М О Т И В И
към Присъда № 169/2017 г. по НОХД № 1266/2017 г. на СлРС, изготвени на 28.09.2017
г.
РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Д.Ж.Д. по чл.
343 Б ал.1 от НК.
В с.з.
представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено.
Пледира за налагане на наказание при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК, а именно – четири
месеца „Лишаване от свобода”, което да бъде отложено за минималния изпитателен
срок и да не се налага кумулативно предвиденото наказание глоба. По отношение
на наказанието „Лишаване от право да управлява МПС”, предлага същото да бъде в
минимален размер, предвид здравословното състояние на подсъдимия и факта, че
същото му е жизнено необходимо.
В с.з.
подсъдимия, редовно призован се явява, признава се за виновен и дава обяснения
по предявеното му обвинение. Моли за минимално наказание.
От събраните по делото доказателства съдът
прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. притежавал
свидетелство за управление на моторно превозно средство - категории:
"В" и "АМ", валидно до 09.08.2020г., но същото е било
унищожено при пожар. Подсъдимият Д. е подал документи за възстановяване на
свидетелството, но към настоящия момент не е взел същото, поради невъзможността
му да се предвижва самостоятелно по здравословни причини.
На 11.09.2017г. в гр.Сливен, в
кв.„Речица", подс. Д.Д. управлявал моторно превозно средство - лек
автомобил „Хонда Сивик", с рег. № СН 7469 АР. Около 18,50 часа свидетелите
Хюсеин А. и М.С. - полицейски служители в РУ МВР - Сливен, извършвали ППД в
района на с.Злати войвода, общ.Сливен, когато получили сигнал от ОДЧ за шофьор,
който бил употребил алкохол. С оглед на това полицейските служители се
придвижили до гр.Сливен, кв."Речица". Около 19,00 часа гр.Сливен, в
кв.„Речица", в близост до стадиона, свидетелите А. и С. спрели
управлявания от подс. Д. автомобил и извършили проверка на водача. Последните
установили самоличността на подс. Д.. Била извършена справка с ОДЧ и било
установено, че подс. Д. бил правоспособен водач, но СУМПС на водача било
изгубено/унищожено. След това свидетелите А. и С. поискали съдействие от екип
на сектор "Пътна полиция" при ОД МВР - Сливен, за да бъде изпробван
водачът за употреба на алкохол. На място пристигнал екип на сектор „ПП" и
била извършена проверка на подс. Д. за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер Алкотест 7510" с фабр. № АRВВ 0058, при което апаратът
отчел концентрация на алкохол в издишания въздух в размер на 2,74 на хиляда.
За констатациите св.Ж.З. съставил
акт за установяване на административно нарушение и на подс. Д. бил издаден
съответният талон за медицинско изследване. Подсъдимият бил откаран в ЦСМП -
гр. Сливен, където доброволно дал кръвна проба за изследване.
Видно от заключението на
изготвената химическа експертиза, обективирано в Протокол № 287/13.09.2017г. на
НТЛ при ОД МВР - Сливен, в изпратената за изследване проба кръв, взета от подс.
Д.Ж.Д., се доказва наличието на етилов алкохол с концентрация 2,20 на хиляда.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена , въз основа на събраните по делото гласни и писмени
доказателства взети в тяхната съвкупност и поотделно, тъй като те са
безпротиворечиви и се намират в отношение на пълно покриване и допълване. Съдът
изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели – Х. А.А., М.Г.С. и Ж.П.З., които са в
отношение на пълно покриване и допълване с останалите доказателства. Съдът
кредитира и обясненията на подс. Д., тъй като в основната си част те се намират
в отношение на пълно покриване и допълване с останалите гласни доказателства.
Съдът дава вяра на писмените доказателства приобщени към доказателствения
материал по съответния процесуален ред.
Въз основа на така приетото за установено от
фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:
С деянието си подсъдимия Д. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343 Б ал.1от НК,
тъй като на 11.09.2017г.
в гр.Сливен, кв. „Речица" до стадиона, управлявал МПС - лек автомобил
"Хонда Сивик", с рег.№ СН 7469 АР, с концентрация на алкохол в кръвта
си над 1,2 на хиляда, а именно 2,20 на хиляда, установено по надлежния ред с
химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо
вещество в кръв, с Протокол № 287/13.09.2017г. на НТЛ при ОД МВР - Сливен,
регламентиран в Наредба № 30/2001 г. "За реда за установяване употребата
на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС".
По делото е
безспорно установено авторството на деянието и механизма на извършване на
престъплението. Установено е, че на инкриминираната дата подсъдимият е привел в
движение и управлявал МПС марка "Хонда Сивик", с рег.№ СН 7469 АР, след
като е употребил алкохол. Установена е концентрацията на алкохол в кръвта на
водача по надлежния
ред с химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръв, а именно – 2,20 промила.
Деянието е извършено от подсъдимия с пряк
умисъл. Деецът е съзнавал общественоопасния характер на извършеното но е искал
и е допускал настъпването им.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението, съдът намира в незачитане на
императивните разпоредби на ЗДвП и слаби
морално-волеви задръжки.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с всички индивидуализиращи вината обстоятелства, като не
отчете наличието на отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства.
Съдът счита, че по отношение на подсъдимия са
налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, изразяващи се в
чистосърдечните му признания, критичното отношение към извършеното деяние,
както и съдействието, което е оказал на органите на досъдебното производство и
добри характеристични данни. В конкретния случай подсъдимият е инвалид,
трудноподвижен и единственият му начин за придвижване от едно място на друго,
включително за закупуване на необходимите му продукти от първа необходимост
/храна/ е чрез управление на МПС. Това обстоятелство съдът прие като
допълнително смекчаващо такова и ведно с горепосочените обстоятелства отчете
като основание за налагане на наказанието при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК
Ръководен
от тези изводи и като взе предвид целите на индивидуалната и генерална
превенция, съдът сметна, че на подс. Д. следва да се наложи наказание при
условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК, а именно наказание – „Лишаване от свобода” за срок от четири
месеца, изпълнението на което на
основание чл. 66 ал.1 от НК отложи
за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът
прие, че подсъдимият е лице с ниска обществена опасност, което ведно с липсата
на вредни последици от извършеното от него деяние го мотивира на основание чл.
55 ал.3 от НК да не наложи кумулативно предвиденото наказание „Глоба”.
На осн. чл. 343 Г от НК съдът лиши подс. Д.
от право да управлява МПС за срок от три месеца, считано от отнемане на СУМПС.
Съдът
прие така наложеното наказание за максимално справедливо и отговарящо в
максимална степен, както на обществената опасност на деянието и извършителя,
така и на целите и задачите на наказанието.
По правилата на
процеса, съдът осъди подс. Д. да заплати направените по делото разноски в размер на 44,70 лв. в полза на
бюджета на държавата по сметка на ОД-МВР-Сливен.
Ръководен от изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: