Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град ТЕТЕВЕН 11.09.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД-четвърти
състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори август
През две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело №208 по
описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е
наказателно постановление №18-0356-000594/17.04.2019 година на Началника на РУП
на МВР гр.Тетевен.
В жалбата
си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че не е извършил никакво нарушение по ЗДП, тъй като
не е управлявал автомобил. Твърди, че в акта за нарушение и НП липсва описание
на нарушенията. Твърди, че едва с НП му е повдигнато обвинение за нарушение на
чл.100 ал.1 т.2 от ЗДП. Твърди, че в НП липсват справки кога е била прекратена
регистрацията на МПС. Твърди, че акта за нарушение е съставен в нарушение на
ЗДП и ЗАНН. Твърди, че са му били наложени наказания в максимален размер, без
наказващият орган да се е обосновал.
Моли да бъде отменено изцяло обжалваното
наказателно постановление.
За РУП на МВР гр.Тетевен, редовно призовано, представител не се явява и
не взима становище по жалбата.
От
приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приетите и приложени по
делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели-Г.П.П., В.М.М.,
С.Р.И., А.Е.Й., А.К.Г., Н Е А , съдът приема за установено следното:
На дата 10.12.2018 година свид.В.М.
подал сигнал на тел.112, че неговия съсед-жалбодателя по делото управлява лек
автомобил, без да притежава свидетелство за управление на МПС. Във връзка с
подадения сигнал свидетелите по делото-П. и И.-служители на РУП на МВР
гр.Тетевен посетили дома на жалбодателя в с.Г., Ловешка област, срещнали се със
свид.М., който им заявил, че жалбодателят е управлявал автомобил в селото през
деня. На место полицейските служители не открили жалбодателя и във връзка със
случая била образувана преписка, по която били снети обяснения на свид.М. и
жалбодателя. В последствие на дата 19.12.2018 година на жалбодателя, в негово
отсъствие бил съставен акт за нарушение на чл.140 ал.1 и чл.150 от ЗДП от свид.П.,
като последният твърди, че би трябвало да е съставил акта за нарушение в
полицията в гр.Тетевен и да го е връчил на жалбодателя. Свидетелят М. твърди,
че е подписал като свидетел акта за нарушение в полицейския участък в
с.Български Извор, че акта е бил вече съставен и е присъствал само свид.И..
Свидетелят И. твърди, че акта за нарушение е бил съставен в с.Г. и че той се е
подписал като свидетел именно там, както и че не помни дали свид.М. е
присъствал при съставяне на акта за нарушение. В последствие акта за нарушение
бил връчен на жалбодателя и той го подписал и получил препис от него с
възражението, че не е карал автомобила, както и направил писмено възражение по
акта приложено на л.14 от делото.
В
последствие на 11.01.2019 година било образувано досъдебно производство
№15/2019 година по описа на РУП на МВР гр.Тетевен за престъпление по чл.343в
ал.2 от НК и с постановление от 14.03.2019 година на Районна прокуратура
гр.Тетевен наказателното производство по досъдебното производство е било
прекратено срещу жалбодателя по настоящото дело за престъпление по чл.343в ал.2
от НК, поради недоказаност на обвинението.
На дата 17.04.2019 година въз
основа на акта било издадено и обжалваното наказателно постановление /НП/, с
което на жалбодателя на основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лева, на основание чл.175 ал.3
от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева и на
основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 300 лева.
Предвид изложеното, съдът намира за
безспорно установено по делото, че акта за нарушение е бил съставен от свид.П.
в отсъствието на останалите двама свидетели-М. и И., с оглед техните показания
и в отсъствието на жалбодателя по делото, а в последствие е връчен на жалбодателя,
но не на датата посочена в акта-19.12.2018 година, а евентуално след тази дата,
което означава, че съставянето на акта за нарушение и връчването му на
жалбодателя е станало на различни дати, а в акта за нарушение е посочена една и
съща дата на съставяне на акта и връчването му на жалбодателя. Освен това
следва да се отбележи, че в акта е посочено, че жалбодателят е отказал да
подпише акта и да получи препис от него, а всъщност той е подписал акта и
получил препис, което същият не отрича в съдебно заседание.
С оглед изложеното, съдът приема,
че съставянето на акта за нарушение в присъствието на нарушителя и
предявяването на същия за подпис е водещият принцип, закрепен в разпоредбата на
чл.40 ал.1 от ЗАНН. Той е установен с цел да може нарушителят да се запознае
със съдържанието на акта, за да разбере в извършването на какво административно
нарушение е обвинен и да има възможност да се защити, както с отразяване на
възражение при връчване на акта така и с допълнително писмено такова в 3-дневен
срок. В конкретния случай тези права са нарушени, макар че жалбодателят е
подписал акта и получил препис от него и съответно е направил възражение, тъй
като е безспорно установено по делото, че акта за нарушение е бил съставен от
свид.П. в отсъствието на останалите двама свидетели-М. и И.,
с оглед техните показания и в отсъствието на жалбодателя по делото, а в
последствие е връчен на жалбодателя в отсъствието на свидетелите по акта, което
означава, че съставянето на акта за нарушение и връчването му на жалбодателя е
станало на различни дати. Освен това по делото няма никакви доказателства, че
жалбодателят е бил призован по какъвто и да е начин /устно или писмено/ за
съставяне на акта за нарушение, за да бъде съставен същия в отсъствие на
жалбодателя. В случая е безспорно, че е нарушена разпоредбата на чл.40 ал.1 от ЗАНН, а в никоя от изключителните хипотези по чл.40 ал.2 до 4 от ЗАНН тези
права не отпадат /вж.чл.43 ал.4 от ЗАНН/. Нарушаване на реда за съставяне и
връчване на акта за нарушение, регламентиран в чл.40 и чл.43 от ЗАНН, безспорно
ограничава възможността за реализиране защитата на санкционираното лице, както
с оглед произтичащите от връчването на акта права и задължения, свързани именно
с правото на защита, така и с оглед функциите на акта за нарушение в
административно-наказателното производство, а именно значението му на правен
акт, с който се повдига и предявява обвинение в извършване на административно
нарушение. Ненадлежното му съставяне и връчване представлява нарушение на
процесуалните правила, което е съществено и не може да бъде поправено в
съдебната фаза на процеса. Констатираното от съда нарушение по ЗАНН
представлява формална предпоставка за отмяна на обжалваното НП, тъй като
опорочава изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната
отговорност на жалбодателя.
От друга
страна следва да се отбележи, както правилно е приела и прокуратурата, че по
делото липсват безспорни доказателства, че жалбодателят е управлявал лек
автомобил „Ланчия Дедра“ с ДК№ ОВ 97 60 АХ на посочената в акта и НП дата, час
и място, като показанията на свид.М., че жалбодателят е управлявал автомобила
не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства и най-вече от
показанията на свидетелите П. и И., които твърдят, че когато са пристигнали на
место жалбодателят не се е намирал в дома си и полицейските служители не са го
виждали, а свид.М. твърди, че когато са пристигнали органите на полицията
жалбодателят е бил в двора си.
Предвид изложеното, съдът приема,
че с представените по делото доказателства, не се установява по несъмнен начин,
че именно жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна нарушенията
по чл.140 ал.1 и чл.150 от ЗДП, поради което същият неправилно
и незаконосъобразно е бил санкциониран по чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП с наложено
административно наказание глоба в размер на 10 лева, по чл.175 ал.3 от ЗДП с
наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева и по чл.177 ал.1
т.2 от ЗДП с наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева
С оглед изложеното, съдът приема,
че НП е незаконосъобразно и като такова ще следва да бъде изцяло отменено.
Водим от горното и на основание
чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление №18-0356-000594/17.04.2019 година на Началника
на РУП на МВР гр.Тетевен, издадено въз основа на акт за установяване на административно
нарушение №865734/19.12.2018 година, с което на А.С.А., ЕГН ********** ***
основание чл.183 ал.1 т.1 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 10 /десет/ лева, на основание чл.175 ал.3 от ЗДП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева и на основание
чл.177 ал.1 т.2 от ЗДП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 300 /триста/ лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението, че
е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: