Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №377/12.7.2016 г.

 

                                гр.Ямбол........12.07........2016 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На.....................................тринадесети...юни………....................................

  През две хиляди и шестнадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на

  Прокурора...........................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 274

  за 2016 година............................................................................................

Пред съда е депозирана искова молба от „СИНТЕКС“ ЕООД гр.Бургас против „Балджиеви-91“ ООД гр.Севлиево, с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати сумата 15 000 лв., представляваща частичен иск от нанесена вреда в общ размер 69 640 лв., съставляваща разлика от добитото количество земеделска продукция слънчоглед и действителен добив слънчоглед, който би следвало да се прибере; сумата 5000 лв., представляваща частичен иск от нанесена вреда в общ размер 16 030 лв., съставляваща разлика от добитото количество земеделска продукция царевица и действителен добив царевица, който би следвало да се прибере, както и присъждане на направените по делото разноски. Твърди се, че дружествата са били в търговски взаимоотношения във връзка, с които ищецът е издал запис на заповед в полза на ответника, а последният се е снабдил въз основа на него със заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист. По изпълнителното производство са извършени множество действия по извършване на опис и наложен запор върху необрани посеви със слънчоглед и царевица и за *** на тези вещи е бил назначен взискателя – ответник по делото. Счита се, че поведението на ответника при прибиране на реколтата е било виновно некоректно и недобросъвестно и това е довело до реалното прибиране на по-малко добив от слънчогледа и съответно загуби на продукция във вреда на ищеца в размер на исковите суми, а по отношение на царевица вредата се състои в това, че не е обрана навреме и е налице пълна загуба.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа.

В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил. С отговора искът се оспорва като недоказан и неоснователен и се желае отхвърлянето му с присъждане на разноските по делото. Според ответника не са налице противоправни негови действия в качеството му на *** и взискател, а напротив същите са били законосъобразни. Не е налице вреда за ищеца или пропусната полза, както и липсва причинно-следствена връзка между действията на ответника и евентуална вреда за ищеца. Относно царевицата се заявява, че запорът е вдигнат на 6.11.2014 г. веднага след подписване на споразумението и ответникът не носи вина за това, че ищецът е обрал продукцията едва през м.януари 2015 г. Възразява се по направените доказателствени искания, допустимостта на представените писмени доказателства и тяхната автентичност. Направено е оспорване на „представени протоколи“ относно тяхната истинност.

В съдебно заседание след уточняване на оспорените протоколи, а именно от 17.09.,18.09.,30.09. и 31.09.2014 г. и заявеното от ищеца, че ще се ползва от същите, по делото бе открито производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорването им и бе указана доказателствената тежест за ищеца.

След преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото е представено удостоверение от 26.08.2014 г., издадено от ЧСИ рег. № *** И.Х. гр.Я. за това, че по и.д. № *** г. и присъединеното към него и.д. № *** г., двете по нейния опис със страни: „Синтекс“ ООД, Е.Р. И. – солидарни длъжници и „Балджиеви – 91“ ООД –взискател, пазенето на описаните добита продукция зърно в база в с.К. и необрана продукция – слънчоглед от подробно описани в протокола за опис БЗС от землището на с.К. е възложено на взискателя като охраната ще се осъществява от охранителна фирма до отпадане на необходимостта й /продан или прибиране в лицензиран склад/. Обстоятелството, че тези две изпълнителни дела са налице, както и извършените по тях действия се потвърждава от прилагането на изпълнителните дела в настоящото производство.

По двете изпълнителни дела, видно от протокол за опис на движимо имущество на 26.08.2014 г. е наложен запор и е описано имущество, собственост на  длъжника „Синтекс“ ЕООД, както и е извършен опис на необрана продукция по заявени площи върху девет броя земеделска земя в землището на с.К. общо 812,80 дка. Описът е извършен в присъствието на *** и съдебният изпълнител е посочил, че върху 749,8 дка слънчоглед прогнозният добив е в размер 150 кг/дка, за 63 дка прогнозният добив е в размер 100 кг/дка.

