РЕШЕНИЕ
№ 120
гр. Монтана, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на осемнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Таня Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Аделина Троева Въззивно гражданско дело №
20221600500058 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна
жалба на „БНП П.П.Ф.“ С.А., клон *, гр.*, подадена чрез пълномощник юрк.
П.П., срещу решение № 260391 от 05.11.2021 г. по гр. дело №1747/2019 г. на
Ломския районен съд, с което са отхвърлени предявените от БНП П.П.Ф.
искове с основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД срещу Е. Б. за признаване на установено в отношенията между
страните, че Е.Б. дължи на „БНП П.П.Ф.“ заплащането на сумата от 1836,07
лв., от които 1169,38 лв. главница по договора за револвиращ потребителски
кредит, 607,33 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.03.2016 –
10.11.2017г. и 59,36 лв. мораторна лихва, ведно със законна лихва върху
главницата от 30.05.2018 г. – датата на подаване на заявлението, по което е
образувано ч. гр. д. № 1080/2018г. на РС-Лом, до окончателно изплащане на
задължението.
Твърди се в жалбата, че решението е неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон и процесуалните правила:
първоинстанционният съд е отказалда назначи поисканата от ищеца
счетоводна експертиза,поради което делото е останало непопълнено с
1
доказателства. Направено е искане за назначаване на съдебно-счетоводна
експертиза във въззивното производство. Иска се отмяна на решението и
уважаване на предявените искове, както и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Въззиваемата страна Е.Б. чрез особен представител адв. А.Л. оспорва
основателността на жалбата. Навежда доводи, че предсрочната изискуемост
на вземането не е надлежно обявена на длъжника. Също така твърди, че не са
налице данни за обвързаност между страните, свързана с кредитното
правоотношение и съответно кредитната карта. Твърди се, че няма данни за
размера на кредитния лимит и други задължителни условия, които са
задължителни за договорни отношения от такъв вид.
Във въззивното производство е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. Окръжният съд, като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, предвид
събраните по делото доказателства и въз основа на закона, приема следното:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на
„БНП П.П.Ф.“ С.А., клон *срещу Е.Б. с твърдения, че при сключването на
кредит за покупка на стоки на ответната страна е бил отпуснат и револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта с максимален лимит
1500 лв. Твърди се, че на 19.01.2016 г. била активирана предоставената
кредитна карта *, като усвоените суми е следвало да се погасяват чрез
месечни вноски. Твърди се, че Е.Б. е преустановила плащанията по договора
за кредит на 01.03.2016 г., към който момент балансът по кредитната карта е
бил отрицателен - 1776,71 лв. В тази връзка, се твърди, че сумата включва
пропуснатите месечни вноски и договорната лихва върху тях от датата на
просрочие. В исковата молба ищецът твърди, че на 10.11.2017 г. е изпратил на
ответницата покана за доброволно изпълнение, но такова изпълнение не е
извършено от длъжницата. За дължимата сума ищецът е подал заявление по
чл. 410 ГПК пред Ломския районен съд.
Издадена е заповед за изпълнение на 04.06.2018 г., връчена на
ответницата при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца е
налице правен интерес от предявяването на установителен иск.
При така поддържаните твърдения ищецът иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че
2
е налице вземане от страна на ищеца от ответника, в размер на 1836,07 лв.,
представляващи: главница – 1169,38 лв., договорна лихва в размер на 607,33
лв., за периода 01.03.2016 - 10.11.2017г.. и 59,36 лв. – обезщетение за забава
за периода от 10.11.2017г.. до 11.05.2018г., ведно със законната лихва от
подаване на заявлението /30.05.2018г./ до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се и направените съдебни разноски по
заповедното и исковото производство. В условията на евентуалност е
предявен осъдителен иск за същите суми.
Ответницата чрез назначен особен представител адв. А.Л., с подаден в
срок отговор оспорва иска с доводи, че предсрочната изискуемост на
вземането не е надлежно обявена. Освен това твърди, че ищецът е следвало да
даде подходящ срок за доброволно плащане на падежиралите вноски.
Поддържа, че предявеният иск е неоснователен.
С решението по делото първоинстанционният съд е отхвърлил
предявените на основание чл. 240, чл.79, и чл. 86 от ЗЗД и чл. 9 от ЗПК във
вр. чл.415 и чл. 422 от ГПК искове.
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от надлежна страна в процеса при наличен
правен интерес и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо
постановено в производство с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1
от ГПК вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
От фактическа страна е установено, че по ч. гр. д. № 1080/2018 г. на
Районен съд - Лом е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК от 04.06.2018 г. в полза на въззивника срещу въззиваемата
страна за сумата от 1836,07 лв., от които 1169,38 лв. – главница по договор за
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта, сключен
във връзка с Договор кредит за покупка на стоки или услуги на изплащане №
*г., 607,33 лв. – възнаградителна лихва за периода 01.03.2016г. –
10.11.2017г. и 59,36 лв. мораторна лихва за периода 10.11.2017-11.05.2018г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 30.05.2018г. до
окончателното изплащане, както и 86,72 лв. – разноски по заповедното
производство.
3
Заповедта е връчена на въззиваемата Е.Б. при условията на чл. 47, ал. 5
от ГПК. Въз основа на това съдът е указал на заявителя да предяви
установителен иск за вземането си. Същият е предявен в законоустановеният
едномесечен срок.
От доказателствата, представени от „БНП П.П.Ф.“ С.А., се установява,
че между страните е сключен Договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта *г.,
по силата на който въззиваемата страна е получила потребителски кредит в
размер на 909,05 лв. за закупуването на избрани стоки /готварска печка и
преносим компютър/ от търговски обект на магазини „*“. Сключена е и
застраховка на стойност 72,72 лв., като страните са договорили кредитът да
бъде погасен на 11 месечни вноски от по 99,74 лв., в срок до 20.05.2016г.
Представено е Приложение към Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта * * от дата 07.06.2015 г., по силата на който кредиторът се е
задължил да предостави кредитна карта Мастъркард с лимит от 1500 лв. при
лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90%, а
кредитополучателят – да прави месечни погасителни вноски с минимален
размер 120 лв. в срок до 1-во число на месеца и да заплаща предвидените в
договора такси.
По делото е приложено и товарителница № */*за изпращане на
документи от въззивника, като е удостоверено получаване лично от
въззиваемата страна на 09.12.2015г. Съдържанието на писмото не е ясно.
С „Последна покана“, датирана 16.11.2017 г., въззивникът е уведомил
Б., че е преустановила плащанията по кредитна карта MasterCard - * на
01.03.2016 г., като към 16.11.2017 г. дължи общо 1778,67 лв., от които
главница - 1169,38 лв., договорна лихва - 607,33 лв. и обезщетение за забава -
1,96 лв. В поканата е пояснено, че в срок до 7 дни следва да се погаси
задължението, в противен случай кредиторът ще прибегне до съдебно
уреждане на спора.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
4
Съгласно легалното определение в чл. 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Във връзка с горното, по делото не се спори относно договора за
потребителски кредит. Последният носи подписите на двете страни и не е
оспорен от въззиваемата страна. Този договор съдържа уговорки, че е
налице възможност в срок не по-късно от заплащането на първата
погасителна вноска по него кредиторът да издаде кредитна карта на
кредитополучателя.
Относно Приложението към договора за потребителски кредит, по
силата на което кредиторът се е задължил да предостави кредитна карта
Мастъркард с лимит от 1500 лв., МОС констатира, че Приложението е
подписано само от въззивника /л.24-25 от делото на ЛРС/. След като не
съдържа подпис на въззиваемата страна, този документ не може да й се
противопостави. В своята същина това Приложение представлява частен
документ. В разпоредбата на чл. 180 от ГПК е предвидено, че частни
документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват
доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези
лица. В това се състои тяхната формална доказателствена сила. След като
документът не е подписан от насрещната страна, то чл. 180 от ГПК не намира
приложение, тъй като законът не придава никаква задължителна
доказателствена сила на неподписаният документ. Съдът следва да прецени
неговата доказателствена сила свободно, по вътрешно убеждение, и с оглед
всички данни по делото, без да е обвързан от някаква задължителност.
Според чл. 10, ал. 1 от ЗПК условие за действителност на договора за
потребителския кредит е наличието на писмена форма. Поради
неподписването на Приложението от въззиваемата, то МОС приема, че
писмената форма не е спазена. Това обосновава извод, че въззивникът не е
5
доказал сключването на валиден договор за издаване и ползване
на кредитна карта с въззиваемата страна, който да установява договорната
обвързаност и задълженост на последния.
От доказателствения материал не се установява и реално изпълнение
чрез предаване на кредитната карта от въззивника на въззиваемата страна и
съответно използването й. В тази връзка от назначената пред настоящата
инстанция съдебно-счетоводна експертиза се установява, че въззивникът
/кредитор/ не е предоставил доказателства за кредитната карта, като също
така не става ясно дали кредитната карта е получена и активирана. Не става
ясно дали по нея има движение. Освен това, се установява, че няма
предоставени документи във връзка с твърденията на кредитора относно
размера на задължението. Също така кредиторът не е предоставил банкови
извлечения, което от своя страна не позволява да се установят транзакциите
по потребителския, револвиращ кредит и кредитната карта. Установява се, че
покупките направени от магазин „*“ не са направени с кредитна карта.
Следва да се уточни, че въззивникът претендира заплащането на
процесните суми по твърдения за сключен договор за предоставяне на кредит,
който бил отпуснат и ползван чрез кредитна карта. В тази връзка, съобразно
доказателствената тежест в производството по установяване съществуването
на вземането си, кредиторът /въззивник/ следва при условията на главно и
пълно доказване да установи договорната връзка с кредитополучателя,
размера на вземането си и настъпване на предпоставките за предсрочната
изискуемост на кредита.
МОС намира, на първо място, че не е доказана договорната връзка, тъй
като както бе констатирано по-горе Приложението не носи подписа на
въззиваемата Е.Б..
На следващо място, дори да сме изправени пред хипотезата, че е
доказана договорната връзка, следва да се има предвид, че договорът за заем е
реална сделка и същият се счита сключен от предаване на сумата в заем, а не
с подписването на договор, съдържащ задължение за това. Според
дефиницията на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят
предава в собственост на заемателя определена сума пари срещу насрещното
задължение на заемателя да ги върне. Договорът се счита сключен от момента
на предаване на съответната сума, а не от постигане на съгласието на
6
страните, поради което независимо дали е налице писмен акт между тях, само
с предаването на съответната сума е завършен фактическият състав на
съглашението.
Видно от назначената съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
намира за пълна и обективна, става ясно, че няма данни кредитната карта да е
получена и активирана. Също така, няма данни и за извършени плащания чрез
нея. Кредиторът не е предоставил банкови извлечения, за да могат да се
установят транзакциите по кредитната карта.
По отношение на търсената от кредитора сума се установява, че няма
приложени по делото доказателства относно последната. Единствено пред
първоинстанционния съд е приложен документ „Последна покана“, датирана
16.11.2017 г., като в нея въззивникът е уведомил ответната страна, че е
преустановила плащанията по кредитна карта MasterCard - * на 01.03.2016 г.,
като към 16.11.2017 г. дължи общо 1778,67 лв. МОС намира, че липсват
данни писмото да е получено от въззиваемата страна. Приложеното писмо с
изх. № * е получено лично от въззиваемата страна на 09.12.2015 г. Очевидно
става въпрос за писмо, което не може да докаже получаването на „Последна
покана“ датирана 16.11.2017г. от въззиваемата страна, тъй като има разлика
от две години. Освен това, следва да се отбележи, че не е ясно съдържанието
на писмо с изх. №*
При така изложените мотиви МОС намира, че въззивникът не е доказал
твърдените от него факти, поради което предявените искове са неоснователни
и следва да се отхвърлят в цялост.
Изводите на въззивния съд относно неоснователността съвпадат с
направените такива от първостепенния съд с обжалваното решение, което
като правилно следва да се потвърди.
Предвид, че МОС намира за недоказано наличието на облигационна
връзка между страните, доводите на въззиваемата страна относно
предсрочната изискуемост не следва да бъдат коментирани.
Искане за присъждане на разноски въззиваемата страна не е направила,
поради което и съдът не присъжда такива.
На основание горното МОС
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА решение от 05.11.2021 г. по гр. дело № 1747/2019 г.
на Районен съд – Лом.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8