Решение по дело №132/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.415, ал.1, във вр. с чл.422 ГПК е и образувано по искова молба на от [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: С., район "Изгрев", бул. "Драган Цанков" № 37, чрез пълномощниците на Изпълнителните директори: Й. Д. М. - Управител на клон Б., по Пълномощно рег.№ 392 и 393, том 1, № 134/ 06.01.2012 г. на нотариус Д. Ж., с район PC - [населено място], peг. № 101 на Нотариалната камара и К. А. Л.-С. - Юрисконсулт на П. АД, с адрес за призовавания и съобщения: [населено място], бул. "Св.Св.Кирил и Методий" № 11 насочена против А. Х. Т. - ЕГН [ЕГН] от [населено място], ул."Преслав" № 5, ет.5, ап.2.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 08.09.2008 г. в [населено място], А. Д. Г., ЕГН [ЕГН], издал Запис на заповед за сума в размер 15 000 евро, с падеж на предявяване в срок до 15.10.2023 г., с уговорки "без протест и без разноски", на заповедта на [фирма].

Записът на заповед бил авалиран от ответницата А. Х. Т. /Г./, ЕГН [ЕГН].

Твърди се, че записът на заповед бил предявен за плащане от Банката на издателя А. Г. на 27.02.2014г. с Нотариална покана рег.№ 1092/ 13.02.2014г., том I, акт № 24 по описа на Нотариус К. М. с рег.№ 415, с район на действие - PC - Б., връчена по реда на чл.47, ал.1 от ГПК - чрез залепване на уведомление.

В законовия двуседмичен срок лицето не се е явило да получи нотариалната покана, поради което с изтичането на срока на 27.02.2014 г. следвало да се счита, че поканата е връчена съгласно чл.47, ал.5 от ГПК във вр. с чл.50 ЗННД.

Записът на заповед бил връчен и на ответницата /авалист/ Аневия Т. на 16.02.201 Зг., с Нотариална покана рег.№ 832/ 01.02.2013г., том I, акт № 16 по описа на Нотариус К. М. с рег.№ 415, с район на действие - PC - Б..

Поддържа се, че представеният запис на заповед е редовен от външна страна, т.е. съдържа всички предвидени реквизити съгласно чл.535 от ТЗ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Същият бил издаден с падеж на предявяване до определена дата - 15.10.2023 г. Записът билпредявен за плащане на издателя и на авалиста по него.

Твърди се, че въз основа на записа на заповед и по молба на банката ищец било образувано ч.гр.д. № 548/2014 г. по описа на РС Благоевград, по което заявителят се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

След образуване на изп.дело за посочените в тях суми в срока по чл.414 ГПК ответницата подала възражение, по повод на което се предявява и настоящата искова молба.

По изложените съображения иска се от съда да постанови решение, с което да ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че А. Х. Т., ЕГН [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], ул."Преслав" № 5, ет.5, ап.2, дължи на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: С., район "Изгрев", ул."Драган Цанков" № 37, представлявано от Изпълнителните директори, заплащане на сума в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ евро - дължима сума по Запис на заповед, издаден на 08.09.2008 г. в [населено място] за сума в размер на 15 000,00 евро, с уговорки „без протест" и „без разноски", платим на предявяване в срок до 15.10.2023 г., издаден от А. Д. Г., ЕГН [ЕГН] и авалиран от А. Х. Т. /предишно фамилно име Г./, с ЕГН [ЕГН], ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2014 г. до изплащане на сумата, както и разноските, направени в заповедното производство, а именно; 586,75 лева - държавна такса и 743,37 лева - юрисконсултско възнаграждение, за които вземания в полза на П. АД са издадени Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 2203 от 21.03.2014г. и изп.лист от 21.03.2014 г. по ч.гр.дело № 548/ 2014г. по описа на Районен съд - [населено място].

Претендират се и сторени в настоящето производство разноски, представляващи до платена държавна такса в размер на 586,75 лева /петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и пет стотинки/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 411/хиляда четиристотин и единадесет/ лева за процесуално представителство на банката от юрисконсулт.

С исковата молба са формулирани доказателствени искания.

Поискано е като писмени доказателства да се приобщят: Запис на заповед, издаден на 08.09.2008 г. - копие; копие на Нотариална покана рег.№ 1092/ 13.02.2014г., том I, акт № 24 по описа на Нотариус К. М. с рег.№ 415, с район на действие - PC – Б.; копие на Нотариална покана рег.№ 832/ 01.02.2013г., том I, акт № 16 по описа на Нотариус К. М. с рег.№ 415, копие на Заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист наш изх.№ 200-805/20.03.2014г., подадено в PC-Б. на 20.03.2014 г; копие на Заповед за изпълнение на парично задължение № 2203 от 21.03.2014г. копие на Изпълнителен лист от 21.03.2014 г.;Пълномощни;

Поискано да се изиска и приложи към настоящето дело ч.гр.д. № 584/ 2014 г. по описа на PC - Б..

В срока за отговор е постъпил такъв от ответницата.

В него на първо място се оспорва представителната власт на единия от пълномощниците, подали заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГГЖ и исковата молба, а именно - юрисконсулт К. Л. - С.. Същата била ограничена в образуване на искови и изпълнителни дела, в това число и за подаване на заявление за издаване на заповеди за изпълнение и изпълнителни листа по заповедно производство, за суми до 10 000 /десет хиляди/ лева.

Оспорвам се също така и предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, както по основание, така и по размер.

Поддържа се, че записът на заповед по съществото си представлява абстрактна сделка, която за разлика от каузалните такива не съдържа основание, с оглед на неговата действителсност. Независимо от товазаписът на заповед се издавал /в случая авалира/ заради конкретни отношения между издатела /авалиста/ и лицето в чиято полза се поема задължението за заплащане на определена сума. Следователно, с оглед принципа на разпределение на доказателствената тежест в процеса, ищецът следвало да установи наличие на каузално правоотношение с ответника във връзка с издаването и авалирането на процесната ценна книга.

В случая в обстоятелствената част на исковата си молба ищецът не навеждал твърдение за каузално отношение, обосновало издаване на записа на заповед.

Ответницата поддържа, че никога не се е намирала с ищеца в облигационни отношения, които да са породили нейно парично задължение за сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ евро.

Такава сума никога не й била предавана и поради това липсвлоа каузално отношение между нея и ищеца за сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ евро, поради което никога не съм имала волята и намерението да поемам каквото и да е парично задължение.

Тъй като издател по записа на заповед бил бившият съпруг на ответницата А. Д. Г. се твърди, че тя знае, че между него и ищеца съществували някакви правоотношения, които в последствие били променени без нейно участие и знание.

Тази промяна довела до утежняване на отношенията им, което била и причината да се прибегне до предявяване на процесната запис на заповед.

Твърди се, че ответницата авалирала процесния запис на заповед с оглед първоначалното положение и условията, с които бях запозната, като същите условия в последствие били променени без мое участие, съгласие и знание.

Поради гореизложеното се иска от съда да приеме, че тя не дължи заплащане на предявената с настоящия иск сума, тъй като не била запозната изобщо с промяната на условията и взаимоотношенията между ищеца и издателя на процесния запис на заповед, довели до предявяването му.

Тъй като издател по записа на заповед бил бившият ми съпруг А. Д. Г., с ЕГН - [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Е. № 23, ет.2, ап. 6, иска се същият да бъде привлечен на осн. чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трето лице - помагач в процеса.

Ответницата не се противопоставя да бъдат приети представените с исковата молба доказателства.

Противопоставям се на искането да приемете на основание чл. 155 от ГПК, че депозираната от ищеца искова молба била подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, тъй като това нито било общоизвестен факт, нито е факт, който следва да бъде служебно известен на съда, поради това, че заповедното производство е подсъдно на друг съд - в случая Районен съд - Благоевград.

Иска да й бъде дадена възможност да ангажира доказателства и да направи доказателствени искания, след становището на ищеца по наличието на каузалното правоотношение, довело до предявяване на процесния запис на заповед.

Благоевградският окръжен съд в настоящия състав, като съобрази горното, по реда на чл.140 и чл.146 ГПК намира следното:

С оглед наведените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и конкретизирания петитум, следва да се приеме, че е предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 ГПК.

Съдът намира несъстоятелно възражението на ответницата за липса на представителна влас у юрисконсулт С. от предявяване на настоящата претенция, т.к. в п.I, т.1 от представеното пълномощно тя изрично е упълномощена да осъществява процесуално представителство по всички заведени дела на банката ищец, каквото е и настоящето, а ограниченито по п.2 касае единствено предявяването на искови молби самостоятелно.

В случая исковата молба не е предявена само и единствено от юрисконсулна, а и от изрично упълномощеното за това лице - Й. М..

Преценявайки твърденията на страните и заявените доводи по повод предявената претенция съдът намира, че предявеният положителен установителен иск за установяване съществуването на претендираното от банката ищец вземане спрямо ответника, основано на поето от него задължение, в качеството му на поръчител /авалист/ по менителничен ефект – запис на заповед от 08.09.2008 г. за заплащане на посочените в нея суми, е процесуално допустим, като депозиран в срок от заявителя по заповедното производство, с оглед наведените от него твърдения.

По горният въпрос, т.к. касае допустимостта на заявената претенция, съдът ще се произнесе изрично и след прилагане по делото на ч.гр.д. № 548/2014 г. по описа на РС Благоевград.

По отношение на заявената претенция:

Правата си по вземането ищецът основава на менителнично правоотношение, произтичащо от запис на заповед с дата на издаване 08.09.2008 г. Не навежда доводи за наличие на каузално правоотоншение с ответната страна.

Ответникът оспорва качеството на кредитор на ищцовото дружество по това правоотношение и поддържа, че зад същото съществува каузално такова, без обаче да конкретизира какво, доколкото не бил страна по него, а страна бил издателят на менителничния ефект.

При гореизложеното и с оглед правната квалификация на претенцията съдът указва, че е в тежест на ищцовото дружество е да докаже съществуването на материалното правоотношение между страните по делото, на което се основава вземането му – валиден менителничния ефект, респ. – неговата редовност от външна страна, предвид наведените доводи от ответника в обратната насока.

В тежест на ответника е да докаже твърдението си за наличие на каузално правоотношение между издателят на менителничния ефект и ищцовата банка, респ. – на негова промяна без знанието и съгласието на ответницата.

Съдът намира, че следва да приобщи като писмени доказателства по делото приложените такива с исковата молба.

Следва от РС Благоевград да се изиска и приложи по настоящето ч.гр.д. № 548/2014 г.

По отношение на искането на ответницата за привличането в качеството му на трето лице – помагач в процеса на А. Д. Г., съдът намира, че макар процесуално допустимо, като направено в срока по чл.219, ал.1 ГПК, същото не следва да се уважава.

На първо място ответницата не е изложила никакви обстоятелства и твърдения /освен че това лице е неин бивш съпруг/, какъв е правният й интерес това трето лице да бъде конституирано като неин помагач - дали, за да улесни защитата си с негова помощ, или при неблагоприятен изход от делото за нея да го подчини на силата на мотивите на бъдещото решение, за да обезпечи положението си в евентуален бъдещ процес срещу него.

На самостоятелно основание ответницата не е изложила доводи в насока дали това лице има право да встъпи в процеса.

Ето защо и искането й в горния смисъл следва да се остави без уважение.

Съдът напътва страните към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Мотивиран от изложеното и на посочените основания, Благоевградският окръжен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА като писмени доказателства по делото приложените такива към исковата молба.

ДА СЕ ИЗИСКА от РС Благоевград и приложи по настоящето дело ч.гр.д. № 548/2014 г. по описа на същия съд.

Докладва делото, както следва:

С оглед наведените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и конкретизирания петитум, следва да се приеме, че е предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 ГПК.

С оглед наведените твърдения в обстоятелствената част на исковата молба и конкретизирания петитум, следва да се приеме, че е предявеният установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415 ГПК, който към настоящия момент съдът намира за процесуално допустим.

Същият е положителен установителен такъв, за установяване съществуването на претендираното от банката ищец вземане спрямо ответника, основано на поето от него задължение, в качеството му на поръчител /авалист/ по менителничен ефект – запис на заповед от 08.09.2008 г.

Правата си по вземането ищецът основава на менителнично правоотношение, произтичащо от запис на заповед с дата на издаване 08.09.2008 г. Не навежда доводи за наличие на каузално правоотношение с ответната страна.

Ответникът оспорва качеството на кредитор на ищцовото дружество по това правоотношение и поддържа, че зад същото съществува каузално такова, без обаче да конкретизира какво, доколкото не бил страна по него, а страна бил издателят на менителничния ефект.

При гореизложеното и с оглед правната квалификация на претенцията съдът указва, че е в тежест на ищцовото дружество е да докаже съществуването на материалното правоотношение между страните по делото, на което се основава вземането му – валиден менителничния ефект, респ. – неговата редовност от външна страна, предвид наведените доводи от ответника в обратната насока.

В тежест на ответника е да докаже твърдението си за наличие на каузално правоотношение между издателят на менителничния ефект и ищцовата банка, респ. – на негова промяна без знанието и съгласието на ответницата.

Т.к. страните не си признават взаимно права или обстоятелства, твърденията си всяка една от тях следва да установи при разпределената по-горе доказателствена тежест.

НАПЪТВА страните към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за конституирането като трето лице помагач в процеса на А. Д. Г., с ЕГН - [ЕГН], с адрес: [населено място], ул. „Е. № 23, ет.2, ап. 6.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з. на 15.10.2014 година от 14.30 часа, за която дата и час да се призоват страните.

Определението, в частта му, с която е отказано конституирането на трето лице помагач на страната на ответника, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред АС София.

В останалата му част е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: