РЕШЕНИЕ
№ 81
Хасково, 05.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - XI тричленен състав, в съдебно
заседание на шести
декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Председател: |
ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА |
|
Членове: |
ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА |
При секретар ГЕРГАНА ТЕНЕВА
и с участието на прокурора ЕЛЕОНОРА ПЕТРОВА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от съдия ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА канд № 20237260700994 / 2023 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във
вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Директор на
Дирекция ИТ Хасково срещу Решение №146 от 18.07.2023г., постановено по анд №303
по описа за 2023г. на Районен съд Свиленград. Твърди се, че решението е
неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. От събраните по
делото доказателства се установявало наличието на нарушение по чл.10, ал.2 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Изводът, че наказващият
орган не извършил индивидуална преценка за конкретния случай бил неправилен.
Конкретното нарушение било типично за вида си и не разкривало по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. За
съставомерността на деянието било ирелевантно настъпването на вредоносни
последици. Поради това липсата на такива последици не представлявала основание
нарушението да бъде квалифицирано като маловажен случай и тази липса да бъде
кредитирана като смекчаващо отговорността обстоятелство. Предвид регламентацията
в пар.2 от ДР на ЗТМТМ, с нарушаването на разпоредби на този закон се
нарушавало и законодателството на ЕС, тъй като с транспонирането на
изискванията на множество директиви се осигурявала правна сигурност както на
желаещите да работят в рамките на ЕС граждани на трети държави, така и на
пазара на труда на приемащите държави членки, а и се гарантирала в пълен обем
равнопоставеността в областта на мобилността за европейските работници и
членовете на техните семейства. Нарушенията по този закон компрометирали
съществено националните и европейските режими за достъпа до пазара на труда на
работници, граждани на трети държави. В настоящия случай се касаело за
нарушение на норми, създадени да гарантират обществения интерес при
регулирането на достъпа до пазара на труда на такива граждани, като
неспазването им засягало публичен интерес на Съюза. С това обстоятелство
следвало да бъде съобразявана преценката за маловажност при всеки конкретен
случай, извършвана както от съда, така и от административнонаказващия орган. В
случая нямало основание нарушителят да не бъде наказван, а само предупреден. Не
можело да се приеме, че изпълнението на предписанието в указания срок
обосновава отпадане на отговорността, тъй като тежестта на това смекчаващо
обстоятелство следвало да се преценява в контекста на обстоятелството, че
чужденецът работил за времето от 10.10.2022г. до датата на изпълнението –
21.03.2023г., което означавало, че повече от пет месеца задължението на
работодателя по чл.10, ал.2 от ЗТМТМ било неизпълнено и то не само по отношение
на конкретния чужденец. Констатирани били и нарушения на чл.10, ал.1 от ЗТМТМ
за работници, във връзка с които било налице нарушение на чл.10, ал.2 от същия
закон, като разгледани в своята съвкупност нарушенията на работодателя на ЗТМТМ
следвало да се ценят като утежняващи отговорността обстоятелства. На следващо
място, по делото не били представени доказателства за превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, нито за имущественото състояние на дружеството,
поради което наложеният минимален размер на наказанието бил съобразен с чл.12
от ЗАНН и не следвало да бъде изменян или отменян. Иска се отмяна на
обжалваното съдебно решение и потвърждаване на отмененото с него наказателно
постановление, както и присъждане юрк.възнаграждение.
Ответната страна – ООД Т. У. н.- [населено
място], изразява становище за неоснователност на касационната жалба, като
претендира направените пред касационната инстанция разноски и прави възражение
за прекомерност на юрк.възнаграждение.
Окръжна Прокуратура Хасково предлага обжалваното
решение да бъде отменено и да бъде потвърдено НП.
Хасковски административен съд, след като прецени
допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право
и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на
изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд Свиленград на
основание на чл.63, ал.2, т.2, във вр. ал.4 от ЗАНН е отменил Наказателно постановление
№26-2300050 от 29.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция Инспекция по
труда Хасково, с което за нарушение по чл.10, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност и на основание чл.79, ал.4 във вр. с чл.78, ал.1
от ЗТМТМ на ООД Т. У. н.-[населено място], е наложена имуществена санкция в
размер на 1500,00 лева за това, че при приемане на работа на работник –
гражданин на трета държава, не съхранявало за срока на наемането нотариално
заверено копие от валиден документ за пребиваване, като предупредил
дружеството, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на
съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно
наказание.
За да постанови решението си районният съд е
приел, че дружеството не е съхранявало нотариално заверено копие на документ за
пребиваване на работника А. Ч. – гражданин на трета държава, Република Турция,
и този факт не бил спорен. В конкретния случай обаче бил налице маловажен
случай по смисъла на чл.28 във вр. с пар.1, ал.1, т.4 от ДР на ЗАНН.
Работодателят се снабдил с нотариално заверено копие от документа за
пребиваване на лицето малко повече от месец след установяване на нарушението и
в дадения с предписанието срок – до 24.03.2023г., като от нарушението не
настъпил вредоносен резултат. Случаят бил маловажен, понеже макар и формално да
бил осъществен състав на административно нарушение, с оглед наличието на
смекчаващи обстоятелства, деянието разкривало по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, като
липсвали и настъпили вреди за работника и за държавата. В момента на
констатиране на нарушението за проверяващите било ясно, че А. Ч. имал издадено
валидно разрешение за пребиваване в страната, като липсата нотариална заверка
на документа не водела до никакви вредни последици. Следвало да се отчете и че
освен наличието на разрешение за пребиваване в България, бил налице и валидно
сключен трудов договор. В подкрепа на изложеното бил също фактът, че в кориците
на делото липсвали данни за други констатирани нарушения, които да били
установени с влезли в сила актове. Така налагането на имуществена санкция,
макар и в минималния предвиден размер, се явявало несъразмерно тежко наказание
спрямо степента на обществената опасност на деянието и дееца. Отношенията,
регулирани от ЗТМТМ, били от обществена важност, но това не можело да игнорира
задължението на административнонаказващия орган за индивидуална преценка на
всеки отделен случай с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на
конкретния нарушител, което не било сторено в процесния случай. За поправянето
и превъзпитанието на дееца било напълно достатъчно, преценявайки
обстоятелствата по чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган да отчете неговата
маловажност и да предупреди писмено или устно нарушителя, че при повторно
нарушение ще му бъде наложено наказание. Неквалифицирането на нарушението като
маловажен случай според въззивната инстанция е довело до неправилно приложение
на материалния закон, тъй като били налице всички предпоставки за прилагането
на чл.28 от ЗАНН.
Касационната инстанция счита, че обжалваното
решение е правилно, валидно и допустимо. Районният съд е изпълнил задължението
си да събере всички относими, допустими и необходими доказателства за
установяване на релевантните по делото факти. Тези доказателства са правилно
преценени в тяхната съвкупност и въз основа на тях е установена обективно
фактическата обстановка по случая. Още повече и че те не са спорни. Не е спорно
и че в производството пред РС Свиленград няма представени доказателства за
други установени нарушения на чл.10, ал.2 от същия закон, касаещи други
работници на дружеството, относно които нарушения да има влезли в сила
актове.
Атакуваният съдебен акт се основава на правилна
преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за
казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на
съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид
релевантните за спора факти и обстоятелства и изразените от страните становища
по тях, като са обсъдени направените възражения. Доводите в касационната жалба,
че въззивната инстанция не е отчела, че нарушената разпоредба гарантира обществения
интерес при регулирането на достъпа до пазара на труда на такива граждани, като
неспазването им засягало публичен интерес на Съюза, поради което и не следва да
намери приложение чл.28 от ЗАНН, са неоснователни. В ЗТМТМ няма разпоредба, с
която да се предвидено, че за нарушенията по този закон не се прилага чл.28 от ЗАНН. Доколкото настоящата касационна инстанция споделя изцяло мотивите на
решаващия съд, то на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща
към мотивите на атакуваното решение.
От обективна и субективна страна търговското
дружество е осъществило всички съставомерни признаци на посоченото нарушение.
По делото не се спори по фактите, а единствено дали са правилни изводите на
съда, че неправилно административнонаказващият орган е ангажирал обективната
отговорност на търговеца с издаването на процесното НП и следва ли нарушението
да се квалифицира като маловажен по чл. 28 от ЗАНН.
В случая няма спор, че е установено извършеното
от ответникът нарушение на чл.10, ал.2 от Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, както и че при проверката е установено приложено копие от
валиден документ за пребиваване, но без нотариална заверка, а също и че в срока
на даденото предписание, то този документ е представен с нотариално заверен
вид. Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007г. по тълкувателно дело №1
от 2005г. на наказателната колегия на Върховния касационен съд преценката на
административнонаказващия орган за маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН се
прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Поради това след като
въззивната инстанция е констатирала, че са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН, а
наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради
противоречие със закона. В случая основанията да се квалифицира деянието като
маловажен случай са извършени при цялостна преценка на разглеждания случай, при
съобразяване на обстоятелството, че нарушението е за първи път и че е
отстранено в срока на предписанието, като няма настъпили вредни последици.
Настоящият съдебен състав намира, че деецът не разкрива висока степен на
обществена опасност, тъй като е бил наличен в копие валиден документ за
пребиваване и своевременно е представен в заверен вид, а обстоятелството, че
служителят след назначаването си и до установяване на нарушението е полагал
труд, не влече никакви вредни последици и не може да промени извода за
приложение на чл.28 от ЗАНН. Правилен и обоснован е изводът на въззивния съд,
че наложената имуществена санкция в минималния размер - 1500,00 лева, не
съответства на вредните последици от нарушението. Действително обществените
отношения, които регулира ЗТМТМ са от особена обществена важност, тъй като
касаят желаещите да работят в рамките на ЕС граждани на трети държави, а така
се засяга и публичен интерес на Съюза, но това не може да игнорира задължението
районния съд за индивидуална преценка на всеки отделен случай - с оглед
обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.
С оглед посоченото настоящият състав счита, че
нарушението е с ниска степен на обществена опасност, и намира, че извършеното
от дружеството нарушение отговаря на критериите, разписани в пар.1, т.4 от ДР на ЗАНН,
обуславящи възприемането му като маловажен случай, поради което решението на РС
Свиленград следва да бъде оставено в сила като правилно и обосновано.
С оглед извода за неоснователност на жалбата,
разноските на ответната страна за настоящата съдебна инстанция следва да се заплатят
от касационния жалбоподател. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй
като адв.възнаграждение е в минималния предвиден в Наредба №1/09.07.2004г.
размер съобразно чл.18, ал.2 във вр. с чл.7, ал.2, т.2 от наредбата.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.1, пр.2 от АПК,
съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №146 от 18.07.2023г.,
постановено по анд №303 по описа за 2023г. на Районен съд Свиленград, с което
на основание на чл.63, ал.2, т.2, във вр. ал.4 от ЗАНН е отменено Наказателно
постановление №26-2300050 от 29.05.2023г., издадено от Директора на Дирекция
Инспекция по труда Хасково.
ОСЪЖДА Дирекция Инспекция по труда да заплати на
ООД Т. У. н.-[населено място], [ЕИК], направените по делото разноски в размер
на 450,00 лева.
Решението е окончателно.
|
Председател: |
|
|
Членове: |