Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.01.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на пети ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 795 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени искове с правно основание чл.
432 ал.1 от КЗ за сумата от 101 993, 56 лв.
В исковата молба на Е.Д.Т. се твърди, че на 01.06.2017 г., при с. Р.Д., на
кръстовище с път III-371 за с. Д. се е осъществило ПТП от водача на лек автомобил „Джип Чероки”
с рег. № *******, управляван от Й.В.Й., от което пострадал ищецът като водач на
лек автомобил „Фолксваген Кади”. Твърди се, че вследствие на ПТП-то ищецът
получил счупване на тялото /диафизата/ на бедрената кост – открито и
травматичен шок. Твърди се, че ищецът постъпил в МБАЛ „Шумен”, където се
наложило да бъде опериран и му била направена репозиция на дисталната
интеркондилна фрактура като била поставена плака с имплант и 12 заключващи се
винта. Изпитвал физически болки и
страдания, променил се жизненият му стандарт, нуждаел се от чужда помощ.
Направил и имуществени разходи.
Предвид тези фактически твърдения ищецът е мотивирал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек
автомобил „Форд”, да му заплати сумата от 100 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените му травматични увреждания,
както и сумата от 1 993, 56 лв. – обезщетение за имуществени вреди. Претендира
се законна лихва и сторени разноски.
Ответникът З. „Л.И.” АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в същия възражения,
включително възражение за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно
депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Не са депозирани допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор в
срока по ГПК.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. Тасева.
Възраженията на ответното дружество срещу
заявените искове се поддържат в открито съдебно заседание от юрк.А..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно
приетият доклад по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено решение 98/06.03.2018 г., постановено по нахд
457/2018 г. на РС – Шумен, от което се установява, че Й.В.Й. е призната за
виновна в това, че 01.06.2017 г. в с. Р.Димитроево по път II-73 /Шумен-Карнобат/ при
управление на МПС – „Джип Чероки” с рег. № ******* е нарушила правилата за
движение по пътищата – чл. 20 ал.2 изр.посл. и чл. 21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинила средна
телесна повреда на Е.Д.Т., изразяваща се в трайно затруднение на движението на
левия долен крайник. Решението е влязло в сила на 22.03.2018 г.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа експертиза,
изготвена от вещото лице В.К.Д.. Вещото лице е посочило, че причината за
настъпване на ПТП са от действията на водача на лек автомобил „Джип Чероки” с
органите на управление. Посочено в заключението е, че водачът е имал
техническата възможност да възприеме спрелия за извършване на маневра лек
автомобил „Фолксваген Кади” в лентата за движение към гр. Карнобат, да намали
скоростта на движение и да спре преди мястото на удара.
По делото е изслушана и съдебно медицинска експертиза, изготвена от вещото лице
д-р К.А.С.. В заключението на същата вещото лице е обосновало извод, че Е.Т. е
получил открито счупване на лява бедрена кост и травматичен шок ато тези увреди
са в причинна връзка с процесното ПТП. Посочено е, че вследствие на инцидента и
проведеното лечение ищецът е търпял болки и страдания за период около година,
като първите три месеца, болките са били с по-голям интензитет. Обоснован е
извод за проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на
счупването и фиксиране на фрагментите с плака и 12 винта и поставена
обездвижваща ортеза за 60 дни. Посочено в заключението е, че е налице
усложнение в лечението на ищеца, изразяващо се в скъсяване на ляв долен крайник
с 2 см. Посочено е, че е констатирано наличие на груб оперативен белег при
ищеца по външната страна на ляво бедро с дължина 13 см, ограничен обем движение
в дясна колянна става от 80 градуса, при норма от 130 градуса.
В съдебно заседание от 05.11.2018 г. са събрани гласни доказателства чрез
разпит на свидетелката Д.В.Т., съпруга на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 27.09.2017 г, предвиденият тримесечен срок е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен състав
намира предявеният иск за допустим.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента,
от което са настъпили вредни последици, които са в
причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно правилата
за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване от ищеца.
В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за виновност,
залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед влязлото
в сила решение на наказателния съд, което е задължително за настоящия такъв,
предвид нормата на чл. 300 от ГПК, както и от изводите на вещото лице по
допуснатата САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира като обективно и
компетентно изготвено.
Настъпилите вреди за ищеца, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза, както и от събраните свидетелски показания, които настоящият
съдебен състав кредитира като обективни и логически последователни при
съблюдаване на правилото на чл. 172 от ГПК. Доколкото понесените от ищеца
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените му тежки
травматични увреждания, които са довели до значителни като интензитет и
продължителни във времево отношение болки и страдания и същите се явяват пряка
и непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52
от ЗЗД. При определяне на
размера на обезщетението съдът следва да има предвид възрастта на ищеца, степента и вида на
увредите, промяната в емоционалното състояние и стереотипа му на живот, продължителността
на възстановителния период / 12 месеца/ респ. наличния оперативен белег,
скъсяването на долния крайник с 2 см и установения ограничен обем на движение,
съобразно изводите на СМЕ, справедливо би било да се присъди сума
от 60 000 лв.
С оглед изводите на СМЕ, настоящият съдебен състав намира за изцяло
основателен и заявения иск за обезвреда на причинените имуществени вреди под формата
на сторени разходи за лечение и възстановяване на ищеца и предвид представената
фактура 86905/14.06.2017 г. /стр. 88/.
Заявеното възражение
за съпричиняване от страна на ответното дружество настоящият съдебен състав намира
за неоснователно, предвид липсата на данни по делото, от които да се обоснове
извод, че с поведението си ищецът е допринесъа за настъпване на вредоносните
последици.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното:
Същата има компенсаторен характер и се дължи от датата, следваща изтичане на
предвидения в чл. 496 ал.1 от ГПК срок т.е. в настоящия случай от 28.12.2017 г.
като размерът й подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при
наличие на влязъл в сила съдебен акт.
По разноските: В съдебно заседание от 05.11.2018 г. процесуалният
представител на ищеца е заявил искане за присъждане на разноски. По делото
данни такива да са извършвани няма, поради което такива не следва да бъдат
присъждани.
На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на ответника се следва сумата от 292 лв. –
разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС сумата от 2 749, 74 лв. – разноски за ДТ и депозит за
съдебни експертизи.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати на Е.Д.Т., ЕГН **********, със съдебен
адрес: ***, офис 4 – адв. Н.Д. сумата от 60
000 /шестдесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 01.06.2017 г. при село Р.Д.,
като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 100 000 лв.
като неоснователен, както и сумата от 1 993, 56 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в закупени медицински консумативи, ведно
със законната лихва върху двете суми, считано от 28.12.2017 год. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 2 749, 74
лв. – дължима ДТ и разноски.
ОСЪЖДА Е.Д.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 – адв. Н.Д. да
заплати на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК на З. „Л.И.” АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 292 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението
до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: