Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Нова Загора,02.03.2020г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд, колегия в публично заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря Валентина Колева и
в присъствието на прокурора,
като
разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ гр.дело
№ 125 по описа за 2019 г, за да се произнесе съобрази следното :
Искът е по чл.432
от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът
твърди, че на 09.12.2016г управляваният от него лек автомобил „Мерцедес” с
рег.№ PMN-7723, е бил ударен от навлезлия в лентата му за движение лек автомобил „Рено
Меган” с рег.№ СН 6314 ВВ, управляван от Ц.Д.Ц..За станалото ПТП било образувано ДП № 358/2016г на РУ –
Раднево, за престъпление по чл.343 ал.1
б.“а“ вр. с чл.342 ал.1 от НК.Досъдебното производство приключило с постановление
от 15.06.2017г на Районна прокуратура -
Раднево, в което било прието за установено, че ПТП е станало по вина на водача ц.д.ц.,
но наказателното производство било прекратено, поради несъставомерност на
деянието.Към 09.12.2016г причинилият вредите при станалото ПТП автомобил „Рено
Меган”, е бил със сключена застраховка „Гражданска отговорност” в „Лев Инс” АД,
с полица № LG/22/115003141446.Застраховката
му била за времето от 29.12.2015г до 29.12.2016г,. И досега водачът на лекия
автомобил „Рено Меган“ не го бил обезщетил за нанесените по автомобила му
вреди. Твърди, че заради станалото ПТП по вина на другия водач, притежава
качеството на „увредено лице“ и има право да поиска обезщетение за вреди,
причинени на неговото МПС.Посочва, че застрахователят по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността
на застрахования за причинени на трети лица вреди следствие използването на МПС
по време на движение, като в тези случаи застрахователят покрива вредите,
причинени на чуждо имущество, лихви и съдебни разноски. Заявява, че има право
да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“, при спазване изискванията на КЗ.Посочва, че е отправил до
застрахователя писмена застрахователна претенция, като е представил всички
необходими документи, включително и допълнително поисканите от застрахователя,
но в крайна сметка не е получил становище относно исканата сума в тримесечния
срок от получаването и от застрахователя.Моли ответникът да бъде осъден да му
заплати обезщетение в размер на 10 000 лева, мораторна лихва за времето от
16.12.2016г до регистрирането на исковата молба в съда и законната лихва от
датата на регистрация на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
сумата.Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати разноските по делото.
С допълнителна молба е уточнил допусната техническа грешка в петитума относно
размера на мораторната лихва.
В срока по
чл.131 ал.1 от ГПК ответният застраховател е изпратил писмен отговор на
исковата молба.В него ответникът твърди, че ищецът няма правен интерес от
воденето на исковото производство, тъй като е отправил доброволна претенция за
изплащане на застрахователното обезщетение, като му е било указано, че следва
да представи още документи.Твърди, че не е било представено доказателство
относно собствеността на процесния лек автомобил към датата на ПТП.Оспорва, че
автомобилът не е притежавал свидетелство за регистрация.Твърди, че не е бил налице
отказ за изплащане на застрахователното събитие, като поддържа, че по вина на
ищеца е било осуетено плащането, заради непредставянето на изискуеми документи.Впоследствие,
в първото съдебно заседание поддържа, че оспорва предявения иск само по размер,
като поддържа, че предявеният размер е завишен и не отговаря на действително
претърпените вреди.Сочи, че негови експерти са оценили действителната стойност
на щетите на 6971,30 лева.Твърди, че на ищеца следва да се изплати обезщетение
при условията на тотална щета по смисъла на чл.193 ал.3 от КЗ. И тъй като по
негови изчисления действителната стойност на автомобила е 9959 лева, то следва
да изплати 70% от действителната му стойност.В обобщение претендира искът да
бъде отхвърлен като неоснователен.Оспорва претенциите за присъждане на лихва,
поради неоснователност на главния иск.Претендира евентуална завишеност на възнаграждението
на процесуалния представител на ищеца и моли същото да бъде намалено. Не
оспорва представените писмени доказателства, не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение по процесния договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ между него и водача на увреждащия автомобил. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа
на заявеното от страните, съдът е приел в доклада си, че спорно между страните
се явява единствено размерът на причинените в резултат на застрахователното събитие
имуществени вреди по автомобила на ищеца.
От
събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка :
Съгласно
Постановление 15.06.2017г на РП-Раднево, за прекратяване на наказателно
производство по ДП 358/2016г на РУ – Раднево, на 09.12.2016г в землището на
гр.Раднево, управляваният от ц.д.ц. лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ СН6314ВВ
се е отклонил от лентата за движението си и навлязъл частично в насрещната
лента за движение, като е ударил движещия се в своята лента за движение лек
автомобил „Мерцедес“ с рег.№ PMN-7723 гръцка регистрация, управляван
от П.Д..Причинител на ПТП е бил водачът Ц., който е
нарушил чл.5 ал.1 от ЗДвП, съгласно който „Всеки участник в движението по
пътищата, с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“Приложеният Протокол за оглед на ПТП от 09.12.2016г
на РП-Раднево в подробности потвърждава посочената в постановлението на
РП-Раднево фактическа обстановка.
Съгласно
полица № BG/22/115003141446
на ЗК“Лев Инс“ АД, увреждащият автомобил „Рено Меган“ с рег.№ СН6314ВВ към
датата на събитието е бил с активна застраховка „Гражданска отговорност, с начална
дата 29.12.2015г и крайна дата на покритие 28.12.2016г.
Съгласно
свидетелство за регистрация издадено от Министерство на инфраструктурата
транспорта и мрежите на Република Гърция, пострадалият лек автомобил „Мерцедес“
PMN
7723 е бил собственост на П.З.Д..
Съгласно
Уверение от 29.12.2016г на Данъчна служба Орестиада, Република Гърция, за
спиране на автомобил от движение, автомобилът с рег.№ PMN 7723 е бил спрян от движение, считано от 29.12.2016г.
Приложеният
лист за технически преглед на автомобил, издаден от Частен център за технически
преглед на автомобили ЕВРУ ООД, със седалище 7-и км на път
Александруполи-Ферес-Агнатия-Александруполи, Република Гърция, № 0093811 се
вижда, че лекият автомобил Daymler CFRYSL SLK 200 Kompressor
с № PMN7723, е преминал
успешен технически преглед на 08.02.2016г със срок на валидност до 08.02.2018г
Ищецът е
предявил срещу ответника писмена застрахователна претенция за сумата от
10 000 лева, като е приложил към нея постановлението на РП-Раднево за прекратяване
на наказателно производство, протокола от 09.12.2016г за оглед на ПТП,
автотехническа експертиза, съдебно-оценителна експертиза, албум за ПТП, извадки
от сключената застраховка на увреждащия автомобил със ЗК“Лев Инс“ АД, банкова
сметка *** „Банка Пиреос България“ АД.Съгласно известие за доставяне на
препоръчано писмо, писмената застрахователна претенция е била получена от
ЗК“Лев Инс“ АД, на 26.04.2018г.
С писмо от
31.05.2018г от ЗК „Лев Инс“ АД са поискали от ищеца да им изпрати свидетелство
за регистрация на МПС (регистрационен талон), талон за годишен технически
преглед, оригинален протокол за ПТП, свидетелство за правоуправление на ищеца
(шофьорска книжка), контролен талон, декларация за банкова сметка.
***,
получено от ЗК“Лев Инс“ АД на 25.09.2018г ищецът е изпратил писмено заявление,
в което е обяснил, че протокол за ПТП от служители на РУ-Раднево не е издаван,
тъй като е било образувано досъдебно производство, постановлението по което е
било изпратено с писмената застрахователна претенция, че в Гърция не се издава
талон за технически преглед, а лист за преглед на автомобил, който също им е
изпратил с тази претенция.Заявил е, че понастоящем лекият автомобил не
притежава регистрационен талон, тъй като същият е иззет от гръцките власти при
спирането му от движение, за което изпраща уверение от Данъчна служба
Орестиада, Република Гърция, както и че представя копие от свидетелство за
правоуправление и лична карта, както и отново представя декларация за банкова
сметка.***, че не притежава контролен талон, тъй като в Гърция такива не се
издават.Представил е и свидетелство за регистрация на лекия автомобил
По делото
са представени и изчисления на размера на претендираната лихва за забава,
изчислена с Calculator.bg и извадка от ТРРЮЛНЦ за актуално състояние на
ответника ЗК“Лев Инс“ АД.
От своя
страна ответникът е представил по делото копие от заведената щета № 0000-5000-18-175307,
в което се съдържат опис на щети и копия от документи, посочени по-горе.
В първото
си заключение, вещото лице В.Б. е констатирало, че щетата по лекия автомобил е
тотална и е определил справедливата пазарна стойност за възстановяването на
автомобила на не по-малко от 16 300 лева.Във второто си заключение вещото лице,
като е отчел, че датата на производство на лекия автомобил е по-ранна от
приетата в първото заключение, определя, че пазарната стойност на автомобила е
10 000 лева и стойността на обезщетението, което трябва да се плати след
като се приспадне стойността на запазените части, е не по-малко от 7500 лева.
От ищеца е
посочен списък на разноски от 1785 лева – 487 лева държавна такса, 250 лева
възнаграждение за вещо лице, 1048 лева адвокатски хонорар.
От
ответника е приложен списък на разноски в размер на 300 лева юрисконсултско
възнаграждение.и 50 лева за допълнителна САТЕ (с.166).Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан съобразно събраните по делото
доказателства.
От така
приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Налице са
обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.432
от КЗ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
По
основание исковете са доказани.
Безспорно е
между страните, че увреждащият автомобил е управляваният от Ц.Д.Ц. „Рено Меган”
с рег.№ СН 6314 ВВ.Безспорно е, че увреденият автомобил е управляваният от П.Д.
„Мерцедес CLK 200 Компресор” с рег.№ PMN-7723.Безспорна
е причинната връзка между причиненото от лекия автомобил „Рено Меган“ с рег.№
СН 6314 ВВ ПТП и нанесените увреждания на лекия автомобил„Мерцедес CLK 200
Компресор” с рег.№ PMN-7723.Безспорно е между страните, че тези увреждания са
последица именно от причиненото ПТП.Безспорно е, че увреденият автомобил е
собственост на ищеца.Безспорно е, че към датата на ПТП, лекият автомобил„Рено
Меган“ с рег.№ СН 6314 ВВ е бил застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника ЗК“Лев Инс“ АД и застраховката е била валидна.Липсват
доказателства ищецът да е бил овъзмезден за щетите, нанесени на лекия му
автомобил.
Не се спори
между страните, че ищецът може да предяви пряко иск срещу застрахователя за
понесените щети, както и че е предявен почти година след отправеното от него
писмено предизвестие до ответника.Представените от ищеца на ответника документи
отговарят на предвиденото от закона.Допълнително изисканите от ответника
документи също са били представени.Но до завеждането на делото, ответникът не е
отговорил на искането на ищеца дали и каква оценка за обезщетение предлага.
С оглед на
горното съдът счита, че ищецът е осъществил изискуемите от закона действия и за
него е налице правото да търси обезщетението от ответника по съдебен ред, след
като в продължение на почти година не му е бил даден отговор.
С оглед
събраните по делото доказателства съдът намира, че исковете са доказани по
основание.Безспорно щетата е причинена от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ автомобил и застраховалият го ответник носи
задължението за заплащането им, при редовно направено искане от собственика на
пострадалия автомобил.
По размера
на обезщетението съдът кредитира изцяло доверие на второто заключение на вещото
лице, в чиято компетентност, безпристрастност и добросъвестност няма основание
да се съмнява.Съгласно това заключение стойността на обезщетението, което
трябва да се заплати е не по-малка от 7500 лева.
Съдът не е компетентен да прецени дали не трябва да
се присъди и по-висок размер на обезщетението от минимално определените 7500
лева, затова с оглед категоричността на заключението поне за тази сума, намира,
че следва да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 7500
лева.За разликата до 10 000 лева искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
По
отношение на претендираната лихва за забава.
И за нея
между страните няма спор по основателността, нито по началния момент, от който
тече.Както бе посочено по-горе, единственото оспорване е относно нейния размер
и че при недоказаност на главното вземане, неоснователен би се явил и
акцесорният иск за лихва.
С оглед
доказаността на главния иск следва да бъде уважен и искът за лихвата за забава,
изчислен върху главница от 7500 лева.Той е за периода от 09.12.2016г- датата на
увреждането, до 06.02.2019г – датата на регистриране на исковата молба.Лихвата
възлиза на 1643,74 лева и ответникът следва да бъде осъден да я заплати.
С оглед
уважаването на главния иск, следва ответникът да бъде осъден да заплати и
законната лихва върху главницата от 7500 лева, считано от 06.02.2019г до
окончателното изплащане на дължимата сума.
По
отношение на разноските.
Ответникът е направил искане за
намаляване на размера на адвокатското възнаграждение за процесуалния
представител на ищеца, ако то надхвърля минималните размери определени от Наредба № 1 от 9.07.2004г на ВАДС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения .Съдът намира искането за
неоснователно.Съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за
иск с цена 12 172 лева, е 895,16 лева, съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата, а
като се има предвид и чл.7 ал.8 от Наредбата, че при защита по дела с повече от
две съдебно заседания, за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
100 лева,(а съдебните заседания по делото са шест) то общата сума на минимално
предвиденото адвокатско възнаграждение се увеличава с още 400 лева и
става1295,16 лева .Определеното и внесено от ищеца адвокатско възнаграждение е
1048 лева, т.е. то е по-ниско от определения минимален размер.Освен това делото
е със значителна фактическа и правна сложност, и така определеният размер на
адвокатското възнаграждение не може да се счита за прекомерен и за неотговарящ
на положения труд.
С оглед на
горното, претенцията за разноски на ищеца, представена със списък на
разноските, която е в размер на 1785 лева направени разноски, включващи
адвокатско възнаграждение, възнаграждения за вещо лице и държавна такса, следва
да бъде уважена за 75% от тях, съразмерно с уважения иск, поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 1338,75 лева.
Ответникът
е направил разноски общо за 350 лева, от които 300 лева юрисконсултско
възнаграждение и 50 лева за вещо лице, съгласно представения от него списък на
разноските.С оглед изхода на делото, следва претенцията му за разноски да бъде
уважена за 25% от тях, съразмерно с отхвърлената част от иска, поради което
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 87,50
лева.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление гр.София р-н
„Лозенец“ бул.“Черни връх“ № 51Д, ДА
ЗАПЛАТИ на П.З.Д. с адрес *** СУМАТА от 7 500 лева, като обезщетение, СУМАТА
от 1 643,74
лева представляваща
лихва за забава върху главницата от 7 500 лева, за времето от 09.12.2016г до
06.02.2019г, законната лихва върху главницата от 7 500 лева, до окончателното
изплащане на задължението, считано от
06.02.2019г, както и 1338,75 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА П.З.Д. с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД с ЕИК-********* със седалище и адрес на управление гр.София р-н
„Лозенец“ бул.“Черни връх“ № 51Д разноски по делото в размер на 87,50 лева
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред
СлОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :