МОТИВИ :
Обвинението
против подсъдимия П.И.Н. ***, ЕГН ********** е в това, че:
На 07.06.2014г. в с.**, обл.Плевен, местност „**”, при условията на опасен
рецидив, в съучастие като съизвършител с П.С.Т., П.Р.Н. и П.И.Н. /спрямо които
наказателното производство е приключило със споразумение за решаване на
делото/, отнел чужди движими вещи – 17 листа черна ламарина с размер 200 х 1000
х 0,5 – общо 154, 36лв, 4 листа черна ламарина с размер 1000 х 500 х 0,5 мм – общо 9,44 лв.;
разкомплектован понижаващ редуктор с общо назначение с един фланец – 8,00лв.
вещи на обща стойност 171,80лв. от владението на Министерство на вътрешните
работи – ОД на МВР – Плевен, без съгласие на техен представител, с намерение
противопоказно да ги присвои - престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.29 ал.1,
б.”а” и б.”б” от НК.
Делото срещу подс. П.И.Н. в
съдебната фаза се провежда по реда на
чл.269, ал.3, т.2 и т.4 буква”а” НПК и в присъствието на защитника му адв. Л.П. ***.
В
съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимия, като счита
същото за доказано от обективна и субективна страна. Пледира подсъдимия да бъде
признат за виновен, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в рамките на минимума
предвиден за това престъпление, а именно 2 години лишаване от свобода,
изтърпяването на което да бъде при първоначален строг режим в Затвор.
Защитникът
на подсъдимия в лицето на адв. Л.П. пледира по отношение на подзащитния й да
бъде постановена оправдателна присъда и да бъде признат за невинен по
повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните по делото доказателства не е
доказано, че подсъдимият е извършил кражба на имущество собственост на ОД на
МВР Плевен
Съдът,
като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият
П.И.Н. е роден на ***г***, български
гражданин, без данни за образование, не женен, не работи, осъждан, ЕГН **********
Свидетелите П. С.Т., П.Р.Н., П. И.Н. и подс. П.И.Н. ***. Познавали се
и поддържали приятелски отношения. Никой от тях не работел по трудово
правоотношение. Изпитвали недостиг на пари. Набавяли си такива чрез извършване
на кражби.
На
07.06.2014г. решили да откраднат метални
предмети от тилова база на Министерство на вътрешните работи – ОД на МВР –
Плевен, намираща се в околностите на с.**, обл.Плевен, местност „**”, които да
предадат в пункт за метали, за да си набавят пари. Подс. *** И. притежавал кон и каруца.
На 07.06.2014г. около 10:30 часа подс. *** И.Н. натоварил свидетелите - П.С.Т., П.Р.Н. и П.И.Н. в каруцата. Придвижили се до базата
на МВР – ОД на МВР Плевен. Намерили място, където липсвала част от оградната
мрежа и влезли вътре.
Натоварили
в каруцата 17 листа черна ламарина с размери 2000х1000х0,5мм., 4 листа черна
ламарина с размер 1000х500х0,5мм.и разкомплектован понижаващ редуктор с общо
назначение с един фланец.
В
ОД на МВР-Плевен постъпила информация за извършената кражба.
По
път към с.**, обл.Плевен свидетелите П. С.Т.,
П.Р.Н., П. И.Н. и подс. *** И. били
спрени от св. Б.Б.П. ***, който им
разпоредил да карат след него до КАТ
Плевен. Там вещите били предадени доброволно.Подс. П.И. и свидетелите П.С.Т., П.Р.Н. и П.И.Н.
били отведени в Първо РУП – Плевен за изясняване на обстоятелствата по случая. Била
извършена проверка.
В
хода й подс. И. и свидетелите
П.С.Т., П.Р.Н. и П.И.Н. разказали
за случилото се и за участието на всеки един в престъплението.
По
материалите от извършената проверка е образувано и проведено досъдебно
производство.
Горната фактическа обстановка се изяснява от показанията на свидетелите П.С.Т., П.Р.Н., П.И.Н.
- дадени в съдебно заседание; показанията на свидетеля Б.Б. П. - дадени в съдебно заседание и тези, дадени на досъдебното производство, приобщени
към доказателствата по делото по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.2 от НПК;
заключението на вещото лице по назначената на досъдебното
производство оценителна експертиза; протокол за оглед на веществени
доказателства от 23.07.2014г. на л. 103 от ДП; албум за извършен оглед на
веществени доказателства 23.07.2014г с
5 бр. цветни фотоснимки на л. 105 – 107 от ДП; акт №387 – МВР за държавна
собственост на л. 101- 102 от ДП; свидетелство
за съдимост и характеристична справка по
отношение на подс. П.И.
Съдът
кредитира показанията на св. Б.Б.П., дадени на досъдебното производство, по
време на което е заявил, че на 07.06.2014г. бил дежурен ППГ в 01 РПУ –Плевен. По
време на дежурството получил сигнал за извършена кражба от база собственост на ОД на МВР,
находяща се в землището на с. **.
Твърди,
че посетил местопроизшествието и в непосредствена близост до базата забелязал
четирима лица от ромски произход с
каруца, в която била натоварени листове ламарина. Тъй като познавал имущественото в базата на ОД на МВР веднага разпознал листовете ламарина, с които била покрита сграда тип навес. Заявява, че установил самоличността на
извършителите – П.Р.Н., П.С.Т., П.И.Н. и подс. *** И.Н., всичките жители
на с. **. Тримата свидетели и подс. П.Н. разказали, че са се уговорили да отидат до
базата на ОД на МВР Плевен, защото са знаели, че там има
желязо. Твърди, че вещите били иззети с протокол за доброволно предаване и предадени
на съхранение срещу разписка в тиловата база на КАТ - Плевен.
В
съдебно заседание св. Б.П. пояснява, че мястото откъдето са били
откраднати процесните ламарини, представлява помощна селкостопанска база,
собственост на ОД на МВР Плевен, където
в близкото минало се отглеждали пилета.
След като било забранено помощното стопанство към МВР от базата започнали да се
извършват кражби, като се разграбвали предимно метални предмети и
конструкции. Посочва, че базата е оградена, но в последно време в задната част липсвала оградната мрежа.
Съдът
кредитира изцяло показанията на св. П.С.Т., който заявява, че с подс. П.Н. се
познавали. На датата на процесното събитие подс. П.Н. пристигнал в дома му в с. ** с
конска каруца. Казал му, че заедно с П.Р.Н. и П.И.Н. ще отидат да вземат
железа, които да продадат за скрап. Четиримата се качили в конската каруца и с
нея се придвижили до база на „военните”.
Натоварили около 16 – 17 листа ламарина и тръгнали да се прибират. По пътя били спрени от свидетеля Б.П., който им казал да карат след него до
сградата на ПП КАТ Плевен.
Съдът
дава вяра на показанията на св. П.Р.Н., който твърди, че на датата на
процесното събитие заедно с П.И.Н., П.С.Т. и подс. П.И.Н. ***. Решили да извършат кражба. С конската каруца
на подс. П.Н. отишли до „поделението”
към с. ***. Натоварили каруцата с ламарина и тръгнали да се прибират. По пътя били спрени от св. Б.П., които им разпоредил
да карат след патрулния автомобил до сградата на КАТ Плевен. Там разтоварили ламарината
и дали обяснения по случая.
Съдът
дава вяра и на показанията на св. П.И. Н.,
които посочва, че през месец юни 2014г. се срещнал с П.Р. Н. и П.С.Т.
в питейно заведение в с. **. След
малко пристигнал и подс. П.И.Н., който им казал, че е намерил
ламарина. Предложил им да отидат
и да я вземат. На другия ден подс. П.Н.
пристигнал в дома му с конска каруца. По
пътя взели П.Р. Н. и П.С. Т..
Отишли на мястото и след като се убедили, че не ги наблюдава никой
натоварил около 15 – 16 листа ламарина. Когато тръгнали били спрени от св. Б.П.. Заедно с
него отишли до КАТ Плевен, където разтоварили ламарината и
дали обяснения по случая.
Съдът кредитира показанията на всички
разпитани по делото свидетели относно значимите за правилно
установяване на фактическата обстановка обстоятелства, тъй като същите са източник на преки
доказателствени факти. Като съучастници
в извършването на престъплението заедно с подс. *** И.Н. – свидетелите П.С.Т., П.Р.Н., П.И.Н. - са
имали непосредствени възприятия от случилото се и
изясняват степента и характерът на всеки един
от тях в авторството на деянието, като същите не попадат в рамките
на забраната по чл. 118, ал.1 от НПК.
От
техните показания безспорно се
установява, извършеното престъпление и участието на подс. *** И.Н. в него.
Следва да се отбележи, че показанията на разпитаните по делото свидетели са в
кореспондеция с данните от писмените доказателствени средства – протокол за
оглед на веществени доказателствени средства и албум за извършен оглед на
веществени доказателства, които
отразяват валидно извършени процесуално – следствени действия. В тях се удостоверяват броя, размерите и цвета на
вещите предмет на престъплението. От показанията на св. Б.П. се установява, че
е спрял извършителите на престъплението в непосредствена близост до базата на
ОД на МВР до с. **
в посока с. ***. Съгласно АКТ №367
- за публична държавна собственост на
недвижим имот, находящ се в местност „** „ с .**, който включва 1. Битова
сграда от 102 кв.м; 2. Птичарник №1 на 736 кв. м метална
конструкция; 3. Птичарник №2 на 1300 кв.м; 4. т. Трафопост с помещение за
генератори за строен на 32 кв.м.
В
този смисъл неоснователно се явява възражението на адв. П., че имуществото
обект на престъпно посегателство не е собственост на ОД ма МВР- Плевен. Обстоятелството, че имота не
се охранява съвсем не означава, че имущественото не е във владение на ОД на
МВР.
Съдът кредитира заключението на извършената на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза, прието и неоспорено от страните в
съдебно заседание, от което се установява, че стойността
на вещите предмет на престъплението към датата на извършване на деянията
възлиза на 171,80 лева.
При така изяснените фактическа обстоятелства, съдът приема за установено
следното от правна страна:
С деянието си подсъдимият подсъдимия
П.И.Н. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1 вр.
с чл.20, ал.2, вр. с чл.29 ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, като на 07.06.2014г. в с.**, обл.Плевен, местност „**”,
при условията на опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с П.С.Т., П.Р.Н.
и П.И.Н. /спрямо които наказателното производство е приключило със споразумение
за решаване на делото/, отнел чужди движими вещи – 17 листа черна ламарина с
размер 200 х 1000 х 0,5 – общо 154,36лв, 4 листа черна ламарина с размер 1000 х
500 х 0,5 мм
– общо 9,44 лв; разкомплектован понижаващ редуктор с общо назначение с един
фланец – 8,00лв. вещи на обща стойност 171,80лв. от владението на Министерство
на вътрешните работи – ОД на МВР – Плевен, без съгласие на техен представител,
с намерение противопоказно да ги присвои
Налице е извършено деяние. Деянието
е извършено от подсъдимия П.И.Н.. Извършено е виновно, при форма на вината – пряк умисъл
– деецът е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
настъпването на общественоопасните последици и е искал настъпването на тези
последици, като наред с това е действал с намерение противозаконно да присвои
вещите предмет на престъплението. Деянието съставлява престъпление според
Наказателния закон на Република България и е обхванато като съставомерно от
нормата на чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1 вр. с чл.20, ал.2, вр.
с чл.29, ал.1,
б.”а” и б.”б” от НК.
Престъплението съставлява опасен рецидив по чл.29, ал.1, буква „а” и “б” от НК,
тъй като подсъдимият П.И.Н. е извършил престъплението предмет на обвинението, след
като е бил осъждан два и повече пъти на
лишаване от свобода за тежки умишлени
престъпления от общ характер по н.о.х.д.№. 3116/2012г. на
РС-Плевен, за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, точка 3 и
т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1 , буква ”б” от НК на лишаване от
свобода за срок 1 година при първоначален строг режим на изтърпяване и по
н.о.х.д.№ 2049/2010г. на РС-Плевен за престъпление по чл.195, ал.1, точки 4, 5
и 7, вр. с чл.28, ал.1 от НК на лишаване от свобода за срок от 3 месеца
при първоначален строг режим.
Налице
са две осъждания, като престъплението по
н.о.х.д.№. 3116/2012г. на РС-Плевен на РС-Плевен е извършено на 02.09.2012г., след като
е влязла в сила присъдата по
н.о.х.д.№2049/2010г. на РС- Плевен /08.07.2011г./
и петгодишният срок, визиран в
разпоредбата на чл.30 от НК не е изтекъл от момента на изтърпяване на
наказанията по посочените присъди.
При определяне на вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия П.И.Н., съдът прецени обществената опасност на деянието с оглед
времето, мястото и начина на извършването му.
Съдът прецени и обществената опасност на подсъдимия.
Обстоятелството, че П.И.Н. е осъждан и с
други присъди извън тези, които квалифицират деянието като по-тежко, съдът
приема като отегчаващо отговорността обстоятелство.
За смекчаващо отговорността обстоятелство на подс. П.И.Н., съдът приема ниската стойност на предмета на престъплението и обстоятелството, че за
ОД на МВР не са настъпили вредни последици.
При
така анализираните обстоятелства и при съобразяване на принципите на чл.36 и
чл.54 от НК, съдът намира, че на
подсъдимия П.И.Н. следва да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, което да изтърпи при първоначален
„строг” режим съгласно ЗИНЗС, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът счита, че така наложеното наказание би подействало
поправително-възпиращо и предупредително-възпитателно на подсъдимия.
При
този изход на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия П.И.Н. следва
да заплати по сметка на ОД на МВР РС-Плевен направените по делото
разноски в размер 11, 25 лв. и 37, 50,00 лв. по сметка на РС-Плевен.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: