№ 861
гр. София, 17.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Снежина Колева
Членове:Мария Д. Кавракова Аршева
Петър В.. Сантиров
при участието на секретаря Д. Т. Славенова
в присъствието на прокурора Т. Ив. З.
като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20241100606136 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда №415 от 21.06.2024г. по НОХД№16313/23г. СРС, НО, 2-ри
състав е признал подсъдимия Т. Д. К. за виновен в това, че на 15.05.2019г. в гр.
София, бул.“Д-р **** в административната сграда на Национален център за
информация и документи (НАЦИД), посредством Е.Д.К.- куриер на „Д.“ ООД,
съзнателно се е ползвал пред Д.С.Й.-главен специалист в дирекция „Заверки и
информационни продукти“, от неистински официален документ-
удостоверение за професионално обучение, рег.№2-178/24.03.2015г. издадено
на името на Т. Д. К. ЕГН **********, на което е придаден вид, че е издадено
от Р.И. в качеството й на директор на Учебен център „Е.Ц.**“ ООД, гр.София
като предмет на деянието е документ за придобита на квалификация и от него
/Т. Д. К./ за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност,
поради което и на основание чл. 316 вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК вр. чл.54,
ал.1 от НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/
месеца, чието изпълнение е било отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок
от 3 /три/ години. С присъдата на основание чл.53, ал.2, б.“а“ от НК е отнето в
полза на държавата удостоверение за професионално обучение с рег. № 2-
178/24.03.2015г. издадено на името на Т. Д. К. ЕГН **********, като е
постановено същото да остане към материалите по делото до изтичане на
сроковете за неговото съхранение, след което да бъде унищожено по реда
1
предвиден в ПАС. Съдът е осъдил на основание чл.189 ал.3 от НПК Т. Д. К.
да заплати сторените в хода на наказателното производство разноски, а
именно направените в хода на досъдебното производство в размер на 84,56
лева за извършени в досъдебната фаза експертизи и извършените в съдебната
фаза разноски представляващи разходи за вещи лица за сума в размер на 200
лева.
Съдебното производство пред СРС е протекло по реда на чл.269, ал.3 т.1
и т.2 вр. ал.1 от НК, при отсъствието на подсъдимото лице, поради причина, че
същият не е могъл да бъде намерен на адресите известни по делото, като и
съответно местоживеенето му в страната не е било известно и след щателно
издирване не е установен.
Срещу присъдата в законоустановения срок, са депозирани- въззивна
жалба от 08.07.2024г. с входящ № 222689 и допълнение към жалба с входящ №
301385 от 26.09.2024г от адв. Н. Т., служебен защитник на подсъдимия Т. К.. В
тях се изразява недоволство от постановената присъда и се претендира
нейната неправилност и незаконосъобразност. Иска се нейната отмяна и
постановяването на нова, с която подсъдимият К. да бъде оправдан по
поддържаното спрямо него обвинение. Навеждат се твърдения, че присъдата
на СРС е неправилна и необоснована, постановена въз основа на неправилно
установени фактически констатации относно авторството на деянието,
неподкрепени от събраната доказателствена съвкупност по делото в нужната
степен. Силно застъпени са аргументите с оспорване на свидетелските
показания на свидетеля М., като се аргументира от защитника, че присъдата е
обоснована от контролираната инстанция в частта за авторството на деянието
от подсъдимия единствено с прочетените показания на въпросния свидетел от
досъдебното производство, за което съществува законова забрана.
В разпоредително заседание проведено на 15.10.2024г. въззивният
съдебен състав по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на
обективната истина по делото не се налага провеждането на разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещите лица, нито събирането на нови писмени и
веществени доказателства. Производството пред въззивната инстанция е
протекло по отношение на подсъдимия по реда на чл.329 ал.2 пр.2 вр.чл.269
ал.3 от НПК, поради причина, че въпреки проведените издирвателни
мероприятия същия не е бил издирен към датата на съдебното заседание,
както и не е бил редовно призован на известните по делото адреси, като е
констатирано и че по справка от СДВР отдел „Миграция“ са налице данни за
напускане на границите на Република България без данни за завръщане.
В хода на съдебните прения пред настоящия състав, защитникът на
подсъдимия К.- адв.Н. Т. моли съда да ревизира първоинстанционната
присъда, като излага аргументи, че авторството на деянието на подсъдимия Т.
К. по така повдигнатото му обвинение е недоказано. Защитникът акцентира
вниманието на съдебния състав върху показанията дадени от свидетеля М..
Адв. Т. изтъква, че сочения свидетел е приел за легализация въпросния
документ, без да изиска легитимация от представилото го лице. Навежда
доводи пред настоящата инстанция, че разпоредбата на чл.281, ал.8 от НПК
забранява осъдителната присъда да се основава само на прочетени показания
2
от досъдебното производство, а според защитника, авторството на деянието на
подс.Т. К. се извлича именно от тях. Отбелязва се от процесуалния
представител, че има и други приобщени доказателства към
доказателствената съвкупност, но същите според него касаят инкриминирания
документ, които не се оспорва от защитата, че е неистински, но не надграждат
доказателствената съвкупност относно авторството на престъплението.
Представителят на Софийска градска прокуратура намира
постановената от първоинстанционния съд присъда за правилна и
законосъобразна, като отчита, че наложеното наказание отговаря на целите
закрепени в нормата на чл.36 от НК.
Софийски градски съд съобрази изложените от страните доводи и сам
извърши предписаното в чл.314 от НПК и в този смисъл провери изцяло
правилността на присъдата.
Въззивният съд при извършване на задължителната самостоятелна
проверка на данните по делото счита, че фактическата обстановка, описана в
мотивите на присъдата е правилно установена, изградена въз основа на
обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в
тяхната съвкупност. Настоящата съдебна инстанция не намира за нужно да
коригира данните относно фактическата обстановка, тъй като при проверката
им достигна до идентични изводи, които са следните:
Подсъдимият Т. Д. К. роден на ****г., в гр. Багдад, Република Ирак,
иракски гражданин, арабин, неосъждан, с основно образование, неженен, с
последен известен адрес на територията на Република България в гр.София,
кв. „Филиповци“, ул. ****. Към 2019г. притежавал хуманитарен статут,
получен по силата на решение №379/19.08.2009г. на председателя на
Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Република
България. На Т. К. била издадена карта на чужденец с хуманитарен статут с
№*********, издадена на 30.04.2019г. от Република България, която била
валидна до 22.04.2022г., както и удостоверение за пътуване зад граница. През
2019г. К. пребивавал и на територията на Федерална Република Германия.
Към 2019г. свидетеля Х. М., /с предишно име Юре М./, бил собственик и
управител на „Д.“ ООД. Дружеството извършвало дейност, свързана с
преводачески услуги и легализация на документи, във връзка с която
поддържало офис в гр. София, бул. ****. Свидетеля М. извършвал
комуникацията с клиенти, а свидетеля Е.Д.К. представял документите пред
необходимите институции във връзка с изпълняваната от него длъжност в
дружеството „куриер“.
На 15.05.2019г. подсъдимият Т. К. и придружаващо го лице посетили
офиса на свидетеля Х. М.. С помощта на придружителя си, който превеждал,
К. се представил и обяснил на свидетеля М., че има нужда да му бъде
извършен експресен превод от български на немски език и легализация на
удостоверение за професионално обучение. Свидетелят М. обяснил на К.
цялата процедура, както и обстоятелството, че ще бъде възложено на куриер
на преводаческата агенция- свидетеля К., да депозира документа от името на
Т. Д. К. пред Национален център за информация и документи (НАЦИД) за
3
издаване на удостоверение APOSTILLE (апостил).
Т. Д. К. се съгласил с условията и предал на свидетеля М. оригинала на
удостоверение за професионално обучение рег.№2-178/24.03.2015г. издадено
на името на Т. Д. К. ЕГН **********, като обяснил, че легализацията на
същото му е необходима, за да реализира професионалните си умения в
сферата на фризьорските услуги на територията на Федерална Република
Германия. Съобразно отразеното в документа същият бил издаден с рег.№2-
178/24.03.2015г. на името на Т. Д. К., ЕГН **********, от Р.И. директор на
Учебен център „Е.Ц.**“ ООД, гр. София. Документът удостоверявал
завършен квалификационен курс за професионално обучение по програма
„Изучаване на фризьорски услуги“ и придобита квалификация „Бръснар-
фризьор“. Върху документа имало отпечатана цветна снимка на подсъдимия
Т. Д. К.. Официалният документ бил неистински, доколкото само му бил
придаден вид, че изхожда от длъжностното лице Р.И., посочено като негов
автор. Подписът в графата за издател на удостоверението не бил положен от
нея. И. била директор на Център за професионално обучение в „Е.Ц.**“ООД.
Посоченото дружество от 2014 г. разполагало с лиценз за издаване на
държавни свидетелства и удостоверения за професионално обучение,
предоставен от Национална агенция за професионално образование и
обучение към Министерство на образованието и науката. Р.И. като директор
разполагала и с изключителни правомощия да подписва книжата,
удостоверяващи придобита квалификация или професия. Подс. К., никога не
бил посещавал професионални курсове, организирани от „Е.Ц.**“ООД и
напълно осъзнавал, че представения от него документ не му е издаван.
Х. М. се запознал със съдържанието на документа удостоверение за
професионално обучение, рег.№2-178/24.03.2015г. издадено на името на Т. Д.
К. ЕГН **********, и установил, че мъжът от снимката съвпада напълно по
външни белези с лицето на подсъдимия. Нищо не го усъмнило относно
автентичността на удостоверението. Възлагането на така договорената услуга
не била закрепено писмено, като двамата св.М. и подс.К. се разбрали след
извършването на легализацията да установят контакт, за да бъдат предадени
готовите документи. Подсъдимият предоставил телефонен номер и адрес за
контакт помежду им във Федерална Република Германия.
Св. М. предал на 15.05.2019г. документа на служителя си- свидетеля К.,
който работел като куриер във фирма Д. ООД, като му оказал да го отнесе в
НАЦИД. Свидетеля К. също както и св. М. нямал представа, че документа е
неистински. На 15.05.2019 г. свид. К. представил копие от удостоверение за
професионално обучение, с рег. №2-178/24.03.2015 г., издадено на името на Т.
Д. К. ЕГН **********, за нотариално удостоверяване на верността на преписа,
след което го отнесъл в НАЦИД.
На 15.05.2019г. св.К. посетил Национален център за информация и
документи /НАЦИД/ административна сграда находяща се в гр. София,
бул.“Д-р Г.М. Димитров“№52А, като целта му била да изпълни задължението
си като куриер към преводаческа агенция Д. ООД, възложено му устно от
св.М., а именно да представи оригинала на удостоверението за получаване на
заверка. Свид. К. представил от името на Т. К. пред служител в институцията –
4
свид. Д.С.Й., която заемала длъжността „главен специалист“ в Дирекция
„Заверки и информационни продукти“ - НАЦИД, удостоверение за
професионално обучение, с рег. №2-178/24.03.2015 г., издадено на името на Т.
Д. К. ЕГН **********. Свидетелят К. саморъчно попълнил и подписал
заявление за издаване на удостоверение APOSTILLE (апостил) на
образователни и удостоверителни документи, издадени от институциите в
системата на предучилищното и училищното образование, като към него
приложил оригинала на удостоверение за професионално обучение, с рег. №2-
178/24.03.2015 г., неговото нотариално заверено копие и преводно нареждане
за заплатена държавна такса, за бърза услуга, за която заплатил 22.50 лв. Свид.
Й. приела документите, описала ги и ги придвижила към свои колеги от друг
отдел, които следвало да извършат последващата им обработка. От служители
от НАЦИД било отправено запитване до „Е.Ц.**“ООД, с което се изисквало
потвърждение за валидността на удостоверението. Постъпил отговор в
НАЦИД, че съгласно регистрите на Център за професионално обучение към
дружеството не е издаван документ – удостоверение за професионално
обучение с рег.№2-178/24.03.2015 г. на името на Т. К.. В отговора от „Е.Ц.**“
ООД било посочено, че материалния носител, върху която е отпечатан
документа се различава от актуалната бланка, утвърдена за ползване в
образователната система по особености на хартията. Налице е и
несъответствие в наименованието на издаващата организация, авторството на
подписа, положен в графа „Директор“, както и отсъствието на интегрирани в
оригиналните удостоверения снимки на завършилите курсисти бил пълният
отговор от дружеството. Служителите към НАЦИД подали сигнал до
Софийска районна прокуратура, като била разпоредена проверка и
впоследствие било образувано досъдебно производство.
Св. Й. се свързала със св. К. и го уведомила, че услугата не може да бъде
изпълнена, тъй като документът бил иззет от компетентните органи поради
откритите пороци в него. От своя страна св. М. направил опит да осъществи
контакт с подс. Т. К. на предоставените му от същия телефони, но не успял да
се свърже с него.
Според заключението на вещото лице по приетата от съда комплексна
графическо-техническа експертиза съгласно Протокол №392/24.03.2020г.,
представеното за изследване удостоверение за професионално обучение с рег.
№2-178/24.03.2015г., издадено на името на Т. Д. К. ЕГН ********** ползвано
от подс. Т. К., като посредствен извършител, чрез действията на свид. Е.Д.К.
пред български държавен орган, не отговаря на критериите за истинско такова
от този вид. В него не се откриват положен подпис на лицето, посочено като
негов издател – „Директор“ – св. Р.И., като в тази част документът бил
подправен. Според вещото лице изпълнителят на подписите в графи
„Председател на изпитна комисия“ и „Директор“ не е едно и също лице, като
те не са попълнени с почерковите особености на подсъдимия или свидетелите
М., Й. и К.. Изследваното удостоверение не е изработено съгласно
изискванията, защото е изготвено посредством цветен принтер или ксерокс. В
изследваното заявление до Изпълнителния директор на НАЦИД №94-01-
3775/15.05.2019г. със заявител Т. К. подписа в графа „подпис“ е положен от
5
св.Е. К..
Обект на изследване на лицево-идентификационната експертиза са
били отпечатаната снимка върху бланката на удостоверение с рег. №2-
178/24.03.2015г. издадено на името на Т. Д. К. ЕГН ********** и снимка,
съхранявана в регистрите на АИС „БДС“ – МВР за Т. Д. К.. В експертното си
заключение вещото лице е достигнало до извод, че устойчивите и достатъчни
по обем съвпадения в частните и общите признаци на мъжа от фото
изображението върху подправения документ и актуалното портретно
изображение на Т. Д. К. разкриват категорична идентичност. В този смисъл на
изследваните снимкови материали било изобразено едно и също лице.
В хода на разследването от „Е.Ц.**“ООД е била изискана допълнителна
справка, в която била потвърдена невалидността на ползваното от подс. К.
неистинско удостоверение. Били подробно изброени различни несъответствия
между неговото оформление и оригиналните документи, издавани от
дружеството, респ. между съдържанието му и данните, съхранявани в
регистрите на Центъра за професионално обучение. С протокол за доброволно
предаване по делото от св.И. е било предадено копие на регистрационна книга
за издавани удостоверения за периода 26.01.2015г. до 27.04.2015г. видно от
което депозираното от подс. К. удостоверение не фигурира като издавано от
Център за професионално обучение към Е.Ц.** ООД.
Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на Софийски районен
съд по фактите е формирано на основата на правилен и задълбочен анализ на
събраната по делото доказателствена съвкупност, отчитайки факта, че пред
настоящата съдебна инстанция не са сочени нови доказателства и
доказателствени средства, които да изменят посочената фактическа
обстановка, въззивният съд изцяло споделя направените фактически изводи,
както и извършеният от първият съд доказателствен анализ. Изводите са
основават на следните доказателства и доказателствени средства:
гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите Р.Л. И.,
Д.С.Й., Е.Д.К. и Х. М. (с предишно име Юре М.) (приобщени в хода на
съдебното следствие и прочетени при условията на чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.1 и
т.2 от НПК);
писмените доказателства и доказателствени средства: заявление за
издаване на удостоверение Apostille (апостил) с НАЦИД №94-01-
3775/15.05.2019 г. (л.9 – л.10, том 1 от досъдебното дело), писмо до УЦ
„Е.Ц.**“ООД (л.11, том 1 от ДП), писмен отговор от „Е.Ц.**“ООД (л.12, том 1
от ДП), удостоверение за постоянен адрес и удостоверение за семейно
положение (л.15 – л.16, том 1 от ДП), протоколи за снемане на сравнителни
образци (л.55-л.56 и л.73, том 1 от ДП), заверено копие на заявление за
издаване на документи за самоличност и пребиваване на чужденци в
Република България и приложения към него (л.33 – л.44, том 1 от ДП), писмен
отговор от Столична община – Район „Надежда“, с приложения (л.45 – л.47,
том 1 от ДП), протокол за доброволно предаване (л.57, том 1 от ДП),
оригинали и копия на документи, предоставени от „Е.Ц.**“ООД (л.58, том 1
от ДП), писмен отговор от нотариус М.Е. с приложения (л.60 – л.64, том 1 от
6
ДП), справки за съдимост на подсъдимия, справки от ГДИН, НСлС, ГДГП –
МВР, ДМОС – МВР, НАП, НОИ и мобилни оператори относно Т. Д. К.,
приобщени в досъдебната и съдебната фази на производството,
веществени доказателства – удостоверение за професионално
обучение с рег. №2-178/24.03.2015 г. (л.7, том I от досъдебното дело),
нотариално заверено копие на удостоверение с рег. №2-178/24.03.2015 г. (л.8,
том I от досъдебното дело),
способи на доказване: комплексна /графическа и техническа/
експертиза (л. 91 - л.93 от ДП) и лицево идентификационна експертиза (л.192
– 194, том 2 от ДП), приобщени по реда на чл. 283, ал.1 от НПК.
Пред настоящата съдебна инстанция не бяха представени и събрани
нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради
своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата,
събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна
инстанция. Настоящият съдебен състав възприема фактическите констатации
на първостепенния съд, защото те почиват на вярна и точна интерпретация на
събраните гласни и писмени доказателства. Всички тези доказателства в
съвкупност разкриват и установяват по безспорен начин механизма на
деянието и авторството на същото. Задълженията на съда по разкриване на
обективната истина са изпълнени отговорно и картината на деянието е
очертана в нужната пълнота. Контролът за достоверност на свидетелските
показания е осъществен на базата на обективна съпоставка помежду им и с
оглед цялостната доказателствена съвкупност, както и въз основа на
внимателно изследваната тяхна вътрешно логическа последователност. СРС е
извършил самостоятелен и внимателен анализ на събрания доказателствен
материал, интерпретирал го е според действителното му съдържание, обсъдил
е обстойно спорните обстоятелства, поради което в процесуалната дейност на
първия съд няма никакви пропуски. Настоящият съдебен състав споделя
анализа на доказателствените източници, изложен в мотивите към присъдата,
относно кредитирането на показанията на разпитаните по делото свидетели и
фактите изведени от тях чрез използване на правилата на формалната логика.
Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста или тези, които счита за неправилно анализирани / в този смисъл
Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето
защо и въззивният съд не намира за необходимо да преповтаря доводите на
контролирания съд, а да отговори изчерпателно на възраженията на защитата.
В жалбата на защитника основно е релевиран довод за постановяване на
присъда от страна на първата инстанция при наличие на забраната по чл.281,
ал.8 от НПК, касателно показанията на свидетеля М., като се твърди, че
авторството на деянието от страна на подсъдимия се крепи единствено от
прочетените показания на свидетеля по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1 т.1 и т.2 от
НПК. Становището на въззивния съд в тази връзка е следното:
7
Въззивният съдебен състав намира за правилно, обективно и логично
изложеното в мотивите на присъдата доказателствено изследване на
показанията на свидетеля Х. М.. Съдебният състав внимателно е обследвал
съдържанието на изявленията направени от св.М., както първоначално пред
съдебния състав при непосредствения му разпит, така и изявленията му след
прочитане на въпросния протокол на посоченото процесуално основание от
досъдебната фаза на процеса. Първостепенният съд е предявил и на свидетеля
инкриминираното удостоверение за професионално обучение. При
обследване на съдържанието на разпита на св. М. в неговата цялост
проверяваната инстанция е съпоставила отговорите на свидетеля с резултата
от разпита на свидетеля К., свидетелката Й. и с резултата от проведената
лицево идентификационна експертиза. Резултата от последната е че е налице
идентичност на лицето изобразено на снимката върху инкриминирания
документ удостоверение за професионално обучение и снимката на Т. К. от
АИС БДС. Въззивната инстанция, ще посочи че според вещото лице е налице
съвпадение по общо седемнадесет проверявани общи и частни признаци на
външността на лицата изобразени на снимките. Проверяваната инстанция
подробно е обосновала констатираните несъответствия в съдържанието на
въпросното удостоверение от гледна точка посочени имена на лицето и е
мотивирала факта, че документа е следвало да послужи именно на
подсъдимия, като е коментирала и липсата на житейска логика за
осъществяване на действия по подправка на инкриминирания документ от
страна на свидетелите М. и К.. Обстойно е коментирано от първостепенния
съд констатираното обстоятелство, че между подсъдимия и св.М. в качеството
му на управител на Д. ООД като посредник в процедурата по легализация на
въпросния документ не е имало сключен договор, както и че не е било налице
оформено упълномощаване за свидетеля К. от подсъдимия К., като е
посочено, че това не повлиява върху изводите за противоправността и
наказуемостта на поведението на Т. К., нито води до изключване на неговата
отговорност, която не е поставена в зависимост от съобразяването на
административни изисквания, установени в тежест на трети лица. В мотивите
е аргументирано, че изпълнението на заявената услуга пред НАЦИД е било
прието от служителите на държавната институция и без документ,
удостоверяващ делегирането на права от страна на Т. К. и при анализа на
показанията на свидетелката Й. този извод на първата инстанция е безспорен
факт. В ДП свидетеля М. категорично е заявил че документа му е бил
предаден именно от Т. К. и че лицето, което е изобразено на снимката на
удостоверението се е представило пред него като Т. К.. Първоначално пред
първоинстанционния съд свидетеля е посочил, че не помни дали внимателно е
погледнал снимката на въпросното удостоверение, но категорично е
потвърдил дадените от него показания в предходната фаза на процеса.
Активирания му спомен при прочитане на въпросните показания е довел до
пълно потвърждаване на прочетените му показания от предходната фаза,
включително и че е констатирал идентичност между явилото се пред него
лице и лицето, което е било изобразено на предадения му от същото лице
документ. Свидетелят е потвърдил и обстоятелството, че е правил опити да се
8
свърже с подсъдимия на оставения му от последния телефон, след като от
НАЦИД е бил уведомен за проблем с въпросното удостоверение. Свидетелят е
непосредствен и ясен в изявлението си пред състава, като е посочил, че
именно това е документа, след като същия му е бил предявен в съдебното
заседание. Приложеното в ДП веществено доказателство и изследвано такова
с приетата от съда лицево идентификационна експертиза инкорпорира в себе
си снимка. Сочената снимка не е прикрепена към – удостоверение за
професионално обучение с рег.№2-178/24.03.2015г. на името на Т. Д. К. с ЕГН
**********, а е инкорпорирана в него, което изключва възможност за подмяна
на същата и съобразно резултата на посочената експертиза
идентификационните белези на подсъдимия при съпоставка с въпросната
фотография се припокриват напълно. Съдът е изследвал наличието на
евентуална тенденциозност на свидетелските показания на коментирания
свидетел, корелирал ги е с процесуално годни гласни доказателствени
средства, както и с резултата от експертизите и със съдържанието на
въпросното удостоверение, обследвал е липсата на предварително установена
сила на тяхната доказателствена тежест в процеса и е дал отговор на всеки
един аспект на тяхната процесуална годност. Въззивният съд намира, че
изцяло верен е извода на първата инстанция, че ограничението на чл.281 ал.8
от НПК в случая е преодоляно, доколкото фактите, които се установяват
посредством приобщените по този ред гласни доказателствени средства, се
подкрепят от събраните по делото показания на други свидетели, писмените
доказателства и експертизите, формиращи единна съвкупност от преки и
косвени информационни източници, чиято достоверност не е опровергана.
Според първата инстанция те обуславят стройна и непрекъсната логическа
верига, поради което се приемат от съда с висока степен на достоверност,
както и не следва да бъде игнорирано и обстоятелството, че прочетени в
условията на чл.281 ал.4 от НПК, показанията на свид. М. от досъдебната фаза
единствено допълват поднесената от него устно и непосредствено в съдебното
заседание хронология на събитията. Тези изводи се споделят и от въззивната
инстанция. На следващо място при прочитане на показанията на св.М. същия
не ги е отрекъл, не е заявил, че не може да ги потвърди към датата на разпита
му, а е посочил че ги потвърждава след като изявленията са отразени с
посоченото съдържание в досъдебното производство, като единствено
понастоящем не е успял изначално да формира категоричен спомен,
доколкото ежедневно във фирмата се приемат документи на около сто човека
ежедневно, което е житейски логично. Съдът и в този му състав няма
основание да игнорира процесуалната годност на разпита на свидетеля в
досъдебното производство, а също и да игнорира потвърдителните му
изявления направени пред съдебния състав на първата инстанция за дейността
по получаване на документа от подс.Т. К. и конкретиката на установяване на
самоличността на подсъдимото лице.
От друга страна по аргументите на защитника, че не е ясно въобще кое
лице се е явило пред свидетеля М., доколкото същия не се е идентифицирал с
документи пред него, съдът ще посочи, че по делото самоличността на
подсъдимия е установена. Съобразно приложените документи Т. Д. К. с
9
ЕГН********** е лице, за което е било издавано удостоверение за постоянен
адрес, както и удостоверение за семейно положение и видно е, че същото
лице е подавало Заявление за издаване на документ за самоличност и
пребиваване на чужденци в Република България на 18.04.2019г., като същия е
получил и хуманитерен статут съгласно решение №379 /19.08.2009г. от ДАБ
при МС и в този смисъл самоличността на същия е била установена.
Поради горните съображения съдът намира възражението на защитата
за постановяване на присъда от първата инстанция при наличието на
процесуална забрана по чл.281 ал.8 от НПК за неоснователно.
СРС правилно е кредитирал като относими към предмета на доказване и
имащи значение за изясняване на фактическата обстановка показанията
дадени от свидетеля К.. Същия свидетелства относно администрирането и
преноса на документи, подлежащи на превод и легализация след тяхното
приемане в офиса на „Д.“ ООД, както и представянето им пред НАЦИД. Не
пораждат съмнение твърденията му, че той и ръководителят му не са
познавали подсъдимия, както и не са знаели за неистинността на представения
от последния документ. Съпоставката на показанията на въпросния свидетел с
показанията на св.М. и св.Й. е аргументирана от първата инстанция.
Обсъждането на показанията на свидетелката Й. в качеството и на
длъжностно лице при НАЦИД също е обосновано от първата инстанция и
изнесеното от същата фактологично съдържание адекватно е съпоставено от
проверявания съд с резултата от комплексната техническа и графическа
експертиза и с показанията на свидетелите М. и К..
При анализа на показанията на свидетелката И. състава на съда е
съпоставил същите, както с коментираните до тук свидетелски показания,
така и с приобщените по делото с протокол за доброволно предаване -
оригинал на удостоверение за професионално обучение и копия на
регистрационна книга за издавани удостоверения в периода 2015г. от
дружеството „Е.Ц.**“ ООД и с писмената справка изготвена от свидетелката
И. в отговор на запитване от страна на разследващия в хода на досъдебната
фаза. Изявленията на И., че при преглед на водените регистри на
управляваното от нея дружество не са открити съвпадения с номера отразен
на процесното удостоверение, както и че е констатирала множество пропуски
и разминавания в съдържанието и реквизитите на процесния документ като и
липсва подпис и печат на дружеството са кредитирани от състава
закономерно. Въззивната инстанция споделя този извод доколкото
проверявания съд е съпоставил изявленията на свидетелката, както с
посочения по-горе събран доказателствен материал така и със заключението
на извършената по делото комплексна графологическа и техническа
експертиза кредитирана от СРС, чиито изводи са идентични, а именно че
въпросното удостоверение не е издадено и съставено от Р.И. в качеството й на
директор на Учебен център „Е.Ц.**“ ООД, гр.София.
Правилно контролирания съд е кредитирал комплексната графическа и
техническа експертиза, чието заключение, е че удостоверение за
професионално обучение, рег№2-178/24.03.2015г. издадено на името на Т. Д.
10
К. ЕГН **********, е неистински документ, като му е придаден вид, че е
издадено от Р.И. в качеството й на директор на Учебен център „Е.Ц.**“ ООД,
гр.София, тъй като е манипулирано неговото авторство. Налице са
несъответствия между неговата изработка като материал и оформление и
отличителните белези на утвърдените бланки и техните реквизити за този вид
официални удостоверителни документи, като вещото лице е изключило и
хипотезата подсъдимият да е участвал в съставянето на документа, доколкото
не той е изпълнител на подписа за неговия издател. Въззивният съд споделя
това становище на първата инстанция, че сочената експертиза е със
заключение, което заслужава доверието на съда.
Според проверяваната инстанция заключението на вещото лице по
приетата лицево идентификационната експертиза е изготвено обективно и
професионално като вещото лице не борави с изрази, даващи основание да се
приеме, че изразява предположения, поради което съмнение относно
установените обстоятелства не би могло да бъде породено. Това е мотивирало
състава на съда да цени експертното мнение. Втората инстанция споделя
мнението на първата в този и извод.
Първата инстанция не е пропуснала при доказателствения си анализ
логично и с нужната акуратност да обследва писмените доказателства по
делото, като е съпоставила писмо от „Е.Ц.**“ООД, изх. №0039/16.05.2019г. –
л. 12, том 1 и приложените оригинали на документи, изготвяни във връзка с
провежданите от тях обучения и извлеченията от регистрационните книги,
като е изтъкнала, че те са аналогични като информация и този извод е
категорично верен. В мотивите е закрепено, че от заявлението за издаване на
Апостил на удостоверението се визуализира качеството на св. К. само на
фактически приносител на инкриминирания документ, като представител на
„Д.“ООД, ведно с изричното отразяване, че заявител на услугата и лице, което
е заявител и е делегирало правомощие на преводаческата агенция да
представи от негово име удостоверението за легализация е именно
подсъдимият Т. К.. Посочено е в обосновката на съда, че от същия писмен
документ се установява датата, на която чрез формално изпълнените действия
от св.К., подсъдимият, като посредствен извършител, е ползвал документа
пред органите на държавната институция НАЦИД. Тези заключения от страна
на проверяваната инстанция са неопровержимо истинни, при запознаване със
съдържанието на въпросното заявление № 94-01-3775/15.05.2019г. приложено
в досъдебното производство и въззивния съд ги споделя.
Правилната констатация на първоинстанционният съд, относно чистото
съдебно минало на подс.Т. К. е основана на приложената и приета по делото
като писмено доказателство справка за съдимост.
При анализа на вещественото доказателство удостоверение за
професионално обучение рег.№2-178/24.03.2015 г., издадено на името на Т. Д.
К. ЕГН ********** първата инстанция е посочила, че соченото доказателство
засяга настоящия процес с характеристиката си на вещ, която може да носи
следи от подправяне и документ, върху който с писмени знаци е обективирана
определена информация, чрез която може да се направи преценка, за кое лице
е издаден, като въз основа на изследване на този материален носител в хода на
11
досъдебното производство е изготвена и приложена по делото експертиза,
която има решаващо значение за изясняване на обстоятелствата по делото.
Настоящата съдебна инстанция няма основание да не се съгласи с така
обективираното становище от първата инстанция касателно въпросното
веществено доказателство.
С действията си подсъдимия Т. Д. К. /T.J.K./ е осъществил престъпния
състав на чл.316, вр.чл.308, ал. 2, вр.ал.1 от НК.
Правилно от обективна страна първоинстанционния съд е приел, че на
инкриминираната дата и място подсъдимия съзнателно се е ползвал-
представил пред Д.С.Й.-главен специалист в дирекция „Заверки и
информационни продукти“, от неистински официален документ-
удостоверение за професионално обучение, рег№2-178/24.03.2015г. издадено
на името на Т. Д. К. ЕГН **********, на което е придаден вид, че е издадено
от Р.И. в качеството й на директор на Учебен център „Е.Ц.**“ ООД, гр.София
като предмет на деянието е документ за придобита квалификация и от него /Т.
Д. К./ за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
По делото не са събрани доказателства, че подсъдимият е взел участие
при изготвянето на инкриминираното удостоверение, представляващо
неистински официален документ. Придаден му е вид, че е издаден от
компетентното длъжностно лице в учебния център към „Е.Ц.**“ООД -
неговият директор, към посочената в удостоверението дата и в тази връзка е
резултата на комплексната графическа и техническа експертиза. Предмет на
престъплението е неистински официален документ - удостоверение за
професионално обучение, рег№2-178/24.03.2015г. издадено на името на Т. Д.
К. ЕГН91015849, като предмет на престъплението е документ удостоверяващ
придобита квалификация.
Инкриминирания документ е с придаден вид, че е създаден съгласно
приетите норми и изисквания при направата на такъв вид документи – а
именно, че съдържа удостоверителното изявление на длъжностно лице –Р.И.-
директор на Учебен център „Е.Ц.**“ ООД, направено в кръга на службата му,
за да бъде удостоверен факт с правно значение. Факта с правно значение е за
придобита професионална квалификация по конкретно направление и като
такъв да се ползва като доказателство за наличие на изискуемата
правоспособност да се упражнява определено занятие – в случая „бръснар“ и
„фризьор“. Категорично е установено по делото в резултат на приетата от
съда експертиза, че Р.И. не е подписвала въпросния документ и същия не е
издаван въобще от соченото дружество, като подсъдимия не е придобивал
посочената в него професионална квалификация.
Подсъдимият е представил на 15.05.2019г. в гр. София на бул.“Д-р Г.М.
Димитров“ №52А в административната сграда на Национален център за
информация и документи чрез свид. К. документа пред свидетеля Д. Й., като
необходим такъв за разглеждането на неговото заявление за издаване на
удостоверение APOSTILLE (апостил). Според първостепенния съд чрез тази
процедура се постига легализация на документи за професионална
квалификация, придобита на територията на Република България. Това
12
удостоверение е обуславяло със своето съдържание и оформление крайното
решение на НАЦИД, дали да предостави търсената държавна санкция, която
да валидира документа, така че той да послужи за достъп или за упражняване
на регулирана професия в сферата на фризьорските услуги пред органите на
други държави – в случая Федерална Република Германия. С него подсъдимия
К. е искал да удостовери факти с правно значение, от които зависи
положителното разрешение на казуса за него. В конкретиката на казуса
изводите в тази връзка на проверяваната инстанция са обективни.
Първостепенният съд внимателно е обследвал проявлението на
фигурата на посредствено извършителство, като е посочил че свид. К. е
наказателноотговорно лице, в чието съзнание е отсъствала субективната
представа относно съставомерните елементи на инкриминираното по делото
документно престъпление. Макар и формално той да е извършил действията,
с които е изпълнен съставът на посегателството по чл.316, вр.чл.308, ал.2,
вр.ал.1 от НК, той не е съзнавал, че в обективната действителност тези факти
са се осъществили в определен порядък, поради което и липсва съзнание за
тяхната съставомерност. Свид. К. е депозирал компрометирания като форма и
съдържание документ пред служител на НАЦИД, като заедно с него е
попълнил и бланково заявление за иницииране на процедура по
удостоверяването му с апостил. Той е изпълнил това действие обаче, без да
формира възприятия за неистинността на удостоверението. Според районния
съд такива възприятия са отсъствали и от съзнанието на св. М., който именно
му е възложил задачата, след като е приел поръчката за легализация от подс. Т.
К.. В представите и на двамата е съществувало убеждението, че подс. Т. К.
борави с автентично удостоверение за професионална квалификация. Самото
удостоверение не се е отличавало със специфични белези на своята подправка
и макар св.М. да изтъква, че за пръв път е виждал удостоверение за „Бръснар-
фризьор“ процедурата по издаването на въпросното удостоверение за
професионално обучение се е характеризирало с познания известни само на
оторизирани лица, измежду които не са били нито св. М., нито св.К..
Доказателствена опора в изводите на първата инстанция се явяват изявленията
на св.М.. Същият е посочил, че би могъл да извърши проверка за това дали е
истинен документа, ако в случая се е касаело за документ касаещ придобита
образователна степен към конкретно учебно заведение, каквото в случая не се
явява фирма „Е.Ц.**“ ООД, гр.София. Обоснована е от проверяваната
инстанция субективната увереност в съзнанието на свид. К. в правомерността
на неговото поведение, както и в поведението на свид. М., поради причина, че
същите не са се познавали с подсъдимия, не са били задължени да извършват
проверка за автентичност на представения документ, а и подсъдимия е търсел
обичайна услуга предоставяна от „Д.“ООД по занятие. И двамата свидетели са
имали съзнанието, че е спазен редът за съставяне на официални документи,
удостоверяващи придобита професионална квалификация и в този смисъл в
съзнанието на нито един от тях не са съществували представи, че подс.Т. К. е
възложил на представляваното от него пред НАЦИД юридическо лице
легализация на неистински документ, което обстоятелство обаче е било
известно на Т. К..
13
В този смисъл и подсъдимият подс.Т. К. безспорно е осъществил
изпълнителното деяние на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, като се е ползвал със съставения неистински официален документ,
като от него за самото му съставяне не би могло да се търси наказателна
отговорност, като си е послужил със съответно инкриминирания документ
пред свидетелката Й. посредством св.Е. К., като по този начин е обективирал
посегателство срещу реда за документиране на правно значими факти.
Изследването на субективната страна на осъщественото престъпление
по чл.316, вр. чл.308, ал.2 вр. ал.1 от НК от страна на подсъдимия от страна
на първостепенния съд също е изчерпателно и се споделя от въззивния съд.
Законосъобразно инстанцията е приела, че деянието е извършено от
подсъдимия при условията на пряк умисъл. Същият като субект на
престъплението е предвиждал, че напълно съзнателно се ползва от
неистински официален документ, съзнавайки неговия неправомерен произход
и общественоопасния характер на своето деяние, изразяващ се в
накърняването на реда и правната сигурност на документирането и подриване
на обществено-правната функция, която се възлага на документа, като във
волево отношение е искал да удостовери, включените в неистинския
официален документ факти. Съобразно постъпилата от „Е.Ц.**“ООД
информация, К. според състава на първата инстанция никога не е бил
регистриран като обучаем в центъра и не е преминал през изискващия се за
придобиване на квалификация изпит, а удостоверението, от което се е ползвал
е с компрометирано откъм своето авторство съдържание. Няма никакво
основание този извод да не бъде споделен и от настоящата инстанция.
Анализната дейност на проверяваната инстанция е обхванала и преценката
дали в случая не се касае за „маловажен случай“ съгласно разпоредбата на
чл.93 т.9 от НК, макар подобни обструкции да не са били форматирани от
страните в процеса. Изводът сторен от първата инстанция е, че в конкретния
случай не сме изправени пред подобна хипотеза. Преценката, че става въпрос
за използване на документ с цел да се получи достъп до трудовия пазар на
друга държава в рамките на Европейския съюз, без наличие на изискуемите за
това предпоставки е истинна. Вярно е, че това по своето съдържание създава
опасност от уронване престижа на българските власти във връзка с качеството
на изпълнение на поетите международни ангажименти от държавата в сферата
на административните услуги и значително завишава степента на обществена
опасност на деянието, доколкото косвено са застрашени широк кръг
обществените отношения, охранени с различни правни норми. В този смисъл
заключението на първата инстанция, че не е налице „маловажен случай“
касателно действията на подсъдимото лице по своето естество е юридическо и
житейско аргументирано.
Въззивната инстанция не констатира основания за ревизиране на
обжалваната присъда и в нейната санкционна част. При индивидуализацията
на наказанията, първата инстанция е съобразила правилно всички
обстоятелства по делото, а именно смекчаващите отговорността
обстоятелства, обществената опасност на деянието и дееца, чистото съдебно
минало на подсъдимия към датата на деянието и липсата на отегчаващи
14
вината обстоятелства, подбудите и мотивите на извършителя. Излагайки
съображенията си, с които настоящият съдебен състав се съгласява, районният
съд е определил, че не са налице основанията на чл.55, ал.1, т.2 от НК и е
индивидуализирал наказанието при превес на смекчаващите вината
обстоятелства, а именно- „Лишаване от свобода“ в размер на 3 /три/ месеца за
престъпление по чл.316, вр. чл.308, ал.2 вр. ал,1 от НК вр. чл. 54 ал.1 от НК.
Правилни са и констатациите на съда относно приложението на чл.66 от НК и
отлагането на наказанието за срок от 3 /три/ години, като въззивната
инстанция изцяло се солидализира с изложеното от страна СРС становище за
липса на необходимост от изолация на подсъдимия в пенитенциарно заведение
поради причина, че постигане на целите на наказанието и за поправянето на
осъдения това не е необходимо. В този смисъл настоящата инстанция
заключава, че наказанието е законосъобразно и справедливо определено и
оразмерено.
Предвид изхода на делото, районният съд правилно и законосъобразно,
на основание чл.189, ал.3 НПК е възложил в тежест на подсъдимия
направените по делото разноски в досъдебното и съдебното производство по
делото.
Произнасянето на първата инстанция е на основание чл.53, ал.2. б. „а“
от НК касателно вещественото доказателство– 1 брой удостоверение за
професионално обучение рег. №2-178/24.03.2015 г., издадено на името на Т. Д.
К., ЕГН **********. Постановено е същото да бъде отнето в полза на
държавата, като на основание чл.112, ал.2 от НПК да остане към материалите
по делото до изтичане на сроковете за неговото съхранение, след което да бъде
унищожен по реда, предвиден в Правилника за администрацията в
съдилищата. Доколкото соченото веществено доказателство се явява именно
предмет на въпросното престъпление произнасянето на първата инстанция е
законовоизводимо и не се нуждае от изменение.
Така, при извършената на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт,
въззивната инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата
отмяна или изменение, поради което същият следва да бъде потвърден, а
въззивната жалба - да бъдат оставени без уважение, като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК
Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №415 от 21.06.2024г. на Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав, по НОХД № 16313/2023г.,
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
15
протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16