабинол 9.05 % на
стойност 14.52 лева, като случаят е маловажен.

При проверката, съобразно разпоредбата на чл.248 ал.2 т.4 от НПК,
съдът констатира, че деянието, във връзка с което е внесено предложението
от ВРП, е умишлено и за него е предвидено наказание „Глоба“ до 1000 лева,
от деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, деецът не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, от деянието не са
причинени съставомерни имуществени вреди,не са налице отрицателните
предпоставки на чл.78 А ал.7 от НК, съответно са налице основанията за
разглеждане на делото по реда на глава двадесет и осма от НПК, поради
което разпореди делото да се разгледа в съдебно заседание по реда именно на
глава 28 от НПК.

В съдебно заседание представител на прокуратурата не се явява.

Обв. Г. Г. Д. участва в производството лично и с процесуален
представител. В хода на съдебно следствие признава съпричастност към
деянието за което му е възведено обвинение. С последната си дума моли за
минимално наказание.

Процесуалният му представител – адв. О. С., ВАК моли за минимално
наказание, с оглед добрите характеристични данни за обв.Д..

От фактическа страна съдът приема за установени следните
обстоятелства:
1

Служителите на Второ РУ при ОД на МВР гр. Варна, св.Г.М. и
св.К.К. на 17.11.2020 г. били на работа като патрул. Около 15.00 часа те се
намирали в гр.Варна, на ул.“Студентска“, когато забелязали на една пейка
мъж, на около 25 години. Полицейските служители предприели проверка на
лицето, което установили като: Г. Г. Д.. Служителите запитали Д. дали държи
забранени вещества и предмети, при което той съобщил, че има малко
марихуана, за лична употреба.
По повод на това обв. Д. бил задържан и отведен във Второ РУ гр.
Варна. При отвеждането му в полицейското управление му бил извършен
личен обиск, при който в него било установено полиетиленово пликче,
съдържащо суха зелена тревиста маса . Обвиняемият предал държаното от
него наркотично вещество – марихуана с Протокол за доброволно предаване /
л.17 от ДП/.

По повод установените вещества в него било образувано ДП. В хода на
разследването по образуваното била назначена и изготвена физико-
химическа експертиза. От същата се установява , че процесно вещество
представлява - суха тревиста маса - марихуана, с маса 2.42 грама и активен
компонент 9.05 % тетрахидроканабинол. От изготвения протокол за оценка
на наркотични вещества, стойността на наркотичното вещество, което държал
Д. е било на обща стойност – 14.52 лева.

Съгласно Приложение № 1 към чл. 3, т. 1 на Списък I от Наредбата за
реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични,
марихуаната е вещество с висок риск за общественото здраве, забранена за
приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от
събраните по делото доказателства – гласните и писмените доказателства по
делото, както и от заключенията на експертизите.

Като непротиворечиви искрени и логични съдът кредитира показанията
на свидетелите М. и К..
Като обективно и компетентно дадени следва да се кредитират
заключенията и на съдебните експертизи.

2

Като събрани и изготвени по реда на НПК следва да се кредитират
писмените доказателства и доказателствени средства- протокол за
доброволно предаване, справка за съдимост и др.

Предвид горното, съдът намира от правна страна че обв. Г. Г. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.354а., ал.5 вр. ал.З, т.1 от НК: За това, че на 17.11.2020 г. в гр. Варна, без
надлежно разрешително държал високорисково наркотично вещество -
марихуана с общо нетно тегло 2.42 грама, със съдържание на активен
компонент – тетрахиидроканабинол 9.05 % на стойност 14.52 лева, като
случаят е маловажен.

По въпроса за количеството и стойността на държаното наркотично
вещество, определящи случаят като маловажен, съдебната практика е
противоречива. Това се е наложило, т.к. не са налице абсолютни критерии за
квалифициране на едно деяние като маловажно, а това следва да се преценява
във всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, както и личността на подсъдимото
лице. В случая смекчаващи отговорността обстоятелства са съдействието за
установяване на престъплението, оказано в хода на досъдебното
производство, декларираното съжаление за извършеното, младата възраст на
обвиняемият. При тези данни за личността на извършителят и за обективните
характеристики на деянието му, действително извършеното е съставомерно
по ал. 5 на чл. 354а. от НК.

Съдебният състав прецени, че процесното деяние разкрива сравнително
ниска степен на обществена опасност в сравнение с престъпленията от същия
вид. Касае се за притежаване на малко количество наркотично вещество, с
ниска стойност. Държаното наркотично вещество е било предназначено за
лична употреба.

Деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93 т.9 от НК,
тъй като с оглед незначителността на вредните последици и на другите
смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случай на престъпленията
от този вид. Обстоятелствата, които обосновават този правен извод се
свеждат до конкретни обективни признаци на самото деяние и до
обстоятелствата, свързани с личността на подсъдимия, които обсъдени в
съвкупност, разкриват по-ниска степен на обществена опасност. Степента на
3

обществена опасност следва да се преценява във всеки конкретен случай с
оглед степента на посегателство върху обществените отношения, обект на
престъплението.

Въпреки, че съдът определя стореното деяние като маловажен случай
съобразно възведената квалификация по чл. 354а ал.5 от НК, не споделя че са
налице основанията на чл.9 ал.2 от НК. Съдът намира, че в случая не са
налице и предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 от НК. В разпоредбата
на чл.9, ал.2 от НК, са посочени обстоятелствата, които изключват
обществената опасност на деянието и респективно сочат, кога едно деяние е с
явно незначителна обществена опасност.

Съгласно съдебната практика наличието на малозначителност се
определя от всички фактически обстоятелства, които се отнасят до
извършеното деяние. В случая от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че деецът е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл.354а., ал.5 от НК.

Нормата на чл.9, ал.2 от НК визира две възможни хипотези, при
наличието на които извършеното деяние не е престъпно: деянието въобще не
е общественоопасно, или разкрива такава степен на обществена опасност,
която е явно незначителна. И в двата случая законът свързва наличието им с
определяне на деянието като "малозначително", поради което не е престъпно.
Съществената разлика в двете хипотези се изразява в това, че
малозначително е това деяние, което не оказва отрицателно въздействие на
обществените отношения или неговото въздействие е такова, че не ги
застрашава, което изключва обществената му опасност и от там не се
квалифицира като престъпление. Маловажният случай по чл.93, т.9 от НК се
характеризира с това, че деянието е общоопасно и на общо основание
съставлява престъпление, само че в сравнение с други прояви от същия вид е
по-малко тежко, докато деянието по чл.9 ал.2 от НК поради липса или явна
незначителност на обществената опасност въобще не е престъпление.

Липсата на възможно отрицателно въздействие и незначителност обаче
трябва да бъде установена по категоричен начин и без съмнение да бъде
изключено дори вероятността за някакъв обществено значим, отрицателен
обществен ефект / Решение на ВКС № 274/2009 год. Второ НО/.

4

Обществените отношения, които са обект на защита с престъплението
по чл. 354а НК са особено значими и действията, с които те се накърняват,
обосновават една по-висока степен на обществена опасност на деянието,
което от своя страна изключва възможността от приложение на чл. 9, ал. 2
НК. Не може да се направи извод за малозначителност съобразно състава на
чл. 9 ал.2 от НК, поради следното.

Безспорно към момента на извършване на деянието Г. Г. Д. е бил
неосъждан и може да се приложи разпоредбата на чл. 78а. от НК.

Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо, неосъждано
физическо лице.

Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в държане на
високорискови наркотично вещество – Марихуана и кокаин, те имат
наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и са
поставени под контрол в. Списък I - "Растения и вещества с висока степен на
риск за общественото здраве, поради вредният ефект от злоупотреба с тях,
забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина" от Наредба
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични във
връзка с чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и
прекурсорите (ЗКИВП).
Маловажността на случая се обуславя от една страна от незначителното
незначителна стойност на инкриминираните рискови вещества.

От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на
вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и ги
е искал. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражняват
фактическа власт върху наркотично вещество, от вид и със съдържание,
описани по-горе, така и че същите действия извършва по отношение на
високорисково наркотично вещество и без надлежно разрешение за това.

Така установената върху наркотичното вещество фактическа власт, Д.
впоследствие продължил да упражнява до намесата на органите на реда. С
това същият е осъществил една от формите на изпълнителното деяние,
съставомерно по чл. 354а, ал. 3 от НК, а именно държане на посочените
5

наркотични вещества.

Същевременно в трайната практика на ВКС се приема, че член 11, ал. 2
НК с алтернативно очертания в него волеви момент, разграничава умисъла на
пряк и евентуален само при резултатните, не и при формалните
престъпления. Престъпленията на просто извършване се извършват винаги
при пряк умисъл, като за да е налице той, е достатъчно деецът да е формирал
съзнание за фактите, обуславящи противоправния и обществено опасен
характер на деянието и въпреки това да го извърши. / Решение № 102 от
23.02.2005 г. по н. д. № 912/2004 г., II н. о. на ВКС, Решение № 354 от
12.10.2015 г. по н. д. № 1122 / 2015 г. на ВКС, Решение № 106 от 01.10.2020 г.
по н. д. № 344 / 2020 г. на ВКС, І н.о/.

От изричните признания на обвиняемия следва, че той съзнателно е
държал процесното количество марихуана за лична употреба, което определя
и прекия умисъл за извършване на престъплението.
По делото безпротиворечиво е установен характера на наркотичните
вещества. Те имат наркотично действие и са под контрол съгласно списък 1 и
списък IV на Единната Конвенция на ООН за наркотичните средства от 1961
г., ратифицирана от България. Съгласно Закона за контрол на наркотиците и
прекурсорите, посочените вещества са забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина. Ето защо, следва да се приеме, че с
горепосочените действия, обвиняемият е осъществил по отношение на
високорисково наркотично вещество по см. на чл. 354а, ал. 3, т. 1вр. ал.5 от
НК.
Доколкото по делото не се установи Д. да е придобил или държал
високорисковите наркотични вещества, въз основа на лицензия за
придобиване, преработване, съхраняване и употреба на същата, издадена при
реда и условията на чл. 32 и чл. 35 от ЗКНВП и от органите по чл. 16 и чл. 18
от същия закон, то следва да се приеме, че посочените действия е осъществил
незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно
разрешение за същото.
Причините за извършване на деянието са незачитане на правовия ред в
Република България.

За да определи наказанието на Д., съдът прецени степента на
обществена опасност на конкретното деяние и данните за личността на
извършителя и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства от значение за отговорността на обвиняемия, констатира
6

следното:
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът приема чистото
съдебно минало, самопризнанията му, оказаното съдействие в хода на
досъдебното производство.

Отегчаващи отговорността обстоятелства не бяха установени.

Съдът, след като съобрази квалификацията на деянието, и данните за
личността на извършителя прецени, че са налице предпоставките за
приложение на чл.78 а от НК, по отношение на Д., тъй като същият е с чисто
съдебно минало, не е освобождаван по реда на глава осма, раздел четвърти от
НК, а от деянието не са причинени вреди, поради което и същият следва да
бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи
административно наказание "Глоба".
Като прецени степента на обществена опасност на деянието, както и
данните за личността на обвиняемия, за който прие, че е с ниска степен на
обществена опасност, неговото семейно и имотно състояние, отчитайки
наличието единствено и само на смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът наложи на обвиняемия административно наказание глоба в размер на
минималния предвиден в закона, а именно „ГЛОБА“ в размер на 1 000.00
/хиляда/ лв.
Съдът прецени, че с това наказание, наложено в посочения по-горе
размер ще бъдат постигнати целите както на генералната, така и специалната
превенция и най-вече ще бъде въздействано предупредително и възпиращо по
отношение на обвиняемия.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимият
направените по делото разноски.

Водим от горното съдът постанови решението си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

7

Номер на акта:	423
Дата:	28 юли 2021 г. (в сила от 13 август 2021 г.)
Съдия:	Пламен Димитров Караниколов

Дело:	20213110202678
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	7 юли 2021 г.

Решение по дело №2678/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите