Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 24.08.2020 год.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІI „В“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

          ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 12842 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 147435 от 21.06.2019 г., постановено по гр. дело № 4576/2019 г., Софийският районен съд, II ГО, 77-ми състав, е отхвърлил предявения от ищеца ЗАД „Д.з.“ ЕАД ***“ АД иск с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1145,78 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и направени ликвидационни разноски от 15,00 лева, за нанесени вследствие на ПТП, станало на 20.08.2016 г. в гр. Враца, причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност“ на автомобилиста вреди на МПС – лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси“, ДК № *******, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 23.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането. С оглед изхода на спора, ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 350,00 лева – разноски по делото.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЗАД „Д.з.“ ЕАД чрез адв. А.Б., в която се правят оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е отхвърлил предявения иск като е приел, че е налице случайно деяние и не е приложил нормата на чл. 493, ал. 2, т. 6 от КЗ. Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен. Претендира разноски за двете инстанции. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за отговор на въззивната жалба такъв е постъпил от въззиваемата страна ЗАД „Б.И.“ АД чрез адвокат М.Г., в която оспорва въззивната жалба. Прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество, настоящият състав на въззивния съд счита, че същото е неправилно по следните съображения:

Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ за заплащане на регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и направени ликвидационни разноски, за нанесени вследствие на ПТП, станало на 20.08.2016 г. в гр. Враца, причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на автомобилиста“ вреди на МПС – лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси“, ДК № *******, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 23.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За възникване на регресното вземане е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК да установи съществуването на договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който, и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС или при наличие на някоя от хипотезите за ангажиране на безвиновната отговорност на застрахования по чл. 493, ал. 2 от КЗ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

При така очертаната правна рамка, с оглед правилно установената от първата съдебна инстанция фактическа обстановка, по която не се спори между страните и предвид оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав намира, че сочените предпоставки са безспорно установени.

По делото, на основание чл. 146 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са признати наличието на валидно сключена застраховка „Каско“, както и изплащане на обезщетението от ищеца на застрахования при него увреден автомобил.

В хода на производството безспорно се установява, че ПТП, станало на 20.08.2016 г. в гр. Враца, на ул. „Кръстьо Българията“, при което на застрахования при ищеца по имуществената застраховка „Каско“ лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси“, с рег. № *******, са нанесени имуществени вреди, е причинено от водача на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ********, застрахован при ответника вследствие на внезапно нарушаване на здравословното му състояние поради претърпян инсулт.

Съгласно чл. 477 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. Според чл. 493, ал. 1 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно превозно средство по време на движение или престой. Съгласно чл. 493, ал. 2, т. 6 от КЗ застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива и отговорността за вредите по ал. 1, причинени по време на движение на моторното превозно средство в резултат на влошаване на здравословното състояние на водача, което е възпрепятствало управляването на моторното превозно средство, какъвто безспорно се явява и настоящия случай, поради което ответникът отговаря по предявената претенция, след като е налице хипотезата на безвиновна отговорност по чл. 493, ал. 2, т. 6 от КЗ.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в закона чл. 411 от КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Размерът на застрахователното обезщетение по имуществената застраховка се определя в съответствие с клаузите на договора и то трябва да бъде равно на размера на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието /чл. 386, ал. 2 от КЗ/ и се дължи от застрахователя в границите на уговорената в договора застрахователна сума, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ. Ето защо ответното дружество дължи на ищцовото действителната стойност на увреденото имущество, която е в размер на цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка, но до размера на изплатеното обезщетение.

От констатациите на приетата по делото САТЕ, се установява, че уврежданията по лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси“ са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП и стойността, необходима за тяхното възстановяване е 1538,54 лева, от които по делото се установява, че са платени 1145,78 лева. Ето защо предявеният иск за сумата от 1145,78 лева с включени ликвидационни разходи в размер на 15 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от дата на подаване на исковата молба в съда – 23.01.2019 г. е основателен, поради което следва да бъде уважен.

Поради изложеното, въззивната жалба е основателна, а решението, с което искът е отхвърлен е неправилно и като такова следва да бъде отменено.

 

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззивникът-ищец има право на разноските както в първа, така и във въззивна инстанция. В първоинстанционното производство ищецът е сторил, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и представените доказателства за плащане на описаните суми, разноски за държавна такса в размер на 50 лева, за депозит за САТЕ в размер на 200 лева, 30 лева за призоваване на свидетел и 372 лева за адвокатско възнаграждение.

Във въззивното производство страната е заплатила 25 лева държавна такса и 372 лева за адвокатско възнаграждение.

Възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение както за първата съдебна инстанция така и за настоящата такава съдът намира за основателно. Претенциите от по 372 лева с вкл. ДДС за всяка инстанция, предвид фактическата и прана сложност на делото, надвишават необосновано минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията ѝ действаща към приключване на устните състезания в тази инстанция, изчислен въз основа на материалния интерес, в размер на 250,50 лева с вкл. ДДС, поради което възнагражденията следва да бъдат намалени до този размер.

Ето защо ответникът следа да бъде осъден да заплати на ищец сумата от 806,00 лева - разноски за двете инстанции.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

                                                                   Р Е Ш И:                                    

 

ОТМЕНЯ решение № 147435 от 21.06.2019 г., постановено по гр. дело № 4576/2019 г. на Софийски районен съд, II ГО, 77-ми състав и вместо него постановява:

ОСЪЖДА З.А.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание на чл. 411 от КЗ, сумата от 1145,78 лева, представляваща регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ и направени ликвидационни разноски от 15,00 лева, за нанесени вследствие на ПТП, станало на 20.08.2016 г. в гр. Враца, причинено от застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност“ на автомобилиста вреди на МПС – лек автомобил марка „Субару“, модел „Легаси“, ДК № *******, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 23.01.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА З.А.Д.„Б.И.“ АД, ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 806,00 лева – разноски за двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.