№ 6352
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20241110145655 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба от И. Д. И. срещу
„***********“АД , с която се иска осъждане на ответника да заплати сумата
от 1043,34лева , постъпила по сметка на ЧСИ на 26.03.24г.; 2893,45лв.-
постъпила по сметка на ЧСИ на 27.06.24г. , както и мораторна лихва в размер
на 65,89лева върху главница от 1043,34лева за периода 26.03.24г.- 31.07.24г. ;
и 39,50лева – мораторна лихва върху главница от 2893,45лева за периода
27.06.24г.- 31.07.24г. , представляваща получени без правно основание, поради
погасяването им по давност суми по изпълнително дело № 913/2024г. по
описа на ЧСИ С. Х. , въз основа на издаден изпълнителен лист от 14.07.2015 г.
по ч. гр.д. № 59222/2014 г. по описа на СPC, ГО, 69състав , ведно със законна
лихва от предявяване на иска до изплащане на вземането.
В условията на евентуалност е предявен установителен иск по чл.
439,ГПК за признаване спрямо ответника , че вземанията по изпълнителен
лист от 14.07.2015г. , издаден по ч. гр.д. №59222/2014г. по описа на СРС, 2ГО
, 69състав , са недължими поради изтекла погасителна давност за главниците,
лихвите и разноските.
Ищецът развива подробни съображения в исковата молба, че без валидно
правно основание и след настъпване на правопогасяващи факти – изтекла
давност, ответникът е посегнал върху имуществената му сфера, като е
удовлетворил принудително вземане, което не би могло да бъде събрано
принудително поради погасяване по давнтост.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че
не оспорва иска за предявените суми , тъй като по отношение на тях и с оглед
на периода, за който се твърди да се дължат, е настъпила погасителна давност.
Поддържа, че ответното дружество е предприело действия по прекратяване на
1
изп. д. № 913/24г. въз основа на издадения през 2015г. изпълнителен лист,
като по този начин манифестирало отказа си от предприемане на
принудителни действия по събиране на суми по изпълнителния лист.
Представя Постановление за прекратяване на изпълнителното дело по
молба на взискателя от 04.11.24г.
Предвид гореизложеното моли за постановяване на решение при
признание на иска на основание чл. 237, ал.1 ГПК.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния си представител моли да бъде постановено решение при
признание на иска на основание чл.237 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че предпоставките на чл.237 ГПК са
налице, а именно: признатото от страна на ответника право не противоречи на
закона или добрите нрави, то е от категорията права, с които ответникът може
да се разпорежда. Поради това, съдът постановява настоящото решение при
признание на иска, без да го мотивира по същество. Доколкото на уважаване
подлежи главният иск, предявеният иск в условията на евентуалност не
следва да бъде разглеждан.
Същевременно съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане
на делото, поради което разноските по делото следва да бъдат присъдени в
полза на ищеца. От ищеца са претендирани разноски за заплатена държавна
такса, адвокатско възнаграждение и разноски за снабдяване с документи .
Доколкото по делото не са ангажирани от ищеца доказателства за заплатено
адвокатско възнаграждение в търсения размер, такова на ищеца не следва да
бъде присъждано. Следва да му бъдат присъдени единствено доказано
извършените разноски по производството – за заплатена държавна такса в
размер на 133,85лева . Претендираната друга такса за снабдяване на
документи с оглед на представените доказателства също не се установява да е
заплатена от ищеца, поради което не следва да му бъде присъждана.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът е останал задължен за
разноски към съда , доколкото не е внесена в пълен размер дължимата
държавна такса / таксата по акцесорните искове за мораторна лихва за забава/
, като на основание чл. 77 ГПК същата следва да бъде събрана от ищеца в
размер на 50лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.237 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*********“АД с ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ НА И.
Д. И. с ЕГН ********** на основание чл. 55, ал.1,пр.1 от ЗЗД, сумата от
общо 3936,79лева , получена без правно основание от ответника
„*********“АД с ЕИК *********** , поради погасяването по давност на
вземане по изпълнително дело № 913/2024година по описа на ЧСИ С. Х. , с
рег. № 863 и район на действие СГС , въз основа на издаден изпълнителен
лист от 14.07.2015 г. , издаден по ч. гр.д. № 59222/2014 г. по описа на СPC,
ГО, 69състав , заедно с мораторна лихва за забава в общ размер на
105,39лева от датата на принудителното събиране на сумите- считано от
2
26.03.24г. до датата на исковата молба -31.07.24г., ведно със законна лихва от
предявяване на иска – 01.08.2024г. до изплащане на вземането за главница.
ОСЪЖДА „*********“АД с ЕИК *********** ДА ЗАПЛАТИ НА И.
Д. И. с ЕГН ********** на осн. чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 133,85 лв.,
представляваща направени разноски за настоящото производство за заплатена
държавна такса.
ОСЪЖДА на осн. чл. 77 ГПК И. Д. И. с ЕГН ********** да заплати
по сметка на Софийския районен съд дължимата за довнасяне държавна такса
в размер на 50лева по предявените искове.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийския градски съд.
В частта, с която ищецът е осъден да заплати държавна такса в полза на
съда , решението има характер на определение и подлежи на обжалване от
ищеца в 1-седмичен срок, с частна жалба, пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3