Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр.
Враца,13.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, I състав, в публичното
съдебно заседание на петнадесети септември през две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН НИКИФОРСКИ
при
секретаря Н. Г., като разгледа гр.д. № 499
по описа на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа постъпила искова молба от Е.Ц.И.
срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София с правно основание
чл. 71 от Закона за защита от дискриминация за установяване на дискриминация,
основана на лично положение, както и за осъждане на ответника да заплати сумата
от 90000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
неравноправното третиране, изразяващи се в психо-емоционален стрес, унизено
човешко достойнство, подтиснатост, загуба на вяра в справедливостта, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че през периода от 21.05.2018г. до 01.06.2018г. ответникът е
отказал в срок да го премести в друг затвор, не му е осигурил медицинска помощ
при извършено над него физическо насилие и не бил осъществен задължителен
медицински преглед преди конвоиране. Изложено е, че въз основа на решение на
Административен съд – Плевен, получено от ищеца на 14.05.2018г. е следвало да
бъде преместен от затвора в гр. Плевен в затвора в гр. Враца, за да изтърпи
остатъка от наказанието си, което е следвало да бъде извършено в седемдневен
срок съобразно указанията в решението. Бил конвоиран едва на 01.06.2018г., с
което не били спазени разпорежданията на съда. С това му били причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, отхвърленост, незащитеност и
незачитане на правата и интересите му. Също така на 01.06.2018г. в килията му
му бил нанесен побой от двама други лишени от свобода. След това бил заведен
при дежурния офицер и разказал за случилото се, поискал да му бъде направен
медицински преглед, но това не било сторено, а бил върнат в килията си, което
било нарушение на ЗИНЗС. При конвоирането му се оплакал отново на служителя и
поискал да бъда прегледан от лекар, като му бил показан документ, че такъв вече
е осъществен, което не било вярно. При пристигането му в затвора в гр. Враца му
била направен преглед. Сочи, че с оглед различните действия от страна на
служителите от затвора в гр. Враца, се установява, че е третиран различно при
еднакви обстоятелства, тоест е бил дискриминиран. И с тези действия на
служителите на затвора гр. Плевен му били нанесени неимуществени вреди –
засилени болки, унижение, чувство на страх, отхвърленост, уронване на правата
му.
Моли да бъде установена извършената спрямо него дискриминация и да му бъде
присъдено обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 90000
лева.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от страна на
ответника, в който се твърди, че предявените искове са недопустими, поради
непосочване на признак за дискриминация, както и доказателства за дискриминационно
отношение спрямо него, нито за претърпените от същия неимуществени вреди.
Излага, че ищецът е бил конвоиран в затвора - гр. Враца на 01.06.2018г., тъй
като е бил включен в списък за конвоиране като ищец или жалбоподател преди
това, поради което се е забавило и преместването му. Сочи, че ответникът не
носи отговорност за поведението на другите лишени от свобода. Твърди, че
началникът на затвора в гр. Плевен е изпълнил задълженията си при преместването
на ищеца и във връзка с медицинското му обслужване, което се установявала от
приложените към отговора доказателства. В периода на исковата претенция нямало
констатирани никакви инциденти. Намира за недопустима исковата претенция за
неизпълнение на съдебно решение. Лицето е било преместено и решението
изпълнено. Преди връчване заповедта за преместване ищецът е бил включен в други
списъци за конвоиране, за да бъде осигурено присъствието му в съдебно заседание
по дела, по които е страна, което е задължение на администрацията на затвора,
доколкото е налице съдебно разпореждане в този смисъл. Необходимо било и време
за подготовка за преместване на лицето, доколкото следвало да бъде извършен и
задължителен медицински преглед, доказателства, за който са представени. Счита,
че не се установява по-неблагоприятно третиране на ищеца, основано на някой от
признаците по чл.4 от ЗЗДискр. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Така предявените искове са с правни основания чл. 71, ал. 1, т. 1 и т. 3 от
ЗЗДискр., като същите са допустими.
След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и
разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Между страните по делото не се спори, че за процесния период ищецът
изтърпявал наказание „Лишаване от свобода“ в Затвора – гр. Плевен, като на
01.06.2018г., въз основа на решение на Административен съд – гр. Плевен бил
преведен в затвора – гр. - Враца за доизтърпяване на наложеното му наказание.
Видно е от приложената по делото /л.12 / заповед на ВПД Главен Директор на
ГД“ИН“ – гр. София, че със същата е наредено лишеният от свобода да бъде преведен в Затвора
– гр.Враца за доизтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода.
Въпросната заповед е получена в затвора – гр. Плевен на 25.05.2018 г., което се
установява от входящия номер, положен върху същата – В 2725 / 25.05.2018 г.На
самата заповед е отразено, че Е.И. е получил копие от заповедта на същата дата,
като собственоръчно е изписал имената си на заповедта и е положил подпис.
От приложението по делото /л.24-31/ списъци от Затвора – гр.Плевен на
лицата за конвоиране от ОЗ „Съдебна охрана“ гр. Плевен, се установява, че Е. Ц.
И. е включен в списъците за конвоирането му за дати 25.05.2018 г. и 31.05.2018
г. за участието му в съдебни производства на територията на Област Плевен.
Включен е и в списъците за 01.06.2018 г., като е отразено, че конвоирането
е с цел превод в затвора – гр.Враца.На същата дата лицето е преведено в
посочения затвор.
По делото като доказателства са приети и копие от здравния картон на л.св. Е.
Ц. И., както и медицинска справка за същия, издадена от затвора – гр. Враца на
22.03.2019 г., както и медицински журнал.
При така събраните доказателства, съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и недоказани, по следните съображения:
По предявения иск с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. забранена
е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност,
етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или
вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено
положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение,
имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в
международен договор, по който Република България е страна.В ал.2 на същия член
предвижда, че пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице
на основата на признаците по ал. 1, отколкото се третира, било е третирано или би
било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а в ал. 3 е
регламентирано, че непряка дискриминация е поставянето на лице или лица,
носители на признак по чл. 4, ал. 1, или на лица, които, без да са носители на
такъв признак, съвместно с първите търпят по-малко благоприятно третиране или
са поставени в особено неблагоприятно положение, произтичащо от привидно
неутрални разпоредба, критерий или практика, освен ако разпоредбата, критерият
или практиката са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за
постигане на целта са подходящи и необходими.
Съгласно трайната практика на ВКС, от значение при установяването на
дискриминация е наличието на обективно съществуващ недопустим противоправен
резултат при упражняване на дейността, проявен в която и да е от очертаните в
чл.4, ал.1 ЗЗДискр. форми на нежелано или по-неблагоприятно третиране,
независимо дали при осъществяването на тази дейност са спазени съответните
нормативни изисквания. Законът за защита от дискриминация цели установяване и
санкциониране на всяко поставяне в неравностойно положение според признаците,
изброени в разпоредбата на чл.4, ал.1 от закона или на всякакви други
признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република
България е страна. Това по-неблагоприятно третиране на лице на основата на
признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. следва да се преценява в сравнение с
начина по който се третира, било е третирано или би било третирано друго лице
при сравними сходни обстоятелства.
Константна е практиката на ВКС, че с разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр е
създадена изрична уредба относно доказателствената тежест в съдебното
производство за защита срещу дискриминация. Законодателно е възприет принципът
на разделяне на доказателствената тежест между ищеца и ответника. Основната
доказателствена тежест е възложена на ищеца. Ищецът е длъжен да докаже фактите,
въз основа на които може основателно да се предположи, че той е жертва на
дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствената тежест на
ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране на
ищеца в конкретния случай не е нарушено. Неизпълнението от страна на ищеца на
възложената му от закона доказателствена тежест е достатъчно основание за
постановяване на отхвърлителен резултат по предявения иск. В същия смисъл са и
решение № 1002/07.01.2010 година, постановено по гр. д. № 3800/2008 година,
решение № 115/02.08.2012 година, постановено по гр. д. № 626/2012 година,
решение № 62/19.06.2014 година, постановено по гр. д. № 3920/2013 година и
решение № 183/08.06.2013 година, постановено по гр. д. № 7381/2014 година,
четирите по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., а също така и решение № 153/14.06.2010
година, постановено по гр. д. № 6/2009 година, по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
По силата на чл. 9 от ЗЗДискр в производство за защита от дискриминация,
след като страната, която твърди, че е дискриминирана, представи факти, въз
основа на които може да се направи предположение, че е налице дискриминация,
ответната страна трябва да докаже, че принципът на равно третиране не е
нарушен. Разпоредбата размества доказателствената тежестта в производството по
защита от дискриминация, като страната, която твърди , че е дискриминирана не
трябва да доказва този факт при условията на пълно и главно доказване.
Достатъчно е само да бъдат установени факти, от които да може да бъде направено
обосновано предположение за наличието на дискриминация. В този случай
ответникът по иска ще трябва да установява при условията на пълно и главно
доказване, че не е налице дискриминация. Обстоятелството, че едно лице е
поставено в по-неблагоприятно положение от друго, само по себе си, не е
основание да се предположи че е налице дискриминация. Поради това, за да се
възложи доказателствената тежест на ответника по иска трябва да бъде установено
не само по-неблагоприятното третиране, но и други обстоятелства сочещи на това,
че това третиране се дължи на някой от защитените признаци по чл. 4, ал. 1 от
ЗЗДискр, за да може са се направи обосновано предположение за наличието на
дискриминация.
В конкретния случай ищецът не е установил каквито и да е факти, въз основа
на които може да се направи обосновано предположение, че е налице проявена дискриминация
от страна на ответника спрямо него.С оглед на това предявеният иск се явява
неоснователен само на това основание.В тази връзка следва да бъде посочено, че
изтърпяването на наказание лишаване от свобода не може да бъде възприето като
признак „обществено положение“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Неправомерният
диференциран подход към ищеца трябва да е продиктуван от признак по чл.4 от
ЗЗДискр. В този смисъл, не е достатъчно да се установи по-неблагоприятно
третиране на определени лица, а е необходимо да са налице индиции, че това
третиране е извършено съзнателно по някой от признаците, очертани в чл.4 от
ЗЗДискр., като следва да е налице пряка причинно-следствена връзка между
неблагоприятното отношение и причината за него, която при всички случаи следва
да се изразява в признак по цитирания чл.4 от закона.Настоящият съдебен състав
намира, че в конкретната хипотеза, като основание за дискриминационно отношение
не може да бъде сочен и признакът „лично положение“ – лишен от свобода.Този
признак би намерил приложение, ако ищецът е третиран по – неблагоприятно в
сравнение с граждани, които не изтърпяват наказание лишаване от свобода, като
неравното му третиране е продиктувано именно от това негово лично положение „временно
лишен от свобода“.Следователно, за да е налице дискриминационно отношение към
ищеца, следва да е неравно третиран в сравнение с останалите лишени от свобода,
като това третиране да е основано на
някой от останалите признаци, визирани в нормата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр.
Независимо от гореизложеното, следва да се посочи, че дори и в разрез със
събраните по делото доказателства да се приеме, че ищецът е доказал факти, от
които може да се направи обосновано предположение, че спрямо него е осъществена
някаква форма на дискриминация, ответникът доказа, че не е проявил дискриминационно
отношение спрямо ищеца.Както бе посочено по – горе в мотивите, от приложените по делото
/л.24-31/ списъци от Затвора – гр.Плевен на лицата за конвоиране от ОЗ „Съдебна
охрана“ гр. Плевен, се установява, че Е. Ц. И. е включен в списъците за
конвоирането му за дати 25.05.2018 г. и 31.05.2018 г., за участието му в
съдебни производства на територията на Област Плевен.Администрацията на затвора
е длъжна да осигури участието на лишените от свобода в съдебни
производства.Незабавно след това, на 01.06.2020 г. Е.И. е преведен в затвора –
гр. Враца за доизтъпряване на наложеното му наказание лишаване от свобода.Необходимо
е също така да се посочи, че заповедта за преместване на лицето е получена в
затвора – гр. Плевен на 25.05.2018 г., а лицето е преместено на 01.06.2020 г.,
тоест в седемдневен срок от получаване на заповедта .От представената по делото
медицинска документация се установява, че преди превода на лишеният от свобода Е.И.
*** е извършен медицински преглед.
Предвид горното съдът намира, че по
делото не се установи наличие на пряка или непряка дискриминация на ищеца от
ответника по твърдяните по делото начини и въз основа на посочените от ищеца признаци,
поради което предявеният иск по
чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗЗДискр. е неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По предявеният иск чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр.
Предвид неоснователността на предявения иск с правно основание чл. 71, ал.
1, т. 1 ЗЗДискр, неоснователен се явява и обусловения от него иск с правно
основание чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр, поради което същият също следва да бъде
отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на исковете и на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК
ищецът следва да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски в размер на
дължимото юрисконсултско възнаграждение, тъй като ищецът не е освободен от
заплащане на разноските на насрещната страна по спора, а само от заплащане на
държавна такса и от разноски, свързани с воденето на делото (депозити за
свидетели, експертизи и др. подобни). Поради това и предвид отхвърлянето на
иска на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лв.
Мотивиран от гореизложеното, Врачанският районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Е. Ц. И.,ЕГН ********** против Главна Дирекция
„Изпълнение на наказанията“ – гр.София,бул. „Ген. Г.Столетов, № 21 искове за
установяване на дискриминационно отношение от страна на ответника по отношение
на ищеца по признаци „лично положение“ и „обществено положение“, изразяващо се
в отказ на ответника в срок да премести ищеца в друг затвор, неосигуряване на медицинска помощ при извършено над ищеца
физическо насилие и неосъществен задължителен медицински преглед преди
конвоиране, както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 90
000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
неравноправното третиране, изразяващи се в психо-емоционален стрес, унизено
човешко достойнство, подистнатост, загуба на вяра в справедливостта, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Е. Ц. И.,ЕГН ********** да
заплати на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр.София, бул. „Ген. Г.Столетов, №
21 юрисконсултско възнаграждение в размер на
150,00 лв. (сто и петдесет лева).
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно
чл.7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачански окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: