Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,04.12.2019г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски окръжен съд, гражданско
отделение,първи въззивен състав,в публично заседание
на двадесет и седми ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:Евгения
Генева
Членове:1.Дора
Михайлова
2.
Росина Дончева
при участието на секретаря Теодора
Вутева
разгледа докладваното от Генева гр.д.
№ 585/2019г. и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на“Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД с ЕИК .,със седалище и адрес на управление ***,против
решение № 47/25.04.2019г. по гр.д. № 406/2018г. на РС-Пирдоп, с което са
отхвърлени обективно кумулативно съединените искове против И.Н.И. с ЕГН **********
***,с предмет признаване на установено на осн.чл.433,ал.1
вр.чл.415 вр.чл.124 ГПК
,вземането,за което по ч.гр.д.№ 125/2018г. на ПРС е издадена заповед №
117/09.02.2018г. по чл.410 ГПК, за сумата 10 216.17 лв.,включваща
ДДС,произтичащо от договор за финансов лизинг№ ********* от 11.12.2007г. и
анекс към него,ведно със законната лихва,считано от 07.02.2018г. до
окончателното плащане на сумата,ведно с разноски по заповедното производство в
размер на 354.32 лв.Релевират се оплаквания за
нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените
правила-принципът на диспозитивно начало по чл.6,
ал.2 ГПК.Ответникът не бил депозирал писмен отговор и не се явил в
с.з.,следователно не били направени никакви възражения.Съдът приел,че договорът
е развален,без да е налице такова възражение от ответника,и то едва в
решението,поради което ищецът не могъл да изтъкне доводи в обратния смисъл.След
получаване на нотариалната покана ответникът продължил да плаща суми по
договора,от което следвало,че липсвало волеизявление за разваляне на
договора.На второ място,съдът необосновано приел,че сумата 8 439.64
лв.,изчислена от вещото лице,представлява“остатъчна стойност“,докато в
действителност това било непогасената главница след приспадане погадително плащане от 4 360.37 лв.Тази сума била
дължима още към датата на нотариалната покана-23.07.2014г., а не към датата на
издаване на фактурата 30.10.2014г.Съдът неправилно приел,че фактурите нямат доказателствена сила поради липса на реквизити,задължителни
по Закона за счетоводството.Претендира съдебни разноски за двете инстанции и
заповедното производство.
Въззиваемата страна не взема становище.
След преценка на данните по делото
поотделно и в тяхната съвкупност,съдът намира въззивната
жалба процесуално допустима и основателна.
По заявление вх.№ 158/08.02.2018г. е образувано ч.гр.д.
0125/2018г. на ПРС и е издадена заповед № 117 /09.02.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК в полза на „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД за сумата от
10 216.17 лв.,представляваща вземане,произтичащо от договор за финансов
лизинг№ *********/11.12.2007г.,ведно със законната лихва,считано от датата на
заявлението и 354.52 лв. разноски.Длъжникът е депозирал възражение по образец с
изявление,че не дължи сумата.Кредиторът е депозирал искова молба вх.№
596/15.06.2018г.,в която твърди,че в качеството си на лизингодател
предоставил на ответника в качеството му на лизингополучател
на осн.чл.342, ал.2 ТЗ правото на ползване на л.а.“Хюнда санта Фе“ СМ ,срещу което лизингополучателят се задължил да плаща погасителни вноски
с падежи съгласно погасителен план.С анекс било уговорено,че остатъчната
стойност при лизингова схема 60 месеца и 10 % първоначална вноска е в размер на
12 800 лв. с ДДС/10 666.67 лв. без ДДС/.Лизингополучателят
спрял да погасява задълженията си редовно и лизингодателят
му изпратил покана изх.№ 1087/16.05.2012г. да заплати в 5-дневен срок сумата
5 724.27 лв.,която дължи към 15.05.2012;в случай,че не плати сумата,
следва да върне автомобила в 3-дневен срок.След около 11 месеца,през които не
последвало коректно изпълнение от ответника, била изпратена втора покана изх.№ 729/17.04.2013г., с която освен
горепосочената сума била поискана сумата 1 452 лв.,натрупана междувременно.Даден
е 10-дневен срок за плащане и възможност за придобиване на автомобила , и
алтернативно-3тридневен срок за връщането му.Лизингополучателят
не платил сумата изцяло и не върнал автомобила.С нотариална покана рег.№
1408/23.07.2014г.,т.1,рег.№ 32 на нотариус Д.А. рег.№ 275,получена на
23.07.2014г.,на лизингополучателя бил даден 14-дневен
срок за плащане на сумата 10 666.66 лв. без ДДС с алтгернатива-връщане
на автомобила.Такова не последвало.Към датата на предявяване на иска се дължал остатък от 8 439.64 лв. по
фактура № 86342/30.10.2014г.;501.84 лв. по сметка № **********/10.11.2014г. –префактурирани застраховки;109.72 лв. годишен данък по
сметка № **********/14.08.2015г.;399.09 лв. застраховки Каско по сметка № 80000067100/31.10.2015г.;96 лв. с
ДДС по фактура № 86985/12.12.2015г.за услуга я регистрация;329.40 лв. премия по
застраховка Каско по сметка № **********/04.01.2016г.
