о п р е д е л е н и е
№
гр. Плевен, 04.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Плевенски окръжен съд, ІІІ -
ти състав, гражданска колегия в закритото заседание на четвърти май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ
ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА ДИМИТРОВА
при секретаря
в присъствието на Прокурора
като разгледа докладваното от съдията Ж. Димитрова в.ч.гр.д. N 313 по описа за 2020 г., на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Плевенският
окръжен съд е сезиран с възражение вх. № 2326/14.02.2020 г. по описа на РС –
гр. Червен бряг, уточнено с молба от 13.03.2020 г., в която длъжникът
„ЕКОАГРОЕНЕРГИЯ“ ООД, ЕИК ***, гр. Червен бряг, чрез назначения му особен
представител адвокат А. С. от АК - Плевен твърди, че след назначаването си особеният
представител е узнал за образуваното срещу дружеството – длъжник изпълнително
дело № *************/2019 г. по описа на ДСИ при РС – Червен бряг. Твърди се,
че особеният представител е узнал също, че изпълнителното дело е образувано по
молба на Ц.К.Н. въз основа на 8 бр. изпълнителни листове и 8 бр. заповеди за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК по посочени ч.гр.дела по описа на РС –
гр. Червен бряг, в това число ч.гр.д. № 977/2019 г., дължимата сума по което е
в размер на 5 000 лв.. Жалбоподателят твърди, че след образуване на
изпълнителното дело поканата за доброволно изпълнение, ведно със заповедите по
чл. 417 от ГПК са връчени на 08.10.2019 г. на управителя на дружеството Ц.Т.,
от който момент за дружеството е започнал да тече срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК
за подаване на възражение срещу всяка от заповедите по чл. 417 от ГПК. Твърди
се, че управителя на дружеството не е подал възражение в този срок, а на
09.10.2019 г. е подал заявление до Търговския регистър с искане на основание
чл. 141 ал. 5 от ТЗ да бъде заличена като управител и на 15.10.2019 г. същата е
била заличена като управител от търговския регистър, респ. от тази дата и към
момента на подаване на възражението дружеството няма вписан нов управител.
Твърди се, че след като през м. І 2020 г. съдружниците Е. К. И. и Н. К. В. са
узнали за заведеното срещу дружеството изпълнително дело, посочено по-горе
същите са поискали от ЧРС да назначи на основание чл. 29 ал. 4 от ГПК особен
представител на длъжника и молбата им е била уважена, като с определение от
11.02.2020 г. за особен представител на дружеството – длъжник е назначена
адвокат А. С.. Според длъжника са налице основанията на чл. 423 ал. 1 т. 4 от ГПК, тъй като дружеството поради десезиране на управителя през периода
08.10.2019 г. до 15.10.2020 г. и поради липса на избран нов управител през
периода от 15.10.2020 г. до 22.10.2019 г. дружеството не е могло да упражни
правото си да подаде възражение срещу издадената заповед по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№ 977/2019 г. описа на РС – гр. Червен бряг. Посочва се също, че кредиторът е
баща на един от съдружниците в дружеството – длъжник, който от своя страна е в
близки отношения със заличения управител на дружеството, както и че сумите, за
които се провежда принудително изпълнение не се дължат реално от дружеството,
както и че по посоченото изпълнително производство е проведена публична продан
и правата на длъжника са накърнени. С възражението се представят писмени
доказателства и се иска прилагане на изпълнителното дело. С молбата за
уточнение на възражението се представя квитанция за внесена държавна такса по
сметка на ПОС в размер на 25 лв..
Окръжният съд, като обсъди оплакванията направени във възражението по
чл. 423 от ГПК и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
От представеното
ч.гр.д. № 977/2019 г. по описа на РС – Червен бряг се установява, че същото е
образувано по заявление по реда на чл. 417 от ГПК, подадено от кредитора Ц.К.Н.
против длъжника „ЕКОАГРОЕНЕРГИЯ“ ООД, ЕИК ***, гр. Червен бряг,
представляван от управителя Ц. П. Т. за заплащане на парична сума в размер на
5 000 лв. по запис на заповед от 01.01.2013 г., издаден от същия
управител, в качеството на представител на дружеството – длъжник. Установява
се, че заявлението по чл. 417 от ГПК е уважено от РС – Червен бряг и в полза на
кредитора е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника по реда на
чл. 417 от ГПК № 541/03.10.2019 г.. Установява се, че на 03.10.2019 г. е
издаден изпълнителен лист в полза на заявителя, който му е връчен на 04.10.2019
г..
Установява се, че по
молба на кредитора Ц.К.Н. и след представяне на изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 980/2019 г. по описа на РС – Червен бряг на 04.10.2019 г. е
образувано изпълнително дело № 183/2019 г. по описа на ДСИ при РС – Червен бряг
против длъжника „ЕКОАГРОЕНЕРГИЯ“ ООД, ЕИК ***, гр. Червен бряг,
представляван от управителя Ц. П. Т.. Установява се, че с молба от същата дата
кредиторът е поискал от ДСИ изпълнителни листове с посочени номера, един от
които е изпълнителен лист №740/03.10.2019 г., издаден по ч.гр.д. № 977/2019 г.
по описа на РС – Червен бряг да се присъединят по изпълнително дело № 183/2019
г. по описа на ДСИ при РС – Червен бряг. Установява се, че по същото
изпълнително дело на длъжника „ЕКОАГРОЕНЕРГИЯ“ ООД, ЕИК ***, гр. Червен бряг,
представляван от управителя Ц. П. Т. на 08.10.2019
г. е връчена покана за доброволно изпълнение за заплащане на парични суми
общо в размер на 50 808,88 лв., една от които е в размер на 5 000
лв., като са посочени някои от делата, по които изпълнителните листове са издадени
- ч.гр.д.
№ 980/2019 г. и ч.гр.д. № 978/2019 г. по описа на РС – Червен бряг и обстоятелството,
че всяко от вземанията произтича от
заповед за изпълнение по тези дела, която се връчва с поканата.
Установява се от представената разпечатка от
търговския регистър относно „ЕКОАГРОЕНЕРГИЯ“ ООД, ЕИК ***, гр. Червен бряг,
както и от служебно извършената справка от ПОС, че същото е със съдружници К. Ц.
Н., Ц. П. Т., Е. К.а И. и Н. К. В., както и че по отношение на дружеството е
налице заличено обстоятелство относно управителя и представителството на
дружеството.
Установява се от
представеното по делото в заверен препис определение от 11.02.2020 г. по
ч.гр.д. № 50/2020 г. по описа на РС – Червен бряг, че по молба на съдружниците Е. К.а
И. и Н. К. В. на основание чл. 29 ал. 4 от ГПК на дружеството-длъжник е
назначен особен представител – адвокат А. С. от АК – Плевен за представителство
по изпълнително дело № *************/2019 г. по описа на ДСИ при РС – Червен
бряг до избиране на нов управител на дружеството.
В тежест на подалия
възражението длъжник е да докаже по делото, че е подал възражението по чл. 423
от ГПК в едномесечен срок от узнаване за заповедта по чл. 417 от ГПК, както и
че са налице сочените във възражението по чл. 423 от ГПК предпоставки за
приемането му, а именно: че длъжникът не е могъл да подаде възражение, с което
да оспори вземането по заповедта по чл. 417 от ГПК поради особени непредвидени
обсктоятелства, които длъжникът не е могъл да преодолее – основание по чл. 423
ал. 1 т. 4 от ГПК.
Като съобрази представените по делото
доказателства въззивният съд приема, че възражението по чл. 423 от ГПК е
неоснователно по следните съображения:
Възражението
по чл. 423 от ГПК е депозирано пред РС – Червен бряг на 14.02.2019 г. видно от
надлежното отбелязване върху същото и същото е подадено в едномесечен срок от
назначаване на адвокат С. за особен представител на дружеството – длъжник по изпълнително дело № *************/2019 г. по
описа на ДСИ при РС – Червен бряг с посоченото по-горе определение на РС – Червен бряг от
11.02.2020 г., но тези обстоятелства не
водят до извод, че срокът по чл. 423 ал. 1 от ГПК за подаване на възражението е
спазен, тъй според съда същият започва да тече от узнаване на заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК от длъжника, а не от назначаване на особен
представител на същия. В конкретният случай поканата за доброволно изпълнение,
с която са връчени заповедите за изпълнение по чл. 417 от ГПК, в това число
според длъжника по ч.гр.д. № 977/2019 г. по описа на РС – Червен бряг, е
връчена на длъжника на 08.10.2019 г., поради което към 14.02.2020 г. срокът за
възражение по чл. 423 от ГПК е изтекъл.
Дори да се приеме, че
срокът по чл. 423 ал. 1 от ГПК е спазен, въззивният съд приема, че не са налице
особени непредвидени обстоятелства по смисъла на закона, които длъжникът не е
могъл да преодолее в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, който е започнал да тече от
момента на връчване на призовката за доброволно изпълнение, а с нея и на заповедта
за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, като приема, че заличаването на управителя
на дружеството - длъжник в търговския регистър не е такова обстоятелство. Заличаването
на управителя е действие, предприето по инициатива на самия длъжник или от
вписаното като управител лице поради бездействие на съдружниците в хипотезата
на чл. 145 ал. 2 от ТЗ, поради което съдът приема, че и в двете хипотези
лишавайки се от законно представителство длъжникът сам се е лишил от
възможността да подаде възражение в законоустановения срок, а не се касае за
обстоятелство, което не е могло да се предвиди и преодолее.
Доводите във
възражението касаещи действията по принудителното изпълнение нямат отношение
към пречките за подаване на възражение в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, поради
което според окръжния съд не са налице други възражения на длъжника, които
следва да бъдат подробно обсъждани в производството по чл. 423 ал. 1 от ГПК.
При тези правни
изводи съдът приема, че длъжникът не е доказал предпоставките за уважаване на
възражението по смисъла на чл. 423 ал. 1 т. 4 от ГПК и възражението следва да
се приеме за неоснователно.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Не ПРИЕМА възражението на длъжника „ЕКОАГРОЕНЕРГИЯ“ ООД, ЕИК ***, гр. Червен бряг, депозирано
чрез назначения му особен представител адвокат А. С. от АК – Плевен, вх. № 2326/14.02.2020
г. по описа на РС – гр. Червен бряг, уточнено с молба от 13.03.2020 г. по реда на чл. 423 ал. 1 т. 4 от ГПК против заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК № 541/03.10.2019 г. по
ч.гр.д. № 977/2019 г. по описа на РС – Червен бряг.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: