РЕШЕНИЕ
№…………
град ПЛЕВЕН, 30.09.2019година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, І
граждански състав, в публично заседание на двадесети септември , през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН Д.
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА Д.
при секретаря
ДЕСИСЛАВА ГЮЗЕЛЕВА ………………………и в присъствието на прокурора…………………………………….като
разгледа докладваното от съдията
Д. в.гр.д. №537 по описа на съда за
2019 година, и за да се произнесе съобрази следното:
Въззивно
обжалване.
С решение № 831 от
10.05.2019г. ,постановено по гр.д.№ 7791/2018г.
Плевенски районен съд ОСЪЖДА на
основание чл.211, вр. чл.207, ал.1, т.2, от КТ,
П.Д.Е., ЕГН **********,***, Т.Д.Е., ЕГН **********,***, З.Р.Б., ЕГН ********** ***, Д.Н.И., ЕГН **********,***, Г.Д.К., ЕГН **********,***,
К.И.К., ЕГН **********,*** И Р.И.К., ЕГН
**********,***, солидарно да
заплатят на „***”
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Г., ул. ***, №39, вх.,
ет.3, ап.8, сумата от 43 743,59лв.,
съставляваща стойността на установена липса, установена на 25.07.2016г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ- 20.09.2018г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание
чл.86, ал.1 от ЗЗД, П.Д.Е., ЕГН **********,***, Т.Д.Е., ЕГН **********,***, З.Р.Б., ЕГН ********** ***, Д.Н.И., ЕГН **********,***, Г.Д.К., ЕГН **********,***,
К.И.К., ЕГН **********,*** И Р.И.К., ЕГН **********,***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр.Г., ул. ***, №39, вх., ет.3, ап.8, сумата от 6256,41лв- лихва за забава върху главницата от 43
743,59лв., за периода 26.07.2016- 20.08.2018г.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, П.Д.Е., ЕГН **********,***, Т.Д.Е., ЕГН **********,***, З.Р.Б., ЕГН ********** ***, Д.Н.И., ЕГН **********,***, Г.Д.К., ЕГН **********,***,
К.И.К., ЕГН **********,*** И Р.И.К., ЕГН **********,***, СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ
на “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Г., ул. ***, №39,
вх., ет.3, ап.8,, направените деловодни разноски в размер на 4000лв.
Това решение е било
съобщено на ответниците по иска чрез пълномощника им. Адв.К.Д. , на 27.05.2019г.
На 10.06.2019г., е
била подадена въззивна жалба от П.Д.Е.,
ЕГН **********,***, Т.Д.Е., ЕГН **********,***,
З. Р.Б., ЕГН ********** ***, Д.Н.И., ЕГН **********,***, Г.Д.К., ЕГН **********,***,
К.И.К., ЕГН **********,*** И Р.И.К., ЕГН **********,***, чрез пълномощника им адв.К.Д. *** . Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1
от ГПК и отговоря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Решението се обжалва изцяло. Със жалбата не са направени искания за събиране
на нови доказателства пред ПлОС.
Не е постъпил
писмен отговор от противната страна по делото - ***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.Г., ул. ***, №39, вх., ет.3, ап.8.
Плевенски окръжен
съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като
извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите оплаквания
,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо ,а по съществото на
спора и правилно решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба
пороци,поради което същото следва да бъде потвърдено,като според въззивната
инстанция са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното
решение, чрез препращане към мотивите на РС-Плевен .
Плевенски окръжен съд споделя изцяло крайният
извод ,направен от РС-Плевен за това ,че по отношение на седмината ответници /
които са жалбоподатели пред въззивната инстанция / са налице условията на чл.
208 т .2 във вр. с чл. 207,ал.1 т. 2 от КТ
за солидарното ангажиране на
пълната им имуществена отговорност за
липси.
РС-Плевен в мотивите на решението си е извел и
обосновал наличието на всички елементи от фактическия състав на
посочените по-горе правни норми. За да
уважи предявените искове в посочените по-горе размери първоинстанционния съд е направил обосновани
изводи, че ответниците са отговорни за
установената липса на материални ценности , като преди това правилно е разпределил ,а впоследствие при преценката на
доказателствата и правилно отчел доказателствената тежест между страните ,като
е съобразил презумпцията за вина на
отчетниците , при която за да се освободи от отговорност, отчетникът следва да
докаже, че щетата е причинена от друг или се дължи на други обективни факти и обстоятелства, които
не могат да му се вменят във вина. РС-Плевен
е приел , че такива доказателства по
делото липсват.
Въззивният съд
намира тези изводи за правилни и законосъобразни и изцяло ги възприема като
свои.
По въпроса дали ответниците са имали качеството на материалноотговорно лице, на което е било
възложено да събира, съхранява и отчита стоково-материалните ценности,
съхранявани в поверения им склад,правилно РС-Плевен е съобразил неоспорените трудови договори на ответниците
от които се вижда ,че те са заемали
длъжности при ищцовото дружество
,трудовите функции на които включват съхраняване , разходване и /или отчитане
на парични или материални ценности в склада на дружеството в гр.Плевен .Във вр.
с това следва да се уточни ,че според въззивната инстанция ,ПлРС не е следвало
да изключва изобщо от доказателствата по делото длъжностните характеристики на
ответниците П. Е. ,З.Б. ,Д.Н. и К.К.
,поради това ,че по отношение на тях ответниците са провели
успешно оспорване само на положените
от тяхно име подписи за запознаване със съответните длъжностни характеристики ,тъй
като направеното оспорване на тези документи касае само полагането на подписи от
работниците , удостоверяващи връчването на самите длъжностни характеристики. В резултат на това успешно
проведено оспорване има основание единствено да се приеме за недоказан факта на връчването на тези длъжностни
характеристики на работниците за които те се отнасят , но
няма основание те да бъдат изобщо изключени от доказателствата по делото
,доколкото ищцовото дружество е изпълнило задължението си, възложено му от съда
по искане на ответниците ,а именно - да представи в оригинал въпросните длъжностни
характеристики / с изключение само на длъжностната характеристика на Т.Е./,т.е.
не е осъществена за тези документи хипотезата на чл. 183 от ГПК - да не е
представен оригинала на документа при поискване , за да бъде изключван той от доказателствата по делото. В т.см.
въпросните длъжностни характеристики се
явяват неистински документ само в изрично оспорената им част ,съдържаща подписи
на работниците за удостоверяване
факта ,че са им били връчени ,но не следва да се приема ,че такива длъжностни
характеристики не са били издавани изобщо и че не съществуват като истински
документи ,описващи подробно съдържанието на трудовата функция на съответната
длъжност за която те се отнасят. При това ,като бъдат съобразени и тези
длъжностни характеристики ,в допълнение на обсъдените от ПлРС трудови договори
с посочените в тях длъжности , става
очевидно ,че се касае за отчетнически длъжности ,тъй като във всички
длъжностни характеристики е посочено изрично ,че работниците изпълняват
функцията на материално отговорно лице и че носят отговорност за установена
липса на стоки.
В заключение по
този въпрос следва да се посочи , че естеството на трудовата функция на всеки
един от ответниците е изисквало грижливо
боравене с поверените му материални ценности и оправдава строгата имуществена
отговорност, предвидена в цитирания текст от закона.
От друга страна ,съставените
от определената с изрична Заповед на
работодателя нарочна комисия документи,установяващи действителната складова
наличност сочат неизпълнение на тези задължения от страна на
ответниците , което е довело до нанасяне на вреди на работодателя в немалки размери. Липсата, като понятие в
правната доктрина и практика се определя като състояние на неотчетеност на имущество, предизвикано от щета с неустановен
произход. По този повод въззивната инстанция намира ,че РС-Плевен е извършил
правилен анализ на събраните доказателства за липсата на стоки ,като е съобразил
съставените от членовете на комисията инвентаризационни описи № 1 и № 2 ,както и обобщен опис ,които е
обсъждал заедно със свидетелските показания на лицата ,които са ги подписали и
са участвали в броенето на стоката в склада .
По този повод
следва изрично да се отбележи ,че
РС-Плевен не е допуснал никакво процесуално нарушение,допускайки до разпит като
свидетели именно лицата ,чиито подписи носят оспорените от ответниците документи . В
случая изобщо не е налице релевираното с въззивната жалба ограничение на чл.
164,ал. 1 т. 6 от ГПК. С тази норма се въвежда ограничение за опровергаване на
съдържанието на изходящ от страната частен документ чрез свидетелски показания,но
в случая страната „*** „ ООД не само ,че
не се домогва да опровергае съдържанието на изходящия от самата нея частен
документ, а напротив стреми се да установи истинността на съдържанието на
въпросния частен документ . В такъв случай разпита на лицата ,съставили и подписали
процесните инвентаризационни описи представлява не само допустимо доказателствено средство за
тяхната проверка ,но и най-логичното процесуално действие чрез което ищцовото
дружество може да подкрепи достоверността на оспорените от ответниците
документи . В резултат на съвместната преценка на въпросните инвентаризационни
описи със свидетелските показания на лицата ,които са участвали в
инвентаризацията и в съставянето на документите ,РС-Плевен е направил правилния
извод,че на посочените в тези описи дата и място действително е било извършена
проверка чрез броене на стоковата наличност в склада ,нает от „***“ ООД в
гр.Плевен при което е било установено и несъответствие между осчетоводената към 25.07.2016 г. складова наличност ,която е отразена в представената с исковата молба счетоводна
справка за складова наличност и установените действителни количества и видове
стоки в склада при извършената на 25.07.2016г. инвентаризация.
Заедно с това по
делото не се събраха доказателства , които да установяват виновно поведение на
друго лице или пък някакъв конкретен външен причинител на щетата,т.е. не е
установена някаква причина,стояща извън
поведението на ответниците по делото ,която да се намира в причинна връзка със
щетата и по този начин да изключва отговорността на отчетниците за установената
липса.В т.см. правилен се явява крайният извод на РС-Плевен , че претендираните липси са
резултат от дейността на ответниците в
качеството им на длъжностни лица –
отчетници в рамките на трудовото правоотношение с ищцовото дружество . Ответниците
не са изпълнили задължението си да положат в пълен
обем грижата на добрия стопанин,
да съхранят и върнат на работодателя си повереното им имущество.Поради
това всеки от ответниците следва да отговаря на основание чл. 207 ал.1
т.2 от КТ за липса , в пълния размер на установената липса. Тъй като в случая
вредата е причинена от няколко работници ,то на осн. чл. 208 ал.1 т.2 от КТ
тяхната отговорност е солидарна.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен
съд намира ,че обжалваното решение на РС-Плевен не страда от посочените във
въззивната жалба пороци и тъй като е правилно ,следва да бъде потвърдено.
С оглед този изход
на делото ,следва въззивниците да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемото
дружество направените от него деловодни разноски за тази инстанция ,които
според представените доказателства за тяхното извършване са в размер на 1500лв.
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА
обжалваното решение № 831 от 10.05.2019г.,постановено по гр.д.№ 7791/2018г. на
Плевенски районен съд.
ОСЪЖДА П.Д.Е., ЕГН **********,***, Т.Д.Е., ЕГН **********,***, З.Р.Б., ЕГН ********** ***, Д.Н.И., ЕГН **********,***, Г.Д.К., ЕГН **********,***,
К.И.К., ЕГН **********,*** и Р.И.К., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТЯТ на “***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.Г., ул. ***,
№39, вх., ет.3, ап.8,, направените от него деловодни разноски в размер на 1500лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :