Решение по дело №1565/2019 на Софийски градски съд

       Р     Е     Ш    Е    Н    И    Е    № ……

                                              Гр. София, 10.01.2020 г.

 

 

                            В      И М Е Т О      Н А      Н  А  Р  О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на десети декември през две хиляди и деветнадесета  година в следния състав :

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                    ЧЛЕНОВЕ :  Цветомира Кордоловска   

                                                      Мл. съдия :  Биляна Коева                         

при секретарят Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 1565 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 344604/21.02.2018 г. на СРС, 26 с - в, по гр. д. № 69175/2016 г. е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК, че М.Т.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, сумата от 1 418, 23 лв. - главница за доставена в периода м. 05.2014 г. - м. 04.2015 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 074370, находят се в гр. София, ж.к. „******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2016 г. (подаване на заявлението) до изплащане на вземането, както и сумата от 119, 98 лв. - лихва за забава за периода 15.09.2015 г. - 14.07.2016 г. С решението исковете са отхвърлени до пълните предявени размери. Ответницата е осъдена за запращане на разноски в исковото и заповедното производства.

Недоволна от решението в уважителната част е останала ответницата М.Т.П., която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва с доводи, че е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при допуснати от съда процесуални нарушения. Според ответницата исковете са допуснати за разглеждане без да са заплатени изцяло дължимите такси. Основното оплакване в жалбата е, че ищецът не е провел доказване на факта, че между страните е налице облигационно правоотношение за доставка на ТЕ в периода. Неоснователно е прието, че ответницата е собственик или носител на вещно право на ползване върху имота, без категорични доказателства в тази насока. Исковете на се установени по размер от приетите от съда експертизи. Не са представени изискваните доказателства за въвеждане в експлоатация на абонатната станция. Моли да се отмени решението в уважителната част и да се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не взема становище по въззивната жалба в срока по чл. 263 ГПК.

Третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД не взема становище по жалба.

Като съобрази изложеното от страните по реда на въззивната проверка, съдът намира следното :

Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо в оспорената част.

По доводите за незаконосъобразност на решението, поддържани във въззивната жалба, съдът намира следното :

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 от ГПК ищецът следва да установи, по иска за главницата : обстоятелствата, свързани със съществуване на договорни отношения между страните за доставката на топлоенергия и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, а по иска за лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила забава на длъжника, както и размера на законната лихва. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения срещу исковете.  

За да се премине към обсъждане по същество на дължимостта на суми за консумирана енергия и лихви върху тях, следва да се обсъди основният спорен въпрос, поставен във въззивната жалба: дали е установено, че М.Т.П. е потребител на ТЕ през претендирания период – 01.05.2014 г. – 30.04.2015 г. за процесния имот.

Според нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Съгласно на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ДР на ЗЕ, „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Според пар. 1, 41 б, б. „а“ (изм. - ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.) „потребител на енергийни услуги“ е краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчика.

Като се съобрази посочената уредба следва, че по смисъла на ЗЕ, по договора за доставка на топлинна енергия потребител (клиент) на топлинна енергия е собственика, респективно - физическото лице, на което е учредено ограничено вещно право на ползване и лицето, което купува ТЕ за битови нужди.

Съгласно становището на ВКС изразено в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. „изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно.“. Според тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й“.

ВКС приема, че договорът между реално ползващото имота лице и топлопреносното предприятие не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот, а подлежи на доказване, например с молба за откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

Във връзка с установяване качеството на М.Т.П. на потребител на ТЕ за имота в процесния период по делото се установява, че тя, заедно с внука си М.Т.Д., е настанена в процесния имот - общинско жилище - ап. 38, находящ се в гр. София, ж. к. „******, със заповед № 10/08.03.2012 г. на кмета на СО- район Триадица, за което е сключен и договор за наем № 357/08.03.2012 г. Съгласно договора за наем консумативните разноски за имота са за сметка на наемателя.

Настоящият състав намира, че от тези доказателства се установява, че ответницата е облигационен ползвател на имота по силата на наемно правоотношение със собственика на имота - СО, район Триадица.

От друга страна, от представените пред СРС доказателства се установява, че тя е подала и изрично заявление - декларация – вх. № 1294/09.05.2012 г. до „Т.С.“ ЕАД за откриване на партида за имота на нейно име - като ползвател на ТЕ. Това изявление не е опровергано в процеса в предвидените в ГПК срокове.

С оглед възприетото становище в посоченото по - горе ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС за изключенията, при които се приема, че е сключен договорно правоотношение между реално ползващото имота лице и топлопреносното предприятие, чрез доказването му с молба за откриване на индивидуална партида на името на ползвателя при топлопреносното дружество, настоящият състав споделя извода, че ищецът е установил наличието на облигационна връзка с ответницата във връзка с ползването на ТЕ за имота.

Следователно ответната страна има качеството потребител на топлинна енергия за битови нужди за процесния имот. Възраженията в обратния смисъл, поддържани в жалбата, са неоснователни.

Страните са обвързани от договор за продажба на топлоенергия - чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ, при действие на Общите условия на ищцовото дружество през процесния период. По силата на законовата уредба, облигационното правоотношение с ищцовото дружество във връзка с доставката на ТЕ е възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - при действие на Общите условия на ищцовото дружество. Законодателят не е предвидил като условие за влизането на ОУ в сила приемане от страна на ползващите лица, въпреки, че е предвидено право на потребителите да искат специални условия като внесат в топлопреносното предприятие писмено заявление. Няма данни и не се излагат твърдения ответницата да е възразила срещу прилаганите от ищеца Общи условия, нито да е поискала прилагане на специални условия.

Сградата е етажна собственост и в исковия период се установява, че ищецът е подавал в нея топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139, ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и действалата през периода Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. В случая измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното разпределение на разходите за отопление и БГВ между топлоснабдените имоти в сградата в режим на етажна собственост е възложено от етажните собственици на „Т.с.“ ЕООД.

При определяне размера на задължението по главницата основателно СРС е съобразил заключението на приетата СТЕ. От него се установява, че сумите за ТЕ са начислявани съгласно действащата нормативна уредба за исковия период, като потребената топлинна енергия в жилището за периода е м. 05.2014 г. – м. 04.2015 г. е на стойност 1 779, 23 лв. Тъй като от ССчЕ се установява, че ответницата е погасила сума в размер на 361 лв., основателно искът относно  главницата е уважен за общ размер от 1 418, 23 лв. за процесния период.

По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В жалбата не се излагат никакви конкретни възражения срещу решението в частта по установените лихви за забава.

Във връзка с дължимите лихви за забава върху главното задължение следва да се отбележи, че съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

За разлика от СРС обаче настоящият състав намира, че процесния период - от 15.09.2015 г. - 14.07.2016 г. са действали изцяло новите Общи условия, приети с Решение по т. 1 от Протокол 53/28.03.2013 г. на СД на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение ОУ-02/ 03.02.2014 г. на ДКЕВР, влезли в сила през м. 03.2014 г.

Според чл. 33, ал. 4 от тези ОУ продавачът начислява обезщете­ние за забава в размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са изплатени в срок, т. е. само върху общодължимата сума за съответния отчетен период на база на изравнителната сметка. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г., последните суми следва да бъдат заплатени в тридесетдне­вен срок от датата на публикуването на сметките за тях на интернет - сайта на дружест­вото. Понеже ищецът не е ангажирал доказателства за датата, на която сметките са публикувани на интернет - страницата му, съдът приема, че по делото не е доказано поставянето в забава на потребителя в заплащане на  задълженията за ТЕ за периода, поради което върху тези задължения не се дължи лихва за забава.

Предвид изложеното решението в частта, в която е уважен иска по чл. 422, ал. 1 ГПК - за установяване задължения за лихви за забава от 119, 98 лв. за периода 15.09.2015 г. - 14.07.2016 г., е постановено в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, като вместо това искът за установяване  лихва за забава да се отхвърли изцяло.

В останалата част, в която иска по главницата е уважен до установения от СРС размер, решението следва да се потвърди - като постановено при съобразяване на събраните доказателства и закона.

Решението е влязло в сила в останалата отхвърлителна част понеже не е  оспорено от ищеца.

По разноските пред СРС :

Независимо от промяна в изхода от спора, настоящият състав намира, че не са налице основания за промяна решението на СРС в частта по разноските, доколкото те са определени в по – малък размер от дължимия. В полза на ответницата не се присъждат разноски за пред СРС, доколкото няма данни такива да са реално направени от нея в тази инстанция.  

По разноските пред СГС : В полза на ответницата не се присъждат и разноски, понеже тя е освободена от държавна такса, а за други разноски няма данни да са извършени пред СГС.

При тези мотиви, Софийски градски съд

                                                          

Р Е Ш И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 344604/21.02.2018 г. на СРС, 26 с - в, по гр. д. № 69175/2016 г., в частта, в която е признато за установено, по иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че М.Т.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ****** сумата от 119, 98 лв. лихва за забава за периода 15.09.2015 г. - 14.07.2016 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание на чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявен от  „Т.С." ЕАД, ЕИК ****** срещу  М.Т.П., ЕГН ********** за установяване дължимост на сумата от 119, 98 лв. - лихва за забава за периода 15.09.2015 г. - 14.07.2016 г. върху установената главница в размер на 1 418, 23 лв. - цена за доставена в периода м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 074370, находят се в гр. София, ж.к. „******.

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 344604/21.02.2018 г. на СРС, 26 с - в, по гр. д. № 69175/2016 г. в частта, в която е признато за установено, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че М.Т.П., ЕГН ********** дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******, сумата от 1 418, 23 лв. - главница за доставена в периода м. 05.2014 г. до м. 04.2015 г. топлинна енергия в имот с абонатен № 074370, находят се в гр. София, ж. к. „******, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.08.2016 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение от 25.08.2016 г. по ч. гр. д. № 43113/2016 г. на 26 с - в, СРС.

 

РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в останалата отхвърлителна част.

 

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца „Т.с.” ЕООД.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                             2.