№ 14789
гр. София, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110151462 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от
/ФИРМА/ срещу Н. М. Б. и И. М. Б., обективно и
субективно, кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, за заплащане при разделна отговорност при квоти от
по ½ идеална част на суми и от двамата, както следва:
сумата от 96,68 лв. – главница за потребена топлинна
енергия за периода от 01.05.2018г. до 31.07.2019г., за
топлоснабден имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******,
ведно със законната лихва за забава върху главницата, за
периода от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК - 08.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата,
както и мораторната лихва за забава, считано от
1
15.08.2019г. до 28.03.2022 г., в размер на по 20,82 лв.
В исковата молба /ФИРМА/ излага твърдения, че
ответниците са потребители, с абонатен номер ****** на
топлинна енергия за битови нужди, при което между тях и
ищеца били възникнали договорни правоотношения при
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане. Потребителите не били заплатили дължимата
цена за продажба на топлинна енергия за периода от
01.05.2018г. до 31.07.2019г. върху които суми дължали и
обезщетение за забава. Вземането било осчетоводено с
извлечение от сметки и фактури. Продажбата на топлинна
енергия било извършвано съобразно приети от
топлопреносното дружество Общи условия, които твърди,
че са влезли в сила след публикуването им в един
централен и един местен ежедневник, поради което са и
общоизвестни. Претендира разноски.
По делото са постъпили и писмени отговори на
исковата молба в предвидения за това срок, депозиран от
ответниците, с който те не оспорват предявените срещу тях
искове. Посочват, че са заплатили процесните суми.
В съдебно заседание ищецът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт П., която
подържа исковете по основание, като в о.с.з. прави
изявление за постъпило плащане в хода на исковото
производство и моли съдът да се произнесе съобразно
2
изявлението.
Ответникът Н. М. Б., редовно призован, не се явява, не
се представлява.
Ответникът И. М. Б., редовно призован, явява се
лично, като моли съда за отхвърляне на исковете, поради
извършено плащане. Моли съда да не присъжда разноски в
полза на ищеца.
Третото лице – помагач, конституирано на страната на
ищеца – /ФИРМА/, редовно призовано, не изпраща
представител.
Съдът, след като обсъди доводите на страните,
събраните по делото писмени доказателства в тяхната
съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК и по свое
вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Исковете са допустими, като предявени от лице в полза
на което е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 20.04.2022г. в
производството по ч.гр.д. № 18944/2022г. по описа на СРС,
45-ти състав, в срока по чл. 415 от ГПК при подадени в
срока по чл. 414 от ГПК възражения от ответниците.
По исковете с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл.
150 от ЗЕ, вр. чл. 79 от ГПК, вр. чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от
ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца бе на основание
3
чл. 154 от ГПК да докаже осъществяването на следните
релевантни за спора факти: наличие на облигационно
правоотношение между страните по доставка на топлинна
енергия, количеството на реално доставената от ищеца
топлинна енергия за процесния период и размера на
нейната цена, а по исковете с правно основание чл. 86 от
ЗЗД в тежест на ищеца бе да докаже наличието на главен
дълг, изискуемост на вземането и размера на лихвата за
забава.
Приложимата нормативна уредба в случая е ЗЕ /Обн
ДВ, бр. № 107/09.12.2003г./; Наредба № 16-334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването и ОУ за продажба на топлинна енергия
от /ФИРМА/ на потребители за битови нужди, действали
към процесния период, съответно това са ОУ, одобрени с
Решение на ДКЕВР № ОУ-01/27.06.2016г./
Съдът намира, че релевантните за спора факти и
обстоятелства не са спорни между страните, доколкото в
срока по чл. 131 от ГПК са постъпили отговори на исковата
молба от ответниците, с които те правят изявление, че са
заплатили процесните суми. Представят и доказателства за
плащане.
Отношенията между доставчика и потребителите на
топлинна енергия за исковия период се уреждат от ЗЕ. В §1,
т.42 ДР на ЗЕ, е посочено, че потребител е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
4
вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Следователно, за да бъде определено едно лице като
потребител на топлинна енергия за битови нужди, съгласно
цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител
на вещно право на ползване върху имот, който е
присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
В конкретния случай това обстоятелство не се оспорва
от ответниците, а именно твърдението на ищеца, че Н. М.
Б. и И. М. Б. са били собственици на топлоснабдения имот
при квоти от по 1/2 идеална част в рамките на процесния
период; видно е, че с договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 156/13.08.2019г. те са
транслирали имота в патримониума на трето за спора
лице, като в рамките на процесния период - 01.05.2018г. до
31.07.2019г. са били собственици на имота.
По делото ответниците не оспорват, че в имота реално
е доставяна топлинна енергия на претендираната от ищеца
стойност.
В о.с.з. от 15.06.2023г. процесуалният представител на
ищеца направи изявление, че ответниците са заплатили
процесните суми, което обстоятелство се установява и от
приетото по делото платежно нареждане за сумата от 348,22
5
лева, заплатена и от двамата ответници /л.48 по делото/,
което обстоятелство следва да бъде взето в предвид от съда
при постановяване на крайния му акт по съществото на
спора, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК.
По изложеното исковете следва да бъдат отхвърлени по
същество, поради постъпило плащане на процесните суми,
на дата 06.12.2022г., в хода на исковото производство.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. Това е така, защото
ответниците, независимо, че признават исковете са дали
повод за образуване, както на заповедното, така и на
исковото производство. Видно е че плащането е извършено
едва в хода на исковото производство. Ищецът претендира
единствено присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер. Така на ищеца
следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство на основание
чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на
50,00 лева, така както е присъдено със заповедта за
изпълнение, тъй като при извършени служебно от съда
изчисления по реда на чл. 162 от ГПК, съдът установи, че
със заплатената сума са покрити разноски единствено за
държавна такса в исковото и заповедното производство.
Или всеки един от ответниците следва да понесе разноските
за юрисконсултско възнаграждение, присъдени на ищеца в
6
заповедното производство от по 25,00 лева. В исковото
производство на ищеца също следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
Съдът присъжда сумата от по 100,00 лева в исковото
производство, платима от всеки от ответниците, в предвид
разделната им отговорност.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от /ФИРМА/, ЕИК *********
срещу Н. М. Б., ЕГН ********** и И. М. Б., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правно основание чл.
422 от ГПК, за признаване на установено в отношенията
между страните, че Н. М. Б. и И. М. Б. дължат на /ФИРМА/,
заплащане при разделна отговорност при квоти от по ½
идеална част на суми и от двамата, както следва: сумата от
96,68 лв. – главница за потребена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 31.07.2019г., за топлоснабден
имот, находящ се в /АДРЕС/, аб. № ******, ведно със
законната лихва за забава върху главницата, за периода от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК -
08.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата, както и
мораторната лихва за забава, считано от 15.08.2019г. до
28.03.2022 г., в размер на по 20,82 лв., и за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 20.04.2022г. в производството по ч.гр.д. №
7
18944/2022г. по описа на СРС, 45-ти състав.
ОСЪЖДА Н. М. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 125,00 лева
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. М. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
/ФИРМА/, ЕИК *********, сумата в размер на 125,00 лева
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението е постановено при участието на /ФИРМА/,
конституирано като трето лице-помагач на страната на
ищеца – /ФИРМА/.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8