и 340.48 лв. застрахователна премия по Гражданска отговорност по сметка
*********/04.01.2016г.Твърденията в исковата молба се подкрепят от приложените
договор за лизинг,регламентиращ включитгелно
имуществената застраховка,погасителен план, общи условия,съгласно чл.6.1 на
които лизингодателят фактурира заедно с последната
вноска остатъчната стойност и всички разходи.Приложени са уведомителни писма и
нотариална покана с разписка за връчването й,както и цитираните фактури и
сметки.По указание на съда е представен приемателно-предавателен протокол от
18.12.2007г. за автомобила. Съдебно-счетоводната експертиза установява,че не са
погасени суми по договора и анекса,произхождащи вноски,такси,застрахователни
премии,услуги и пр. ,възлиза на
10 216.17 лв.с включен ДДС.При тези данни настоящият състав стига до
извода,че исковете следва да бъдат уважени изцяло.За да ги отхвърли,първоинстанционният съд е приел,че договорът за лизинг е
развален с волеизявление на лизингодателя,обективирано в нотариалната покана.При разваляне на договор
лизингополучателят бил длъжен да върне вещта,но не и
да заплаща“остатъчна стойност“на последната,поради липса на вещно-транслативен
ефект на договора за лизинг.Този извод е незаконосъобразен и необоснован,тъй
като ищецът не претендира стойност /цената/на
продадена вещ, а вземане за неизплатени задължения по договор.По същата
логика първоинстанционният съд неправилно е
приел,чене се дължат застрахователни суми за периоди след „разваляне“ на
договора.Осчетоводяването им от ищеца било ирелевантно.Последното
съждение противоречи на разпоредбата на чл.182 ГПК,тъй като няма данни,че
счетоводните книги са нередовно водени,както и други
обстоятелства,опровергаващи вписванията.
По изложените съображения настоящият
състав намира,че решението следва да бъде отменено и исковете уважени.Основателна
е претенцията и за законната лихва на осн.чл.86 ЗЗД
,считано от датата на иницииране на заповедното производство.Ответникът следва
да заплати на ищеца съдебни разноски за заповедното производство и за двете
инстанции по приложения списък,както следва:450 лв. юрисконсултско
възнаграждение на осн.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.25, ал.2 вр.ал.1 от Наредба за заплащането на правна помощ и 120 лв.
по чл.25а ал.3 от НЗПрП-за въззивната
инстанция; 204.32 лв. държавна такса за въззивната
жалба,204.32 лв. за държавна такса за иска,200 лв. хонорар за вещо лице,150 лв.
юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство,204.32 лв. за държавна такса за заповедното производство и 450 лв.
юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното
производство- общо 1982.96 лв.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №47/25.04.2019г. по
гр.д. № 406/2018г.на РС –Пирдоп и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.422,ал.1 вр.чл.415 вр.чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на И.Н.И. с ЕГН **********
с адрес ***,че дължи на „Х.А.Р.А.Б.“ ЕООД, ЕИК . и седалище и адрес на
управление ***/с предишно на- именование“Х.А.-А.А.“
ООД/ по договор за финансов лизинг № 420102000от 11.12.2007г. ,вземания, за
стойността на които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №117/09.02.2018г. по ч.гр.д. №
125/2018г.,както следва:8439.64 лв. по фактура № 86342/30.10.2014г.;501.85 лв.
по сметка № **********/10.11.2014г.;131.67 лв. по сметка № **********/14.08.2015г.;399.09
лв. по сметка № **********/31.10.2015г.;96 лв. по фактура № 86985/12.12.2015
г.;329.40 лв. по сметка № **********/04.01.2016г.; и 340.48 лв. по сметка №
**********/04.01.2016г., ведно със законната лихва върху сумите,считано от
07.02.2018г. до окончателното им плащане , и съдебни разноски за заповедното
производство и исковото производство пред първата и въззивната
инстанция общо в размер на 1982.96 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред
ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове:1.
2.