Решение по дело №1386/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производство e по реда на чл. 58 във вр. с чл. 62, ал. 3 от и е образувано по жалба, именувана Молба от А. Х. И.. В същата се посочва, че е постъпил на 31.10.2024 г. по изтърпяване на присъда в гр. Пазарджик. Постоянният му адрес бил в с. Розино, Община Карлово, Област Пловдив, като наказанието следвало да се изтърпява в затворническо общежитие от открит тип към Затвора – Пловдив. Моли да бъде оставен в З.О. към Затвора – Пазарджик за доизтърпяване на наказанието му. С Молба вх. № 541/20.01.2025 г. от жалбоподателя е уточнено, че се оспорва Заповед № Л-5349/06.12.2024 г. на Старши комисар Ц. Ц..

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, поддържа жалбата. Представя писмени доказателства за новонастъпили обстоятелства, а именно започване на работа и полагане на труд в Затвора – Пазарджик.

Ответникът - Заместник главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призован за съдебно заседание не се явява, представлява се от юрк. Русчев, който в съдебно заседание и с писмено становище оспорва жалбата като недопустима и алтернативно като неоснователна. Изтъква, че заповедта е издадена в изпълнение на заповед от 2017 г., с която е регламентирано настаняването на лишените от свобода, с оглед техните адреси.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от , във връзка с чл. 62, ал. 3 от . Заповедта е съобщена на жалбоподателя на 10.12.2024 г., а жалбата срещу нея е депозирана на 12.12.2024 г., по пощата, което е видно от поставения изходящ номер (М44531/12.12.2024 г.) на пощенския плик от администрацията на Затвора – Пазарджик.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Видно е от административната преписка, че процесната заповед е издадена на 06.12.2024 г. на основание чл. 58, т. 3 от и на основание точка 3.8 от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН.

В заповедта от 06.12.2024 г. се сочи, че преместването от Затвора – Пазарджик в Затвора - Пловдив на А. Х. И. е с оглед постоянния адрес на жалбоподателя в с. Розино, обл. Пловдив и общото изискване на чл. 58 от ЗИНЗС.

Съгласно т. 3.8. от Заповед № Л-919/08.03.2017 г. на Главния директор на ГДИН, „Осъдените лишени от свобода от открити тип се настаняват в затворнически общежития от открит тип, както следва: т. 3.8.: Затворническо общежитие „Хеброс“ и затворническо общежитие „Смолян“ към Затвора – Пловдив – лишени от свобода от област Пловдив и Смолян.“.

В същата заповед обаче е регламентирано, в т. 3.6., че в Затворническо общежитие „Пазарджик“ и затворническо общежитие „Средна гора“ към Затвора – Пазарджик се настаняват лишени от свобода от област Пазарджик и от област Кърджали.

Безспорно е в случая, че жалбоподателят е с постоянен адрес в с. Розино, обл. Пловдив, в доказателство на което е представено и копие от личната му карта. Установява се при служебна проверка, че с. Розино се намира на 86 км от Затвора – Пловдив и на 95 км от Затвора – Пазарджик (маршрут през гр. Копривщица).

Съгласно представени от жалбоподателя писмени доказателства, се установява наличие на обстоятелства, които не са взети предвид при постановяване на оспорения акт, а именно, че жалбоподателят е назначен със Заповед № 225/29.11.2024 г. на работен обект на фирма „И. и синове“ ЕООД с Договор № 9-1746-2/22.07.2024 г. на 8 часов работен ден, считано от 02.12.2024 г. Видно от представени фишове за възнаграждение от ЗО ОТ Пазарджик - „И. и синове“ ООД, жалбоподателят е полагал труд и е получил възнаграждение за два отделни периода, с отработени съответно 16 и 10 дни, към датата на съдебното заседание.

Процесната заповед е подписана от Заместник главния директор на ГД „ИН“.

При така установеното, настоящият състав, прави следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 58, т. 3 от ЗИНЗС, осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, както следва: т. 3. в затворническите общежития от открит тип - осъдените с първоначално определен общ режим.

Жалбоподателят е осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода при общ режим на изтърпяването, т.е. следва да изтърпи наказанието си в затворническите общежития от открит тип.

В контекста на горните се установява на първо място, че заповедта е издадена при делегиране на правомощия на Заместник главния директор на ГДИН със Заповед № Л-4743#2 от 08.11.2022 г. на Главния директор на ГДИН. Именно и Заместник главния директор на ГДИН е подписал процесната заповед, поради което се приема, че същата е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в писмена форма, с изложени в същата правни и фактически основания, като съдържа диспозитив, дата и подпис, и длъжност на лицето, което я е издало. Не се констатират съществени пороци на формата на заповедта.

Независимо от това обаче при така установената фактическа обстановка не остава място за съмнение в основателността на жалбата. В конкретния случай действително съгласно разпоредбата на чл. 58 от Главния директор на ГДИН има оперативна самостоятелност да определя в кои места за настаняване от съответния тип да се настани за изтърпяване на наложеното наказание лишеният от свобода. Израз на реализиране на това правомощие е сочената по-горе Заповед № Л-919/08.03.2017 г. Констатира се обаче, че в Заповед № Л-4743#2 от 08.11.2022 г. на Главният директор на ГДИН, изрично е посочено, че Заповед № Л-919/08.03.2017 г. е изменена със Заповед № Л-4037/13.09.2018 г.

Нито в оспорената заповед обаче, нито в отговора на ответника се установява да е съобразено изменението на Заповед № Л-919/08.03.2017 г. със Заповед № Л-4037/13.09.2018 г. Тоест не се констатира издадената процесна заповед да е съобразена с актуалното съдържание на Заповед № Л-919/08.03.2017 г.

На следващо място, от събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства се установи, че жалбоподателят е започнал работа в Затвора – Пазарджик съгласно заповед от 29.11.2024 г., считано от 02.12.2024 г. Тоест към момента на издаване на заповедта за преместване – 06.12.2024 г., жалбоподателят вече е бил назначен на работа и е започнал полагането на труд в Затвора – Пазарджик.

Полагането на труд при изтърпяване на наказание лишаване от свобода има редица правни последици за осъдените, включително тези по чл. 41, ал. 3 от НК.

Законодателят освен това изрично е предвидил, че изтърпяване на наказанието лишаване от свобода се съпровожда с подходящ, съответно заплатен общественополезен труд, чрез който се цели превъзпитанието на осъдените, както и създаването и повишаването на тяхната професионална квалификация (чл. 41, ал. 1 от НК). Тоест полагането на труд не само дава възможност за намаляване размера на присъдата, но и цели превъзпитание на лишените от свобода и последващото им приобщаване към обществото като пълноценни негови членове.

Не на последно място се установява, че разликата в разстоянието от с. Розино до Затвора – Пловдив и до Затвора – Пазарджик е само 9 км, което е пренебрежима разлика. В съдебно заседание лишеният от свобода изрично е заявил, че е от с. Розино, и тук (Пазарджик) му е по-близо, а на свиждане идва жена му. Има болно дете, с телково решение 80% и той трябва да работи. В този смисъл е необосновано преместването на лишения от свобода от едното място за изтърпяване на наказанието в другото само заради формалния постоянен адрес на лицето.

Предвид изложените се установява, че процесната заповед е издадена в нарушение на целта на закона и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, доколкото при издаването й не са взети предвид всички относими фактически обстоятелства.

На основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от , Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на А. Х. И. Заповед № Л-5349/06.12.2024 г. на Заместник главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ старши комисар Ц. Ц., с която е наредено А. Х. И. да бъде настанен в Затвора гр. Пловдив за доизтърпяване на наложеното наказание.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.