№ 153
гр. Разград, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Рая П. Йончева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500258 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ Областно пътно
управление чрез пълномощник против Решение № 43/ 21. 07. 2021 г. по гр. д. № 536/ 2020 г.
по описа на РС Разград, в частта, с което е осъдена да заплати на П. Т. Г. сумата 9000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди причинени му от ПТП, както и сумата 1 014 лв.
имуществени вреди за заплатени медицински консумативи, ведно със законната лихва от 24.
03. 2020 г. до окончателното им заплащане.
Изложени са доводи, че обжалваното решение е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като съдът е постановил решението в нарушение на материалния и
процесуалния закон и моли да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да бъдат
отхвърлени исковете като неоснователни или да бъде намален размера на обезщетението,
като бъде определен по-висок размер на съпричиняване.
Въззиваемата страна П. Т. Г. е подал писмен отговор на въззивната жалба, като
излага доводи за неоснователност.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него,
разгледана по същество се явява основателна.
1
По делото е безспорно установено, че на 24.03.2020 г. около 7, 30 ч. ищецът
управлявал личния си автомобил „Ситроен Ксантия“ с рег. №РР4550АР от с. Хърсово към
гр. Шумен. С него пътувала и св. Емине Исмаил Ахмед, като двамата имали записани часове
за медицински прегледи в гр. Шумен. Движейки се по път I-2 Разград-Шумен при кв.
86+536 в участъка между разклона за с. Гороцвет и яз. Бели лом, ищецът загубил контрол
над управлението на автомобила, при което същият се завъртял и навлязъл в другата лента
за движение. Там в обратна посока се движел л. а „Ситроен Берлинго“ с рег. № А 7863 НА,
последвал сблъсък с другия автомобил, при което ищецът пострадал и бил откаран в МБАЛ
Разград, където бил настанен за лечение в Хирургично отделение.
Съставен е констативен протокол за ПТП, извършен е оглед на път I-2 км. 86+563
Русе-Варна, започнал в 9, 25 часа, приключил в 10, 40 часа на 24.03.2020 г., с приложен
фотоалбум към него.
Ищецът твърди, че републиканският участък, на който станало ПТП, бил заснежен,
заледен и хлъзгав, тъй като ответникът не е изпълнил задължението си по чл. 19, чл. 29 и чл.
30 от ЗП да поддържа пътната мрежа, като осигури условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение, което станало причина за претърпените вреди.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска
експертиза, в резултат на инцидента ищецът е получил: счупване на 2, 3, 4 и 5
метакарпални/дланни/ кости на дясна ръка, последвано от налагане на метални остеосинтез;
рана в окосмената част на главата –дясна теменна област, хирургично обработена; клинични
данни за лек/средно тежко сътресение на мозъка с анамнеза за изпадане в безсъзнателно
състояние. По своята медико-биологична характеристика първото увреждане обуславя
трайно затруднение в движението на десен горен крайник, за срок повече от един месец,
раната в теменната област - временно разстройство на здравето неопасно за живота на
пострадалия. Преживяното мозъчно сътресение в зависимост от и без изпадане в
безсъзнателно състояние - съответно разстройство на здравето с временна опасност за
живота, или временно разстройство на здравето неопасно за живота. След извършеното
оперативно лечение, обичайно имобилизацията са налага 1, 5-2 месеца, когато се
отстраняват имплантите, а работоспособността се възстановява след 2 месеца.
По съществото на правния спор въззивният съд дължи произнасяне в рамките на
обжалваната част и доводите, заявени с въззивните жалби, от които е ограничен, съгласно
нормата на чл. 269, предл.2 от ГПК. Спорът между страните пред въззивната инстанция,
предвид изложените от въззивника доводи във въззивната жалба, се свежда до наличие на
причинно - следствена връзка между състоянието на републиканския път и настъпилото
ПТП.
Разпитаният пред районния съд св. Т.Й. - началник - сектор ПП при ОД на МВР
Разград, дава показания, че ПТП било между двата автомобила вследствие на челен удар в
пътната лента посока от Шумен за Разград, имали доста материални щети. Пикапът бил в
черен път, а другият автомобил се намирал перпендикулярно на платната. Пътната настилка,
когато посетил мястото около 8, 20 - 8, 30 ч. била мокра, на места имало мокър сняг, паднал
2
рано сутринта. Бил не повече от 1 см., лед нямало. Останал на мястото, докато бил
разчистен пътя към 11 ч. Минала снегопочистваща техника посока Шумен и се върнала,
около половин част след като отишъл. Машината разчиствала снега, който бил на пътното
платно. Имало снеговалеж, но нямало натрупване. Пътят бил обработен с химически
материал. През цялото време докато бил там не е валял сняг.
Свидетелят Д. - производствен директор в „Строймонтаж“ ЕАД - фирмата, която
поддържала пътищата в област Разград по Договор за възлагане на обществена поръчка с
Агенция „Пътна инфраструктура“, твърди, че около 01, 30 часа започнал снеговалежа. В
периода 02, 20 - 02, 25 ч. имали автомобил, който третирал снегопочистването и опесъчявал.
Имало два автомобила, които отивали първо до границата с Шумен и после се връщали,
като третирали пътя. Това било първата проходка на автомобилите. При следващата
проходка от 7,00 ч. до 7, 34 ч. е имало два автомобила, които са минали на мястото и са
опесъчили и почистили пътното платно. Следващият бил там около 7, 35 ч. и 8, 03 ч. с рег.
№РР9109. Два часа след спиране на снеговалеж трябвало да доведат състоянието на пътната
настилка, да се вижда асфалтът и това е станало в 10 ч. с автомобил рег. №РР7068, който
също опесъчавал. Според техническите изисквания, трябвало да има дебелина на снежната
покривка до 3 см. допустимост, ако е имало 3 см. не би следвало да се вижда осевата линия.
Според приложената справка на НИМХ филиал Варна, на 24.03.2020 г. е продължил
до 11ч. е продължил започналия от 23.03.2020 г. снеговалеж. Снежната покривка на
24.03.2020 г. е 8см. ,измереното количество валеж е 13, 1л/кв. м.
От представените дневен отчет и справка за извършени дейности по зимно
поддържане от 24.03.2020 г. , се установява, че в периода 6, 40 ч. – 7, 50 ч. е извършено
снегопочистване, лугиране 34 м3-332 км. с автомобил РР0105.
Пред районният съд е била изслушана съдебно-техническа експертиза. Вещото лице
е дало заключение, че причина за ПТП е загубата на контрол върху управлението на л. а.
„Ситроен Ксантия“, което най-вероятно се дължи на неправилно боравене с органите на
управление на автомобила, каквито са кормилното устройство, спирачната система,
съединителят в съчетание с неравномерното износване на гумите и недостатъчното
внимание и концентрация на водача. Различното сцепление на предните и задни гуми с
пътната настилка е предпоставка за занасяне на автомобила, особено при неравномерно
хлъзгава пътна настилка и в съчетание с неподходяща маневра или действие. Скоростта на
движение на л. а. „Ситроен Ксантия“ в момента на удара непосредствено преди ПТП е била
около 77 км. ч. Водачът П.Г. е нямал техническа възможност да предотврати процесното
ПТП чрез аварийно спиране, тъй като непосредствено преди възникването му, той е загубил
контрол върху управлението и е навлязъл в лентите за насрещно движещи се ППС,
плъзгайки диагонално наляво спрямо посоката си на движение и въртейки се около
вертикалната си ос по посока обратна на посоката на часовниковата стрелка. Загубата на
контрол върху управлението се изразява именно в невъзможността да се използват
ефективно органите за управлението му, включително и спирачния педал. По принцип
предприемане на аварийно спиране при заснежена и хлъзгава пътна настилка не е
3
препоръчително именно поради опасността от загуба на контрол върху управлението на
МПС. Дълбочината на грайфера на предните гуми на автомобила е 5, 5 мм, а на задните 2, 5
мм. При движение през зимния сезон нормативното изискване е гумите да дати зимни или с
дълбочина на протектора не по-малка или равна на 4мм. Състоянието на гумите на л. а.
„Ситроен Ксантия“ към момента на ПТП отговарят на нормативните изисквания за
дълбочина на грайферите, но от техническа гледна точка разликата между дълбочината на
грайферите между предните и задните гуми е предпоставка за занасяне при движение по
хлъзгава пътна настилка.
При така изложената фактическа обстановка, съдът приема, че въззивната жалба е
основателна. Не са налице кумулативно изискуемите предпоставки по чл. 49 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на ответника.
Процесното ПТП е настъпило на път I-2 Разград-Шумен при кв. 86+536, който
участък е част от републиканската пътна мрежа. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от
ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура". Чл. 29 и чл.
30 от ЗП предвиждат, че Агенция "Пътна инфраструктура" поддържа републиканските
пътища съобразно транспортното им значение, изискванията на движението и опазването на
околната среда, както и осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането
на републиканските пътища.
Според Таблица 23.2.1 за Нивата на зимно поддържане на републиканските пътища
към чл. 280 от Техническите правила и изисквания за поддържане на пътищата, одобрени от
изп. директор на НА “Пътна инфраструктура“ , съгл. изискванията на чл. 12 от НАРЕДБА №
РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт на пътищата, допустимата
дебелина на снежната покривка по време на снеговалеж е 3 см., максималния срок за
провеждане на мероприятия за борба със зимната хлъзгавост по пътя е 2 часа, а
мероприятията, които са посочени са - обработка с химически вещества за стопяване на
снега и леда или опесъчена повърхност.
Безспорно е, че на 24. 03. 2020 г. на пътния участък I-2 Разград-Шумен е имало
снеговалеж, което се установява и от представената справка на НИМХ филиал Варна. От
дневен отчет и справка за извършени дейности по зимно поддържане от 24.03.2020 г. , се
установява, че в периода 6, 40 ч. – 7, 50 ч. е извършено снегопочистване, лугиране 34 м3-332
км. с автомобил РР0105. Според показанията на св. Д., служител в „Строймонтаж“ ЕАД в
периода от 7.00 ч. до 8.00 ч. на 24. 03. 2020 г. два автомобила са минали през този участък и
са опесъчили пътното платно. Показанията на този свидетел съдът приема, като достоверни,
тъй като се потвърждават и от показанията на св. Т.Й. - началник сектор ПП при ОД на МВР
Разград, посетил местопроизшествието. Според показанията на свидетеля, около 8. 20 ч. -
8.30 ч. пътната настилка била мокра, снежната покривка била не повече от 1 см., лед нямало
на пътното платно, пътят бил обработен с химически материал. Писмените и гласни
доказателства се подкрепят и от приложения снимков материал, от който е видно, че
пътното платно е мокро от падналия снеговалеж, но няма натрупване на снежна маса. Въз
основа на същите доказателства, съдът приема, че ответникът е изпълнил задълженията си
4
по зимната поддръжка на пътния участък, на който е причинено ПТП и е пострадал ищецът.
Спазени са всички правила, установени с Техническите правила и изисквания за
поддържане на пътищата, одобрени от изп. директор на НА “Пътна инфраструктура“ .
Според заключението на съдебно-техническата експертиза, причина за ПТП е загубата на
контрол от ищеца върху управлението на л. а. „Ситроен Ксантия“, което се дължи на
неправилно боравене с органите на управление на автомобила, каквито са кормилното
устройство, спирачната система, съединителят в съчетание с неравномерното износване на
гумите и недостатъчното внимание и концентрация на водача. Различното сцепление на
предните и задни гуми с пътната настилка е предпоставка за занасяне на автомобила,
особено при неравномерно хлъзгава пътна настилка и в съчетание с неподходяща маневра
или действие. Автомобилът е бил оборудван с гуми, чиято дълбочина на грайфера е
различна: на предните 5, 5 мм., а на задните 2, 5 мм. Скоростта на движение на автомобила
преди удара е била около 77 км./ч. Заключението на вещото лице е компетентно, обективно
и пълно, подкрепя се и от установените обстоятелства във воденото досъдебно
производство, поради което съдът го приема като доказателство по делото. Причина за
възникналото ПТП, според съда, е невъзможността на ищеца да овладее управлявания от
него автомобил, предвид както несъобразяване на скоростта на движение на автомобила с
пътните условия, така и техническото състояние на автомобила. Избраната от ищеца
скорост на движение – около 77 км./ч., въпреки, че е под допустимата от 90 км./ч. за пътния
участък, явно не е била съобразена с атмосферните условия – усложнена пътна обстановка,
заради падналия снеговълеж и със собствените му умения да контролира автомобила.
Ищецът не е съобразил наличието на различен грайфер на предните и задните гуми, довело
до различно сцепление и причина за занасяне на автомобила.
По изложените съображения, съдът приема, че не е доказано наличието на причинна
връзка между ПТП, от което ищецът е претърпял вреди и неподдържано състояние на
пътното платно, съобразно атмосферните условия. Не се установява противоправно
бездействие от страна на физически лица, на които Агенция"Пътна инфраструктура" е
възложила да изпълняват задълженията, произтичащи от разпоредбите на ЗДвП, Закона за
пътищата, Техническите правила и изисквания за поддържане на пътищата, одобрени от
изп. директор на НА “Пътна инфраструктура“ , за да възникне за ответника отговорността
по чл. 49 от ЗЗД. Ответникът е изпълнил задълженията си, вменени му с т. 14 от ДР на ЗП за
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение, но
при зимни условия, предвид снеговълежа, поради което районният съд неправилно е
приложил материалния закон, приемайки, че не е изпълнил задълженията си.
Воден от изложеното, съдът приема, че решението на районния съд в обжалваната
част, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 9000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди причинени му от ПТП, както и сумата 1 014 лв. имуществени вреди за
заплатени медицински консумативи, ведно със законната лихва от 24. 03. 2020 г. до
окончателното им заплащане, следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което
искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. В останалата отхвърлителна част,
5
решението на районния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право да иска
заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.
Съпоставянето между регламентацията на освобождаването от заплащане на разноски по чл.
83 ГПК и на отговорността за разноски по чл. 78 ГПК налага извод, че законодателят не е
изключил лицето, освободено от внасяне на разноските по производството, от отговорност
за заплащане на разноските, направени от другата страна (Определение № 185 от 21.04.2016
г. на ВКС по ч. т. д. № 680/2016 г., I т. о., ТК Определение № 609 от 15.07.2010 г. на ВКС по
ч. т. д. № 256/2010 г., I т. о., ТК и Решение № 148 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 39/2012
г., II т. о., ТК). Ищецът е бил освободен от заплащане на държавна такса и разноски. На осн.
чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 6 от ГПК, с оглед изхода на делото право на разноски има
ответникът. В полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски в размер на
200, 28 лева – за заплатена държавна такса пред въззивната инстанция, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв., както и разноските пред районния съд, направени от
ответника в размер на 750 лв. за възнаграждение на вещите лица по две експертизи,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 43/ 21. 07. 2021 г. по гр. д. № 536/ 2020 г. по описа на РС
Разград в частта, с която Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на П. Т. Г.
сумата 9000 лв. обезщетение за неимуществени вреди причинени му от ПТП, както и сумата
1 014 лв. имуществени вреди за заплатени медицински консумативи, ведно със законната
лихва от 24. 03. 2020 г. до окончателното им заплащане И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от П. Т. Г. от с. Хърсово, обл. Разградска, ул. „Иван
Вазов“ № 30, против Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, район Красно село, бул.
„Македония“ № 3 за заплащане на сумата 9000 лв. обезщетение за неимуществени вреди
причинени му от ПТП на 24.03.2020 г., както и сумата 1 014 лв. имуществени вреди за
заплатени медицински консумативи, ведно със законната лихва от 24. 03. 2020 г. до
окончателното им заплащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА П. Т. Г. да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ разноски пред
въззивната инстанция в размер на 500, 28 лева и разноски пред районния съд в размер на
1050 лева.
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от
съобщаването му пред Върховния касационен съд.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7