Р Е Ш Е Н И Е
№………./....... 08.2017 г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено
на тринадесети юли през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 17 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба,
заведена с вх. №724/12.01.2017г. по описа на ВОС, РГТО, поправена по реда на
чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №3960/10.02.2017г., на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище гр. София, с която срещу Б.Л.Б., ЕГН **********,***,
са предявени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за
установяване спрямо ответника съществуването
на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №10016/2016г. на Варненски районен съд, 8 състав, заповед за изпълнение
№4877/22.08.2016г., за сумата 57 114,73 евро,
представляваща дължима главница
по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL39004, сключен на
28.05.2008г., изменен с Допълнително споразумение от 23.04.2009г., Допълнително
споразумение от 16.12.2009г., Допълнително споразумение от 21.06.2010г.,
Допълнително споразумение от 29.12.2010г., Допълнително споразумение от
13.09.2011г., Допълнително споразумение от 28.05.2012г. и Допълнително
споразумение от 16.04.2013г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на сезиране на съда - 19.08.2016г., до окончателното й плащане; както и за сумата 14
976,87 евро, представляваща дължими договорни
лихва за периода от 10.01.2014г. до 16.08.2016г., вкл.; както и за сумата 268,86 евро,
представляваща дължими наказателни лихви за периода от 10.01.2014г. до
16.08.2016г., вкл.,
както и за сумата 1 146,02 евро,
представляваща неизплатени такси по договора за периода от 08.02.2014г. до
16.08.2016г., , вкл.,
както и за сумата 280,80 лева,
представляваща дължими нотариални такси.
Наред
с това ищецът претендира осъждане на ответника да му репарира направените
разноски за производството по делото, в т.ч. сторените за заповедното
производство такива (платени държавна такса и адвокатско възнаграждение) в общ
размер 6 109,79 лева,
което искане намира своето правно основание в чл.78, ал.1 ГПК.
Твърденията
и възраженията на страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни
за спора факти и разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с
доклада по делото в открито съдебно заседание от 13.07.2017г.
По предмета на спора.
Предмет
на иска е установяването съществуването на правото на ищеца – кредитор „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище гр. София, за
принудително събиране на парично задължение, произтичащо от кредитно
правоотношение – сключени с ответника Б.Л.Б., ЕГН **********,***,
договор за кредит за покупка на недвижим имот HL39004 от 28.05.2008г.,
изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 23.04.2009г.,
Допълнително споразумение от 16.12.2009г., Допълнително споразумение от
21.06.2010г., Допълнително споразумение от 29.12.2010г., Допълнително
споразумение от 13.09.2011г., Допълнително споразумение от 28.05.2012г. и
Допълнително споразумение от 16.04.2013г., с начална дата на
изискуемостта 27.05.2016г.
Твърди
се от ищеца „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, че по силата и при условията на договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL39004, сключен на 28.05.2008г.,
е предоставил на кредитополучателя Б.Л.Б.
ползването на банков кредит в размер до 48 954 евро,
усвоен изцяло, чрез превеждане на сумата по откритата
на 09.06.2008г. заемна сметка на кредитополучателя, водена в банката,
удостоверено с подписано Приложение №1 от
09.06.2008г. към договор за банков кредит №
HL39004/28.05.2008г.
В съответствие с постигнатата между страните договореност
– чл.14, ал.1 от
договора, с Нотариален акт №144 от 03.05.2008г., том III, peг. №3667, дело
№485/2008г., поправен с НА за поправка №157 от 05.06.2008г., том III, peг.
№3732, дело №496/2008г. на нотариус Е.Д., peг. №190 в НК, кредитополучателят Б.
Б. учредил договорна ипотека върху недвижимия имот за чиято покупка бил
отпуснат част от кредита (чл.1 от договора), обезпечаваща вземанията на
банката-ищец, произтичащи от процесния договор за банков кредит.
Договорено било връщането на заетата сума и дължимите лихви да се извърши в срок от 408 месеца,
считано от датата на откриване на заемната сметка по кредита.
След сключването на договора за банков кредит,
отпуснатият кредит бил преструктуриран с Допълнително споразумение от
23.04.2009г., Допълнително споразумение от 16.12.2009г., Допълнително
споразумение от 21.0б.2010г., Допълнително споразумение от 29.12.2010г., Допълнително
споразумение от 13.09.2011г., Допълнително споразумение от 28.05.2012г. и
Допълнително споразумение от 16.04.2013г., в резултат на което главницата по
кредита била преоформена от първоначално отпусната сума от 48 954 евро на сума
в размер на 57 649,62 евро.
Твърди
се от ищеца, че считано от 10.01.2014г. кредитополучателят е
допуснал трайно просрочие в плащането на уговорените и дължими погасителни
вноски по кредита, което представлява случай на неизпълнение на договора за
кредит. С оглед на това и в
съответствие с постигнатата договореност - чл.19, ал.1 от договора, банката
упражнила потестативното си право и обявила кредита за предсрочно и изцяло
изискуем, за което кредитополучателят бил уведомен с връчена му на 27.05.2016г.
нотариална покана чрез нотариус Стелиана Костадинова, peг. №446 в НК.
Ищецът твърди, че общият размер на изискуемите и
непогасени задължения към 19.08.2016г. (датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) е в размер на 73 506,68 евро, включващо
дължимата главница по договора за кредит и Допълнителни споразумения от 23.04.2009г., от 16.12.2009г., от
21.06.2010г., от 29.12.2010г., от 13.09.2011г., от 28.05.2012г. и от
16.04.2013г. към него (57 114,73 евро), договорната
лихва за периода от 10.01.2014г. до
16.08.2016г., вкл. (14 976,87 евро), дължимите наказателни лихви за периода от 10.01.2014г. до
16.08.2016г., вкл. (268,86 евро) и неизплатени такси по договора за периода от 08.02.2014г. до 16.08.2016г., вкл. (1 146,02 евро). Дължими според ищеца към този
момент са и сторените и дължими за възстановяване разноски за нотариални
такси в размер
на 280,80 лева.
Като
не отрича твърденията на ищеца за сключен между страните договор за банков
кредит с цел закупуване
на недвижим имот от 28.05.2008г., ответникът Б.Л.Б. ***, оспорва размера на търсените суми,
както и основанията, на които ищецът претендира същите, като твърди, че се
претендират за плащане суми извън договорения размер за главница, лихви и разноски.
Оспорва в тази връзка начина, по който е кумулиран дълга, като сочи, че в
резултат на изисканите от банката и подписани между страните седем допълнителни споразумения
главницата неправомерно е нараснала от 48 954 евро на 57 649,62 евро, увеличен е бил
и лихвения процент, като банката начислявала лихва върху новосформирания дълг.
Оспорва
и начина, по който е била променяна лихвата като се твърди, че това е правено извън договора, едностранно
от банката и без знанието и съгласието на кредитополучателя. Обосновава в тази
връзка твърдения, че клаузите на чл.3, ал.5 и чл.6, ал.3 от договора за
кредит са нищожни на основание чл.146, ал.1, вр. чл.143, т.10 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП), тъй като същите са уговорени във вреда на потребителя и водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по договора,
причината за едностранното изменение на лихвения процент не е ясно и конкретно
посочена в договора, а банката може произволно във всеки един момент да променя
условията, както счете за целесъобразно, наличието на подобни уговорки цели не възстановяване
на равновесието, а ограничаване на стопанския риск за банката, прехвърляйки го
изцяло или отчасти върху потребителя.
При
тези насрещни твърдения и като счита, че с действията си ищецът целенасочено го е лишил от
законното му право да взима решения и да защитава личните си интереси,
ответникът счита предявените искове за неоснователни и недоказани и моли за
тяхното отхвърляне.
Основните,
релевантни за спора факти, свързани със сключените договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL39004 от 28.05.2008г. и
допълнителните споразумения към него от 23.04.2009г.,
16.12.2009г., 21.06.2010г., 29.12.2010г., 13.09.2011г., и 16.04.2013г.,
настъпили в началото на
2016г. сериозни затруднения за кредитополучателя за погасяването на месечните
вноски, както и досежно
получаването на 27.05.2016г.
на изявлението на банката за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, не са спорни между
страните. За тяхното установяване са представени и писмени доказателства,
които, при липсата на спор, съдът е приел за достатъчни.
По
делото е изслушано и прието експертното заключение на допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза (ССчЕ), установяващо усвояването на кредита, начина на
погасяване на задълженията и размера на дълга към различни дати. Вещото лице е установило, че
към датите на сключване на първите две допълнителни споразумения към договора
за кредит - Допълнително
споразумение от 23.04.2009г. и Допълнително споразумение от 16.12.2009г.,
предвиждащи облекчен ред за погасяване на задълженията, не се
установяват просрочени задължения на кредитополучателя.
Първите
затруднения са настъпили след сключването на второто Допълнително споразумение от 16.12.2009г. като от страна на кредитополучателя
не са били платени лихвите за вноските с падеж март (частично), април и май
2010г. и съответно цялата вноска, включваща лихви и частта от главницата, с
падеж 09 юни 2010г.
При
сключването на третото Допълнително споразумение от 21.06.2010г., на първо
място, към главницата, определена по размер към 09 януари 2010г.
(т.е. към сключването на второто Допълнително
споразумение от 16.12.2009г.) на сумата 48 727,24 евро, е прибавена
разликата между лихвите за периода на облекченото погасяване, договорено с Допълнителното
споразумение (ДС) от
16.12.2009г., и дължимите такива при липса на облекчен режим (т.е. при
игнориране на договореността, постигната с второто ДС от 16.12.2009г., и реалното
олихвяване, ако дългът се погасява без облекчен режим). Към така сформирания нов размер на главницата от 49 576,75 лева
са прибавени натрупаните просрочия - неплатени лихви за вноските с падеж
март (частично), април и май 2010г., съответно цялата вноска, включваща лихви и
частта от главницата, с падеж 09 юни 2010г., както и дължими в периода март –
юни такси по кредита.
В
резултат на това веднъж увеличената главница
(49 576,75 евро) е увеличена втори път с размера на констатираните просрочени
задължения в общ размер 870,12 евро, като новият й размер е установен на сумата
50 446,87 евро.
Този
модел е следван при всяко едно последващо споразумение до последното такова
(седмо по ред) от 16.04.2013г. Като краен резултат е постигнато неимоверно
нарастване на дълга спрямо първоначално договореното със сключения между
страните договор за кредит за покупка на недвижим имот HL39004 от
28.05.2008г., като само главницата е увеличена на претендираната с иска сума от
57 114,73 евро, вместо предоставената от банката заемна
сума в размер на 48 954 евро.
При
обсъждане на начина на капитализиране на задълженията с третото ДС от
21.06.2010г. вещото лице не може да даде обяснение защо, при
положение, че при подписване на второто ДС от 16.12.2009г. няма констатирани просрочия при погасяването на вноските
спрямо договорения с първото ДС от 23.04.2009г. погасителен план, и при липсата
на конкретна договореност за дължимост (в т.ч. и като падеж) на разликата между
първоначално договорената възнаградителна лихва и облекчения й размер,
договорен с първото ДС от 23.04.2009г., с третото ДС от
21.06.2010г. същата е
прибавена към главницата (в размер на 48 727,24
евро към 09.01.2010г.).
След анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на
приложимите към спора правни норми, за да се произнесе по същество на спора,
съдът взе предвид следното:
При
така очертаните насрещни твърдения и възражения и установените фактически
положения като основен въпрос от предмета на повдигнатия между страните правен
спор се налага възражението за нищожност на договореностите, чиято цел и краен
резултат е системното и трайно налагане на капитализацията на просрочените
падежните вноски, в резултат на което се постига непрекъсната прогресия на
дълга и трайното задължаване на кредитополучателя по процесния кредит.
Съобразно
разпоредбите на чл.5 и чл.17, ал.1 от ГПК съдът дължи да разгледа и произнесе
по всички преюдициални въпроси, от които зависи изхода на конкретния спор за
имуществени права и задължения. В случая от съществено значение са установените
правила в чл.8, изр.1-во от ЗЗД – използването на договорното право за
задоволяване интересите на страните; чл.9 от ЗЗД – забраната за използване на
договорното право в противоречие с повелителните норми и на добрите нрави;
чл.20, изр.2-ро от ЗЗД – тълкуването и приложението на договореностите в
съответствие с целите на договора, обичаите в практиката и добросъвестността;
чл.26, ал.1, изр.1-во от ЗЗД – забраната за накърняване на добрите нрави и
забраната за противоречие на договорните клаузи със закона; чл.63, ал.1 от ЗЗД – задължението за
упражняване на правата и изпълнението на задълженията по едно договорно
правоотношение по начин такъв, че да не възпрепятства изпълнението на договора;
чл.289 от ТЗ – забраната за упражняване на права, основани на и произтичащи от
търговска сделка, чието единствено намерение е да се увреди другата страна.
Значението
на тези правила и формулирания с тях общ принцип на забрана страните да
използват договорното право за поставяне на другата страна в положение на
прогресираща икономическа зависимост и задлъжнялост, които положения възпрепятстват
изпълнението на договора, поставяйки тази страна в невъзможност да изпълнява,
следва от обективно установените по делото факти. Безспорно от събраните в хода
на съдебното производство доказателства се установява, че поредицата от
сключени допълнителни споразумения между страните по кредитното правоотношение
(пет от общо седем на брой), отявлено налага практиката на капитализация на
просрочените погасителни вноски (включващи както лихви – възнаградителни и
наказателни, така и части от главницата), а също и на неплатени административни
такси по договора. Краен резултат от това е трайното прогресиране на дълга до
степен, в която извършваните погашения по кредита остават лишени от техния
естествен резултат – изплащането на дълга. Целта на подписаните между страните
допълнителни споразумения е да се създаде адекватна на забавените от
кредитополучателя погасителни вноски договорна уредба, която да подпомогне и
улесни длъжника да изплати банковия заем. В резултат на проведената договорна
политика на капитализация с прогресия на дълга обаче тази цел е тотално
бламирана и то до степен на невъзможност същата да бъде постигната.
На
практика използването на договорната капитализация е превърната в инструмент за
поставянето на длъжника в положение на трайна и прогресираща задълженост, което
е в отявлен разрез с целите на закона и на договора за банков заем, с обичаите
в практиката и добросъвестността. Непоправимото засягане на тези фундаментални
за договорното право принципи и правила, имащо за резултат заличаване на
равнопоставеността между страните по кредитното правоотношение посредством
прогресиращото производство на нови и нови парични задължения за
кредитополучателя, несъмнено осъществява основанията за нищожност, установени в
чл.26, ал.1 от ЗЗД и императивното правило на чл.289 от ТЗ. С цел прецизност е
необходимо да бъде изрично пояснено, че не договорената капитализация на
просрочените вноски по процесния кредит, а превръщането на тази договореност в
инструмент за поставяне на кредитополучателя в положение на трайно и
непрекъснато нарастваща свръхзадълженост е положението, което бележи
установената по делото несъвместимост с целите на закона и на договора,
влизайки в дълбок и същностен разрез с обичая в практиката и договорната
добросъвестност. При допуснато трайно неточно изпълнение от страна на длъжника
за банката – кредитор са били налице редица възможности (в т.ч. и договорни
такива – чл.19, ал.2 от договора, установяващ автоматично настъпване на
предсрочна изискуемост на целия кредитен дълг при неиздължаване на три
последователни месечни погасителни вноски, считано от датата на падежа на
последната вноска) да предприеме действия за събиране на дълга си.
По
тези съображения настоящия съдебен състав намира за основателно възражението на
ответника по иска отнасящо се до нищожност на клаузите за капитализация на
просрочения дълг, установени с подписаните допълнителни споразумения от 21.06.2010г.,
29.12.2010г., 13.09.2011г., и 16.04.2013г. към кредитния договор.
При
тяхното игнориране не може да се презумира, че длъжникът би допуснал просрочие
в погасяването на задълженията спрямо първоначално договорения погасителен
план, съответно, че основанието за обявяване на кредитния дълг за изцяло и
предсрочно изискуем би настъпило именно към сочената от банката – кредитор
дата. Не може да се прави и преизчисляване на дълга, съобразявайки плащанията
на длъжника съобразно променените с подписваните допълнителни споразумения
погасителни планове. И това е така, тъй като е недопустимо в исковото
производство по чл.422 от ГПК да се установяват различни основания на
претендираните вземания от тези, посочени в заявлението, учредило заповедното
производство, въз основа на което е издадена оспорената заповед за изпълнение.
Предмет на иска по чл.422 от ГПК е установяване, от една страна, на съществуването на претендираното вземане, а от друга страна, съществуването на
основание за допускане на принудителното му събиране по облекчената процедура
на заповедното производство. Именно с оглед на това вземането, предмет на
предявения установителен иск, следва да съответства по основание и размер на вземането, заявено в заповедното
производство. Аргумент в тази насока се извлича и от нормата на чл.410, ал.2 от ГПК, задължаваща заявлението да отговоря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и
чл.128, т.1 и 2 от ГПК.
Ето
защо предявените установителни искове се преценяват като неоснователни и се
отхвърлят.
По
изложените съображения съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район
„Витоша”, ул. „Околовръстен път”
№260, срещу ответника Б.Л.Б., ЕГН **********,***, положителни установителни искове по чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ за
установяване спрямо ответника
съществуването на парични вземания на ищеца – кредитор по издадената в
негова полза по ч.гр.д.
№10016/2016г. на Варненски
районен съд, 8 състав, заповед
за изпълнение №4877/22.08.2016г., за
сумата 57 114,73 евро,
представляваща дължима главница
по договор за кредит за покупка на недвижим имот HL39004, сключен на
28.05.2008г., изменен с Допълнително споразумение от 23.04.2009г., Допълнително
споразумение от 16.12.2009г., Допълнително споразумение от 21.06.2010г.,
Допълнително споразумение от 29.12.2010г., Допълнително споразумение от
13.09.2011г., Допълнително споразумение от 28.05.2012г. и Допълнително
споразумение от 16.04.2013г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на сезиране на съда - 19.08.2016г., до окончателното й плащане; както и за сумата 14
976,87 евро, представляваща дължими договорни
лихва за периода от 10.01.2014г. до 16.08.2016г., вкл.; както и за сумата 268,86 евро,
представляваща дължими наказателни лихви за периода от 10.01.2014г. до
16.08.2016г., вкл.,
както и за сумата 1 146,02 евро,
представляваща неизплатени такси по договора за периода от 08.02.2014г. до
16.08.2016г., , вкл.,
както и за сумата 280,80 лева,
представляваща дължими нотариални такси.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски апелативен съд с
въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на
препис от същото на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: