№ 156
гр. Габрово , 31.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ III в закрито заседание на
тридесет и първи март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Ива Димова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20214200500037 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на частна жалба от К.Х., чрез адв. И. И.,
против разпореждане № 260451 от 20.11.2020 г. постановено по ч. гр. д. № 200/2014 г. по
описа на РС - С., с което е отхвърлена молбата на жалбоподателката за издаване на обратен
изпълнителен лист срещу ТБ "Юробанк България" АД за връщане на платената по изп. дело
№ 20148380402983 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838, сума в размер ан 12 903, 02 лв.,
събрана принудително на осн. заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист,
издадени по ч. гр. д. № 200/2014 г. по описа на РС - С., обезсилени с определение от
11.02.2016 г., постановено по същото дело, като неоснователна.
В жалба се излага, че обжалваното разпореждане е неправилно, поради нарушение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Неправилно е разтълкувано приетото в ТР № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4 на ОСГТК на ВКС,
тъй като в същото е прието, че за обратния изпълнителен лист от значение дали в изп.
производство са събрани суми, подлежащи на връщане поради отхвърляне на
установителния иск или на определение за прекратяване на производството по делото. Само
в хипотезите на прекратяване на производството по делото, извън случаите, когато
заповедта и изпълнителния лист не подлежат на обезсилване, обратен изпълнителен лист се
издава за връщане на сумите, получени на основа на допуснатото незабавно изпълнение до
размера на тези суми. Недопустими и неотносими са направените съждения от съда, че Х. е
възможно да е била приела наследството на починалия или да се е отказала от него, което от
своя страна налагало необходимост от преценка на дължимостта на претендираното вземане
на базата на тези нови факти и поради този причина облекченият ред за издаване на обратен
изпълнителен лист се явява неприложим, както и препоръката към същата да осъществи
1
претендираните си права по реда на осъдителния исков процес. Моли да се отмени
обжалваното разпореждане, като се уважи направеното искане за издаване на обратен
изпълнителен лист. Правят се доказателствени искания.
В указания срок не е постъпил отговор от насрещната страна ТБ "Юробанк България" АД.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което същата е процесуално допустима.
Районният съд е бил сезиран с молба от К.Х., в която се твърди, че изпълнила
несъществуващо задължение на длъжник и моли да й бъде издаден изпълнителен лист
срещу заявителя ТБ "Юробанк България" АД, за връщане на сумите , платени въз основа на
отменената заповед за изпълнение на парично задължение, въз основа на документ, по чл.
417 от ГПК по ч. гр. д. № 200/2014 г. на РС- С., както и за събраните от нея такси и разноски
по изп. дело № 20148380402983 по описа на ЧСИ М. Б., с рег. № 838. Твръди, че сумите
платени въз основа на предварителното изпълнение на отменената заповед № 95 са
следните: 1) 8 925, 95 лв. - главница; 2) 892, 59 лв. - договорна лихва; 3) 64, 23 лв. - лихва за
просрочие; 4) 197, 66 лв. - разноски за държавна такса; 5) 523, 78 лв. - адв. възнаграждение;
6) 5, 49 лв. - разходи за куриерска пратка, или общо сумата от 10 609, 70 лв. и 2 293, 32 лв.
разноски в изп. производство.
За да отхвърли молбата на К. Х. за издаване на обратен изпълнителен лист против ТБ
"Юробанк България" АД, за връщане на платената по изп. дело № 20148380402983 по описа
на ЧСИ М. Б., сума от 12 903, 02 лв., събрана въз основа на заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 200/2014 г., обезсилени с определение
от 11.02.2016 г., първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.
245, ал. 3 от ГПК, тъй като нормата изисква установяване в хода на исковото производство,
че изпълненото, въз основа на първоначалния изпълнителен лист, вземане не съществува.
Съдът е приел, че не е провеждан исков процес, в който, с влязло в сила решение, да се
установи, че изпълненото вземане не съществува. Прието е, че в този смисъл е и ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което изрично е прието, в кои хипотези ответникът може да
получи обратен изпълнителен лист. В случай иск по чл. 422 от ГПК не бил предявяван,
поради което Х. не може да се ползва от облекчения ред за връщане на платени от същата
суми по процесното изп. дело. В случая не било провеждано съдебно дирене, което пречи да
се установи дали понастоящем не били налице предпоставките за дължимост на събраните
суми въз основа на първоначалния изпълнителен лист. Възможно било Х. да е приела
наследството на починалия преди завеждане на гр. д. № 200/2014 г. по описа на РС - С.
длъжник, възможно било и да се е отказала от наследството, поради което следвало да се
направи преценка на дължимостта на претендираното вземане на базата на тези нови факти,
което не можело да се направи в настоящото производство. Съдът е приел, че молителката
следвало да осъществи претендираните си права по реда на осъдителните искове или по реда
на заповедното производство по чл. 410 от ГПК.
2
За да се произнесе настоящият състав на съда установи следното от фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 200/14 г. по описа на РС - С. се установява, че по искане на ТБ
"Юробанк България" АД, по реда на чл. 417 от ГПК е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 95 от 19.02.2014 г. и изпълнителен лист против Х.К.Х., гр. С. за сумите от 8
925, 95 лв. - главница; 892, 59 лв. - договорна лихва; 64, 23 лв. - лихва за просрочие; 197, 66
лв. - разноски за държавна такса; 523, 78 лв. - адв. възнаграждение и 5, 49 лв. - разходи за
куриерска пратка.
Въз основа на молба от К.Н. Х., Севлиевският районен съд, с определение № 70 от
11.02.2016 г. постановено по делото, е обезсилил издадената заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист от 19.02.2012 г., като е прекратил
производството по делото, тъй като е установено, че длъжникът Х.К.Х. е починал на
13.04.2013 г., т.е. преди издаването им от първоинстанционния съд.
От представеното пред настоящата инстанция, от жалбоподателката Х., съобщение с изх. №
21374/11.03.2021 г. на ЧСИ М. Б. с рег. № 838 на КЧСИ, се установява, че въз основа на
заповед № 95 от 19.02.2014 г. и изпълнителния лист, издадени по гр. д. № 200 по описа на
РС - С. е образувано изп. дело № 20148380402983, което е прекратено с постановление от
31.03.2016 г. По делото е постъпила сумата от 5 000 лв., от които 4 800 лв. са постъпили от
К.Н. Х..
Настоящият състав на съда намира, че депозираната молба неправилно е разгледана от
първоинстанционния съд по същество, тъй като същата е недопустима, като подадена от
лице, което не е процесуално легитимирано да иска издаване на обратен изпълнителен лист
по гр. д. № 200/14 г. по описа на РС - С..
Когато лицето, срещу което е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, е починало
преди започване на заповедното производство, е налице първоначална липса на процесуална
правоспособност на длъжник. Процесуалната правоспособност се свързва с
правоспособността по материалното право - чл. 27 от ГПК, а приемство в процеса се
осъществява при смърт на ФЛ, конституирано като страна в производството - чл. 227 от
ГПК. Т.е. предпоставка за надлежното упражняване на процесуалните права е
съществуването на правоспособност на страните към момента на сезиране на съда. При
първоначална липса на процесуалноправоспособен длъжник заповедното производство в
частта по оспорване на вземането, респ. по издаването на изпълнителен лист не би могло да
продължи, поради което заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена от съда, който е
постановил издаването й (в този смисъл определение № 54 от 11.02.2009 г. постановено по
ч. т. д. № 401/2008 г. на І ТО на ВКС), както е сторено от първоинстанционния съд в
конкретния случай.
При допуснато предварително изпълнение, какъвто характер има заповедта по чл. 417 от
ГПК и издадения изпълнителен лист въз основа на нея, след като същата е обезсилена, по
3
отношение на събраните въз основа на нея суми, следва да се приложат последиците на чл.
245, ал. 3 от ГПК и да се издаде обратен изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя.
Наследниците на длъжника, от изложеното по - горе е видно, че могат да се конституират в
процеса, когато правоприемството е настъпило след издаването на изпълнителния лист.
Доколкото обаче конституирането на неправоспособна страна не подлежи на поправка по
реда на чл. 101 от ГПК, а правоприемство не би могло да настъпи по правилото на чл. 227 от
ГПК, то искането за издаване на обратен изпълнителен лист, не може да се осъществи по
този ред от жалобподателката, като за нея е налице единствено исковият ред за защита на
нарушените й права.
За процесуалната легитимация на страните съдът следи служебно, а за молителката не
възникнало правото да предяви молба за издаване на обратен изпълнителен лист, като
правоприемник на длъжника Х., поради изложените по - горе доводи.
Поради гореизложеното обжалваното определение на първоинстанционния съд е
недопустимо и същото следва да се обезсили, а молбата на жалбоподателката да се остави
без разглеждане като недопустима, поради липсата на процесуална легитимация на
молителката.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА разпореждане № 260451 от 20.11.2020 г. постановено по ч. гр. д. № 200/2014 г.
по описа на РС - С., с което е отхвърлена молбата на К.Х. за издаване на обратен
изпълнителен лист по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на К.Х. за издаване на обратен изпълнителен лист ч.
гр. д. № 200/2014 г. по описа на РС - С., като недопустима.
Определението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико Търново в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4