Видно от представения протокол за опис на движимо имущество на 18.09.2014 г. е извършен такъв и е наложен запор върху царевица, собственост на длъжника в масив от 125 дка в землището на с.Х. с очакван добив 400 кг/дка и очаквана жътва около 10 – 15 дни от деня на описа. Посочено е добро качество на културата при направена преценка за състоянието с помощта на ***.

Не е спорно за страните, че да бъде *** на тази запорирана продукция е възложено на взискателя в изпълнителното производство, който видно от депозирана молба пред ЧСИ уведомява, че охраната на поверения за пазене обект е възложена на охранителна фирма при посочени разноски. В същата молба взискателят уведомява ЧСИ, че посочва, че след като насажденията бъдат ожънати в присъствието на длъжника, същите ще бъдат превозени до С.З., З., а жътвата ще се извърши в присъствието на длъжника с вземане на проби и теглене на зърното и екземпляр от съпроводителните документи. В изпълнителното дело се съдържат доказателствата, които са удостоверени от ЧСИ и неоспорени от страните за това, че като *** на запорираното необрано зърно е назначен взискателя – ответник по делото, както и че същият е възложил охрана на същото.

В приложените по делото изпълнителни дела се съдържат определенията, с които са спрени на основание чл.420 от ГПК изпълнителните производства, както следва – с определение № ***г. е спряно и.д.№*** г., а с определение № ***г. е спряно и.д.№ *** г. По последното и след спиране на производството, длъжникът е поискал съдебният изпълнител да насочи действия върху обрания слънчоглед, но такива са му отказани на 30.09.2014 г. именно поради спиране на производството.

Междувременно на 6.11.2014 г. „Синтекс“ ЕООД, „Балджиеви-91“ ООД и „Панацея“ ООД са постигнали споразумение относно начина, по който ще уредят окончателно взаимоотношенията си и сумите, които ще бъдат погасени, включително и чрез прихващане. Предмет на споразумението са и задълженията, по които са образувани процесните и.д.№*** и.д.№ ***, а „Синтекс“ ЕООД се отказва от заведените от него установителни искове по чл.422 от ГПК. От текста става ясно, че е възникнало задължение на „Балджиеви-91“ ООД към „Синтекс“ ЕООД в размер 46 200 лв. от обрания слънчоглед, който е продаден - 77 т изчистен шарен за 600 лв/т и е постъпил за съхранение в базата на „Балджиеви-91“ ООД в гр.Н.З. по кантарните бележки, представени и в настоящото производство. В споразумението е договорено, че взискателите ще депозират искане до съдебния изпълнител за предаване на длъжника за пазене на необраните насаждения от царевица, запорираните пшеница, ечемик и движими вещи. На 13.11.2014 г. по искане на взискателя, съдебният изпълнител е вдигнал наложените запори върху продукция и движими вещи.

Във връзка с установяване основателността на своята претенция, ищецът представи в оригнал в първото по делото съдебно заседание оспорените от ответника относно тяхната истинност 4 броя протоколи от 17.09., 18.09., 30.09. и 31.09.2014 г. Тези протоколи са съставени и подписани от пет лица: А.И.С., Й.А.Д., Д.П.Б., С.Д.И. и Н.П.Х. за това, че по молба на Е.И. в качеството му на управител на „Синтекс“ ЕООД са извършили оглед за установяване добросъвестност и полагане на грижа на добър стопанин от страна на „Балджиеви – 91“ ООД и „Панацея“ ООД при извършване на жътва на слънчоглед и прибиране на реколтата от нивите, стопанисвани в землището на с.К.. Отразено е, че прибирането на тази продукция е по изпълнителни дела № *** и ***/2014 г. и е осъществено от взискателите, тъй като на тях е възложено от ЧСИ. Тези пет лица са извършили оглед на ниви, непосредствено след приключването на жътвата за деня, при което са констатирали намерена голямо количество съборена и неприбрана продукция – цели пити слънчоглед в проверените ниви.

Във връзка с указаната на ищеца доказателствена тежест при оспорване на тези доказателства същият заяви, че ще се ползва от свидетелските показания на двама от посочените от него свидетели подписали протоколите А.С. и Н.Х..  Свид. А.С. е запознат със случая и с делото, както и знае фирмата пожънала слънчогледа през м. август. След вкарване на комбайна в блока само охраната останала там. След излизане на комбайна от блока Е.Р. съставил комисия от пет човека и ги завел лично с колата до блока, а те установили, че на квадратен метър по 3-4 пити слънчоглед са останали пълни. Имало е случаи, в които и населението въпреки охраната влиза в блока и бере останалите пити. След натоварване на колата със слънчоглед не е дадена никаква информация кога тръгват, както и че е трябвало да има представител на „Синтекс“ ЕООД, но жънещата фирма отново не дала никаква информация. На единият блок, който наричали „***“, свид. С. и негов колега за 15 – 20 минути са напълнили каруца с пити, както и са установили, че има 15 дка непожънати между блока и гората. Същото е установено и от петчлената комисия – член на която е и свид. С.. Относно царевицата свидетелят знае, че първо щяла да я обира същата тази фирма – в с.Р. и в с.Х.. Може би месец и повече след като е ожънат слънчогледа този блок с царевица не бил ожънат, започнали дъждове. Вече като е можело да се влезе вътре и на края на м. януари и началото на м. февруари, Р. отишъл да търси комбайн и пожънали като вместо да изкарат 80 – 90 тона, той изкарал най – много 10 тона. По стеблата имало празни кочани, а земята била зарината от царевица, която била и замръзнала. Като се пожънал блока, излязла по земята толкова много царевица, че все едно е било засято с нея. Като са нападали по земята кочаните, са била и наваляни и не ставали за нищо. Свидетелят заявява, че когато са жънали слънчогледа не са ги пускали в блока. Той комбайнери не е виждал, а комбайната е виждал отдалеч. Диаметърът на изоставените пити  бил 20 – 25  см около една педя – големи пити. Протоколи да огледите съставили на всеки блок и всеки се разписал от членовете на комисията. Според свидетеля тези пити са останали, защото комбайнът е карал бързо и не е имало никакъв контрол. Преди да бъде ожъната, нивата изглеждала така сякаш няма пропуснати места да няма засято, всичко било нормално, имало малко трева, а дивеч покрай нивите свидетелят не е виждал.

Вторият свидетел Н.Х. е работил като *** в „Синтекс“ ЕООД, знае за спора с „Балджиеви – 91“ ЕООД. Когато се обирал слънчогледа, свидетелят бил там, тъй като ходил да оре и присъствал на ожънването на 2-3 блока. Този свидетел също е бил част от комисията, съставена за оглед в К.. Като ходили там констатирали, че има доста нападали пити. Имало доста хора които обирали, а на „***“ не знае колко декара имало необрани и неожънати. Личното впечатление на свид.Х. е, че след жъненето на тези ниви имало останало доста и дори един работник ходил да събира пити. По време на жътвата имало охрана, а след жънене вече не. На самата жътва свидетелят не е присъствал и не знае по какъв друг начин биха паднали питите по земята. В един блок до с.Д. е виждал дивеч и знае, че има много дивеч, който яде царевицата. Питите, които са били в блока били средна големина. Относно царевицата свидетелят твърди, че не ходил и не е запознат.

Свидетелят на ответника Г.Ш. е ***, който е присъствал на жътвата в с.К. относно слънчогледа. Свидетелят твърди, че на жътвата е присъствал собственика Е., *** и представител на „***“, която замервала влажността на слънчогледа. Когато започнала жътвата, Е. имал претенции, че  влажността била голяма и не трябва да се жъне. Според свидетеля на слънчогледа питките били много малко, но *** казал, че комбайнът е от висок клас и отчитането е електронно. Според него на декар би излязло между 40 до 60 кг добив. Свидетелят се впечатлил, защото в съседство вадили 200 – 250 кг. Свидетелят изяснил защо е това за себе си, а именно, че не било пръскано достатъчно с машина, а само с ръчни пръскачки, което и дори не било сторено вероятно, защото пръскачите изсипвали материала. Тревата била по – висока от слънчогледа , а другото място със слънчоглед било с много камъни в целия парцел, *** дори искал да откаже да го работи, за да не счупи машината. Слънчогледът бил същият – малки питки. След с.К. имало парцел със слънчоглед в гората и царевица встрани,  ходили да ги наглеждат да не би някой да отиде да ги жъне. Когато минавал комбайна не ръсел пити, а свидетелят чул когато Е. обяснявал на *** на каква височина  да бъде,  за да не остават пити. Според свидетелят Е. се мъчел да възпрепятства жъненето. Била уговорена база, на която да се стовари ожънатия слънчоглед и след два дена жътва са успели да напълнят един камион, който свидетелят ескортирал. Ходили на кантар, за да изтеглят камиона и необходимите фактури да вземат, а като отишли до базата не приели камиона със слънчоглед и той се върнал обратно в с.К., а свидетеля го пазил цяла вечер. Сутринта вече накъде е потеглил, свидетелят не знае. Свид. Ш. не е виждал също някой да идва да прави оглед, виждал е единствено комшиите да си оправят парцелите, бил е там месец. Не е видял също така в блока да има неожънат слънчоглед и разпиляни пити по земята. По земята оставали пръчките, защото били високи около 40 см, а *** се ядосвал, че няма нищо за жънене – тревата по била по – голяма от слънчогледа. Когато *** е изпразвал след жътвата бункера в камиона, Е. се качвал да гледа дали не остава нещо за себе си. Свидетелят не виждал колко били големи камъните в онази нива, но от тях комбайнът не можел да върви нормално, направо подскачал. Един ден е жънал един комбайн, на другия друг, все със същото момче. Общо били ожънати два масива със слънчоглед, като извадили един камион от двата масива.

Другият свидетел на ответника С.Д. е ***, който е извършил услугата жътва на процесния слънчоглед като реколта на „Синтекс“ ЕООД. Жътвата била на три места, а слънчогледът бил в окаяно състояние – трева и какво ли още не. Питата на слънчогледа била такава, че още като го видял, свидетелят  си помислил, че ако е негов няма да го обере изобщо. Имало нападал слънчоглед от дивеч на блоковете в гората, канали вътре в нивите имало, а според Д. агро-технически мероприятия не са били изпълнявани там. Свидетелят твърди, че един камион цял ден го пълнил, бил направил  най – много до 50 кг. По земята след жътвата пити не са оставали, а ако е имало са били малко, а не масово. Свидетелят се занимава с тази дейност и ако оставя така пити по земята, никой няма да го потърси пак за друга година, а и такава възражения не е имало до момента. Самият комбайн е настроен така технологично, че да не остава пити и то при положение, че в блока пити почти не е имало, всичко било трева, неожънати парчета не е останало. По време на жътвата Е. действително е ходил един ден, но само е попитал това ли е жътвата и толкова. Говорили са нещо с Е., че не жъне както трябва, но свидетелят настройва машината на слънчоглед, което е за идеален слънчогледов посев, какъвто не е имало там. Направил е всичко възможно, а след това е нямало никаква промяна в отношенията му с Е.. Жътвата приключила за два дни, с ожънати три масива, като в последния масив имало много  камъни, но това не пречило на жътвата, защото слънчоглед се жъне от 50 см нагоре.

Последният свидетел А.Х. е *** на ответника, който е  участвал и присъствал на запора наложен от ЧСИ, като е видял посевите преди да бъдат пожънати и е дал становище за тях. В качеството на *** свид. Х. може да каже, че посевите не били в много добро техническо състояние, имало доста плевели и били готови за жътвата, което се отнася за двете култури слънчоглед и царевица. Отражение би дало, ако има кухи семки в питите, които били около 10 – 12 см в диаметър, може и по –малко. При такава големина на питите кухите семки нямат голямо значение. Според свидетеля не е имало провеждани агро-технически мероприятия преди това. Свидетелят е видял жътвата и не е виждал питки останали по земята след това. Всичкия слънчоглед при огледа бил тревясъл и всичкия бил с малки пити и трева.

По искане на пълномощника на ответника бе проведена очна ставка, при която не се направиха изменения в свидетелските показания между свидетелите Х. и Д. и Ш. и Х..

По искане на ищеца по делото бе назначена, изслушана и неоспорена агро – техническа експертиза. По тази експертиза вещото лице дава заключение, че след направено проучване добив от слънчоглед *** за с.К. през 2014 година е 190 кг от декар. Определеният добив от царевица в землището на с.Х. за стопанската 2013/2014 г. е в размер 475 кг/дка, а цената на  царевицата в края на м. септември 2014 г. е била 290 лв/т зърно с включен ДДС. В съдебно заседание вещото лице изрично добавя, че е изготвил заключението като среден добив за селището и землището, а не е давал заключение за ищеца конкретно.

Във връзка с установяване на количеството обран слънчоглед от ищеца са представени фактури и кантарни бележки от 31.08.2014 г. – 2 бр., от 18.09. и 19.09.2016 г. Представените молби и жалби от ищеца във връзка с обжалване действията на съдебния изпълнител, съдът не обсъжда, тъй като по същите са извършвани проверки от инспектората, постановявани са съдебни актове и са неотносими към настоящия спор, а касаят съдебния изпълнител.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.470 от ГПК. Предявеният иск е допустим, тъй като се установи, че страните имат качество на длъжник и взискател като на последния по надлежния ред е предоставено за пазене имущество на длъжника – запорирана необрана земеделска продукция – слънчоглед и царевица.

Преди произнасяне по предявения иск съдът следва да се произнесе по откритото производство по чл.193 от ГПК за оспорените от ответника протоколи от 17.09., 18.09., 30.09. и 31.09.2014 г., които съдът счита, че са неистински. На първо място протоколът от 31.09.2014 г. е неистински поради недостоверна дата – никога през м.септември независимо от коя година няма ден с дата 31. Останалите три протокола са съставени и подписани от пет лица: А.И.С., Й. А. Д., Д. П. Б., С.Д.И. и Н.П.Х.. От тези пет лица като свидетели бяха разпитани двама – А.С. и Н.Х., които заявиха, че действително са подписвали протоколите. Останаха неизследвани останалите три подписа въпреки доказателствената тежест за ищеца, както и не се установи достоверността на съдържанието. Показанията на тези двама свидетели бяха в противоречие с останалите свидетели именно относно обстоятелството има ли нападали пити слънчоглед след жътвата и каква е големината им. Не се установи от гласните доказателства датата, на която са съставяни тези протоколи, както и дали това е станало наведнъж или след всеки ден жътва с оглед идентичността в текста на същите. Предвид изложеното четирите протокола следва да бъдат изключени от доказателствения материал, тъй като същите следва да бъдат признати за неистински.

По отношение на главната претенция, същата следва да бъде разделена на две части, тъй като тази за слънчогледа касае загуби с оглед обирането и реализирането му от ***, а претенцията за царевицата касае нейното късно обиране и събраното малко количество от длъжника. Съдът намира искът за неоснователен и се позовава на решение № 78/30.06.2014 г. по гр.д.№729/2011 г., ГК, І ГО на ВКС, касаещо подобен случай. В това решение съдът обвързва действията на *** с непозволеното увреждане, тъй като отговорността на *** на запорирани вещи за причинени вреди на длъжника по изпълнително дело, собственик на вещите се урежда на основата на непозволеното увреждане и същият не носи отговорност в случай, че вредата не се дължи на негови противоправни действия или бездействия. Елементите от фактическия състав на тази отговорност  в кумулативна връзка помежду им са противоправно действие/бездействие на ***, вина, вреда и причинна връзка между тях. При липсата, на който и да е от тези елементи, *** не носи отговорност, като от тях само вината се предполага до доказване на противното.

В настоящия случай съдът счита, че искът следва да се отхвърли, тъй като отговорността на ответника по отношение на слънчогледа не може да бъде ангажирана поради недоказано негово противоправно действие/бездействие, както и недоказване размера на настъпилите за ищеца вреди. Не е спорно назначаването на ответника за *** в изпълнителното производство на запорирана необрана продукция слънчоглед, собственост на ищеца-длъжник. Действително съгласно чл.471 ал.1 от ГПК *** е длъжен да пази вещта като добър стопанин, а в случая и да обере продукцията като такъв. По делото бяха събрани гласни доказателства относно начина, по който е протекла жътвата на слънчогледа, но с оглед тяхното противоречие не могат да бъдат установени противоправни действия на ответника. Двамата свидетели на ищеца са лицата подписали неистинските протоколи, съставени след жътвата и техните показания са за това, че обирането е протекло немарливо – комбайнът минавал бързо, не жънел на определената височина и в резултат на това са останали много несъбрани пити слънчоглед по земята. От другата страна за показанията на разпитаните от ответната страна свидетели – *** и ***, които обобщено заявяват, че жътвата е протекла нормално с обиране на наличните пити и реализиране на много малко количество събран слънчоглед по различни причини – недобро наторяване, обиране от населението или навлизане на дивеча в нивите. Има разминаване в показанията и относно количеството останали пити и тяхната големина. Предвид тези доказателства за съда остава недоказано противоправното действие на ответника относно провеждане на жътвата на слънчоглед. Същият е положил грижата на добър стопанин като *** на тези вещи да ги пази и събере плодовете им без да се установи категорично действително ли е било възможно да се събере повече отколкото е събраното и в какъв размер. Последното обстоятелство като недоказано води до недоказване и на размера на претендираните от ищеца вреди, тъй като не е ясно колко е останало необраното количество слънчоглед и на каква стойност е същото, респ. загубата на ищеца от това.

Подобни са съображенията на съда за отхвърляне и на претенцията за късно обраната царевица, която се счита за недоказана по размер. В тази част искът е за това, че по отношение на необраното количество царевица, запорът е вдигнат късно на 13.11.2014 г., което е довело до нейното измръзване и късно прибиране и съответно намалено количество поради тази причина. Обстоятелствата относно запорирането, вдигането на запора вследствие постигнато споразумение, са доказани от доказателствата по делото. В тази връзка ***ът при така стеклите се обстоятелства до вдигане на запора е разполагал с действия, от които не би следвало да има загуба за длъжника – например обирането й навреме и нейното съхранение. Не са представени от ищеца доказателства относно проведеното от него обиране на царевицата, количеството й и нейната реализация, макар и късно. В исковата си молба ищецът твърди, че е обрал 12 т от запорираното в масива, а единственото доказателство в тази посока са показанията на свидетеля А.С., който твърди, че ищецът изкарал най-много 10 т царевица след като я обрал в началото на 2015 г. Не се установи по никакъв начин каква е разликата между средния добив за региона и реално добитата, тъй като не се представиха доказателства именно за последното.

Предвид изложените по-горе изводи, съдът намира за недоказан искът и като такъв следва да бъде отхвърлен, а ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на правените по делото разноски в размер 2772 лв.

На основание изложеното, ЯРС

 

                                                          РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА по реда на чл.193 от ГПК за неистински протоколи от 17.09.,18.09.,30.09. и 31.09.2014 г., изключва ги от доказателствата по делото и след влизане в сила на решението да се изпратят на прокурора.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „СИНТЕКС“ ЕООД, ЕИК ***, гр.Бургас, ул.“Александър Батенберг“ № 8а, представляван от управителя Е.Р. И. против „Балджиеви-91“ ООД, ЕИК ,*** гр.Севлиево, ул.“Гочо Москов“ № 2 вх.А ап.1, представляван от М.В.Б. иск с правно основание чл.45 от ЗЗД във връзка с чл.470 от ГПК за сумата 15 000 лв., представляваща частичен иск от нанесена вреда в общ размер 69 640 лв., съставляваща разлика от добитото количество земеделска продукция слънчоглед и действителен добив слънчоглед, който би следвало да се прибере и сумата 5000 лв., представляваща частичен иск от нанесена вреда в общ размер 16 030 лв., съставляваща разлика от добитото количество земеделска продукция царевица и действителен добив царевица.

ОСЪЖДА „СИНТЕКС“ ЕООД гр.Бургас да заплати на „Балджиеви-91“ ООД гр.Севлиево на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер 2772 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението на страните пред ЯОС.

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: