№ 27302
гр. София, 28.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110107372 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.410 и сл. от ГПК.
Съдът констатира, че е сезиран със заявление от „.....“ ЕАД за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника ЕТ .....
Съдът е счел, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение за
претендираната от заявителя сума, както и за направените разноски по производството на
основание чл.78 ал.1 от ГПК в размер на 25 лв. – платената държавна такса.
Заявлението, с което е сезиран съдът е подадено от упълномощен от законния
представител на дружеството адвокат. Претендират се присъждане и на разноските по
делото, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е представено пълномощно,
установяващо процесуалната легитимация на адв. Искрен Йотов и адв. Л. Р.,
преупълномощени от „ФИ“ ЕООД, да представляват пред съда дружеството заявител. В
същото обаче няма уговорен размер на адвокатско възнаграждение по конкретното дело.
Представен е Договор за правна защита и съдействие сключен между „ФИ“ ЕООД и адв. Л.
Р., който удостоверява и плащане на сумата от 400лв. Към делото, обаче, няма приложен
Договор за правна защита и съдействие сключен между заявителя „.....“ ЕАД и „ФИ“ ЕООД.
Тоест, не може да се установи реално наличието на договор за правна защита и съдействие и
размера на уговореното по него възнаграждение. Съгласно константана практика на ВКС,
обективирана в Определение № 13 от 12.01.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4737/2021 г., IV г.
о., ГК, когато не е представен договор за адвокатска услуга (за правна защита), то
единствено разписката за плащане на адвокатско възнаграждение, сама по себе си не е
доказателство за възникване на задължение за неговото плащане. Същото е прието и в
Определение № 927/19.12.2014 г. по ч. търг. д. № 2300/2014 г. на I-во търг. отд. на ВКС и
може да се изведе от мотивите по т. 1 на ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. по описа на
ОСГТК на ВКС. Ето защо заповедният съд счита, че следва да отхвърли заявлението в
частта за разноските, претендирани за адвокатско възнаграждение.
1
Така мотивиран, Софийският районен съд
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „.....“ ЕАД с ЕИК: ..., с адрес: гр. ..... за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение въз по чл.410 от ГПК срещу длъжника ЕТ ....,
ЕИК ...., с адрес гр. ..... в частта му относно претенцията за осъждане на длъжника да заплати
направените разноски по заповедното производство на основание чл.78 ал.1 от ГПК в
размер на 400лв. за адвокатско възнаграждение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 1- седмичен срок от
съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2